Писна ми от "сестрите", писна ми от "дясното", писна ми от "Костов" - 1

Нямам предвид медицинските сестри. Нямам предвид десните партии, десните политици и десните избиратели. Нямам предвид Иван Костов.

Писна ми медийното говорене за тях. Отвращава ме. Защото е лъжовно и защото отравя общественото здраве. Заразата е стигнала доста дълбоко щом дори имунизираният откъм популизъм "Дневник" й се поддава (интервюто с Иван Костов "Страхливите политици не правят реформи").

Не съм diehard фен на Костов. Но това, което мейнстрийм медиите вече седма година правят с него, е гадно, вредно и безотговорно. Не жаля човека Костов, тъй като всяка публична фигура, особено облечената с власт, априори трябва да е готова да е обект на несекващо и съвсем незадължително добронамерено внимание от страна на медиите.

От медийния образ на Костов лъха глъбинно зло, екзистенциална заплаха, глобална катастрофа. Няма нещо лошо по света и у нас, за което той да не е виновен. Ох, как сбърках - не просто виновен, а основен причинител.

Преди 7-8 години бе намерено детско трупче и няколко часа след това колегите на бащата - таксиметров шофьор, обградиха парламента да искат отговори (кой е убиецът) и отговорност (оставки) от управляващите. Естествено, не получиха нито едно, нито другото. На следващия ден най-тиражният всекидневник излезе на първа страница с огромно заглавие "България уби дете", а текстът умело внушаваше, че властта е виновна за това, а в следващите месеци всеобщата медийна истерия кулминира стигна до абсурда "Костов изяде малкия Пепи". Някой да е видял подобни заглавия, подобно медийно нагнетяване на гняв срещу властта заради садистичното убийство на сестрите Белнейски? Аз не. Мейнстрийм медиите не само не питат Румен Петков и Сергей Станишев защо разследването бе осрано (не се извинявам за вулгаризма) в самото си начало. Те дори не си спомнят това убийство, едно от огромния брой неразкрити убийства.

Пак от първата си страница същият вестник даде тон за медийната оратория "Майкъл Чорни финансира Костов". А когато след много месеци се оказа, че нищо такова не може да се докаже (не казвам, че не е имало, а казвам, че не бе доказано), вестникът не го отбеляза дори с едно изречение.

Ако човек не е живял в България през последните 18-тина години и си съставя впечатление за нея само чрез мейнстрийм медиите, то представата му ще е следната:

Българската икономика се развива прекрасно. Българите като цяло живеят добре. Има, разбира се, все още нЕкои слабости, но те се дължат на катастрофалното управление на Иван Костов. Този зъл гений на България, който разсипа икономиката и създаде олигархията и мафията. Слава богу, че героичният електорат, воден от неподкупните медии, се надигна с голи гърди и помете това антинародно управление.

"Гледам и не вярвам на ушите си", както бе рекъл незабравимият Юлиян Вучков. Ама огромната част от хората вярват, защото са твърде податливи на медийни манипулации. Огромната част от хората са забравили, че когато Костов стана премиер, банковата система практически бе разрушена, току-що бе преминало хиперинфлационното торнадо, ошушкало до дъно джоба на огромната част от хората, страната бе на ръба на втори дефолт, имаше огромен бюджетен дефицит, държавните предприятия-гиганти в голяма си част бяха фактически фалирали...

През управлението на Костов бе започната и докарана до точката на необратимост дългоотлаганата икономическа реформа, т.е. българската икономика стана пазарна. Инак казано - завърши основната част от приватизацията.

И тук стигаме до огромния грях на Костов - че я направи. Направи я братовчедска, непрозрачна, генерираща корупционни практики. Да, така е. Но има нещо, което ще се опитам да кажа много внимателно:

Да, приватизацията бе несправедлива и нечестна. Да, възможно е Костов да е корумпиран. Но друг вариант на пазарна реформа нямаше. Гадно звучи, но никъде и никога по света не е имало първоначално натрупване на капитала по справедлив начин. При бившите соцстрани именно приватизацията играе ролята на първоначалното натрупване на капитала, защото той беше вече натрупан при държавния социализъм и трябваше да се преразпредели към частни субекти.

Ако някой от политическите му съдници е знаел по-честен и по-добър начин да направи приватизацията, да я бе направил, а? Ама не-е-е, осем години никой политик не посмя да я започне, защото знаеше, че успешните революции (а преходът към пазарна икономика е по съществото си революция) изяждат своите деца. Костов се осмели и когато успя, логично бе изяден. Ако нещата бяха останали само с това, да кажа "нищо ново, очакваше се". Но дъвкането на кокалите му продължава и до днес.

Повтарям - приватизацията бе ужасно несправедлива и имаше огромна корупция, което стана благоприятен фундамент за създаването на българската олигархия и ренесанса на българската мафия. За всичко това Костов носи огромна отговорност. Но защо отдавна медиите са забравили за отговорността на тогавашните вицепремиери Александър Божков и Евгений Бакърджиев, на тогавашния председател на бюджетната комисия Йордан Цонев, на тогавашния главен секретар на СДС Христо Бисеров, на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски и още много техни сини съратници? Защо те всички бяха изчипкани с универсалния шампоан "Иван Костов"? Както в бяха изчипкани тогавашният вътрешен министър и добър приятел на Майкъл Чорни - Богомил Бонев, и тогавашната външна министърка Надежда Михайлова.

Като рекнах Надето, се присетих за втория непростим грях на Костов - направи така, че страната ни да извърви основната част от пътя към Европейския съюз, за което лаврите и овациите обраха жълтите и червените му наследници. За едната предпоставка на успешния евроинтеграционен процес - изграждането на функционираща пазарна икономика, вече казах. Но медиите отдавна забравиха и другата - членството в НАТО и начинът, по който стигнахме до него. А без това членство щяхме да гледаме ЕС през крив макарон. Членството ни в НАТО стана възможно благодарение на едно изключително непопулярно решение на Костов - даването на въздух за операцията на НАТО срещу Съюзна република Югославия. Повече от 70% от електората барабар с тогавашния опозиционен лидер и днешен Гоце бе против това решение. Времето показа, че електоратът и Гоце са бъркали, а Костов е бил прав.

Че изборът му не бе хазартен, а дълбоко промислен, сочат и другите му стъпки в косовската криза. Той отказа да даде на Русия въздушен коридор до Прищина, а по-късно отказа на САЩ да пусне в България вълната косовски бежанци. Кой от карето бащи на днешното управление (Първанов, Станишев, Доган и Симеон) е в ъстояние да направи и отстои подобен външнополитически избор?

Ей за всичко това ме отвращава поведението на мейнстрийм медиите. Историята ще съди за Костов по две неща - направи пазарната реформа и доведе България до вратите на Евросъюза и НАТО. Останалото са конюнктурни политическо-медийни конструкти.