събота, 17 декември 2005 г.
Ирена
Обичах я безумно. Толкова безумно, че убих любовта ни. Бях толкова крайна, че прекрачих границите на личното й пространство. След края трудно, с усилия, изразяващи чувствата ми за наглост и вина, мисля, че установих възможност за контакт се нея - неемоционален, отчужден, но все пак контакт. Тя бе за мен нещо невероятно като екзистенциално преживяване. 3 години по-късно тя - с дистанциран респект - ми каза, че и аз съм й дала нещо като емоционален опит. Тя никога няма да ми прости това, което й причиних, но мисля, че ми каза, че ме е разбрала и че все пак е имало нещо, което съм й дала.
Защо пиша това. Защото в един форум тя питаше за мр3-ки на Мария Калас, а аз се зарових в торентите и изтеглих 3 албума. Сега ми е тъжно, че не ми отговаря. Аз отдавна вече не съм влюбена в нея, но тя за мен е нещо като базисно за личността ми -сантимент, образец, критерий, непостижим образец, модел за Жена....
Аз отдавна знам, че това, което бе, е минало. Но винаги ще съм готова да дам за всичко за нея - каквото и да поиска. А аз не очаквам нищо от нея. Тя ми даде твърде много.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
pomnish li koe ni e darslao v dobra spiritualna forma- dvisenieto, trenirovkite. poradi herniata mi e trudno da se dvsiza, no ot utre ste naprvia forma. toest opit.:)
tova e edinstevnoto koeto mi e davlao smisal- dvizenieto.. i greeks were right- zdrav duh v zdravo tialo... rasgovorat s teb be bescenne dnes, skapa bratvch. obach eas sam v takav psihologicheski shok, che ne moga nisto osven da spia.. ste vidim utre. tova na nisto ne prilicha veche! obache nestta sa tolkova slozni- lipsata na soc grupa, dori i negativan e po losho.. ot nalichieto na poseldnata. geldah edno filmche sa edno nosorgche- to umirashe zastto beshe samo.. dovdoha mu edno prasenste- da si igariat zaedno!- i to se sazivi! dobre che te namerih dnes . na telef. a.
Публикуване на коментар