Не мислех, че ще се сетя за това, но в днешните необичайни времена какви ли не невероятности виждаме (в САЩ национализират банки, бляк!) - та аз бях човекът, който представи Ахмед Доган на българското общество, и подробностите по случката ми се струва, че ще са интересни:
Работех в предаването "Добър ден", което се излъчваше по програма "Христо Ботев". В началото на януарли 1990 г. се бе надигнало етническо напрежение. Тоест, комунистическата партия с една ръка върна правата и свободите на турците и помаците, а с другата си ръка инспирира уж спонтанните народни недоволства от това. Целта: "хем изпълнихме ангажиментите си към Москва и Вашингтон, хем пред електората сме невинни." Друг път ще пиша за геополитическаета измама "възродителен процес".
Сега да се спра на януари 1990 г., когато в Кърджали и Разград течаха "спонтанни" митинги срещу решението на ЦК на БКП от 29 декемвдри 1989 г. за връщането на имената. "Спонтанни" е в кавички, защото бяха организирани от местните комитети на БКП - но тогава бе табу да се посочи това - сакън, народен протест бил. И "Добър ден" организира една широка дискусия по темата - та за тая дискусия аз доведох Меди. Тогава той още бе Меди Доганов - и като Меди се запозна с мен. Току що бе излязъл от затвора, още не му бе поникнала косата от острижката. А откъде знаех Меди и защо го доведох за събеседник в "Добър ден"?
От Таня Желязкова - негова състудентка и майка на първородния му син Демир. С нея бяхме съученички и някъде в бурната есен на 1989 г. тя ми даде да подпиша молба за освобождаването на Меди от затвора. Така научих за него - за присъдата и т.н.
И когато го пуснаха, аз използвах връзката си с Таня, за да го доведа да участва в предаването. Смятах, че е добре да се чуе мнението на човек, съден за участие в турско съпротивително движение. Да поясня - тогава още нямаше никакво ДПС. Нещо повече, в същото предаване Ахмед обяви, че създава ДПС.
И тук иде интересното. Бях написала заявка за събеседник Меди Доганов (рутинна процедура в радиото за допускане на външни лица) и уж нямаше проблеми, до последния момент, когато на входа отказаха да го пуснат. Аз много се притесних и тръгнах да звъня по всякакви телефони на начцалници, които ме прехвърляха един на друг, и за мое учудване един уж третостепенен служител ми разреши проблема - обади се където трябва (и досега не знам къде е това "където трябва") и ми каза "О-о-, ама то било за наш Аамет, що не кажеш?"
По-късно разбрах, че радиото не му е било основна месторабота. Както и за "наш Аамет" разбрах много неща. И се питам, ако аз не бях завела Меди в радиото, кой ли друг щеше да го стори? Щото нали не мислите, че се смятам, че аз творя историята и без мен философът Меди нямаше да стане "наш Аамет"?
четвъртък, 30 октомври 2008 г.
Кое уплаши Милена Ф. ?
Чета редовно нейния блог и я харесвам много (с цялата странност на харесването през цял океан разстояние - защото живее в САЩ), но днес се озадачих много:
Тя бе пуснала един доста субективен, визиращ нещо като коридорни клюки, коментар за интервюто на Доган. Не ми се стори кой знае колко смислен, затова и не го упоменах в бързия опит опит за подбор на отзиви на интервюто. А се оказа, че нещо съм изпуснала - но не знам какво.
Проблемът е, че Милена си е изтрила оня коментар с едно логично, но не говорещо по същество обяснение. Ще ме прости сега за това, което правя, но мисля, че когато иде реч за Ахмед Доган, всяка информация, дори сугубо личната, е от обществен интерес. А ще ме прости, защото ще преразкажа това, което прочетох в нейния блог преди да го изтрие:
Тя се чудеше защо Доган уязвява мъртвия Емин по хомосексуална линия, наричайки го "мъжка секретарка" и споменава за свой познат, който е бил любовник на бисексуалния Доган.
Ако Милена живееше в БГ, щях да си помисля, че някой й е повлиял да изтрие мнението си. Но тя живее в страната на свободата, което ми задава въпроса - кое в този относително безобиден пост я накара да го изтрие?
Тя бе пуснала един доста субективен, визиращ нещо като коридорни клюки, коментар за интервюто на Доган. Не ми се стори кой знае колко смислен, затова и не го упоменах в бързия опит опит за подбор на отзиви на интервюто. А се оказа, че нещо съм изпуснала - но не знам какво.
Проблемът е, че Милена си е изтрила оня коментар с едно логично, но не говорещо по същество обяснение. Ще ме прости сега за това, което правя, но мисля, че когато иде реч за Ахмед Доган, всяка информация, дори сугубо личната, е от обществен интерес. А ще ме прости, защото ще преразкажа това, което прочетох в нейния блог преди да го изтрие:
Тя се чудеше защо Доган уязвява мъртвия Емин по хомосексуална линия, наричайки го "мъжка секретарка" и споменава за свой познат, който е бил любовник на бисексуалния Доган.
Ако Милена живееше в БГ, щях да си помисля, че някой й е повлиял да изтрие мнението си. Но тя живее в страната на свободата, което ми задава въпроса - кое в този относително безобиден пост я накара да го изтрие?
Левичарство - hlp, pls!
Съзнавам колко парадоксално звуча за хората, които отдавна четат този блог, но живеем в необичайни времена и щом в Меката на либералния капитализъм национализират банки, защо алтерглобалистката Вени Г. да не се изкаже пък в негова защита?
Съвършено сериозно смятам, че днешната финансова криза е предизвикана не от прекалената свобода на пазара, а точно обратното - от грубата държавна намеса - основно чрез ФЕД, но не само - на този пазар. Паричната политика на ексшефа на ФЕД Алън Грийнспан за мен не е некадърна или тъпа, а откровено престъпна. За съжаление, нейните последици са ужасяващи както за обикновените американци, така и за световната икономика. И този фонов ужас логично избива във всякакъв вид леви и левичарски идеи - както по света, така и у нас.
Тия дни агенция "Медиана" оповести изследване, според което младите хора хал хабер си нямали от това кво беше социализма и с някаква носталгия го смятали едва ли не за по-добра система, на базата на което агенцията прогнозира предстоящ бум на младежкото левичарство. Аз се смятам за лява, но мисля, че най-опасни за съвременните леви движения и формации са левичарските изкушения. Явно темата "що е ляво и защо е различно от левичарството" си заслужава отделен пост. Сега обаче искам да споделя един мой потрес, в пълно съответствие с гореказаната прогноза на "Медиана" - потресът ми е от коментар на Angel в този блог, който публикувам изцяло, защото, меко казано, ме ужасява:
Хич не ми се иска да има младежи с такива мисли... Явно обаче има. Колко ли са...
Съвършено сериозно смятам, че днешната финансова криза е предизвикана не от прекалената свобода на пазара, а точно обратното - от грубата държавна намеса - основно чрез ФЕД, но не само - на този пазар. Паричната политика на ексшефа на ФЕД Алън Грийнспан за мен не е некадърна или тъпа, а откровено престъпна. За съжаление, нейните последици са ужасяващи както за обикновените американци, така и за световната икономика. И този фонов ужас логично избива във всякакъв вид леви и левичарски идеи - както по света, така и у нас.
Тия дни агенция "Медиана" оповести изследване, според което младите хора хал хабер си нямали от това кво беше социализма и с някаква носталгия го смятали едва ли не за по-добра система, на базата на което агенцията прогнозира предстоящ бум на младежкото левичарство. Аз се смятам за лява, но мисля, че най-опасни за съвременните леви движения и формации са левичарските изкушения. Явно темата "що е ляво и защо е различно от левичарството" си заслужава отделен пост. Сега обаче искам да споделя един мой потрес, в пълно съответствие с гореказаната прогноза на "Медиана" - потресът ми е от коментар на Angel в този блог, който публикувам изцяло, защото, меко казано, ме ужасява:
"Невена, след като познаваш финансовата система, не разбираш ли колко е нечестна и подла, създадена единствено в полза на банкерите и хората с власт? САЩ са "лидерът на цивилизованият свят", а чрез финансите те налагат доминация и прегазват всички човешки права и ценности, зад които би трябвало да стоят.
След като си запозната с ФЕД, кажи истината - централната банка на САЩ е пример за легализирана престъпност. Не отговаря пред никой, не дава отчет на никой, напоследък не обявяват дори колко пари има на паза, частна институция и на всичко отгоре контролира финансите на САЩ. Ти за moral hazard чувала ли си, въпреки че тази дума е прекалено слаба.
Светът няма нужда от полицаи. 90% от проблемите в този свят са причинени от "елитът", който управлява САЩ и Европа и на тях не им пука на обикновените хора. Американците, както и европейците, живеят в пълен мрак, промити от пропагандната машина на медиите и затъпени от всички останали инститиции, които работят в тандем към идеята за нов световен ред или тотална технологична доминация на елитът над масите.
Американците не се усещат, защото са промити, както и ние. Но има едно нещо в САЩ което наистина е велико - пропагандната им машина. Когато живях там я изпитах върху себе си и чак когато се прибрах в европа и спрях да следя новини видях как действа и как дори интелигентни хора се връзват на абсолютни лъжи.
Съветвам те да погледнеш и алтернативни гледни точки и да проявиш повече здрав разум. Знам че не си тъпа, но някои от нещата които пишеш са абсурдни, като Америка велика държава. САЩ ще фалират и ще са по-бедни дори от България, защото са позволили на тия изроди да завземат властта. Целият свят ще страда, но ще е за добро, защото след краят на САЩ като световен лидер, светът ще живее по-свободно, поне докато не се пияви друг като САЩ.
13:51 "
Хич не ми се иска да има младежи с такива мисли... Явно обаче има. Колко ли са...
сряда, 29 октомври 2008 г.
Интервюто „Някой пали искрата на етническия бунт” на Ахмед Доган пред в."Труд"
Мисля, че е изключително важно, поради което го публикувам изцяло (мое е само оцветяването и болдването):
И линкове към няколко стойностни коментара:
Огнян Минчев пред "Дневник": Маската на Доган падна
Нели Огнянова в блога си: Летящите чинии на политиците не са свой живот
Пламен Даракчиев в блога си: Меди сам си каза кой му е бил финансистът
Димитър Аврамов в блога си: Страх
Иво Инджев в блога си: Сапунените интервюта подхлъзнаха Доган
Веселина Томова в сайта си Afera.bg: А всичко започна от Драшков, Соколе!
Доган най-после е разбрал, че този път мълчанието му не е злато... След смъртта на Ахмед Емин през ден разговарям с лидера на ДПС. Цеди думите си, премисля тезите си, пресява фактите. Обяснява, че няма да говори публично, докато разследващите не излязат с окончателно становище.
В понеделник на обед отново му звъня. Настоявам да говори. Кой ще ме чуе при тази омраза?- отвръща той и разговорът приключва. Десет минути по-късно Доган ми връща обаждането. Готов е да застане пред медия.
Часът е 13,39. След 40 минути заедно с фоторепортера Иван Донов прекрачваме прага на прословутия сарай в Бояна, превърнал се в най-митичното място на държавата.
На вратата с учудване виждам скенер. Идвала съм няколко пъти в сарая за срещи с Доган, но никой никога не ме е проверявал. Многобройните камери са опасали двора, но в дома охрана няма. Досега...
Доган ме посреща на вратата на ресторанта. Облечен е в анцуг, лицето му е изопнато, макар че се опитва да се усмихва. Посочва ни пътя за "онова" място, където преди 10 дни Емин сложил край на живота си. "Слизайте долу сами. Аз оттогава (деня на самоубийството - б. а.) не съм ходил там и не искам. Не мога."
След час оглед на всеки метър, където е минал за последно кракът на Емин, се връщаме. Доган ни чака в своя приемен кабинет. Подава ми лист с писмото на Емин. Чета го... Започваме мъчителен разговор. Доган пали цигара от цигара, пие от висока чаша кафе и без още да съм му задала въпрос, думите му сами излизат...
- Блъскам си главата да наредя пъзела. И не само аз, всички колеги събираме детайл по детайл, факт по факт. Връщаме се назад в годините. Какъв е бил? Защо го е направил? Кой го е подтикнал?
Какво е искал да каже с това: "Не се чувствам жертва или употребен", което е написал в писмото си. Жертва на кого? Употребен от кого? Разбираш ли колко е страшно! Първото нещо, което излезе в масмедиите, бе, че едва ли не той ми е дясната ръка. Няма такова нещо.
- Е, как да няма? Това е шефът на твоя кабинет! През него минават всички твои връзки...
- Не е вярно това.
- ...всички твои контакти, всички твои телефони.
- Не е вярно!
- Лично аз, когато не съм те намирала, като звънна на Емин, той те намира.
- Това му е работата, но това означава ли, че ми е дясната ръка в партията? Аз нямам дясна ръка в този смисъл, в който влагате вие от масмедиите. Аз съм председател на партията, ние дори нямаме първи заместник-председател, той (Емин - б. а.) е бил обикновен член на партията. Кой разду, че той едва ли не е вторият човек в ДПС?
- Може би самият той е внушавал това. Занимавал се е с финансирането на ДПС. Вярно ли е?
- Не. Той (през целия ни разговор Доган нито веднъж не назова името на Ахмед Емин - б. а.) отговаряше за разпределението на държавната субсидия за партията. Отговаряше за администрацията в централата. И никакви други пълномощия и правомощия не е имал. Никакви!
Това не е изборна длъжност, назначен е с подпис на председателя. Той е на същото ниво като моята секретарка - част от обслужващия персонал.
- От парите, с които е разполагал, може ли нещо да е отделял за себе си?
- Дал съм му възможност, колкото му е необходима, да си има за лични пари.
- А защо е бил във фонд "Избори"?
- Всяка партия има такъв фонд. В него се отчитат даренията, организирането и финансирането на изборите на местно и на централно равнище: изработката на плакати, реклами, пиар и т.н. В този фонд влизат депутати, организационни работници дори журналисти, които отговарят за пиара.
- В обществото се набива тезата за черна каса на ДПС, която Емин вероятно е обслужвал?
- Каква черна каса? Да не съм от вчера в политиката?
- А Кол? Накрая на политическата му кариера излезе черната каса.
- Не мога да разбера тази истерия в обществото - щом (Емин - б.а.) се самоубива в дома на Доган, значи около Доган и ДПС има нещо. Няма нищо. Самоубил се бил за пари? Направил бил гаф? Той беше задоволен, какви трябва да са тези злоупотреби? На шест месеца или в края на годината даваше отчет и отчетът му винаги се е одобрявал. Знаят се постъпленията, знаят се разходите в централата.
- Имал е да изплаща голям заем за апартамент.
- Е, взел е заем за апартамента, но е за дълъг период и месечната му вноска е била около 500 лв. Така че тук няма проблем.
- Защо е избрал точно това кьоше, няма и два квадратни метра, три етажа под земята, където да свърши живота си?
- Задаваш ми въпроси, на които аз нямам отговор. Той (Емин - б. а.) е имал възможност да го направи в дома си, никого не е имало по това време - ни жена, ни деца. Имал е възможност да го направи в кабинета си в централата. Имал е възможност да го направи на Балкана някъде, бил е ловец, и то много изкусен ловец.
Защо го прави тук? Където аз живея. Нямам отговор.
- Значи той е написал предсмъртното си писмо в централата на "Стамболийски" в 12,30 ч. и с него се качва в Бояна. Влиза тук в 14,21 ч.
- Така се оказва.
- Кога поиска среща?
- Предишния ден (четвъртък - б. а.) поиска среща, но не като за разговор, а ми каза, че ще доведе секретарката ми Биршен за написване на текста, предназначен за НДСВ. Аз с него нямах уговорена среща.
- Излиза, че той е трябвало да бъде шофьор на Биршен!
- Да, да! Но той не я взима. Не я взима, да. Казва й: "По-късно. Аз първо ще отида при шефа, ти по-късно." Когато той вече е тук, аз мислех, че те са заедно. Забавих се, защото започнах да пиша посланието за НДСВ, после го промених изцяло и това ми отне повече време от обичайното.
Той ме е чакал повече от час и половина. Аз дори не знаех, че по същото време е идвал и министър Цветанов, когото той е отпратил да си ходи.
- И аз се питам. Ако е имал информация, че нещо чудовищно се готви, както пише в писмото си, защо веднага не ми е казал, щях да зарежа всичко? Какъв е бил този мотив, кое е това нещо, заради което човек ще се самоубие и ще остави трите си деца? Кажи ми!
Ами чудовищният сценарий се случва в момента - етническото напрежение в страната започва да се вдига. Раздухва се анти-ДПС и антитурска кампания, внушава се, че едва ли не турците са крадливи, че са против държавата.
Ако той е знаел за този сценарий, ако е бил част от него - тогава може би някакви обяснения започвам да имам. Иначе как да си обясня това, което се случва сега - всички вкупом организирано започнаха да говорят по една и съща тема - Доган го е убил или самоубил, ДПС е вредно!
Без факти, с бъркане на дати, събития, но с ясната цел за ВНУШАВАНЕ колко лоши са турците и ДПС. Кой ще ме убеди, че това не е нарочно? Че не е подготвено, че не е планирано?
- Сервитьорът Шабан Узун е първият, който го е видял мъртъв. Как точно ти научи?
- Като си написах текста, слязох долу с ръкописа и питам Шабан: "Къде са моите хора?" Мислех, че Биршен е с него, както бях поръчал. Шабан ми каза: "Той (Емин -б. а.) преди малко беше тука" и аз помислих, че двамата са с Биршен. "Сигурно е отишъл или горе (в централното фоайе, където също има приемна зала и места за чакащи -б. а.), или е тука, около басейна."
Аз се качих горе, на първия етаж, където пиша материалите на компютър - няма го. Питам охраната си, те ми отговарят: "Видяхме го, когато влезе, ама повече не сме го виждали." И в този момент Шабан идва пожълтял, позеленял, и казва: "Той е паднал на стълбището, на площадката пред банята."
И всички хукваме към стълбището. Това става към 16,25 -16,30 ч.
- Доста след разговора му с министър Цветанов.
- Да, поне 30-40 минути след този разговор. Самоубил се е около 15,30-16,00 ч.
- Какво си мислеше в този час, когато си гледал в тавана - твоят стрес в първия час?
- Че това е огромна вреда на ДПС. Жесток удар! Писмото като публичен факт закъсня. И започнаха истериите. То трябваше да се обяви веднага и да излезе в мига, щом завърши графологичната експертиза. Защо не го показват? Това допълнително нажежи обстановката.
- Кога разбра, че има писмо?
- Всички разбрахме, че има писмо още същия ден, вечерта към 19 ч. Ново жълто тефтерче, малко по-голямо от цигарена кутия. С това писмо всъщност аз намерих ключето (към акта на Емин б.а.) Не съм знаел какво става в душата му, но добре го познавам като изказ и комуникация. Той за първи път се обръща към мен с "г-н Доган". Винаги ми казва: "Г-н председател".
Като се има предвид неговата конспиративност, кой знае какви кодове е сложил. Чудовищният сценарий, за който говори обаче, вече е в действие.
- Необяснимо защо от разследването излезе информацията, че в писмото си Емин предупреждавал за среди в ДПС, които се готвят за повторение на събитията от 1985 г. (бунтовете срещу възродителния процес), а всъщност става въпрос за 1989-а. Разликата е огромна!
- Интересно кой е казал това. Защото и прокуратурата знае, и полицията знае, че той визира 1989 година. Кой подведе обществото? За да тръгнат приказките, че ДПС готви терористични акции? Кой даде тон за размахване на плашилото "турците идат"?
- Твоите версии?
- Имам ги. Но ще чакам разследването. В това писмо нито веднъж не е споменато ДПС. Не се казва - отивам си, защото... Но пък е подчертал, че не се чувства предател! Предател на какво? Пише, че не се чувства предател на Република България, не пише на ДПС или на нещо друго. Как да разберем мотивите? И кой човек в лично писмо ще напише за родината си "Р. България"?
- Възможно ли е върху него да е оказван някакъв натиск?
От кого? В момента ние подхождаме към него с нормални предположения, с нормален инструментариум към един ненормален акт като мотивация. Как ще го разберем? Какво иска да ми каже с това, че "така е било писано"? Ами ако бяхме се видели? Ако двамата бяхме останали сами? Намеренията му са били далеч по-жестоки! Не искам да правя предположения.
- Че той е можел да бъде като камикадзе.
- Разбира се, разбира се.
- Да застане пред теб и да се самоубие?
- (Мълчание) Той знае, че аз правя срещите си в този кабинет, че като влезе човек при мен, никой друг не влиза, освен ако не извикам сервитьора. Застава пред мен и го прави пред очите ми... Или прави нещо друго... А после си седне.
Защо е ходил да стои в килията ми в затвора? Искал е да почувства какво е да си сам в килия "смъртен". После е казал, че след тези 3-4 часа в килията е получил просветление. Какво просветление? Нека органите да кажат.
- Има ли нещо в миналото му, което сега излиза?
Може би ключът за разбирането е неговият психопортрет. Защо се е правил на значима личност в ДПС, след като не е бил такъв? Той е човек, когото сме взели от едно село. Всичко, което е получил, го е получил от ДПС - и като положение, и като социален статут.
Аз дори го наричах шеговито патрон, патрончето - в смисъл на работодател. Така казвам и на секретарката си - патрон. Но някъде нещо неизвестно за нас се е отключило в него. Какво?
- Обикновено ти проверяваш хората до себе си. Как Емин се е промъкнал?
- Той е една мъжка секретарка. И тях ли трябва да ги проверявам? И какво тайно има около мен, че да проверявам всички! Какви са тези внушения? Държал бил "тайния сейф на тайните"! Някой разбира ли за какво става въпрос? Някой познава ли ме, за да допусна аз до себе си "тайния сейф на тайните"?
Толкова е евтино всичко това. Актът му е бил подготвен. Не мога още да свържа конците, но, дявол да го вземе, няма нормална логика в неговите действия!
- Нали разбираш, че ДПС повече няма да бъде в очите на хората такова, каквото е било допреди десет дни.
- Давам си сметка, да.
- И Доган не може да бъде повече този Доган, който беше допреди десет дни.
- Знам, знам. Ами ако това е било целта?! Постигнал я е. Ако е имал чудовищен сценарий, то той е задействан. И изобщо не става дума за сейф на тайните или за черна каса - става въпрос за удар върху мен и ДПС.
- Как не успя да предугадиш този удар? Ти си човек, който има невероятен нюх за обстановка, за хора, за позиции.
- Ако един човек от обслужващия персонал на вестник "Труд", когото ти виждаш веднъж в седмицата за по 5-10 минути, дойде в твоя дом и се самоубие, как би ми отговорила на същия въпрос? Откъде да знам какво му е в главата. Досега психопрофилът му за нас бе неизвестен.
При мен се държи с изключителен такт, притеснителен, демонстрира голямо уважение, лоялност, раболепие дори. С другите колеги от централата е предимно недостъпен. С тези, които ръководи в самата централа: секретариат и друг обслужващ персонал, е авторитарен, безпардонен. Ние сега го разбираме това.
Вероятно той го е решил това преди месец, месец и половина, а може би и повече. Аз дори не знаех, че е масон. Може ли аз за близък човек да не знам, че е масон. Има и други неща, които сега разбирам. Аз зная, че той е инженер икономист. После чувам, че е бил юрист. След това - педагог, а се оказа, че няма висше образование и че дори трудова книжка няма в централата.
- Защо си го хареса за шеф на кабинета си?
- След изгонването на Октай, за да има контрол върху финансирането, ние разделихме организационния отдел на две. Тогава колеги ми го предложиха. Дори не го познавах. Видях го, приех го на доверие.
- Жена му не те ли отведе към някаква нишка?
- О, да! Нишки има. И в семейството си той се е пазел много. Ходил е много често да стреля на стрелбището. Пистолетът му просто е изхабен от стрелба.
- Изненада ли те фактът, че Осман Октай, Гюнер Тахир и Вежди Рашидов веднага скочиха срещу теб? Какво си помисли?
- Тази истерия, която се създаде, много ме изненада. И те са част от тази истерия. Такава злоба, такава омраза, такива квалификации, без никаква информация, на база предположения, не съм допускал, че може да се развихрят.
- Вежди каза, че в същия ден тук е бил и Николай Вълканов...
- Вежди наговори толкова нелепости, че нямам думи. Той никога не е идвал тук, а разказваше така, все едно, че всеки ден сме били заедно. Това не е случайно.
- Как ще излезе партията от това състояние?
- Партията ще излезе от това състояние. Притеснява ме това самоистеризиране на обществото. Отношението към ДПС прехвърля границата на някаква класова омраза - виждате ли, ако българският народ е беден, едва ли не ДПС е виновно, защото ДПС крадяло.
- Не смяташ ли, че и в теб има някаква вина, защото ти демонстрираше високомерие, позиция да казваш нещата като последна инстанция. И ето сега хората ти връщат топката.
- Не, не. Не приемам това.
- Дори признанието ти за обръчите се прие твърде агресивно.
- Защото обществото не поиска да приеме, че аз казвам един факт, който се отнася за всички партии. Коя партия няма фирми, които да я обслужват? Това казах. Казах ви истината, а вие тръгнахте срещу мен, а не срещу явлението. Ами тогава ще си мълча.
- Лятната ти яхтена история също премина границата на обществено допустимото поведение на един политик.
- Не яхта - ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам.
- Но хората не приемат това.
- Това е техен проблем. И летяща чиния ще си купя, ако трябва, но не мога.
- Един политик не може така да говори.
- Като съм политик, това означава ли, че нямам право на свой живот.
- Трябва да се съобразяваш с обществените норми и нагласи.
- Аз се съобразявам. С какво на кого съм навредил? Чий закон съм прекрачил? Значи, ако приятелите ми имат яхти, аз нямам право да се качвам на техните яхти, понеже хората щели да си помислят нещо. Това не е реалистично, Валерия. Не го приемам!
- Хората питат: откъде Доган има яхти, като декларира една депутатска заплата?
- Кой е казал, че тази яхта е моя? Аз може да разполагам с нея, но кой е казал, че това е моя яхта?
- Може би трябва да отвориш този твой живот.
- Личният ми живот е само мой! Така мисля.
- Но с това си мислене ти влизаш в огромен сблъсък с обществото. Хората у нас все още са консервативни, а ти ги предизвикваш. Ще се получи удар.
- Виждам го. И това не е само от този случай, който няма нищо общо нито със социалния ми статут, нито с позиции в партията или роля в обществото, а се яви като ключ към неистова омраза. И съм потресен! Това е много опасно за страната.
- Бойко Борисов вече предупреди, че готвите терористични актове, ако останете в опозиция. Имаш ли обяснения?
- Нямам обяснение (мълчи). Всъщност имам обяснение, но няма да го коментирам сега. Искат да ни върнат 20-25 години назад. Защо? Обвиняват ни в действия, които изобщо не сме извършили. Защо? Напротив, работил съм за страната си.
- Костов каза, че ДПС е мафиотска организация. И за това ли ще мълчиш?
- Толкова е абсурдно това, че човек трябва да остане насаме със себе си и да разсъждава - какъв стил на мислене имат тези хора, как виждат живота си, как се самовъзприемат, как оценяват другите?
Дефектът на Костов е фундаментален и той не е от вчера. Много пъти съм оценявал неговите действия като политик. Той използва случая за истеризиране на държавата, за създаване на един деструктивен образ за страната, жертвайки националната сигурност.
А ние цял живот, 19 г., показваме обратното - че мислим за държавата, за страната. Бях убеден, че когато влезем в ЕС, ще има някаква форма на национализъм, но такъв деструктивен национализъм, не съм допускал!
- Кольо Парамов те призовава да напуснеш лидерския пост.
- В последните 15 години мнозина са мечтали да напусна партията, защото сигурно това им е част от играта - да напусна политиката.
- Преди две години ти обяви, че вече обмисляш този ход, че искаш да се отдадеш на наука. Сега?
- Сега не мога да оставя партията в това състояние. Защото партията няма вина за това нещо и аз нямам вина за този акт. Чета и препрочирам писмото. Сам ли е бил (Емин - б.а.) или не е сам? Ако не е сам, кои са тези хора? Има ли отговор на този въпрос? Това не е да кажеш - ето този е виновен, той носи отговорността.
- Защо не отиде на погребението?
- Как да отида? Ако някой го направи това в жилището, където ти живееш, ще отидеш ли на погребението му? Нима аз не съм съзнавал още от първия миг какви проблеми ще ни създаде това (самоубийството - б. а.)? Още в първия час ми бе ясно за реакцията. Степента на омразата обаче ме изненада.
- Възможно ли е да пламнат огнища на напрежение в ДПС, в смесените райони?
- В ДПС всички сме стъписани, защото няма реален мотив за неговото самоубийство. Освен да е параноичен. Друг мотив не виждам. Но това трябва да се докаже. Ако е мания за величие, че е спасител - тогава се получават някакви стъкмистики, но на базата на реалните факти трудно можеш да намериш обяснение.
- Смяташ ли, че предстоят тежки дни за страната, в смисъл на опити за създаване на етническо напрежение?
- Да. Създаването на етническо напрежение вече започна. Тази анти-ДПС и антитурска кампания, разните мафиотски структури, които стягат редиците срещу нас... Трябва да успокояваме нашия електорат.
- Четох, че в селото на Емин бил пуснат слух, че той бил убит от българи.
- Валерия, ако някой си внуши, че той е бил употребен, че е жертва на някого, аз какво да кажа на хората? Това са няколко хиляди души. Затова мълчим.
- Но това, което казваш, е много страшно: нашият електорат трябва да бъде успокоен. Нима може да се стигне дотам?
- А кой ще го успокои? Кой ще му каже истината? Как се чувстват тези български граждани в тази среда на омраза. Да не би някой да чака, че аз ще тръгна да ги успокоявам, както стана преди 20 години? Това ли чакате от мен? Ако духът излезе от бутилката по отношение на етническо напрежение, на противопоставяне, с какво да ги успокоя? Ако искате да напусна, ще напусна?
- За първи път виждам толкова метал в очите ти?
- След това, което съм направил за страната, това ли трябва да получа? Обществото чака и е в правото си да очаква някаква реакция от мен. Какво обяснение да дам? На базата на какво? Да тълкувам писмото? И това мога да направя. Нека да го оповестят официално. Ние имаме най-голям интерес този случай да се изясни.
Това нас ни касае като партия, мен ме касае лично. Станало е там, където живея. Разбираш ли, че нямам интерес да крия нищо. Но се притеснявам, че някои процеси вече са тръгнали. И това е страшното. Още не го осъзнаваме.
И линкове към няколко стойностни коментара:
Огнян Минчев пред "Дневник": Маската на Доган падна
Нели Огнянова в блога си: Летящите чинии на политиците не са свой живот
Пламен Даракчиев в блога си: Меди сам си каза кой му е бил финансистът
Димитър Аврамов в блога си: Страх
Иво Инджев в блога си: Сапунените интервюта подхлъзнаха Доган
Веселина Томова в сайта си Afera.bg: А всичко започна от Драшков, Соколе!
Защо САЩ са велика държава - 2
Велики са, защото дори когато са е в криза (според мен - не са, това е манипулаця на бушмените) - дават милиарди за подкрепа на финансовата система. Тук ми е и критиката, но визирам целта на намесата, а не самата намеса. Обща критика - държавната намеса е прекалено бърза и масирана, непрецизно прицелена, за да позволи здравословният ефект на кризата да се прояви, т.е. да разчисти нежизнеспособните бизнеси и да разчертае полета за нови...
Правителството (американското - б.м.), което отвори торбата с пари, явно не мисли като мен :-( Лесно е да даваш пари - когато не са твои, а на американските данъкоплатци. Републиката, за която воюваха предците основатели, Я НЯМА. БЮРОКРАТИТЕ ВЪВ ВАШИНГТОН обсебиха властта на хората.
Правителството (американското - б.м.), което отвори торбата с пари, явно не мисли като мен :-( Лесно е да даваш пари - когато не са твои, а на американските данъкоплатци. Републиката, за която воюваха предците основатели, Я НЯМА. БЮРОКРАТИТЕ ВЪВ ВАШИНГТОН обсебиха властта на хората.
За "Орион" и Виденов
Нямам навика да пускам тук интервюта мои за другаде (щото вече казах, че не страдам от самолюбуване), но срещнах из нета да се позовават на него и щом се говори до степен на цитиране, е нормално да го поместя и тук:
Автор: Интервю на Славей Костадинов, блиц.бг
Невена Гюрова беше медиен съветник на Жан Виденов по време на неговото премиерстване. Затова се обръщаме към нея да коментира скандала около развода на орионската прима Веска Меджидиева и Румен Спасов.
- Раздорът в семейството само на пръв поглед е случаен и катализиран от болестта на Румен. Скандалът “Спасов-Меджидиева” бе стартиран от олигархичните кръгове около Румен Петков, които той контролира. Тези хора ръчнаха адаша му Румен Спасов да изкара на бял свят скандала си с Веска Меджидиева отпреди две години. Защо им трябва да го правят?
- Защото преди това Румен Петков направи няколко неща, за да дестабилизира ДАНС, т.е. Станишев.
- Впрочем много хора шушнат, че Румен Петков прави нещо срещу Станишев, но едва ли някой от тях знае какво точно и защо го прави? Какво общо има риенето срещу премиера и скандалът Спасов-Меджидиева?
- Има. Предстои определянето на шеф на предизборния щаб на БСП и Сергей иска да смени Румен Петков с Евгени Узунов. Та по каналите на вътрешнопартийните слухове стана ясно, че това има връзка с яките активни мероприятия срещу ДАНС, като кулминацията на тоталната атака срещу агенцията беше побоят над Огнян Стефанов. Аз твърдя, че по принцип всички тези неща са започнати от кръг около Румен Петков. В този контекст е и скандалът Спасов-Меджидиева. Тези скандали се саморазширяват на принципа ръгай чушки в боба и колкото повече се саморазвиват, толкова по-зле за Станишев. Тоест, колкото повече върху него се проектира образът на злополучния Виденов, толкова по-добре за враговете му. Възходът и падението на Румен Спасов и Веска Меджидиева са емблематични за историята на прехода ни, който е история и на самата БСП. Мирчо Спасов - бащата на Румен - носи ореола на една от фигурите с най-зловеща слава в тази партия. БСП не иска да си спомня за лагерите, макар че тази част от биографията на дядо Мирчо е много по-малко страшна от терора и избиванията след 9 септември 1944 г. Та Румен си е продукт на типичния комунист. Завършва висшето военно училище. Оттам е и дружбата му с някои от късните му съратници - като Николайчо Кривошиев, „агнешкия крал”. Тогава баща му вече е голям човек – шеф на отдел “Задгранични кадри” към ЦК на БКП. Някъде по това време се случва една мътна история, в която Николайчо поема вината на Румен за някакви негови далавери. И, оказва се, ненапразно. Румен става офицер от Първо главно управление на ДС. Брат му Лъчезар се захваща с икономика и, ако не беше дошъл десети ноември, щеше да стане министър на външната търговия. Но десети ноември дойде и едно от първите неща, които направи Луканов, за да съгради своя капитализъм, беше Българска земеделска банка, ползваща стотици преференции и забъркана в хиляди далавери. Малцина си спомнят, че акционери в нея бяха синовете на Максуел Ян и Кевин. Около 1991-ва точно тази банка отпусна първите кредити на “Орион” – първата фирма от съзвездието, създадена с благословията на Луканов. Орионци започнаха с износ на агнета за Италия и други страни от ЕС. Далаверата беше жестока. Основен конкурент на “Орион” беше Любен Гоцев. Румен Спасов и хората му се кредитираха при невероятно изгодни условия от БЗК. Шареха се огромни рушвети за опорочени търгове. Обявява се търг за износ, явяват се Румен и Николайчо и единият печели. Общо взето, дотогава това беше класическата схема, по която “Орион” правеше парите си. След 1993 г. обаче печалбите от агнешката далавера намаляха и през 1994 г. намислиха да правят Българска земеделска и промишлена банка. Всъщност дело пак на Луканов. И на Нора Ананиева също.
Значи Луканов и Нора Ананиева създадоха банка, която се прочу повече като банката на “Орион” и даже като банката на Веска Меджидиева?
- Да, и точно тази банка ги скара. Скандалът избухна на един закрит пленум на БСП. Аз имах право да присъствам на пленумите и направо ми се изправи косата от това, което видях. Орионци и Лукановци се плюеха като улични хулигани. Мишо Данов нападна остро Луканов и неговия кръг. Тогава стана Нора Ананиева. Дори не излезе на трибуната, а започна да говори направо от микрофона в коридора. “Другари, вижте какво става, трябва да направим нещо. Тези хора – Мишо Данов, Любо Коларов и други като тях - обсебиха нашата банка, която ние създадохме. Нима ще я дадем на тях!? И всичко това при положение, че кръгът “Орион” беше създаден от Луканов?! Всъщност така бяха създадени и всички останали групировки – групата около Първа частна банка, Емил Кюлев, “Мултигруп”, “Трон”. Навсякъде – ченгета.
- Значи БЗПБ се превърна в ябълката на раздора между Луканов и Спасов, след което двамата взеха да се плюят не само на пленуми, но и публично?
- Не само банката беше причината. Има и друг важен момент. Когато дойде Виденов, Румен Спасов реши, че може да прецака Луканов и да стане самостоятелен играч като Илия Павлов, Емил Кюлев, Краси Стойчев, дуото Блъсков-Моллов с бек-вокал Венци Йосифов, т.е. като големите от Г-13. И, между другото, Румен избра доста адекватен, почти гениален начин да реализира амбициите си, защото познаваше добре неевропейския и ненормалния характер на елита на БСП. Реши да се пришие към Виденов, да стане негов човек. “Малка” подробност беше, че групировката “Орион” взе да се пришива към Виденов, без той самият да знае. Все едно един дребен лейтенант от една мафиотска групировка да каже: напускам организацията и отивам при друг бос. Та дребната подробност беше, че другият – Виденов, не знаеше, че е мафиотски бос. Но Румен беше изчислил правилно личността на премиера на фона на бандитската същност на БСП. Той знаеше, че Виденов е толкова наясно с всичките групировки, създадени от Луканов, че няма да тръгне да се занимава да доказва, че не е с тях и те не са с него. Той измисли тактиката да не се занимава персонално с групировките, а да се опита да ограничи влиянието им върху политиката с европейски, демократични политически средства. Значи, Румен Спасов съвсем правилно беше пресметнал европейската наивност на Жан.
- Все пак, как стана така, че “Орион” се превърна в приятелския кръг на Жан Виденов?
- Тук заслугата вече не е на Румен Спасов, а на Луканов и Юрий Асланов. Всичко започна на 25 януари 2005-та, когато Жан с няколко най-близки свои съмишленици, между които бях и аз, се опита да прокара през парадния вход на Министерския съвет “Бяла книга” за заварената разруха и отговорността на БСП за това. Включително и от правителството на Луканов. За тази книга аз понесох доста удари от Луканов и компания. От буквални заплахи до намеци за разправа с мои близки. Хората на Андрей Луканов искаха чрез мен да разберат кой е истинският автор на книгата. Пирински и Луканов бяха наясно, че не съм аз, но ме шантажираха и блъфираха, твърдяха обратното, за да се доберат до истинските автори. Просто ме притискаха аз да им кажа кой е. Тогава дори започнаха да следят мен и шефа на пресцентъра Краси Райдовски, за да разберат кой е написал този “пасквил”, според собственото им определение.
Впрочем каква е съдбата на тази “Бяла книга”?Тя и досега се води служебна тайна...!? Въпреки че я има в архива на МС, защото все пак е официален документ. Имаше решение на МС, че я приема по принцип.
- Какво означава това?
- Означава, че се приемат основните тези в нея и се сочи с какви действия за кои неща БСП е отговорна. Сочеше се конкретно и персоналната вина на Луканов. Естествено, Луканов успя да блокира чрез своите хора приемането, по-точно публичното легитимиране на тази книга през март 1995 г. Следващият му ход беше да пусне чрез свои хора във в. “Капитал” първата манипулация за “Орион”. В тези публикации се обясняваше, че “Орион” е групировка от нов тип. Какво значи това? Другите олигарси от Г-13 градяха структурите си по холдингов принцип. А Луканката обясни на капиталци, че “Орион” е друг тип групировка, в която няма формални връзки чрез участие на една фирма в друга. Т.е., нямаме холдингова група, а имаме структура, в която един приятел прави бизнес с друг приятел...
- Тоест, доближаваме се до пускането в публичен оборот на прословутото определение “Приятелският кръг на Виденов “Орион”?
- Да. Луканов лансира чрез “Капитал”, че е създадена нова групировка “Орион”, която подкрепя Жан Виденов. Стигаме до май 1995 г. – грандиозният скандал “Топенерджи”. Виденов установи, че Луканов буквално продава и предава интересите на България в полза на Русия. Тогава Андрей Карлович стартира мащабна война срещу премиера, в която основното оръдие беше кръгът “Орион”. Стигна се до парадокса, че този бандитско-олигархичен кръг, създаден от Луканов, беше използван срещу Виденов, който нямаше нищо общо с него. И Жан, с цялата си наивност/ от която страда и Сергей Станишев, макар и не в такава степен/, реши, че ако каже истината за “Орион”, това ще бъде достатъчно. Тогава, през лятото на 1995-та, Виденов произнесе една злополучна фраза: “Това не е икономическа групировка, няма такава, има един приятелски кръг между определени хора.” Без да намеквам нищо, като основен грешник, внушил лансирането на понятието “приятелски кръг”, соча настоящия пръв стратег на БСП и личен приближен на Виденов тогава – Юрий Асланов.
- И накрая: как след толкова години нищене на далаверите около БЗПБ се оказа, че Веска Меджидиева е чиста като момина сълза, а Румен Спасов е ограбен от нея?
- Скандалът между Румен и Веска е скандал между двама разбойници, ограбили група по-дребни и тъпи разбойници. А защо Меджидиева е чиста като момина сълза? Ами защото ограбените не се оплакват. А не се оплакват, защото всички са приятели на Румен Спасов – Мишо Данов, Любо Коларов... Та Румен ограби даже брат си Лъчко с 15 милиона! А Злати Орсов и досега лъже, че не бил излъган, макар че и той беше прекаран. Всеки, който вложи пари в БЗПБ, беше ограбен. Единственият приятел на Румен Спасов, който не беше прецакан, е Красимир Райдовски. И то по една единствена причина: към февруари 1995 г. той нямаше никакви пари. Впрочем Краси никога не е имал пукната пара. Не е зле Сергей Станишев да се запознае с тази порода соцлидери – с честния абдал, какъвто беше и самият Виденов. Защото Луканов е мъртъв, но духът на Луканов още витае в БСП.
Автор: Интервю на Славей Костадинов, блиц.бг
Защо Америка е велика държава
Доста странно звучи твърдението от заглавието от моите уста - отявлен алтерглобалист и враг на "американския империализъм". Сега обаче иде реч за друго:
От САЩ зависи спасяването на световната финансова система, което очевидно значи спасяване на американския банков сектор (отделен е въпросът дали това ще е достатъчно). Защо това е суперважно? Отговор е дала историята --> Черния вторник на борсата 1929 г.
Изходът от онази катастрофа всяка държава търсеше сама за себе си, защитавайки се от другите. От глобалната взаимна защита се стигна до Втората световна война. Как тръгна тогава кризата:
На този ден през 1929 г. рухва Ню-Йоркската фондова борса (New York Stock Exchange - NYSE), което се смята за начало на Голямата депресия, разтърсила основите на световната икономика в началото на 30-те години на миналия век, а след това и на световната политика. 29 октомври всъщност е краят на борсовия крах, започнал в тесния смисъл на думата на 24 октомври, известен като Черния четвъртък, а по-широко погледнато - през ранния септември. От ранния септември до края на октомври (по-малко от 8 седмици) пазарът губи 40% от стойността си.... [чети нататък]
Тогавашният отказ на САЩ да станат гарант за свободната световна търговия подпомага/създава улеснения за германската стопанска машина, като я ориентира изключително към военни цели. Да го кажа просто: Ако към 1938 г. (когато се правят плановете за войната в Европа) германският генерален щаб имаше достоверна информация за американски ангажимент в Европа, или поне във Великобритания - не е ясно дали Хитлер щеше да тръгне към военно решение (на проблеми, които по съществно бяха решени преди това).
Съзнавам, че подобен род въпроси и алтернативните на официалната история отговори засягат интимна, съкровена същност на националната душа... Но според мен радикалното лечение на националната душа е именно изваждането на бял свят на всичко черно и зло... Каквото и да коства това. И като говоря за душа на нацията нямам предвид само Германия.
А Америка, тоест САЩ, е велика държава, защото е минавала през много подобни кризи, излизайки по-силна и като държава, и като общество. Простичък аргумент - доларът продължава да е основна резервна валута. Независимо дали ни харесва или не. На мен не ми харесва, но отчитам смисъла на този механизъм.
От САЩ зависи спасяването на световната финансова система, което очевидно значи спасяване на американския банков сектор (отделен е въпросът дали това ще е достатъчно). Защо това е суперважно? Отговор е дала историята --> Черния вторник на борсата 1929 г.
Изходът от онази катастрофа всяка държава търсеше сама за себе си, защитавайки се от другите. От глобалната взаимна защита се стигна до Втората световна война. Как тръгна тогава кризата:
На този ден през 1929 г. рухва Ню-Йоркската фондова борса (New York Stock Exchange - NYSE), което се смята за начало на Голямата депресия, разтърсила основите на световната икономика в началото на 30-те години на миналия век, а след това и на световната политика. 29 октомври всъщност е краят на борсовия крах, започнал в тесния смисъл на думата на 24 октомври, известен като Черния четвъртък, а по-широко погледнато - през ранния септември. От ранния септември до края на октомври (по-малко от 8 седмици) пазарът губи 40% от стойността си.... [чети нататък]
Тогавашният отказ на САЩ да станат гарант за свободната световна търговия подпомага/създава улеснения за германската стопанска машина, като я ориентира изключително към военни цели. Да го кажа просто: Ако към 1938 г. (когато се правят плановете за войната в Европа) германският генерален щаб имаше достоверна информация за американски ангажимент в Европа, или поне във Великобритания - не е ясно дали Хитлер щеше да тръгне към военно решение (на проблеми, които по съществно бяха решени преди това).
Съзнавам, че подобен род въпроси и алтернативните на официалната история отговори засягат интимна, съкровена същност на националната душа... Но според мен радикалното лечение на националната душа е именно изваждането на бял свят на всичко черно и зло... Каквото и да коства това. И като говоря за душа на нацията нямам предвид само Германия.
А Америка, тоест САЩ, е велика държава, защото е минавала през много подобни кризи, излизайки по-силна и като държава, и като общество. Простичък аргумент - доларът продължава да е основна резервна валута. Независимо дали ни харесва или не. На мен не ми харесва, но отчитам смисъла на този механизъм.
вторник, 28 октомври 2008 г.
Психеделика пак: 1200 Micrograms - Mescaline
Екранът и звукът не стигат:
[видео]
[край на видеото]
Парчето е Mescaline на 1200 Micrograms
[видео]
[край на видеото]
Парчето е Mescaline на 1200 Micrograms
Magic Mushrooms (магически гъби)
Не за първи път пиша за вълшебните гъби, но за да няма заблудени (като в един американски филм, където пичът изпадна в тъпа ситуация, използвайки разговорен лаф за трева пред възрастен човек, който ич не вдена), този път казвам направо преди видеото:
Magic Mushrooms (магически гъби) - са халюциногенни гъби. Да, пропагандирам (уау, кФа комунистическа дума !) употребата им:
[видео]
[край на видеото]
Смятам, че безпрецедентната за цяло поколение финансова криза е само един от знаците, сочещи, че вървим по грешния път. Кой е верният? Не зная... Знам само, че можем да го търсим у себе си. Защото няма къде другаде да е. А гъбите са пътеводител...
Един възможен. Има и други, който е тръгнал по Пътя, ги знае...
Знам също, че търсенето на пътя към истината нито е лесно, нито се харесва на властимащите. Но не могат да го спрат. Можеш ли да спреш природата? Все едно да спреш гъбите. Гъбите, магическите гъби - не са дело на бандитски групировки, те никнат... Природата ни ги дава... Случайно ни ги дава?... Не мисля.
Парчето от клипа е "Magic Mushrooms" на 1200 micrograms
Magic Mushrooms (магически гъби) - са халюциногенни гъби. Да, пропагандирам (уау, кФа комунистическа дума !) употребата им:
[видео]
[край на видеото]
Смятам, че безпрецедентната за цяло поколение финансова криза е само един от знаците, сочещи, че вървим по грешния път. Кой е верният? Не зная... Знам само, че можем да го търсим у себе си. Защото няма къде другаде да е. А гъбите са пътеводител...
Един възможен. Има и други, който е тръгнал по Пътя, ги знае...
Знам също, че търсенето на пътя към истината нито е лесно, нито се харесва на властимащите. Но не могат да го спрат. Можеш ли да спреш природата? Все едно да спреш гъбите. Гъбите, магическите гъби - не са дело на бандитски групировки, те никнат... Природата ни ги дава... Случайно ни ги дава?... Не мисля.
Парчето от клипа е "Magic Mushrooms" на 1200 micrograms
понеделник, 27 октомври 2008 г.
екранна клавиатура
малкото куче ми изяде клавиатурата - бясна съм, щото си довършвах един текст, който работя от 3 дена - за причините за за исландската криза. но както е известно, всяко зло за добро - открих, че в уиндоуса има екранна клавиатура - чрез която и пиша този пост . а посреднощ няма откъде да купя нова. до утре
петък, 24 октомври 2008 г.
Насекомо, което се храни с власт
Тази статия не приеха да публикуват никъде.Единствено от неизвестен за мен сайт решиха да я пуснат - благодарение и на този сайт е запазена, тъй като никога не съм се отличавала с особена почит към "творчеството си" и не само нямам албум, където да си лепя статиите като (аре, да не иззлобявам, щото съм виждала подобни албувми на "величия"), ами изобщо нямам архив - в смисъл на собствените неща (друг имам, господа другари, но не вкъщи). Писаното - писано, за времето си - във времето си. Но тия деньове (израз на бившия ми шеф Красимир Райдовски) попаднах на едно интервю на Кънчо Стойчев, бизнесмен предприемач, милионер, и по съвместителство социолог (каквото и да значи тази оцапана дума у нас) в тошотошевия "ТруП", в което той заявява, че народът не заслужавал правителството си. Такова хубаво правителство просто никога нямало друг път да има, ама тъпият народ не само не го заслужавал, ами не го и разбирал.
Бляк!, както се казва. За разбирането.
И за да подпомогна тъпото разбиране на тъпия народ, публикувам този текст, който през 1997 г. никъде не можех да публикувам. То па де ни би и сега - ако реша да го актуализирам - да мога да го публикувам, хехех, верно се разсмях ;-)
Но, както съм казала, кешът на Google е по-могъщ и от ДАНС, поради което въпреки
моята лежерност, пази оня ми опит да кажа неща, които и днес не е прието да се казват, ето адреса - http://freeinf.tripod.com/AR.htm
Кой е Сивият кардинал на така наречената българска социология?
(непубликуван в свободната преса ескиз, изпратен до "Гражданско участие" от автора)
Най-удивителната черта в Андрей Райчев е способността му драстично да се променя, оставайки привидно един и същ. Идейно-политическата му еволюция е сравнима единствено с метаморфозите на насекомо. За последните 7-8 години от какавидата на къснокомунистическия идеологически сатрап се излюпи социалдемократическа реформистка гъсеница, за да полети накрая пеперудата на либералния милионер.
Андрей Райчев сменя принципи, позиции и възгледи с такава лекота, откровеност и наглост, че възниква въпросът "нима това е един и същи човек?" Философският политкомисар от 1989 г. сега е говорител на интелигенцията. Ученият, който през 1990 г. обясняваше, че същността на прехода е хората да обеднеят за да си продадат жилищата, защото българинът имал твърде много имущество (жилища, вили, автомобили, хладилници, телевизори) - днес е изразител на автентичната социалдемократическа идея. Фракционерът, който 2 години работеше за разцеплението на партията, защото болшевизмът бил неизтребим - пет години по-късно се вживява в ролята на говорител на БСП.
В КОРИДОРИТЕ НА ТОТАЛИТАРНАТА ВЛАСТ
Възходът на Райчев започва в сянката на Никола Стефанов, за да продължи по-късно под крилото на Андрей Луканов. През 1989 г. Андрей е назначен за пълномощник на ЦК на БКП, наблюдаващ философските и социологически звена. Той стръвно надзирава дали в поверените му институти не се развъжда идеологическа зараза. Тогава опиянената от перестройката интелигенция очаква и нашите властници да пуснат духа от бутилката. Райчев обаче смята, че властта трябва да пипа здраво, а в обществото няма обективна необходимост от гласност и неформални движения. "В бутилката няма никой, тя е празна", назидателно разяснява Андрей и добавя, че другарят Ленин е бил прав: интелигенцията е говно. От това време в БАН и Софийския университет го помнят като изключително мракобесна фигура. Тогава Деян Деянов му лепва прякора Андрей Висарионович Райчев. Социолозите и философите са ужасени и отвратени не само от ролята му на идеологически цербер, а и защото той я изпълнява с нескрито удоволствие. Андрей се опиянява от усещането за властта и от нейното упражняване. Обвиненията в аморалност и цинизъм не го обиждат. Той си е изградил лична идеология, която го оправдава в собствените му очи. Социологията, според него, е наука за властта. Тя обяснява как е възможна властта и изучава нейното функциониране. Следователно роденият социолог (Андрей се смята за такъв) по дефиниция подкрепя властта. Без значение каква е тя и кои са властниците. Това профанско разбиране за науката социология е естествено за човек, непрочел и една книга на западен език. Тъй като знае само руски, Андрей е придобил социологическите си познания основно от служебните (засекретени) преводи и реферативни бюлетини за нуждите на АОНСУ и идеологическия отдел на ЦК на БКП. През 1989 г. Андрейчо вероятно се изживява като Победоносцев, шепнещ на ухото на императора, но за разлика от Никола Стефанов, комуто ролята е по мярка, той е обикновен идеологически жандарм.
Може би неслучайно изкачването му по стълбата на властта съвпада с възхода на Никола Стефанов. Наричат го злия гений на късния Живков. До преди него Тато е по-скоро либерално настроен по отношение на духовната сфера. Идеологията се води от Нико Яхиел и Милко Балев и общо взето балансът "икономика - идеология" се спазва. След тяхното изхвърляне мястото им е заето от Никола Стефанов, който става шеф на кабинета на Живков. Идеологията застрашително се втвърдява и сянката й надвисва над цялото общество. От идеологическия Олимп са низвергнати либерално мислещите Стоян Михайлов, Нико Яхиел, Горан Горанов. Шушне се, че Живков започва атака срещу социологията. В това мрачно време изгрява звездата на Райчев. Не му попречва (странно защо?) и "дисидентството" на Райчев-старши, който заради перестроечни статии е свален от поста главен редактор на "Софийские новости" и "заточен" като кореспондент в Москва.
Мизантроп по душа, Никола Стефанов е истинският вдъхновител и ръководител на гоненията срещу интелигенцията през 1989 г., организира кампаниите срещу Тамбуев и Продев, срещу Румяна Узунова и неформалите, готви мракобесни конгреси на творческите съюзи. Интелигенцията го нарича "палач", но възрастният и вече губещ ориентири Живков му се доверява. Никола Стефанов системно и последователно игнорира всички сериозни идеи и предложения, но раздува несъщественото и нелепото. При катастрофата на самолета над Кривина Стефанов заедно с ген.Милушев убеждават Живков, че няма жертви и може да излети. Съветници докладват на Живков за надигащата се изселническа психоза сред турците, но Никола Стефанов обяснява, че само 30-тина души са изтеглили влоговете. След събитията пред "Кристал" приближени предупреждават "Другарю Живков, това е сериозно!", но Никола Стефанов го успокоява "Ами, банда хулигани!".
Загадка е защо сериозен учен и прагматичен ум като него залага на исторически обречена кауза. Горан Горанов го нарича Колчо Слепеца. За някои обаче истината е по-сложна. Когато оглавява кабинета на Живков, Минчо Драганов отбелязва "Той няма навика да се качва на потъващ кораб. Освен ако не е дошъл да довърши потъването". Бивши контраразузнавачи твърдят, че имал контакти с английската МИ-6, но поради високия си пост бил недосегаем. Други правят аналогия между политиката на Никола Стефанов в областта на идеологията и тогавашната линия на поведение на Луканов, за която в архивите на ЦК на БКП са запазени достатъчно документални свидетелства. В сферата на икономиката Луканов е последователен противник на контактите с Международния валутен фонд и на отварянето на страната към Запада. По-късно Дойнов и Живков публично го обвиняват, че с доноси пред съветските другари е провалил изгодно сътрудничество с Япония в Завода за тежко машиностроене - Радомир. Вероятно една група в партийно-държавната върхушка, знаейки по различни причини за предстоящите геополитически и социално-икономически катаклизми, обезпечава собственото си бъдеще като тласка висшето ръководство към пълен икономически и политически крах, за да заеме след това мястото му. Целият период на скритото властване на Никола Стефанов до 10 ноември е белязан от това мъчително съчетание: непоследователни опити да се поеме прагматичния унгарски път в икономиката + жестока стагнация в духовната сфера. Сметката започнахме да изплащаме всички след 10 ноември. Някои повече, други по-малко.
Андрейчо се оказва сред тези, които не плащат. За няколко месеца комисарят-мракобесник се преобразява в социалдемократ, борещ се за деболшевизация на компартията и европеизация на България. "О, времена, о, нрави!", би възкликнал моралистът. Но социологът Райчев не се занимава с морал, той укрепва властта. Новите властници отчаяно се нуждаят от разлагане и демонтиране на огромната комунистическа партия. Макар и оглавили ли я с фактически преврат, те продължават да се страхуват от нея. В края на 1989 г. по поръка на Луканов Андрей Райчев написва програмния документ "Път към Европа" и с е заема с организирането на едноименното идейно движение. На 27 декември 1989 г. приятелят му Валентин Даневски, главен редактор на "Народна младеж", публикува документа във вестника, а дни по-късно движението официално е учредено. Андрей съзнава, че е твърде компрометиран, за да влиза веднага в ролята на реформатор. На преден план като председател на "Път към Европа" е сложен Петър-Емил Митев, а Андрей е в любимата си роля да шушне на ухо. Новите властници го възнаграждават като го назначават за директор на новосъздадения Национален институт за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Този пост крие огромни възможности за политически и финансов просперитет и през следващите две години Андрей успешно ги реализира. Той подготвя старта си в големия бизнес, който трябва да му осигури и завръщането в голямата политика.
ПЪТЯТ КЪМ МИЛИОНИТЕ
Ключово място в този етап от кариерата на Андрейчо, освен държавния институт НЦИОМ, който оглавява, играят Кънчо Марков Стойчев и дружеството "Сова-5" ООД. То е учредено на 16 май 1990 г. с предмет на дейност почти същия като НЦИОМ. Съдружници са Кънчо Стойчев, Цветозар Томов, Валентин Даневски, Александър Мирчев и Андрей Райчев. Либералното, или по-скоро липсващото тогава законодателство не забранява на държавните директори да участват в подобни паралелни фирми. Но целта на "Сова-5" не е само обикновено приватизиране на нематериалните активи на НЦИОМ. С помощта на Луканов са установени контакти с британската социологическа агенция "Сошъл Сървейс Галъп Пол"Лтд. - член на веригата "Галъп", която търси български партньор за смесено дружество. Новоучреденото дружеството трябва да легализира тези контакти, защото принцип на веригата е да има само частни партньори. Въпреки конкуренцията на други новосъздадени частни агенции (между които Центърът за изследване на демокрацията), партньор на британското дружество става избрана "Совата", зад която стоят Лукановата протекция и неосезаемите активи на държавния НЦИОМ.
На 6 март 1991 г. е регистрирано "Болкан-Бритиш Сошъл Сървейс"ООД ("ББСС"). Основни учредители са Първа частна банка и британското "Сошъл Сървейс Галъп Пол"Лтд. Не е ясно защо обаче наименованието "Галъп" липсва и до ден днешен от официалните регистрации на дружеството в съдебните регистри и в "Държавен вестник". Очевидно въпреки шумно афишираната принадлежност към световната верига, съществуват някакви пречки "ББСС" да носи официално името й. Същата година дружеството прави удачна сделка като наема от Агенция София прес 3 големи помещения за 8-годишен срок на твърде изгодна цена. (Сега там е редакцията на сп."Сега"). Шеф на агенцията по това време е Венцел Райчев*, колко му е да направи подарък с държавни пари на сина си?
------------------------------------------------------
* Животът и деянията на Райчев-старши са изключително увлекателна тема. Само изчезналите пари на Агенция "София-прес" (милиарди левове по днешни мащаби) заслужават отделно разследване. Около печалноизвестната му фирма "Планета 999" и дъщерните й планети се сплитат интересите на КГБ и Максуел, на "Мултигруп" и средноазиатските мафии, а когато те се сблъскват, остават трупове. През 1993 г. в Турция е убит руският журналист-бизнесмен-шпионин Балкарей. Тази година в резиденцията на "Мултигруп" се обеси(?) Иво Янчев, съдружник на Венцел Райчев в "Норта" ООД. Съдружник във фирмата е и Веселин Павлов, министър на транспорта в първото Луканово правителство и в правителството на Попов и настоящ топмениджър в "Мултигруп". Контролният пакет в "Норта" се държи от Атлантическия клуб, който пък се помещава на втория етаж в сградата на "София прес" срещу символичен наем.
--------------------------------------------------------
До края на 1991 г. Андрей е директор на НЦИОМ и затова се налага да стои в сянка. В светлината на прожектора като шеф на "Совата", а после на "ББСС" е Кънчо Стойчев. Интересна подробност е, че освен личен приятел на Андрей, той е подчинен на баща му от сп."Наша родина", което е издание на "София-прес". Публична тайна в българската социологическа общност е, че през този период значителни нематериални активи (извадки, методики, анкетьорски мрежи, контакти и т.н.) на НЦИОМ тихомълком се прехвърлят в "ББСС".
След идването на Филип Димитров на власт, Райчев демонстративно подава оставка от ненужния му вече НЦИОМ. Той иска да изпревари едно унизително уволнение, а е и време да се посвети изцяло на укрепването на балканския Галъп. На 23 март 1994 г. "ББСС" се преобразува в акционерно дружество, като капиталът е увеличен на 1 млн лв. От края на 1993 г. започва териториалната експанзия на дружеството, което покрива цялата страна. До началото на 1995 г. са изградени 5 регионални центъра в Пловдив, Варна, Плевен, Хасково и Русе. Схемата е обща - центровете са регистрирани като ООД-та, в които дяловете на "ББСС" като юридическо лице и на физическите лица Андрей Райчев и Кънчо Стойчев образуват контролния пакет. Интересна подробност е, че Райчев и Стойчев държат по 20% от капитала, което значи, че пряко им се полага същия процент от печалбите - отделно от опосредстваното им участие чрез 11-те процента на "ББСС". След изграждането на националната структура, "ББСС" започва и капиталова експанзия. На 18.07.95 г. неизвестен за широката публика благодетел инвестира в него близо 5 млн долара. Увеличението на капитала до 339 млн лв е оформено чрез закрита емисия на акции. Твърди се, че това са завърнали се "червени пари", според някои източници осигурени от Андрей Луканов.
Паралелно с развитието на основното дружество Райчев разгръща и други структури, работещи не само в сферата на маркетинга и демоскопските изследвания, но и в областта на рекламата, външната и вътрешната търговия. На 10 юли 1992 г. е регистрирано "Провижън"ООД, в което "ББСС" има 50% от капитала; останалите 50% държи "ПроСофт" на Юлиан Генов. И това дружество сключва твърде удачна сделка с Агенция "София прес" за съвместна рекламна дейност в залата за пресконференции на агенцията за срок от 5 години. От съвместната рекламна дейност агенцията получава само 20%, БНТ - 10%, а останалите 70% - "Провижън".
На 7 юли 1993 г. е създадено "Индекс"АД с капитал 1 млн лв, в което акционер е "ББСС", с предмет на дейност търговски сделки и дейности в производството, разпределението и потреблението на стоките. Андрей Райчев е член на съвета на директорите.
На 3 февруари 1994 г. е регистрирано "Рис"ЕООД със собственик е Андрей Райчев, което се занимава с продуцентска, издателска, рекламна и маркетингова дейност.
На 4 август 1994 г. е регистрирана рекламна агенция "Шампионите". Райчев държи контролния пакет, а сред съдружниците е известният радиожурналист Радослав Янкулов. Невена Гюрова публично обвини Райчев, че поради това лобирал пред Виденов да назначи Янкулов за шеф на БНР.
На 17 ноември 1994 г. е регистрирана "Медиана"АД с капитал 1 млн лв, предмет на дейност реклама и маркетинг. Райчев е член на Съвета на директорите и вероятно акционер (лично или чрез участието на "ББСС"). Отскоро директор във фирмата е социологът Кольо Колев, бивш служител на НЦИОМ, уволнен поради нелоялност. Той нашумя преди две години с опита за публична дискредитация на НЦИОМ като го обвини във фалшификация на данни. Според някои в дъното на скандала бил балканския Галъп, който искал да елиминира държавния си конкурент, а с назначаването на Колев Райчев плащал за изпълнената поръчка.
На 27 декември 1994 г. е учредено "Супер С"ООД. Официално Андрей Райчев не фигурира в регистрацията, но адресът на дружеството съвпада с адреса на "ББСС", а половината капитал се държи от Кънчо Стойчев. Другите 50% са на небезизвестния грък Георгиос Кормусис.
На 27 юли 1995 г. е регистрирано "Медиахелп"АД с капитал 1 млн лв и предмет на дейност реклама, маркетинг, външна и вътрешна търговия, търговско представителство и посредничество. В нея Андрей Райчев държи 260 поименни акции, останалите са на Калин Йорданов.
На 15 март 1996 г. е учредено "Сега" АД с капитал 1 млн лв. Акционери-учредители са Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Дружеството издава едноименното списание, което се помещава във вече известните ни помещения на Агенция "София прес".
_________________________________________
Текстът е писан през 1996 г., когато насекомото Райчев още не бе започнало поредната си метаморфоза - този път в зелен евроляв ...
Невена Гюрова
Бляк!, както се казва. За разбирането.
И за да подпомогна тъпото разбиране на тъпия народ, публикувам този текст, който през 1997 г. никъде не можех да публикувам. То па де ни би и сега - ако реша да го актуализирам - да мога да го публикувам, хехех, верно се разсмях ;-)
Но, както съм казала, кешът на Google е по-могъщ и от ДАНС, поради което въпреки
моята лежерност, пази оня ми опит да кажа неща, които и днес не е прието да се казват, ето адреса - http://freeinf.tripod.com/AR.htm
Кой е Сивият кардинал на така наречената българска социология?
(непубликуван в свободната преса ескиз, изпратен до "Гражданско участие" от автора)
Андрей РайчевНасекомо, което се храни с власт
Най-удивителната черта в Андрей Райчев е способността му драстично да се променя, оставайки привидно един и същ. Идейно-политическата му еволюция е сравнима единствено с метаморфозите на насекомо. За последните 7-8 години от какавидата на къснокомунистическия идеологически сатрап се излюпи социалдемократическа реформистка гъсеница, за да полети накрая пеперудата на либералния милионер.
Андрей Райчев сменя принципи, позиции и възгледи с такава лекота, откровеност и наглост, че възниква въпросът "нима това е един и същи човек?" Философският политкомисар от 1989 г. сега е говорител на интелигенцията. Ученият, който през 1990 г. обясняваше, че същността на прехода е хората да обеднеят за да си продадат жилищата, защото българинът имал твърде много имущество (жилища, вили, автомобили, хладилници, телевизори) - днес е изразител на автентичната социалдемократическа идея. Фракционерът, който 2 години работеше за разцеплението на партията, защото болшевизмът бил неизтребим - пет години по-късно се вживява в ролята на говорител на БСП.
В КОРИДОРИТЕ НА ТОТАЛИТАРНАТА ВЛАСТ
Възходът на Райчев започва в сянката на Никола Стефанов, за да продължи по-късно под крилото на Андрей Луканов. През 1989 г. Андрей е назначен за пълномощник на ЦК на БКП, наблюдаващ философските и социологически звена. Той стръвно надзирава дали в поверените му институти не се развъжда идеологическа зараза. Тогава опиянената от перестройката интелигенция очаква и нашите властници да пуснат духа от бутилката. Райчев обаче смята, че властта трябва да пипа здраво, а в обществото няма обективна необходимост от гласност и неформални движения. "В бутилката няма никой, тя е празна", назидателно разяснява Андрей и добавя, че другарят Ленин е бил прав: интелигенцията е говно. От това време в БАН и Софийския университет го помнят като изключително мракобесна фигура. Тогава Деян Деянов му лепва прякора Андрей Висарионович Райчев. Социолозите и философите са ужасени и отвратени не само от ролята му на идеологически цербер, а и защото той я изпълнява с нескрито удоволствие. Андрей се опиянява от усещането за властта и от нейното упражняване. Обвиненията в аморалност и цинизъм не го обиждат. Той си е изградил лична идеология, която го оправдава в собствените му очи. Социологията, според него, е наука за властта. Тя обяснява как е възможна властта и изучава нейното функциониране. Следователно роденият социолог (Андрей се смята за такъв) по дефиниция подкрепя властта. Без значение каква е тя и кои са властниците. Това профанско разбиране за науката социология е естествено за човек, непрочел и една книга на западен език. Тъй като знае само руски, Андрей е придобил социологическите си познания основно от служебните (засекретени) преводи и реферативни бюлетини за нуждите на АОНСУ и идеологическия отдел на ЦК на БКП. През 1989 г. Андрейчо вероятно се изживява като Победоносцев, шепнещ на ухото на императора, но за разлика от Никола Стефанов, комуто ролята е по мярка, той е обикновен идеологически жандарм.
Може би неслучайно изкачването му по стълбата на властта съвпада с възхода на Никола Стефанов. Наричат го злия гений на късния Живков. До преди него Тато е по-скоро либерално настроен по отношение на духовната сфера. Идеологията се води от Нико Яхиел и Милко Балев и общо взето балансът "икономика - идеология" се спазва. След тяхното изхвърляне мястото им е заето от Никола Стефанов, който става шеф на кабинета на Живков. Идеологията застрашително се втвърдява и сянката й надвисва над цялото общество. От идеологическия Олимп са низвергнати либерално мислещите Стоян Михайлов, Нико Яхиел, Горан Горанов. Шушне се, че Живков започва атака срещу социологията. В това мрачно време изгрява звездата на Райчев. Не му попречва (странно защо?) и "дисидентството" на Райчев-старши, който заради перестроечни статии е свален от поста главен редактор на "Софийские новости" и "заточен" като кореспондент в Москва.
Мизантроп по душа, Никола Стефанов е истинският вдъхновител и ръководител на гоненията срещу интелигенцията през 1989 г., организира кампаниите срещу Тамбуев и Продев, срещу Румяна Узунова и неформалите, готви мракобесни конгреси на творческите съюзи. Интелигенцията го нарича "палач", но възрастният и вече губещ ориентири Живков му се доверява. Никола Стефанов системно и последователно игнорира всички сериозни идеи и предложения, но раздува несъщественото и нелепото. При катастрофата на самолета над Кривина Стефанов заедно с ген.Милушев убеждават Живков, че няма жертви и може да излети. Съветници докладват на Живков за надигащата се изселническа психоза сред турците, но Никола Стефанов обяснява, че само 30-тина души са изтеглили влоговете. След събитията пред "Кристал" приближени предупреждават "Другарю Живков, това е сериозно!", но Никола Стефанов го успокоява "Ами, банда хулигани!".
Загадка е защо сериозен учен и прагматичен ум като него залага на исторически обречена кауза. Горан Горанов го нарича Колчо Слепеца. За някои обаче истината е по-сложна. Когато оглавява кабинета на Живков, Минчо Драганов отбелязва "Той няма навика да се качва на потъващ кораб. Освен ако не е дошъл да довърши потъването". Бивши контраразузнавачи твърдят, че имал контакти с английската МИ-6, но поради високия си пост бил недосегаем. Други правят аналогия между политиката на Никола Стефанов в областта на идеологията и тогавашната линия на поведение на Луканов, за която в архивите на ЦК на БКП са запазени достатъчно документални свидетелства. В сферата на икономиката Луканов е последователен противник на контактите с Международния валутен фонд и на отварянето на страната към Запада. По-късно Дойнов и Живков публично го обвиняват, че с доноси пред съветските другари е провалил изгодно сътрудничество с Япония в Завода за тежко машиностроене - Радомир. Вероятно една група в партийно-държавната върхушка, знаейки по различни причини за предстоящите геополитически и социално-икономически катаклизми, обезпечава собственото си бъдеще като тласка висшето ръководство към пълен икономически и политически крах, за да заеме след това мястото му. Целият период на скритото властване на Никола Стефанов до 10 ноември е белязан от това мъчително съчетание: непоследователни опити да се поеме прагматичния унгарски път в икономиката + жестока стагнация в духовната сфера. Сметката започнахме да изплащаме всички след 10 ноември. Някои повече, други по-малко.
Андрейчо се оказва сред тези, които не плащат. За няколко месеца комисарят-мракобесник се преобразява в социалдемократ, борещ се за деболшевизация на компартията и европеизация на България. "О, времена, о, нрави!", би възкликнал моралистът. Но социологът Райчев не се занимава с морал, той укрепва властта. Новите властници отчаяно се нуждаят от разлагане и демонтиране на огромната комунистическа партия. Макар и оглавили ли я с фактически преврат, те продължават да се страхуват от нея. В края на 1989 г. по поръка на Луканов Андрей Райчев написва програмния документ "Път към Европа" и с е заема с организирането на едноименното идейно движение. На 27 декември 1989 г. приятелят му Валентин Даневски, главен редактор на "Народна младеж", публикува документа във вестника, а дни по-късно движението официално е учредено. Андрей съзнава, че е твърде компрометиран, за да влиза веднага в ролята на реформатор. На преден план като председател на "Път към Европа" е сложен Петър-Емил Митев, а Андрей е в любимата си роля да шушне на ухо. Новите властници го възнаграждават като го назначават за директор на новосъздадения Национален институт за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Този пост крие огромни възможности за политически и финансов просперитет и през следващите две години Андрей успешно ги реализира. Той подготвя старта си в големия бизнес, който трябва да му осигури и завръщането в голямата политика.
ПЪТЯТ КЪМ МИЛИОНИТЕ
Ключово място в този етап от кариерата на Андрейчо, освен държавния институт НЦИОМ, който оглавява, играят Кънчо Марков Стойчев и дружеството "Сова-5" ООД. То е учредено на 16 май 1990 г. с предмет на дейност почти същия като НЦИОМ. Съдружници са Кънчо Стойчев, Цветозар Томов, Валентин Даневски, Александър Мирчев и Андрей Райчев. Либералното, или по-скоро липсващото тогава законодателство не забранява на държавните директори да участват в подобни паралелни фирми. Но целта на "Сова-5" не е само обикновено приватизиране на нематериалните активи на НЦИОМ. С помощта на Луканов са установени контакти с британската социологическа агенция "Сошъл Сървейс Галъп Пол"Лтд. - член на веригата "Галъп", която търси български партньор за смесено дружество. Новоучреденото дружеството трябва да легализира тези контакти, защото принцип на веригата е да има само частни партньори. Въпреки конкуренцията на други новосъздадени частни агенции (между които Центърът за изследване на демокрацията), партньор на британското дружество става избрана "Совата", зад която стоят Лукановата протекция и неосезаемите активи на държавния НЦИОМ.
На 6 март 1991 г. е регистрирано "Болкан-Бритиш Сошъл Сървейс"ООД ("ББСС"). Основни учредители са Първа частна банка и британското "Сошъл Сървейс Галъп Пол"Лтд. Не е ясно защо обаче наименованието "Галъп" липсва и до ден днешен от официалните регистрации на дружеството в съдебните регистри и в "Държавен вестник". Очевидно въпреки шумно афишираната принадлежност към световната верига, съществуват някакви пречки "ББСС" да носи официално името й. Същата година дружеството прави удачна сделка като наема от Агенция София прес 3 големи помещения за 8-годишен срок на твърде изгодна цена. (Сега там е редакцията на сп."Сега"). Шеф на агенцията по това време е Венцел Райчев*, колко му е да направи подарък с държавни пари на сина си?
------------------------------------------------------
* Животът и деянията на Райчев-старши са изключително увлекателна тема. Само изчезналите пари на Агенция "София-прес" (милиарди левове по днешни мащаби) заслужават отделно разследване. Около печалноизвестната му фирма "Планета 999" и дъщерните й планети се сплитат интересите на КГБ и Максуел, на "Мултигруп" и средноазиатските мафии, а когато те се сблъскват, остават трупове. През 1993 г. в Турция е убит руският журналист-бизнесмен-шпионин Балкарей. Тази година в резиденцията на "Мултигруп" се обеси(?) Иво Янчев, съдружник на Венцел Райчев в "Норта" ООД. Съдружник във фирмата е и Веселин Павлов, министър на транспорта в първото Луканово правителство и в правителството на Попов и настоящ топмениджър в "Мултигруп". Контролният пакет в "Норта" се държи от Атлантическия клуб, който пък се помещава на втория етаж в сградата на "София прес" срещу символичен наем.
--------------------------------------------------------
До края на 1991 г. Андрей е директор на НЦИОМ и затова се налага да стои в сянка. В светлината на прожектора като шеф на "Совата", а после на "ББСС" е Кънчо Стойчев. Интересна подробност е, че освен личен приятел на Андрей, той е подчинен на баща му от сп."Наша родина", което е издание на "София-прес". Публична тайна в българската социологическа общност е, че през този период значителни нематериални активи (извадки, методики, анкетьорски мрежи, контакти и т.н.) на НЦИОМ тихомълком се прехвърлят в "ББСС".
След идването на Филип Димитров на власт, Райчев демонстративно подава оставка от ненужния му вече НЦИОМ. Той иска да изпревари едно унизително уволнение, а е и време да се посвети изцяло на укрепването на балканския Галъп. На 23 март 1994 г. "ББСС" се преобразува в акционерно дружество, като капиталът е увеличен на 1 млн лв. От края на 1993 г. започва териториалната експанзия на дружеството, което покрива цялата страна. До началото на 1995 г. са изградени 5 регионални центъра в Пловдив, Варна, Плевен, Хасково и Русе. Схемата е обща - центровете са регистрирани като ООД-та, в които дяловете на "ББСС" като юридическо лице и на физическите лица Андрей Райчев и Кънчо Стойчев образуват контролния пакет. Интересна подробност е, че Райчев и Стойчев държат по 20% от капитала, което значи, че пряко им се полага същия процент от печалбите - отделно от опосредстваното им участие чрез 11-те процента на "ББСС". След изграждането на националната структура, "ББСС" започва и капиталова експанзия. На 18.07.95 г. неизвестен за широката публика благодетел инвестира в него близо 5 млн долара. Увеличението на капитала до 339 млн лв е оформено чрез закрита емисия на акции. Твърди се, че това са завърнали се "червени пари", според някои източници осигурени от Андрей Луканов.
Паралелно с развитието на основното дружество Райчев разгръща и други структури, работещи не само в сферата на маркетинга и демоскопските изследвания, но и в областта на рекламата, външната и вътрешната търговия. На 10 юли 1992 г. е регистрирано "Провижън"ООД, в което "ББСС" има 50% от капитала; останалите 50% държи "ПроСофт" на Юлиан Генов. И това дружество сключва твърде удачна сделка с Агенция "София прес" за съвместна рекламна дейност в залата за пресконференции на агенцията за срок от 5 години. От съвместната рекламна дейност агенцията получава само 20%, БНТ - 10%, а останалите 70% - "Провижън".
На 7 юли 1993 г. е създадено "Индекс"АД с капитал 1 млн лв, в което акционер е "ББСС", с предмет на дейност търговски сделки и дейности в производството, разпределението и потреблението на стоките. Андрей Райчев е член на съвета на директорите.
На 3 февруари 1994 г. е регистрирано "Рис"ЕООД със собственик е Андрей Райчев, което се занимава с продуцентска, издателска, рекламна и маркетингова дейност.
На 4 август 1994 г. е регистрирана рекламна агенция "Шампионите". Райчев държи контролния пакет, а сред съдружниците е известният радиожурналист Радослав Янкулов. Невена Гюрова публично обвини Райчев, че поради това лобирал пред Виденов да назначи Янкулов за шеф на БНР.
На 17 ноември 1994 г. е регистрирана "Медиана"АД с капитал 1 млн лв, предмет на дейност реклама и маркетинг. Райчев е член на Съвета на директорите и вероятно акционер (лично или чрез участието на "ББСС"). Отскоро директор във фирмата е социологът Кольо Колев, бивш служител на НЦИОМ, уволнен поради нелоялност. Той нашумя преди две години с опита за публична дискредитация на НЦИОМ като го обвини във фалшификация на данни. Според някои в дъното на скандала бил балканския Галъп, който искал да елиминира държавния си конкурент, а с назначаването на Колев Райчев плащал за изпълнената поръчка.
На 27 декември 1994 г. е учредено "Супер С"ООД. Официално Андрей Райчев не фигурира в регистрацията, но адресът на дружеството съвпада с адреса на "ББСС", а половината капитал се държи от Кънчо Стойчев. Другите 50% са на небезизвестния грък Георгиос Кормусис.
На 27 юли 1995 г. е регистрирано "Медиахелп"АД с капитал 1 млн лв и предмет на дейност реклама, маркетинг, външна и вътрешна търговия, търговско представителство и посредничество. В нея Андрей Райчев държи 260 поименни акции, останалите са на Калин Йорданов.
На 15 март 1996 г. е учредено "Сега" АД с капитал 1 млн лв. Акционери-учредители са Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Дружеството издава едноименното списание, което се помещава във вече известните ни помещения на Агенция "София прес".
_________________________________________
Текстът е писан през 1996 г., когато насекомото Райчев още не бе започнало поредната си метаморфоза - този път в зелен евроляв ...
Невена Гюрова
Лефортово, Русия - Тунелът на смъртта - It's a Metaphor
Тунелът Лефортово в Русия, дълъг 3 150 м, е най-дългият "градски" тунел в Европа. На някои места реката минава над него . Когато температурите са минус 38 градуса, както тази зима [вероятно става дума за градуси по Фаренхайт, минус 38 по Фаренхайт е минус 4-6 по Целзий - бел. Вени Г.], пътят замръзва и резултатът е видео като това - заснето за един ден от видеокамерите в тунела. Поздравления за шофьора на двойния автобус!
P.S. Парчето се казва "Авалон", артистът е Juliet.
Източник на видеото: ChrisGronski
[видео]
[край на видеото]
Шеметните кадри - от рекорден тунел - с баси името - Лефортовская тюрьма от блатние песни и Висоцки, изобщо от съветския ъндърграунд - уау! клипът рулz - както биха написали в стария "Егоист" - а в днешния блог ще кажа само - това е днешна Русия.
P.S. Както казаха в некъф забравен класически филм: "It's a metaphor" ;-)
P.S. Парчето се казва "Авалон", артистът е Juliet.
Източник на видеото: ChrisGronski
[видео]
[край на видеото]
Шеметните кадри - от рекорден тунел - с баси името - Лефортовская тюрьма от блатние песни и Висоцки, изобщо от съветския ъндърграунд - уау! клипът рулz - както биха написали в стария "Егоист" - а в днешния блог ще кажа само - това е днешна Русия.
P.S. Както казаха в некъф забравен класически филм: "It's a metaphor" ;-)
За ситуацията на световните финансови пазари и други актуални проблеми. Доклад на Леонид Илич.
Родените след 1960-65 да не пускат клипа - нито ще им стане смешно, нито ще разберат защо на родените преди тях може да е смешно. И съвсем няма да разберат как смешното може да е страшно. Нормално е - маразмът на комунистическата система (чието висше и фарсово иронично въплъщение бе чудото на реанимационната медицина Брежнев) може да бъде описан, но не и почувстван от неживелите го. Неслучайно един от малкото - едновременно и смислени, и добили публичност, опити за осмисляне на онзи наш живот бе наречен "Аз живях комунизма".
Ти, който не си го живял, не съди безпощадно всеки "дъртак", който при липса на аргументи в даден спор се позовава на "комунизма", респ."антикомунизма". Онова време бе неизчерпаем извор на житейски опитности, морални изкушения и човешки избори - какъвто, мисля, днешната капиталистическа прозаика не може дори да въобрази.
Мисля, че се разбира, че последното изречение не е апология на ония 45 години. Също както не мисля обаче, че и априорното им отрицание е лечение за душевните травми на нацията.
Може би проблемът е, че нацията не разбира, че душевно осакатена и се нуждае от лечение?
[видео]
[край на видеото]
Автор на видеото: 33x3sketch (Андрей Бочаров и Евгений Шестаков)
Edit: Проектът се казва "Аз живях социализма" - не "комунизма", което е още един плюс по моята скала за качество, защото комунизъм всъщност не е имало (ама това това е съвсем друга и тегава тема)... - и си струва да погледнете резултатите на проекта, дори да сте на 15 или 20 години ;-)
Ти, който не си го живял, не съди безпощадно всеки "дъртак", който при липса на аргументи в даден спор се позовава на "комунизма", респ."антикомунизма". Онова време бе неизчерпаем извор на житейски опитности, морални изкушения и човешки избори - какъвто, мисля, днешната капиталистическа прозаика не може дори да въобрази.
Мисля, че се разбира, че последното изречение не е апология на ония 45 години. Също както не мисля обаче, че и априорното им отрицание е лечение за душевните травми на нацията.
Може би проблемът е, че нацията не разбира, че душевно осакатена и се нуждае от лечение?
[видео]
[край на видеото]
Автор на видеото: 33x3sketch (Андрей Бочаров и Евгений Шестаков)
Edit: Проектът се казва "Аз живях социализма" - не "комунизма", което е още един плюс по моята скала за качество, защото комунизъм всъщност не е имало (ама това това е съвсем друга и тегава тема)... - и си струва да погледнете резултатите на проекта, дори да сте на 15 или 20 години ;-)
събота, 18 октомври 2008 г.
Ужасът си променя характера...
Гадно ми стана като разбрах, че си е отишъл. Но дваж по-гадно, когато започнах да чета по офлайн и онлайн медии къф велик бил. Защото - и то е естествено - дитирамбите бяха предимно от негови познати, които индиректно се представяха като некФи негови приятели. Разбира се, не съм аз този, който може да отсъди кои от новонозначилите му се приятели е бил наистина такъв, но едно се вижда ясно - за Константин Павлов реваха посмъртно твърде повече лица в сравнение с..., абе в сравнение с броя на лицата, които правеха нещо за него - както преди 89-та, така и след.
Аз не съм правила нещо. Само имах първата му стихосбирка - оная, негласно забранената, заради която следват забраните за писане, и откъм началото на 80-те съм я размножила може би повече от сто пъти за приятели. Това не ме прави ни на капка дидидент. Хм...., аве, некой пита ли се, що Константин Павлов не се вля в буйния устрем на следдесетономврийските дисиденти?
Както и да е.... Погнусата ми от днешната злоупотреба с името му - както и изобщо злоупотребата с думи като "дисиденти" и "демокрация," мисля да коментирам с негов текст:
Аз не съм правила нещо. Само имах първата му стихосбирка - оная, негласно забранената, заради която следват забраните за писане, и откъм началото на 80-те съм я размножила може би повече от сто пъти за приятели. Това не ме прави ни на капка дидидент. Хм...., аве, некой пита ли се, що Константин Павлов не се вля в буйния устрем на следдесетономврийските дисиденти?
Както и да е.... Погнусата ми от днешната злоупотреба с името му - както и изобщо злоупотребата с думи като "дисиденти" и "демокрация," мисля да коментирам с негов текст:
Всички асоциации със съвсем днешната действителност не са случайни и всеки може да ме съди за тях.Няма го вече стария ужас -
зверски цялостен
и зверски безкраен,
без гримаси и без остроумия.Ужасът си променя характера -
тупа ме свойски по рамото,
снизходително ме ухажва
и кокетничи с представата за себе си:
“Ние с тебе сме еднакво силни,
ти си само малко по-красив…”
И ми се усмихва.Ах, особено усмивката го прави гаден,
извратен го прави
и налудничав.И ме дави непозната гадост.
Сякаш ме целуват похотливо
бебета с мустаци и бради.
Трудно ми е...
...да си намеря не опорния център на силата - него го имам, и не мисля, че е уязвим. Силата, която прави душата ми да диша, e оки, но тази, която в частност (много дребна) пише този блог, е уязвена, нараненена... Лесният и самоласкателен начин да го опиша е "не искам да ме занимават с гадости, но ТЕ го правят", леко софистицираният е - "колко хубав ми беше блогът, респ. блогването преди да дойдат тези до ни управляват..." На повърхността е точна така... Но трябва ли да отразявам повърхността и ако знам, че не - защо продължавам да го правя?
Защо позволявам тези, които не понасям, да обсебват мисълта ми? Или свободата ми обсебват...
А може би аз позволявам. Не те. Те всичко могат, само ако им позволиш.
Защо позволявам тези, които не понасям, да обсебват мисълта ми? Или свободата ми обсебват...
А може би аз позволявам. Не те. Те всичко могат, само ако им позволиш.
понеделник, 13 октомври 2008 г.
Представяне: Щастието на мизерията от RoggerDojh
Препечатвам изцяло един текст на Rogger Dojh, на който нито мога да му определя жанра (на репортаж мяза), нито знам за къде е писан и къде е публикуван (ако е). Мернах го случайно в клубовете на Dir.bg, но на толкова слабопосещавано място, че ми стана жал на душата за добрия текст и ми се прииска да му намеря още читатели:
А който чете тук, нека запомни това име - Rogger Dojh, мисля че още ще изненадва.
ЩАСТИЕТО НА МИЗЕРИЯТА
или
- Защо се храня в кофа за боклук?
-------------------------------------------------------------
Кадър: Деца.
Това е баси думата. Кара ме да се замислям за бъдещето. Пък и както при малките котки, децата обикновено са много готини. Непокварени, едни такива. И най-мизерното дете да вземеш от улицата - то си е преди всичко дете. И всъщност то не е мизерно. Мизерен е останалият свят.
Кадър: Кофи за боклук.
Преди мразех да изхвърлям боклука. Разкарваш се и когато се върнеш, не си се сдобил с нищо. Но това може да носи удоволствие! Когато акаш и пишкаш - също се разкарваш ... и също не се сдобиваш с нищо. Ето. От известно време насам да изхвърлям боклука започна да ми харесва. Чувствам се социално активен, наторявайки социалната среда на София. Защо ли ...
Кадър: Вторични суровини.
За някои това е валутата на новото хилядолетие.
Кадър: Денят Х.
Срещата е пред кино Сердика, в 11 сутринта. Навън е студ и въздухът дъхти на лепкавата софийска влага. Един прекрасен януарски ден. Докато стоя и се оглеждам с ръце, забити дълбоко в джобовете, се чудя - къде съм тръгнал и аз да правя глупости. Ще интервюирамe клошари. Боже, в този момент съм толкова далеч от истината ... Дори се чудя, дали ще успея да срещна някой човек от тази странна порода в такова скапано време.
Да. Срещнах.
-------------------------------------------------------------
Кадър: Паркинг.
Привечер (около 6 вечерта - през януари това вече означава сумрак) - паркирал бях някъде в Младост 4. До скоро обикалях наоколо, в търсене на нови обекти за интервю - някой от онези, които в това адско студено и измръзнало време снове с количката в компанията на някое куче в търсене на нещо - и вече смятах да се прибирам за да обобщя резултатите от деня. Освен това наближавах целта от 15 интервюта и се чувствах удовлетворен. Плюс това последните бяха особено ползотворни.
Първият разговор беше баш на края на София. За сефте видях жена, помъкнала вторични суровини, оставих колата малко по-нататък и се върнах пеш. Спрях я. Тези хора са много готини - отиваш при тях, казваш "Здрасти!" и се усмихваш, те първо те поглеждат с недоверчиво учудване (какво по дяволите може да иска някой от мен?), а след като си кажеш кой си и зададеш първия си въпрос, са общителни и доста приятни събеседници. И изобщо не ги притеснява фактът, че не те познават. Мисля, че изобщо не им пука кой си, просто са естествени и открити и обичат социалните контакти повече от който и да е държавен чиновник или затънал в ежедневни проблеми пролетариат. Те всъщност не са точно клошари, а безработни хора без алтернатива.
Та тя беше някъде от Софийско, до скоро имала работа, но ето, че двамата с мъжа й ги съкратили, децата - спряли да ходят на училище ( - Защо си ги спряла? - Е как защо, няма пари за дрехи, за учебници, как да ги пусна с тея дрипи, срам ги е от другите деца ... - А няма ли някаква финансова помощ, с която да им купиш каквото трябва? - С тези пари, които дават, само учебниците не мога да купя, къде ти да ги облека и обуя, а и нали някакви пари за храна трябва да им дам ...). Сега децата стояха у дома, а двамата с мъжа й обикаляха, събираха вторични суровини и купуваха храна с колкото успеят да съберат. "Къде живеете?" се поинтересувах. Тя ми посочи - при един изоставен строеж, няколко фургона, събрала пари (нещо от сорта на 50 лв. за една година) за наем и в единия фургон ... "И в строежа също живеят хора" добави тя. Не видях, къде между голите колони може да се засели някой, но може би в мазето или приземния етаж ...
Докато разговаряхме се появи каруца с опърпан кон и захилен до ушите циганин. Общо взето и той като жената беше в прекрасно настроение. Май не им тежаха много неща на душите. А и каруцата беше натоварена с каси боза и развалени портокали - събрани от задния двор на някой Фантастико. Пичът беше доста advanced - до колкото разбрах с ежедневните доставки на изхвърлени от големите магазини храни захранваше и съседите си.
Докато го гледах някаква асоциация ме глождеше. Едва по-късно с сетих за какво става дума. "Улица консервна". Стайнбек.
По-късно засякох един дядка (гонеше шейсетака, ма приличаше по-скоро на древно джудже), който си беше вече класика - дългият кафяв вълнен балтон, голяма мръсна брада, дълга сплъстена коса, цигарите в кожен калъф (стил, не мога да отрека), количка, куче ... Бе клошар отсекъде. Както се оказа - без документи (поне половината от онези, с които разговарях всъщност бяха без). Със актове - спре го полицията и му състави акт, че няма документи. Ма тоя акт с какво се плаща? Къде да му изпратят призовката от съда? Дреме му на него за актовете, ше ги погребе със себе си. Та този беше ветеран - едно повече от 20 години по софийските улици. Навремето завършил основно, после работил по страната някакви неща (нямах диктофон и доста от подробностите са се загубили, защото този разговор пропуснах да го резюмирам същата вечер). Сега дядката събираше картон, спеше където свари - в някой вход, а ако е топло - под открито небе. През деня си щъкаше необезпокояван ... Без живи роднини, или поне без да го е еня, дали има такива - повече го интересуваше да има хляб, цигари и евентуално малко ракия. Изобщо - живот ден-за-ден. Free. Free in the misery.
- Опитвал ли си да идеш в бюрата по труда? - го питам.
- Как бе? Никога няма да отида там. Първо, че нямам документи, а искат лична карта. А за нова ми искат 40 лева.
- Е добре бе, а поне при социалните? 50 лева ще ти дадат на месец, откъдето и да го погледнеш са си пари! - и го мислех искрено. В този момент карах с 200 кинта и си давах съвсем ясната сметка, 50 отгоре как ще добавят още едно хранене на ден ...
- Не! - дядката беше ужасен от моето неразбиране. - Некога не съм просил. Каквото си намеря по кофите, това е. И от онези няма да ида да прося!
(Жестоко, помислих си. Това е една печеливша гледна точка. Печелиш -50 лв./месец.)
- А няма ли някъде кухни, където а дават храна? Гледах скоро по телевизията за подобни организации.
- Никога. Как бе, ще ходя да си подлагам аз канчето на някого? Милостиня? Никога!
- И кфо, никога не си ли се замислял да крадеш? Когато друго не ти е останало, в крайна сметка се налага да оцелееш някак си - аз не бих се замислил.
- Не. Никога не съм крал и никога няма да крада. Нали ще ме утрепат! А после става страшно ... Без пари за докрои ... Тея дни тука на пазара един се опита да краде и го спипаха. Пребиха го пред всички. Ама яко го биха. Каквото си намеря - мое си е. На чуждо не посягам.
Тук останах с твърдото убеждение, че страхът държи първенство в нравствената система на дядката. Е, не че не го разбирам.
По-късно, на паркинга. Щях да поемам към къщи. Вече седях в колата и закопчавах колана, когато засякох двама души с огромна натоварена количка да се приближават. Мъж и жена, мъжът - дългата брада, вълненият балтон, жената - облечена с ново светлолилаво топло яке - доста по-спретната от него. Количката - натоварена с чували, железария и картон. Нямаше начин да ги изпусна. Измъкнах се, настигнах ги и ги заприказвах.
И те отначало се изненадаха. Нещо проблесна в очите им, когато споменах, че правя проучване за живота на клошарите. И веднага що млъкнах, мъжът решително ме предупреди:
- Аз мога да ти разкажа много за клошарите - живея сред тях и ги познавам. Но ние не сме клошари.
Еми да, не бяха. Бяха хора, точно толкова дъвкани и изплюти от съдбата, колкото и останалите. Но бяха предприемчиви. Ето, тези неща в количката не са за нас. О даа, обикаляме по кофите. Събираме храна за животинките. (Премълчах - като гледах как се разприказваха, щях да разбера какви са тези животинки и без да питам). А като намерим вторични - събираме, все е нещо допълнително. Но нее, не, не се изхранваме така.
Тук тайнствените животинки се диверсифицираха в прасе, две кози, няколко кокошки, кучета, котка. Че къде ги гледате? Удивнах неразбиращо. Те посочиха посоката, в която свършваше София.
- Имаме си къщичка, - разправя жената. - Наша си е. Беше безстопанствена, заселихме се и я стегнахме. Грижим се и за една овощна градина. Собственикът ни е оставил да се оправяме с нея и си взимаме, колкото ни трябва за нас, останалото за него го берем.
- Голямо стопанство, - усмихвам се аз. - Сигурно с тези животни е доста весело.
- Еми да, децата не скучаят. - добавя пичът.
- Деца? Колко деца имате?
- Едно от мен и едно от нея.
- Не сте женени, така ли?
Не са. И двамата са имали бракове, но половинките им са ги изритали. Тези истории винаги имат по две истини, тъй че не знам, дали да вярвам безрезервно на мъченическите образи, които си създадоха. Но така или иначе в един прекрасен момент, останали без работа, двамата се срещнали на улицата и се събрали. И от тях лъхаше нещо безметежно. Спокойствие. Без нервна прибързаност, без нетърпение. Усмихваха се често и широко. Изчакваха се с уважение когато говореха.
Жената се оказа зодия скорпион, на 39 години, със средно специално Електротехника. Той пък - 55 - средно специално механика, по-голямата част от живота си прекарал като шофьор. "На какво ли не" беше най-точният отговор, който получих. Зодия близнаци. Бивш боксьор.
Докато разказваха за себе си, аз прехвърлях на ум въпросите, които мога да им задам още.
- Знаеш ли какво ме интересува - попитах при първия удобен случай. - Четох в един от старите броеве на някой от ежедневниците, за един клошар, който отишъл в редакцията и искал съвет как да се измъкне от порочния кръг на уличния живот. И той разправяше, че имало йерархия, имало някакви, които се наричала бараби и други подобни дивотии. Нещо не ми се вярва обаче ...
- О, тук в Младост няма такова нещо. Тук всички сме в мизерията и никой на никого не се бърка. Еднакво бедни сме, еднакво се оправяме ... И на повечето места няма. Само в по-богатите квартали. Някакви се правят на ербапи, налагат се с бой ... То и при нас имаше някакъв, нещо си търсеше белята, аз лично съм го бил. После се махна и не се е случвало повече. А това име - бараби - чувал съм го. Има, има такива на разни места. Но и те не са хора - от клошар да вземаш!
("Цар лайно", помислих си аз. Чудесна алтернатива на "бараб"?.)
- Е хубаво - продължих да любопитствам. - Защо според теб клошарите остават на улицата? Вие сте се устроили, направили сте нещо, справяте се с живота. Защо другите не го правят?
- Защото са такива - мизерници. Не искат. Предпочитат вместо да работят - да спят в мърсотията и да се ровят в кофите.
Тук се намеси жената:
- Например, - заразправя тя, - миналата година, двама нещо бяха сгафили, та ги изгониха от квартала и те дойдоха при нас и ни помолиха да ги подслоним. Аз им предложих да останат - да гледат животните и да работят по овошките, а в замяна ще получат покрив, храна, цигари и по 100 грама ракия на ден. Това е много повече, отколкото имат, когато са на улицата. Но не останаха. При първа възможност се върнаха и продължиха да ровят по кофите.
- Те просто не искат да работят. Не искат да са обвързани с когото и да е било, - добави мъжът.
- Ние трябва да вървим, - намеси се жената. - Че утре имаме класно. Трябва да учим с дъщерята
- Значи хлапетата ходят на училище?
- Естествено. И двете.
- Ми успех тогава! И с класното също, - ухилих се аз. - И въобще с всичко.
- И на теб.
Продължиха в сгъстяващия се мрак към пункта за вторични суровини, а аз скочих в Синята птица и си заминах.
-------------------------------------------------------------
Кадър: Fashion TV.
Здравейте. Аз съм преуспелият млад човек. Взимам хубава заплата - 1000 лева на месец. Живея скромно, защото събирам пари за ново обзавеждане и за нов автомобил. Когато излизам с приятели гледам да не прекалявам с парите - не повече от 20 кинта. Обичам родителите си, защото не живея с тях. Имам проблеми с гаджето си. Да, тя иска по Нова година да сме в Банско. Аз пък настоявам за Боровец. Вече дори успяхме да се скараме за това и сега тя се премести обратно при техните - не заради Боровец. А защото не съм я обичал достатъчно. Е, ще й мине. В крайна сметка имам кабелна телевизия да ме забавлява, имам някаква нова книга, имам и няколко нови пуцалки на PC-то. Все ще намеря с какво да си уплътня вечерта. И не, няма да излизам тази вечер. Навън е навалял сняг и ми се повръща да чистя колата. Този канал обаче е много тъп - свърши ревюто с азиатки и показват някакви гейове. Какво ли има по БТВ?
Я, новини. Какво е това? Някакви се оплакват, че нямат пари, с които да хранят децата си. Безработни са от 5 години. Държавата не им помага. Живеят в мизерия. Трогателни кадри от жилище, подобно на ... имаше една много хубава дума ... коптор? Семейна снимка. Едното хлапе е най-много на 3 годинки. Абе кфи са тея? ( * бележка под линия: ... нямат никакви комплекси ... бел.Ивана) От 5 години са без работа. Имат едно бебе и едно дете на 3. За кфо раждат, като нямат пари? Като нямат работа? Седем деца. СЕДЕМ! И се оплакват! Кой ги кара да раждат като свине, ебаси, АЗ нямам нито едно дете, защото не съм сигурен, че с парите, които изкарвам, ще успея да му подсигуря бъдещето ... Погледни се ква си мааа, нищо не вършиш, какво плачеш, как очакваш с оплакване да храниш седем червея? Вземи се хвани да свършиш нещо! Не са ти плащали социалните помощи от шест месеца? А кфо искаш, аз да ти плащам да си гледаш децата с моите данъци, шот ти по цял ден нищо не правиш? Сега не взимаш и детски? А, защото децата ти не ходят на училище. Мдаа. Разбирам. А те не ходят на училище, защото нямаш пари да ги пратиш ...
Здравейте. Аз съм преуспелият млад човек. Мразя да плащам данъци, защото държавата храни с тези пари некфи дето за нищо не стават. Колкото до мен - социални помощи трябва да се дават единствено на инвалидите. Останалите? Живеят на улицата? Нямат работа? Как така нямат работа? Аз как имам работа? Ако човек не може да си намери работа - проблемът си е негов. Работа има. А това, че на теб не ти харесва точно тази работа - хубаво, рови се в кофите за боклук. Очевидно не си полезен за обществото. Дори не заслужаваш парите, които се дават по програмите за такива като теб.
Защото тези пари ги давамe аз и останалите, които си скъсваме задниците от работа. Социалната политика единствено насърчава паразити, които не искат да работят. Вместо да им дават помощи, по-добре да направят доброволни трудови лагери - работа по пътищата, по озеленяване, по поддръжка на общинската собственост в градовете. Ако не можеш да си намериш работа и си стигнал до там, че събираш пари за храна, предавайки за вторични суровини картон от софийските кофи за боклук и спиш в някой изоставен строеж, отивай в трудов лагер, където ще ти предоставят подслон, храна и където ще имаш работа. Но никой няма да отиде. Защото тези, които ровят по кофите не искат да работят. Всъщност един закон, с който изнасянето на смет извън предназначените за целта контейнери се наказва с принудителен труд (този път в недоброволен трудов лагер, с охрана) ще сложи край на необходимостта от социално подпомагане.
Здравейте. Аз съм преуспелият млад човек. За разлика от вас. Неуспелите.
-------------------------------------------------------------
Кадър: Пункт за изкупуване на вторични суровини.
Днес при мен дойде някакъв. Помота се пред пункта, пита нещо Пешо. Пешо дойде и ми каза, че оня там искал да говори с мен. Казах му да го разкара, но оня въпреки това дойде. Кой го знае какво ще иска. И влезе, без да пита.
Правел проучване. За клошарите. Аз какво общо имам с клошарите? Аз съм шефка, а онези нещастници не ме интересуват. Изобщо, като идват, оставям Пешо да се занимава тях. А аз се занимавам с Пешо. Гледам го да не краде. Че тея вторични суровини не ги събирам, за да ми ги отмъква тоя сополанко.
Нищо не знам, викам на оня. А той - не, нали приемате вторични суровини, хората, дето ровели по кофите за боклук, вторични суровини събират, значи идват тук, виждате ги ... Бе аз кфо виждам си е моя работа. Мълча, а онзи стои и започва да си разправя историята. Правели някакво списание, дето не го разбрах къде е. Дупе ли си ти някакво, какво ми говориш с тея английски думи! Ти за проста ли ме мислиш, че се правиш на толкова умен? Щом си тръгнал да се занимаваш с разни клошари, никак не си умен. Ходи да работиш нещо. Статии ще пише.
Да, искаш моето мнение. Грънци е ценно за теб. Ама тоя верно се интересува аз какво мисля по въпроса? Какво да мисля, мисля, че всички искаме пари, ама вече колкото и да взимаш, все е малко, как се качиха цените, един хляб е 60 стотинки (мисъл зад кулисите: а аз изкупувам картоните по 7 стотинки на килограм; така поне и аз да припечеля нещо от цялата мизерия), а тези я изкарат два-три лева на ден, как да си купят нещо. А и с тея пари алкохол купуват. Друго не им трябва. Каквото изкарат веднага го изпиват... И всички обедняха. Не само клошари идват, и някой съсед, гледаш го момчето, от квартала, срам не срам, дойде да върне малко вестници, вземе стотинки, много е зле, много е зле. А инак клошарите - идват, да, ама не ги познавам. Дойдат, па си отидат.
Е как ”защо стават клошари”? Пропият всичко, нямат пари, нямат храна. Затова стават клошари. И като намерят някакви пари, веднага ракия купуват и ги пропиват. Как няма да са клошари ...
Ако се усмихна, тоя дали ще се разкара? Щото като се мръщя само повече се надъхва. Тея драскачи, много нагло племе, все си врат носа, дето не им е работата. Добре поне, че не пита за пари и не пита за пункта. А боклукчиите - за тях повече нямам какво да ти кажа. И не ми се хили. Аз не ти се смея, защото си ми много приятен. Това означава - край на разговора. Хайде. Край на разговора.
-------------------------------------------------------------
Един ден маймуната слезе от дървото и се оказа, че не е сама. И други маймуни обикаляха наоколо и се караха, съешаваха се или се смееха, някои се хранеха, а една малка група гонеше шимпанзетата, които бяха ситни и досадни. Една майка пощеше детето си, докато то си бъркаше с пръст в задника и гледаше опулено. Това бе началото. Началото на човешкото общество.
Днешният човек общо взето не се отличава в социално отношение толкова драстично от маймуната, нищо, че е ходил до луната и че се е научил да спи във водолазен костюм на 1000 метра дълбочина под повърхността на Северния ледовит океан. Разликите са предимно в личен план: заедно с обезкосмяването, маймуната започнала да се пита - Какъв ли е смисълът на живота? - и започнала да се интересува от собствената си самореализация и самоосъвършенстване. Тези иновации в нравствения живот на човека били сериозна крачка пред ограничения инстинкт за самосъхранение, еволюирал в последствие до необходимост от лична безопасност.
А как се променил социалният живот? Най-вече - появила се е една досадна думичка: нормативен. Съвременният индивид е участник най-вече в нормативни социални отношения. И именно те предопределят основните потребности, които му се налага да задоволява: граждански, етнически, професионални, познавателни, естетически - търсейки начини и средства както за тяхното удовлетворение, така и за удовлетворяване на необходимостта от социална безопасност, социален комфорт и социално общуване.
Когато една маймуна тогава била твърде слаба или болна, или стара, тя падала от дървото като гнила слива и идвал някой лош и я изяждал.
Q: Когато един човек днес не успее да изпълни добре нормативните си обществени функции, когато не може или не желае да удовлетвори нормативните си нужди, когато просто не приема правилата на играта ... Какво ли се случва с него?
A: Например... Посяга към кофата за боклук.
-------------------------------------------------------------
Кадър: 4-ти километър.
Аз съм клиничен и съдебен психолог и психотерапевт. Казвам се Стефан Георгиев. При мен на 4-ти километър дойде някакъв младеж. Половин час все ще му отделя. Изглежда интелигентно момче. Малко странно, защо е дошъл в съдебната психология да разпитва за клошарите. Нямам професионален опит с тях, аз се занимавам с престъпници. Но все пак имам становище по въпроса - съвсем общочовешко, така да се каже.
Всщъност като гледам, това е и което се иска от мен - едно лично мнение. И така, какво точно те интересува?
Q: Ами, опитвам се да си представя, какво принуждава клошарите да приемат този начин на живот. Как се стига до там?
A: Запознат ли си с понятието шизоидна личност? Не-не, това няма нищо общо със шизофренията. Шизоидна личност е човек, който именно не умее да се пребори с обстоятелствата и действителността и бяга от тях. В случая става дума за социалните умения на човек да се справя с кризисни ситуации. Дори ерудирани хора стигат до подобно състояние, тъй като интелектът не включва единствено какво образование имаш, какви дипломи etc. Интелект е и до колко си способен именно да се оправяш в живота и да си намериш мястото в него.
Q: От какво според вас се определя липсата на тези умения? Възможно ли е да е генетично заложена?
A: Не, в никакъв случай. Говорим за хора, които са съвсем здрави и нормални в повечето случаи. При генетични проблеми ще става дума за умствена недостатъчност или друго болестно състояние. В действителност, способностите на човек да се справя в кризисни ситуации се определя още от примера на родителите му. Възпитанието, което те му дават, му помага да си изгради стратегии за справяне с проблемите на живота. Ако като дете човек не се е научил на известен индивидуализъм, ако не е имал възможност да си създаде сам стратегии или да ги усвои от родителите си, той не успява да се адаптира в реалния живот по-късно. И бива постепенно отстранен от него.
Q: А след това, тези хора не изпитват ли желание за промяна, защо се примиряват и не правят усилие да се откъснат от този начин на живот?
A: Трудно е да се даде обобщен отговор за всички хора, които обикалят кофите. Те не са обособена група, а по-скоро много пъстро общество, голям сбор от индивиди с крайно индивидуални истории, причини etc. В US, например, според разкази на мои познати, клошарите са такива поради собственият си избор, в знак на протест към правилата - който е по-хитър, по-безскрупулен - обикновено има предимство, докато те търсят начин да избягат от това; при тях да си клошар е философия, свобода и протест.
В България обаче не мисля, че има нещо подобно. Тук реалността и бита на хората на улицата са толкова тежки, че те остават такива единствено по принуда на обстоятелствата.
...
Очевидно няма повече конкретни въпроси, защото младежът потъва в мълчание. За да разсея паузата го питам за подробности - за кого прави това проучване, къде ще го публикува ... Разговорът върви към края си. Да, естествено, може да посочиш името ми в статията. Но не забравяй, че това не е професионално мнение. Не се занимавам с клошари. Занимавам се с престъпници.
-------------------------------------------------------------
Кадър: Поредният ден - сутринта.
Когато решихме да кръстим изданието си Life Times и слоган да ни бъде "Животът е моята кариера", първата ми асоциация беше животът на улицата. Представа в черно и бяло. Може би връзката беше думата живот, а асоциацията беше противопоставянето на кариера и ... една кофа за боклук. И тогава си дадох сметка, че не зная нищо за хората, които градят своята кариера ... така.
Бегъл поглед назад във времето. Там са - всеки ден се разминавам с тях. Когато отивам да изхвърлям смет, изсипвам в единия край на контейнера, а някой търси нещо в другия. Когато завивам покрай ъгъла на Гурко и Шишман, заобикалям мръсен човек с количка, който овързва мръсни картони. Шофирам по някоя квартална улица в Младост 4 и подминавам велосипедист. На предния и задния багажник на колелото има привързани вторични суровини. Всеки ден гледам тези хора и всеки ден не ги виждам, защото са част от декора. А и те самите никога не ме поглеждат. Те не гледат, защото няма какво да видят - аз също съм част от декора.
От техния уличен декор.Редактирано от RoggerDojh на 14.08.08 09:58.
Веднъж вече писах за Rogger Dojh, изненадвайки се колко слабо познавам хората около мен. Споменавайки го пак, пак се изнанадвам от същото - че смятаният от мен за празноглав юпи се оказва освен автор на един от номинираните 6 романа за Роман на 2004 г. - "Сезон за лов на диви кучки", още човек с тънка социална чувствителност и явен журналистически талант. Ех, Даниеле, съжалявам за месеците, през които работехме врата до врата и не ги използвах да разговаряме... Защото бях предубедена. Имах си мнение за теб, пардон - имах си капаци на очите, и от тях се водех. Пропускът е мой и загубата е за мен.
А който чете тук, нека запомни това име - Rogger Dojh, мисля че още ще изненадва.
Абонамент за:
Публикации (Atom)