Я внимавай! Строй се!

Заплахата ACTA for Dummies (видео)

Напоследък много ми бе се смъкнал в очите Емил Кошлуков поради флиртовете си с гербавите, но последното му предаване изтри всичките му грехове. Във "Факторът Кошлуков" обясни брилянтно, на моменти дори нагледно, и напълно разбираемо за всеки човек със средно образование какво е ACTA и защо трябва да се борим против нея.

А това - да се обясни опасността на ACTA не е лек проблем. Аз самата съм наясно, защото от години се ровя в темата за интелектуалната собственост, в частност авторските права в дигиталната сфера, но непрекъснато се сблъсквам с трудността как стотиците страници, които съм изчела по въпроса, да ги резюмирам на човек, който знае за пиратството само от медиите. А Кошлуков го е направил фантастично!

Затова свалих видеото на тази част от предаването му, конвертирах го и го качих в Youtube, откъдето го ембедвам. Сигурна съм, че г-н Кошлуков няма да ми се разсърди, че го пиратствам ;-) Даже смятам, че ще е доволен, като изгледате видеото, ще разберете защо.

[видео]

[край на видеото]

Свалено от No Frame Media Референдум

И понеже смятам, че ще е полезно това видео да се разпространява колкото се може повече преди протеста на 11 февруари, и изобщо преди ратификацията в парламента, ето възможности да го разпространявате:

- видеото в Youtube --> http://www.youtube.com/watch?v=8kNK1L_B5Ww&feature=youtu.be

- код за вграждане на видеото в блог или сайт:



- линк за сваляне на видеото от файлообменник --> http://ifolder.ru/28512524



Какво друго можеш да направиш:

- Подпиши петицията до Европарламента срещу ACTA --> http://www.avaaz.org/en/eu_save_the_internet/

- Присъедини се към групата  Ние казваме "НЕ" на ACTA! / Bulgaria says "NO" to ACTA! във Фейсбук

- Ела на пилоните до НДК, в 11:00 часа на 11 Февруари (събота) - начална точка на протеста срещу приемането на ACTA в България - част от общоевропейския протест срещу ACTA.

_________________________________

Ако на някой му се четат други публикации по темата интелектуална собственост в съвременния свят , да отвори от категориите вдясно Copyleft and Open Culture

Какво изисква ACTA от България.

На срещата си с Асоциацията на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги (АПТИУ) премиерът Борисов заяви:

"Международното споразумение ACTA да бъде ратифицирано от Народното събрание на Република България, като за членовете, налагащи контрол на трафика в интернет, ще бъде заложена резерва, че се прилага досега действащото в момента българско законодателство"

И даже го написа саморъчно - в Дневник.бг бяха публикували снимка на ръкописния Бойков текст. Жалко, че не я копирах веднага, защото половин ден по-късно я махнаха. Може би защото са наясно с нрава на автора.

Не знам дали той е съзнавал каквои говори, по-скоро не. Да е чел текста на ACTA пък съвсем не вярвам. Лошото е, че май никой в правителството и изобщо НИКОЙ в ГЕРБ не го е чел внимателно. Защото то е изтъкано от идеята, че законите на тези, които го приемат, трябва да се променят в духа на мракобесното американско законодателство за интелектуалната собственост. Разбира се, това не се казва направо, а е опаковано в такива словесно юридически финтифлюшки, че главата ти се завъртява докато ги разопаковаш.

Да започнем отначало - Глава I, Раздел 1, Член 2: Естество и обхват на задълженията, параграф 1:

Страните по споразумението следва да приведат в действие разпоредбите на настоящото споразумение.

И отиваме веднага на разпоредбите за това, за което Байко се зарече -Раздел 5, Член 27: Прилагане в цифровата среда:

1. Всяка от страните осигурява наличието на процесуални норми в своето законодателство, съгласно предвиденото в раздели 2 („Прилагане на нормите на гражданското право“) и 4 („Прилагане на нормите на наказателното право“), които да позволяват ефективни действия срещу всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда, включително и на неотложни корективни мерки за предотвратяване на нарушения, както и на корективни мерки за възпиране на всяко последващо нарушение.

Всеки юрист първокурсник знае, че процесуални норми се осигуряват чрез текстове в законите. Т.е., ако в българските закони няма норми съгласно предвиденото в раздели 2 и 4, ще трябва да ги въведем след като ратифицираме ACTA. Само трябва да погледнем какво е предвидено в раздели 2 и 4 - ако го имаме в нашите закони, всичко е ОК. Но ако го няма?

Отваряме Раздел 2: Прилагане на нормите на гражданското право и поглеждаме Член 11: Информация във връзка с нарушения

Без да се накърняват законодателните разпоредби на страните относно предоставянето на привилегии, защитата на поверителността на източниците на информация или обработката на лични данни, всяка страна следва да предвиди възможността при своите гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да бъдат оправомощени, при обосновано искане от страна на носителя на правата, да разпоредят нарушителят или предполагаемият нарушител да предостави на носителя на правата или на съдебните органи, поне за целите на събирането на доказателствен материал, информацията от значение, съгласно предвиденото в нейните приложими законови и подзаконови актове, намираща се в притежанието или под контрола на нарушителя или предполагаемия нарушител. Тя може да включва информация относно всяко лице, замесено в който и да е аспект на нарушението или предполагаемото нарушение и относно средствата за производство или каналите за разпространение на създадените в нарушение или в предполагаемо нарушение стоки или услуги, включително идентифицирането на трети лица, за които се твърди, че са замесени в производството и разпространението на такива стоки или услуги, и относно техните канали за разпространение.

Пак юрист първокурсник може да подскаже, че съдебните органи се оправомощават единствено от законите. И че щом държавата "следва да предвиди възможността" "нейните съдебни органи да бъдат оправомощени" - единственият начин да го направи е като създаде съответни закони.

Сега вместо хипотетичния юрист първокурсник ще се обърна към реалната издателска къща "Труд", и реалната Читанка.инфо. Историята на Читанката както ни я разказа тогава МВР:

Успешната операция по пресичане на пиратско разпространение на книги в интернет пространството, посредством сайта “chitanka.info”, е проведена от спецполицаите от сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБОП, под прякото наблюдение на СРП. 

Акцията е реализирана след разследване по сигнали на ощетени – Асоциацията “Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи. В хода му е установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия и функции от различни градове в България. При предприетите действия на покрив на обществена сграда в София антимафиотите открили сървъра, на който е поддържан интернет сайтът. Сървърът бил поставен в специална кутия и по този начин достъпът до него бил затруднен. Разследващите установили, че “виртуалната библиотека”, от която се теглели пиратските литературни произведения, е укрита в помещение на печатница в София В хода на претърсванията са иззети сървъри и компютърни системи с пиратското съдържание.
Всеки месец престъпната група добавяла над 600 нови заглавия на книги от български и чуждестранни автори, речници, учебници и др. По данни на спецполицаите, чрез нелегалния сайт, който е действал повече от две години, са нанесени щети на българската култура и книгоиздателска дейност за милиони левове.

Асоциация-мисоциация и съюзи-миюзи са бла-бла, всички знаят, че Тошо Тошев, тогавашният бос на "Труд" поръчва на Явор Колев от ГДБОП. "Нелегалният сайт" беше Chitanka.info. Ако тогава имаше ACTA, Тошо Тошев можеше да поиска съдът да нареди на столичните интернет провайдъри да дадат пълните данни на всеки потребител, влизал в Chitanka.info да сваля книги. Съдът щеше да му даде имената, адресите и Тошо можеше по опис да почне да съди и осъди всеки за нанесени материални щети. Това щеше да стане защото всеки интернет провайдър е "предполагаем нарушител", имената и адресите на потребителите са информация, "намираща се в притежанието или под контрола на нарушителя или предполагаемия нарушител", а потребителите са "трети лица, за които се твърди, че са замесени". Тошо пък е "носител на правата". Хубаво, а :-)

Но според нашите закони не Тошо, ами и киберЯвор не може да иска от съда такива глупости. Ако каже на съда да нареди примерно на Спектър.нет да идентифицира потребителите, отваряли даден сайт, дори цецковата приятелка Владимира ще откаже. Защото според закона, за да издаде съдът такава заповед, той трябва да получи убедителни доказателства - но не от фирмата на някой си Тошо, а от МВР, за извършено конкретно престъпление от конкретен потребител. А не за "който и да е аспект на предполагаемото нарушение" и за "трети лица, за които се твърди, че са замесени". Цецковото МВР отдавна работи по тази логика, но ако и съдът вземе да решава кого да следят в Интернет според предположения и твърдения.... Днес за една читанка ще предполагат, пък утре ще предположат за заговор срещу...., бе квото и да предположат, ще могат да си следят в Интернет на воля.

И каква стана тя? Само едничък чл.11 разгледахме и вече трябва да променяме закони. А какви хубавини има по-нататък в членовете - конфискации по "предполагаемост" и "твърди се"; парични глоби, чиито размер определя не съдът, а корпорациите носители на правата... Член до члена, направо Голям шлем, както викаше един дето скоро си тръгна.

Но за другите хубавини утре, че материята е натоварваща за четене наведнъж.

________________________________________________________

Който се интересува повече от епопеята с Читанката, чийто краен резултат беше обратният на този, който алчният Тошо и киберслугата му гонеха:

Читанка.инфо е жива!

Който иска сам да се зарови в коварния текст на ACTA (на български и на английски):

EUR-lex

А за феновете на Явор Колев:

КиберЯвор

ACTA - текст и коментар

Поради много изкривени и заблуждаващи публикации на традиционните меадии и на официални лица, вкл. министър-председателят, публикувам "ACTA - текст и коментар" от блога "Луд на шарено се радва", защото кратко, точно и разбираемо за всеки обяснява същността на проблема:

Това е кратък анализ на текста на ACTA.

Поставям условието, че не съм го обследвал в дълбочина, но все пак мисля, че е полезно да изложа на достъпен език и съвсем накратко основните неща, които ме притесняват.

Текст на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония н портала Eur-lex.europe.eu: http://eur-lex.europa.eu/Notice.do?mode=dbl&lang=en&lng1=en,bg&lng2=bg,cs,da,de,el,en,es,et,fi,fr,hu,it,lt,lv,mt,nl,pl,pt,ro,sk,sl,sv,&val=577911:cs&page=1&hwords=null (текстът е на английски и на български)

Споразумението е съставено с брюкселска предпазливост - забележете, че се минава по механизма на ратификации от държавите-членки, а не на директно сближаване в областта на наказателното право, по отношение на което повечето държави са доста чувствителни. За сметка на това са достатъчни само 6 ратификации, за да започне да действа (вж. чл. 40 и 43).

1) Наказателна репресия в защита на корпоративни търговски интереси

Въобще идеята да се охраняват търговски интереси с помощта на наказателна репресия е много остаряла за обществото, в което живеем. Ние и сега имаме такива разпоредби в НК, но благодарение на това, че те са лошо написани и че има капка здрав разум у нашите съдии, тези текстове не се прилагат.

Да преследваш с наказателни норми някого, защото на дадена корпорация това й излиза по-евтино, отколкото сама да си води граждански процес и да си търси правата, е крайно лицемерно. Това е нещо като... корпоративен тоталитаризъм.

Например Майкрософт си има армия от адвокати и определено разполага с достатъчно ресурси, за да си търси правата по съдебен ред. Същото важи и за организациите за колективно управление на авторски права.

2) Мерки, насочени срещу търговската дейност с пиратски стоки

Предвижда се приемане в националното законодателство на наказателни санкции за "умишлено фалшифициране на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права в търговски мащаби" (вж. чл. 23 и 24). Тоест изисква се да извършваш търговска дейност със защитени стоки, за да могат да те затворят. От една страна това е добре, защото излиза, че твърденията за вкарване в затвора заради сваляне на mp3 файлове, филми или игри са спекулации; от друга страна обаче, един торент тракер не може и реклами да си сложи на сайта под страх от наказателна отговорност на собствениците му.

3) Директна намеса на държавата

Още по-притеснителни ми изглеждат разпоредбите на чл. 27. Те предвиждат възможност за широка намеса на държавата в интернет с репресивни мерки – събиране на информация, принуждаване на интернет доставчиците да предават трафични данни, сваляне на сайтове и пр.

"Дадена страна може, в съответствие със своите законови и подзаконови норми, да оправомощи компетентните си органи да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение, когато носителят на правата е подал юридически обоснована искане, свързано с нарушение на права върху търговска марка или за нарушение на авторско или сродно право, и когато такава информация е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права."

4) Обръщане на доказателствената тежест

Това може би е най-страшното от правна гледна точка. Това означава, че корпорацията, която е предполагаемо пострадала от вашите пиратски действия, няма да има нужда да доказва, че вие сте я увредили – напротив, вие ще трябва да давате обяснения, за да докажете своята хипотетична невинност. Обаче основен принцип на съвременната защита на правата на човека е „невинен до доказване на противното”. Противното се доказва от онзи, който твърди нарушението, поне в гражданския и в наказателния процес.

Съдете сами (чл. 11):

„...възможността (...) при обосновано искане от страна на носителя на правата, да разпоредят нарушителят или предполагаемият нарушител да предостави на носителя на правата или на съдебните органи, поне за целите на събирането на доказателствен материал, информацията от значение, съгласно предвиденото в нейните приложими законови и подзаконови актове, намираща се в притежанието или под контрола на нарушителя или предполагаемия нарушител. Тя може да включва информация относно всяко лице, замесено в който и да е аспект на нарушението или предполагаемото нарушение и относно средствата за производство или каналите за разпространение на създадените в нарушение или в предполагаемо нарушение стоки или услуги, включително идентифицирането на трети лица, за които се твърди, че са замесени в производството и разпространението на такива стоки или услуги, и относно техните канали за разпространение.”

Като цяло тази перла на законотворчеството е едно сериозно отстъпление от развитието на защитата на човешките права. Споразумението е неадекватно като методи на защита и непропорционално като степен на намеса на държавата в гражданските отношения (защото отношенията между една „пострадала” от пиратство корпорация и гражданите са гражданскиотношения).

От друга страна, нашата държава отдавна нехае за тези неща и има достатъчно неприятен уклон към полицейщина. У нас тоталитарният подход няма как да се избие от главите на управляващите и на „органите” – за тях събирането на доказателства и воденето на справедлив процес понякога се явява непосилно трудно. Много по-лесно е да разбиеш няколко врати, да унижаваш и тормозиш някакви хора и да конфискуваш там нещо, пък съдът как ще се оправя – негова си работа. Лошото е, че такова едно споразумение ще им развърже ръцете за повече репресивни правомощия в ущърб на обществото. Европа може да си мисли, че изписва вежди – нашите тук обаче ще извадят очи.

Споразумението още не е ратифицирано от България и не е станало задължително.

Протестирайте.

Има смисъл.

Причина да закриеш сметка в Първа инвестиционна

Документът в оригинален размер (кликни върху образа, за да го увеличиш)