Честит Гергьовден на всички!
Автор Владимир Дойчинов
неделя, 6 май 2012 г.
събота, 5 май 2012 г.
Австрийската икономическа школа срещу родната чалга икономика
Казах преди малко, че ще говоря отделно за австрийската школа в икономиката. Школа, която не само незаслужено, а и глупаво е пренебрегвана от академичната и научната общност, от университетите и логично следващо от това -. от медиите.
А напразно. Финансовата криза, започнала през 2007 г. в САЩ, поразила банки по целия свят, но най-болезнено отекнала в Евросъюза, където - чрез проблемите на банките, нагълтали се с "отровни" американски активи - извади на бял свят проблема със суверенните дългове ("суверенен дълг" е общоприетото название на външния дълг на дадена държава.) Някои анализатори смятат, че кризата със суверенните дъгове не е естествена и неизбежна, а е породена от проблемите на банковия сектор, в крайна сметка е външно внесена от американската финансова криза. Аз мисля другояче. И да не бе американският спусък, рано или късно тази криза щеше да се разрази. По простата причина, че не може един член на ЕС да харчи повече, отколкото произвежда.
Турбулентността и несигурността в глобален мащаб, за които доминиращата икономическа парадигма бе тотално не в час, се оказаха плодотворна почва за ренесанс на идеите на австрийската икономическа школа. Ще се опитам съвсем тезисно, популярно да обясня същината им:
Няма никакъв идеален пазар. Въпреки че го има в учебниците по макроикономикс, в действителността никога не го е имало. Хеле пък да го изчисяваме с с математически методи. Защото основното, което е сърцето и двигателят на пазарната икономика (капитализма), е творчеството на отделния предприемач. Именно разглеждайки го него, а не някакви математически криви, разбираме че неокласическата теория е глупости на търкалета. При идеалния пазар всеки има еднаква информация. Хубаво де, при любимия ви неокласически идеален пазар е така. Но как и защо при еднаквата за всички участници информация, някой измисля и влага ресурс - време, усилия, пари, за нещо ново, за нов продукт, за нова услуга. Това според неокласическите канони е губещо. Няма търсене, няма пазар. Според неокласическата теория за рационалния избор това е съвършено ирационално поведение. А австрийците разглеждат именно този индивидуален акт на откриването на нещо ново като същност на предприемачеството, като сърце и двигател на неумиращия капитализъм.
Но да продължа с отделния човек. Неокласическата теория е съвършено безпомощна да обясни в рамките на собствената си парадигма защо изобретяването на радиото от руснака Попов остава някаква екзотика, а изобретяването му на Запад прави революция в комуникациите, в обществото и в политиката. Изобщо в Руската империя са направени много кардинални открития, независимо и често по-рано от аналогичните западни открития. Но всички те си остават на фазата чудаческа измислица, която е известна само на близките приятели на чудака. Същите неща - радиото, парният двигател, телефонът, самолетът и ред други (за някои, а може би за повечето руснаците имат приоритет) се реализират като изобретения/открития в развитите капиталистически държави, и променят обществата им. Защото изобретение е това, което има обществен ефект. Иначе си остава любопитна екзотика - китайците измислили хартията, измислили книгопечатането, измислили барута. Да са живи и здрави, но тяхното не са изобретения. Това са някакви екзотики, с които е пълна тяхната цивилизация. Екзотика е, защото няма никакво въздействие върху обществото им. И в този контекст предполагаемите открития на руснаците си остават екзотика като китайския барут. Обществената им значимост поради разпространението им става в западните, развитите държави.В САЩ и в Европа барутът, книгопечатането, парният двигател, телеграфът, самолетът, радиото стават не само обществен факт, а предизвикват истински обществени революции..
Чувствам възражението на чалга икономистите - ама така е станало, защото в Русия не е имало капитализъм. Но аз питам - защо в Русия няма, а на Запад има? Неокласическите теории съвършено не могат да обяснят генезиса на капитализма. Как се породи? Защо тук, а не там? Аджеба как стана, как и откъде се появи тоя идеален пазар, дето му изчисляват всякаквите криви и ги преподават в университетите и ни го сочат за пример.
И тук е интересна критиката на авсгрийците. Обикновено я наричат критика отдясно. Според тях няма съществена разлика между кейнсианците и разните видове икономически либерали, в това число монетаристите в стил Чикагската школа. Критиката на австрийците е срещу общия за двете школи подход, който игнорира човека, предприемача и обяснява/свежда всичко до някакви си абстрактни, вездесъщи закони. По какво тези измислени от кабинетни теоретици закони на пазара се различават от също толкова измислените от марксистите закони на историята? По нищо. Двете концепции (кейнскианската и монетаристката) не се различават, бидейки неокласически теории. И двете вярват в абстрактни закони и игнорират човека като творческа сила, която е над всякакви ограничения. И над измислени в кабинети закони.
Защо Бил Гейтс зарязва следването си, влага време и усилия, и малкото си пари, за да прави някаква никому ненужна джаджа? Как и защо тази джаджа прави революция в областта на компютрите? Страничен и частен ефект от която е изхвърлянето на IBM не само от доминиращото място в бранша, а изобщо от новия бранш за доста време.
Днешен голям проблем на неокласическата теория е, че е тотално неспособна да обясня съвременната икономика на марките, рекламата, имиджа. На симулакрума (за по изкушените в размислите). Маратонка с едни и същи качества се продава за 10 и за 100 долара. В зависимост от това каква марка носят. И маса хора купуват стодоларовите. Защото те им носят - чрез марката - преживяване. Че са различни, че са динамични, че могат да преодолеят всичко. Ей това трудно се обяснява с теорията на рационалния избор, която е базисна за нашенските чалга икономисти.
Нерешим ребус за георгиангеовските чалга икономисти е например I-манията. Говоря за хората с I-под, I-фон, I-таблет. Извинявам се на евентуани читатели, които са епълски потребители, ама това е вид зомбиране. Във форумите има лаф "I-зомби" - "посветени" хора, които вярват, че Apple са най-добри и по тая причина купуват всички нови епълски измислици. А истината е проста. Mac-овете не се различават от съответните PC компютри освен по цената (изключвам графичните прилложения за хората, работещи професионално с тях) Същито важи за всички I-продукти. Днес са налице голям брой таблети от различни производители, различни мобилни телефони, които не отстъпват на тези на Apple като възможности. Но има и ще продъжава да има купища хора, които ще купуват продуктите на Ябълката. Затова в специализираните форуми е често срещано наименованието I-зомбита.
Интересно ми е как това може да бъде обяснено от привържениците на неокласическата теория. Потребителите би трябвало да имат пълна и еднаква информация - защо тогава има едно ограничено стадо, което купува всяка изгъзица но Apple. Загадка - от икономическа гледна точка.
А според австрийците няма и не може да има закони, камо ли математически изразени, които да обясняват същността на пазара/капитализма. Не някакви математически равновесия и рационални избори са движили Джеф Безос да стартира Amazon, както не са движили вашия съсед или познат да направи фирма за доставка на храна за близките офиси. Тук е важно да отбележа (за хората с промити от чалга икономиката мозъци), че австрийците разбират творчеството в най-широкия смисъл на думата. А може би той е основният. Всеки човек, който съумее да намери/открие дейност, от която да печели, е творец, той създава нещо ново. Дори това ново да е квартално кафене, което за половин година го е направил популярно.
Както и да е. Много говорих. А идеята ми е не да образовам, а да предложа нещо на вече образовани хора. Давам за даунлоуд някои основни произведения на основни представители на австрийската икономическа школа плюс едно много добро изложение и анализ на школата.
Hayek, Friedrich Von - Denationalization of Money
Hayek, Friedrich Von - The Pure Theory of Capital
Hayek, Friedrich Von - The Pretence of Knowledge
Hayek, Friedrich Von - Individualism and Economic Order
Hayek, Friedrich Von - Law, Legislation and Liberty
Hayek, Friedrich Von - The Trend of Economic Thinking Essay
Mises, Ludwig Von - Human Action. A Treatise On Economics
Murray N. Rothbard - Making Economic Sense
Murray N. Rothbard - The Ethics of Liberty
Murray N. Rothbard- Power and Market Government and The Economy
Murrey N. Rothbard - Anatomy of the State
Е. Бем-Баверк - Основы теории ценности хозяйственных благ
Людвиг фон Мизес - Социализм. Экономический и социологический анализ
Людвиг фон Мизес - Человеческая деятельность. Трактат по экономической теории
Хесус Уэрта де Сото - Австрийская экономическая школа. Рынок и предпринимательское творчество
А напразно. Финансовата криза, започнала през 2007 г. в САЩ, поразила банки по целия свят, но най-болезнено отекнала в Евросъюза, където - чрез проблемите на банките, нагълтали се с "отровни" американски активи - извади на бял свят проблема със суверенните дългове ("суверенен дълг" е общоприетото название на външния дълг на дадена държава.) Някои анализатори смятат, че кризата със суверенните дъгове не е естествена и неизбежна, а е породена от проблемите на банковия сектор, в крайна сметка е външно внесена от американската финансова криза. Аз мисля другояче. И да не бе американският спусък, рано или късно тази криза щеше да се разрази. По простата причина, че не може един член на ЕС да харчи повече, отколкото произвежда.
Турбулентността и несигурността в глобален мащаб, за които доминиращата икономическа парадигма бе тотално не в час, се оказаха плодотворна почва за ренесанс на идеите на австрийската икономическа школа. Ще се опитам съвсем тезисно, популярно да обясня същината им:
Няма никакъв идеален пазар. Въпреки че го има в учебниците по макроикономикс, в действителността никога не го е имало. Хеле пък да го изчисяваме с с математически методи. Защото основното, което е сърцето и двигателят на пазарната икономика (капитализма), е творчеството на отделния предприемач. Именно разглеждайки го него, а не някакви математически криви, разбираме че неокласическата теория е глупости на търкалета. При идеалния пазар всеки има еднаква информация. Хубаво де, при любимия ви неокласически идеален пазар е така. Но как и защо при еднаквата за всички участници информация, някой измисля и влага ресурс - време, усилия, пари, за нещо ново, за нов продукт, за нова услуга. Това според неокласическите канони е губещо. Няма търсене, няма пазар. Според неокласическата теория за рационалния избор това е съвършено ирационално поведение. А австрийците разглеждат именно този индивидуален акт на откриването на нещо ново като същност на предприемачеството, като сърце и двигател на неумиращия капитализъм.
Но да продължа с отделния човек. Неокласическата теория е съвършено безпомощна да обясни в рамките на собствената си парадигма защо изобретяването на радиото от руснака Попов остава някаква екзотика, а изобретяването му на Запад прави революция в комуникациите, в обществото и в политиката. Изобщо в Руската империя са направени много кардинални открития, независимо и често по-рано от аналогичните западни открития. Но всички те си остават на фазата чудаческа измислица, която е известна само на близките приятели на чудака. Същите неща - радиото, парният двигател, телефонът, самолетът и ред други (за някои, а може би за повечето руснаците имат приоритет) се реализират като изобретения/открития в развитите капиталистически държави, и променят обществата им. Защото изобретение е това, което има обществен ефект. Иначе си остава любопитна екзотика - китайците измислили хартията, измислили книгопечатането, измислили барута. Да са живи и здрави, но тяхното не са изобретения. Това са някакви екзотики, с които е пълна тяхната цивилизация. Екзотика е, защото няма никакво въздействие върху обществото им. И в този контекст предполагаемите открития на руснаците си остават екзотика като китайския барут. Обществената им значимост поради разпространението им става в западните, развитите държави.В САЩ и в Европа барутът, книгопечатането, парният двигател, телеграфът, самолетът, радиото стават не само обществен факт, а предизвикват истински обществени революции..
Чувствам възражението на чалга икономистите - ама така е станало, защото в Русия не е имало капитализъм. Но аз питам - защо в Русия няма, а на Запад има? Неокласическите теории съвършено не могат да обяснят генезиса на капитализма. Как се породи? Защо тук, а не там? Аджеба как стана, как и откъде се появи тоя идеален пазар, дето му изчисляват всякаквите криви и ги преподават в университетите и ни го сочат за пример.
И тук е интересна критиката на авсгрийците. Обикновено я наричат критика отдясно. Според тях няма съществена разлика между кейнсианците и разните видове икономически либерали, в това число монетаристите в стил Чикагската школа. Критиката на австрийците е срещу общия за двете школи подход, който игнорира човека, предприемача и обяснява/свежда всичко до някакви си абстрактни, вездесъщи закони. По какво тези измислени от кабинетни теоретици закони на пазара се различават от също толкова измислените от марксистите закони на историята? По нищо. Двете концепции (кейнскианската и монетаристката) не се различават, бидейки неокласически теории. И двете вярват в абстрактни закони и игнорират човека като творческа сила, която е над всякакви ограничения. И над измислени в кабинети закони.
Защо Бил Гейтс зарязва следването си, влага време и усилия, и малкото си пари, за да прави някаква никому ненужна джаджа? Как и защо тази джаджа прави революция в областта на компютрите? Страничен и частен ефект от която е изхвърлянето на IBM не само от доминиращото място в бранша, а изобщо от новия бранш за доста време.
Днешен голям проблем на неокласическата теория е, че е тотално неспособна да обясня съвременната икономика на марките, рекламата, имиджа. На симулакрума (за по изкушените в размислите). Маратонка с едни и същи качества се продава за 10 и за 100 долара. В зависимост от това каква марка носят. И маса хора купуват стодоларовите. Защото те им носят - чрез марката - преживяване. Че са различни, че са динамични, че могат да преодолеят всичко. Ей това трудно се обяснява с теорията на рационалния избор, която е базисна за нашенските чалга икономисти.
Нерешим ребус за георгиангеовските чалга икономисти е например I-манията. Говоря за хората с I-под, I-фон, I-таблет. Извинявам се на евентуани читатели, които са епълски потребители, ама това е вид зомбиране. Във форумите има лаф "I-зомби" - "посветени" хора, които вярват, че Apple са най-добри и по тая причина купуват всички нови епълски измислици. А истината е проста. Mac-овете не се различават от съответните PC компютри освен по цената (изключвам графичните прилложения за хората, работещи професионално с тях) Същито важи за всички I-продукти. Днес са налице голям брой таблети от различни производители, различни мобилни телефони, които не отстъпват на тези на Apple като възможности. Но има и ще продъжава да има купища хора, които ще купуват продуктите на Ябълката. Затова в специализираните форуми е често срещано наименованието I-зомбита.
Интересно ми е как това може да бъде обяснено от привържениците на неокласическата теория. Потребителите би трябвало да имат пълна и еднаква информация - защо тогава има едно ограничено стадо, което купува всяка изгъзица но Apple. Загадка - от икономическа гледна точка.
А според австрийците няма и не може да има закони, камо ли математически изразени, които да обясняват същността на пазара/капитализма. Не някакви математически равновесия и рационални избори са движили Джеф Безос да стартира Amazon, както не са движили вашия съсед или познат да направи фирма за доставка на храна за близките офиси. Тук е важно да отбележа (за хората с промити от чалга икономиката мозъци), че австрийците разбират творчеството в най-широкия смисъл на думата. А може би той е основният. Всеки човек, който съумее да намери/открие дейност, от която да печели, е творец, той създава нещо ново. Дори това ново да е квартално кафене, което за половин година го е направил популярно.
Както и да е. Много говорих. А идеята ми е не да образовам, а да предложа нещо на вече образовани хора. Давам за даунлоуд някои основни произведения на основни представители на австрийската икономическа школа плюс едно много добро изложение и анализ на школата.
Hayek, Friedrich Von - Denationalization of Money
Hayek, Friedrich Von - The Pure Theory of Capital
Hayek, Friedrich Von - The Pretence of Knowledge
Hayek, Friedrich Von - Individualism and Economic Order
Hayek, Friedrich Von - Law, Legislation and Liberty
Hayek, Friedrich Von - The Trend of Economic Thinking Essay
Mises, Ludwig Von - Human Action. A Treatise On Economics
Murray N. Rothbard - Making Economic Sense
Murray N. Rothbard - The Ethics of Liberty
Murray N. Rothbard- Power and Market Government and The Economy
Murrey N. Rothbard - Anatomy of the State
Е. Бем-Баверк - Основы теории ценности хозяйственных благ
Людвиг фон Мизес - Социализм. Экономический и социологический анализ
Людвиг фон Мизес - Человеческая деятельность. Трактат по экономической теории
Хесус Уэрта де Сото - Австрийская экономическая школа. Рынок и предпринимательское творчество
четвъртък, 3 май 2012 г.
Срещу монетаризма и неговия пророк Георги Ангелов
Българската икономическа и обществена мисъл е на някакво първобитно ниво. Доколкото съществува някаква дискусия, тя е относно конкретното разбиране как да се прилага икономическият либерализъм в крайно ограничента му монетаристка форма. Но иде ли реч за самия него, всеки спор, всякакво друго мнение заглъхва. (За нашите кейнсианци ще пусна отделен постинг.) Само че икономическата теория и възглед за света не се изчерпват с монетаризма на чикагската школа; и изобщо не се изчерпват с теориите, базирани на неокласическия икономически модел.
У нас господства характерната още от Възраждането мания по модна теория, на която "се подчиняват всички мислещи хора". Има се предвид мислещите хора "там", в развития свят. От което би следвало да заключим, че нашите хора не са особено мислещи. Но проблемът е другаде. Българските икономически, политически и прочие елити страдат от дълбок комплекс за непълноценност, те не вярват в собствения си разум и в неговите възможности; а оценяват себе си, сравнявайки се с другите. Това е историческият порок и грях на елитите ни (умишлено не използвам руското понятие "интелигенция"). Показателна е творческата биография на бащата на българския модернизъм Петко Славейков. В теоретичните си статии той непрекъснато се позовава, оттласква и пак се връща към европейския модернизъм. За нашенските символисти това е още по-очебийно.
Но да се върна на икономическата мисъл. У нас например тотално липсва поглед към днешната икономическа реалност от гледната точка на институционалната икономика. Даже се питам понякога: а всъщност в основния икономически университет - УНСС, изобщо имат ли курс по институционална икономика? И печално си отговарям - едва ли.
Както и нямат курс за австрийската икономическа школа, независимо, че в контекста на сегашната глобална криза тя преживява истински ренесанс. Това, че някакви посредствени хора, заели конюнктурни синекурни длъжности в неправителствени организации, повтарят "Хайек, Хайек, Хайек", не значи, че имат понятие от австрийците. Ако имаха, нямаше да се ограничават с позоваването си само на две негови - по същество публицистични творби - "Пътят към робството" и "Фаталната самонадеяност". Те са публицистика, следователно идеология и могат да бъдат критикувани и оборвани от много различни теоретични позиции (не само леви). Истинският принос на Хайек са икономическите му трудове. Които нашенските му апологети очевидно не познават. Но за австрийците (вкл. Хайек) ще пиша отделно.
Сега ми се иска да представя на хората, които се интересуват от икономиката не само като числа, които са превъплъщение на изначални, едва ли не божествени истини - а претенциите на нашенските чалга икономисти от типа на Георги Ангелов (с когото за съжаление се съобразяват мнозина, дори управляващите) са, че те съобщават някаква изначална и всеобща истина, неподлежаща на дискусии - та идеята ми е да предложа на хората, които не са склонни априори да приемат, че има един бог и Георги Ангелов е неговият пророк, друга интерпретация на икономиката.
За идеологизираните нашенски следовници на пазарния фундаментализъм (който е идеология, а не научна теория) пояснявам, че институционализмът няма нищо общо с всякакви социалистически и социалдемократически идеи. За тях ще е интересно, че политиките на Световната банка в последното десетилетие все повече трябва да бъдат интерпретирани в светлината на неоинституционализма, отколкото на чикагския монетаризъм.
За същите нашенски поклонници на безкрайно ограничения от теоретическа гледна точка икономически либерализъм, известен у нас като "монетаризъм" - завършвам с думи на Ралф Дарендорф от началото на 1990 г. Междудругото, умишлено не давам в този постинг никакви линкове (кой е Веблер, Полани, Хайек, Дарендорф и какво е основното съдържание на основните им трудове). По правило давам такива. Сега не го правя, защото целта ми са хората, които действително се интересуват. Ако разбират, справките за авторите няма да са им важни, а ще са им интересни и/или важни книгите. Ако не разбират, мога само да се надявам, че ще положат усилия да разберат, но това няма да стане от мои справочни линкове. Защото не желая да зарибявам. Интересуват ме хора, които търсят. Защото горецитираният Георги Ангелов е пример на човек, който не е положил никакви усилия и не търси нищо. Та какво казва Дарендорф през 1990 г.:
При неокласическия модел съвършено липсва обяснение как е възможно да има развитие. Ако пазарът е в състояние на съвършена конкуренция (мечтата на георгиангеловци), няма как нов продукт да навлезе, няма как да има промяна. Монетаристите игнорират човека-предприемач, творческите сили на предприемача по начин, сходен на социалистите. Разликата е, че социалистите смятат, че човек се подчинява на законите на историята, а монетаристите смятат, че се подчинява на законите на пазара.Едно и също подценяване, игнориране на отделната човешка личност.
Както и да е, започнах да обяснявам възгледите на австрийската школа, а целта ми е друга - институционализма. (Нео)институционалната критика на неокласическата теория може да се сведе до един прост въпрос: Защо еднакви икономически мерки дават съвършено различни резултати? Както споменах, Световната банка също стигна до този въпрос. Да го огрубя съвсем: Ако всичко се обяснява с равновесно търсене-предлагане, непечатане на пари, свободен валутен и капиталов режим, балансиран бюджет, минимум социални разходи, минимум натоварване върху бизнеса, минимални държавни разходи, абсолютно гъвкав пазар на труда - защо тези рецепти работят различно в различните страни (някъде успешно, другаде - недотам), а в огромна част (в Третия свят, специано Африка) изобщо не работят? Адептите на неокласическата теория нямат отговор.
Институционалистите, грубо казано, отговарят, че обществото не е възможно и не бива да бъде свеждано до икономиката. А икономиката е производна на обществото. Няма абсолютни икономически закони. Има социални закони, които са специфични за всяко отделно общество, а не са всеобщи, - NB! тук е принципната разика с марксизма - марксистите претендират, че откритите от тях закони важат за всички, винаги и навсякъде; докато (нео)институционаистите предпоставят, че няма всеобщи да всички общества закони, на които се подчинява икономиката. И всеки опит да се имплантира чужд икономически модел задължително завършват с неуспех. А както казах, Световната банка, чиято цел е развитието, а не както на МВФ финансовата стабилизация, напоследък все повече се вглежда в специфичните особености на обществата в държавите, които подпомага.
За да дам идея за тоя тип размисли, давам за свободен даунлоуд две фундаментални монографии, представящи школата на икономическия институционализъм (на английски и на руски):
Karl Polanyi - The Great Transformation. The Political and Economic Origins of Our Time
Карл Поланьи - Великая трансформация. Политические и экономические истоки нашего времени
Thorstein Veblen - The Theory of the Leisure Class
Торстейн Веблен - Теория праздного класса
И един съвременен прочит на Полани, който може да породи у мислещия човек интересни размисли (само на английски):
Reading Karl Polanyi for the 21st Century. Market Economy as a Political Project
Download
У нас господства характерната още от Възраждането мания по модна теория, на която "се подчиняват всички мислещи хора". Има се предвид мислещите хора "там", в развития свят. От което би следвало да заключим, че нашите хора не са особено мислещи. Но проблемът е другаде. Българските икономически, политически и прочие елити страдат от дълбок комплекс за непълноценност, те не вярват в собствения си разум и в неговите възможности; а оценяват себе си, сравнявайки се с другите. Това е историческият порок и грях на елитите ни (умишлено не използвам руското понятие "интелигенция"). Показателна е творческата биография на бащата на българския модернизъм Петко Славейков. В теоретичните си статии той непрекъснато се позовава, оттласква и пак се връща към европейския модернизъм. За нашенските символисти това е още по-очебийно.
Но да се върна на икономическата мисъл. У нас например тотално липсва поглед към днешната икономическа реалност от гледната точка на институционалната икономика. Даже се питам понякога: а всъщност в основния икономически университет - УНСС, изобщо имат ли курс по институционална икономика? И печално си отговарям - едва ли.
Както и нямат курс за австрийската икономическа школа, независимо, че в контекста на сегашната глобална криза тя преживява истински ренесанс. Това, че някакви посредствени хора, заели конюнктурни синекурни длъжности в неправителствени организации, повтарят "Хайек, Хайек, Хайек", не значи, че имат понятие от австрийците. Ако имаха, нямаше да се ограничават с позоваването си само на две негови - по същество публицистични творби - "Пътят към робството" и "Фаталната самонадеяност". Те са публицистика, следователно идеология и могат да бъдат критикувани и оборвани от много различни теоретични позиции (не само леви). Истинският принос на Хайек са икономическите му трудове. Които нашенските му апологети очевидно не познават. Но за австрийците (вкл. Хайек) ще пиша отделно.
Сега ми се иска да представя на хората, които се интересуват от икономиката не само като числа, които са превъплъщение на изначални, едва ли не божествени истини - а претенциите на нашенските чалга икономисти от типа на Георги Ангелов (с когото за съжаление се съобразяват мнозина, дори управляващите) са, че те съобщават някаква изначална и всеобща истина, неподлежаща на дискусии - та идеята ми е да предложа на хората, които не са склонни априори да приемат, че има един бог и Георги Ангелов е неговият пророк, друга интерпретация на икономиката.
За идеологизираните нашенски следовници на пазарния фундаментализъм (който е идеология, а не научна теория) пояснявам, че институционализмът няма нищо общо с всякакви социалистически и социалдемократически идеи. За тях ще е интересно, че политиките на Световната банка в последното десетилетие все повече трябва да бъдат интерпретирани в светлината на неоинституционализма, отколкото на чикагския монетаризъм.
За същите нашенски поклонници на безкрайно ограничения от теоретическа гледна точка икономически либерализъм, известен у нас като "монетаризъм" - завършвам с думи на Ралф Дарендорф от началото на 1990 г. Междудругото, умишлено не давам в този постинг никакви линкове (кой е Веблер, Полани, Хайек, Дарендорф и какво е основното съдържание на основните им трудове). По правило давам такива. Сега не го правя, защото целта ми са хората, които действително се интересуват. Ако разбират, справките за авторите няма да са им важни, а ще са им интересни и/или важни книгите. Ако не разбират, мога само да се надявам, че ще положат усилия да разберат, но това няма да стане от мои справочни линкове. Защото не желая да зарибявам. Интересуват ме хора, които търсят. Защото горецитираният Георги Ангелов е пример на човек, който не е положил никакви усилия и не търси нищо. Та какво казва Дарендорф през 1990 г.:
Може някой да ме изтълкува погрешно поради цитирането на Дарендорф, но ще го конкретизирам с автентичното австрийско тъкуване - а именно, че пазарът, респ. капитализмът е процес на съзидателно разрушение. Предприемачите не следват някакви слепи закони, закономерности (вкл. неокласическите премудрости, които ги възпроизвежда всеки учебник). Предприемачите са творци - както художниците, скулпторите, писателите... Те създават нещо ново, нещо неизмислено преди тях. Тази базисна идеология на австрийците не могат да я вдянат (защото не я знаят) младежи като Георги Ангелов. С две думи да кажа разликата между чалга монетаристите и привържениците/защитниците на истинския либерализъм в икономиката:"Пътят към свободата не е път от една система до друга. Той е път, който води към отворените пространства от безкрайните варианти на бъдещето, някои от които се конкурират помежду си. Тяхната конкуренция прави историята. Битката между системи е илиберална (сиреч извън либерализма, просто казано - няма нищо общо с него) заблуда.... Ако капитализмът е система, то срещу него трябва да бъде поведена не по-малко решителна борба, отколкото срещу комунизма. Всички системи означават робство, включително и "естествената" система на тоталния "пазарен ред", при който никой не се опитва да прави нищо друго, освен да защитава определени правила на играта, открити от някоя мистериозна секта на икономически съветници."
При неокласическия модел съвършено липсва обяснение как е възможно да има развитие. Ако пазарът е в състояние на съвършена конкуренция (мечтата на георгиангеловци), няма как нов продукт да навлезе, няма как да има промяна. Монетаристите игнорират човека-предприемач, творческите сили на предприемача по начин, сходен на социалистите. Разликата е, че социалистите смятат, че човек се подчинява на законите на историята, а монетаристите смятат, че се подчинява на законите на пазара.Едно и също подценяване, игнориране на отделната човешка личност.
Както и да е, започнах да обяснявам възгледите на австрийската школа, а целта ми е друга - институционализма. (Нео)институционалната критика на неокласическата теория може да се сведе до един прост въпрос: Защо еднакви икономически мерки дават съвършено различни резултати? Както споменах, Световната банка също стигна до този въпрос. Да го огрубя съвсем: Ако всичко се обяснява с равновесно търсене-предлагане, непечатане на пари, свободен валутен и капиталов режим, балансиран бюджет, минимум социални разходи, минимум натоварване върху бизнеса, минимални държавни разходи, абсолютно гъвкав пазар на труда - защо тези рецепти работят различно в различните страни (някъде успешно, другаде - недотам), а в огромна част (в Третия свят, специано Африка) изобщо не работят? Адептите на неокласическата теория нямат отговор.
Институционалистите, грубо казано, отговарят, че обществото не е възможно и не бива да бъде свеждано до икономиката. А икономиката е производна на обществото. Няма абсолютни икономически закони. Има социални закони, които са специфични за всяко отделно общество, а не са всеобщи, - NB! тук е принципната разика с марксизма - марксистите претендират, че откритите от тях закони важат за всички, винаги и навсякъде; докато (нео)институционаистите предпоставят, че няма всеобщи да всички общества закони, на които се подчинява икономиката. И всеки опит да се имплантира чужд икономически модел задължително завършват с неуспех. А както казах, Световната банка, чиято цел е развитието, а не както на МВФ финансовата стабилизация, напоследък все повече се вглежда в специфичните особености на обществата в държавите, които подпомага.
За да дам идея за тоя тип размисли, давам за свободен даунлоуд две фундаментални монографии, представящи школата на икономическия институционализъм (на английски и на руски):
Karl Polanyi - The Great Transformation. The Political and Economic Origins of Our Time
Карл Поланьи - Великая трансформация. Политические и экономические истоки нашего времени
Thorstein Veblen - The Theory of the Leisure Class
Торстейн Веблен - Теория праздного класса
И един съвременен прочит на Полани, който може да породи у мислещия човек интересни размисли (само на английски):
Reading Karl Polanyi for the 21st Century. Market Economy as a Political Project
Download
Филистерски съвет
Автор Владимир Дойчинов
Филистер - Човек с ограничен кръгозор, с еснафски обноски,със снобски възгледи и лицемерно поведение.
Филистер (нем. Philister «филистимлянин») — презрительное название человека с узкими взглядами, преданного рутине; самодовольный мещанин, невежественный обыватель, отличающийся лицемерным, ханжеским поведением. Филистер — человек без духовных потребностей, тот, кто не ценит искусство, не разделяет связанных с ним эстетических или духовных ценностей.
понеделник, 30 април 2012 г.
Ajax (3 ebooks for download)
Ajax For Dummies
Ajax on Rails
Pro Apache Struts with Ajax, Apress, 2006, Apress 2006
Ajakx and Wordpress An in-depth guide on using Ajax with WordPress
Абонамент за:
Публикации (Atom)