Тъпите коментари в политическите блогове. Блокаж.

Моят не е чисто политически, тъй че за разлика например от уважавания колега Иво Инджев не съм нагазена масово от следното пишещо животно:

- по правило анонимно,
- осведомено дълбоко за миналото ти
- запознато издъно с творчеството ти

Ако си нормален пишещ журналист, а не журналистващ графоман, който си събира папка с изрезките - не можеш да помниш всяко изречение и всяка разгърната мисъл.

НО! Именно ако си журналист, а не политикантстващ графоман - знаеш и никога няма да забравиш всички свои мисли. При някои - и тези несвои мисли, които си бил принуден да публикуваш с името си.

Напоследък ми дойде политическо настроение и пуснах 3-4 политически постинга. И не закъсня представителят на форумно-блоговия хейтър. Поради пълзенето на това същество из всякаквия нет, слагам мои условия за присъствие на писанията му (досега бях либерал - всеки можеше да пише - без да бъде трит - каквото ще.) Край.

Всеки, който ми вменява публични мнения, възгледи, тези, изказвания, становища - трябва да ги аргументира - с линк към съответната е-публикация; или с е-копие на съответната моя статия. При днешното ниво на развитие на информационните технологии , всеки тийнейджър знае как се прави второто - сканираш, OCR-ваш, без да ебаваш качество и качваш на някой безплатен файл хостинг.

От всичко това какво следва (освен тежък мисловен проблем за червените комисари, изпратени на фронта на форумите и блоговете):

Всеки кретен като анонимния коментатор в предния пост, обвиняващ ме, че години наред съм писала в полза на енергийната мафия, която сега плюя - без да приведе капка доказателство - ще бъде трит без обяснения.

Горното ще бъде съответно допълнено към правилата на блога.

Енергийната мафия - факти директно

Прпепубликувам цял материал от Wikileaks и съответния му преразказ от "Дневник" (с характерния за този вестник и уникален за българския печат изчерпателен, професионален и коректен подход).

ЗАЩО ПУБЛИКУВАМ ЧУЖД ТЕКСТ ЕДНО КЪМ ЕДНО

Защото енергийната мафия и делата й са най-тъмната тема в икономиката, но най-вече в политиката. Затова мисля, че е важно за обществото тази рядка, да не кажа единствена обективна информация да се разпространява по всякакви канали. Сиреч ако на 99 от 100 мои читатели тя досади и не я дочетат, ми стига единият, който ще я изчете внимателно. Защо, и как ще му повлияе - не ми е работа. Моята работа е в непретенциозния си блог да помогна за популяризацията на изключително важна кауза. Ще анализирам и коментирам проблема в следващ постинг. По-важно е да стане публично достояние.

ТЕКСТЪТ В "ДНЕВНИК":


Wikileaks: "Мръсна енергия: Корупция и непрозрачност измъчват българския енергиен сектор"

От Дневник

Последна промяна в 17:42 на 29 апр 2011, 6037 прочитания, 121 коментара

Българският енергиен сектор е непрозрачен, корумпиран и свързан с лица, близки до организираната престъпност. Такава картина очертава кореспонденцията на дипломати от Посолството на САЩ в София, предоставени от Wikileaks на Ballkanleaks и bivol.bg.

"Капитал" започва публикуването на телеграмите от американското посолство в София, изтекли в Wikileaks. Следете темата на capital.bg. Над 1000 грами са предоставени на Ballkanleaks и bivol.bg, с които "Капитал" си партнира за публикуването на най-интересната част от дипломатическата кореспонденция. В следващите няколко седмици ще бъдат публикувани порции от тях по различни теми.

В грама, озаглавена "Мръсна енергия: Корупция и липса на прозрачност измъчват българския енергиен сектор", на 20 декември 2006 г., американските дипломати пишат: "Очистването на болезнената корупция в могъщия (и често сумрачен) български енергиен сектор, където практиката с подставени лица е жива и здрава, трябва да е между най-важните задачи в списъка на България.

"По-близък поглед към сектора разкрива идеалната среда за източване и злоупотреби. Представляващ голям процент от благосъстоянието на страната, енергийният сектор е изолиран бранш на клубен принцип, доминиран от няколко играча с мъртва хватка върху обществените поръчки и с непропорционално голямо влияние върху взимащите решения в правителството и в националната енергийна политика", пише още в документа. Отбелязва се още, че "новоподписаният договор за изграждане на АЕЦ "Белене" олицетворява всички болежки, мъчещи сектора – липса на прозрачност, никаква или почти никаква конкуренция, слаб публичен – и дори парламентарен – контрол и огромно прахосване и злоупотреби с държавни средства".

В грамата се говори директно за "енергийна мафия" и са цитирани конкретни имена и компании - "Риск инженеринг" на Богомил Манчев, "Фронтиер" на Красимир Георгиев и фирми на Христо Ковачки. "Манчев и Георгиев са вездесъщи в сектора още от началото на 90-те години, докато Ковачки се смята за нов играч", пишат дипломатите.

Те предупреждават, че България ще трябва да разплете гнездото от публични и частни интереси и да се придвижи към западните практики, ако наистина желае да овладее този ключов сектор в икономиката и да позволи на данъкоплатците и потребителите да спечелят. "Дотогава, американските инвеститори ще трябва да разберат, че секторът е перспективен за печалби, но също така и пълен с играчи със скрит дневен ред и невидими бариери пред успеха".

Пред "Капитал" бившият енергиен министър Румен Овчаров и изпълнителният директор на "Риск инженеринг" Богомир Манчев коментират твърденията на американските дипломати.

"Тук, освен името ми, май нищо друго не е вярно. Те може да си говорят всякакви глупости. Проблемът е, че България беше много системно разсипвана и на западните компании не им отърва да имат равнопоставен противник на наша територия... А колкото до енергийната мафия, някакъв Ковачки... Това е такъв пасквил, който не знам как бих могъл да го коментирам", казва Манчев пред "Капитал", попитан как си обяснява твърденията, че той е кръстникът на енергийната мафия в България.

Попитан какво ще е заплащането за консултантските услуги на "Риск инженеринг" по проекта АЕЦ "Белене" и верни ли са твърденията, че то ще достигне 400 млн. евро, Манчев отговаря: "За целия договор, вероятно да. Но основните средства отиват в Worley Parsons, "Риск инженеринг" ще вземе под 50%".

"Тъжно ми е, че американски посланик твърди такива глупости", казва пред "Капитал" и бившият енергиен министър, сега депутат от БСП - Румен Овчаров.

Попитан как ще коментира твърдението за енергийната мафия в България, той отговаря: "Няма такова нещо, поне не в този директен смисъл". Допълва, че има големи енергийни компании, които работят в този сектор. "И в други сектори е така, примерно във фармацията. Но бихте ли каза ли, че "Софарма" е част от фармацевтичната мафия? Ако намеквате за Worley Parsons, да, те печелят. И ако не ме лъже паметта, те бяха американска компания. Тя е една от причините поради която и "Риск инженеринг" стана толкова силна. В енергетиката трябва да имаш компетентност, а в ядрената енергетика и лиценз, който се издава от независимия регулатор. Така че е естествено да има по-тесен кръг от участници, защото не може да влезе всеки, който поиска".

В отговор на цитати от грамата, че, заедно с Румен Петков, Овчаров е проруски настроен, има връзки с руския бизнес и дори организирана престъпност, Овчаров заявява: "Никога не съм искал пари. И това е абсолютно сигурно. Цялата кампания да бъда оклепан през 2005-2006 г. е поради факта, че правех това, което мислех за правилно, без да завися от този или онзи. А колкото до връзките с руския бизнес и организираната престъпност, просто нямам думи. Тъжно ми е, че американски посланик твърди такива глупости". Овчаров нарича "празни приказки" и констатацията на американските дипломати, че проектът "Белене" е типичен пример за корупция.

ТЕКСТЪТ ОТ BALKANLEAKS

ublished by Wikileaks & Bivol.bg

C O N F I D E N T I A L SECTION 01 OF 06 SOFIA 001691 

SIPDIS 

SIPDIS 

EUR/NCE FOR NORDBERG 

E.O. 12958: DECL: 12/20/2016 

TAGS: ENRG, ETRD, KCOR, KCRM, PGOV, PREL, BU 

SUBJECT: DIRTY ENERGY: CORRUPTION AND LACK OF TRANSPARENCY 

PLAGUE BULGARIAN ENERGY SECTOR 

REF: A) SOFIA 1652 B) SOFIA 1481 

Classified By: CDA Alex Karagiannis for reasons 1.4 (b) & (d) 

1. (C) SUMMARY:  Cleaning up pernicious corruption in 

Bulgaria's powerful (and often murky) energy sector, where 

cronyism is alive and well, should rank high on Bulgaria's to 

do list.  A closer look at the sector reveals an ideal 

environment for graft and abuse.  Accounting for a 

significant share of the country's wealth, Bulgaria's energy 

field is a closed-off, clubby branch of the economy, 

dominated by a handful of players who have a stranglehold 

over public procurement contracts and disproportionate 

influence over government decisionmakers and the country's 

energy policy.  Energy and Economy Minister Rumen Ovcharov 

claims he wants to rid the sector of shadowy influences.  Yet 

the government's newly-signed contract to build the Belene 

nuclear power plant (ref A) epitomizes all the ills plaguing 

the sector--a lack of transparency, little or no competition, 

weak public--and often parliamentary--scrutiny, and enormous 

waste and abuse of government resources.  END SUMMARY 

2. (SBU) XXXXXXXXXXXX

OPPORTUNITIES FOR ABUSE 

3. (SBU) Unsurprisingly, the energy sector is an attractive 

target for corruption and exploitive interests.  Energy holds 

the second highest share of Bulgaria's GDP (after industry), 

accounting for 16-20% of GDP.  Half of Bulgaria's top ten 

firms in 2005 (based on revenues) are in energy, while 

several others are related to fuel producers or traders.  The 

sector also tends to be small and "clubby"--owing to the 

technical complexity and uniqueness of its work and the 

enormous economic and national security implications. 

Technical and economic debates on important energy decisions 

are often closed.  This, along with the sector's strong 

dependency on external energy sources, creates conditions for 

the formation of political and economic rentseekers. 

According to a study by XXXXXXXXXXXX, there are one 

or more well-organized circles that control the sector 

regardless of who is in power politically. These energy 

consultants and traders have penetrated the top political 

circles (independent of party affiliations) and have close 

connections with the external--mainly Russian--suppliers 

of energy, who themselves enjoy close ties to high-level 

politicians at home. 

4. (SBU) Abuse takes many forms.  Many projects "require" 

the role of consultants, who assume a state-like function 

as the executor or manager of a project, despite their private 

character and frequent business ties to the venture itself. 

The consultants, whose actual work is hard to define and 

quantify monetarily, typically receive a percentage of the 

overall value of the project.  Many corrupt payments 

are believed to pass through such consultants.  Similar to 

consultants is the use of "middlemen or intermediaries" in 

the import and export of energy sources.  These middlemen 

will either add an additional "tax" on the price of an import 

or make a handsome profit by exporting a resource (usually 

electricity) that the state could have profited from itself. 

As with consultants, intermediaries, who are closely associated 

with state institutions such as the National Electric Company (NEK), 

are allowed to dominate and control their respective sectors. 

5. (SBU) The awarding of state tenders is another area of 

suspected abuse and corruption.  A number of expensive

 energy-related projects have been issued without competitive 

tenders (some involving U.S. firms).  Many of these projects, 

particularly in the nuclear field, have gone to the same firms.  

Other tenders have been awarded at clearly inflated prices--"cash cow" 

projects ideally created for corruption, according to critics.  

True competitive tenders have been cancelled on technicalities, 

only to be reissued later with a single candidate and at a higher price.  

For example, a U.S. firm, new to the sector, made the best offer 

(9 million Euro) in a 2004 tender to be a project engineer-consultant 

for the rehabilitation of the Maritsa East 2 thermal plant.  

Shortly after the bids were opened, the procedure was suddenly 

cancelled--reportedly for a lack of budget resources--only 

to be reopened a few months later for a slightly modified, 

but analogous, project.  At that time, only one candidate, 

well known to the contracting authority, submitted a bid 

and won with a offer worth 18 million Euro. 

SOFIA 00001691  002 OF 006 

6. (SBU) Other examples are more blatant and involve outright 

fraud and embezzlement, as was illustrated this summer when 

authorities discovered that the head of Sofia's District Heating 

company (or Toplofikatsia-Sofia), Valentin Dimitrov, stole and

 tried to launder at least 1.64 million Euro from the state-owned 

company.  Dimitrov's abuse consisted of issuing contracts at 

inflated prices, making phony purchases and issuing billings 

in increments just below the minimum value required to report them.  

The scandal caused a public uproar and triggered a (still ongoing) 

parliamentary investigation into Toplofikatsia and other allegations 

of corruption in the sector, including the role of consultants, 

energy exports and the modernization of Kozloduy Units 5 and 6. 

BULGARIA'S ENERGY MAFIA: BOGOMIL MANCHEV 

7. (C) Three names always mentioned as key players in Bulgaria's 

so-called "energy mafia" are Bogomil Manchev from Risk Engineering, 

Krassimir Georgiev from Frontier and Hristo Kovachki.  Manchev and Georgiev 

have been omnipresent in the sector since the early 1990s, while 

Kovachki is considered a new player. 

8. (C) Bogomil Manchev's presence in the energy field, particularly

the nuclear sector, is pervasive. His engineering and consulting 

company, Risk Engineering, founded in 1992, got its start working 

as a subcontractor for Westinghouse for a EU Phare project related 

to Kozloduy's Units 1-4.  From there, Manchev and Risk's influence 

grew as he won successive Phare projects for improving safety and 

security measures at Kozloduy Units 3 and 4, preparing documents 

for the development of Bulgaria's uranium mines in Simitli and Dospat, 

assessing a potential national storehouse for radioactive waste, etc. 

9. (C) By the time of Prime Minister Simeon Saxe-Coburg Gotha's

 government (2001-2005), Manchev's power in the energy sector 

was rumored to be all-encompassing.  XXXXXXXXXXXX, told us 

that Manchev controlled all public procurements in the sector, 

and others have echoed this.  Manchev held himself out, and was 

regarded, as the "shadow Energy Minister," with significant influence 

over then Energy Minister Milko Kovachev (Kovachev graduated 

from Sofia's Technical University three years before Manchev and

 the two were colleagues at Kozloduy).  Manchev controlled personnel 

decisions regarding state-related energy associations, according to 

XXXXXXXXXXXX, and advised Kovachev what actions to take related 

to government tenders.  Manchev's influence, driven in part by 

Kovachev's lack of political support within the coalition, earned 

the Ministry the nickname--"Ministry of Risk Engineering." 

10. (C) According to XXXXXXXXXXXX, Manchev receives most of the 

work in the energy sector.  Manchev has an ownership stake in 10 

different firms and is the sub-agent for hundreds of other firms.  

XXXXXXXXXXXX, told us that Manchev controls "everything" at Kozloduy.  

Manchev possesses the first license for trading electricity in Bulgaria, 

holds the sales quota for Kozloduy's (domestic) electricity, and is 

responsible for all of the plant's service and repair contracts.  

The common joke among many journalists is that he has "privatized" 

even the exit and entrance of Kozloduy. 

11. (C) Manchev is believed to have strong influence over the directors 

of Kozloduy and NEK, whose previous deputy chairman was a former 

Risk employee.  Likewise, NEK uses the Commercial Corporate Bank 

for much of its business, which according to XXXXXXXXXXXX has a secret 

partnership with Risk (Ref B).  Further corroboration came when a respected U.S. 

energy company recently complained to us that Kozloduy's management 

is trying to force them to use Risk Engineering as a sub-contractor or partner 

in areas where Risk Engineering is not qualified.  Company officials told 

us they fear that failure to do so will jeopardize this and other contracts, 

but they are concerned that working with Risk Engineering in this specific 

capacity could harm the product and the company's reputation. 

12. (C) Moreover, Manchev and Risk have a close working relationship with 

the Australian-U.S. firm WorleyParsons.  In 1998, Manchev and Risk formed 

a business partnership with 

SOFIA 00001691  003 OF 006 

Parsons, specifically its regional director in Europe, Djurica Tankosic, 

an American citizen.  The partnership, called GCR, was formed to modernize 

Kozloduy's Units 5 and 6, which has been conducted by Westinghouse.  

The relationship between Manchev and Tankosic is reportedly very close; 

the address for Parsons E & C Bulgaria is the same as Risk Engineering. 

It is this relationship that Manchev is likely referring to when, 

according to XXXXXXXXXXXX, he tells people that he is working for 

the United States--which, of course, has no basis in fact. 

MANCHEV'S REACH IN THE SECTOR 

13. (C) In 2004 NEK issued two contracts related to the building of 

Belene--an environmental impact assessment report and a 

technical-economic study)) with the goal of preparing a document 

for the parliamentary energy committee.  The contracts were valued 

at around 8 million dollars and were given)) without a public 

tender--to Parsons, with Risk Engineering doing much of the work, 

particularly on the environmental report.  A similar technical-economic 

study for Belene was conducted in 2000 by Energoproekt, the former 

state institution for developing energy projects, for 150,000 USD, 

as was an environmental impact study for Kozoloduy in1999. 

According to energy experts who worked on the former studies, 

Parsons and Manchev's reports were not significantly different 

from the earlier reports and were largely just "cut and pasted" 

from the old studies.  This should be no surprise since Manchev 

now owns the archives of Energoproekt, 

according to XXXXXXXXXXXX. 

Moreover, such reports in Europe and the U.S. cost no more than 

one million dollars, according to XXXXXXXXXXXX.  As one critic of the 

deal said, "you don't have to be an economist to realize that NEK 

could have gotten a better price for the study."  In 2004, Evdokia 

Maneva, former environment minister, tried to raise alarm bells 

about the deal and requested prosecutors investigate the matter. 

Minister Kovachev maintained that the contracts were legal and 

fell under Article 19 of the public procurement law, which states 

that research and development projects can be negotiated directly. 

14. (C) Bulgaria is the leading exporter of electricity in the Balkans, 

supplying power to Kosovo, Albania, Serbia, Macedonia, Greece, and 

others.  In 2005 NEK (which still maintains a monopoly over electricity exports) 

exported a then record 7.5 billion Kilowatts of power, making Bulgaria 

the fourth largest electricity exporter in Europe (after France, the Czech 

Republic and Poland).  However, 90 percent of these exports are not sold 

by NEK but by Bulgarian and foreign intermediaries, who receive the electricity 

from NEK at a low price and then resell it for a huge profit. 

15. (C) XXXXXXXXXXXX, argues that the use of intermediaries is clearly 

disadvantageous for the Bulgarian state.  According to XXXXXXXXXXXX, NEK)) 

through this arrangement--loses 47 million USD of potential profit a year.  

Moreover, the firms to which NEK chooses to sell its electricity are the same 

questionable ones.  In 2005, the main exporter of Bulgarian electricity was 

the Serb company EFT, which through its sister company, EFT Bulgaria, 

accounted for 70 percent of exports. Interestingly, EFT Bulgaria is owned 

by Manchev's firm, "Energy Finances Group."  Tankosic is likewise active in 

electricity exports; firms linked to him have exported power to Albania.  

Similarly, Manchev is the main intermediary responsible for the coal 

imports Bulgaria depends on to fire its thermal plants in Ruse and Varna. 

KRASSIMIR GEORGIEV 

16. (C) Another name that always emerges when people talk about problems

 in the energy sector is Krassimir Georgiev. According to the press, 

Georgiev is one of the richest men in Bulgaria and lives mostly in Switzerland.  

He and current Energy Minister Ovcharov both attended Moscow's 

Institute of Energy and were later reacquainted when Georgiev worked 

for a local Communist Party committee in Sofia and was directly responsible 

for Energoproekt, where Ovcharov was working. Georgiev's main company, 

Frontier, is present wherever there is money--energy, real estate, 

oil pipelines, highways, military offsets etc. 

17. (C) XXXXXXXXXXXX, told us that Georgiev 

SOFIA 00001691  004.2 OF 006 

usually develops the concept for a project and then outsources the 

actual work to various engineering or technical firms.  As XXXXXXXXXXXX 

explains it, he is basically a rent-seeker who aims to make a large 

percentage off multi-million dollar deals.  Georgiev was the primary 

legal consultant behind the notoriously corrupt Trakiya Highway deal. 

According to XXXXXXXXXXXX, at the height of the controversy 

surrounding Trakiya, Georgiev offered to pay XXXXXXXXXXXX 45,000 Euros 

to write a positive article on Frontier; when XXXXXXXXXXXX refused, 

Georgiev found XXXXXXXXXXXX to do it at a lower price. 

18. (C) Georgiev has been the consultant or lobbyist behind three major 

projects--"Lower Arda Cascade," "Marista East 1" and "Maritsa East 3"--where 

investments topped 800 million USD.  With Maritsa East 3, Georgiev acted 

as the principal lobbyist for the US firm Entergy, which won the project 

in a non-competitive process after being nominated by the then 

Energy Minister Ivan Shilyashki as a "strategic investor." 

Members of the Socialist party claim Shilyashki and most 

other top figures at the Energy Ministry during Ivan Kostov's government 

were under the personal wardship of Georgiev. Georgiev also was involved 

in the Tsankov Kamak hydropower plant and Yadenitsa dam projects, 

as well as the nuclear fuel contract for Kozloduy.  Moreover, Frontier currently 

owns a 45 percent stake in the Universal Burgas Terminal, a key piece 

of the infrastructure connected to the future Burgas-Alexandropolis 

pipeline, which is currently being  negotiated by Bulgaria, Russia and Greece. 

19. (C) Most Bulgarians are familiar with Georgiev from the Toplofikatcia 

scandal, when it was revealed that he and Valentin Dimitrov's elderly mother--who 

also faces charges of money laundering--are partners in a real estate firm.  

Many people expect Georgiev's influence in the sector to grow now 

while Ovcharov is Energy Minister.  XXXXXXXXXXXX told us Georgiev, 

who holds no official position at the Ministry, participates in Ovcharov's 

official meetings on a regular basis and has accompanied him on official 

visits abroad--often to the dismay of both local and foreign businessmen 

and officials.  Russian energy officials are reported to have raised the 

issue of Georgiev's presence at inter-government talks while Citigroup 

officials walked out of a presentation because of his presence. 

20. (C) Georgiev was involved in the Energy Ministry's recent decision 

to issue (without a tender) a 14-year contract to the Russian firm TVEL 

to supply nuclear fuel to Kozloduy. XXXXXXXXXXXX, told us the deal 

was clearly unfavorable)) with the fuel costing 40 percent more than 

in Russia and the markup allegedly being divided between the Bulgarian 

(25%) and Russian (15%) intermediaries. 

HRISTO KOVACHKI 

21. (C) Hristo Kovachki is the newest player in the sector and, according 

to XXXXXXXXXXXX, lacks the professional expertise and savvy of Manchev 

and Georgiev. Kovachki's roots are more directly associated with organized crime.  

He was a close associate of Konstantin Dimitrov (a.k.a. Samokovetsa), who, 

before being murdered in Amsterdam in 2003, was one of Bulgaria's 

biggest smugglers.  Some, like XXXXXXXXXXXX, believe that Dimitrov's 

illicit activities were the source of Kovachki's start-up capital, which he 

then used to buy into the energy sector. Others who are more acquainted 

with Dimitrov and Bulgaria's smuggling channels see Russia and Russian 

organized crime behind Kovachki's wealth. Regardless of the source of 

his initial wealth, Kovacki's current empire is vast.  Along with being the 

owner of the only brick factory in the Balkans (Brikel), Kovachki and 

his primary company "Atomenergoremont" own at least 4 mines, 

5 district heating facilities (in Burgas, Pleven, Veliko Turnovo, 

Gabrovo and Vratsa), several thermal power plants (TPP) including 

a 51% stake in Dimitrovgrad's mini-Martisa East 3, as well as controlling 

five coal companies and being a minority shareholder in Sofia's 

municipal bank.  More recently, he was the only bidder for the Sliven 

heating utility in late November. 

OVCHAROV: THE PROBLEM OR THE SOLUTION? 

22. (C) Energy Minister Ovcharov has said both publicly and privately 

that he would like to cleanse the sector of these "friendly circles" and 

have decisions based more strictly on competency.  In an August 8 

meeting with the Ambassador, 

SOFIA 00001691  005 OF 006 

Ovcharov (whose ties to Georgiev and Dimitrov became front page 

news after the Toplofikatzia scandal) eagerly highlighted the GOB's 

efforts to limit the activities of "big economic bosses" to control the sector. 

23. (C) Despite Ovcharov's claim to want to clean up the energy sector, 

the recently signed Belene contract (for 3.9 billion Euro) is yet another 

example of what critics are calling a "grand project for corruption."  

A number of observers have raised serious doubts about the project, 

saying the government has never presented clear evidence that Belene 

is beneficial or even necessary.  Many suspect it is largely a gift to 

the nuclear lobby, which has strongly pressed for the project, to make 

up for the loss of Kozloduy's Units 3 and 4.  The decision to build it was 

decided by the previous government--now part of the three-party 

coalition--with little or no public debate. 

24. (C) Ovcharov and the present government have justified Belene 

by raising fears that Bulgaria will face domestic energy shortages 

once the units at Kozloduy are shut down. People like XXXXXXXXXXXX, 

however, have demonstrated that Bulgaria will have more than enough 

excess (at least 2500 megawatts) domestic energy capacity following 

the decommissioning and won't need additional power until at least 

2020--instead of 2010 as Ovcharov contends.  Though Bulgaria's 

role as the region's leading electricity exporter may suffer, the 

lion's share of these profits ends up in intermediaries' pockets anyway.  

More important, building a new nuclear reactor is not necessarily 

the most economically efficient or effective way to make up for the 

loss of capacity, say critics. There are a number of other significantly 

cheaper alternatives including building another 600 MGW block at 

Marista East 3 for 800,000 USD, renovating the thermal plant at 

Varna, or even building another reactor at Kozloduy itself. 

25. (C) Kozloduy for a long time has been the "lifeblood" of the 

energy sector due to the countless activities related to its operation, 

servicing, safety enhancements, supply of fuel and decommissioning.  

The Belene project is similarly expected to be a serious windfall for 

the army of engineers and consultants that will help build it.  

NEK once again has picked its favorite consultants--Parsons and Risk--to oversee 

the project. Through their partnership GCR, Bogomil Manchev, 

along with Parsons, is slated to be the principle architect-engineer 

supervising the construction of Belene. For this, the company is 

expected to receive approximately 300 to 400 million Euro. 

26. (C) The resources in Belene are so huge that all of the competing 

energy and political lobbies will be able to get a piece of the pie, 

which is something Manchev apparently has in mind, according 

to XXXXXXXXXXXX.  Krassimir Georgiev and Frontier already have 

reserved a place for themselves in the structuring and possibly the 

financing of the project while Kovachki and Atomenergoremont are 

also likely to be involved, Manchev confirmed to XXXXXXXXXXXX.  

Firms close to the mainly ethnic-Turkish Movement for Rights and 

Freedoms and its leader Ahmed Dogan, which controls the Environmental 

Ministry responsible for issuing permits, also have the green light 

to participate.  In a nutshell, Belene is the posterchild for 

all of the ills plaguing the sector--a lack of transparency, an 

apparent waste of public funds and the continuity of entrenched 

and monopolistic groups. 

27. (C) COMMENT: Ovcharov is widely seen--even in his own party--as 

benefiting personally from his close ties to domestic and Russian 

energy interests.  While there is no smoking gun, BSP MPs privately 

accuse him of putting personal business interests ahead of the party's, 

if not the country's.  The EU's concern with the energy sector has been 

less about corruption and more about nuclear safety and improving 

competitiveness in time for Bulgaria's accession. Progress on the latter, 

which has been spotty, holds the greatest promise for eventually 

cleaning up the sector. Bulgaria is under pressure to break up NEK's 

de facto monopoly over power imports and exports when it accedes to 

the EU. Regardless, Bulgaria will have to untangle this nest of private 

and public interests and move towards more Western practices if it 

truly wants to ground this key economic sector and allow all taxpayers 

and consumers to benefit. Until then, American investors need to 

understand that the sector may be ripe for profits, but also is filled 

with players with hidden agendas and unseen barriers against 

success. END COMMENT 

SOFIA 00001691  006 OF 006 

KARAGIANNIS 

C O N F I D E N T I A L SECTION 01 OF 06 SOFIA 001691 SIPDIS SIPDIS EUR/NCE FOR NORDBERG E.O. 12958: DECL: 12/20/2016 TAGS: ENRG, ETRD, KCOR, KCRM, PGOV, PREL, BU SUBJECT: МРЪСНА ЕНЕРГИЯ: КОРУПЦИЯ И ЛИПСА НА ПРОЗРАЧНОСТ ИЗМЪЧВАТ БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН СЕКТОР REF: A) SOFIA 1652 B) SOFIA 1481 Classified By: CDA Alex Karagiannis for reasons 1.4 (b) & 1. (C) РЕЗЮМЕ: Очистването на болезнената корупция в могъщия (и често сумрачен) български енергиен сектор, където практиката с подставени лица е жива и здрава, трябва да е между най-важните задачи в списъка на България. По-близък поглед към сектора разкрива идеалната среда за източване и злоупотреби. Представляващ голям процент от благосъстоянието на страната, енергийният сектор е изолиран бранш на клубен принцип, доминиран от няколко играча с мъртва хватка върху обществените поръчки и с непропорционално голямо влияние върху взимащите решения в правителството и в националната енергийна политика. Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров твърди, че желае да освободи сектора от сенчесто влияние. Въпреки това, новоподписаният договор за изграждане на АЕЦ „Белене“ (ref A) олицетворява всички болежки, мъчещи сектора – липса на прозрачност, никаква или почти никаква конкуренция, слаб публичен – и дори парламентарен – контрол и огромно прахосване и злоупотреби с държавни средства КРАЙ НА РЕЗЮМЕТО 2. (SBU) XXXXXXXXXXXX ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗЛОУПОТРЕБА 3. (SBU) Неизненадващо, енергийният сектор е цел за корупционни и хищнически интереси. Енергетиката е втора по дял от БВП в България (след промишлеността) и съставлява 16-20% от БВП. Половината от десетте най- силни фирми през 2005-та година (според приходите) са в областта на енергетиката, докато няколко други са свързани с търговци или производители на горива. Секторът, също така, е малък и „на клубен принцип“ -- дължащо се на техническата сложност и уникалност на работата му, както и на огромното икономическо значение и значението му за националната сигурност. Техническите и икономическите дискусии по важни енергийни решения често са закрити. Това, заедно със силната зависимост на сектора от външни енергийни източници, създава предпоставки за формирането на политически и икономически рентиери. Според изследването на ХХХХХХХХХХХХ, има един или повече добре организирани кръгове, които контролират сектора, независимо от това, кой държи политическата власт. Тези енергийни консултанти и търговци са проникнали в най-високите политически кръгове (независимо от партийната принадлежност) и поддържат тесни връзки с външните -- най-често руски -- доставчици на енергоносители, които, от своя страна, поддържат тесни връзки с високопоставени политици у дома. 4. (SBU) Злоупотребите приемат много форми. Много проекти „изискват“ ролята на консултанти, които изпълняват държавни функции като изпълнител или мениджър на проекта, въпреки техния частен характер и чести бизнес интереси в самото предприятие. Консултантите, чиято действителна работа е трудно да бъде определена, и оценена в парично изражение, обикновено получават процент от стойността на проекта. Смята се, че много корупционни плащания преминават през такива консултанти. Подобна на консултантите е употребата на „посредници или междинни звена“ във вноса и износа на енергоносители. Тези посредници или добавят определена „такса“ върху цената на вноса или правят солидни печалби, като изнасят ресурс (обикновено електричество), от което държавата би могла да спечели също. Както и при консултантите, на посредниците, които са тясно свързани с Националната електрическа компания (НЕК), им се разрешава да доминират в и да контролират съответните браншове. 5. (SBU) Възлагането на държавни поръчки е друга област на подозираните злоупотреби и корупция. Голям брой скъпи енергийни проекти бяха започнати без конкурентни обществени поръчки (някои от тях включват и фирми от САЩ). Много от тези проекти, по-специално в атомната сфера, попаднаха при същите фирми. Други поръчки бяха възложени на очевидно надути цени -- „проекти-касичка“, които са идеално създадени за корупция, според критиците. Истински конкурентни конкурси бяха отменени по технически причини, само за да бъдат проведени отново с един кандидат и на по-висока цена. Например, американска фирма, нова в сектора, направи най-доброто предложение (9 милиона евро) в конкурс през 2004г., да бъде проектен инженер-консултант за рехабилитацията на ТЕЦ „Марица Изток 2“. Малко след отваряне на офертите, процедурата беше внезапно прекратена -- уж заради липса на бюджетни средства -- само за да бъде започната наново само след няколко месеца, в леко променен, но аналогичен проект. През това време, само един кандидат кандидатства и спечели с оферта от 18 милиона евро. SOFIA 00001691 002 OF 006 6. (SBU) Други примери са още по-драстични и включват директни измами и мошеничества, както беше илюстрирано това лято, когато властите откриха, че шефът на „Топлофикация“ – София, Валентин Димитров, е откраднал и се е опитал да изпере поне 1,64 милиона евро от държавна фирма. Злоупотребите на Димитров се състояха от съставяне на договори на завишени цени, фалшиво закупуване и надписване на сметки, малко под минималната стойност, необходима за да бъдат докладвани. Скандалът предизвика голям обществен шум и стартира (все още продължаваща) парламентарна проверка на Топлофикация и на други обвинения за корупция в сектора, включително и ролята на консултантите, в износа на енергия и в модернизацията на блокове 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“. БЪЛГАРСКА ЕНЕРГИЙНА МАФИЯ: БОГОМИЛ МАНЧЕВ 7. (C) Три имена винаги се споменават като ключови играчи в българската т.нар. „енергийна мафия“ – Богомил Манчев от „Риск инженеринг“, Красимир Георгиев от Frontier и Христо Ковачки. Манчев и Георгиев са вездесъщи в сектора още от началото на 90-те години, докато Ковачки се смята за нов играч. 8. (C) Присъствието на Богомил Манчев в областта на енергетиката, по-специално в ядрения сектор, е натрапчиво. Неговата инженерингова и консултантска фирма „Риск инженеринг“, основана през 1992г., е започнала работа като подизпълнител на Westinghouse за проект на ЕС ФАР, свързан с блокове 1-2 на АЕЦ „Козлодуй“. От тук, влиянието на Манчев и на „Риск“ расте, тъй като той печели няколко последователни проекти по ФАР за подобряване на сигурността и по мерките за сигурност в Козлодуй, блокове 3 и 4, за подготовката на документацията по разработката на урановите мини в Симитли и Доспат, за оценката на възможни депа за съхраняване на радиоактивни отпадъци и т.н. 9. (C) По времето на министър-председателя Симеон Сакс-Кобург-Гота, (2001-2005), мощта на Манчев в областта на енергетиката е смятана за всеобхватна. ХХХХХХХХХХХХ ни каза, че Манчев контролира всички обществени поръчки в сектора, което беше потвърдено и от други. Манчев се държеше като, а и беше смятан за „министър на енергетиката в сянка“, със значително влияние върху министър Милко Ковачев (Милко Ковачев е завършил ТУ София три години преди Манчев и двамата са били колеги в „Козлодуй“). Манчев контролира кадровите назначения, според XXXXXXXXXXXX, в свързаните с държавата енергийни асоциации и е съветвал Ковачев какви стъпки да предприема по отношение на обществени поръчки в сектора. Влиянието на Манчев, отчасти дължащо се и на липсата на подкрепа за Ковачев в коалицията, спечели на министъра прякор „Министъра на Риск Инженеринг.“ 10. (C) Според XXXXXXXXXXXX, Манчев получава повечето от работата в енергийния сектор. Манчев има дял в 10 различни фирми и е подизпълнител на стотици други. XXXXXXXXXXXX сподели, че Манчев контролира „всичко“ в Козлодуй. Манчев притежава първия лиценз за търговия с елекроенергия в България, държи квотата на „Козлодуй“ на националния пазар и е отговорен за всички обслужващи и ремонтни договори в централата. Често срещана шега между журналистите е, че той е „приватизирал“ дори входа и изхода на „Козлодуй“. 11. (C) Смята се, че Манчев упражнява силно влияние върху директорите на „Козлодуй“ и НЕК, чийто предишен заместник-председател е бивш служител в „Риск“. По подобен начин НЕК използва Корпоративна Търговска Банка за по-голямата част от бизнеса си, която според „Капитал“ има тайно партньорство с Риск (ref B). По-нататъшно потвърждение дойде, когато уважавана енергийна компания от САЩ наскоро ни се оплака, че мениджмънтът на „Козлодуй“ се опитва да им наложи „Риск инженеринг“ като подизпълнител или партньор, в области, където „Риск инженеринг“ не са компетентни. Служители от компанията ни съобщиха, че се боят, че ако откажат, ще бъдат застрашени както този, така и други контракти, и че са притеснени, че работата с „Риск инженеринг“ в това им качество, би могла да навреди на продукта и на репутацията на компанията. 12. (C) Още повече, Манчев и Риск поддържат тесни работни връзки с австралийско-американската компания WorleyParsons. През 1998г., Манчев и Риск сформираха бизнес партньорство с SOFIA 00001691 003 OF 006 Парсънс, по-специално с техния регионален директор в Европа, Джурица Танкошич (Djurica Tankosic), американски гражданин. Съвместна фирма, наречена GCR беше основана, за да модернизира блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, която беше проведена от Westinghouse. Взаимоотношенията между Манчев и Танкошич, според сведенията, са много близки. Адресът на Parsons E & C Bulgaria е същият като на „Риск инженеринг“. Изглежда Манчев препраща към тази връзка, когато казва на хората, според XXXXXXXXXXXX, че работи за САЩ -- за което, разбира се, той няма никакво основание. ОБХВАТЪТ НА МАНЧЕВ В СЕКТОРА 13. (C) През 2004-та година НЕК възложи две поръчки, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене“ -- доклад за въздействието върху околната среда и технико- икономическо изследване, с цел подготовка на документ за парламентарната комисия по енергетика. Договорите бяха оценени на 8 милиона долара и бяха възложени, без обществена поръчка на Parsons, като „Риск инженеринг“ поема по-голямата част от работата, и по-специално в доклада по екологията. Подобно технико-икономическо изследване беше проведено през 2000г. от „Енергопроект“, бившата държавна институция за разработка на енергийни проекти, за 150 000 щатски долара., както и беше направено и изследването за околната среда в „Козлодуй“ през 1999г. Според енергийните експерти, които са работили върху горните проучвания, докладите на Parsons и Манчев не са били съществено различни от по-ранните доклади и са в повечето случаи просто „копи-пейст“ от старите доклади. Това едва ли трябва да изненадва някого, тъй като Манчев притежава архива на „Енергопроект“, според XXXXXXXXXX. При това, подобни доклади в САЩ и ЕС струват не повече от един милион долара, според ХХХХХХХХХХХХ. Както каза един критик на проекта „Не трябва да си икономист, за да разбереш, че НЕК можеха да получат много по-добра цена за изследването.“ През 2004г., Евдокия Манева, бивш министър на околната среда, се опита да бие камбаната за сделката и поиска прокурорите да разследват случая. Министър Ковачев продължи да твърди, че договорите са законни и са в съгласие с член 19 на Закона за обществените поръчки, според който проекти по проучване и развитие могат да бъдат договаряни директно. 14. (C) България е водещият износител на електричество на Балканите и снабдява с електроенергия Косово, Албания, Сърбия, Македония, Гърция и др. През 2005г. НЕК (която още държи монопола върху износа на електроенергия) изнесе рекордните 7,5 млрд. киловатчаса, и така превърна България в четвъртия най-голям износител на електроенергия (след Франция, Чешката Република и Полша). Обаче, 90% от тази енергия не се продава от НЕК, а от български и чуждестранни посредници, които получават електричеството от НЕК на ниска цена и го препродават с огромна печалба. 15. (C) XXXXXXXXXX твърди, че използването на посредници е очевидно неизгодно за българската държава. Според ХХХХХХХХХХХХ, НЕК, чрез тези уговорки, губи 47 милиона щатски долара печалба годишно. В допълнение, фирмите на които НЕК избира да продава електричество са същите съмнителни фирми. През 2005г., главният износител на българска електроенергия е сръбската компания EFT, която чрез сестринската си компания, „EFT България“ осъществи 70% от износа. Интересно, EFT България се притежава от фирма на Манчев, „Energy Finances Group“. Танкошич по подобен начин е активен в износа на електричество. Свързаните с него фирми изнасят електричество за Албания. По подобен начин, Манчев е главният посредник при вноса на въглища в България, за тецовете в Русе и Варна. КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ 16. (C) Друго име, което винаги се появява, когато се говори за проблемите в енергийния сектор, е това на Красимир Георгиев. Според пресата, Георгиев е един от най-богатите хора в България и живее главно в Швейцария. Той и сегашният енергиен министър Румен Овчаров заедно са завършили Московския институт по енергетика и отново са се запознали, когато Георгиев е работел за партийния комитет в Енергопроект, където Овчаров е работел. Главната фирма на Георгиев, Frontier, присъства там, където са парите - енергетика, недвижими имоти, нефтопроводи, магистрали, военни офсети и т.н. 17. (C) XXXXXXXXXX ни каза, че Георгиев SOFIA 00001691 004.2 OF 006 обикновено създава концепцията на даден проект, а след това възлага реалната работа на различни инженерингови и технически фирми. Както ХХХХХХХХХХХХ обяснява, той е рентиер, който цели да получи голям дял от мултимилионни сделки. Георгиев е главният юридически консултант зад ползващата се с лоша корупционна слава сделка за автомагистрала „Тракия“. Според XXXXXXXXXX, по време на най-голямото брожение по отношение на „Тракия“, Георгиев е предлагал да плати на ХХХХХХХХХХХХ 45 000 евро за положителна статия за Frontier; когато ХХХХХХХХХХХХ отказал, Георгиев намерил ХХХХХХХХХХХХ, който я написал за по-ниска цена. 18. (C) Георгиев е бил консултантът и лобистът зад три важни проекта -- „Каскада долна Арда“, „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“ -- където инвестициите надминаха 800 милиона щатски долара. При „Марица Изток 3“, Георгиев беше главният лобист за американската фирма „Entergy“, която спечели поръчката в неконкурентен процес, след като беше номинирана от енергийния министър Иван Шиляшки като „стратегически инвеститор“. Членове на социалистическата партия твърдят, че Шиляшки и повечето големи фигури в енергийното министерство по време на управлението на Иван Костов са били под личния надзор на Георгиев. Георгиев също беше ангажиран във ВЕЦ „Цанков Камък“ и язовир „Яденица“, както и в договорите за доставка на ядрено гориво за „Козлодуй“. Още повече, Frontier притежава 45% от Universal Burgas Terminal, ключов елемент от бъдещия петролопровод Бургас-Александропулис, който в момента се договаря между Русия, България и Гърция. 19. (C) Повечето българи познават Георгиев покрай скандала с Топлофикация, когато се разкри че той и възрастната майка на Валентин Димитров, която също е заплашена от обвинения в пране на пари -- са партньори във фирма за недвижими имоти. Много хора очакват влиянието на Георгиев в сектора да расте сега, когато Румен Овчаров е министър на Енергетиката. ХХХХХХХХХХХХ ни каза, че Георгиев, който няма официална позиция в министреството, участва в официалните срещи на Овчаров редовно и го придружава в официални пътувания в чужбина, за потрес на местни и чуждестранни чиновници и бизнесмени. Руските енергийни служители са повдигали въпроса за присъствието на Георгиев на междуправителствени преговори, докато служители на Citigroup са напускали презентация заради неговото присъствие. 20. (C) Георгиев беше намесен в скорошното решение на енергийното министерство да възложи (без конкурс) 14-годишна поръчка на руската фирма ТВЭЛ, която да снабдява Козлодуй с ядрено гориво. ХХХХХХХХХХ ни каза, че сделката е очевидно неизгодна, тъй като горивото струва с 40% повече, отколкото в Русия и твърди, че горницата е разделена между български (25%) и руски (40%) посредници. ХРИСТО КОВАЧКИ 21. (C) Христо Ковачки е най-новия играч в сектора и, според ХХХХХХХХХХ, му липсват професионалната експертиза, практическия опит и интелект на Манчев и Георгиев. Произходът на Ковачки е по-скоро от организираната престъпност. Той е бил близък партньор на Константин Димитров (наричан още „Самоковеца“), който, преди да бъде убит в Амстердам през 2003г., беше един от най-големите български контрабандисти. Някои като ХХХХХХХХХХ, вярват, че незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Други, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки. Независимо от източника на първоначалния капитал, империята на Ковачки в момента е обширна. Освен, че е собственика на единствената фабрика за брикети на Балканите „Брикел“, Ковачки и неговата основна компания „Атоменергоремонт“ притежават поне четири мини, 5 топлофикации (в Бургас, Плевен, Велико Търново, Габрово и Враца), няколко ТЕЦ-а, включително и 51% от Димитровградските мини-„Марица изток 3“, както и контролира пет въглищни компании и е миноритарен съдружник в Софийска общинска банка. Наскоро, той беше единствения кандидат за ТЕЦ „Сливен“ в късния ноември. ОВЧАРОВ: ПРОБЛЕМЪТ ИЛИ РЕШЕНИЕТО? 22. (C) Енергийният министър Овчаров каза, както публично, така и частно, че той би искал да очисти сектора от „приятелски кръгове“ и да има решения базирани само върху компетентност. На 8-ми август, на среща с Посланика, SOFIA 00001691 005 OF 006 Овчаров (чиито връзки с Георгиев и Димитров станаха новина за първа страница след скандала в „Топлофикация“), побърза да подчертае усилията на правителството да ограничи влиянието на „големите енергийни босове“ в сектора. 23. (C) Въпреки твърдението на Овчаров за желание да очисти енергетиката, наскоро подписаният договор за „Белене“ (за 3,9 милиарда евро) е още един пример за това, което критиците наричат „грандиозен корупционен проект“. Известен брой наблюдатели повдигнаха сериозни съмнения около проекта, заявявайки, че правителството никога не е представяло ясни доказателства, че „Белене“ е печеливш, или поне необходим. Мнозина подозират, че той е подарък за ядреното лоби, което упражнява сериозен натиск за проекта, за да компенсира загубата на блокове 3 и 4 в Козлодуй. Решението да се строи беше взето от предишното правителство -- сега част от трипартийната коалиция -- с никакъв или почти никакъв обществен дебат. 24. (C) Овчаров и сегашното правителство оправдават строителсдтвото на Белене, като разпалват страховете, че в България ще има дефицит на електроенергия след спирането на блоковете в „Козлодуй“. Хора като ХХХХХХХХХХ, обаче, демонстрират, че България ще има повече от достатъчно излишъци (поне 2500 мегавата) и няма да се нуждае от допълнителна енергия чак до 2020 година -- вместо 2010г, както твърди Овчаров. Въпреки че ролята на България като главен износител на Балканите може да пострада, лъвският пай на печалбите от това, и без друго, попада в джобовете на посредниците. Още по-важно е, че построяването на нов атомен реактор не е най- икономически ефективното или ефикасно решение за компенсиране на загубата на капацитет, казват критиците. Има множество други значително по-евтини алтернативи, като построяване на нов 600 MW блок в „Марица Изток 3“ за 800 милиона долара, реновиране на ТЕЦ „Варна“ и дори построяване на нов реактор в АЕЦ „Козлодуй“. 25. (C) „Козлодуй“ за дълго време беше „пъпната връв“ на енергетиката, благодарение на безбройните дейности, сврзани с работата му, обслужването, сигурността, доставката на гориво, и извеждането от експлоатация. Проектът „Белене“ е подобен попътен вятър за армията инженери и консултанти, които ще участват в строителството. НЕК отново избра любимите си консултанти - Parsons и „Риск“, да наблюдават проекта. Чрез съвместната фирма GCR, Богомил Манчев, заедно с Parsons, е определен за главния архитект-инженер, надзорник на строителството в Белене. За този проект компанията ще получи приблизително между 300 и 400 милиона евро. 26. (C) Ресурсите на „Белене“ са толкова грамадни, че всички от конкуриращите се енергийни и политически лобита ще получат дял, нещо, което Манчев очевидно има наум, според XXXXXXXXXX. Красимир Георгиев и Frontier вече са резервирали място за себе си в структурирането и финансирането на проекта, докато Ковачки и „Атоменергоремонт“ също вероятно ще бъдат включени, е потвърдил Манчев на ХХХХХХХХХХ. Фирмите, близки до етническото турско „Движение за права и свободи“ и неговият лидер – Ахмед Доган, които контролират екологичното министерство, отговорно за даване на разрешения, също имат зелена светлина за участие. Накратко, „Белене“ е очевидна илюстрация за всички болести, измъчващи сектора - липса на прозрачност, очевидно прахосване на публични средства и приемственост на окопани монополистични групи. 27. (C) КОМЕНТАР: Овчаров е разглеждан широко , дори и в неговата собствена партия, като лично облагодетелстван от близките му връзки с местните и руските енергийни интереси. И тъй като няма директни доказателства, депутатите от БСП в частни разговори го обвиняват в поставяне на личните си интереси пред партийните, ако не и пред националните. Притесненията на ЕС около енергетиката се отнасят по-малко за корупцията, и повече за сигурността на атомната енергетика и за подобряването на конкурентноспособността на България по време на присъединяването ѝ към ЕС. Прогресът в присъединяването, който е само частичен, е най-голямата надежда за изчистването на сектора. България е под натиск да ликвидира де-факто мнопола на НЕК върху вноса и износа на енергия при влизане в ЕС. Независимо от това, България ще трябва да разплете гнездото от публични и частни интереси и да се придвижи към западните практики, ако наистина желае да овладее този ключов сектор в икономиката и да позволи на данъкоплатците и потребителите да спечелят. Дотогава, американските инвеститори ще трябва да разберат, че секторът е перспективен за печалби, но също така и пълен с играчи със скрит дневен ред и невидими бариери пред успеха. КРАЙ НА КОМЕНТАРА.

Срам ме е, че има улици "Скобелев" и "Гурко"

Обидно е за дружески нам етноси и нации.

Гурко е бил генерал-губернатор на Полша след потушаването на въстанието от 1830 г. и като такъв е останал в полската памет с извънредно жестоките си мерки за русификация на полското население, особено по времето когатоэ е бил Варшавски генера-губернатор. В полската либерална преса е наричан "пожиратель поляков" - чудя се как да го преведа - единственото, което ми хрумва е "човек, който яде поляци".

Скобелев е залял Кавказ с кръв. По-точно кавказките народи, нежелаещи да се покорят на Русия.

И в полските, и в източниците на кавказките народи, а най-пйче в руските ще видите зверствата, особено в Кавказ. Предлагам и вариант лично да се убедите - споменете тези две имена - Гурко и Скобелев - в Полша или в Кавказ. Но е добре да имате авторитетен човек до вас -да ги убеди да не ви бият

АЕЦ "Белене" - бате Бойко ни готви дълг по бетер от Живковия

Получих любопитен коментар в постинга "АЕЦ "Белене". Бойко тъп ли или какво?" -любопитен освен с агресията, и с невежеството си:

"маринов валентин каза...

Да потвьрждава се правилото че в Бьлгария всеки от всичко разбира.Та и авторката на статията е наи-голямата разбирачка,ами да се вьрнем в пьрвобитните векове тогава.да беше се аргументирала сьс факти цифри и други атрибути на знаещите по темата.А да се плюе е това всеки малоумник го може.Такава и мьж до нея как да стои!"

За него и немуподобните давам малко факти и числа (така е правилно да се казва, цифрите са от 0 до 9):

АЕЦ „Козлодуй” има не повече от 120 милиона евро печалба на година.При същите стойности на печалбата на АЕЦ „Белене” ще са необходими 40 години, през които България няма да получава никаква печалба, за да изплати взетия от Русия заем! А през тези 40 години кой дава гаранция за пазара на ел.енергия и съответно за цената й? Всеки икономист ще ви каже - НИКОЙ! Реални икономически прогнози се правят максимум за 5 години. Айде, с изсилване нещо приблизително може да се докара и до 10 години.

Официалната цена на проекта засега е 5 млрд евро (с неясната руска уговорка, че трябвало да се индексира според "инфлацията"). Би трябвало да прибавим и некалкулираната цена за инфраструктурата - и социална, и технологична - последното значи, че нямаме съответни далекопроводи и подстанции с всичката съпътстваща техника най-общо казано, за да включим "Белене" в енергийната система; т.е трябва да ги изградим. А тази цена, която хич не е малка, е изцяло за наша сметка.

Варотно ако се разкрият изцяло договореностите, ще се окаже, че в руските сметки не са включени разходите за експлоатираното гориво - ще ги пращаме ли в Русия (което ще ни струва едни немалки пари), или ще си заравяме тук (което хранилище ще струва доста повече пари). Т.е., и това ще се пише на наш гръб.

Но дори и официалната - засега - цена е скандална. Няма правителство след Тодор Живков, което да е ангажирало България с такъв заем. Да оставим настрана, че договорените инфлационни добавки и останалите разходи, които споменах, ще вдигнат тази цена горе-долу двойно. Ха, честит ви дълг по-голям от дедо Тодоровия!

Текст към снимката: Новият и старият готвач. Кой повече ще ни набута?

Освен пазарния фундаментализъм има и наука

Освен икономическата школа, която изповядват гастролиращите из медиите няколко лица, съществуват и други школи, за които у нас не става и дума. Една от тях е школата на новия институционализъм. Това, че ще я представя чрез руска книга, не значи, че е руска - не можах да намеря във фрисървърите и тракерите на английски.

За който разбира, от от Wikipedia:

New institutional economics (NIE) is an economic perspective that attempts to extend economics by focusing on the social and legal norms and rules that underlie economic activity.

Overview

NIE has its roots in two articles by Ronald Coase, "The Nature of the Firm" (1937) and "The Problem of Social Cost" (1960). In the latter, the Coase Theorem (subsequently so termed) maintains that without transaction costs alternative property-right assignments can equivalently internalize conflicts and externalities. Therefore, comparative institutional analysis arising from such assignments is required to make recommendations about efficient internalization of externalities and institutional design, including Law and Economics.

At present NIE analyses are built on a more complex set of methodological principles and criteria. They work within a modified Neoclassical framework in considering both efficiency and distribution issues, in contrast to "old" or "original" institutional economics, which is critical of mainstream neoclassical economics.^[1]

The term 'new institutional economics' was coined by Oliver Williamson in 1975.^[2]

Among the many aspects in current NIE analyses are these: organizational arrangements, property rights,^[3] transaction costs,^[4] credible commitments, modes of governance, persuasive abilities, social norms, ideological values, decisive perceptions, gained control, enforcement mechanism, asset specificity, human assets, social capital, asymmetric information, strategic behavior, bounded rationality, opportunism, adverse selection, moral hazard, contractual safeguards, surrounding uncertainty, monitoring costs, incentives to collude, hierarchical structures, bargaining strength, etc.

Major scholars associated with the subject include Harold Demsetz, Avner Greif, Claude Menard and four Nobel laureates — Ronald Coase,^[5] Douglass North,^[6] Elinor Ostrom^[7] and Oliver Williamson.^[8] A convergence of such researchers resulted in founding the International Society for New Institutional Economics in 1997.

Institutional levels

Although no single, universally accepted set of definitions has been developed, most scholars doing research under the NIE methodological principles and criteria follow Douglass North's demarcation between institutions and organizations. Institutions are the "rules of the game", consisting of both the formal legal rules and the informal social norms that govern individual behavior and structure social interactions (institutional frameworks).

Organizations, by contrast, are those groups of people and the governance arrangements they create to coordinate their team action against other teams performing also as organizations. Firms, Universities, clubs, medical associations, unions etc. are some examples.

Because some institutional frameworks are realities always "nested" inside other broader institutional frameworks, this clear demarcation is always blurred in actual situations. A case in point is a University. When the average quality of its teaching services must be evaluated, for example, a University may be approached as an organization with its people, physical capital, the general governing rules common to all that were passed by the University governing bodies etc. However, if the task consists of evaluating people's performance in a specific teaching department, for example, along with their own internal formal and informal rules, then the University as a whole enters the picture as an institution. General University rules, then, form part of the broader institutional framework influencing people's performance at the said teaching department.

Notes

1. ^ Warren J. Samuels ([1987] 2008). "institutional economics" The New Palgrave Dictionary of Economics Abstract.
2. ^ Oliver E. Williamson (1975). Markets and Hierarchies, Analysis and Antitrust Implications: A Study in the Economics of Internal Organization.
3. ^ Dean Lueck (2008). "property law, economics and," The New Palgrave Dictionary of Economics, 2nd Edition. Abstract.
4. ^ M. Klaes (2008). "transaction costs, history of," The New Palgrave Dictionary of Economics, 2nd Edition. Abstract.
5. ^ Ronald Coase (1998). "The New Institutional Economics," American Economic Review, 88(2), p p. 72-74.
6. ^ Douglass C. North (1995). "The New Institutional Economics and Third World Development," in The New Institutional Economics and Third World Development, J. Harriss, J. Hunter, and C. M. Lewis, ed., pp. 17-26.
7. ^ Elinor Ostrom (2005). "Doing Institutional Analysis: Digging Deeper than Markets and Hierarchies," Handbook of New Institutional Economics, C. Ménard and M. Shirley, eds. Handbook of New Institutional Economics, pp. 819-848. Springer.
8. ^ Oliver E. Williamson (2000). "The New Institutional Economics: Taking Stock, Looking Ahead," Journal of Economic Literature, 38(3), pp. 595-613 (press +).

References

Books

• Aoki, Masahiko (2001). Toward a Comparative Institutional Analysis. MIT Press. ISBN 0-262-01187-5. http://mitpress.mit.edu/catalog/item/default.asp?tid=8628&ttype=2.
• Eggertsson, T. (2005). Imperfect Institutions. Opportunities and Limits of Reform. University of Michigan Press.
• Furubotn, Eirik G., and Rudolf Richter, ed. (1991). The New Institutional Economics: A Collection of Articles from The Journal of Institutional and Theoretical Economics. Mohr Siebeck. Chapter-preview links.
• Furubotn, Eirik G., and Rudolf Richter (2005). Institutions and Economic Theory: The Contribution of the New Institutional Economics (Economics, Cognition, and Society). University of Michigan Press, Ann Arbor. Description and Chapter-preview links.
• Ménard, Claude, ed. (2004), The International Library of the New Institutional Economics, 7 v., Edwar Elgar. Description and contents.
• _____ and Mary M. Shirley, eds. (2005). Handbook of New Institutional Economics. Springer. Preview.
• North, D.C. (2005). Understanding the Process of Institutional Change. Princeton University Press.

Articles

• Alston, L. J. (2008). "new institutional economics," The New Palgrave Dictionary of Economics, 2nd Edition. Abstract.
• Coase, R. H. (1991). "The Institutional Structure of Production," Nobel lecture.[1]. Repr. in Amer Econ Rev (1992), 82(4), p p. 713-719.
• Demsetz, Harold (May 1967). "Towards a Theory of Property Rights". American Economic Review 57 (2): 347–359. http://www.compilerpress.atfreeweb.com/Anno%20Demsetz%20Property%20Rights.htm. Retrieved 2009-06-16.
• Demsetz, Harold (April, 1969). "Information and Efficiency: Another Viewpoint". Journal of Law and Economics 12 (1): 1–22. doi:10.1086/466657. http://www.journals.uchicago.edu/doi/abs/10.1086/466657. Retrieved 2009-06-16.
• Dixit, Avinash K. (2008). "economic governance," The New Palgrave Dictionary of Economics, 2nd Edition, Abstract.
• Easterly, William (2001). "Can Institutions Resolve Ethnic Conflict?" Economic Development and Cultural Change, 49(4), pp. 687-706 (press +).
• North, Douglass C. (1993 working paper). "New Institutional Economics and Development".
• North, Douglass C. (1997). "Understanding Economic Change", in Transforming Post-Communist Political Economies, Joan M. Nelson, Charles Tilly and Lee Walker, eds., Washington D. C.: National Academy Press. pp. 13–18.
• Toboso, F. (2001). "Institutional Individualism and Institutional Change: the Search For a Middle Way Mode of Explanation", Cambridge Journal of Economics, vol. 25, n.6, November, pp. 765–784.
• Toboso, F. and Arias, X.C. (eds.) (2006). "Organizing Governments and Markets. Some Case Studies from a NIE Perspective". PUV-Universitat de València, (Edited jointly with the Universidad de Vigo). (In Spanish)
• Roumasset, James. (1978). "The New Institutional Economics and Agricultural Organization" Philippine Economic Journal, 17(3).
• Williamson, Oliver E. (2000). "The New Institutional Economics: Taking Stock, Looking Ahead," Journal of Economic Literature, 38(3), pp. 595-613 (press +).

External links

• Introduction to new institutional economics
• ISNIE - International Society for New Institutional Economics.
• ESNIE - European School on New Institutional Economics.
• Introductory Reading List in New Institutional Economics - The Ronald Coase Institute
• IRIS Center - Founded by Mancur Olson, University of Maryland.
• Contracting and Organizations Research Center University of Missouri
• Economics and Institutions WEBSITE - by prof. F. Toboso, University of Valencia, Spain.

А сега книгата:

Институциональная экономика: Новая институциональная экономическая теория. под ред. Аузан А.А.: Инфра-М, 2006 г. - 415 с.

Учебник институциональной экономики (новой институциональной экономической теории) основан на опыте преподавания этой науки на экономическом факультете Московского государственного университета им. М.В. Ломоносова в 1993-2003 гг. Он включает изложение общих методологических и инструментальных предпосылок институциональной экономики, приложение неоинституционального подхода к исследованиям собственности, различных видов контрактов, рынка и фирмы, государства, рассмотрение трактовок институциональных изменений, новой экономической истории и экономической теории права, в которой предмет, свойственный институциональной экономике, рассматривается на основе неоклассического подхода. Особое внимание уделяется новой институциональной экономической теории как особой исследовательской программе.

Подробности и download:
filesonic.com

Ако линкът не е действащ, пишете ми РМ, ще ви го пратя или действащ линк

Образът на бащицата Бойко е идеология. Като този на Дядо Иван.

ББ е вечен, разбира се, не в прекия смисъл на думата, а защото преди него е пълно с бащици. Симеон - последен и най-паче.

Баща ма му, междудругото, също.

А Симеон се изхитри, след края на самоцарствието си, да продължи да бъде някак си полубащица.

Преобладаващото чувство на бащица чувствахме и в най-успешния премиер на прехода. Не случайно най-адекватната изразителка на жаждащия татко нрав на нацията (наричам я с името, което уважаемият колега д-р Тони Филипов й даде) - Малария Велева, въведе и наложи в журналистиката прозвището му Командира.

Да не забравяме незабравимия Тато (за по-младите - така наричаха Тодор Живков и тези, които го харесваха, и тези, които не го харесваха; различаваха се май само по това, че вторите влагаха ирония - или си мислеха, че влагат).

След Тато по-истински бащица от бате Бойко не сме имали. Ох, отсега ми е смешно като си помисля к'ъв рев ще реват мнозина като спре да ни огрява.

Но той ще е несравним с рева по архетипа на баш-бащицата - дядо Иван, ако се популяризира истината за него. Защото според родната история и литература той е някакъв архетип, исконно присъщ на нацията ни. Дотолкова архетипно-исконен, че никой не се осмелява да го докосне да анализира.

Митът има рускоимперски - православнохристиянски основи. Иван ІІІ - първият владетел на Московска Рус, за да приеме титлата цар, се оженва за племенницата на последния византийски император София Палеолог. Това родство де юре не е достатъчно за създаване на приемственост между византийското императорско достойнство и евентуалното руско такова, но е достатъчен стимул за възникването в Русия на живата и днес доктрина "Русия - Третия Рим".

По-обмислени и сериозни са действия на Иван ІV, известен още като Иван Грозни заради невижданите зверства спрямо собствения си народ. През 1558 г. той е припознат от Цариградския патриарх - първия и най-важен патриарх в източното православие, като "истински законен християнски властелин". Вследствие на което името на Иван ІV е било произнасяно в литургиите на православните църкви "на веки веков и било вписано в черковните книги" и е било произнасяно така: "Всемогъщи боже, дай дълголетно здраве на нашия набожен и предан цар Иван". Цариградският патриарх не е сторил това само за черните очи на Иван Грозни, а заради многото скъпи подаръци, с които презд 1557 г. руският цар провожда пратеници да молят признание. Съответно следващата година патриарх Йоасаф удовлетворява искането, като в ответ иска още повече подаръци и материална подкрепа за патриаршията. Явно е бил достатъчно удовлетворен от московския владетел, защото през 1561 г. с разпореждане на специално свикан църковен събор разпорежда на всички митрополити и владици да споменават името на цар Иван в църковните книги и то да бъде включено в църковните служби.

Да го кажем по сегашному - митът за дядо Иван произлиза от геополитическо споразумение между източноправославната църква и изгряващата Руска империя. Спестявайки подробностите от средновековното право относно венчанието за царството, за нас е по-важно да знаем, че през 16 докъм началото на 19 в. населението по нашите земи е имало неясно от днешна гледна точка народностно самосъзнание. На въпроса "какви сте", отговорът им е бил "христиени сме, православни". За тях "дядо Иван", за който слушат в църквата, е "нашият, християнският цар", който - тук е влиянието на несекващите от края на 18 в. руско-турски войни - ще ни вземе под своя власт. Българско народностно, респ. национално самосъзнание започва да се заражда по време на и благодарение на започналите през 30-те години на 19 в. сериозни реформи в Османската империя. Но това е тема на друг разговор.

Ще го кажа с ясното съзнание за евентуалните невъзпитани негативни реакции: българският народ трябва да развенчае двата мита. Последните действия на Бойко относно АЕЦ "Белене" всъщност разкриват, че митът е един и същ. Някой си "наш цар" ще ни вземе под своя власт.

10 години Путин

Излезе поредния независим доклад на злостните опозиционери Борис Немцов и Владимир Милов - "Путин. Итоги. 10 лет". Съдържанието:

Введение
Коррупция разъедает Россию
Вымирающая страна
Сырьевой придаток
Кавказский тупик
Эх, дороги…
Страна кричащего неравенства
Пенсионный коллапс
Многомиллиардные аферы:
- Зимняя Олимпиада в субтропиках
- Трубопроводные аферы
- Саммит АТЭС
Медведев. Итоги
Заключение


Дори само съдържанието прави излишен какъвто и да е коментар. Може да бъде свален тук като pdf, doc, а също така прочетен онлайн Ако отделни дейности на субекта представляват интерес, ето и предишните доклади:

"Путин и "Газпром" във формат doc "Путин. Коррупция" - doc pdf





За русофили, приемащи твърде сериозно, дори трагично изнесените факти - една несериозна статия от независимата от никого енциклопедия "Луркоморье":
Путин

АЕЦ "Белене" = реално още живеем в тодопживковото време

Лаская се, че съм наясно с цялата публична страна на безспорно безумния скандал с подписването на меморандума за "Белене". За разлика от журналистическата гилдия - доколко некомпетентна, доколко продажна - друг разговор), мисля, че схващам основния проблем - същността и качеството на досега сключените договори с руската страна, които обвързват държавата или държавни фирми) с немалки във финансово изражение неустойки. Разликата в становищата на вицепремиера Дянков и ресорния министър Трайков е в оценката на вероятността тези задължения да бъдат реализируеми - т.е да бъдем осъдени от компетентния съд да ги изплатим. Дянков, чийто професионален опит е свързн с много властна глобална организация, надценява този съд. Трайков, работил преди министерстването си не само в реалния сектор на икономиката, но специално в европейски организирания му модел (ЧЕЗ) е наясно, че България и българлските фирми са по правило губещи пред Парижкия съд. Отделно, че вероятно е напълно наясно, че в конкретния казус сме обречено губещи.

Неслучайно почти всички дела с български страни са губени от тях. Със съответните финансови измерения. Драстичен пример е загубеното дело срещу Гад Зееви - безспорен мошеник. И причината за тази загуба е почти като в древногръцките трагедии - неизбежна и непреодолима.

Името й е "тъпота и/или глупост". На политически коректен европейски жаргон - "липса на административен капацитет". Аре да си кажем нормално - тъпи са не само министрите, ами и зам.министрите, и началиик отделите, и цялатга чиновническа паплач под тях. Даже е още по-зле - също толкова некомпетентни са тези, които след време ще ги наследят. Единствената разлика ще е, че ще са назначени от бъдещите нови управляващи .

Е, как всеки преговарящ с нас няма да ни го ..., като има насреща си тъпанари? Ами те си го просят. Ако някому изводът звучи нецензурно - да не се притеснява. Точно това имам предвид.