Българският Интернет или как успехът ни е възможен

Следващия текст написах в хода на дискусия във фейсбук Но ми се стори, че в него има смисъл по-голям (такъв е и финалът на текста) и затова го пускам тук. Пътьом да се оплача - фейсбук е по-лошо нещо от хероина :-(

Интернет услугите са от малкото, да не кажа единствената област, в която сме на челно място в света - като качество, и то на суперниски цени. Още като почнаха първитхе кабеларки да си опъват ЛАН-овете между блоковете, по дърветата, по фасадите и т.н. започнах да го забелязвам тоя феномен - високо качество на услугата при много ниска цена. Доставчиците правеха това по принуда - защото БТК не им даваше достъп до шахтите си, въпреки закона не им даваше, а пък понеже всеки можеше да опъва, се получаваше някакъв естествен подбор. Щото клиентите имаха огромен избор. Като резултаат на пазара останваха сериозните доставци. В крайна сметка отказът на БТКдапусне дзостъавчишцитев шахтите се оказа лошо за нея, а за тях, а най вече за крайните потребители. Доставчиците първо опасаха градовете с мрежи - т.е. те създадоха огромната мрежа потребители, те създадоха големия потребителски пазар на Интернет услугата. Голям - защото цената бе ниска. Ако БТКс монопола си единствена бе лансирала Интернет услуга и досега щяхме да сме на Руанда-Бурунди. Както и да е, при ясен голям оформен и структуриран пазар естествени бяха процесиете на консолидация. Големите купуваха малки, но понеже това беше бизнес съвършено отделно от държавата, нямаше далавери и никакви монополи не се създадоха. И когато най-сетне БТК бе принудена да ги пусне в шахтите си, големите доставчици вече бяха станали акули - имам предвид по отношение на БТК. Израснали в абсолютно свободна и конкурентна среда, те наложиха на БТК да поддържа тяхното ниско ценово ниво (ако не бяха те, не ми се мисли бившият монополист - старото БТК, днешно Виваком, как щеше да ни дере - както в Европа и в САЩ). Както го наложиха по-късно и на влизащите в Интернет бизнеса мобилни оператори. Та това е с две думи описана историята на големия ни пробив - високотехнологичен бранш, оставен да се развива сам за себе си, с противодействието на държавния монополист, но липсата на пряка държавна намеса стимулира креативността и браншът намира решение - "опънатите висящи" между блокове, по дървета ЛАН-ки. И оттук нататък свободната конкуренция започва да работи - създава се голям потребителски пазар, който е високонкурентен, поради което услугата е качествена и на изключитено ниски цени. За бг нета трябва история да се напише smile emoticon

Война? Защо пък не? Дори ядрена.

Точно преди месец Михаил Ходорковски даде голямо интервю за журналиста Дмитрий Биков. А тоий  принципно не приема масата конюнктурни, или популистки, или жълти искания за интервюта. Дмитрий Биков обаче е "друга бира", както се казва. На мен най-много ми въздейства темата за евентуалната/идващата война. Преди да оценявам оценките на Ходорковски (добър лаф ми се получи - "да оценяваш оценките"), мисля, че е важно в България тези оценки да се чуят. Дори чрез скромния ми блог. Ето:

Разглеждате ли една война като възможен сценарий?

Разглеждам максимума на възможните сценарии, тъй като сега Путин е непрогнозируем, нерационален и едва ли даже сам се контролира. Той живее в друга реалност - не икономическа, не политическа, а вече (така мисля) в религиозна реалност. Той наистина се смята за лидер на постамериканския свят. И ако му се стори, че няма друг вариант за запазване на властта му освен войната - то тя е вероятна.

Включително ядрена?

Вероятността за това е по-малка, но не бих я отхвърлил. И не мислете, че само Путин иска война. Като бях в САЩ разговарях с много влиятелни хора. И независимо от това дали ще спечели Хилъри Клинтън или някой от републиканците, там много им се иска да размахат юмруци. Обяснявам: Ако доставите на Украина летални оръжия, Путин в оттговор ще достави на опълченците вертолети или авиация, и ще се наложи да се затваря въздушното пространство, вие ще изпратите там авиационна дивизия, а от Донецк до Москва е по-малко от 1000 км. Наличието на американска авиационна дивизия плюс армия на хиляда километра от Москва - това е война, в Кремъл ще го възприемат точно така. Помислете, готови ли сте за това? Мнозина са готови.

И какъв сценарий за тази война ви се струва най-реален?

Според мен има три точки, откъдето може да започне всичко. Украина - като продължение на сухопътната операция - това е най-очевидният вариант. Нещо в Прибалтика, където продължават непрекъснатите провокации, нагнетяване на напрежението, на взаимните упреци - това е вторият вариант. А третият, мисля, е Близкия Изток - който е винаги резервен вариант. Обаче този вариант ще е "тънък",чрез "трети ръце" - Иран или Сирия.

Но тази война може да завърши за Русия като последната й катастрофа.

- Там (в смисъл Кремъл - бел.моя) това не се брои. Там виждат само признаците на личната катастрофа - и  са готови да я отлагат колкото е възможно. Или ако не стане, да треснат вратата на целия свят.

Цялото интервю

Защо екоорганизациите не протестират срещу инсулина за диабетиците?

Интересно ми е защо гласовитите противници на генномодифицираните оранизми (ГМО) дума не обелват за инсулина, който приемат диабетиците. Той е генномодифициран човешки инсулин. Два варианта на отговор:

1) За повече от 50 години приложение на стотици милиони хора няма никакви доказателства за вредтата от генномодифицираните организми. Напротив, има само доказателства за предимствата.

2) Страхуват се от масова реакция на засегнатите (което е следствие от предишното)


И нека разкажа малко за човешкия протеин, допреди който в лечението на диабета се  използва животински протеин. Инсулинът в организма, произдвеждан от панкресаса, регулира концентрацията на кръвна захар (глюкоза). Пациентите с диабет не могат да произвеждат инсулин и трябва да разчитат на външен източник, за да могат адекватно да поддържат нивата на кръвната си захар в нормални стойности.

За първи път инсулинът е изолиран от панкреаса на крави и прасета в началото на 20-те години на 20 век. Животинският източник на протеин се оказва ефективен за лечението на диабет при хората и скоро след това става достъпен за пациентите и единственият до началото на 80-те години на 20-ти век. Фактът, че животинският инсулин не е идентичен с човешкия обаче тревожи лекарите по отношение на ефекта от дългосрочното му приложение. Обикновено е добиван от свине или говеда (свински инсулин и говежди инсулин), понеже техният метаболизъм е много близък до този на хората. Съответно добитият от тях животински инсулин работи сравнително добре в човешкия организъм. В началото животински инсулин е добиван от панкреаса на мъртви животни. Това обаче крие рискове - често има алергични реакции и дори анафилактичен шок и налага добиването му от живи животни, както и допълнителното му пречистване.С увеличаване на броя на пациентите с диабет в средата на 70-те години (породено от повишаването на стандарта на живот, водещо до повишаване на продължителността на живота и до повишаване на количеството на храненето много над нормите за здравословно хранене) се появява значителен проблем, породен от нуждата да се набавя инсулин в големи количества.

В условията на висококонкурентния американски капитализъм всичко това превръща инсулина в идеална цел за малка група биохимици и молекулярни биолози, които прилагат новите техники на  генното инженерство за лечение на заболявания при хората.

През 1978 година е създадена синтетична версия на човешкия инсулин, която е вкарана в бактерията Escherichia coli (Ешерихия коли) в лабораторията на Хърбърт Бойер в Калифорнийския университет в Сан Франциско. Инсулинът е протеин и както всички протеини се състои от верига от аминокиселини. Последователността на аминокиселините в протеина не е случайна; по-скоро тя е уникална за този конкретен протеин. Когато последователността на аминокиселините е известна, може да се изолира съответстващата последователност на ДНК (или както в този случай да се синтезира по синтетичен път) и да се вмъкне в бактериални клетки, за да се произвежда човешки протеин.


За да се постигне това частта от чужда ДНК първо се вкарва в плазмид, малко образувание на ДНК, което служи като преносител. Новият „рекомбинантен” плазмид, носещ човешкия ген, се вкарва в друга бактериална клетка. Веднъж след като е вътре в клетката, човешкият ген в плазмида може да бъде разчетен от системата за производство на протеин на клетката.
По това време подходът, който Бойер и неговите колеги използват, за да синтезират ген, е неизвестен. Днес обаче този подход се среща често. Използват се и други методи за директно или индиректно изолиране на човешка ДНК. Рекомбинантният човешки инсулин е разработен от младата компания на Бойер, Genentech през октомври 1982 година и е първият продукт на съвременните биотехнологии.

След първоначалния успех приложението на биотехнологиите в хуманна медицина продължава да нараства c много бързи темпове. И не съм чула екологичните организации да вдигат врява и да мобилизарт обществото срещу биотехнологиите в медицината. Срещу шистовия нефт и газ е лесно - имат финансовата, логистичната и политическа подкрепа на компаниите за традиционен добив на нефт и газ; а у нас, в БГ, се добавя и мощната подкрепа на държавата Русия, тъй като нефтените и газовите износители са държавни. Срещу вятърните.ВЕИ е същото. Срещу слънчевите трудно става, защото почти няма приличащи на рационални аргументи, освен отнемането на плодородни земи. Което все пак се използва в държавите, където се опикват да строят слънчеви паркове.

Само САЩ можеха да извършат шистовата революция и само те могат да ползват плодовете й

Само в САЩ можеше да се извърши "шифтовата революция" в добива на нефт и газ. Причината е, че само в САЩ собственикът на земята е собственик и на подземните й ресурси. Нито в Европа, нито в другите региони с шистови запаси не е така - собственик на подземните ресурсите е държавата.

И собственикът на земята - за разлика от САЩ, заедно с държавата се бори с всички, които искат да правят сондажи на земята му. В развитите страни мощен техен съюзник е и странното образование от края на 20 век - международните неправителстевени организации, в случая екологичните.

Достъпността на финансовите ресурси и благоприятната данъчна система също допринасят за успеха на шистовата революция в САЩ. И тъй като няма друг регион в света с подобни на САЩ условия, не може да се очаква другаде подобен взривен ръст на добива на нефт и газ.

Което е много тъпо за Европа, имаща значими шифтови залежи.И изпитваща структурни финансово-икономическо-социално-политическо-демографски проблеми.