Пънк операта "Цигански времена" на Емир Кустурица & The No Smoking Orchestra

През юни 2007 г. Кустурица прави пънк операта "Цигански времена" (по мотиви от едноименния филм) заедно с нетрадиционната и талантлива сръбска банда "The No Smoking Orchestra" (мисля, че адекватният превод е Оркестър "Пушенето забранено"). Те си партнират отдавна с режисьора - тяхна е например музиката в "Черна котка, бял котарак".

Премиерата е в парижката Opéra Bastille с успех, сравним със златните палми от Кан за "Баща в командировка", "Цигански времена" и "Underground", и берлинската Златна мечка за "Аризонска мечта".

Музиката е навероятeн органичен микс от балкански фолк, автентична циганска музика, хард рок, Бродуей стил... Абе, няма точни термини...

Много добро ревю (което ме мързи да превеждам, щото трудно го правя) -- > "New York Times".

Сайтът на операта --> timeofthegypsies.com

За феновете на Кустурица (а защо само за тях?) - свободен download от Megaupload (67 MB rar; mp3, variable bitrate).

За хората без дом. По-лошо - преследваните в дома им.

Не знам на колцина говорят нещо имената Петър Семерджиев, Панайот Панайотов, отец Благой Топузлиев, Едуард Генов, Жерминал Чивиков, Асен Игнатов, Петър Бояджиев, Фреди Фосколо, Антон Машев, д-р Любомир Канов и още... неизвестни на широката българска публика. Е, все пак някои се знаят - Г.М.Димитров, Камелия Тодорова, Любомир Далчев...

Други като Георги Заркин бяха убити в затворите или застреляни на границата. Най-много, близо стотина, бяха не наши, а източногерманци - те, наивните мислеха, че тук е по-лесно, а граничарите ги отстрелваха като дивеч...

Ако сега се изследва представителна извадка българи, безспорно ще се установи, че мнозинството смята, че властта е мачкала безжалостно свободомислещи или просто различни хора, които с нищо не са предизвикали това и добре, че са се измъкнали. Добре за тези, които са успели...

Е, сега също има хора в същото положение. Не българи, а бежанци и нелегално влезли и пребиваващи (баси бюрократичният термин, но няма човешка дума) . Иранци, иракци, афганистанци, палестинци, кюрди, измъкнали се от разните африкански идиотски полудържави... На тия хора, меко казано, им ебаваме майката. Демократичната еврочленка БГ им ебава майката.

Ако така се държаха навремето западните държави към сънародниците ни (много малка част от които изброих), баси... По какво комунизмът щеше да се различава същностно от нормалните държави? А нали, божем, за това - че е коренно противоположен - се отказа от него цяла Източна Европа (и донякъде - засега - Русия, Китай, Виетнам) ?

Повечето от нас не знаят колко дивашки се отнася властта към бежанците и нелегално влезлите хора. А те са преди всичко хора - гонени, преследвани, бягащи към някакъв що-годе нормален живот; бягащи било заради физически заплахи - смъртни даже; било заради непоносими условия за живот, унищожаващи ги бавно, но неизбежно и мъчително.

Ако ви пука - макар със закъснение - за избягалите от комунистическия ни режим , а още повече за загиналите неуспели - можете днес да направите нещо:

Защитете ясно, публично, на висок глас правата на чужденците в България. Можете да го направите на 6 юни.

Не ми харесва да препубликувам съобщения, но в случая си струва:

ДО
Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА
КМЕТ НА СОФИЙСКА ОБЩИНА


УВЕДОМЛЕНИЕ

от Инициативен комитет в състав:
Иван Кулеков, Виктор Лилов, Яна Бюрер Тавание, Светла Енчева


Уважаема госпожо Фандъкова,

Инициативен комитет от граждани планираме да проведем митинг пред СДВНЧ – Бусманци на 06.06.2010 г. от 11 до 13 часа.

Целите на митинга са следните:

1. Изразяване на несъгласие с практиките на незаконно и произволно задържане на чужденци в „дома“ - задържане на чужденци в процедура по предоставяне на статут, чужденци, които не представляват обществена опасност и няма данни, че ще се укрият, чужденци в тежко здравословно състояние, бременни жени, майки с деца.

2. Призив за приемане на добавка в Закона за чужденците в България, с която да се регулира статутът на нелегалните имигранти у нас, така че те да имат достъп до образование, здравеопазване, възможност за легален труд и защита на правото на личен и семеен живот.

3. Призив за изменения в Закона за чужденците в Република България, в съответствие с европейското законодателство, за въвеждане на:
а) правни гаранции срещу произволната свръхупотреба на административното задържане на чужденци в България и
б) ефективни средства за защита срещу продължителността на това задържане.

4. Призив за уважение на човешкото достойнство на задържаните в „дома“ в Бусманци – гарантиране на правото им на информация относно причините и периода на задържане, възможностите за защита, здравословното им състояние, подобряване на санитарните и битовите условия в „дома“, редовен достъп на доброволци, които да оказват медицинска помощ, психологическа подкрепа, образователни и юридически услуги, осигуряване на достъп до интернет.

5. Призив за съобразяване на Закона за народната просвета с Конституцията на Р. България посредством предоставяне на достъп до безплатно средно образование на чуждите граждани, независимо от вида статут, страната на произход и възрастта им.

6. Призив за гарантиране на правото на всички легално работещи чужденци у нас на социално и здравно осигуряване и достъп на всички деца на чужденци до здравеопазване, равен на този на българските деца.

София,
23.05.2010 г.

С уважение,

Иван Кулеков
Виктор Лилов
Яна Бюрер Тавание
Светла Енчева

Аз ще съм там. И заради някогашния приятел от младежката ни компания, застрелян на българо-гръцката граница.

Ако ви пука, разпространете новината. Защото казионните ни продажни медии няма да споменат и дума.

За информацията благодаря на Светла Енчева :-)

Безпомнене. И за онези 45, и за последните 20. И за всичките откак има нова българска държава.

Десните преди някое време разтревожени установиха, че са загубили битката за миналото. Изборът на 9 септември за суперважно събитие, съпроводено от туземната мегаломания "Димитровград" плюс купчина други умствени и морални безумия, въздигнати като "топсъбития", ги шокираха. Не се усетиха, че може би по-същностно е, че малък Тошко щеше да спечели "Биг Брадър", ако продуцентите (шокирани и те от неизбежния исторически реванш на фамилия Живкови) не фалшифицираха вота.

Късно, чадо - както се казва. Всичко им е късно на десните. За съжаление това значи, че е късно и за всички нас. Защото десните (при цялата им недоразпадност/неединност) са единствената ни смислена възможност за що-годе нормално бъдеще. Настоящето... Абе майката...

Но десните пропускат нещо по-важно. Че паралелно с битката за ония 45, загубиха и битката за последните 20.

Хората на 20-30 години не знаят, че тукашното население бе единственото от бившите соцнароди, което на първите свободни избори доброволно си избра комунистите, като даже им даде абсолютно мнозинство, за да диктуват каквото си щат (за междувременното им прекръствне на социалисти дори и те си знаят, че е пунта мара).

Младите не знаят, че месеци наред след преврата на 10 ноември най-високият рейтинг - около 70%, имаше генерал Добри Джуров - несменяемият 28 години комунистически военен министър; единственият българин с 4 армейски звезди; 13 години (до 1989 г.) член на Политбюро (висшияткомунистически орган); съпартизанин на Тодор Живков от бригада "Чавдар"; по произход от така наречената по комунистическо врабевска мафия.

От село Врабево, Ловешко бяха куп високопоставени комунистически функционери, "отличили се" в т.нар. партизанска борба; неколцина промаоистки заговорници срещу Живков, когото смятаха за изменник на комунизма; заместник-министърът на МВР ген. Стоян Савов, който се самоуби (?), защото бе основният замесен в унищожаването на досиетата на Държавна сигурност в първите месеци след 10 ноември.

Ох, колко неща не знаят младите... Не секретност, полуслухове, полуистини, а факти не знаят. Факти , известни на всечки разумяващи 50 и кусур годишни люде. И когато тези люде си отидат, с тях ще изчезне безвъзвратно паметта за тези факти. Защото никой днес не говори за тях. Безвъзвратно ще изчезнат, защото никой не ги съхранява за поколенията.

Поколения без памет...

60-70 годишните помнят пък други, и то потресающи факти, говорещи за българите повече, отколкото томове академични писания.

През 1941 г. в България влизат като наш съюзник германските войски. И българите ги посрещат с цветя и радост. През 1944 г. влизат съветските войски и българите ги посрещат пак така - с цветя и радост.

Когато през 1943 г. умира цар Борис, българите плачат и страдат всенародно. През 1948 г. умира Георги Димитров - всенародните плачове и страдания са същите.

Няма го това в никой учебник. А би следвало. Защото е своеобразен, но много важен ключ за разбиране както на днешните ни нескопосности, така и на вероятната ни обреченост да си останем такива едни никакви.

Колко още неизказани публично, на висок глас, подобни случки имаме - в последните демократични 20 години след 1989 г., в предишните комунистически 45 години, в по-предишните 70 години на царска България. А преди това, през така нареченото турско робство?

Само в архивите, познати на неколцината историци османисти, са забутани безспорните факти, че така наречените масови насилствени потурчвания са късен възрожденски мит. Приемалите исляма в голямата си част са го правили доброволно - по икономически причини (плащали са по-малък данък). Ужасяващите събития от култовия филм "Време разделно", базирани на също култовия едноименен роман, който пък претендира да е написан по летописа на поп Методи Драгинков, са къснокомунистическа идеологическа пропаганда. Талантлива, но фалшива пропаганда. Историците отдавна са установили, че летописът е по-късен фалшификат. От което пропагандата става по-перфидна.

Но аз много се отплеснах, ядосана от закъснялата и слабовата констатация на десните, че - видите ли - били загубили битката за миналото. Ако бяха като десните в Полша, абе дори като естонските десни, щяха да възстановят истината, категорично и единодушно да отхвърлят извратената прокомунистическа, просъветска и проруска версия на историята си.

Мисля си дали да не сторя като Евгени Тодоров с великолепните му "Записки по българския преход... този скапан начин на живот". Те се родиха пред очите ми от постингите по темата в блога му. Евгени е великолепен журналист, съпруга му е също великолепният журналист Нери Терзиева - 50 и нещо годишните ги помнят от също великолепното тв предаване "Адрес 4000".

Не е реалистично да се изсилвам с намерение за книга, а да започна тук да разказвам нещата, които знам и помня. Мисля, че ще го направя.

Мълчах около година, защото ми се отврати да пиша за мизерното ни днес.

Но миналото си струва.

И зад глобалното затопляне се крие злодейската ръка на Костов

Отдавна подозирам, че съм живея сред няколко милиона малоумници, но действителността надхвърли и най-мрачните ми представи. Словата ми са бедни да опиша поредния изблик на присъщата на народа ни мъдрост, затова ще цитирам великолепния журналист от "Сега" Божидар Божков (дописката НЕ Е в рубриката за смях и забава):

"Покрай всичките разнообразни полицейски акции тези дни в ГЕРБ са се заели с разплитането на един нов и много коварен криминален случай: Кой е виновен за наводненията в Банско? Малцина се оказаха посветени в истината - само областният управител на Благоевград Валери Смиленов и неговият съпартиец - местният депутат Георги Икономов. Те се появиха през седмицата в градчето, за да обявят публично резултата от разследването. Местните пострадали жители, които до този момент тънеха в заблуда, че виновни са дъждът и придошлата река Глазне, бяха изключително любопитни да научат, че пакостникът е съвсем друг. Това не е природата. Не са и всевишните сили. Нито областната управа или пък управляващата партия. Донякъде не е и кметът на Банско Александър Краваров, макар че двамата го туриха в графата "съучастник".

Истинският злосторник се казвал Иван Йорданов Костов. При това уредил наводнението не безвъзмездно, ами платил за него цели 1.8 млн. лева.

[видео]

[край на видеото]

Както всички знаят, река Глазне заля новия квартал на града - "Страгите", след като скъса дига над Банско. Смиленов и Икономов разкриха, че тя била издигната през 2001 г. по поръчка на тогавашното правителство. Кабинетът на Костов гласувал да се отпуснат споменатите пари. Дигата била приета от регионалния министър Евгени Чачев, като ведомството му нямало никакви забележки към свършената работа. Но Смиленов обяви, че това не е никаква дига. "Нахвърляли там камъни и малко пръст и отчели, че е изградено някакво съоръжение. Всичко е в насипно състояние. Че и платили за това безобразие 1 милион и 800 хил. лева. Това не е усвояване, а присвояване на пари и ние ще се заемем с този случай да установим кой и къде е прибрал тези средства", закани се областният. Тирадата си той изнесе по време на извънредна сесия на общинския съвет в градчето. Тя бе свикана на 19 май, уж да се отчете кой какви ги е свършил по време на потопа и да се набележат мерки за справяне с бедствието. Но съветниците мълчаха през цялото време и човек би помислил, че са ги докарали от друг град като публика, която просто да погледа какво става на сцената. На практика цялото заседание се оказа театър за изявите на областния и депутата. Не им ръкопляскаха, ама и никой не им възрази."

По-нататък продължава с малоумията на новобогаташите хотелиери, но ви оставям удоволствието сами да прочетете цялата епикриза на родната олигофрения --> "Познай кой поръча наводненията в Банско? Хотелиерите в града се канят да поискат от бюджета обезщетения за дъждовете, които им отнесоха сградите" ("Сега", 27.05.2010)

Интелектуалното ниво на гербаджийските началници и стадото съветници какво да го коментирам, тъпата алчност на нагушилите се хотелиери - също.

Но ми се ще някой с голямата тояга да похване де що вестникар и телевизионер има - с Кеворк и Тошо начело, и бой на голо до посиняване. Зарад тия 10 години дето облъчваха и без това умствено ощетеното население с "разкрития" за злодейската същност на Костов.

Злодеят Иван Костов

Видео:
adobes

Изображение:
Chris Stevens and Kevin Yan

Моминските трепети около Бойко

Много ми е смешна несекващата повече от половин година дискусия в мъглата относно Бойко - той е или върхът, или обратното. Всякакъв може да е - според мен. И от това нищо не следва. Никакво значение няма. Както няма значение какво прави. Или не прави. Стига, разбира се, да не направи някоя въпиюща глупостг - за което не се види вероятност.

Сега ще изкощунствам - и Сергей или Жан да бе на негово място, и Симеон или Костов, или Обама - все тая щеше да е. Кризата бе породена отвън и пак отвън ще отмине. От нас нищо не зависи. Българската икономика е малка силно отворена икономика, отгоре на всичко лишена от основно макроикономическо кормило. Малка ще рече, че вътрешният пазар е съвършено недостатъчен да генерира потребление, което да генерира растеж. Отворена (свързано е с предишното) значи, че основният обем брутен продукт се генерира по линия на външнотърговския обмен. Лишена от от основно кормило означава, че не можем да провеждаме парича политика. Защо това вреди в сегашния случай? Защото румънците и унгарците например девалвираха валутите си, което направи износа им по-изгоден, сиреч увеличиха външнотърговския си обмен, респективно вноса на чужда валута. Ние обаче сме с фиксиран курс (следствие от валутния борд).

Изводът от всичко това? Кризата у нас ще приключи, когато приключи в Европа - повече от 60% от външнотърговския ни обмен е с нея. И Господ Бог да дойде, все тая. А вълненията около Бойко мязат на момински трепети.

Изборите, които правим.

Обзета съм, може би обсебена, от изборите, които предопределиха и продължават да предопределят съдбата ни. Тя е нереална, измислена - и всеобхватна. Като мъгла, погълнала всички ни, в която няма не само път или посока, даже ние не се виждаме ясно един друг. Срещаме се и се разминаваме с неясни мъгливи сенки, които по някаква конвенция (която не помним кой и кога ни я е наложил - а може би сами сме си я измислили) смятаме за хора, събития, същности... За нас мъглата е реалноста.

Много е лесно - и присъщо на народопсихологията ни - да обясняваме мъглореалността с нечия външна, зла воля: комунистите, Държавна сигурност, олигарсите, Иван Костов, лицемерния Запад, Ялта, Малта и даже турското робство. Сгодно ни е така, защото на фона на всеобщата злина, насочена срещу нас, ние се оказваме целите в бяло. Незаслужени и несправедливи жертви, но прекрасни, велики, талантливи, непорочни, героични, смели, несравними с когото и с каквото и да било. И ровичкаме дребнаво за псевдодоказателства, потвърждаващи величието ни.

Ренесанса сме го били започнали ние през 13-14 век със средновековните трафаретни изображения в Боянската църква. Бърдоква-Ивайло бил повел първото антифеодално въстание в света. Разрушителната за държавността и християнската идентичност на балканските славяни примитивна богомилска ерес била дала началото на албигойците и прочие софистицирани европейски ереси; а фактически нашите богунемили имат съществена роля за конверсията на значителни православни маси в исляма (виж напр. босненските мюсюлмани). Няма да ми стигнат страници за разсъбличането на онези ранни митове, затова ще се огранича с два романични паметника в темелите на националната ни митология - Раковски и Берон.

Направете си труда да прочетете четиритомника събрани съчинения на Раковски и след първия сподавен смях, ще ви обземе безпросветна тъга - той убедено доказва, че българите били първият народ на света, който дал началото на цивилизацията. Дребни комични детайли - "Африка" има старобългарски произход - понеже било много горещо, българите викали " а в реката, а в реката" и така станала "Африка". "Америка" пък произлизала от учудването ни "Ама река" (вероятно за Амазонка, или Мисисипи).

А за Берон "Рибният буквар" е бил някаква халтура, дребна занимавка, драсната между сериозния труд на живота му - седемтомната "Панепистемия" (писана 1861-67), на български "Всенаука". Писана е на френски, тъй като примитивният тогавашен български му е бил съвършено непригоден. И тази огромна натурфилософска система, обясняваща всичко съществуващо е била заслужено игнорирана в Европа (за която е писана неслучайно на френски и до ден-днешен не преведена български). Откъде да знае той, че енциклопедизмът и натурфилософията са останали далеч в 18-ти век, че всеобхватните спекулативни системи са анахронизъм, а в съвременния му 19-ти век на тяхна място се разгръщат отделните позитивистични науки.

Но ние сме избрали да издигнем на Раковски и Берон паметници неръкотворни, които и до днес набиваме в главите на невръстните деца.

Ами Левски? Ние сме избрали да не направим и опит да освободим през дългия път от Ловеч до София, съпровождан от едно-две заптиета. Ние сме избрали да не го погребем достойно и даже да забравим гроба му. Забравили сме майка му да умре в мизерия след Освобождението. Забравили сме и него - неслучайно Вазов нарича цикъла си "Епопея на забравените" . Да оставим настрана, че той е бил осъден в надлежен процес (при реформите в Османската империя е била въведена общо взето съвременна наказателно-правна система) заради обира на държавната хазна в Арабаконак и заради убийството на заптие.

Тези забрави - избори, направени от нас, парадоксално преобърнати, ги полагаме в основите на самохвално-романтичната ни национална ни митология, чийто ненадминат връх е един имперски, и то предварителен, т.е. неокончателен мирен договор между две изостанали империи, които пет пари не дават за населението, което разпредделят според геополитическите си интереси. И този чужд нам акт го имаме за национален празник.

Но стига с далечното минало. Мъглата, в която се лутаме днес, е още по-всеобхватна. Може би заради това, че ние съзнателно я избираме, смятайки, че творим съдбата си. Да, творим я, с всеки свой избор. Само че тя няма нищо общо с реалността. Която ни е страх да погледнем. Това неизбежно ми извиква любима сцена от любим филм:



Морфиъс приветства шокирания Нео с "Добре дошъл в пустошта на реалността" Срува ми, че това е адкватният превод на "Welcome to the desert of the real". Морфиъс, своего рода Вергилий в света на новородения (етимологията на Нео носи и конотацията на новак, а и той, чрез символичното спускане през родовия канал напуска утробата на Матрицата, сиреч ражда се в реалността) му показва Ада, от който връщане няма.

Но Нео, съвършено неочакващ това, което го посреща след символичното му раждане, не е невинна жертва на обстоятелства, по-силни и независещи от него. Пустошта на реалността е неговата съдба, която той е предопределил с избора си:

Seal our fate with the choices we make

Пътят му към реалния свят започна с избора, която Морфиъс честно му предложи:

Red pill or blue pill

В последните 20-тина години ние, шепата (в мащаба на света) човешки същества, обитаващи от двете страни Балкана, с необяснимо постоянство всеки път избираме синьото хапче. Не искам да вярвам, че е поради неизтребима глупост. Мисля, че е от страх. Вкоренен в паметта на поколения преди нас. Страх да напуснем утробата на мизерното си оцеляване. Убого, но сигурно пред неизвестността на истинската и плашеща реалност.

Ей за такива неща си мислех, докато ме нямаше в този уютен виртуален свят. И смятам да не съобразявам вече с уютността му, тоест с вече утвърждаващите се и тук мъглести стереотипи и клишета. Не искам мъглата.

Съдбата ни се предопределя от изборите, които правим

[видео]


[край на видеото]

Eдна от първите истински реклами, с които бе шокиран/фасциниран постоталитарният българин. 1991 г. бе. Нямаше друга тв освен БНТ. Рeкламвата бе за "Пепси". Съвършено ирелевантно към реалността. Тоталитарният българин не правеше продуктова разлика - и пепси и кока бяха него кола. Но рекламата въпреки това завладяваше. Ритъмът преобразяваше строгата учителка в непредолима страст, която неудържимо повличаше и примерния колежанин (то и колежанинът бе екзотика за нас), който скачаше да танцува с Глория Естефан. Финалът поучително завършваше/затваряше/приземяваше емоцията в прагматичното рекламно послание:

Образът на кена "Pepsi" в ръцете на възторжения ученик, предварително подгрят от повтарящия се рефрен на Глория Естафан "the choises we make".

За рекламно изкушените имаше и още екстри (отделен е въпросът доколко - ако изобщо - имаше изкушени в девствeната откъм реклами убога постоталитарност):

1. Тогавашното лого на "Пепси" бе "The Choise of New Generation".

2. И още по-изтънчено внушение (достъпно за малцина, ако изобщо за някого): текстът на песента на Глория Естефан:

Seal Our Fate

They say it's never too late and
Though that might be the case sometimes
The sad truth of it is opportunity won't knock twice
You can put off until tomorrow
But tomorrow might never come
Gotta think about the future
'cause today soon will be long gone

Where will you be a few years down the line,
Will it be everything you've dreamed of
It's always harder to do what is right
Sometimes one bad decision can mess up your life

We seal our fate with the choices we make
But don't give a second thought
To the chances we take
Could come up anytime
Better we be wide awake 'cause we
Seal our fate with the choices we make
Seal our fate, seal our fate, seal our fate,
Seal our fate with the choices we make

Surely, you say, it's not as bad as
You make it sound
If we make a mistake
You can alsways turn it back around
Get back on the straight and narrow
When I'm through having all my fun
After all it's m,y decision,
I'm not reeally hurting anyone

Before you know it's gotten way out of hand
In ways that you had never dreamed of
Never worth the price you pay in the end
Instead of being ahead you're starting over again

We seal our fate with the choices we make
But don't give a second thought
To the chances we take
Could come up anytime
Better we be wide awake 'cause we
Seal our fate with the choices we make
Seal our fate, seal our fate, seal our fate,
Seal our fate with the choices we make

Най- общо казано:

С изборите, които правиш, предопределяш съдбата си. Казват, че никога не е твърде късно и понякога е така. Но тъжната истана е, че възможнастта не идва два пъти. Можеш да отлажиш за утре, но утре може никога да не дойде....
Ние предопределяме съдбата си с изборите, които правим.
Но никога не се поддавай на вторичната мисъл
че шанса, който сме уловили,
може да се повтори винаги
По-добре е да сме открити/да осъзнаваме изборите, които правим
Предопределяме съдбта си, Предопределяме съдбта си, Предопределяме съдбта си
Предпоределяме съдбата си с изборите, които правим

А сега в друга плоскост. Никаква нужда нямаше от тази реклама. Както споменах, изборът между Пепси и Кока кола изобщо не че не беше приоритет на бг консуматора, той беше ирелевантен, безсмислен, ненужен. Ключът го разкри случайно Зоя Димитрова в книгата си за Любен Гоцев. В нея тя споменава, че Андрей Луканов е бил много близък с боса на "Пепси". И следва логичният въпрос - той ли е помолил да се изсипят пари в една безсмислена реклама, и второ - къде са отишли тия пари? Щото се сещам за "Агрима" - франчайзерът и бутилировач на "Пепси", който захлеби тогава. Днес "Агрима" е част от империята на Валентин Златев (шеф на "Лукойл България" и отколешен приятел на бат'Бойко), плюс чужд инвеститор с не съвсем ясна собственост. Но преди да се стигне дотам бизнесът на франчайзера не бе безоблачен - "По всичко личи обаче, че да продаваш "оцветена газирана вода" далеч не е лесно - след 15-ина години пръскане на маркетингови бюджети (откъде парите? - б.моя) "Агрима" - представителят на "Пепси" за България, държи само 4% пазарен дял… Ниските продажби може да имат най-различни обяснения - слаб маркетинг (все пак) или лоша дистрибуция, липса на силно желание на собственика да развива компанията или пък разминаване с вкуса на клиентите. Може би българите просто не харесват вкуса на "Пепси". Но да грешиш не е срамно, така че, когато не продаваш продукта, най-добре да продадеш бизнеса. Така направиха и българските собственици." [Капитал, 21 сеп 2007]

Проблемите обаче са още преди това: "През 1993-1994 г. Жаров (топ мениджър от "Мултигруп - б.авт.) е управител на частната компания “Агрима”, която работи за “Пепси-Кола”. Според източник, близък до “Агрима”, само след една година управление той е отстранен от фирмата. Неогласените причини за уволнението му са две: несъгласие на акционерите с подходите на Жаров в бизнеса и съмнителната ефективност на направените инвестиции, припомнят от “Агрима”. Според тях това е станало причина за конфронтацията между фирмата на “Пепси” и Мултигруп". [Капитал, 9 май, 1998 ]

И още нещо в сферата на любопитния протополитически маркетинг - в началото на 1990 г. се проведе първият конгрес на БДМ (Българска демократична младеж) - наследникът на Комсомола (абе, кво стана с огромните имоти на Комсомола - тайна великая ест) и значката за този форум представляваше вдигнат показалец и среден пръст в знака виктория (победа) на син фон с лого "ново поколение - нова демокрация". Сходството със знака и цвета на СДС и с логото на "Пепси" - "Изборът на новото поколение", бе случайно - да, бе ;-)

Ей това ми изглежда само една дребна илюстрация за генезиса на номенклатурно-клиентелисткия капитализъм с безочливо-непукисткото съдействие на т.нар. Запад. Не толкова куфарчета с пари, а връзки и контакти, облагодетелстващи "наши другари".

P.S. А рекламата бе завладяваща за нас, невежите.