Генезис и същност на българския национализъм

Скарали се две управления на Държавна сигурност кой да стане водач на една националистическа формация. Тогава имало две - ВМРО-СМД и ОКЗНИ/ОПТ. Той трябвало да е млад историк, познаващ македонския въпрос и всяко управление лансирало свой кадър, едното - Георги Първанов(Гоце), другото - Красимир Каракачанов (Ивайло). Победило едното и Краси бил изпратен в СМКПД. Това означава Съюз на македонските културно-просветни дружества - организация, основана на 15-16 декември 1989 г., която през 1990 г. се преименува на ВМРО-СМД. Премиерът Андрей Луканов пъй й върна многобройните имоти на ВМРО, съществувала до 1934 г., когато е забранена и продължава да функционира като нелегална. Оттогава тези имоти са основата на завидната финансовата обезпеченост на днешното ВМРО, което нЕкои граждани наричат МеВеРео. Връщането бе незаконно, тъй като още нямаше реституционни закони, но и да имаше, пак щеше да е незаконно. Причината - СКМД не беше правоприемник на старото ВМРО, от което следва, че днешното ВМРО няма никакви правни основания да владее имотите му.

Тази история ми я разказа покойният Николай Добрев, но не ми каза кои управления и кога са се скарали. Предполагам, че са Първо и Шесто управление. Каракачанов е бил агент на 4-ти отдел на 6-то, занимаващ се с македонския национализъм. Целта на 1-во пък при вербуването на Гоце не е била обработка на книгата на Методи Димов (агент "Комитата") и виден представител на Македонската патриотична организация в Западна Европа, близък сътрудник и съратник на Ванче Михайлов; а чрез сближаване с него да се легитимира като лидер на бъдещата ВМРО.

За силата на инфилтрацията на ДС в задграничните българомакедонски среди свидетелства и съветникът на Тодор Живков - Коста Чакъров. В предаването на Коритаров-Алберт той каза, че самият Ванче Михайлов е бил агент на ДС, от която е получавал редовно пари. Според Чакъров ДС не е му е плащала директно, а чрез други агенти в чужбина, много от които македонци.

Друго сходство между Гоце и Ивайло е, че и двамата твърдят, че са били само експерти и не са доносничели по немакедонски въпроси. Историк-спец по македонския въпрос, по съвместителство агент на ДС е и Божидар Димитров, днес идеолог на държавно-олигархичния национализъм, олицетворяван от президента.

Творение на ДС е и ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси), който през януари 1990 организира националистическата вълна срещу връщането на имената на турците, и политическият й представител ОПТ(Отечествена партия на труда) - коалиционен партньор на БСП в 36-тото НС. Техен лидер бе Минчо Минчев, щатен служител в ДС и депутат от коалицията на БСП в 36-тия парламент. Говорител на ОКЗНИ бе Първанов - депутат във Великото народно събрание от коалиционната листа на Кърджали БСП/ОПТ.

Агент на ДС бе и Жорж Ганчев, лидерът на умерено националистическата БББ, пълна с хора на ДС и негласен партньор на БСП в 37-ия парламент.

Актуалната днес националистическа партия "Атака" също е с ДС закваска. Бившият лидер на националистическата БНРП (Българска национално-радикална партия) Иван Георгиев разказва в едно интервю: "През 1992-93 г. БНРП взе 63 000 гласа или 1,13 % по времето, когато много хора гласуваха и затова станахме обект на ухажване от страна на ДС. У нас са идвали началникът на Шесто Димитър Иванов и Бончо Асенов също от ДС, и започнаха да ме обработват - не да бъда техен доносник, както когато съм бил по затворите, а с пари. Веднъж ми предоставиха 10 000 лв, втори път – 100 000 лв. да обикалям България. Предварителните условия дойдоха преди един от нашите конгреси. Те платиха в НДК цяла зала, платиха и напитките – всичко струваше около 35 000 лв. Бяха ми дали един текст, който трябваше да прочета и по този начин се поставяхме в пълна зависимост от структурите на ДС. Аз обаче не го прочетох. Тогава те разбраха, че си губят времето с нас и затова трябва да намерят други лица, които да овладеят националистическото пространство. Органите на ДС издигнаха Сидеров за националист, тъй като той остана служител и след 10 ноември.... Сидеров има огромни пари, които са му дадени от ДС сигурност и така привлича нашите гласове. През 1987-88 г. Волен Сидеров е накаран от ДС да подпише декларация, че ще бъде информатор. Сега вероятно ще му разсекретят досието и всичко ще се види. Волен Сидеров е идвал на наши сбирки. На него трябваше да му бъде изграден някакъв имидж на националист и затова му написаха книгата “Бумерангът на злото”." Аз се съмнявам, че ДС е оставяила БНРП извън контрол, тъй като тия дни от БНРП обявиха, че техен става бившият втори човек на "Атака" - Павел Чернев.

Когато Сидеров започна да готви националистическото си амплоа в петьоблъсковия "Монитор", виден автор, някои казват даже идеолог, на вестника бе преподавателят по оперативна психология в Първо главно управление на ДС Илия Илиев. Преди това Илиев бе един от най-интересните автори на Блъсковия "168 часа", създател на разузнавателното звено на валентинмолловата ПЧБ (Първа частна банка) и секретар на забравената националистическа партия "Нова България". Тя бе създадена през 1994 г. от ССГИ (Съюз за стопанска инициатива на гражданите) на Моллов и финансирана от ПЧБ.

Описаната дотук мрежа от партии/организации и ДС лица изглежда аморфна /хаотична, но впечатлението е измамно. Ако тя се разгледа като динамика в контекста на цялостния политически процес след 1989 г., става видна безупречната логика на конструкторите.

През 1989-1991 целта бе да не се допусне естествено избуялия антикомунизъм да придобие национален характер както в останалите бивши соцдържави, в които антикомунизмът бе и антисъветизъм. Затова ДС агенти като Румен Воденичаров не допуснаха политическо представителство на българските мюсюлмани в СДС. Затова бе създадено ДПС, което се нуждаеше от националистическите организации като опонент, който да го легитимира. Националните интереси бяха изграждането на демократична и пазарна България извън орбитата на кагебистка Русия. Интересите на комунистическия елит бяха проруска олигархична България.

И така започна преходът, чиято същност бе трансформация на комунистическата политическа власт в икономическа. През този дълъг период ДС национализмът се поддържаше в латентно състояние, тъй като политическата система бе идеологически легитимирана като комунизъм/антикомунизъм, организационно реализирана като БСП/СДС.Двуликият синьо-червен Янус зачена и отгледа неразривно свързаните олигархия и мафия.

Когато тяхната власт бе утвърдена, дойде времето за ренесанс на национализма. Сега целта е овладяване и контрол на възникването на автентичен европейски национализъм, насочен срещу малобройния държавно-олигархичен европействащ елит. Необходимостта от това е ясно описана от Андрей Райчев, бивш съветник в отдел "Идеологически" на ЦК на БКП и настоящ таен съветник на вътрешния министър Румен Петков. На кръглата маса "Евровота и след това" той каза: "След периода на прехода в България сега ни очаква период на реакции от този преход. След посткомунизма, сега ни чака период на силно изразен национализъм... Ние живеем в средата на една нормална, типична, със своите отделни характеристики, европейска съдба", т.е. България не е изключение от съдбата на останалите посткомунистически държави в Европа. Според него в този контекст, след края на прехода е съвсем нормално да има реакции: "Не може да няма реакция от страна на милионите български граждани, забити в най-ниските социални слоеве на обществото".

И подобно на идеологическата база на прехода - комунизъм-антикомунизъм, организационно реализирана като БСП-СДС, днешният национализъм също има две лица - държавно-патриотарското на Гоце и опозиционното на Сидеров.

Две лица на една и съща монета. Или по-скоро две части на едни клещи.