неделя, 18 декември 2005 г.

Пътят ми към Просветлението


В един форум споменах, че тази година съм постигнала Просветлението и съм постигнала мир със себе и със света. Един пич ми запита как, и копипействам отговора си, защото мисля, че е важен:

Постигането не бе еднократен акт. То бе процес, продължил около 3 години, в който роля изиграха различни неща:

- възстановяването на контакта с баща ми. Виждаме се всяка седмица за по 2-3 часа и си говорим за какво ли не, което ни е интересно и на двамата (е за себе си - той за него си, аз за аз си). Такъв беше контактът ни, откак се помня като човек (от 2-3 годишна възраст) и свърши, когато се разведоха и останах при майка си (тогава беше първата ми депресия). Сега някак си стана връщне към най-хубавия период от живота ми, но вече на по-високо ниво (естествено контактът с едно дете от бебе до 7-годишно е съвсем различен от контакта на зрял човек), но чувствата са същите (и моите, и неговите)

- редовните ми контакти (духовни преди всичко) с моя психотерапевт п- д-р Рали Димитров

- връщането ми към музикоманията (събирането на любими артисти и албуми и почти непрекъснатото слушане) и особено откриването на музикалните стилове Goa/psychedelic trance и Goth methal, още го наричат symphonic death methal, също така и преоткриването на барока - Бах, Албинони, Палестрина. За около половин година записах около 100 CD и DVD с любима музика. Тя не ми е само фон, а също и път за медитация, вкл. и когато ме обхванат негативни, зли, деструктивни чувства, музиката ми е първата терапия - пускам и слушам, в зависимост от вида на злото са подходящи различни стилове и артисти

- откриването на киберпънка като култура. В частност на автори като Иван Попов, Филип Дик, Виктор Пелевин. Към киберпънк културата принадлежи и трилогията "Матрицата". Страшно много размисли ми породиха и тези размисли ме доведоха да открития за себе си и света

- блогването - както двата блога, които пиша, така и четенето на любими чужди блогове

- откриването на огромната тема за теорията на хаоса и комплексността. Това на теоретично ниво са доста сложни научни работи, но на всекидневно ниво е например филмът "Ефектът на пеперудата", двете книги на Майкъл Крайтън "Джурасик парк" и "Изгубеният свят" и още мн.др произведения на популярната култура

- терапията с антидепресанти от най-ново поколение (SSRI). За тях е характерно освен че овладяват депресиите с минимум странични ефекти, още и това, че при продължителна употреба могат да доведат до позитивна промяна на личността, т.е. овладяване и справяне с личностовите проблеми. Като казвам "могат", това не значи, че задължително го правят. Това става, само ако самата личност прави усилия и търси пътища за усъвършенстването си (някои от моите пътища написах по-горе)

Няма коментари: