Аутизъм. Епилепсия. Биполярно афективно разстройство. И неграмотната медийна безотговорност (или безотговорна неграмотност)

Струва ми се, че в редакцията на "24 часа" са фиксирани върху темата за психично болните, и то с нездраво любопитство и злорадост. Ресорните журналисти или редактори - без значение. Днес четох поредния им за 2-3 месеца опус, в който психично болните са показани като някакви нехора, които трябва да бъдат държани под ключ, ако не за да не убият някого - умишлено или случайно, то заради тяхно добро - да не вземат да се удавят например.

Днешното им вдъхновено "разследване" е за самоубилия се лекар-анестезиолог, причинил преди две години смъртта на дете поради груба лекарска грешка. Основният проблем за часовиците (така в гилдията наричат журналистите от "24 часа") е, че той е бил психично болен - "луд", както го наричат, и защо е допуснато един луд да е лекар. Ама ако зачетеш статията, се оказва, че не е точно така. Ама съвсем не е така. Лекарят е страдал от биполярно афективно разстройство (за по-ефектно в началото го наричат "циклофрения" - отдавна отхвърлен от психиатричната общност термин), изразяващо се в периодични тежки депресии. "Изобличаващият" според тях факт, че е бил лекуван с ЕКТ - електро-конвулскивна терапия, популярна като електрошок; обективно сочи само, че депресиите са му били много тежки. Но за журналята въпросът "защо `луд` е допуснат да е лекар" е много по-важен от също споменатия факт, че човекът е пиел, меко казано, без контрол. И освен, че лекарското съсловие (особено опериращите) е много по-уязвимо за алкохолната зависимост (поради тежестта на стреса, който носят), и подценен до подминаване въпросът кой и защо е търпял (и защо не му се търси отговорност) очевидно злоупотребяващ с алкохол човек да е отговорен за лечението на хора. Алкохолно-зависими лекари (вкл. оператори) бол - без да страдат от биполярно афективно разстройство. Алкохолът - е не болестта!!!, е причина за смъртта на детето.

Простичко казано: "кои шефове търпяха пияница", а не "кои шефове търпяха луд".

Сума ти известни люде са страдали от това заболяване - великите математици Болцман и Кантор, Кърт Кобейн, Мел Гибсън, Шинийд О`Конър, Ози Осбърн, Едгар Алън По, Аксел Роуз, Жан Клод Вандам, Уди Алън, Ханс-Кристиан Андерсен, Джим Кери... Спирам дотук като спестявам къде по-значими имена от сорта на Уинстън Чърчил и Агата Кристи (поради факта, че не знам тези, които са попаднали случайно на този постинг и блог, дали са чували за тях).

Болест като болест. Хронична, по правило цял живот. И тежка. Но за елементарното, бих казала дивашко бг обществено мнение коренно различна от други тежки хронични заболявания. Защото е психична. А психично болните са `луди`, следователно опасни, и не трябва да имат нищо общо с обществото. Заключени да ги държим.

Това се казваше почти направо и в един техен, на "24 часа", текст със заглавие, че най-страшните убийства били извършени от епилептици. Което е толкова дълбоко невярно, че явно след някакъв остър протест (мисля, че бяха заплашени и със сезиране на комисията по дискриминация) безотговорниците пуснаха нещо като уточнение, че журналистите били написали не това, което са написали. (Забелязали ли сте, че лъжите и манипулациите пишат в заглавия с огромни букви, а подобни `уточнения` - така ги наричат наглеците, а те са просто признания, че са излъгали, ги пускат в сбутани карета с мънички буквички).

Същото неграмотно дивашко отношение към психично болните се четеше ясно и в писанието им отпреди няколко дни за смъртта на изчезналото дете аутист Веско. Да, те обективно бяха предали и ОЦЕНИЛИ факта, че двама възрастни психично здрави хора бяха си затворили очите пред странното поведение на малко дете, бягащо по шосето и дори след обявеното издирване бяха си замълчали. Щото не било тяхна работа.. Осъждаща бе оценката на "часовиците". Но те също така обективно - но без оценка, бяха предали и мнението не двамата гадове, а именно - защо майката и техните не си го държали яко под ключ и как може да са го изпуснали.

Без да спомета и дума например за това, че ако Веско бе имал шанса да се роди във Великобритания, щеше да е обект на специални грижи и да му е осигурен дневен център, където не просто да е под контрол, а да получава специалните грижи, от които се нуждае. И че всичките тези грижи за децата аутисти там се покриват от здравната каса, а тук родителите са оставяни да се справят сами - и според образователното си ниво (щото и средното джипи, и средният педиатър хал хабер си няма да `види` аутизма), и според финансите (щото и да го установят родителите, могат ли да си платят специалното обучение и грижи?)

Ама за да напишеш това, е нужно не само и не толкова да събереш пълна информация за случая на човека, за който пишеш. А да имаш отношение към него. Не само към случая, а и към човека.

Пука им на часовиците за човека. Пука им за истината. Нали имат сензационния материал - за "луди"...