сряда, 14 декември 2005 г.

Има ли Бог


Попаднах на този запис в блога на Григор Гачев и чувствам непреодолима вътрешна потребност да го постна изцяло (не да цитирам началото и да дам линк, или да го преразказвам) без какъвто и да е коментар. Чувствам се неспособна да го коментирам, толкова точно попадат думите в мислите и чувствата, които се въртят в главата ми - като ключ в ключалка.


"Има ли бог?

Този запис е предизвикан от запис в блога на Йовко, който прочетох преди време, и от няколко разговора, които водих оттогава насам.

Според мен, и с доста уговорки за вездесъщите изключения, хората могат да бъдат разделени по религиозни убеждения на четири типа: деисти, агностици, атеисти и невярващи.

Деистите вярват, че съществува божество (божества) - най-често като трансфинитни субекти. Тук спадат всички известни ми религии, плюс купчинка по-особени учения.

Агностиците вярват, че тази част на мирозданието е непознаваема. (И че по тази причина не може да се каже съществуват ли богове, или не.)

Атеистите вярват, че богове не съществуват, и точка.

Невярващите просто не вярват - нито че има богове, нито че няма. Те или знаят нещо, или не го знаят. Те просто чакат доказателство - което и от двете да доказва то. Бих причислил себе си към тях.Чакам ли обаче аз доказателство дали има богове? Не. Просто знам, че богове съществуват… Въпросът е какво се разбира под “богове”.

Още в началото на блога си писах една поредица по въпроса. Ето ви първия й запис, ето и втория. (По-нататък продължава тук и тук, но вече се отклонява от темата.)
Като студент се интересувах доста от случаите на множествена личност. (Същото, което някои хора наричат погрешно “шизофрения”.) И си мислех - надали някои глави са далеч-далеч по-специални от други, че да може в тях, и само в тях да съществуват по няколко личности. Сигурно това принципно е постижимо във всяка глава.

А това пък значи, че всяка глава е потенциално многопотребителски хардуер. Че “операционната ни система” е принципно мултиюзерска. (Голямо откритие, няма що.) И че както нашата личност е “програма”, работеща върху биологичното “желязо” като платформа, така идеите са “макроси”, изпълнявани от личностите ни, като платформа.
Защо тогава да няма и Бог - след като го има в представите ни, и изкривява постъпките ни така? Милиарди хора по света се влияят от него, по един или друг начин - значи той оказва ефект. Значи, подобно на дядо Коледа, съществува. Може би без собствено съзнание, планове и мечти, но съществува.

А какъв ли е този Бог, добър, зъл…? Това вече зависи само от нас. Всеки си има свой Бог - и, според мен, е отговорен за него, пред себе си и околните. И имената може да са различни, но са важни същностите.

Аз съм невярващ. Знам, че съществува Добро, защото го правя, когато мога - точно както съществува този блог, който пиша. И този мой “бог” е като цяло същият, както и Христос на някой искрен свещеник, или Аллах на някой благ ходжа, или Буда на смирения монах в Тибет… И е точната противоположност на бога на някой зъл и фанатичен средновековен инквизитор, или на някой религиозен терорист-камикадзе, или на Господаря на някой сатанист, или на тъпия егоизъм на кой да е гьонсурат.

Кое всъщност е истинското име на бога, и кое е на дявола? Добро и зло? Саваот и Луцифер? Кетцалкоатъл и Унцилопощли? Алтруизъм и егоизъм? Мъдрост и глупост, ако щете?…

“Яма” на японски значи планина. Ще се вдлъбне ли от това планината, или пък да се извисят ямите? Думите и представите ни често създават нещата - но веднъж създадени, нещата заживяват свой живот, и не се подчиняват на имената-определители… Не зная как всъщност се нарича богът, който имам предвид.

Но зная, че го има. Защото винаги, когато се усетя и смогна, го творя, на практика. (За щастие на малките деца и слабонервните хора, не по свой образ и подобие. )

И на всички, които искат да знаят има ли наистина Бог, бих казал простичко:
Това е не информация или урок, а избор. Зависи си единствено от вас. "

Няма коментари: