Семки и бонбонки

понеделник, 5 ноември 2007 г.

Дик Чейни или не? (реплика* към Милена**)

[Това е видео]

[Край на видеото]

* "реплика" все още няма негативно значение в българския език. Основното значение все още е "отговор", а не "плюване", "отричане" или "лъжене". Въпреки депутатската практика в обратната насока.

** Милена Фучеджиева и последния й текст -->
Чейни или Брегович - това е въпросът

11.10.2008 Edit:

This video has been removed due to terms of use violation - прочетох днес в YouTube. Чe най-големите във videosharing индустрията слугинстват на Китай знам отдавна, но не знаех степента, до която слугинстват на собствените си мракобесни бушмени.

неделя, 4 ноември 2007 г.

Ах, как ги е страх...

Всичкото власт и медии още го е страх да каже как губят неговите хора в районите на София. Медиите бълват глупости за страната, а в София нещата са ясни. Само че са неприятни. За БСП първо, и за ГЕРБ второ. От 2-3 часа насам. И е не срамота, а наглост, че мълчат. Даже не мълчат като задници. А като... ГЕРБ печели навсякъде срещу БСП, но губи срещу десните.

За хората в район "Оборище":
Пенка Арменкова печели с над 62% в район "Оборище". И трети час никой не го казва. Боклуци.

Топ 240 на българските блогове*

събота, 3 ноември 2007 г.

Властта, бизнесът и учителите - кой кой е

Мислех си да напиша някакви сериозни ми ти неща за края на учителската стачка, за работодателите, които пищяха правителството да не дава нищо на учителите, защото и наемните им работници щели да поискат, за заклинанията как учителите заплашвали икономиката, която инак прекрасно се развивала. Сигурно ще ги напиша някой ден. Като не ме е толкова гнус от така нареченото правителство и така наречените работодатели, че да мога да се удържа да пиша прилично. Тъжно ми е не само, че властта и измисленият бг бизнес унизиха и смачкаха едно съсловие, поискало нещо съвсем естествено - да живее и работи нормално, а повече от това, че използвайки пълната си власт над медиите, тотално заблудиха обществото за причините и същността на конфликта. А истината за българската икономика, българското правителство, българския бизнес и българските учители лъсна преди дни отвън - в годишния доклад за конкурентоспособността на Световния икономически форум.

България е на 79-то място от 122 държави в Индекса за глобална конкурентоспособност и на 83-то от 131 държави в този за конкурентоспособност на бизнеса. Любопитна е съпоставката на местата, които заемаме по някои показатели:

Здравеопазване и основно образование - 46
Висше образование и обучение - 66
Действия и стратегии на компаниите - 95
Качество на институциите - 109

И става безпощадно ясно, че истинските - не пречки, а непреодолими бариери - пред българската икономика са правителството и бизнеса, които са два пъти по-негодни/некачествени/калпави от образованието.

Всъщност нищо ново под българското слънце. Родният бизнеселит винаги е бил такъв - алчен да смуче обществени пари и негоден да създава нови стойности. Който се интересува повече от убогата същност на бг капитализма, да прежали стотина лева за великолепната трилогия на великолепния Румен Аврамов "Комуналния капитализъм".

Супер ми е интересно дали ще се намери някой пазарен фундаменталист да ми обясни как тия от Световния икономически форум са левичари, или че Румен Аврамов е левичар

Повече за доклада на български --> в."Дневник" Автор на картината - Jim Woodring

четвъртък, 1 ноември 2007 г.

Ако живееш в столичния район "Оборище"

На 4 октомври, неделя в осем столични района ще се проведе балотаж за районни кметове. Сред тях е и районът, в който живея - "Оборище". Конкуренти са досегашната кметица Пенка Арменкова, която се кандатира за втори мандат от Алианс "За София", и арх.Людмил Леонидов, кандидат на ГЕРБ. Веднъж вече съм писала в този блог за г-жа Арменкова и сега ще припомня защо.

Преди година и половина Христо Друмев, милионер и шеф на НДК почти си беше подредил играта тайно да приватизира общинско имущество с цел да построи кръчма ВЪТРЕ в Докторската градинка. Имаше изкарани архитектурни проекти, новото строителство беше маскирано като реконструкция, бяха обявявани и печели измислени конкурси - цялата история. Тя нямаше да завърши с успешен край и сигурно сега в градинката щеше са се извисява кокетно заведение, ако не беше кметицата на район "Оборище" Пенка Арменкова, която в отговор на моят сигнал не ми беше предоставила всичката налична информация по случая. Тя самата нямаше правомощия да го спре, всичко беше в ръцете на Столична община и също за чест на нейните чиновници далаверата беше спряна. Когато се обърнах към кметицата, не я познавах и, честно казано, не очаквах реакция от нея. След този случай започнах да се интересувам от работата й като кмет и се убедих, че хората в "Оборище" сме случили на читав човек и управленец --> отчета за мандата 2003-2007

Съвсем други неща обаче научих за конкурента й - арх.Людмил Леонидов. Той беше обявен като ченге от Комисията по досиетата, цитат от Решение № 18/ 25.10.2007 г.:

Три имена - Людмил Леонид Йорданов
Дата на раждане - 17.10.1948 г.
Място на раждане - Гр. София
Вербувал го служител - Огнян Димитров на 11.01.1978 г.
Ръководил го служител - Огнян Димитров
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството - Отдел ”Задгранични паспорти”
Качеството, в което е осъществявано - Агент

Този специално трудно би могъл да излъже, че е работил за националната сигурност, че е разузнавал, контраразузнавал и прочие патриотичности подобно на десетките оправдаващи се албертовци. В отдел "Задгранични паспорти" нямаше нищо партиотично и разузнавателно, те се занимаваха с това да слухтят и дебнат кой е неблагонадежден и не бива да му се позволява да излиза зад граница, а също така кой от получилите възможно9т да излязат се държи "патриотично" навън и кой се среща с "неправилни" хора и говори "неправилни" приказки. Чак ме е гнус като си спомня - един път ме пуснаха да пътувам в соцдържава и на връщане трябваше да пиша за хората, с които пътувах, теглих им майна и след това повече не ме пуснаха да изляза навън :-(

Но при арх.Леонидов има и нещо още по-лошо от това, че с доносите си е съсипвал човешки съдби - сегашните му бизнесинтереси в областта на строителството. В кампанията си той скромно се представяше като скромен консултант, но в епохата на гугъл информацията не се губи. Той е управител на "Вектор Мениджмънт България", чийто бизнес по нейни собствени думи е "в областта на управлението и развитието на проекти, свързани с изграждането на молове, хотели, бизнес и жилищни сгради." Последният проект на фирмата е суперлуксозният 12-етажен хотел “София тауър”, който ще се строи ВЪРХУ кортовете на хотел "Кемпински Зографски" в Лозенец. Още едно бетонно чудовище в нещастния квартал, който лакомията на строителната мафия за по-малко от десетилетие превърна от цветна градина на София в бетонно гето.

Арх. Леонидов не е само непосредствен играч, но и "идеолог" на строителната олигархия - той е автор на разработката за градския център в новия устройствен план на София, според който се предвижда височина на застрояване 30 метра (равни на 10 етажа). В частност според плана ще бъде затрит старинният вид на "Пиротска" и другите улици между "Стамболийски" и "Екзарх Йосиф", заедно със стария квартал ще си отидат румънската църква, Македонския дом, еврейския квартал, мюфтийството, прекрасните сгради по "Мария Луиза"...

А откъде "Вектор мениджмънт" е придобила първоначалния си капитал, собственик ли е Леонидов, защо прикрива участието си в нея? Нямам отговори, но съмненията се натрапват. В сайта на английската компания - майка няма нито дума за историята на фирмата, за управляващия екип, абе нищо от информацията, която почтените западни компании пишат на сайта си. Произходът явно е толкова западен, колкото аз съм извънземно ;-)

Както и да е, най-важното за мен като жител на район "Оборище" е, че нямам нужда от небостъргачи, хотели и молове. Ако живееш в района, помисли ти какво искаш и се разходи в неделя да гласуваш.

понеделник, 5 ноември 2007 г.