"Плеймейкърът" от Сирищник

"Винаги съм бил плеймейкърът в отбора, не съм голмайстор. Голмайсторите могат да бъдат много", рече скромно Първанов тия дни, сравнявайки се с Лионел Меси, - и, по своя си табиет, излъга. Всъщност май не, може би просто Гоце не разбира нито от футбол, нито от политика. Да си плеймейкър във футбола и в политиката са коренно различни неща.

Футболният плеймейкър е атакуващ играч, който организира нападателната игра на отбора и създава голови положения за себе си и за съотборниците си. Нарича се още разпределител и се смята, че играе в центъра; но но не е ограничен с определена позиция. Истинският плеймейкър притежава изключителна креативност, добро игрово мислене и виждане на полето, изкуството на точния пас и дрибъла, способност да се раздава, което предполага и превъзходна физическа кондиция. Плеймейкърът е отборен играч, за разлика от чистия нападател (Междудругото, тази разлика е основа за претенциите на английските фенове към Бербатов - те искат той да се раздава по цялото поле и за съотборниците си, а той е чист нападател. У нас преди много години подобни бяха упреците към нападателя и голмайстора на ЦСКА и националния отбор Петър Жеков, чиито изключителни умения да се пласира и да реализира му донесоха "Златната обувка" на "Франс футбол" през 1969 г., но и признанието на родните фенове.)

Да сравним сега качествата на Гоце:

Креативност - никаква. Той мисли и действа изключително в рамките на рутината, въображението и творчеството са непознати за него неща.

Стратегическо и тактическо и мислене - нулеви. Още времето на антинатовските си изстъпления той никога не е в час за международната ситуация и за българските интереси в нея, както и за вътрешнополитическата ситуация и интересите на родната му партия.

Създаване на голови положения за себе и за съотборниците си - не са известни подобни случаи. На Гоце или му пада късмет отнякъде (избирането му за лидер на БСП и избирането му за президент), или стои и гледа сеира на другите, без да си мръдне пръста.

Раздаване и инициативност - няма такива. Той е духовно мързелив, предпочита да изчаква да види накъде ще се развие ситуацията и да се нагоди към нея.

Отборен играч и организатор - абсурд! Гоце е използвач и хитрец на дребно спрямо съотборниците си, единственото, което го интересува, е той да е в безопасност и след това ако може да уреди себе си да е добре. За тази цел, ако трябва той е готов да предаде отбора си, играейки за противника (с каквито примери, междудругото, е пълно фарсовото ни футболно първенство) в името на собствените си интереси - христоматиен е "големият му шлем" с руските енергийни проекти. Да, "голям шлем", но в полза на Русия и с оглед на бъдещи облаги от нея.

Какво прави тогава Гоце с топката, ако не прави играта?

Ами фокуси прави. Той е уличен фокусник, жонглиращ с топки. И да се сравнява с Лионел Меси, е нелепо и смешно.

КиберЯвор

Вчера приказвах за киберченгето Явор Колев, който разгроми бандата от Читанка.инфо, без да знам какво всъщност представлява той. Днес попаднах на изумителни разкрития, които не мога да не споделя с всички, интересуващи се суперкибермена. За съжаление изследването спира до началото на епохата на битките на суперЯвор с бандитите, които пишат блогове. Ако някой знае подробности от по-нататъшното му развитие, моля да сподели.

КиберЯвор

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

КиберЯвор е един от неуспешните опити на Кибертрон да създаде андроид с изкуствен интелект, който да замени до болка омръзналите извращения на природата от подвид Homo Polizei.

Съдържание показ

1 Проектът КиберПолицай 2 Първите резултати 3 Пробивът и раждането на КиберЯвор 4 Кибертрон се отказва от проекта 5 2006 година: завръщането на агент КиберЯвор 6 Акциите на агент КиберЯвор 7 Ахилесовата пета на КиберЯвор 8 Новият враг

Проектът КиберПолицай

В далечната 1891 година правителството на Абсурдистан финансира проучване, фокусирано върху ефективността на МВР в ерата на информационните технологии. Събирането на информация и анализът й отнемат близо 100 години, главно поради изключително динамичните процеси, протичащи в тази обществена ниша. Докладът от проучванията е засекретен, но Кибертрон успява да внедри своят андроид-шпионин Филчев в комисията по досиетата в архива на МВР. Информацията, до която достига агентът предизвиква спешна среща на борда на директорите, в която Ахмед Мерчев заявява, че тенденциите са обезпокоителни и ако не се вземат спешни мерки е твърде възможно нещата да излязат извън контрол. На карта са заложени copyrights на песните, изпълнявани от андроиди на корпорацията от ранга на Слави Трифонов и Лили Иванова . Развлекателната дивизия на корпорацията носи близо $2 трилиона приходи всяка година, които са сериозно застрашени от набиращите мощ интернет-пирати.

В същото време, правителството на Абсурдистан отчаяно се нуждае от кадри в новосформиращото се звено за борба с интернет-престъпниците. За жалост повечето кандидати се оказват безкрупулни интернет пирати, които вършат престъпления под прикритието на полицейската значка.

Ахмед Мерчев лично оглавява новото R&D звено на компанията, чиято задача е да изобрети ефективен, неподатлив на корупция КиберПолицай.

Първите резултати

Първите години на проекта преминават в много трудности и неуспехи. Началните прототипи с изкуствен интелект, вдъхновен от реалните личности Сержант Петров и Лейтенант Ваньо Тубата, излизат извън контрол по време на тестовете. По време на тренировъчна практика на магистрала Тракия, където прототипите трябва да следят за обикновени нискотехнологични нарушители, движещи се с превишена скорост, контактът с андроидите изненадващо е загубен. В последствие в медиите излизат мъгляви вести за магистрални бандити и мними катаджии. Единия от прототипите е бил забелязан последно преди 4 години във 5-етажна вила, разположена на китното океанско крайбрежие в ЮАР. Учените от Кибертрон обаче не са обезкуражени и работят всеотдайно за постигане на каузата

Пробивът и раждането на КиберЯвор

Успехът на екипът идва през 1997, по време на гигантско слънчево изригване. Според преданието, силната йонизираща радиация успява да пробие йоносферата и довежда до мутации изкуствения интелект, разположен на EEPROM чиповете на новия прототип. В същият момент системата с графитените прътове за забавянето на неутроните в малкия ядрен реактор в лабораторията отказват, което води до неконтролируема верижна ядрена реакция. Реакторът избухва, убивайки всички учени без лидера Ахмед, който през това време се намира в джамията до Халите. Лабораторията е разрушена. Вали кален, радиоактивен дъжд. Блестят светкавици. В този момент ръката на недовършеният прототип злокобно се повдига. Това са първите мигове на Агент КиберЯвор.

Събуждайки се, андроидът се опитва да анализира със своите фасетъчни фотосензори обстановката наоколо. За съжаление те се оказват повредени от експлозията. Половината Младост 1 е разрушен. Черен дим се издига над останките от панелките. КиберЯвор активира своята 802.11 подсистема. Това е моментът в който агентът започва да вижда първите си ТиСиПи пакети - според древното предание това са били комуникациите на Волен Сидеров със сайт за детска порнография. Оттогава насам порносайтовете са фикс-идея на КиберЯвор. От този момент нататък близо 8 години от КиберЯвор няма никаква вест и кост. Злите езици твърдят, че андроидът строи в тайно мазе в Студентски Град огромен уиндолс клъстър , способен в реално време да анализира целия световен трафик.

Кибертрон се отказва от проекта

След инцидента, който е един от най-сериозните в историята на компанията, проектът бива изоставен. Кибертрон променя тактиката и регистрира НПО-та с идеална цел, които да образоват населението колко фатална е употребата на емпетройки и торънт тракъри. Такива НПО-та са МузикАутор, ПРОФОН, RIAA и MPAA. Следва да се отбележи, че благодарение на тяхната активна благотворна намеса в обществените дейности, средната продължителност на живота в световен мащаб е нараснал с 2 години и 6 месеца.

2006 година: завръщането на агент КиберЯвор

Изненадващо, през 2006 година КиберЯвор излиза от тайното сървърно помещение, очевидно постигнал целта си. Злите езици твърдят, че чрез дълги подземни галерии, той е успял да се добере до цялата подземна инфраструктура на софийския MAN, прихващайки целия интернет трафик. Организацията НСБОП веднага го вербува за агент и го избира за шеф на кибер-отдела. Под ведомостта за заплатите той се подписва скромно - Явор Колев. КиберЯвор и Явор Колев са двете харизматични лица на един и същ обект, нещо като Superman и Clark Kent, но много по-ефективни в борбата със злото, и без цялото безмислено хвърчене наоколо.

Акциите на агент КиберЯвор

За съжаление поради секретния характер на неговите мисии, НСБОП не разпространява много информация за неговите постижения. Според Кибертрон (за които се говори че все още имат root достъп до андроида) най-големите му постижения са:

• Разбиването на 59 мрежи за порнография с участието на сърни, елени и таралежи
• Безследното изчезване на близо 170.000 потребители на торънт тракери (предполага се че са в клетки в мазето на агента)
• Разбиването на 11 терористични групи, използващи поради невнимание IRC и други cleartext протоколи за комуникация
• Арестуването на uber-тартора на европейските интернет-пирати, познат като PayforPorn. В жилището му са открити близо 200 ДВД-та с клипове на Лили Иванова
• Neighbourhood watch програма сред децата в детската градина - логото на кампанията тук: (http://jpgshare.com/?ff01b8f3b79310667d3a38ecb7d4c97b)

Ахилесовата пета на КиберЯвор

Твърди се, че агентът се страхува единствено от потребители на Кремиковци Линукс . Последните изпитват силна ненавист към него, откакто той опожарява 10 от mirror-ите с binary пакети за операционната система, обърквайки ги със сървъри за геронтофилска порнография. Няколко потребители са се опитвали да организират атентати срещу андроида, засега неуспешни. Злите езици твърдят, че има връзка между корпорацията Майкрософт и КиберЯвор, но това не е доказано.

Новият враг

Из протоколите на Кибертрон:

След разбиването на порно-мафията в Абсурдистан и обявяването на порното за нелегално и криминално, агент КиберЯвор загуби смисълът на своето съществуване. Алгоритъмът, заложен от Кибертрон се състоеше в един прост безкраен цикъл от функции за борба с порнографията. Assertion exception-и не бяха предвидени, не се обработваха коректно, и според алгоритъмът, след изчезването на порното, първопричината, изпълнението трябваше да продължи с функцията за саморазрушение.

За късмет, оказва се че при експлозията в Младост-1, една от банките с памет, която съхранява кода за саморазрушение излиза от строя. Това предизвиква странни обърквания в изпълнението на програмата, като тя се завръща в безкрайният цикъл. След точно 1.521.432 итерации, андроидът, слухтящ трафикът през софийският MAN попада на свободен блог!!!

Това определя по-нататъшният развой на нещата. Киберявор анализира снимки на свободни еколози, стигайки до извода, че напомнят изключително много на група извратени содомистки порнографски клипчета, намерени на сървър, опожарен лично от него.

Оттук нататък, новият най-голям враг на агента са свободните блогове. Първите вече паднаха жертва. Очаква се до 2-3 години, последните или да изчезнат, или да бъдат обявени в нелегалност.

Какво точно прави агентът в момента не е известно, тъй като връзката с неговата GPS система беше прекъсната преди няколко дни. Доколкото е известно, последно се намираше в хотелска стая в Ню Йорк, подмамвайки свободните блогъри на чат в idg.bg. По-умните от тях обаче се усетиха, че агентът всъщност събира база данни с техните IP адреси и благоразумно не се включиха или използваха проксита и tor. Тези, които не се досетиха и се подадоха на клопката, в момента са в неизвестност...

Читанка.инфо е жива!

Вече много се писа за простотията на копирайт ченгето Явор Колев срещу безплатната некомерсиална е-библиотека chitanka.info, но ще добавя и аз с малко линкове.

За "акцията" на ГДБОП:
В блога на Григор Гачев:
451 по Фаренхайт

Информация от човека, създал chitanka.info:
http://identi.ca/chitanka

Видео от "акцията" на бопаджиите:
http://press.mvr.bg/News/news100622_01.htm

В Блога на Шаркан:
"престъпната" Читанка

Ники Русиновски в Webcafe:
България: 451 по Фаренхайт


А цялата Читанка може да свалите от:

Piratebay:
архив на chitanka към 24 май 2010

българския тракер Nanoset:
същия архив

сайта на ГДБОП ;-) - за тези, на които не им се занимава с торенти:
http://chitanka.gdbop.com/


ГДБОП се провали: Читанката не само продължава да е жива, а за нея научиха много повече хора от тези, които я знаеха досега. Културата е свободна, неуважаеми г-н Явор Колев, и никакви ченгета и никакво насилие не могат да я затворят.

Можете да подпишете Гражданската петиция срещу свалянето на законната електронна библиотека chitanka.info

Пишете на воля за политиците. Заплахите са шменти-капели.

Много блогъри се впрегнаха на щуротията фидоскова как щяла да контролира блогърите и фейсбук да не нарушават проектозакона - то закон още няма - ама намерението фидосково превантивно плаши - да ги контролира да пишат слухове, клевети, клюки и прочие лоши неща за любимите ни политици. Впрегнаха се, в смисъл сериозно се аргументират, че това е тъпота.

Че е тъпота, спор няма. Ама тъпотата е толкова грандиозна, та чак нелепа. А Фидоска не се усеща, че говори нелепости. Процедурно някак нелепости... Щото като казваш, че ще спреш дъждовете например, е хубаво преди да обясняваш по същество колко полезно е това, поне да маркираш сравнително убедителен метод, по който ще го направиш.

Щели да установяват собственик на сайт, даже питали некфи експерти кво е собственик на сайт, кво е социална мрежа и прочие неща, дето явно не им е работа да се занимават с тях, щото като ти липсва елементарна обща култура и мисъл, можеш ли поправи с експерти липсата й...

И конкретно:

Имам, да кажем, блог в Blogger и пиша нещо си, което някой си смята за клевета или обида (отделен е въпросът, че може да се оспорва успешно подобна оценка пред Европейския съд, който вече се е произнасял, че бидейки публични и обществено значими личности, политиците търпят много по-свободни интерпретации за себе си деянията си - сещам се за едно дело, което спечели австрийски журналист, нарекъл некъф политик идиот).

Как ще докажат, че аз съм писала това или че аз съм собственик на блога? Ама пишело ми името и ми имало снимката. Бабината ви. Всеки може да се регистрира с моето име и да сложи моята снимка. И Blogger не знае кой е регистрирал блога. А-а, може би ще ме идентифицират по IP-то, от което пиша? Бре, да му се не види! Като получат от Blogger IP, да се обадят ;-) Абе, ония акули от IFPI и RIAA не могат да получат IP за блогове, които имат за основна тема пускането на линкове за софт, музика и книги, та нашите ли Фидоски и Яворколевци?

Същото важи за wordpress.com и Fаcebook. Е, за блогърите, базирани на Blog.bg, това не важи, Яворколевци ще натиснат гадно собствениците на блогхостинга и тe ще изпеят не айпитата, ами и какво са мислели, докато са ги регистрирали. Извод: Не пишете неща, дето няма да харесат на политиците, в Blog.bg. Също така и в бг форуми (за тях е същото). Има купчина чужди форуми, блогхостинги, а ако имаш собствен домейн, то ползвай чужд хостинг.

Тук някой може да се направи на плашило, сочейки случая с бившия ми колега Огнян Стефанов. Официалната легенда е, че сайтът "Опасните новини" се хоствал в чужбина, ама Яворколевци гепили айпи адреса, от който се качвали дописките. Дрън-дрън! Има нещо гнило в цялата история как са хванали Оги. Как са влезли в чуждия хостинг? Не са поискали айпито от собствениците (щото и да го поискат, няма на какво основание да го получат), а се похвалиха, че са го открили. На човешки език значи, че са хакнали хостващия сайт. Е, и кво от това? Нищо. Ако системният администратор, който е предал четата - Йоргос Пецас, имаше капчица мозък в главата си, в хода на седемчасовия разпит-тормоз щеше да поиска да му бъде предявено обвинение и да получи адвокат. И яворколевци щяха да го издухат, щото на база хакване никфо обвинение не могат да повдигнат (отделен е въпросът, че и баба си не могат да хакнат) - то е все едно некфи полицаи да влязат през прозореца в някоя къща и да намерят кървав нож с отпечатъци, който после да се опитат да предявят като веществено доказателство - ами всеки съд ще им се изхили :-) Конкретно по случая - IP като доказателство може да се използва само ако е получено по надлежния ред, сиреч изискано със съдебна заповед от съответния интернет доставчик.

И тук стигаме до пълната нелепост на официалната версия за Оги Стефанов - тия пичове знаят, че никакъв надлежен ред за получаване на доказателство нямат. Те са 7 часа (!!!) са натискали горкия Йоргос и той, бидейки млад и невежа, си е изпял кфо и как. Знаели са, че трябва да го натиснат него не защото са имали какъвто и да е факт, свързан с Интернет, а защото са намерили доносник, упс! агенти им викаха, в обкръжението на Оги. Те и не крият, че са подозирали Оги още отначало. Нашите с това могат да работят - с доносници, с подслушване, с натиск и заплахи, а Интернет им е проблем дори за да си вържат убедително гащите с него. Ако Оги не беше смъртно уплашен (а ти не би ли бил, ако си се разминал със смъртта?), мисля, че щяха зор да видят...

Както и да е... Хора, пишете си на воля, само не в бг форумите и в Blog.bg. Абе, в Иран, Китай и Саудитска Арабия пишат, та във фидоскиния край ли няма?

Фидосова на лов за блогъри

Може да извадим полза от далаверата с Гоцевия мезонет

"Обществото е лишено от защита срещу заразителния пример на корупцията, чиито метастази тръгват от върха на държавата. А щом за главата е позволено да се вмирише, всеки индивид с престъпни наклонности се чувства направо поканен да ги развихри."

"Президент на РъБъ"
Иво Инджев

Не съм съгласна само в едно с Иво - че височайшата корупция заразява само индивидите с престъпни наклонности. Не, далеч по-опасно за обществото е, че тя деморализира обикновения човек. Което и Иво го разбира, защото с големи букви пише: "Хората гледат нагоре и си казват: Аз да не съм по-долу".

Книгата му за укрития президентски мезонет ми вторачи вниманието в безобразния факт, че няма механизъм за проверка и санкции за т.нар декларации за имуществено състояние на министри, депутати и прочие висши длъжности, вкл. и за президента. Не подали декларация - много важно, некфа парламентарна комисия морално ги укорява. Подали декларация, в която спестили това-онова - пак се разминават с нефелния морален укор. Отделно че, въпросната комисия няма никаква възможност да проверява верността на подадените декларации, както и да налага санкции за неверни данни в тях или за неподаването им.

Мисля, че има прост и ефикасен начин да бъдат проверявани, съответно санкционирани висшите ни държавници за укрити доходи и имущества - да бъде натоварена Сметната палата с това, чрез надлежно изменение на закона. Тя е независим орган извън изпълнителната, съдебната и законодателната власт, което дава максимални гаранции за безпристрастност и независимост от политическата конюнктура.

Обект на задължителните проверки трябва да са депутатите, министрите и зам.министрите, шефовете на агенции, висшите съдии и прокурори, президентът и вицепрезидентът. При проверката Сметната палата има право да изисква от всички органи, имащи отношение към имущественото състояние на гражданите (банки, данъчни служби, нотариуси, общини и т.н.) необходимата й информация, която те са длъжни да предоставят, със съответните санкции за тях при мълчалив отказ. За изисканата информация отпадат всякакви изисквания за банкова тайна, лични данни и подобни.

При проверката Сметната палата има право да се връща определен брой години назад, равни на началото на мандата на лицето, което проверява, вкл. и когато проверката е започнала след приключването на мандата. Също така при недеклариран имот има право да изисква всички данни от момента на възникването му (идеята е да установи всички препродажоби и прехвърляния с цел да се заличат следите).

За започването на проверка Сметната палата може да бъде сезирана по конкретни факти от съда, МВР, прокуратурата, министър-председателя, данъчните служби, парламентарно представените партии, както и да се самосезира.

При установяване на недекларирано имущество и неимуществена собственост, и на недекларирани доходи Сметната палата налага санкции, които с оглед на високата обществена опасност на деянието (с което и започнах - че вмирисването на главата заразява цялото общество) трябва да бъдат високи - примерно глоба в размер 50% от стойността на недекларираното имущество, неимуществена собственост, или доходи; която отива в полза на републиканския бюджет. При неподаване на декларация санкциите също трябва бъдат високи, колко точно е въпрос на допълнително прецизиране.

Налагането на глоба от Сметната палата не отменя плащането на дължимите данъци и други плащания, свързани с укрито имущество или неподаване на декларация, регламентирани в други закони; както и не отменя евентуални санкции по Наказателния кодекс. Също така Сметната палата задължително предоставя данните за укрито имущество на МВР, прокуратурата и данъчните служби, като им препоръчва да ги изследват за наличието на престъпление или данъчно нарушение.

Сметната палата е задължена да огласява публично (в Интернет, възможно е и в медии) и в доклади до парламента установените от нея данни за укрито имущество или неподадена декларация - от кого е сезирана, какви факти е установила, какви глоби е наложила.

Мисля, че такова изменение в Закона за Сметната палата би получило както широко обществено одобрение, така и одобрение от Евросъюза, за който ненаказуемата корупция във висшите етажи на властта ни е станала пословична. Също така не мисля, че която и да е политическа сила би имала морален ресурс да се противопостави на подобно изменение.

И, да се върна към книгата на Иво Инджев: един от първите, който трябва да бъде проверен по новия закон, е Георги Първанов.

Измененията не са сложни като юридическа техника и може да бъдат направени тази година, защото не са вероятни парламентарни обструкции - повтарям, трудно ще е на БСП или ДПС да обяснят защо са против, а съм сигурна, че Синята коалиция ще ги подкрепи. Не са вероятни и вътрешни проблеми в ГЕРБ, тъй като хората им освен че са нови във властта, са обект на железен контрол от страна на бате Бойко, сиреч не са повече застрашени - отколкото така и така са ;-)

Ако някой от четящите това го познава (бате Бойко да познава), нека му подхвърли идеята - ако има дори частичен резултат, за авторското право хич няма да ме е грижа.

Може да извадим полза от далаверата с Гоцевия мезонет

"Обществото е лишено от защита срещу заразителния пример на корупцията, чиито метастази тръгват от върха на държавата. А щом за главата е позволено да се вмирише, всеки индивид с престъпни наклонности се чувства направо поканен да ги развихри."

"Президент на РъБъ"
Иво Инджев

Не съм съгласна само в едно с Иво - че височайшата корупция заразява само индивидите с престъпни наклонности. Не, далеч по-опасно за обществото е, че тя деморализира обикновения човек. Което и Иво го разбира, защото с големи букви пише: "Хората гледат нагоре и си казват: Аз да не съм по-долу".

Книгата му за укрития президентски мезонет ми вторачи вниманието в безобразния факт, че няма механизъм за проверка и санкции за т.нар декларации за имуществено състояние на министри, депутати и прочие висши длъжности, вкл. и за президента. Не подали декларация - много важно, некфа парламентарна комисия морално ги укорява. Подали декларация, в която спестили това-онова - пак се разминават с нефелния морален укор. Отделно че, въпросната комисия няма никаква възможност да проверява верността на подадените декларации, както и да налага санкции за неверни данни в тях или за неподаването им.

Мисля, че има прост и ефикасен начин да бъдат проверявани, съответно санкционирани висшите ни държавници за укрити доходи и имущества - да бъде натоварена Сметната палата с това, чрез надлежно изменение на закона. Тя е независим орган извън изпълнителната, съдебната и законодателната власт, което дава максимални гаранции за безпристрастност и независимост от политическата конюнктура.

Обект на задължителните проверки трябва да са депутатите, министрите и зам.министрите, шефовете на агенции, висшите съдии и прокурори, президентът и вицепрезидентът. При проверката Сметната палата има право да изисква от всички органи, имащи отношение към имущественото състояние на гражданите (банки, данъчни служби, нотариуси, общини и т.н.) необходимата й информация, която те са длъжни да предоставят, със съответните санкции за тях при мълчалив отказ. За изисканата информация отпадат всякакви изисквания за банкова тайна, лични данни и подобни.

При проверката Сметната палата има право да се връща определен брой години назад, равни на началото на мандата на лицето, което проверява, вкл. и когато проверката е започнала след приключването на мандата. Също така при недеклариран имот има право да изисква всички данни от момента на възникването му (идеята е да установи всички препродажоби и прехвърляния с цел да се заличат следите).

За започването на проверка Сметната палата може да бъде сезирана по конкретни факти от съда, МВР, прокуратурата, министър-председателя, данъчните служби, парламентарно представените партии, както и да се самосезира.

При установяване на недекларирано имущество и неимуществена собственост, и на недекларирани доходи Сметната палата налага санкции, които с оглед на високата обществена опасност на деянието (с което и започнах - че вмирисването на главата заразява цялото общество) трябва да бъдат високи - примерно глоба в размер 50% от стойността на недекларираното имущество, неимуществена собственост, или доходи; която отива в полза на републиканския бюджет. При неподаване на декларация санкциите също трябва бъдат високи, колко точно е въпрос на допълнително прецизиране.

Налагането на глоба от Сметната палата не отменя плащането на дължимите данъци и други плащания, свързани с укрито имущество или неподаване на декларация, регламентирани в други закони; както и не отменя евентуални санкции по Наказателния кодекс. Също така Сметната палата задължително предоставя данните за укрито имущество на МВР, прокуратурата и данъчните служби, като им препоръчва да ги изследват за наличието на престъпление или данъчно нарушение.

Сметната палата е задължена да огласява публично (в Интернет, възможно е и в медии) и в доклади до парламента установените от нея данни за укрито имущество или неподадена декларация - от кого е сезирана, какви факти е установила, какви глоби е наложила.

Мисля, че такова изменение в Закона за Сметната палата би получило както широко обществено одобрение, така и одобрение от Евросъюза, за който ненаказуемата корупция във висшите етажи на властта ни е станала пословична. Също така не мисля, че която и да е политическа сила би имала морален ресурс да се противопостави на подобно изменение.

И, да се върна към книгата на Иво Инджев: един от първите, който трябва да бъде проверен по новия закон, е Георги Първанов.

Измененията не са сложни като юридическа техника и може да бъдат направени тази година, защото не са вероятни парламентарни обструкции - повтарям, трудно ще е на БСП или ДПС да обяснят защо са против, а съм сигурна, че Синята коалиция ще ги подкрепи. Не са вероятни и вътрешни проблеми в ГЕРБ, тъй като хората им освен че са нови във властта, са обект на железен контрол от страна на бате Бойко, сиреч не са повече застрашени - отколкото така и така са ;-)

Ако някой от четящите това го познава (бате Бойко да познава), нека му подхвърли идеята - ако има дори частичен резултат, за авторското право хич няма да ме е грижа.

"Mucho Duck". И соцпопкултурата

Намерих любима песничка от края на 70-те - началото на 80-те, която въртяхме на купоните наред с Afrika Bambaataa и евроденса, а момчетата (мъжете?) мъчеха брейкденса. Момичетата участвахме с елементарни техники - примерно на лицева опора ниско над земята да се придвижваш напред докато партньорът ти, също на лицева опора минава в противоположна посока над теб. Което си е истина, повечето техники си бяха трудни, сиреч не за жени. Мисля, че и досега е така.

Важен детайл е, че тогава хабер си нямахме от хип-хоп културата, абе не знаехме, че има такава, и освент брейка друго подобно с идолите си нямахме. Освен че не носехме размъкнати смъкнати панталони, по-големи номера тишъртс и прочие, съществената разлика бе, че не бяхме аутсайдери, деца от гетото (примерно "Люлин" в бг случая), работнически или на дошли от провинцията - абе изобщо деца от долната класа - както се възприемаше тогава. Бяхме деца от центъра, второ или трето поколение софиянци, с родители "трудова интелигенция" - както пак тогава наричаха тези, които не се занимават с физически труд и най-паче образованите, заемаещи не технически, изпълнителски функции. Примерно - инженери, адвокати, лекари, проектанти, преподаватели (особено във ВУЗ), научни работници, разни не изпълнители в търговията, които сега бихме нарекли проектмениджъри, рекламисти, маркетолози, логистик мениджъри, продуктови мениджъри и т.н. И (без това не може) деца на родители на номенклатурни длъжности, сиреч всякакъв род началници. Ей такава ми ти компания, същностно противоположна и на оная (на Запад) и на днешната (пак там, но и у нас) хип-хоп култура.

Това ме кара да се замисля за своеобразната всеядност на социалистическата култура - както на високата култура, така и на това, за което тогава се твърдеше, че го има само в упадъчния капитализъм - масовата култура; попкултурата - както бихме рекли днес.

Както и да е, друг път ще размишлявам за това, днес исках да пусна само един клип, който неистово ни кефеше и "брейквавахме" многократгно а всеки купон :

[видео]


[край на видеото]

Слушалки AKG-K77. За хемисинк

Много се...- баси, кво да кажа: "кефя се" ми звучи просташки, но друг точен израз не намирам - тъй че: кефя се много, че си купих хубави слушалки - AKG-K77 (по-принцип търсиш ли качествени слушалки, само AKG или Sennheiser):

Спецификация :

Type closed-back, dynamic headphones
Sensitivity 115 dB/V
Frequency range 18 to 20,000 Hz
Rated impedance 32 ohms
Max. input power 200 mW
Cable 2.5 m single-sided (99,9% oxygen-free)
Connector stereo mini plug
Adapter convertible jack plug
(1/8" to 1/4")
Net weight (without cable)
190 g (6.7 oz.)
Shipping weight 400 g
(14.1 oz.)

Това, което е важно за мен и което търсех, е, че са затворени и че няма подчертаване на определени честоти (примерно басите да ги изкарват по-яко и пр.).

Кво значи това, накратко:

Слушалките са три типа:


1. затворени - обхващат цялото ухо и така изолират звуците от околната среда. Това е плюсът. Минусът е, че в сравнение с другите са сравнително по-тежки, по обемисти (т.е. не много удобни за употреба във всекидневието) и по-скъпи. Е, разбира се, и това, че не можеш да чуеш как мъжа ти или свекърва ти вика да направиш еди-какво си спешно или бясно пита какво правиш. По подобна причина не са добри за градска среда - можеш да не чуеш автомобила, който идва, дори и да натиска клаксона; с всички последствия ;-)



2. полуотворени - имат също възглавничка, но тя не обхваща, а покрива ухото. Те са по-малки и по-леки от затворените, съответно изолират по-малко външните звуци и са по-евтини.



3. тапи - най-масовите днес. Влизат в ухото. Нищо не изолират, т.е. подходящи са идеално за градска среда. Също плюс е, че са максимално леки и удобни за носене и прибиране. Голям минус е, че най-много увреждат слуха. Е, и най-евтини са.

Съответно качеството на звука, т.е. максимално адекватното му предаване (каквото и да значи това, щото мюзик спецовете и хардфеновете не са единодушни, аз го разбирам като максимално точно предаване на честотите в съотношението им и нивото - да не "напомпват" повече ниските или високите честоти - каквито са най-честите случаи) е най-добро при затворените и най-ниско при тапите. Всъщност адекватното предаване не значи, че са най-добрите слушалки, защото за диджеите едно е важно, за любителите на симфонична музика - друго, за drum'n'bass феновете - трето, а за моите цели - четвърто или пето.

Стигнах до моите цели:
Искам да слушам т.нар. хемисинк (hemi-sync), известен още като брейнуейв (brainwave). Но за него по-нататък, тъй като теоретично знам какво е, имам часове записи, но не съм го слушала досега, тъй като не си струва да се слуша на колонки, дори и на hi-fi уредба не си струва. Като послушам известно време, за да добия впечатление, ще пиша.

Старият по дни. Творчеството като Вечност и Съвършенство

William Blake - "The Ancient of Days"

"Старият по дни" е българският превод, това е едно от имената на Бога, подчертаващо творческите, съграждащите аспекти на божествената вечност, съчетана с божественото съвършенство. Споменава се за първи път в книгата на пророк Даниил, гл.7

"Президент на Ръ Бъ"

Новата книга на Иво Инджев е нещо, което не бива да се пропуска. Тя представя в чист вид редкия (в Ръ Бъ) жанр "журналистическо разследване". Ако Ръ Бъ бе нормална държава от Евросъюза, т.нар. сериозна преса щеше да е обявила за скандалните разкрития в книгата и да е разпънала Първанов на кръст да отговаря на въпросите й. Което, между другото, би сторила и драгата ми дясна опозиция; упс! - и бат`Бойко, нали, божем, беше срещу президента. Но каквато е "сериозната" ни преса, такива и управляващите десноцентристи, такива и десните.

Иво изнася факти за поредната далавера и манипулация на президента Георги Първанов, известен още на Държавна сигурност и на обществеността като Гоце. А именно - за посочения (за първи път пак от Иво, за което и трябваше да напусне Би Ти Ви) мезонет, подарен му от бесепарския оръжеен бос Петър Манджуков.

Книгата не е основание за импийчмънт (какъвто неотдавна симулираха управляващите с цел пиар) . Защото журналистическите възможности за разследване у нас са ограничени и от законите, и от (само)наложения обществен страх, което е видно и от медийната (не)реакция - леле, не пипай Първанов! - и не са достатъчни за юридически доказателства. Но са достатъчни за основно разследван от медиите и от политическите опоненти на Първанов.

Детайл за любопитните: в книгата има адрес и външна снимка на апартамента.

Също толкова значим е и фактът, който Иво подробно разнищва - че до ден днешен Първанов не е опровергал официално информацията за мезонета. Също както на питанията бил ли е на лов в Симитли часове след трагедията с изгорелите във влака не посмя директно да излъже, а каза само, че е е бил в района на Симитли, но "не е участвал в прояви, които влизат в противоречие с трагичните събития, свързани с пожара във влака". Типичния за тоя плужек (последното е личното ми впечатление за Първанов от 1990 г. насам) страх да се ангажира категорично с каквото и да е.

Бягството от официално опровержение също не доказва нищо, освен психологически. Но припомням, че американският президент Ричард Никсън до момента, в който подаде оставка поради заплахата от импийчмънт, не опроверга категорично ролята си в Уотъргейт. Не я потвърди, но и не посмя да я опровергае (сиреч директно да излъже).

Единственото, което не ми харесва в книгата, е, че Иво бяга от цялостна оценка за родните медии. Подробно описва тяхното премълчаване на скандала, също така подробно анализира основната роля на Първанов в "опитомяването" им, но пропуска явно да каже основното - че в преобладаващата си част те - българските традиционни (т.е. не Интернет) медии, са слугински в същността си. Мисля, че го разбирам - не го е страх да не го емнат и демонизират, но не му се ще като дългогодишен бивш елитен журналист да напада колегията.

Драги ми Иво, рано или късно (мисля, че по-скоро рано) ще застанеш пред моралния избор да кажеш ли категорично оценката си за бг медиите и бившите си колеги, или да продължиш компромиса си.

Но последното няма отношение към безпорните качества на книгата.

Купете си я и като я прочетете, дайте я другиму. Конспиративно звуча, но такава е действителността: основният механизъм на гражданското общество - медиите, не работи; а политическата опозиция на Първанов (засега?) - също.

Солидарност с аутистите

Ако аз бях на мястото на ония безчувствени към загиналия Веско безхаберници от "24 часа", щях поне да пусна общоприетия в ЦИВИЛИЗОВАНИТЕ страни, към които, божем принадлежим, знак на солидарност с аутистите:
Както малко по малко обществото ни прие солидарността - и знака за нея, червената лента, с HIV-позитивните и болните от СПИН, така - мисля, - ако достатъчно се говори за тези деца и се сочи проблема им, който вика за нашата съпричастност, то това по-скоро ще се случи - солидарността. Ако повече се говори, че тях ги има, че имат особени потребности и трябва да им дадем това, което им трябва. А не да има Латинка Ковачева от Столичния инспекторат, експерт „Интегрирано обучение" с 30-годишен стаж, да каже на родителите, че щом са родили такова дете, „трябва да си го гледат". И журналя, на които не им пука.

За начало - не е въпросът да се уволни или накаже въпросната неграмотна и безхаберна чиновничка. А шибаната държава да даде малко пари. Сиреч клинична пътека.

Вижте колко елементарно и тъпо звучи. Колкото са тъпи писачите от "24 часа". Те и тази лента не знаят.

Аутизъм. Епилепсия. Биполярно афективно разстройство. И неграмотната медийна безотговорност (или безотговорна неграмотност)

Струва ми се, че в редакцията на "24 часа" са фиксирани върху темата за психично болните, и то с нездраво любопитство и злорадост. Ресорните журналисти или редактори - без значение. Днес четох поредния им за 2-3 месеца опус, в който психично болните са показани като някакви нехора, които трябва да бъдат държани под ключ, ако не за да не убият някого - умишлено или случайно, то заради тяхно добро - да не вземат да се удавят например.

Днешното им вдъхновено "разследване" е за самоубилия се лекар-анестезиолог, причинил преди две години смъртта на дете поради груба лекарска грешка. Основният проблем за часовиците (така в гилдията наричат журналистите от "24 часа") е, че той е бил психично болен - "луд", както го наричат, и защо е допуснато един луд да е лекар. Ама ако зачетеш статията, се оказва, че не е точно така. Ама съвсем не е така. Лекарят е страдал от биполярно афективно разстройство (за по-ефектно в началото го наричат "циклофрения" - отдавна отхвърлен от психиатричната общност термин), изразяващо се в периодични тежки депресии. "Изобличаващият" според тях факт, че е бил лекуван с ЕКТ - електро-конвулскивна терапия, популярна като електрошок; обективно сочи само, че депресиите са му били много тежки. Но за журналята въпросът "защо `луд` е допуснат да е лекар" е много по-важен от също споменатия факт, че човекът е пиел, меко казано, без контрол. И освен, че лекарското съсловие (особено опериращите) е много по-уязвимо за алкохолната зависимост (поради тежестта на стреса, който носят), и подценен до подминаване въпросът кой и защо е търпял (и защо не му се търси отговорност) очевидно злоупотребяващ с алкохол човек да е отговорен за лечението на хора. Алкохолно-зависими лекари (вкл. оператори) бол - без да страдат от биполярно афективно разстройство. Алкохолът - е не болестта!!!, е причина за смъртта на детето.

Простичко казано: "кои шефове търпяха пияница", а не "кои шефове търпяха луд".

Сума ти известни люде са страдали от това заболяване - великите математици Болцман и Кантор, Кърт Кобейн, Мел Гибсън, Шинийд О`Конър, Ози Осбърн, Едгар Алън По, Аксел Роуз, Жан Клод Вандам, Уди Алън, Ханс-Кристиан Андерсен, Джим Кери... Спирам дотук като спестявам къде по-значими имена от сорта на Уинстън Чърчил и Агата Кристи (поради факта, че не знам тези, които са попаднали случайно на този постинг и блог, дали са чували за тях).

Болест като болест. Хронична, по правило цял живот. И тежка. Но за елементарното, бих казала дивашко бг обществено мнение коренно различна от други тежки хронични заболявания. Защото е психична. А психично болните са `луди`, следователно опасни, и не трябва да имат нищо общо с обществото. Заключени да ги държим.

Това се казваше почти направо и в един техен, на "24 часа", текст със заглавие, че най-страшните убийства били извършени от епилептици. Което е толкова дълбоко невярно, че явно след някакъв остър протест (мисля, че бяха заплашени и със сезиране на комисията по дискриминация) безотговорниците пуснаха нещо като уточнение, че журналистите били написали не това, което са написали. (Забелязали ли сте, че лъжите и манипулациите пишат в заглавия с огромни букви, а подобни `уточнения` - така ги наричат наглеците, а те са просто признания, че са излъгали, ги пускат в сбутани карета с мънички буквички).

Същото неграмотно дивашко отношение към психично болните се четеше ясно и в писанието им отпреди няколко дни за смъртта на изчезналото дете аутист Веско. Да, те обективно бяха предали и ОЦЕНИЛИ факта, че двама възрастни психично здрави хора бяха си затворили очите пред странното поведение на малко дете, бягащо по шосето и дори след обявеното издирване бяха си замълчали. Щото не било тяхна работа.. Осъждаща бе оценката на "часовиците". Но те също така обективно - но без оценка, бяха предали и мнението не двамата гадове, а именно - защо майката и техните не си го държали яко под ключ и как може да са го изпуснали.

Без да спомета и дума например за това, че ако Веско бе имал шанса да се роди във Великобритания, щеше да е обект на специални грижи и да му е осигурен дневен център, където не просто да е под контрол, а да получава специалните грижи, от които се нуждае. И че всичките тези грижи за децата аутисти там се покриват от здравната каса, а тук родителите са оставяни да се справят сами - и според образователното си ниво (щото и средното джипи, и средният педиатър хал хабер си няма да `види` аутизма), и според финансите (щото и да го установят родителите, могат ли да си платят специалното обучение и грижи?)

Ама за да напишеш това, е нужно не само и не толкова да събереш пълна информация за случая на човека, за който пишеш. А да имаш отношение към него. Не само към случая, а и към човека.

Пука им на часовиците за човека. Пука им за истината. Нали имат сензационния материал - за "луди"...

И Би Би Си ми паднаха в очите. Абе, медии, кво да говоря...

Попаднах - случайно донякъде - на профила на България в сайта на БиБиСи. И се хванах за главата. Кратък, основните факти истинни, но силно изкривен, манипулиран, да не кажа лъжовен. Значи според Би Би Си:

Въпреки, че краят на 90-те е по-стабилен в сравнение с първите му години, напредъкът към икономическа реформа е слабо осезаем. При бившия български цар Симеон II, който е министър-председател между 2001-2005 г., страната е тласната напред в пазарните реформи с цел да отговори на икономическите критерии на Евросъюза.

Тъй, а?

За този, който наистина започна реформите и ги направи необратими в края на 90-те - Иван Костов, ни дума. Дума няма изобщо за СДС. За комунистите има, за Горския има, за Бойко Борисов и ГЕРБ има. Но СДС и днешната Синя коалиция (също както ДПС - баси утехата) не съществуват.

Ноу комент - написах, и го изтрих. Защото имам зъл комент:

Що ли се лъжа понякога, че само родните медии са гнусни, в най-добрия случай тъпи? Що, бе, Вени?!

Още есета от "Българският модел". По молба на Lyd

Lyd ме помоли да оправя форматирането на предишния пост, или да го кача някъде и да дам линк, а също така, да кача ако имам други. С удоволствие го правя. А може би ще са интересни и другиму, но пък не мисля, че е добър вкус да ги пускам всичките в блог, който се прихваща от агрегатори, затова ги публикувах в "Приложението на Семки и бонбонки", линкът - http://semkiibonbonkiappendix.blogspot.com/2010/06/blog-post.html

Междувременно оправих форматирането на "Българският модел", защото го бях оплескала и ако междувременно го е прихванал агрегатор, направо не става за четене. Вече оправеният Редактирaният пост --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/06/blog-post.html

Българският модел

Започнах да си припомням миналото заради бъдещето, което ни очаква. Защото знае се, че който забравя миналото е обречен да го повтори. Преди мен един писател, на когото се възхищавам, писа това - но много-много по добре, защото е кратко есе, за самите основи на същността ни. Печално-обречено е, освен че е и весело.

Станислав Стратиев
1941 - 2000

Българският модел

Ако сме дали нещо на света - това е българският модел.
Той е - както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно - това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност.
Казано просто - обратното на всичко.
Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.
Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира.
Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук - Народното събрание.
Там от великото до смешното има само една крачка.
Тук няма никаква разлика.
При тях са свободни хора, а при нас - цените.
Това е българският модел.
Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
И не знаеш какво е.
Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.
Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.
Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже - най-мъжествените.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.
При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.
Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
И когато заводите произвеждат художествена самодейност.
Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно на асансьор и да говорим безплатно по телефон.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Както ще бъде свършено и със самата Канада.

в. "Култура" от 1 март 1991

Станислав Стратиев

Бел. ред. Публикуваме отново този текст на Станислав Стратиев, защото с него в "Култура" започна станалата изключително популярна едноименна рубрика. Всеки понеделник в далечната 1991 Станко носеше кратките си текстове, които заслужено излизаха на първата страница на вестника. След това от тях той направи книга, по-късно по тях направиха и спектакъл...
Почти десет години по-късно стана ясно, че тези текстове са повече от актуални. Това е тъжно за нас, но пък е участ на истинската литература.

К

* * *

"Беше огромен . Щом влезеше в някакво помещение, го изпълваше. Сядаше (някак полуизлегнат), слагаше неизмената си чанта до стола или дивана, бъркаше в нея и изваждаше чисто изписан лист с очакван текст. Понякога това беше добавка към някой монолог, с което удовлетворяваше поредната настойчива молба на актьор или актриса да му/й даде повече "думички", друг път беше есе ли, фейлетон ли, изобщо Стратиевски текст, от който ти става криво, че сме такива, но никога не допускаше подобни чувства да ни затиснат - саркастичен или ироничен, дори жесток в съжденията си, но винаги милосърден и опитващ се да разбере своя малък човек, чиито заблуди и страдания познаваше до болка. В болката топеше перото си, с нея не си позволи никаква игра. Беше го яд всеки път, когато се връщаше от чужбина, казваше, че го изживява като седмична карантина, но се връщаше. Връщаше се, защото не можеше без нашето самонадсмиване, без тъжната чаровност на нашите невероятности и абсурди... Ето така, изпълнил стаята (при него нямаше "празни стаи"), казваше, че каквото и да говорят завистниците, няма по-голям български драматург от него. Гледах го очарован като гимназистка и Станко, за да отхвърли всяка конфликтност (не се налагаше, но той принципно избягваше конфликтите за маловажните неща), допълваше: "Разбира се, не говоря за Коцето..." Имах щастието да работя със Станислав Стратиев няколко години. Той нищо не получи от мен. Аз получих много. Например, че не го интересува човек, който има достатъчно пари, интересува го онзи, който брои стотинките си, за да си купи хляб. "Станко, напиши ми монолог", го преследваха неговите колеги от Сатирата. Станко, прости ми, ако с нещо съм те подвеждал. И последна молба: допиши ми този текст. Аз не мога..."
Никола Вандов


"През 1974 прочетох няколко кратки абсурдни разказа на Станислав Стратиев. Това беше проза от високо качество, която криеше сгъстена драматургична енергия. Потърсих го. Общуването с него беше удоволствие. Той заразяваше с чувството си хумор. Гледаше на света със скептична, добродушна усмивка. Със Станко се работеше много леко. Като всеки щедър талант той умееше да слуша и приема, ала знаеше чертата, зад която не отстъпваше. Мисля, че "Гардеробът" бе неговият драматургичен дебют. Поне в киното. Услади му се и той написа следващия си киносценарий - "Сако от велур". И досега ми е мъчно за този неосъществен филм, Станислав съчини гротеска в стил "филм на катастрофите". Имаше страховити епизоди с пожари и наводнения, които се случваха в лабиринта на едно учреждение. Не "пуснаха" сценария, нещо повече, обидиха автора с йезуитска формулировка - героят (който впоследствие блестящо изигра Калоянчев в театъра) бил архаичен, намирисвал на някой си Попивко Папкин от 50-те години... Киното изгуби един блестящ драматург на абсурда. Слава богу, че театърът го приюти. Години по-късно Станислав Стратиев се върна в киното и се доказа, но пропиляната възможност си е пропиляна възможност. Може само да гадаем как би се развил българският кинопроцес, ако се бяха появили филми като "Римска баня", "Сако от велур", "Рейс"... В парижката библиотека "Франсоа Митеран" човек може да порови из каталога й посредством компютър. Потърсих дали има български автори. Намерих неколцина имена, не твърде много. Едното от тях е Станислав Стратиев."

Георги Дюлгеров


"Сигурно всяка загуба е нелепа, неочаквана, несправедлива, ненавременна, непоправима. Но тази ми се вижда шампион в тези си характеристики. Едрата фигура на изключително надарения театрал Станислав Стратиев ми изглеждаше някакъв оазис в опустялата от крупни личности българска култура. Той беше за мен необходим баланс към агресивните шумотевици на нашенските медийни звезди на културата - псевдоталантливи, псевдоискрени, псевдозагрижени, с огромно псевдосамочувствие на провинциални знаменитости, представящи се за месии. А той просто си беше всичко онова, което те искаха да бъдат. С него разговорът винаги си беше на изключително високо ниво и заедно с това беше и неудържимо забавен. Режещият като бръснач мозък подлагаше на саркастичен анализ всичко припознаващо се като нещо друго. Той изглеждаше олимпийски уверен в себе си, но като човек допуснат до творческата му лаборатория зная колко това усещане бе измамно. Четири пъти той ми повери да поставя за първи път негови пиеси и четирите пъти беше взискателен до безпощадност към себе си и новата си пиеса. Вслушваше се във всяко основателно съмнение, свое или на хората, на които вярваше, преправяше всяка сцена многократно, а след това и цялата пиеса, затрупваше ни с варианти. Искаше, без да престане да говори за най-животрептящите проблеми на времето, без да престане да бъде забавен, да влее в работите си от последния период цялата си изстрадана мъдрост. Понякога успяваше повече ("От другата страна"), понякога - по-малко. Но, позволявам си да свидетелствам, в неговата творческа лаборатория трескаво се търсеше изразната форма на новите му пиеси, вреше и кипеше, всичко беше под високо напрежение, налягането се покачваше. Искрено вярвах, че точно от тази лаборатория е на път да се роди нещото, което да осмисли и легитимира присъствието на цялото ни театрално съсловие в българското културно пространство за последното десетилетие. Високото налягане и напрежение даде друг резултат. И това прави загубата наистина нелепа, неочаквана, несправедлива, ненавременна, непоправима..."
Пламен Марков


"Жестока е 2000 година за нашата литература, за нашата култура, за българската духовност. Отиде си Стефан Гечев, отиде си Тончо Жечев и сега ни порази вестта за смъртта на Станислав Стратиев. Жесток е Господ, щом във време на толкова много изпитания и мъки за нещастния ни народ, го лишава и от духовните му първенци. И наистина само "това, че не съществува, може да бъде единственото му оправдание." Помня Станислав от първите му разкази, не бях го виждал, не го познавах, но не се сдържах и му изпратих възторжено писмо. За мен още от тези години той беше Дарованието. И днес изпитвам тъжно удовлетворение, че съм му го казвал, защото в българския език думата "сърадвам " е излязла от употреба. Знам, че всяка възхвала, сега, когато Станислав го няма, е безсмислена, дори лицемерна. Той няма да я чуе, няма да я прочете, завесата на театъра няма да се вдигне, за да открие пред него изправилата се на крака ликуваща публика, както се бе случвало стотици пъти, хиляди пъти... Но аз искам да припомня не на него, а на онези, на които драмата и комедията са съдба. Десетки години вече българската комедиография се нарича Станислав Стратиев. Той имаше изящно чувство за хумор, обичаше абсурда, защото обичаше живота, създаваше парадоксални ситуации, защото познаваше действителността. Той не се надсмиваше на героите си, а се смееше заедно с тях. Винаги с мъничко тъга, тъй нужна за истинското изкуство. Винаги с мъничко тъга, тъй нужна, когато героите са ти българи. Прощавай Станиславе, не биваше да ни изпреварваш!"

Георги Данаилов


"Станиславе, С притеснение пиша тези редове, защото имам чувството, че си тук и ще ги прочетеш и, ако набирам смелост да ги напиша, зная, че ще се усмихнеш и ще ми простиш недоисказаното. Ти тръгна със своите "Самотни вятърни мелници" и на техните крила донесе своето донкихотовско детство с ожулени колена и скъсана фланелка, с които подсказа своята елегантна независимост от официалността на избраните и натрапниците. Те почувстваха това ужилване, но го помислиха за небрежност на портиерите. И се излъгаха. Твоята надареност започна неочаквано да ги залива с интелигентност, която те не бяха очаквали. Тя увлече след себе си талантливи хора. Раждаше се смях, който не можеше да бъде спрян. Просто защото бе нужен смях. Не можеше един народ, стискан за гърлото, да не се засмее. Той се почувства пречистен в твоята "Римска баня". И се заредиха опашки от зрители пред касите за билети на Държавния сатиричен театър. Всяко представление беше събитие. Отпадналите реплики от цензурните комисии постепенно актьорите връщаха на сцената, ужким случайно, след което директорите правеха забележки, че ще бъдат наказани, намигайки. Ти роди нова българска комедиография. После "Сако от велур"! То пък се игра по всички световни сцени. Модните къщи не са продали повече сака от теб. Надойдоха нови и нови пиеси. Театроведите нека се занимават с това. И то да се занимават дълго, защото ти, заедно с Йордан Радичков, Валери Петров, Никола Русев, Константин Илиев и други, преобразихте лицето на българския театър. А в киното! В твоите филми се изповядваше съвременността. Младата публика ги знаеше наизуст. Ти беше този, който откриваше нови хоризонти и увеличаваше далекогледството на зрителите. Метеоролозите на културата бяха принудени да сменят диоптрите. А колко още твои проекти са пред пишещата ти машинка. Значи ти не си отишъл никъде, значи ти си тук. Ти спечели битката срещу забравата. Завинаги!"

Вели Чаушев

И още едно есе, което после влезе в книгата "Българският модел":

Българската участ

Българска участ е да се родиш в България.
При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето — историческо, а бъдещето — светло.
Мълчанието винаги ще е злато.
Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.
Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.
Винаги ще се давиш накрай Дунава.
Винаги ще си произлязъл от маймуна.
Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.
Винаги Бог ще е високо, а Цар — далеко.
Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична.
Винаги българската мечта ще бъде „шведска маса“ със столове.
Винаги ще обичаш наште планини зелени.
Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.
Винаги министрите ще бъдат с портфейл.
Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече — в Канада.
Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.
Винаги ще бъдем най-освободими.
Дори да няма „Що е?“, винаги ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав.
Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка.
Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет — на друга.
Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи. Българската участ е нашият общ език да е английският. Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението — силата.
Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава.
Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.
Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре.
Българската участ и късметът са като две успоредни прави — пресичат се в безкрайността.
Човек може да избегне късмета си, но участта си — никога.