сряда, 26 октомври 2011 г.

Записки по българските избори


Великолепно описание на член на секционна избирателна комисия, прочетено в коментар в "Дневник":

Десен:
Бях в секционна избирателна комисия.

Подобна гавра не знам дали има провеждана в българската история, и на всичкото оторе тоя парадокс да бъде наричан с гръмкото име "избори".

Първо, никой не беше подготвил изборното помещение. Ковах стаички за гласуване, мъкнах кашони с бюлетини още от предходния ден, въпреки че това не влизаше в задълженията ми по изборния кодекс на който ЦИК се базира и твърди че изпълн ява дословно. И аз можеше да го изпълня дословно и да не мъкна нищо и да чакам цик да си наеме хамали и дърводелци за изборните помещения. Както и да е.

Изборния ден започна в 6:00 доста вяло. От къмто 8:00 до 19:00 хората идваха безспир, ставаха опашки от по 30-40 човека независимо че реално всички в комисията не спряха и за минута. Имам предвид, буквало за минута. Ако на някой му се наложеше да пие вода или да отиде до тоалетна - застпъваше друг и всичко продължаваше на максимално бързо темпо. Моята секция беше от 1250 човека, реално дойдоха 511 и не сме спирали и за секунда, изборните помещения бяха 2 и поти не оставаха празни. Просто комисиите бяха разчетени за 50% избирателна активност. Гласуването на 70-80% от хората в секциите просто физически, математически и логически не е възможно!

Не знам кой беше тоя слабоумник който беше оставил полетата за ЕГН и номер на лична карта свободни така че те трябваше да се попълват на ръка от комисията, но това допълнително забавяше работата. Можеше да е направи така че комисията да попълни само едно от двете или както на предходни избори - и двете полета да са попълнени в самите избирателни списъци.

Изборния ден трябваше да приключи в 19:00 часа като трябваше да излезем и да преброим хората, да им съберем лините карти и да гласуват само те в рамките на 1 час до 20:00. В 19:10 имаше инструкция пусната по БНР да се удължи изборния ден с 1 час до 20:00 часа и ако има още хора да се обработват до 21:00.

В 23:15 бяхме готови с обработването на протоколите, попълването на документите, опаковането на валидните и невалидните бюлетини които бяхме инструктирани да поставим в обикновени чували за смет и да ги свалим пред буса който ни чакаше с полицейски ескорт.

Никъде в кодекса не пише че трябва да мъкна 20+ килограмови чували с бюлетини, но нищо. В 2:20 заветния бус тръгна. 2 часа и 35 мин чакахме за разрешение да тръгнем изобщо от нашата секция! Към 3 без нещо бяхме пред зала Универсиада. До този момент не бях виждал полицейски ескорт в включени светлини нощем да кара толкова бавно.

Целия район около залата беше отцепен. Полиция не допускаше нито журналисти, нито наблюдатели. Там имаше само общински служители, служители на избирателни комисии, и самите комисии и цялата възможна полиция на София. По това време на деня - само шерпите и черноработниците разбира се. Шефовете се появиха чак сутринта.

Там полицаи и общинари ни наредиха да "СИ" свалим чувалите с бюлетини, да ги натоварим на колички които бяха взели от метро (от големите) и да прекараме чувалите си от тротоара на бул. Шипченски проход до входа на зала универсиада.
След като чакахме 5 мин по часовник и количка не дойде за нашия район и нямаше и общинар който да питаме какво правим в такъв случай - нарамихме чувалите, аз 2 пенсионерки дето едвам ходеха и още една женица и ги замъкнахме по образувания от полицейски заграждения 70 метров коридор.

По този коридор ни пресрещнаха полицаи в засада които с иронична усмивка ни връчиха номер - 984.

В края му зееха отворените врати на зала Универсиада от където пред мен се разкри потресаващата гледка на хора насядали въру чувалите с народния вот, псуващи властта и организацията, дремещи или просто гледащи отчаяно с празен поглед. във фоайето на залата чакахме около час и половина и към 6:30 сутринта успяхме да влезнем и да поседнем вътре в самата зала. Просто оставихме чувалите с бюлетините под едно стълбище - може би никой нямаше да ги вземе. Все пак имаше полиция между хората.

Така тъпканица не помня от премиерата на Междузвездни войни в кино Сердика в София или на пловдивския панаир като представяха Лада Спутник както се наричаше тогава зловещата Самара.

Вода и храна се предлагаше по следната схема - имаше едно кьоше от фоайето където се предлагаха вафли от 20 ст за по 70 ст. Минерална вода по 1.50 вместо по обичайните 50-60 ст. за 500 мл, сокчета пак с подобна надценка и т.н. Фискален бон не издаваха на никой.

Чак към 7 сутринта някакъв шеф на въпросната лавка дойде и взе да раздава безплатно вода и да подхвърля кроасани и сандвичи на публиката отпред които се тъпчеха като гладни деца от Могадишу пред хуманитарен ковой раздфаващ храни.
Такива сцени бях виждал само по телевизията от Африка. Оказа се отново че пред българския гений няма пречки. До този момент вече бяха дошли и си отишли 5-6 линейки с припаднали хора. Имам предвид до момента в който взеха поне да предлагат безплатно вода. Преди това се налагаше да плащаш по 1.50 лв за вода с която да полееш на компрес на някой припаднал в очакване на медицинска помощ.
Към 6:30 сутринта успяхме да се натъпчем като говеда в залата от където пред нас се разкри гледка към самата сцена. Хората си мъкнеха чувалите с бюлетините което още повече затрудни ползването на местата в залата понеже 3 чували с бюлетини средно от секция запълваха местата и стълбите. Хората откровено ги газеха и подритваха по пътя им към едно свободно място в задушната зала. Задушна е меко казано. Там просто не можеше да се диша а нивото на СО2 беше такова че всички се унасяха а от долните редове просто припадаха в рейт от 2 припаднали за час. Тия новини за няколко припаднали ги забравете. Хорта просто биваха натравяни с СО2 понеже вентилацията на залата на максимум не можеше да насмогне.

В самата зала с полицейски кордон и параван зад него бяха разположени около 50 компютърни работни станции на "Информационно обслужване" които извършваха въвеждането на данните от избирателните протоколи в информационен масив.
Точно тези хора отнесоха доста освирквания а най-малко ги заслужаваха защото реално работеха много бързо дисциплинирано и организирано. Ако не броим разбира се блокирането на системата им на два пъти за по 15 мин. и дребни принтерни проблеми.

Нашия номер дойде на ред към 13:45 часа вчера. Смятате ли?

34 часа и 25 минути от момента в който сме готови с предаването на избирателните документи, те ни бяха приети.

Организацията по извикването на номерата и реда в залата беше организиран от полиция. Извикаха нашия номер и нарамихме чувалите си и се запровирахме през чакаши комисии и полиция за да се озовем в зала където служители на Информационно обслужване ни назначиха човек който да ни обслужи в тяхната част от залата. Там минахме без констатирани грешки в протколите за около 5 мин след което се наредихме на опашка за другата част на залата където арогантно младо момиче ни заговори на ти и ни каза че сме пълни дебили защото не ни се равнявали някакви позиции от протоколите. Докато разрешим тривиална системна грешка в протоколите им (а именно, несъответствие на гласове и подписи в списъка за местни избори) загубихме около 30 мин. Същата госпожица ни заплаши че сме щяли а си броим бюлетините наново ако "много знаем".

В 2:20 ни дадоха лист с който излиза че протоколите ни са приети, с хиляда поправки в тях, предадохме си печата на избирателната секция и неизползваните документи, след което се озовахме пред заветния "изход" където полицай ни пусна след като провери наличието на документа удостоверяващ приемането на протоколите ни.
Допреди това полицейските служители не пускаха хората да си оставят нещата и да напуснат залата - за да се нахранят в съседните денонощни заведения до универсиада или дори да си купят цигари от там. Даже и пушенето - самата зала универсиада беше одимен вътре независимо от меръсни и невентилиран въздух.
Все пак, след напускането на залата - полиция ни пое, чакахме още час и поливина да се появи и напълни бус с който да ни откарат обратно в общината къдеот да предадем неотваряните чували с бюлетините , протоколите и останалите документи. След това на касата ми казаха че 60 -те лева които ми се полагаха за изборния ден ще ми ги платят след втория тур.

Втори път в изборна комисия - НИКОГА.

Засега спомените ми от тоя кошмар са ми достатъчни и възстановяването ми от тях ми е доста по ценно.

След тия избори за мен стана ясно едно нещо - че някой който хал хабер си няма от провеждане на избори е мислил и правил тия процедури и че в крайна сметка е създал едно голямо нищо. Пожелавам му да е жив и здрав да работи, но по-далече от държавната администрация.

Стана ми ясно и друго - а именно колко е прав един читател на Дневник който каза че реалния балотаж всъщност е между терминал 1 и терминал 2 на софийското летище.

Допълнение от bette, също член на избирателна комисия:
Леле, и ти ли си бил там? Ама че гадост, добре че го описа в подробности, защото на другите много не им се разбираше и трябваше да си правиш сглобки, тези избори бяха абсолютно унижение, не знам как политиците от Герб не се чувстват лично унизени от начина по който са ги провели, аз лично бих се срамувала да съм диктатор мародер в африканска република, може би не за всеки е проблем

а това за надценените боклуци, които са продавали там и то без фискален бон, направо нямам думи.

най-гнусното е, че те по този начин се подиграват с интелигентни хора, които са отишли реално да им асистират в изборите, които печелят (и то според бюлетините), собствени членове и т.н., как биха третирали политически опоненти тогава? това което си мислех днеска, че можеха просто и да ни понабият, тези които бяхме по секции и тези, които сте били в Универсиада, за да могат с гордост да се заявят диктатори, защото за сега само ни обясняват как ние нещо не сме разбрали колко е било важно, че са разбири комунистите и че всъщност нямало било значение как и с какви средства и как се държат те


Записки по българските избори

Записки по българските избори

Записки по българските избори

Записки по българските избори

Записки по българските избори

1 коментар:

Пловдивчанин каза...

Много от малките партии, които говорят срещу ГЕРБ размиват опозиционния вот, научете повече по въпроса в тук: http://www.podoko.eu/archives/4571