От 15 митрополити, ръководещи епархиите на Българската православна църква, само о бозе почившият патриарх Максим, ловчанският митрополит Гавриил, доростолският митрополит Амвросий и най-младият сред висшите духовници - пловдивският митрополит Николай, не са били сътрудници на Държавна сигурност - по официалното огласените данни от Комисията по досиетата.
Оттук нататък е твърде интересен изборът на новия патриарх. Нямам предвид каноничните изисквания и процедури, а обществено-политическия смисъл. Ако бъде избран бивш агент на Държавна сигурност, сиреч, някой от мнозинството други 13 митрополити - това ще е знак, че гербавите мутромилиционери са овладяли и Църквата.
Същият знак ще е ако бъде избран Николай Пловдивски. Той е твърде властоугоден, въпреки че умело маскира това под формата на православен фундаменталист. Истинският проблем на Николай Пловдивски е, че не отговаря на изискването за навършена 50-годишна възраст, липсват му цели 7 години до нея. Не ми се вярва днешната власт да постъпи както глупавите и богонеугодни хора при първото управление на СДС, които нагазиха с калните си обувки църковната същност и църковния канон. Според мен около 95% от българите, независимо, че голямата част от тях се смятат за православни, нямат идея какво е канон. Това е все едно закон - но не в държавата, а в църквата. Особено в православните църкви на той е изключително важен. Дори Римокатолическата църква е по-гъвкава по отношение на канона.
Оттук нататък е твърде интересен изборът на новия патриарх. Нямам предвид каноничните изисквания и процедури, а обществено-политическия смисъл. Ако бъде избран бивш агент на Държавна сигурност, сиреч някой от мнозинството 13 митрополити-агенти - това ще е знак, че гербавите мутромилиционери са овладяли и Църквата.
Същият знак ще е ако бъде избран Николай Пловдивски. Той - поради младостта си, не е агент, но е твърде властоугоден, маскирайки слагачеството си под формата на едва ли не православен фундаментализъм. Проблемът с Николай Пловдивски е, че не отговаря на изискването за навършена 50-годишна възраст, липсват му цели 7 години до нея. Не ми се вярва днешната власт да постъпи както глупавите и богонеугодни хора при първото управление на СДС, които нагазиха с калните си обувки духовната същност и канона на Светата православна църква, създавайки разкола.
Според мен около 95% от българите, независимо, че голямата част от тях се смятат за православни, нямат идея какво е канон. Това е все едно закон в църквата. Особено в православните църкви той е изключително важен. Римокатолическата църква например е по-гъвкава по отношение на канона.
Междудругото, като казах "православни църкви" - т.е. множествено число, е също нещо непонятно за 95% от българите. Римокатолическата църква е една единствена. А православните църкви са 15 автокефални, сиреч самоуправляващи се (който поназнайва гръцки, ще разбере само от базисното определение - "автокефални") и 7 църкви, които са в канонична зависимост от някоя автокефална църква. Автокефалните църкви са Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, Руската,
Грузинската, Сръбската, Румънската, Българската, Кипърската, Еладската, Албанската, Полската, Православната Църква на Чешките земи и Словакия, Православната Църква
в Америка.
Всички тези църкви, респективно техните глави - патриарситe, са равни помежду си. За разлика от римокатолиците от цял свят, които имат един глава - папата, и чиито енциклики, були и прочие (не съм им много веща в канона) нормативни
църковни актове имат сила, задължителна за всички.
Но да се върнем към нашия проблем. Моралът и канонът предполагат, че изборът на наследник на о бозе почившия Максим трябва да се осъществи измежду двама митрополити:
Гавриил Ловчански и Амвросий Доростолски - които не са били агенти на ДС.
Третият, кото не е бил агент - поради младостта си, Николай Пловдивски би бил открито скандален избор от гледна точка
на устава - 43-годишен, когато се изискват 50.
С Амвросий Доростолски има друг проблем - по време на печалния за вярата, за Църквата и за вярващите разкол той бе активен участник в разколническата група на Пимен. И независимо от това, че разколът бе преодолян с доброта и взаимосъгласие, той не може да бъде зачеркнат като несъществуващ. И никой от митрополитите участници в него не може да свали от себе си този грях.
Всеки от останалите 13 пък би бил скандален от морална гледна точка. Не само от гледна точка на общочовешкия морал, а и от църковния. Нещата, които има в досиетата на почти всички, са, меко казано, нелицеприятни. Може би единствен Натанаил Неврокопски би могъл, и то с основание, да твърди, че няма небогонеугодно дело, което е вършил, а е работил за българската държава. Да, така е. Ама като агент на Първо главно управление на Държавна сигурност. Не мисля, че да работиш за комунистическата Държавна сигурност е богоугодно дело.
И какво стана? Единственият достоен от църковна и морална гледна точка е Гавриил Ловчански. Той е приеман донякъде като представител на руското лоби. Но когато говорим за църковни лобита, сме длъжни да знаем, че общата политика има малко общо с тях. Защото Руската православна църква днес е мракобесно-фундаменталистка, но и Гръцката не е по-добра стока - същото мракобесие. Който и да е, трябва да уведоми за кончината първите държавници и
поместните православни църкви и до 7 дни да организира избирането на
наместник-председател. Той пък до 4 месеца трябва да насрочи и проведе
изборите за нов патриарх - единствената разлика в мракобесието на руската и гръцката църква е, че рашките стимулират фундаментализма й с властови цели; а византийците озаптяват - къде с морков, къде с тояга, православния фундаментализмъм. Основнаота разлика е в пронципното отношение към православния фундаментализъм: рашките го стимулират е култивират; а византийцитеупорито продължават (и имат успех) в озаптяването им - чрез кротце, со благо (и малко кютек) и без да им бута гювеч, за разлика от путинска Русия.
Натанаил, който е основен представител на гръцкото лоби, както и до голяма степен Николай Пловдивски не се срамят да се изявявят ката фундаменталисти (нещо, което другите руски възпитаници у нас не си позволяват) - Николай заклеймяма Мадона и инвитрото, Натанаил се би преди няколко години в храма "Александър Невски" с разколници - да, би се като верно готин побойник в буквалния смисъл на думата и след това обясни гаменщината си с Христовите думи "Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч" (Мат. 10:34). Но по принцип в автокефалните църкви (каквито са православните) няма особено значение този вид - междудържавен, лобизъм. Това, което има значение са личностовите характеристики на Николай Пловдивски и Натанаил Неиврокопски. Патриоархът би трябвало да е умерен и с отворена душа към всеки, както не би трябвало в душата му да има гняв.
Не можем да правим никакви изводи за бъдещия избор от това, че единственият достоен кандидат за патриарх - Гавриил Ловчански ще ръководи временно Светия Синод. Тъй като това се определя дефинитивно по старшинство. Който и да е ръководещ го като най-старши, трябва да уведоми за кончината на о бозе почившия патриарх първите държавници и поместните православни църкви и до 7 дни да организира избирането на наместник-председател. Той пък до 4 месеца трябва да насрочи и проведе изборите за нов патриарх.
Сиреч знаков ще бъде изборът на наместник-председател. И сега ще прозвуча кощунствено, правейки връзка с ефимерната от църковно-духовна гледна точка светска власт. Ако за наместник-председател бъде избран друг освен Гавриил, това ще значи едно единствено нещо - че гербавите мутромилиционери са решили да овладеят и църквата. И след нагласени избори - а как няма да ги наглласиш като имаш 13 агенти - нна финала азначиш гербоудобен патриарх.
Толкова ме възмущава подобна възможност, че ме избива на неприличен хумор - а за чий им е?
вторник, 6 ноември 2012 г.
Лъжовна реклама. Кучешки протези и зъбен камък
Гледам напоследък една мното яка, в смисъл въздействаща според мен върху целевата група реклама - кучкарите. Понеже много кучета страдат от проблеми със зъбите. Най-готината част са снимките на различни породи с протези като решение на проблема - страхотно. Е, накрая едно псе казва "Шегувате ли се? Има еди къв си дентастикс, който решава на 80% проблема със зъбняа камък. Давайте всеки ден по един и нЕмайте грижа".
И аз като вроден скептик се запитах: Ако цялата работа със зъбния камък се решаваше с дъвченето на някаква пръчка дентастикс, къде дреме стоматологичната индустрия? Докато имах повече оригинални зъби, а не коронки и мостове, помня, че чистенето на зъбния камък ставаше с машинката зъболекарска и хич не беше приятно. А като гледам тази реклама - баси, иска ми се да съм куче и да ми дават по една такава пръчка на ден.
Какво иска да каже авторът: Рекламата е лъжа. Ако имаше грам истина, стоматологичната индустрия щеше да произведе десетки видове пръчки срещу зъбен камък - за деца, за възрастни, за стари хора, с еди-какви си аромати, с еди-каква-си сила (примерно пръчка, която ядеш един път на ден и пръчка, която ядеш три пъти на ден). Ама пръчки срещу зъбен камък при хора няма. Който го е еня за зъбния камък, ходи да го тормозят с гадната зъболекарска машинка. Което значи едно единствено нещо - че готината реклама е пълна лъжа.
И аз като вроден скептик се запитах: Ако цялата работа със зъбния камък се решаваше с дъвченето на някаква пръчка дентастикс, къде дреме стоматологичната индустрия? Докато имах повече оригинални зъби, а не коронки и мостове, помня, че чистенето на зъбния камък ставаше с машинката зъболекарска и хич не беше приятно. А като гледам тази реклама - баси, иска ми се да съм куче и да ми дават по една такава пръчка на ден.
Какво иска да каже авторът: Рекламата е лъжа. Ако имаше грам истина, стоматологичната индустрия щеше да произведе десетки видове пръчки срещу зъбен камък - за деца, за възрастни, за стари хора, с еди-какви си аромати, с еди-каква-си сила (примерно пръчка, която ядеш един път на ден и пръчка, която ядеш три пъти на ден). Ама пръчки срещу зъбен камък при хора няма. Който го е еня за зъбния камък, ходи да го тормозят с гадната зъболекарска машинка. Което значи едно единствено нещо - че готината реклама е пълна лъжа.
понеделник, 5 ноември 2012 г.
Рабфак - Прочь, Демократия! (Pussy будут сидеть!) [видеоклип]
Рабфак - Прочь, Демократия! (Pussy будут сидеть!)
Само песента, без видео, даунлоуд като mp3:
http://rusfolder.com/33465485
Очевидно постингът ми е за хора, които имат понятие от руския език, но по ред причини може да не са напълно наясно с интензивното развитие на сленга и също толкова интензивното му инкорпориране от нормативната реч:
братва - Член на, или цялата компания - хулиганска преди всичко, престъпното не е основното в значението; но братва - это потенциальные преступники
шваль - Жалки, нищожни хора, боклуци
из-за бугра - Западът като такъв. Директна проява на рекомунизацията, характерна на словесно-смислово ниво за путиновия режим. "Из за бугра" значеше буквално ония отсреща с директен елемент на противостояние, защото "бугор" значи "хълм, могила", сиреч пространствено сме разделени, сиреч принципно сме противопоставени.
шестерить - угоднича, подмазвам се, прислужвам, слагам се, подлагам се
хлев - специално оградена площ, обикновно за коне и крави, оградена със стабилна ограда, където могат да се разхождат, играят, най-важното - да пасат, и всичко това като вид свобода
плеть - камшик, бич
Ходор - Михаил Ходорковский. Олигарх, който легализира целия си бизнес, извади го на открито, легализира го в смисъл публикуване на всички отчети, баланси, акционерни участия. И предложи всички като него да го направят, и още - предложи на Путин всички олигарси да дадат безвъзмездно значителни суми на държавата за социални цели поради това, че са придобили собствеността си в една ситуация на хаос, която не беше честна. По принцип Путин възприе идеята, но побесня, когато при обща среща с големите бизнесмени Ходорковски му каза, че корупцията и рекетът от страна на държавните чиновници и милиционерите убиват бизнеса. Ходорковски не разбра, че удари в най-болезнената точка на Путин - а именно начина, по който той и приближените му забогатяват в много по-огромни размери, отколкото олигарсите по времето на Елцин през 90-те години на миналия век. Още повече, че Ходорковски бе започнал да финансира социалдемократически формации съвсем открито, декларирайки това - без разрешението на Путин. Не вярвам да има 1% българи, които да знаят, че финансирането на всяка политическа или имаща отношение към политиката формация се надзирава лично от Путин. Но е така. Оттам нататък Империята съсипа Ходорковски - лепнаха му обвинения в престъпления, които са безумни за всеки юридически второкурсник, осъдиха го, взеха му компанията. И понеже той не се призна за виновен, не подаде молба за помилване, а продължи борбата - дори от лагера - чрез писма и интервюта - го осъдиха втори път. Което бе абсурдно смешно вече и за първокурсник. При първото дело го осъдиха, затова, че е укрил дължимите данъци от неговите приходи. А във второто дело го осъдиха, че тия приходи не били негови, а били откраднати. Феерично!
Други феерични парчета на Рабфак:
[видео]
[край на видеото]
Рабфак
Прочь, Демократия! (Pussy будут сидеть!)
Как меня бесит этот бардак
Лезет в мессии каждый мудак
Каждая сволочь гонит волну
Как обустроить нашу страну
В телеке рожи бывшей братвы
Учат нас жить а сами мертвы
Правые, левые, всякая шваль
Всё, по домам! Закрывай фестиваль!
Прочь, демократия, старая блядь!
Нас не заманишь в хитрую сеть
Кремль стоит и будет стоять
А Пусси сидят и будут сидеть
Пусть кто-то вякнет из-за бугра
Вспомнят в Берлине наше "ура"!
Класть я хотел на Лондон и Рим
Мы по посольствам не шестерим
Прочь, демократия, старая блядь!
Нас не заманишь в хитрую сеть
Кремль стоит и будет стоять
А Пусси сидят и будут сидеть
Зреет по кухням праведный гнев
Раем скоту покажется хлев
Выдай кнуты нам, главный пастух
Будут порядок, вера и дух!
Прочь, демократия, старая блядь!
Нас не заманишь в хитрую сеть
Кремль стоит и будет стоять
А Пусси сидят и будут сидеть
Прочь, демократия, старая блядь!
Тут у нас рулят водка и плеть
Кремль стоит и будет стоять
И Ходор сидит и будут сидеть
Само песента, без видео, даунлоуд като mp3:
http://rusfolder.com/33465485
Очевидно постингът ми е за хора, които имат понятие от руския език, но по ред причини може да не са напълно наясно с интензивното развитие на сленга и също толкова интензивното му инкорпориране от нормативната реч:
братва - Член на, или цялата компания - хулиганска преди всичко, престъпното не е основното в значението; но братва - это потенциальные преступники
шваль - Жалки, нищожни хора, боклуци
из-за бугра - Западът като такъв. Директна проява на рекомунизацията, характерна на словесно-смислово ниво за путиновия режим. "Из за бугра" значеше буквално ония отсреща с директен елемент на противостояние, защото "бугор" значи "хълм, могила", сиреч пространствено сме разделени, сиреч принципно сме противопоставени.
шестерить - угоднича, подмазвам се, прислужвам, слагам се, подлагам се
хлев - специално оградена площ, обикновно за коне и крави, оградена със стабилна ограда, където могат да се разхождат, играят, най-важното - да пасат, и всичко това като вид свобода
плеть - камшик, бич
Ходор - Михаил Ходорковский. Олигарх, който легализира целия си бизнес, извади го на открито, легализира го в смисъл публикуване на всички отчети, баланси, акционерни участия. И предложи всички като него да го направят, и още - предложи на Путин всички олигарси да дадат безвъзмездно значителни суми на държавата за социални цели поради това, че са придобили собствеността си в една ситуация на хаос, която не беше честна. По принцип Путин възприе идеята, но побесня, когато при обща среща с големите бизнесмени Ходорковски му каза, че корупцията и рекетът от страна на държавните чиновници и милиционерите убиват бизнеса. Ходорковски не разбра, че удари в най-болезнената точка на Путин - а именно начина, по който той и приближените му забогатяват в много по-огромни размери, отколкото олигарсите по времето на Елцин през 90-те години на миналия век. Още повече, че Ходорковски бе започнал да финансира социалдемократически формации съвсем открито, декларирайки това - без разрешението на Путин. Не вярвам да има 1% българи, които да знаят, че финансирането на всяка политическа или имаща отношение към политиката формация се надзирава лично от Путин. Но е така. Оттам нататък Империята съсипа Ходорковски - лепнаха му обвинения в престъпления, които са безумни за всеки юридически второкурсник, осъдиха го, взеха му компанията. И понеже той не се призна за виновен, не подаде молба за помилване, а продължи борбата - дори от лагера - чрез писма и интервюта - го осъдиха втори път. Което бе абсурдно смешно вече и за първокурсник. При първото дело го осъдиха, затова, че е укрил дължимите данъци от неговите приходи. А във второто дело го осъдиха, че тия приходи не били негови, а били откраднати. Феерично!
Други феерични парчета на Рабфак:
Рабфак - Путин, прощавай завинаги
Рабфак - Наш дурдом голосует за Путина
Рабфак - Эх, Россия моя…
От последното ще цитирам припева, койта ми е любим:
Эх, Россия моя!
Нефти до жопы
Угля до хуя!
Лес до небес и дичи полно
Жаль только — люди говно.
събота, 3 ноември 2012 г.
При ленторязането Бойко хапва ли първи от питката?
Аз принципно не гледам телевизия. В стаята на майка ми има зомбивизор но то си е нейна стая и аз не се тикам там .Моят зомбивизор отдавна го шитнах на 1/3 от цената му.
Обаче днес татко - те са отдавна разведени с майка, има си друго прекрасно семейство, в което гледат семейно част от вечерта телевизия, ми обърна внимание на нещо много интересно:
При ритуала на ленторязането има и разчупване и хапване на специално приготвена питка. Татко твърди, че никога Бойко не е хапвал първи от питката, а като отчупи първи парченце, го дава на момичето, което му поднася питката. Единственото разумно обяснение е, че го е страх да не го отровят. Знам, че звуча параноично. Но то е защото не гледам тв. Моля, който гледа новини, да обърне внимание на ритуала с питката и да ми каже прав ли е баща ми.
Обаче днес татко - те са отдавна разведени с майка, има си друго прекрасно семейство, в което гледат семейно част от вечерта телевизия, ми обърна внимание на нещо много интересно:
При ритуала на ленторязането има и разчупване и хапване на специално приготвена питка. Татко твърди, че никога Бойко не е хапвал първи от питката, а като отчупи първи парченце, го дава на момичето, което му поднася питката. Единственото разумно обяснение е, че го е страх да не го отровят. Знам, че звуча параноично. Но то е защото не гледам тв. Моля, който гледа новини, да обърне внимание на ритуала с питката и да ми каже прав ли е баща ми.
За недостойните журналисти. Иван Гарелов
Другарят Иван Гарелов като младши лейтенант от ПГУ-ДС преди мнооого години. Скоро след това го изпращат на разузнавателна школа в КГБ, откъдето го гонят заради трипер, морално-битово разложение и загуба на секретната карта, докато се е тър
Аз пиша не от днес за Иван Гарелов. Без да съм му чела досието, знам, че е ченге, и нещо по-важно - не заслужава моето уважение. Защо? Ще разберете защо като прочетете тези неща които писах, още когато не бяха огласени, а други ог тях и до днес се премълчават:
Както питаше учителката в 4-ти клас"Какво иска да каже авторът?" Авторът иска да каже много неща, но е хубаво да се ограничава с формАта - в смисъл формат - в който пише. В конкретния случай авторът обаче иска да сравни два коренно различни типа журналистическо поведение. Различни в генетичните си основи. Имям предвид предишния си текст:
Извинявай, Иване! Харесвам те като човек - интелект, остроумие, умение за общуване, умение да предразполагаш хората,умение да купонясваш, откритост, сърдечност, емоционалност, непосредственост, умение за импровизация.... Но.... Сам разбираш, защо казвам "НО"
* "Пепелта на Клаас удря гърдите ми; аз искам да спася Фландрия" e ключова фраза от романа "Тил Ойленшпигел" на белгийския писател Шарл де Костер. Испанската инквизиция изгаря Клаас. И след това жена му и синът му Тил събират малкото пепел от смъртните останки на Клаас. Майката на Тил ушива торбичка от червени и черни парчета плат, в която полага пепелта на Клаас, и я окачва на врата на сина си с думите "Нека тази пепел, която беше сърцето на моя мъж, в червено, каквато беше кръвта му; и в черно, подобно на нашата скръб, да бъде вечно на твоята гръд като пламък за отмъщение на неговите палачи". И всеки път преуди да предприеме решителна стъпка Тил казва "Пепелта на Клаас бие в сърцето ми"
калял с рускинята по поляните. Много тъп - отишъл да се лекува от трипера в една болница, КГБ го засякло веднага и като резултат - айде, торбичката на тоягата и бегом марш в България. Изгонили го от ПГУ-ДС, но скоро го преназначили като ОРОН /оперативен работник на обществени начала/, а от края на 70-те станал шеф на резидентурата на ДС в БНТ
Източник: Антон Тодоров от Facebook
Аз пиша не от днес за Иван Гарелов. Без да съм му чела досието, знам, че е ченге, и нещо по-важно - не заслужава моето уважение. Защо? Ще разберете защо като прочетете тези неща които писах, още когато не бяха огласени, а други ог тях и до днес се премълчават:
Как пишех сценариите на Гарелов (признание на един зомбиращ пиар)
Още за Гарелов. И за прочието "борци за свободно слово".
Както питаше учителката в 4-ти клас"Какво иска да каже авторът?" Авторът иска да каже много неща, но е хубаво да се ограничава с формАта - в смисъл формат - в който пише. В конкретния случай авторът обаче иска да сравни два коренно различни типа журналистическо поведение. Различни в генетичните си основи. Имям предвид предишния си текст:
За малкото достойни журналисти - Нери Терзиева.
И ще постъпя хулигански - правила съм го в рамките на държавната политика, защо да не направя сега? - чисто професионално като журналист Иван не отстъпва на Нери (те всъщност имат различен натюрел и съответно различни зрителски ниши). Но! И двамата се замесиха в политиката - Нери открито, Иван ужким, че не. И тук се сещам - може би не съвсем на място, за една фраза "Пепелта на Клаас удря гърдите ми; аз искам да спася Фландрия"*. Аз мисля, че е на място. И месля, че ако Нери ме прочете, всъщност ще й го напиша на стената - ще знае за какво говоря. А в гърдите на Иван няма нищо. Празно. И нищо той не иска да спаси. Той иска да спаси само себе си - в която и да е конюнктураИзвинявай, Иване! Харесвам те като човек - интелект, остроумие, умение за общуване, умение да предразполагаш хората,умение да купонясваш, откритост, сърдечност, емоционалност, непосредственост, умение за импровизация.... Но.... Сам разбираш, защо казвам "НО"
* "Пепелта на Клаас удря гърдите ми; аз искам да спася Фландрия" e ключова фраза от романа "Тил Ойленшпигел" на белгийския писател Шарл де Костер. Испанската инквизиция изгаря Клаас. И след това жена му и синът му Тил събират малкото пепел от смъртните останки на Клаас. Майката на Тил ушива торбичка от червени и черни парчета плат, в която полага пепелта на Клаас, и я окачва на врата на сина си с думите "Нека тази пепел, която беше сърцето на моя мъж, в червено, каквато беше кръвта му; и в черно, подобно на нашата скръб, да бъде вечно на твоята гръд като пламък за отмъщение на неговите палачи". И всеки път преуди да предприеме решителна стъпка Тил казва "Пепелта на Клаас бие в сърцето ми"
петък, 2 ноември 2012 г.
За малкото достойни журналисти. Нери Терзиева
На първо място безспорно е Нери Терзиева. Тя беше идеологът, двигателят, сърцето и душата на "Ефир2" - така през 1990-92 нарекоха Втора програма на БНТ. Нери и Асен Агов водеха новините на "Ефир 2" иш безспорно изпреварваха Емилия и Райчо от Канал 1. Нери въведе толкова нови идеи, похвати, форми, дари праости техники в наовинарските емисии, че до голяма степен тая прилична посредственост в днешщните телевизионни програми се дължи на нея. В смисъл, че хоряата, които бичат халтурата, все са поели нещо от искрата на Нери.
Друг голям принос на Нери е, че вкара много нови, млади и кадърни хора в телевизията. Вкарваше ги направо - ей ти камера, бягай и искам след 1 час 3 минутен репортаж. Ами това е начинът да се учиш. Хвърлят те в басейна и или изплуваш, или те вадят полуудавен и повече не те пускат до басейн.
Понеже не бе склонна на безпринципни компромиси, в края на миналия и началото на нашия век тя остана извън многовъзникналите телевизии. Защото Нери не може да служи на каузи, в които не вярва, и на хора, на които не вярва.
За мнозина бе изненада, когато стана основен имиджмейкър на президента Петър Стоянов . За мен не бе изненада. Аз се запознах с него през януари 1996 в предаването на Мико Петров по БНР "Неделя 150" , което тогава бе култово предаване. Основни участници бяхме Велислама Дъреива, Петър Стоянов и аз. Темата - моят публичен скандал с Луканов. Мисля, че излязох победител в дебата. Но ме порази пълната безпомощност на Петър Стоянов - да устоява на агресия, на подвеждащи въпроси, на недостатъчно обосновани обвинения, на подвеждащи отклонения от темата и т.н. Човекът се държа като безгръбначен. Аз му казах в прав текст "вие - СДС, в това състояние сте културно-прасветителска организация" и той замълча. Замълча. Даже Мико Петров по едно време обобщи "май истинската битка власт-опозиция се разиграва в БСП, реализирана тук чрез Невена Гюровая и Велислава Дърева". И той пак замълча.
Е, господи, не можах да позная тоя плужек от "Неделя 150" когато стана президент. Той промени всичко - водене и направление на разгавар, необходима умерена агресия, осмиващо отхвърляне на неудобни реплики. Господи, тоя човек си промени жестовете, външния вид и поведението. Президентът Стоянов нямаше нищо общо с човека, когото съжалих преди година в "Неделя 150".
И основната заслуга на това бе на Нери. Тя стана негов имиджмейкър и водещ на екипа пиари, спичрайтери, а когато трябваше вкарваше нуобходимите хора в ролята на спин доктори*. Без Нери и нейния екип безличният мухльо - когото не само аз видях директно в "Неделя 150", а за какъвто и го мислеха много седесари - нямаше да стане авторитетния президент Петър Стоянов. Нери го направи истински президент. Абе тя му промени физическото поводение, интонацията, емоционалната изразност...
А гафовете му са плод на това, че той взе, че си повярва. Реши, че вЕрно е голям президент. И изплеска три глупости горе-долу една след друга:
- "Ваньо, кажи си, те ще те разберат"
- изважгдането на доклад от контаразузнаването срещу Богомил Бонев в предизборния дебат
- презрителната му оценка за СДС след изборната загуба, че са "разбитите авари".
Обзалагам се на бутилка черно Джони, че тия Петьови самодейности са били неприятна изненада за Нери.
Но пак да си кажа това, което казвах надълго и широко досега:
Без Нери Терзиева нямаше да го има тоя президент. Или щеше да я има същата личност, заемаща поста, но с поведение хем на плужек, хем на заплашен плъх, който дебне да те ухапе.
Това, което единствено не ми е ясно е:
Дава ли си Петър Стоянов сметка за ролята, която Нери изигра в живота му? Аз нямам отговор.
Друг голям принос на Нери е, че вкара много нови, млади и кадърни хора в телевизията. Вкарваше ги направо - ей ти камера, бягай и искам след 1 час 3 минутен репортаж. Ами това е начинът да се учиш. Хвърлят те в басейна и или изплуваш, или те вадят полуудавен и повече не те пускат до басейн.
Понеже не бе склонна на безпринципни компромиси, в края на миналия и началото на нашия век тя остана извън многовъзникналите телевизии. Защото Нери не може да служи на каузи, в които не вярва, и на хора, на които не вярва.
За мнозина бе изненада, когато стана основен имиджмейкър на президента Петър Стоянов . За мен не бе изненада. Аз се запознах с него през януари 1996 в предаването на Мико Петров по БНР "Неделя 150" , което тогава бе култово предаване. Основни участници бяхме Велислама Дъреива, Петър Стоянов и аз. Темата - моят публичен скандал с Луканов. Мисля, че излязох победител в дебата. Но ме порази пълната безпомощност на Петър Стоянов - да устоява на агресия, на подвеждащи въпроси, на недостатъчно обосновани обвинения, на подвеждащи отклонения от темата и т.н. Човекът се държа като безгръбначен. Аз му казах в прав текст "вие - СДС, в това състояние сте културно-прасветителска организация" и той замълча. Замълча. Даже Мико Петров по едно време обобщи "май истинската битка власт-опозиция се разиграва в БСП, реализирана тук чрез Невена Гюровая и Велислава Дърева". И той пак замълча.
Е, господи, не можах да позная тоя плужек от "Неделя 150" когато стана президент. Той промени всичко - водене и направление на разгавар, необходима умерена агресия, осмиващо отхвърляне на неудобни реплики. Господи, тоя човек си промени жестовете, външния вид и поведението. Президентът Стоянов нямаше нищо общо с човека, когото съжалих преди година в "Неделя 150".
И основната заслуга на това бе на Нери. Тя стана негов имиджмейкър и водещ на екипа пиари, спичрайтери, а когато трябваше вкарваше нуобходимите хора в ролята на спин доктори*. Без Нери и нейния екип безличният мухльо - когото не само аз видях директно в "Неделя 150", а за какъвто и го мислеха много седесари - нямаше да стане авторитетния президент Петър Стоянов. Нери го направи истински президент. Абе тя му промени физическото поводение, интонацията, емоционалната изразност...
А гафовете му са плод на това, че той взе, че си повярва. Реши, че вЕрно е голям президент. И изплеска три глупости горе-долу една след друга:
- "Ваньо, кажи си, те ще те разберат"
- изважгдането на доклад от контаразузнаването срещу Богомил Бонев в предизборния дебат
- презрителната му оценка за СДС след изборната загуба, че са "разбитите авари".
Обзалагам се на бутилка черно Джони, че тия Петьови самодейности са били неприятна изненада за Нери.
Но пак да си кажа това, което казвах надълго и широко досега:
Без Нери Терзиева нямаше да го има тоя президент. Или щеше да я има същата личност, заемаща поста, но с поведение хем на плужек, хем на заплашен плъх, който дебне да те ухапе.
Това, което единствено не ми е ясно е:
Дава ли си Петър Стоянов сметка за ролята, която Нери изигра в живота му? Аз нямам отговор.
Анатолий Чубайс - Экономика и управление в современной электроэнергетике России - с линк за даунлоуд
След всенародните циркове, организирани съвместно и (подозирам) не независимо от ГЕРБ и БСП за АЕЦ"Белене", обилно поляти с гнусния вмирисан салатен медиен сос - довели ни до "съдбовния" и дебилнобезсмислен референдум - си промених мнението за базисните, вродени, така да се каже, познания на българите. Допреди да почнат цирковете около "Белене" мислех като всички традиционалисти от десетилетия насам, че всеки българин разбира от футбол и политика. Сега разбрах, че всеки българин разбира и от енергетика. Интересно заключение. До какви изводи води - всеки според колкото е способен мисловно, да решава.
Поради тази причина - всъщност заради няколко души като Дамян от форума на Дневник.бг, пускам една изключително професионална книга, която има един сериозен недостатък и едно сериозно достойнство, а именно:.
Тя определено е за специалисти енергетици, в нея няма милиграм от това, което приемаме за "научно-популярно". А е изключително подробна, професионално аргументирана и идеологически (в смисъл на енергетическа идеология) консисентна, тъй че ще е полезна за хората, интересуващи се професионално от българската енергийна система и започналата й либерализация. Тук трябва да напомня, че Чубайс извърши нещо, в което никой не вярваше - направи демонополизацията на държавния гигант монополист РАО "ЕЭС", както и започна либерализацията на енергийния сектор. Но няма смисъл лаик като мен да се опитва да прави представяне на книгата. Самото й съдържание говори достатъчно за разбиращите и интересуващите се, затова давам подробно съдържанието. А линкът за сваляне на книгата е накрая:
Оглавление
Введение (Предисловие)
Раздел I. Российская энергетика, ее роль в России и мире
Глава 1. Электроэнергетика – базовая отрасль российской экономики
1.1. Значение, особенности, технологическая структура и топливная база электроэнергетики
1.2. Российская электроэнергетика и ее место в мире
1.3. Основные этапы развития отечественной электроэнергетики
1.3.1. Становление и развитие отечественной электроэнергетики в период до 1990 года
1.3.2. Структурная перестройка электроэнергетики России в 1990-е годы
1.3.3. Реформирование электроэнергетики в 1998-2008 гг.
1.4. Техническая база российской электроэнергетики
1.4.1. Генерация
1.4.2. Электропередача
1.4.3. Оперативно-диспетчерское управление
1.4.4. Электромашиностроение и электротехника
1.5. Экология электроэнергетики
1.5.1. Экологический аспект производства и передачи электроэнергии
1.5.2. Особенности экологических проблем ТЭС и ГЭС, пути их решения
1.5.3. Проблема эмиссии парниковых газов
Глава 2. Взаимодействие российской и мировой электроэнергетики
2.1. Либерализация электроэнергетики — мировой опыт
2.1.1. Эра вертикально-интегрированных энергетических компаний и предпосылки изменения структуры электроэнергетики
2.1.2. Общие черты и суть либерализации электроэнергетики
2.1.3. Примеры рынков электроэнергии
2.1.4. Уроки либерализации и функционирования рынков электроэнергии
2.2. Синхронная зона ОЭС/ЕЭС — роль и стратегия развития на евроазиатском континенте
2.3. Торгово-экономическое сотрудничество российской электроэнергетики
2.3.1. Экспорт и импорт электроэнергии
2.3.2. Приобретение и эксплуатация энергетических активов
Раздел II. Государственные и рыночные механизмы управления современной энергетикой и ее организационно-экономическая структура
Глава 3. Реформа электроэнергетики в России
3.1. Экономические предпосылки и технологические ограничения реформирования электроэнергетики
3.2. Организация реформирования электроэнергетики
3.2.1. Реорганизация отрасли
3.2.2. Переход к конкурентным рынкам
3.2.3. Структурные преобразования
Глава 4. Организационно — экономическая структура отрасли
4.1. Модель товарно-денежных потоков
4.1.1. Общая логика модели, экономический и финансовый анализ потоков
4.1.2. Операционная деятельность
4.1.3. Инвестиционная и финансовая деятельность
4.1.4. Применение модели товарно-денежных потоков для оценки текущего состояния, прогнозов развития и инвестиционных проектов
4.2. Основные участники рынка электроэнергии
4.2.1. Поставщики
4.2.2. Единая национальная (общероссийская) энергетическая сеть
4.2.3. Распределительные сети
4.2.4. Системный оператор
4.2.5. Организации коммерческой инфраструктуры
4.2.6. Энергосбытовые организации в энергетике
4.2.7. АО-энерго – энергосистемы изолированных регионов
4.3. Организационно-экономическая структура энергетики Дальнего Востока
4.3.1. Особенности функционирования Объединенной энергосистемы (ОЭС) Востока
4.3.2. Цели и задачи реформирования энергосистем Дальнего Востока
Глава 5. Система государственного регулирования в электроэнергетике
5.1. Функции и органы государственного регулирования
5.2. Сфера и методы тарифного регулирования в современной электроэнергетике
5.2.1. Регулирование на основе экономически обоснованных затрат
5.2.2. Стимулирующее регулирование
5.2.3. Система регулируемых тарифов в российской электроэнергетике
5.3. Недискриминационный доступ к услугам естественных монополий
5.4. Регулирование конкурентных видов деятельности в электроэнергетике
5.5. Антимонопольное регулирование рынка электроэнергии
5.6. Регулирование рынков топлива
5.7. Прогнозирование и проектирование развития электроэнергетики
5.7.1. Разработка перспектив развития электроэнергетики
5.7.2. Системное проектирование электроэнергетики
Глава 6. Система рынков в электроэнергетике
6.1. Состав и взаимосвязи рынков
6.2. Основы построения оптового и розничных рынков
6.2.1. Рынок электроэнергии на сутки вперед и двусторонние договоры купли-продажи электроэнергии
6.2.2. Балансирующий рынок
6.2.3. Рынок мощности
6.2.4. Рынок системных услуг
6.2.5. Финансовые права на передачу
6.2.6. Производные финансовые инструменты
6.2.7. Розничный рынок электрической энергии
6.3.Особенности оптового рынка в российской электроэнергетике
6.3.1. Субъекты российского оптового рынка
6.3.2. Основные принципы функционирования переходного оптового рынка электроэнергии (мощности)
6.3.3. Особенности российского розничного рынка электроэнергии
6.4. Рынки сервисов
6.4.1. Сервисные виды деятельности
6.4.2. Организация конкурентного оказания сервисных услуг
6.5. Рынок тепловой энергии и его взаимосвязь с рынком электроэнергии
Глава 7. Управление надежностью в электроэнергетике
7.1. Надежность объектов электроэнергетики и энергосистем
7.2. Обеспечение надежности
7.2.1. Механизмы управления надежностью
7.2.2. Технологические и организационно-экономические возможности регулирования уровня надежности
7.2.3. Рынок системных услуг и основные направления повышения надежности
Раздел III. Управление и экономика предприятий электроэнергетики
Глава 8. Основы современного менеджмента и построения организационных структур
8.1. Развитие науки управления и современный менеджмент
8.2. Уровни и методы управления
8.3. Основные функции менеджмента
8.4. Организационные структуры и их проектирование
8.4. Организационно-структурные преобразования в РАО «ЕЭС России»
Глава 9. Корпоративное управление на энергетических предприятиях
9.1. Органы и процедуры управления энергокомпанией
9.1.1. Общие положения
9.1.2. Структура органов управления и контроля, модель управления
9.1.3. Процедуры управления
9.2. Организация взаимодействия менеджмента с акционерами и инвесторами
9.2.1. Статус акционера и порядок учета его прав
9.2.2. Права и классификация акционеров в зависимости от их прав
9.2.3. Инвесторы
9.2.4. Система взаимодействия с инвесторами (акционерами)
9.3. Оценка бизнеса энергопредприятия и его рыночная капитализация
9.3.1. Стоимость предприятия. Факторы, влияющие на стоимость предприятия электроэнергетики
9.3.2. Методы оценки стоимости предприятий электроэнергетики
9.3.3. Порядок распоряжения активами
9.4. Реорганизация на энергопредприятиях: разделение, выделение, слияние и поглощение
9.4.1. Разделение и выделение как способы реорганизации
9.4.2. Порядок реорганизации в форме выделения (разделения)
9.4.3. Укрепление разделившихся компаний. Формирование холдингов, присоединение (слияние)
Глава 10. Планирование, бюджетирование и оценка финансовых результатов предприятия электроэнергетики
10.1. Стратегическое планирование
10.1.1. Введение в стратегическое планирование
10.1.2. Примеры стратегий энергетических предприятий
10.2. Бизнес-план и планирование
10.2.1. Общие принципы бизнес-планирования. Система планов
10.2.2. Организация бизнес-планирования в ОАО РАО «ЕЭС России»
10.2.3. Структура бизнес-плана
10.2.4. Особенности бизнес-планирования в электроэнергетических компаниях разного профиля деятельности
10.2.5. Порядок разработки бизнес-плана
10.2.6. Консолидированный бизнес-план межрегиональных компаний
10.3. Бюджет движения потоков наличности в системе бюджетирования электроэнергетических компаний
10.3.1. Бюджетирование
10.3.2. Современная организация бюджетирования
10.3.3. Казначейское исполнение бюджета
10.4. Учетная и налоговая политика электроэнергетических компаний
10.4.1. Особенности учетной и налоговой политики электроэнергетической компании
10.4.2. Организация бухгалтерского и налогового учета в компаниях электроэнергетики
10.4.3. Аудиторское заключение по финансовой отчетности
10.4.4. Управленческий учет
10.4.5. Переход от российских стандартов бухгалтерского учета к международным стандартам бухгалтерской отчетности
10.5. Оценка финансовых результатов
10.5.1. Прибыль как основной финансовый результат работы электроэнергетической компании
10.5.2. Особенности расчета прибыли в российской системе бухгалтерского учета и в международной системе финансовой отчетности
10.5.4. Экспресс-анализ финансовых результатов
10.5.5. Основные направления распределения и использования чистой прибыли
Глава 11. Важнейшие функциональные подсистемы в электроэнергетических компаниях
11.1. Управление персоналом
11.1.1. Структура кадров, методы оценки и отбора, подготовки и переподготовки
11.1.2. Мотивация и стимулирование персонала
11.1.3. Нематериальное стимулирование персонала
11.1.4. Социальное партнерство
11.2. Управление издержками
11.2.1. Издержки на энергопредприятиях
11.2.2. Программа управления издержками: структура, порядок разработки, утверждения и контроля
11.3. Управление закупками
11.3.1. Оптимизация закупочной деятельности
11.3.2. Организация закупочной деятельности в элетроэнергетике
11.4. Управление инвестиционным процессом
11.4.1. Инвестиционные проекты и оценка их эффективности
11.4.2. Проектное финансирование
11.4.3. Формирование инвестиционной программы и портфеля заказов. Управление проектами
11.5. Управление ремонтными услугами
11.5.1. Система комплексного ремонтного обслуживания
11.5.2. Основные подходы к организации технического обслуживания и ремонта оборудования, зданий и сооружений тепловых электростанций
11.5.3. Планирование ремонта оборудования
11.6. Управление инновациями
11.6.1. Интеллектуальная деятельность, ее учет и оценка
11.6.2. Организация структуры в инновационной сфере
11.6.3. Формирование рынка инноваций и интеллектуальных ресурсов на основе IT-технологий
11.7. Техническое регулирование в электроэнергетике и управление качеством
11.7.1. Закон «О техническом регулировании» и его применение в электроэнергетике
11.7.2. Практика стандартизации в электроэнергетике
11.7.3. Системы менеджмента качества согласно ИСО 9000
11.8. Управление воздействием энергопредприятий на окружающую среду
11.8.1. Электроэнергетика и окружающая среда
11.8.2. Экологическая работа в энергокомпаниях
11.8.3. Формы и методы участия энергопредприятий в механизмах Киотского протокола
11.9. Оперативное управление
11.9.1. Функции, структура и особенности оперативного управления
11.9.2. Задачи оперативного управления
11.9.3. Оперативное управление рисками (риск-менеджмент) и антикризисное управление
11.9.4. Общие требования к инженерному менеджменту в области оперативного управления производственной деятельностью
11.9.5. Контроль и анализ в оперативном управлении
11.9.6. Оперативное управление технологическими процессами предприятий электроэнергетики
11.9.7. Оперативное управление финансами
11.9.8. Оптимизация режимов работы электроэнергетического оборудования
Глава 12. Основные подсистемы предприятий электроэнергетики, обеспечивающие их жизнедеятельность
12.1. Юридическо-правовая защита
12.1.1. Организация правового обеспечения
12.1.2. Направления и оценка качества правового обеспечения
12.1.3. Опыт РАО «ЕЭС России»
12.2. Связи электроэнергетических компаний с общественностью и органами государственной власти – PR и GR
12.2.1. Связь с общественностью
12.2.2. Особенности PR-деятельности электроэнергетических компаний различных видов деятельности
12.2.3. Взаимодействие электроэнергетических компаний с органами государственной власти
12.2.4. Организация, формы и методы GR-работы
12.3. Информационные технологии
12.3.1. ИТ-служба в системе управления электроэнергетической компании
12.3.2. Информационные системы электроэнергетики
Глава 13. Развитие энергетики в условиях рынка
13.1. Концепция инвестиционного развития электроэнергетики
13.2. Реализация перехода в фазу развития в 2006-2008 гг.
13.3. Институционные условия эффективного развития электроэнергетики в условиях рынка
Глава 14. Долгосрочное планирование и проектирование развития электроэнергетики
14.1. Целевое видение развития ЕЭС России на период до 2030 года
14.2. Генеральная схема размещения объектов электроэнергетики до 2020 г.
14.3. Прогнозный баланс электроэнергетики на 2008-2015 годы
Рекомендуемая литература
К разделу I
К разделу II
К разделу III
К разделу IV
Федеральные законы РФ
Постановления Правительства РФ
Приказы Министерств РФ
Методические указания
Размер 13.57 Мб Формат Word 93 (doc) страници 1074
Поради тази причина - всъщност заради няколко души като Дамян от форума на Дневник.бг, пускам една изключително професионална книга, която има един сериозен недостатък и едно сериозно достойнство, а именно:.
Тя определено е за специалисти енергетици, в нея няма милиграм от това, което приемаме за "научно-популярно". А е изключително подробна, професионално аргументирана и идеологически (в смисъл на енергетическа идеология) консисентна, тъй че ще е полезна за хората, интересуващи се професионално от българската енергийна система и започналата й либерализация. Тук трябва да напомня, че Чубайс извърши нещо, в което никой не вярваше - направи демонополизацията на държавния гигант монополист РАО "ЕЭС", както и започна либерализацията на енергийния сектор. Но няма смисъл лаик като мен да се опитва да прави представяне на книгата. Самото й съдържание говори достатъчно за разбиращите и интересуващите се, затова давам подробно съдържанието. А линкът за сваляне на книгата е накрая:
Оглавление
Введение (Предисловие)
Раздел I. Российская энергетика, ее роль в России и мире
Глава 1. Электроэнергетика – базовая отрасль российской экономики
1.1. Значение, особенности, технологическая структура и топливная база электроэнергетики
1.2. Российская электроэнергетика и ее место в мире
1.3. Основные этапы развития отечественной электроэнергетики
1.3.1. Становление и развитие отечественной электроэнергетики в период до 1990 года
1.3.2. Структурная перестройка электроэнергетики России в 1990-е годы
1.3.3. Реформирование электроэнергетики в 1998-2008 гг.
1.4. Техническая база российской электроэнергетики
1.4.1. Генерация
1.4.2. Электропередача
1.4.3. Оперативно-диспетчерское управление
1.4.4. Электромашиностроение и электротехника
1.5. Экология электроэнергетики
1.5.1. Экологический аспект производства и передачи электроэнергии
1.5.2. Особенности экологических проблем ТЭС и ГЭС, пути их решения
1.5.3. Проблема эмиссии парниковых газов
Глава 2. Взаимодействие российской и мировой электроэнергетики
2.1. Либерализация электроэнергетики — мировой опыт
2.1.1. Эра вертикально-интегрированных энергетических компаний и предпосылки изменения структуры электроэнергетики
2.1.2. Общие черты и суть либерализации электроэнергетики
2.1.3. Примеры рынков электроэнергии
2.1.4. Уроки либерализации и функционирования рынков электроэнергии
2.2. Синхронная зона ОЭС/ЕЭС — роль и стратегия развития на евроазиатском континенте
2.3. Торгово-экономическое сотрудничество российской электроэнергетики
2.3.1. Экспорт и импорт электроэнергии
2.3.2. Приобретение и эксплуатация энергетических активов
Раздел II. Государственные и рыночные механизмы управления современной энергетикой и ее организационно-экономическая структура
Глава 3. Реформа электроэнергетики в России
3.1. Экономические предпосылки и технологические ограничения реформирования электроэнергетики
3.2. Организация реформирования электроэнергетики
3.2.1. Реорганизация отрасли
3.2.2. Переход к конкурентным рынкам
3.2.3. Структурные преобразования
Глава 4. Организационно — экономическая структура отрасли
4.1. Модель товарно-денежных потоков
4.1.1. Общая логика модели, экономический и финансовый анализ потоков
4.1.2. Операционная деятельность
4.1.3. Инвестиционная и финансовая деятельность
4.1.4. Применение модели товарно-денежных потоков для оценки текущего состояния, прогнозов развития и инвестиционных проектов
4.2. Основные участники рынка электроэнергии
4.2.1. Поставщики
4.2.2. Единая национальная (общероссийская) энергетическая сеть
4.2.3. Распределительные сети
4.2.4. Системный оператор
4.2.5. Организации коммерческой инфраструктуры
4.2.6. Энергосбытовые организации в энергетике
4.2.7. АО-энерго – энергосистемы изолированных регионов
4.3. Организационно-экономическая структура энергетики Дальнего Востока
4.3.1. Особенности функционирования Объединенной энергосистемы (ОЭС) Востока
4.3.2. Цели и задачи реформирования энергосистем Дальнего Востока
Глава 5. Система государственного регулирования в электроэнергетике
5.1. Функции и органы государственного регулирования
5.2. Сфера и методы тарифного регулирования в современной электроэнергетике
5.2.1. Регулирование на основе экономически обоснованных затрат
5.2.2. Стимулирующее регулирование
5.2.3. Система регулируемых тарифов в российской электроэнергетике
5.3. Недискриминационный доступ к услугам естественных монополий
5.4. Регулирование конкурентных видов деятельности в электроэнергетике
5.5. Антимонопольное регулирование рынка электроэнергии
5.6. Регулирование рынков топлива
5.7. Прогнозирование и проектирование развития электроэнергетики
5.7.1. Разработка перспектив развития электроэнергетики
5.7.2. Системное проектирование электроэнергетики
Глава 6. Система рынков в электроэнергетике
6.1. Состав и взаимосвязи рынков
6.2. Основы построения оптового и розничных рынков
6.2.1. Рынок электроэнергии на сутки вперед и двусторонние договоры купли-продажи электроэнергии
6.2.2. Балансирующий рынок
6.2.3. Рынок мощности
6.2.4. Рынок системных услуг
6.2.5. Финансовые права на передачу
6.2.6. Производные финансовые инструменты
6.2.7. Розничный рынок электрической энергии
6.3.Особенности оптового рынка в российской электроэнергетике
6.3.1. Субъекты российского оптового рынка
6.3.2. Основные принципы функционирования переходного оптового рынка электроэнергии (мощности)
6.3.3. Особенности российского розничного рынка электроэнергии
6.4. Рынки сервисов
6.4.1. Сервисные виды деятельности
6.4.2. Организация конкурентного оказания сервисных услуг
6.5. Рынок тепловой энергии и его взаимосвязь с рынком электроэнергии
Глава 7. Управление надежностью в электроэнергетике
7.1. Надежность объектов электроэнергетики и энергосистем
7.2. Обеспечение надежности
7.2.1. Механизмы управления надежностью
7.2.2. Технологические и организационно-экономические возможности регулирования уровня надежности
7.2.3. Рынок системных услуг и основные направления повышения надежности
Раздел III. Управление и экономика предприятий электроэнергетики
Глава 8. Основы современного менеджмента и построения организационных структур
8.1. Развитие науки управления и современный менеджмент
8.2. Уровни и методы управления
8.3. Основные функции менеджмента
8.4. Организационные структуры и их проектирование
8.4. Организационно-структурные преобразования в РАО «ЕЭС России»
Глава 9. Корпоративное управление на энергетических предприятиях
9.1. Органы и процедуры управления энергокомпанией
9.1.1. Общие положения
9.1.2. Структура органов управления и контроля, модель управления
9.1.3. Процедуры управления
9.2. Организация взаимодействия менеджмента с акционерами и инвесторами
9.2.1. Статус акционера и порядок учета его прав
9.2.2. Права и классификация акционеров в зависимости от их прав
9.2.3. Инвесторы
9.2.4. Система взаимодействия с инвесторами (акционерами)
9.3. Оценка бизнеса энергопредприятия и его рыночная капитализация
9.3.1. Стоимость предприятия. Факторы, влияющие на стоимость предприятия электроэнергетики
9.3.2. Методы оценки стоимости предприятий электроэнергетики
9.3.3. Порядок распоряжения активами
9.4. Реорганизация на энергопредприятиях: разделение, выделение, слияние и поглощение
9.4.1. Разделение и выделение как способы реорганизации
9.4.2. Порядок реорганизации в форме выделения (разделения)
9.4.3. Укрепление разделившихся компаний. Формирование холдингов, присоединение (слияние)
Глава 10. Планирование, бюджетирование и оценка финансовых результатов предприятия электроэнергетики
10.1. Стратегическое планирование
10.1.1. Введение в стратегическое планирование
10.1.2. Примеры стратегий энергетических предприятий
10.2. Бизнес-план и планирование
10.2.1. Общие принципы бизнес-планирования. Система планов
10.2.2. Организация бизнес-планирования в ОАО РАО «ЕЭС России»
10.2.3. Структура бизнес-плана
10.2.4. Особенности бизнес-планирования в электроэнергетических компаниях разного профиля деятельности
10.2.5. Порядок разработки бизнес-плана
10.2.6. Консолидированный бизнес-план межрегиональных компаний
10.3. Бюджет движения потоков наличности в системе бюджетирования электроэнергетических компаний
10.3.1. Бюджетирование
10.3.2. Современная организация бюджетирования
10.3.3. Казначейское исполнение бюджета
10.4. Учетная и налоговая политика электроэнергетических компаний
10.4.1. Особенности учетной и налоговой политики электроэнергетической компании
10.4.2. Организация бухгалтерского и налогового учета в компаниях электроэнергетики
10.4.3. Аудиторское заключение по финансовой отчетности
10.4.4. Управленческий учет
10.4.5. Переход от российских стандартов бухгалтерского учета к международным стандартам бухгалтерской отчетности
10.5. Оценка финансовых результатов
10.5.1. Прибыль как основной финансовый результат работы электроэнергетической компании
10.5.2. Особенности расчета прибыли в российской системе бухгалтерского учета и в международной системе финансовой отчетности
10.5.4. Экспресс-анализ финансовых результатов
10.5.5. Основные направления распределения и использования чистой прибыли
Глава 11. Важнейшие функциональные подсистемы в электроэнергетических компаниях
11.1. Управление персоналом
11.1.1. Структура кадров, методы оценки и отбора, подготовки и переподготовки
11.1.2. Мотивация и стимулирование персонала
11.1.3. Нематериальное стимулирование персонала
11.1.4. Социальное партнерство
11.2. Управление издержками
11.2.1. Издержки на энергопредприятиях
11.2.2. Программа управления издержками: структура, порядок разработки, утверждения и контроля
11.3. Управление закупками
11.3.1. Оптимизация закупочной деятельности
11.3.2. Организация закупочной деятельности в элетроэнергетике
11.4. Управление инвестиционным процессом
11.4.1. Инвестиционные проекты и оценка их эффективности
11.4.2. Проектное финансирование
11.4.3. Формирование инвестиционной программы и портфеля заказов. Управление проектами
11.5. Управление ремонтными услугами
11.5.1. Система комплексного ремонтного обслуживания
11.5.2. Основные подходы к организации технического обслуживания и ремонта оборудования, зданий и сооружений тепловых электростанций
11.5.3. Планирование ремонта оборудования
11.6. Управление инновациями
11.6.1. Интеллектуальная деятельность, ее учет и оценка
11.6.2. Организация структуры в инновационной сфере
11.6.3. Формирование рынка инноваций и интеллектуальных ресурсов на основе IT-технологий
11.7. Техническое регулирование в электроэнергетике и управление качеством
11.7.1. Закон «О техническом регулировании» и его применение в электроэнергетике
11.7.2. Практика стандартизации в электроэнергетике
11.7.3. Системы менеджмента качества согласно ИСО 9000
11.8. Управление воздействием энергопредприятий на окружающую среду
11.8.1. Электроэнергетика и окружающая среда
11.8.2. Экологическая работа в энергокомпаниях
11.8.3. Формы и методы участия энергопредприятий в механизмах Киотского протокола
11.9. Оперативное управление
11.9.1. Функции, структура и особенности оперативного управления
11.9.2. Задачи оперативного управления
11.9.3. Оперативное управление рисками (риск-менеджмент) и антикризисное управление
11.9.4. Общие требования к инженерному менеджменту в области оперативного управления производственной деятельностью
11.9.5. Контроль и анализ в оперативном управлении
11.9.6. Оперативное управление технологическими процессами предприятий электроэнергетики
11.9.7. Оперативное управление финансами
11.9.8. Оптимизация режимов работы электроэнергетического оборудования
Глава 12. Основные подсистемы предприятий электроэнергетики, обеспечивающие их жизнедеятельность
12.1. Юридическо-правовая защита
12.1.1. Организация правового обеспечения
12.1.2. Направления и оценка качества правового обеспечения
12.1.3. Опыт РАО «ЕЭС России»
12.2. Связи электроэнергетических компаний с общественностью и органами государственной власти – PR и GR
12.2.1. Связь с общественностью
12.2.2. Особенности PR-деятельности электроэнергетических компаний различных видов деятельности
12.2.3. Взаимодействие электроэнергетических компаний с органами государственной власти
12.2.4. Организация, формы и методы GR-работы
12.3. Информационные технологии
12.3.1. ИТ-служба в системе управления электроэнергетической компании
12.3.2. Информационные системы электроэнергетики
Глава 13. Развитие энергетики в условиях рынка
13.1. Концепция инвестиционного развития электроэнергетики
13.2. Реализация перехода в фазу развития в 2006-2008 гг.
13.3. Институционные условия эффективного развития электроэнергетики в условиях рынка
Глава 14. Долгосрочное планирование и проектирование развития электроэнергетики
14.1. Целевое видение развития ЕЭС России на период до 2030 года
14.2. Генеральная схема размещения объектов электроэнергетики до 2020 г.
14.3. Прогнозный баланс электроэнергетики на 2008-2015 годы
Рекомендуемая литература
К разделу I
К разделу II
К разделу III
К разделу IV
Федеральные законы РФ
Постановления Правительства РФ
Приказы Министерств РФ
Методические указания
Размер 13.57 Мб Формат Word 93 (doc) страници 1074
Даунлоуд: http://rusfolder.com/3343208
Какво прави бойковата власт с парите на инвалидите?
Допреди Бойко, може би по-правилно да кажем до преди новата ера, интеграционните добавки за инвалидите (които са мизерни - около 18 лв на месец) се превеждаха по дебитните карти (които всеки инвалид трябваше да има) 2-3-4 дена преди началото на новия месец. Така беше при Костов, при царя и при Станишев. Откакто дойде очилатото недоразумение от Световната банка, нещата коренно се промениха. Не само че не се изплащат преди първи 1-ви от следващия месец, а се бавят и след това. От разговор с приятелски настроен банков служител разбрах далаверата:
- дебитните карти на пенсионерите са от банка ДСК
- логиката сочи, че Агенцията за социално подпомагане (АСП) трябва да превежда парите директно на ДСК
- обаче във всяка област областната дирекция на АСП превежда парите на банка-посредник, която след това ги превежда на ДСК.
Не съм банков спец, но знам, че това е далавера. Най-малкото защото банките посредници взимат такси за тези услуги. А имам и подозрение защо се задържат няколко дни в сравнение с всички правителства преди тях - ами заради лихвата по овърнайт-депозитите. Може и да бъркам. Но принципно съм права - за да се вкара банка-посредник означава, че тя има някаква далавера.
И тук иде въпросът: Как областните дирекции са избрали банките-посредници? Чрез обществена поръчка? Чрез конкурс? Дрън-дрън.
И още въпрос имам: Сред банките-посредници фигурират ли ПИБ на Цеко Минев, КТБ на Цветан василев, Инвестбанк на Петя Славова, Българо-американската кредитна банка на Цветелина Бориславова?
Мнозина здрави и прави хора ще си кажат "е, какво, задържали ги няколко дена". Ама вижте общия размер на сумата и таксите върху оперирането с нея; както и евентуалните лихви по овърнайт депозити, които подозирам. Резултатът в парично изражение съвсем, ама съвсем няма да е малък.
Според мен псипопатът с очилата започна да задържа всички плащания в края на миналата - началото на тази година, когато усети, че ни заплашва ликвидна криза. Опасността от нея мина. Но новооткритата далавера разцъфтя.
Съжалявам, че съм боса в банковото право - закони, правилници, наредби - така че да мога да изготвя компетентно искане по Закона за достъп до обществена информация за тая далавера.
Edit:
Понеже изтрих един коментар, който ме обвияваше, че след като признавам, че не съм компетентна, продължавам да пиша в блогосферата лайна - издтрих го за обидата, не за упрека. И се зарових малко. Хората учат 5 години за банкери и с голата си диплома след това 10 години им трябват, за да станат такива. Но ако човек иска да научи нещо конкретно, е твърде вероятно да успее. За какво иде реч - за нещо, което по-горе казах, че подозирам, а сега разбрах, че съм права:
За така нарачените overgnight депозити. Това са еднодневни депозити на банките, за които получават, макар и минимална лихва (под1%). Два-три деня задържаш плащането на инвалидните добавки и ей ти я лихвата на тепсия - която не е хич не е малка, ако погледнем целия и паричен еквивалент.
И пак да кажа: грабежът е предпоставен със самия факт, че една държавна агенция - Агенцията за социално подпомагане, не превежда парите директно на ДСК (защото само от там ги взимат инвалидите), а набутва банка-посредник. Който посредник очевидно не го прави от алтруизъм. Описах по-горе двата механизма чрез които избраните от властта банки крадат и чрез инвалидите.
- дебитните карти на пенсионерите са от банка ДСК
- логиката сочи, че Агенцията за социално подпомагане (АСП) трябва да превежда парите директно на ДСК
- обаче във всяка област областната дирекция на АСП превежда парите на банка-посредник, която след това ги превежда на ДСК.
Не съм банков спец, но знам, че това е далавера. Най-малкото защото банките посредници взимат такси за тези услуги. А имам и подозрение защо се задържат няколко дни в сравнение с всички правителства преди тях - ами заради лихвата по овърнайт-депозитите. Може и да бъркам. Но принципно съм права - за да се вкара банка-посредник означава, че тя има някаква далавера.
И тук иде въпросът: Как областните дирекции са избрали банките-посредници? Чрез обществена поръчка? Чрез конкурс? Дрън-дрън.
И още въпрос имам: Сред банките-посредници фигурират ли ПИБ на Цеко Минев, КТБ на Цветан василев, Инвестбанк на Петя Славова, Българо-американската кредитна банка на Цветелина Бориславова?
Мнозина здрави и прави хора ще си кажат "е, какво, задържали ги няколко дена". Ама вижте общия размер на сумата и таксите върху оперирането с нея; както и евентуалните лихви по овърнайт депозити, които подозирам. Резултатът в парично изражение съвсем, ама съвсем няма да е малък.
Според мен псипопатът с очилата започна да задържа всички плащания в края на миналата - началото на тази година, когато усети, че ни заплашва ликвидна криза. Опасността от нея мина. Но новооткритата далавера разцъфтя.
Съжалявам, че съм боса в банковото право - закони, правилници, наредби - така че да мога да изготвя компетентно искане по Закона за достъп до обществена информация за тая далавера.
Edit:
Понеже изтрих един коментар, който ме обвияваше, че след като признавам, че не съм компетентна, продължавам да пиша в блогосферата лайна - издтрих го за обидата, не за упрека. И се зарових малко. Хората учат 5 години за банкери и с голата си диплома след това 10 години им трябват, за да станат такива. Но ако човек иска да научи нещо конкретно, е твърде вероятно да успее. За какво иде реч - за нещо, което по-горе казах, че подозирам, а сега разбрах, че съм права:
За така нарачените overgnight депозити. Това са еднодневни депозити на банките, за които получават, макар и минимална лихва (под1%). Два-три деня задържаш плащането на инвалидните добавки и ей ти я лихвата на тепсия - която не е хич не е малка, ако погледнем целия и паричен еквивалент.
И пак да кажа: грабежът е предпоставен със самия факт, че една държавна агенция - Агенцията за социално подпомагане, не превежда парите директно на ДСК (защото само от там ги взимат инвалидите), а набутва банка-посредник. Който посредник очевидно не го прави от алтруизъм. Описах по-горе двата механизма чрез които избраните от властта банки крадат и чрез инвалидите.
четвъртък, 1 ноември 2012 г.
Какво става в Русия и какво тепърва ще става
Малко наши журналисти, политолЪзи и социолЪзи се интересуват от Русия и затова руската тема почти не присъства в медиите.
Което освен невежество, е и груба грешка. Тъй като сме твърде зависими от Северната империя и е добре за нас да сме наясно какво става там. А не да слушаме цирковете на Дянков с напляскването, да гледаме кашата, която Баце забърка с АЕЦ "Белене" и глупостите, които изприказва покрай това, импотентността на външния ни министър по отношение на Русия или унижението да получим отказ от предварително договорено посещение на руския президент.
И необходимото познание на процесите там е важно не толкова за русофилите, колкото за русофобите. Затова давам заглавията и линкове за сваляне на 4 много нашумели в Русия аналитични доклада, които имаха голям обществен отзвук сред политическите среди и интелигенцията. Професионално написани доклади, от истински професионалисти - политолози и социолози, а не като нашите търчи-лъжи рейтингометри.
2011. Политический кризис в России и возможные механизмы его развития - ЦСР (Сергей Белановский, Михаил Дмитриев).doc
Което освен невежество, е и груба грешка. Тъй като сме твърде зависими от Северната империя и е добре за нас да сме наясно какво става там. А не да слушаме цирковете на Дянков с напляскването, да гледаме кашата, която Баце забърка с АЕЦ "Белене" и глупостите, които изприказва покрай това, импотентността на външния ни министър по отношение на Русия или унижението да получим отказ от предварително договорено посещение на руския президент.
И необходимото познание на процесите там е важно не толкова за русофилите, колкото за русофобите. Затова давам заглавията и линкове за сваляне на 4 много нашумели в Русия аналитични доклада, които имаха голям обществен отзвук сред политическите среди и интелигенцията. Професионално написани доклади, от истински професионалисти - политолози и социолози, а не като нашите търчи-лъжи рейтингометри.
2011. Политический кризис в России и возможные механизмы его развития - ЦСР (Сергей Белановский, Михаил Дмитриев).doc
Размер: 397 кб
2012-05. Общество и власть в условиях политического кризиса - ЦСР.pdf
2012-08. Большое правительство Владимира Путина и «Политбюро 2.0» - Минченко.pdf
2012-08. Схема на участниците и връзките им в Политбюро 2.0.gif
http://rusfolder.com/foto/view_foto/5ash7b_rp0lc/
2012-10-23. Изменения политических настроений россиян после президентских выборов - ЦСР.pdf
Размер: 1.49 Мб
2012-08. Большое правительство Владимира Путина и «Политбюро 2.0» - Минченко.pdf
Размер: 443.12 кб
2012-08. Схема на участниците и връзките им в Политбюро 2.0.gif
http://rusfolder.com/foto/view_foto/5ash7b_rp0lc/
2012-10-23. Изменения политических настроений россиян после президентских выборов - ЦСР.pdf
Размер: 1.80 Мб
Абонамент за:
Публикации (Atom)