Навремето и аз го упреквах за това - разбира се, не лично, а в главата си
Но един спец в нефтения бизнес (нито костовист, нито антикостовист; нито ляв, нито десен - човек, който не се интересува от политиката, а от работата си и парите от нея, с които да осигурява сносен живот на семейството и децата си). Та му споделям как ме е разочаровал Костов с продажбата на "Нефтохим" на руснаците, а той ми връщо въпрос:
"На кого друг да го продаде?"
Отговарям наперено: "Има западни компании - Роял Дъч Шел" и т.н. от големите му изброявам, накрая добавям авторитетно "И доколкото знам, е бил проявен интерес от "Сауди Арамко".
Той се смя дълго - при това искрено, което бе особено обидно. Като му затихна смехът, каза:
"Нито една от големите, които изброяваш, нито "Сауди Арамко" заявиха минимален интерес към продажбата на "Нефтохим"-а - поне да бяха купили офертата, камо ли да пристъпят към dew diligence. Как "Нефтохим"-ът получава нефта? По вода. И кой ще е тоя западен или арабски малоумник, който ще прави завъртулки по Средиземно море, след туй през и без това адръстения Босфор, за да влезе в далечното и затворено Черно море с нефтените танкери? Ами само от туй себестойността се вдига дотам, че освен да си завираш продукцията на бургаската рафинерия известно къде, друго приложение няма.
Да довършим картинката. Ама съвсем няма приложение - защото технологията и съответните инсталации са проектирани за тежкия, наблъскан с простотии руски нефт, а не за лекия арабски нефт. Т.е., и да си затворим очите пред оскъпяването от транспорта, стигаме до абсолютната стена на технологията.
Истината е една: "Нефтохим" е проектиран за доставка на руски нефт с танкери през Черно море. И само при спазване на тези условия може да е печеливш."
След разказа на моя приятел потърсих сама информация и след много ровене и събиране на такава (вкл. часове в Народната библиотека), установих, че е прав
Тъй че изборът на Костов е бил между "Лукойл", "Роснефт" и още 1-2 мощни руски компании, които могат да гарантират доставките на нефт. Вариантът с купувач, който не може да гарантира доставките на суровината го гледаме все
още - "Кремиковци".
Лесно и логично е от общополитически съображения да се упреква Костов за едно или друго действие. Но като навлезеш в детайлите на проблема, често се оказва, че същината му, която си привиждал като политическа, е безкрайно далеч и нама нищо общо с политиката.
В случая с "Нефтохим" Костов има една-единствена, но много сериозна грешка: че не обясни с думи прости - така както аз сега, основанията за решението си. Ей за такива неща упреквам Костов - тежко некомуникативен, презиращ медиите и журналята и съответно подценяващ ролята им.
Работех за Жан в пресцентъра на Министерския съвет. О, господи, все с тая стена се сблъсквах - от горния абзац. В това отношение Жан и Костов са идентични. Гадно усложнение: и шефът ми, т.е. шефът на пресцентъра Краси Райдовски показваше същото неразбиране - що е то публичност и ролята й в днешното общество.
11 коментара:
Не съм съгласен, разбира се, с твърдението. Аз също попрочетох доста и дори поразпитах специалисти по темата. Архивите на цитирания от теб "Капитал" от онова време пазят достатъчно данни и информация за наличието на "политическо решение" кой да бъде купувачът, а хора от Шел, които тогава са работили за компанията у нас, а по-късно срещнах в другия край на света на високи позиции в компанията ми обясниха, че основната причина компанията да бъде отблъсната от участие е "изискването" да се запазят съпъстващите химически произвоства към комбината. Подобни изисквания към руснаците не са прилагане - те и не се опитаха да запазят съпъстващите произвоства.
Нека припомня - днес Нефто хим е обикновена рафинерия (заничмава се само с произвоство и преработка), а по-рано - нефтохимически комбинат - десетски отделни съпъстващи рафинирането произвоствени линии - за етилен, пластмаси, масла, производство на найлон, лепила дори и всякакви други производства, които бяха продукт на гадостите, налични в руския нефт. Това разбира се, днес се съществува - Нефтохим е само рафинерия и по нищо - освен по размера си - не се отличава от рафинерията на мултака Георги Самуилов до Асеновград.
На следващо място - като нефтохимически комбинат - предприятието функционираше чрез регулярни доставки на всякакъв нефт - не само руски (т. нар. тежък нефт). Тогава те имаха повече от 100 доставчика - забележи - не производителя - и те им доставяха нефт от Алжир, Нигерия, даже от Венесуела, а да не говорим че имаха много повече доставки от Залива. Руският нефт се купуваше не заради цената - те бяха почти изравнени, а защото с него се поддържаха и съпъстващите производства. От руския нефт се правеше горивото за товарните камиони, за училищата и болниците, а от арабския (и другите леки нефтове) - за леките автомобили. Лично аз познавам човек който тогава е доставил на два пъти по 50 000 т. нефт от Аркадия - а те никога не са траспортирали и продавали руски нефт.
И не е вярно, че никой доставчик не иска да върти през средиземно море и Босфора за да докара нефт до Бургас... Проблемът е в порта - той приема мисля че максимум 50-60 хил. тонни танкери, а иначе през Босфора всеки ден минават поне по десетина над 100 хил. тона
Г-н Маев има много здраве от "Шел".По това време (1997-1999г.) Шел имаше стратегия за изтегляне от Европа и насочване към Китай и Индия. Продадоха рафинерията си в Турция(!), замразиха всякакви инвестиции в мрежата си за бензиностанции в Източна Европа и т.н. Толкова верни са и следващите му внушенията за 100-те доставчици на нефт, които оставям без коментар. Поздрави за В. Гьорчева за аналитичния материал.
Хубаво е, че оставяте без коментар нещата, от които не разбирате, г-н Попов.
Проверете, поразпитайте, пък елате пак и коментирайте.
Ако и информацията Ви за Шел е точно толкова точна, колкото представата Ви за името на лицето, в чийто блог пишете, то по-добре да бяхте оставили без коментар и тази част...
Уважаваната мене от мене г-жа Гюрова струва ми се е изпуснала още един немаловажен аспект на решението Нефтохим да се продаде на руснаци - политическия.
Всеизвестен и изстрадан от българите факт е, че Русия използва доставката на енергийни ресурси и като лост за рекет над другите държави. По-възрастните от вас може да си спомнят, как дълго време в края на 1990 и началото на 1991 г. всяка вечер "По света и у нас" започваше с Ал. Томов, тогава вицепремиер на Д. Пошов, който на една карта на Черно море показваше как танкерите с руски нефт аха да дойдат, ама все не идваха, а "Нефтохим" и повечето топлоцентрали, дето тогава бяха на мазут бяха пред замръзване.
Ей това ни беше наказанието, дето махнахме техния човек Луканов.
С продажбата на "Нефтохим" на руснаците Костов изби този лост за рекет от ръцете им. Или ако трябва да бъда по-точен, макар и не съвсем изискан, по-скоро ги накара да го хванат с двете ръце и ... им вкара другия му край отзад.
От тогава да сте чували за проблеми с доставка на руски нефт? Аз не съм.
Така е, и аз мисля че има нещо общо...
@ Вагит Алекперов
Лицето е било избрано за репортер на годината за 1973 г. За 1992 беше N21 за 1994 - N3.
Защо соча това? Защото оценката за мен е скъпа. Днешният "Черноризец" се прави от избрано от учредителите/спонсорите жури - избрано по неясни критерии. А класацията на "Репортер 7" се правеше на базата на анонимните мнения на около 100 водещи журналисти.
Това е лицето, за което питаш. Ако те интересува защо и как работих за Жан - кажи.
Госпожо Гюрова,
ако бъдете малко по-четяща и точна, ще установите, че не съм питал нито г-на Попов, нито Вас, за никакво лице. Предвид това намирам обясненията Ви за доста излишни. Не ме интересува защо и как сте работила за Жан. Ако случайно имате някакви комплекси по този повод, поради което имате нужда да изложите определени факти, това си е Ваш личен въпрос.
Ако пък се идентифицирате със спомената в коментара на г-н Попов дама на име В. Гьорчева, това също си е Ваш избор.
Бях останал с впечатление, че името Ви е друго.
@ Вагит Алекперов
Засегнах се от "лицето". Прозвуча ми обидно-пренебрежително. А не трябваше. И да е такав оценката ви, тя си е ваша работа. За мен е важна моята самооценка.
Боже, Вени, страхотен анализиращ материал си пуснала, благодаря ти!
Добрата
Здравейте, бихте ли посветили и един коментар на Костов и БГА Балкан - какво всъщност се случи тогава. Както и като как Левон Хампарцунян разпродаде Слънчев Бряг и после се изтъпоса като топ банкер в приватизираната вече Уникредит Банк. Интересно ми е как изглеждат тези неща през Вашият поглед.
http://www.alexanderyordanov.com/publiced/103-2013-08-17-10-27-54
Публикуване на коментар