Защо искам да обеся Бойко на собствените му черва

Тоя ми уби мъничкото средство за достойно съществуване, както и на много, много други. Повярвахме му на лакърдиите, че е десен и затова  връчихме в ръцете на банда олигарси решенията как да живеем. Тоест мизерно да живеем.

Преди Баце имах микрофирма. Аз - собственик, и две пенсионерки - наемни работнички.Които кандисаха на ниската надница, защото им давах всеки месец 10% от продажбите.  Колкото повече продадат, толкова повече взимат и няма шест-пет гяволъци от моя страна, защото те знаят оборота, нали минава през ръцете им. Ама тая дребнособственическа идилия беше преди ГРОБ.

Първо ме отебаха двама големи доставчици. Щото ги отебал Дянков, като им задържал плащания. Повярвах им, защото с тях работех от време оно, а Дянков дойде никакъв. Това в първата половина на 2010 г. Ама от това, че повярвах, балансът ми не се оправи. Все някак щях да глътна това, ако не почна да спада от миналата година търсенето. Яко да спада. Продавам стоки не от първа необходимост като хляб или цигари, така че бързо усещам като почнат хората да обедняват.  Освободих едната пенсионерка и поех нейната работа, но не стана. Мъчих така година и половина, но преди 3 месеца затворих - не излиза сметката, а имам разум да не втъвам с ипотеки на лично имущество (друго нямам). Не закрих фирмата, защото разходите по закриване са големи, а смисъл няма, тъй че някъде Дянков продължава да ме отчита като дребен бизнес.

И така след 8 години свободно плуване в пазарното море, станах пак наемен работник. Починах си 3 месеца като затворих бизнеса, и се наех в средна фирма на средна мениджърска длъжност със средна заплата за средноинтересна работа. Не се оплаквах, защото мнозина като мен нямаха и този шанс, само констатирам. Спокойствието и липсата на стрес (защото само матрял може да мисли, че като имаш бизнес, си вдигаш краката и си свиркаш) започнах да обективирам в лични проекти - ремонт с преместване на банята, оправяне на зъбите (което си е тегаво и скъпо, тъй като не е въпрос на кариеси, а е ортодонтия) и сериозно предложение за авторски материали .

Е, благодарение на Бойко бях спасена от всички тия грижи. Пичът, при който почнах да работя преди месец, затвори и той. Благодарим ти, Партийо любима, благодарим ти, ГРОБ, че мислиш вместо нас и ни спасяваш от всички грижи!

Поука, или какво иска да каже авторът:

Какво да казвам, то всичко е ясно... Догодина пак си го изберете Тиквата.

Левски и лъжовния мит за него. По повод поредната патриотарска истерия

Разбирам подлъганите от патриотарската истерия "махат Ботев и Левски" (което отгоре на всичко се оказа невярно - никого не махат, само предлагат интерпретацията да се обогати), но аргументите на "патриотите" относно Апостола нямат нищо общо с историческата истина.

Апостолът не е "обесен от турците, защото се бори за българското освобождение", а е осъден и екзекутиран според модерен за времето си наказателен кодекс за криминално престъпление след надлежен справедлив процес. Делото на Левски (всъщност то не е само срещу него, а срещу група) е за ограбването на държавната хазна в прохода Арабаконак. Свидетели на обвинението са участници в организацията и изпълнението, най-известният от които е Димитър Общи. В показанията си Левски потвърждава основните факти на обвинението и изобщо не засяга национално-освободителната борба. Това е основната причина материалите по делото и досега да не са публикувани на български език.

Защото в тях няма никакъв образ на митологичния Левски, изграден по-късно, а един конкретен, разумен, прагматичен политик и боец, който иска да минимизира щетите, нанесени от авантюриста Димитър Общи и огъналите се от малодушие участници. Което поведение не само е достойно за уважение, но и показва за пореден път изключителната политическа зрялост на Левски - казвам "изключителна", защото я съпоставям с хъшлащината на гюргевските хъшове; с разбойничеството на "старите войводи" като Панайот Хитов; и с политическите интриги и комбинации на Раковски и Каравелов (в тяхната дейност има много повече вписване в конкретните сръбско-руски политико-военни интриги отколкото истинска, автентично българска кауза).

За съжаление, българската нация не беше дорасла за модерния европеец Левски. Човекът, който каза, че ако някой друг иска да ни освободи, трябва да му откажем. "Първо ние да си изтъчем кросното..." Човекът, в чийто бележки ясно е казано, че не бива да се уповаваме на Русия. Човекът, който единствен от революционните борци се опираше само на българския народ.

Провалът в Лондон. Защо упреквам ГРОБ и Баце

Според моята оценка правителството на Бойко Борисов рязко губи подкрепа поради повишаването на цените. Допълнителен ефект имат драстичните опити за овладяване на съдебната система, станали видни през последния месец. Смятам, че ефектът от тях не е основен, а само съпътстващ, защото ако нямаше общият фон на недоволството от ГЕРБ, ясно заявено от средната класа на "Орлов мост", съдебната агресия на ГРОБ щеше да остане незабелязана. Стечение на обстоятелства или не, "Орлов мост" се случи и моделира политиката по начин, за който тя не е (още) готова. Лобистът Емо Фаса бе изкаран на светло (упс, официално трябва да го титулувам като "депутатът от ГЕРБ"). Лъсна и разпределителният център на мръсните пари, които се перат през партия ГЕРБ, персонифициран в Искра Фидосова. Европа ясно показа, че е спряла да толерира амфетаминовия контрабандист. А като фон на всички тези удоволствия, гарантирани от ГЕРБ, имаме:

--- Мижав (видим само под микроскоп, а и това не е сигурно предвид на факта, че микроскопът е на Лейди Водка, сложена от Баце начеило на НСИ) икономически ръст

--- Огромна безработица. Близка до тази в страните, директно пострадали от кризата

--- Драстично обедняване. Управляващото ГРОБ му вика "намаляване на покупателната способност" и го намира за полезно. Което бе скандално заявено от земеделското човекоподобно, което каза "цените на хляба няма да се вдигнат, защото потребителският пазар ще ги натисне надолу." Превеждам: "хората нямат пари да си купуват хляб на високите цени и
затова производителите и търговците ще ги намалят".

--- Провал на олимпийските игри. Вярно е, че правителството няма пряка отговорност за спорта. Ама не е вярно в българските условия.  Да почна исторически - при правителствата на Иван Костов, Симеон и Станишев националните отбори завоюваха успехи - не успехи "велики" като онези от времето на социализма - но успехи. При управлението на спортния маниак доктор инженер генерал-леийтенант провалът на олимпиадата е тотален. Знам, че ще ми възразят с резонните въпроси какво общо има Баце с препъването на Ивет Лалова или със съдийския малшанс на Детелин. Ами няма - що иде реч до конкретните неуспехи. Но когато се провалят всички спортове, значи нещо е сбъркано в държавната политика към тях. И генералното сбъркване го видяхме сами: когато БНТ интервюира успешните български спортисти - и Милка Манева, и Ивет Лалова казаха, че федерациите не са им осигурили нужната подкрепа. Ачик-ачик го рече момчето, донесло бронз на Азърбейджан - те ми осигуриха всичко, в България няма такива условия. Същото рече Кристиян, синът на големия Цецо Голомеев, който плува за Гърция.

Да не зачеквам пък темата с волейбола. А, не, защо да я пропускам ? Заради суетата на министър председателя - да претърпи поражение в собствената Му зала - бе уволнен по обиден начин един световен специалист. И чест прави на Радо Стойчев, че не върза на мутренския опит да лиже изповръщаното. Чест прави и на Матей Казийски, че въпреки плювните на лумпениата сред феновете - лумпениат, който е основен поддръжник на висшия лумпен ББ  - въпреки държавно дирижираното оплюване, Матей удържа мълчалинвта си горда опозиция.

Боли ме от жалката картина, която българският спорт демонстрира на олимпиадата. Не защото смятам Баце за дебил, а управлението му за капитална грешка на българския народ. Боли ме, защото на 8-годишна възраст със спестените стотинки от училищни закуски си купих от чуждестранната книжарница (на ъгъла на "Бенковски" и "Руски", там сега е ДЗИ) един прекрасен албум от ГДР за олимпиадата в Мексико 1968. Боли ме затова, че знаех имената на щангистите ни и на борците ни категория по категория. Боли ме дори за това, че знам, че сме печелили медал от футбола на олимпиада (сребърен, Мексико 1968).  Боли ме защото знам име по име всичките ни олимпийски медалисти

Ей зарад всички тия спомени смятам, че днешните са виновни. Виновни пред хилядите фенэове, които обичаме българския спорт.

Демонтирането на оня с автомата в центъра на София

Паметникът на руснак с автомат все още стърчи в центъра на София. Независимо от това, че подобни паметници отдавна са забравени в Латвия, Литва и Естония, да не говоря за Полша. Забравени, защото имаше обществен консенсус за премахването им. И ги премахнаха. отдавна. У нас обаче има обществена разпра. Една част от обществото иска да ги махнем. Друга ги отстоява с аргумента, че са свещени, едва ли не същностно български, защото сме изначално длъжни да обичаме Русия. Която ни е била, е и ще ни бъде благодетел и покровител.

Поради това сериозно разногласие в българското общество опцията "демонтиранее" не е добра. Имам много приятели в движението за премахване на паметника на съветската армия, но съм длъжна да кажа, че те не са реалисти. Нещо повече: робувайки на идеята за отричане/отхвърляне на зависимостта от Русия чрез акта на демонтиране те практически укрепват обществените позиции на опонентите, сиреч укрепват техния мит, мита за "дядо Иван". Защото един мит се базира на вярващите в него. Вярващите както с положителен знак (тия, дето бранят паметника), така и с отрицателен (тия, дето искат да го махнат). Както наследниците на комунистите вярват, че ако запазят паметника, ще запазят покровителството на "дядо Иван", така и хората от движението за демонтиране вярват, че като го махнат, зависимостта от Русия ще изчезне. Някой учен, занимаващ се със сравнително изучаване на релгиите и вярванията, би квалифицирал съвкупността от двете вярвания като зомби култ. Балкански зомби култ. Големи групи хора вярват, че наличието/липсата на определен кукла или подобие на нещо реално има директно въздейстиве върху съществуването на това реално. Вярват, че ако унищожим материалния знак на зависимостта, ще унищожим самата нея. Респективно, ако го запазим, ще продължим да се ползваме от нейните ползи. Зомбита, какво да говоря...

Най-адекватният подход за освобождаването ни от паметника на зависимостта ни от Русия не е демонтирането.

Не е по явна за всички причина. Голяма част от хората са с промити мозъци и вярват в днешните превъплъщения на мита за "дядо Иван", а те са "евроазиатската цивилизация", която била единствена опора срещу "американския (и еврейски) заговор за завладяване на света".

Затова адекватинят подход е не да се демонтира паметника, а да се обезсмисли като сакрално място. Свещено място на сбърканата им вяра.

Например на огромната като площ издигната и постлана с гранит площадка-подход към агресора с автомата да се издигне скромен параклис в памет на загиналите източноевропейски борци срещу съветските империалисти.

Параклис в памет на хилядите бойци на полската "Армия Крайова". В памет на самозапалилия се в знак на протест срещу съветската агресия през 1969 г. чех Ян Палах. В памет на хилядите бойци на украинската УПА (Украинская повстаническая армия). В памет на унгарците, загинали при бруталното потушаване на антисъветското въстание през 1956 г. В памет на загиналите от руските куршуми берлинчани при кървавото потушаване на въстанието през 1953 г.

Достойно място в този пантеон заслужаваме и ние. Заслужават го хилядите участници в българското горянско движение. Най-масовото народно съпротивително движение срещу окупаторите-руснаци и срещу комунизма, който те носят. Движение, съзнателно пренебрегвано и омаловажавано от всички уж демократични правителства след 1989.

Обезсмислянето по този начин на сакралния за русофилите символ е радикално. Не могат да се борят с него на адекватно символно и реално ниво. Не могат да кажат на глас това , което мислят - че параклисът е в памет на "контрареволюционери". Не могат и да го подминат. Всеки път като отиват да си слагат венците пред оня с автомата, ще трябва да минават покрай параклиса на неговите жертви. И ще са принудени да отдадат почест и на тях. Не защото чувстват вътрешна необходимост, а защото още са принудени да се съобразяват с Европа.