вторник, 8 април 2008 г.

Microsoft започва враждебно завземане (hostile takeover) на Yahoo


След като Yahoo не прие офертата на Microsoft на стойност 44 млрд. долара, компанията на Бил Гейтс даде триседмичен ултиматум, заплашвайки, че ако не бъде приета офертата, ще се обърне директно към акционерите на Yahoo, т.е. ще започне враждебно завземане (hostile takeover) чрез битка за представителство (proxy fight). Какво означава това?

Враждебно завземане (hostile takeover)

е придобиване на компанията А от компанията В въпреки отказа на мениджърите да приемат офертата на В за доброволно поглъщане или сливане. Има два варианта на враждебно завземане:

Tender offer - търгово предложение

Компанията-агресор оферира публично, че купува акции на жертвата на цена, по-висока от борсовата (офертата е публична и цената на акция е фиксирана).

Proxy fight - битка за представителство

Компанията-агресор започва да убеждава акционерите да сменят мениджърите на жертвата (които не приемат офертата за доброволно изяждане) с такива, които ще я приемат. Разбира се, термините "агресор", "жертва", "изяждане" не се използват в изискания речник на корпоративните взаимоотношения.

Явлението "враждебно завземане" е характерна черта на

Англосаксонския капитализъм


развило се през последните две десетилетия на миналия век. В континентална Европа това е изключение, всъщност май го няма. Иде реч за фундаментална разлика между двата модела на съвременен капитализъм. При англосаксонския е разкъсана взаимообвързаността между собствеността и управлението на капитала от една страна, и реалните икономически резултати (производство на стоки и услуги), защото акционерите се интересуват единствено от борсовата цена на акциите (и свързаните с тях дивиденти), а тя зависи преди всичко от краткосрочните цени - тримесечният период е важна граница за оценка на борсовата цена на една компания, респективно серия от два-три-четири еднопосочни резултата създават ясен тренд (тенденция). Ако акциите на компанията спадат няколко тримесечия, инвеститорите започват да се отдръпват, сиреч продават акции, от което цената на акциите пада, съответно падат ред други важни за компанията показатели - например кредибилност , пазарни позиции и пр. Поради това мениджмънтът е ориентиран преди всичко към тримесечните показатели, дългосрочният му хоризонт е 4-5-6 тримесечни периода, сиреч година и повече. Разбираемо - ако за няколко месеца те не осигуряват доход на акционерите , значи да го духат. Гоненето на краткосрочни печалби в крайния си вид може да доведе до

Фалшифициране на финансовите резултати

(видни от отчетите и балансите), осъществявано в комбина с одиторските фирми. Банкрутът на "Enron" породи неприятни въпроси за световноизвестната Arthur Andersen, която години наред даваше перфектни оценки на "Enron" - аджеба, знаела ли е за подправените резултати. Ако не е знаела, значи за нищо не става, ако е знаела, значи иде реч за далавера. Разбира се, пешкира опраха "бушони", които макар и топмениджъри на "Enron", не биха могли да осъществят сами грандиозната далавера, за държавните протекции на "Enron" пък да става и дума.

Крахът на "Еnron"

e очеизваждащ пример за тенденцията към непродуктивност на англосаксонския капитализъм - пазарът се абсолютизира за сметка на елементарната икономическата логика. Една стратегическа инвестиция изисква ресурс, който не дава бърза възвращаемост. Но акционерите искат конкретни пари - значи дай да гоним високи краткосрочни резултати. Майната й на стратегията. Я съм мениджър тогава, я не - да му мислят управляващите, а акционерите също искат висока цена на акциите, респ. на дивидентите сега. Това е благодатната почва за враждебното завземане чрез proxy fight - агресорът убеждава акционерите да сменят мениджърите с други , които ще направят доброволното сливане или поглъщане.

Смята се, че враждебното завземане чрез битка за представителство е трудна и скъпа операция - 60-65% от подобни битки завършват с успех.Тоест акционерите се събират и решават да сменят борда на директорите. Ако мениджърите загубят битката, съдбата им е ясна - изхвърлени са от управлението. Парадоксален обаче е фактът, че ако мениджърите спечелят proxy fight, се излагат на по-голяма опасност - много вероятни са съдебни искове от атционери за умишлено пропуснати ползи, т.е. огромни обезщетения плюс евентуални криминални обвинения.

7 коментара:

Анонимен каза...

А на мен ми беше изключително интересно и съжалявам, че поста не е по-дълъг... Ще чакам продължение :).

Анонимен каза...

Абе Нвевна, защо така ни оставяш (недо....разбрали). Като ис почнала да обясняваш давай до край. За онези, които са толкова зле, че агрегаторът им представлява друга уеб страница си има "more...", щом искаш да им угодиш - ползвай го. А на нас... недо....разбралите сега кой, о кой, ще доразкаже за тънкостите на големите корпоративни битки...не е честно! Искам пък!

NMMM.NU каза...

Преди време писах едни коментари сега само ще ги повторя, Yahoo е добра фирма, и има много value в нея. Microsoft прави много добре, като иска да я купи. Ако разгледаме Alexa, ще разберем, че...

в топ 10 сайтовете има:

1. Yahoo! (Yahoo)
2. YouTube (Google)
3. Windows Live (Microsoft)
4. Google.com (Google)
5. Myspace
6. FaceBook
7. MSN (Microsoft)
8. Hi5
9. Wikipedia
10. Orkut (whats that? :) )

Какво виждаме:
Yahoo има 1 сайт но е No.1
Google има 2 сайта.
Microsoft има 2 сайта.

Ако MS купят Yahoo, това значи, че те ще окупират топ 10-ката, и ще са в много по-добра позиция от Google. (и да, хората пак ще търсят с Google.com, но за всичко друго без social-networks ще ползват сайтове / продукти на Microsoft).

Това което се "чува" напоследък е, че MS ще направи нов bid, който ще е 31-35 $. 35 $ е цената за която Yahoo ше се продадат.

И последен коментар - доколкото аз знам, hostile takeover, не е това което вие описвате, а е когато фирма А изкупува акциите на фирма Б, без значение какво мислят повечето от акционерите. Цената обикновено е доста над пазарната. Пример за това е канадската фирма PWI - Prime West Energy, изкупена от соверенния фонд на Абу-Даби.

Ecogen каза...

Много интересна статия. На мене, обаче ми се иска да разбера повече за другия вид капитализъм, освен англосанксонския. Ще съм благодарен да прочета нещо за това.

Анонимен каза...

Може би по-добрият термин е борба за гласове или довереност ...

Анонимен каза...

Цитат
...абе защото се убедих, че за разлика от англоезичните смислени блогове, нашенските блогочитатели недолюбват дългите текстове. Въздържам се от оценка на този блогочитателски стереотип (тя е ясна) , но често се съобразявам с него, защото чрез него идеите ми достигат до повече хора.
Край Цитат

Не е така т.е появяват се и разни нахъсани типове. Тази статия я изчетох на един дъх.

Анонимен каза...

Тия глупости от калибъра на "невидима ръка на пазара", невидимо ръкостискане на пазара" и "невидимата стъпка" са празни глупости, измислени за идиоти които са готови да издигнат статуя на САЩ и Свободния пазар и да им принасят жертви.Вероятно биха повярвали във всичко друго освен в "невидимата чурка на пазара", която всеки ден се забива в милиони задници.И тя е единственото независимо нещо, основно защото не е финансово обстоятелство а социална истина