неделя, 18 декември 2005 г.
Шекспир. 66-ти сонет.
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнства - родено лицемерие,
нищожества придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие,
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързани уста,
и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар