Записки по българските избори

Великолепно описание на член на секционна избирателна комисия, прочетено в коментар в "Дневник":

Десен:

Бях в секционна избирателна комисия.

Подобна гавра не знам дали има провеждана в българската история, и на всичкото оторе тоя парадокс да бъде наричан с гръмкото име "избори".

Първо, никой не беше подготвил изборното помещение. Ковах стаички за гласуване, мъкнах кашони с бюлетини още от предходния ден, въпреки че това не влизаше в задълженията ми по изборния кодекс на който ЦИК се базира и твърди че изпълн ява дословно. И аз можеше да го изпълня дословно и да не мъкна нищо и да чакам цик да си наеме хамали и дърводелци за изборните помещения. Както и да е.

Изборния ден започна в 6:00 доста вяло. От къмто 8:00 до 19:00 хората идваха безспир, ставаха опашки от по 30-40 човека независимо че реално всички в комисията не спряха и за минута. Имам предвид, буквало за минута. Ако на някой му се наложеше да пие вода или да отиде до тоалетна - застпъваше друг и всичко продължаваше на максимално бързо темпо. Моята секция беше от 1250 човека, реално дойдоха 511 и не сме спирали и за секунда, изборните помещения бяха 2 и поти не оставаха празни. Просто комисиите бяха разчетени за 50% избирателна активност. Гласуването на 70-80% от хората в секциите просто физически, математически и логически не е възможно!

Не знам кой беше тоя слабоумник който беше оставил полетата за ЕГН и номер на лична карта свободни така че те трябваше да се попълват на ръка от комисията, но това допълнително забавяше работата. Можеше да е направи така че комисията да попълни само едно от двете или както на предходни избори - и двете полета да са попълнени в самите избирателни списъци.

Изборния ден трябваше да приключи в 19:00 часа като трябваше да излезем и да преброим хората, да им съберем лините карти и да гласуват само те в рамките на 1 час до 20:00. В 19:10 имаше инструкция пусната по БНР да се удължи изборния ден с 1 час до 20:00 часа и ако има още хора да се обработват до 21:00.

В 23:15 бяхме готови с обработването на протоколите, попълването на документите, опаковането на валидните и невалидните бюлетини които бяхме инструктирани да поставим в обикновени чували за смет и да ги свалим пред буса който ни чакаше с полицейски ескорт.

Никъде в кодекса не пише че трябва да мъкна 20+ килограмови чували с бюлетини, но нищо. В 2:20 заветния бус тръгна. 2 часа и 35 мин чакахме за разрешение да тръгнем изобщо от нашата секция! Към 3 без нещо бяхме пред зала Универсиада. До този момент не бях виждал полицейски ескорт в включени светлини нощем да кара толкова бавно.

Целия район около залата беше отцепен. Полиция не допускаше нито журналисти, нито наблюдатели. Там имаше само общински служители, служители на избирателни комисии, и самите комисии и цялата възможна полиция на София. По това време на деня - само шерпите и черноработниците разбира се. Шефовете се появиха чак сутринта.

Там полицаи и общинари ни наредиха да "СИ" свалим чувалите с бюлетини, да ги натоварим на колички които бяха взели от метро (от големите) и да прекараме чувалите си от тротоара на бул. Шипченски проход до входа на зала универсиада.
След като чакахме 5 мин по часовник и количка не дойде за нашия район и нямаше и общинар който да питаме какво правим в такъв случай - нарамихме чувалите, аз 2 пенсионерки дето едвам ходеха и още една женица и ги замъкнахме по образувания от полицейски заграждения 70 метров коридор.

По този коридор ни пресрещнаха полицаи в засада които с иронична усмивка ни връчиха номер - 984.

В края му зееха отворените врати на зала Универсиада от където пред мен се разкри потресаващата гледка на хора насядали въру чувалите с народния вот, псуващи властта и организацията, дремещи или просто гледащи отчаяно с празен поглед. във фоайето на залата чакахме около час и половина и към 6:30 сутринта успяхме да влезнем и да поседнем вътре в самата зала. Просто оставихме чувалите с бюлетините под едно стълбище - може би никой нямаше да ги вземе. Все пак имаше полиция между хората.

Така тъпканица не помня от премиерата на Междузвездни войни в кино Сердика в София или на пловдивския панаир като представяха Лада Спутник както се наричаше тогава зловещата Самара.

Вода и храна се предлагаше по следната схема - имаше едно кьоше от фоайето където се предлагаха вафли от 20 ст за по 70 ст. Минерална вода по 1.50 вместо по обичайните 50-60 ст. за 500 мл, сокчета пак с подобна надценка и т.н. Фискален бон не издаваха на никой.

Чак към 7 сутринта някакъв шеф на въпросната лавка дойде и взе да раздава безплатно вода и да подхвърля кроасани и сандвичи на публиката отпред които се тъпчеха като гладни деца от Могадишу пред хуманитарен ковой раздфаващ храни.
Такива сцени бях виждал само по телевизията от Африка. Оказа се отново че пред българския гений няма пречки. До този момент вече бяха дошли и си отишли 5-6 линейки с припаднали хора. Имам предвид до момента в който взеха поне да предлагат безплатно вода. Преди това се налагаше да плащаш по 1.50 лв за вода с която да полееш на компрес на някой припаднал в очакване на медицинска помощ.
Към 6:30 сутринта успяхме да се натъпчем като говеда в залата от където пред нас се разкри гледка към самата сцена. Хората си мъкнеха чувалите с бюлетините което още повече затрудни ползването на местата в залата понеже 3 чували с бюлетини средно от секция запълваха местата и стълбите. Хората откровено ги газеха и подритваха по пътя им към едно свободно място в задушната зала. Задушна е меко казано. Там просто не можеше да се диша а нивото на СО2 беше такова че всички се унасяха а от долните редове просто припадаха в рейт от 2 припаднали за час. Тия новини за няколко припаднали ги забравете. Хорта просто биваха натравяни с СО2 понеже вентилацията на залата на максимум не можеше да насмогне.

В самата зала с полицейски кордон и параван зад него бяха разположени около 50 компютърни работни станции на "Информационно обслужване" които извършваха въвеждането на данните от избирателните протоколи в информационен масив.
Точно тези хора отнесоха доста освирквания а най-малко ги заслужаваха защото реално работеха много бързо дисциплинирано и организирано. Ако не броим разбира се блокирането на системата им на два пъти за по 15 мин. и дребни принтерни проблеми.

Нашия номер дойде на ред към 13:45 часа вчера. Смятате ли?

34 часа и 25 минути от момента в който сме готови с предаването на избирателните документи, те ни бяха приети.

Организацията по извикването на номерата и реда в залата беше организиран от полиция. Извикаха нашия номер и нарамихме чувалите си и се запровирахме през чакаши комисии и полиция за да се озовем в зала където служители на Информационно обслужване ни назначиха човек който да ни обслужи в тяхната част от залата. Там минахме без констатирани грешки в протколите за около 5 мин след което се наредихме на опашка за другата част на залата където арогантно младо момиче ни заговори на ти и ни каза че сме пълни дебили защото не ни се равнявали някакви позиции от протоколите. Докато разрешим тривиална системна грешка в протоколите им (а именно, несъответствие на гласове и подписи в списъка за местни избори) загубихме около 30 мин. Същата госпожица ни заплаши че сме щяли а си броим бюлетините наново ако "много знаем".

В 2:20 ни дадоха лист с който излиза че протоколите ни са приети, с хиляда поправки в тях, предадохме си печата на избирателната секция и неизползваните документи, след което се озовахме пред заветния "изход" където полицай ни пусна след като провери наличието на документа удостоверяващ приемането на протоколите ни.
Допреди това полицейските служители не пускаха хората да си оставят нещата и да напуснат залата - за да се нахранят в съседните денонощни заведения до универсиада или дори да си купят цигари от там. Даже и пушенето - самата зала универсиада беше одимен вътре независимо от меръсни и невентилиран въздух.
Все пак, след напускането на залата - полиция ни пое, чакахме още час и поливина да се появи и напълни бус с който да ни откарат обратно в общината къдеот да предадем неотваряните чували с бюлетините , протоколите и останалите документи. След това на касата ми казаха че 60 -те лева които ми се полагаха за изборния ден ще ми ги платят след втория тур.

Втори път в изборна комисия - НИКОГА.

Засега спомените ми от тоя кошмар са ми достатъчни и възстановяването ми от тях ми е доста по ценно.

След тия избори за мен стана ясно едно нещо - че някой който хал хабер си няма от провеждане на избори е мислил и правил тия процедури и че в крайна сметка е създал едно голямо нищо. Пожелавам му да е жив и здрав да работи, но по-далече от държавната администрация.

Стана ми ясно и друго - а именно колко е прав един читател на Дневник който каза че реалния балотаж всъщност е между терминал 1 и терминал 2 на софийското летище.

Допълнение от bette, също член на избирателна комисия:

Леле, и ти ли си бил там? Ама че гадост, добре че го описа в подробности, защото на другите много не им се разбираше и трябваше да си правиш сглобки, тези избори бяха абсолютно унижение, не знам как политиците от Герб не се чувстват лично унизени от начина по който са ги провели, аз лично бих се срамувала да съм диктатор мародер в африканска република, може би не за всеки е проблем

а това за надценените боклуци, които са продавали там и то без фискален бон, направо нямам думи.

най-гнусното е, че те по този начин се подиграват с интелигентни хора, които са отишли реално да им асистират в изборите, които печелят (и то според бюлетините), собствени членове и т.н., как биха третирали политически опоненти тогава? това което си мислех днеска, че можеха просто и да ни понабият, тези които бяхме по секции и тези, които сте били в Универсиада, за да могат с гордост да се заявят диктатори, защото за сега само ни обясняват как ние нещо не сме разбрали колко е било важно, че са разбири комунистите и че всъщност нямало било значение как и с какви средства и как се държат те

Защо Кунева. Антиаргумент. И заради медиите - мамка им !

Имам добър приятел, който не живее в бг. Обичаше си бг и му се живееше тук, но 3-4 години му ебаваха майката отвсякъде и се върна в Европа (където според мен си му беше мястото и нямаше нужда да експериментира с така нареченото родолюбие).

Той ми е също аргумент да гласувам за Кунева. Какъв е този ми приятел?

Владее перфектно английски, френски и немски. Има две висши образования от първокласен европейски университет, едното от които е право. Между другото, е и правоспособен адвокат - не само у нас. Преди това е работил като висш държавен чиновник. У нас стигна до директор в държавна агенция, във Франция, Великобритания и САЩ беше ръководител от висше ниво в държавната администрация. Между другото, докато експериментираше с родолюбието си (той не го смяташе за експеримент, а истински си вярваше бунака му с бунак), беше университетски преподавател и държавен служител - започна като експерт и за две години стигна до директор в ключова държавна агенция.

На всичкото отгоре е безупречен като личен живот. Даже на мен моралните му принципи навяват на старомоден консерватизъм, дори патриархалност. Патриархалност не в смисъл, че жената не е човек - о, към жените той е старомоден кавалер от 19 век, а в това, че за него всеки външен изблик на чувства е израз на лошо възпитание.

И когато наскоро попитах този брилянтен младеж защо не опита да влезе в политиката - всяка партия би го "глътнала" - той ми отвърна:

Защо в помията? Те ще ме направаят свиня като тях, а ти знаеш, че не съм.

Продължих да го убеждавам, а той кротко ми посочи, че:

Първи братовчед на дядо му е бил шеф на текезесе. Майка му е била секретарка на предпоследния шеф на ЦККооп - абе и той не му знаеше точно името на какво, но става дума за кооперациите при комунизма. На моето възражение, че секретарките нямат отговорност за управлението, той се усмихна: Ще им кажеш ли като почнат да пишат, че майка ми е работила за Живков?

И такива ми ти неправилности има в биографията на този ми приятел. Не посочих всички - защото ако стигнем до третите братовчеди, всеки в БГ е свързан с някой, който не е "правилен". "Правилен" според сегашните. Според вчерашните или утрешните може да се окаже суперправилен. Като дядо му на нашето слънце - кмет преди девети септември. Заради него слънцето не не го приели във факултета държавна сигурност в Симеоново и го направили прост пожарникар. А след двайсетина години пожарникарството се оказа едва ли не съпротива срещу режима.

Аз не съм слънце - каза моят приятел, но не съм и квинтесенция на злото. А ти ме караш да стана такъв. Благодаря, в Европа ми е добре.

За съжаление, не съм на възраст да започна в неговата, нормалната Европа. И съжалявам, че преди 20-тина години не се осмелих да пробвам.

Убиха Кадафи. Защо. И?

Всяка насилствена смърт предпоставя въпроса за основанието й. Поне в държавите, които наричаме "бели", е приета тази презумпция. И в Библията я има. Както във всяко основополагащо за дадена общност писание или устно предание.

Няма човешко общество/общност без стриктна морална регулация на насилствената смърт. В известен смисъл тази регулация е основополагаща за човешкото общество. Няма общество от хора, няма хора - ако няма общоприети правила за умъртвяването им. При приматите и при социалните бозайници (вълци, зайци и пр.) и птици (гълъби и пр.) също има правила, но те са биологично инстинктивни. Не са осъзнати и институционализирани, съответно интернализирани (сиреч вътрешно приети), а са биологично инстинктивни. При човека са осмислени и вътрешно приети като нравствени презумпции ("Не убивай!"), базирани на съответните писани или неписани основни закони на обществото.

Във всяко държавоподбно образувание не може да има смъртно наказание без справедлив съд. Отделен е въпросът за критерия за справедливост и формалната му кодификация, както и за съответстващата процедура за избиране на съда. Едни са например при афганистанския съд, отсъждащ убивани с камъни; други при дълржавите от ЕС, където максималното наказание е доживотен затвор; трети в САЩ, където е узаконено държавното убийство (според техните принципи и правила - смъртна присъда) и т.н.. Но навсякъде същнастта е една - общоприета процедура на осъждане по общоприети принципи и правила.

В този смисъл убийството на Кадафи е неприемливо и е свинщина, че се приема за нормално, даже за триумф. Триумф на какво?

На идеята за убиване на човек без присъда и без справедлив процес? Най-малко на западните (самопровъзгласили се за единствените цивилизовани) държави подхожда това. И на нецивилизованите също. По конюнктурни причини последните си си мълчат. Например Саудитска Арабия или същия Афганистан, макар че са против, тъй като също имат основополагащи принципи и формални правила (да, различни от нашите - но принципи и правила).

Кадафи го убиха като животно. Не според някакви принципи и не по определени правила. Това е против обществената човешка същност. Така убиват дивите животни.

Защо е против? Защото когато е прието за нормално убийството не по закон и без съд, всеки може да бъде убит. Както става в обществата, в които се убива по този начин. В Либия ще е така. Всъщност вече е така. Срам за Запада е срамотното одобрение на това. Господ осъди и прогогони от рая първите хора за греха им, макар прикрит с листа. Така и смокиновото листо на целесъобразността не може да прикрие греха на убийството.

Убийте го като Саддам или Чаушеску - в измислен и манипулиран процес, но спазете справедливостта и правилата. А ако други го направят инак - осъдете ги. Защото в противен начин санкционирате безогледното убиийство.

Имам предвид установяването на справедливост чрез общоприети критерии по общоприета процедура. Дори в обществата, отхвърлящи юдео-християнската традиция (например в Афганистан при убиването с камъни на прелюбодейки или в Саудитска Арабия при нанасянето на даден брой удари с бич), има правила и процедура.

Другото предполага/предпоставя следващи убийства.

Пояснение: Не твърдя (не смятам, че трябваше, но се съобразявам с доминиращото западно, както с примитивното либийско племенно мнение), че Кадафи трябваше да остане жив. Но трябваше да е по правила.

Психологическият профил на Хитлер

ЦРУ още го е нямало, както и цялата общност на американските специални служби, ориентирани към чужбина. Имало е само малкото като щат и правомощия Управление на стратегическите служби (от което по-късно ще се роди ЦРУ), създадено през 1942 г., с шеф Уилям Донован. През 1943 г. той привлича психоаналитика Уолтър Лангер, професор от Харвард, да направи оценка на Хитлер от психологическа и психоаналитична гледна точка, както и на начина, по който той води германския народ:

"Ние имаме нужда от реалистична оценка на ситуацията с Германия. Щом Хитлер държи всичко в ръцете си, какъв тип човек е той? Какви са амбициите му? Как го възприемат германците? С какво би искал да го свързват? Какъв е неговият произход и минало? И най-вече, искаме да знаем как се справя с това, което го изкарва от релси? Също така, трябва да знаем какво може да направи, ако нещата се обърнат срещу него."

Лангер се заема сериозно със задачата. Суровият резултат са 11 000 страници извлечения от трудове и речи на Хитлер, както и от интервюта и публикации на хора, които го познават. Те са приложени като "Източници за Хитлер" към крайния психологически профил с прогнози за бъдещото му поведение. И макар впоследствие немалко от аналитичните му обяснения са оспорвани, той се оказва удивително точен в прогнозите, според които:

Хитлер се потапя в бездните на лудостта и или ще инсценира убийството си (което ще реаълизира мита за предадения герой); или ще се затвори и ще се самоубие ефектно.

Сега психологическото профилиране на чуждестранни политически лидери, представляващи интерес за външната политика на САЩ е нормална практика в ЦРУ, но резултатите естествено са секретни. Профилът на Хитлер стана публичен 50 години след написванвето му (следователно Путиновия ние с вас няма да дочакаме ;-) Но за него - по-късно)

Човекът:


Най-интересните за широката публика части от профила (сиреч жълтите) са свързани със сексуалните проблеми на фюрера - импотентността и хомосексуализма му (латентен или реализиран).

Както и да е, предоставям за интересуващите си може би за първи път у нас пълния тест на психологическия профил на Хитлер:

A Psychological Analysis of Adolph Hitler His Life and Legend

Walter C. Langer Office of Strategic Services, Washington, D.C.

With the collaboration of-
Prof. Henry A. Murr, Harvard Psychological Clinic
Dr. Ernst Kris, New School for Social Research
Dr. Bertram D. Lawin, New York Psychoanalytic Institute

Подробности и даунлоуд

Психологическия портрет на Хитлер, съставен от американските специални служби

ЦРУ още го е нямало, както и цялата общност на американските специални служби, ориентирани към чужбина. Имало е само Управление на стратегическите служби (от което по-късно ще се роди ЦРУ), създадено през 1942 г., с шеф Уилям Донован. През 1943 г. той привлича психоаналитика Уолтър Лангер, професор от Харвард, да направи оценка на Хитлер от психологическа и психоаналитична гледна точка, както и на начина, по който той води германския народ:

"Ние имаме нужда от реалистична оценка на ситуацията с Германия. Щом Хитлер държи всичко в ръцете си, какъв тип човек е той? Какви са амбициите му? Как го възприемат германците? С какво би искал да го свързват? Какъв е неговият произход и минало? И най-вече, искаме да знаем как се справя с това, което го изкарва от релси? Също така, трябва да знаем какво може да направи, ако нещата се обърнат срещу него."

Лангер се заема сериозно със задачата. Суровият резултат са 11 000 страници извлечения от трудове и речи на Хитлер, както и от интервюта и публикации на хора, които го познават. Те са приложени като "Източници за Хитлер" към крайния психологически профил на Хитлер с прогнози за бъдещото му поведение. И макар впоследствие немалко от аналитичните му обяснения са оспорвани, той се оказва удивително точен в прогнозите, според които:

Хитлер се потапя в бездните на лудостта и или ще инсценира убийството си (което ще реаълизира мита за предадения герой); или ще се затвори и ще се самоубие ефектно.

Сега психологическото профилиране на чуждестранни политически лидери, представляващи интерес за външната политикая на САЩ е нормална практика в ЦРУ, но резултатите естествено са секретни. Профилът на Хитлер стана публичен 50 години след написванвето му (следователно Путиновия ние с вас няма да дочакаме ;-) Но за него - по-късно)

Човекът:


Най-интересните за широката публика части от профила (сиреч жълтите) са свързани със сексуалните проблеми на фюрера - импотентността и хомосексуализма му (латентен или реализиран).

Както и да е, предоставям за интересуващите си може би за първи път у нас пълния тест на психологическия профил на Хитлер:

A Psychological Analysis of Adolph Hitler His Life and Legend

Walter C. Langer Office of Strategic Services, Washington, D.C.

With the collaboration of-
Prof. Henry A. Murr, Harvard Psychological Clinic
Dr. Ernst Kris, New School for Social Research
Dr. Bertram D. Lawin, New York Psychoanalytic Institute

Подробности и даунлоуд