четвъртък, 16 август 2007 г.
Разбрах!
Разбрах. Пейо и Райо ми помогнаха да разбера.
Да разбера как да опиша проблема, който имам.
Той се появи някъде през пролетта. Засилваше се лекичко, неусетно за мен .
Осъзнах го преди около 2 седмици. Но осъзнаването вместо да ми помогне да се справя с него, завъртя Volume на Max.
И от пет дена блокирах. Срив. Системата се крашна. Рестартът водеше единствено до яко влизане в цикъл.
До тази сутрин преди съмване, когато прочетох Пейо.
Сега излизам, че имам 3-4 часа работа за свършване. Като се върна, ще разкажа спокойно, свободно и разбираемо какво и защо стана. И какво ще става оттук нататък.
Никой да не си мисли, че ще го направя специално заради него, а не заради собствената си душа.
И не ме интересува, че тази тема изглежда като гадна кръстословица или като
извадка от "Дневника на един куку".
Чувствам се някак като Чарли от "Цветя за Алджернън". Само че наопаки.
Тя беше дневник на един олигофрен, който постепенно се превърна в гений, а след това пак постепенно се върна до изходна позиция.
It's a metaphore - както напоследък е много cool да се казва.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Хей, Вени, няма да се сриваш!
Благодаря, Таня :)
Не се сринах, по-различен и слава на Бога, по-лек беше проблемът. В следващите си теми съм го описала подробно.
Благодаря ти, защото ти си от хората, които ми вдъхват оптимизъм (че нещата ще се оправят) и вяра (в човешкия род, в частност обитаващия територията, известна като БГ).
:-)
Ох, точно аз! Благодаря ти все-пак! Очевидно май взаимно трябва да си вдъхваме оптимизъм. :)) Все се каня да ти се обадя и да пием по кафе, но тези дни ми се събраха едни неща .... Ама ще стане! Обич от Таня!
Публикуване на коментар