петък, 14 август 2015 г.

Защо екоорганизациите не протестират срещу инсулина за диабетиците?


Интересно ми е защо гласовитите противници на генномодифицираните оранизми (ГМО) дума не обелват за инсулина, който приемат диабетиците. Той е генномодифициран човешки инсулин. Два варианта на отговор:

1) За повече от 50 години приложение на стотици милиони хора няма никакви доказателства за вредтата от генномодифицираните организми. Напротив, има само доказателства за предимствата.

2) Страхуват се от масова реакция на засегнатите (което е следствие от предишното)


И нека разкажа малко за човешкия протеин, допреди който в лечението на диабета се  използва животински протеин. Инсулинът в организма, произдвеждан от панкресаса, регулира концентрацията на кръвна захар (глюкоза). Пациентите с диабет не могат да произвеждат инсулин и трябва да разчитат на външен източник, за да могат адекватно да поддържат нивата на кръвната си захар в нормални стойности.

За първи път инсулинът е изолиран от панкреаса на крави и прасета в началото на 20-те години на 20 век. Животинският източник на протеин се оказва ефективен за лечението на диабет при хората и скоро след това става достъпен за пациентите и единственият до началото на 80-те години на 20-ти век. Фактът, че животинският инсулин не е идентичен с човешкия обаче тревожи лекарите по отношение на ефекта от дългосрочното му приложение. Обикновено е добиван от свине или говеда (свински инсулин и говежди инсулин), понеже техният метаболизъм е много близък до този на хората. Съответно добитият от тях животински инсулин работи сравнително добре в човешкия организъм. В началото животински инсулин е добиван от панкреаса на мъртви животни. Това обаче крие рискове - често има алергични реакции и дори анафилактичен шок и налага добиването му от живи животни, както и допълнителното му пречистване.С увеличаване на броя на пациентите с диабет в средата на 70-те години (породено от повишаването на стандарта на живот, водещо до повишаване на продължителността на живота и до повишаване на количеството на храненето много над нормите за здравословно хранене) се появява значителен проблем, породен от нуждата да се набавя инсулин в големи количества.

В условията на висококонкурентния американски капитализъм всичко това превръща инсулина в идеална цел за малка група биохимици и молекулярни биолози, които прилагат новите техники на  генното инженерство за лечение на заболявания при хората.

През 1978 година е създадена синтетична версия на човешкия инсулин, която е вкарана в бактерията Escherichia coli (Ешерихия коли) в лабораторията на Хърбърт Бойер в Калифорнийския университет в Сан Франциско. Инсулинът е протеин и както всички протеини се състои от верига от аминокиселини. Последователността на аминокиселините в протеина не е случайна; по-скоро тя е уникална за този конкретен протеин. Когато последователността на аминокиселините е известна, може да се изолира съответстващата последователност на ДНК (или както в този случай да се синтезира по синтетичен път) и да се вмъкне в бактериални клетки, за да се произвежда човешки протеин.


За да се постигне това частта от чужда ДНК първо се вкарва в плазмид, малко образувание на ДНК, което служи като преносител. Новият „рекомбинантен” плазмид, носещ човешкия ген, се вкарва в друга бактериална клетка. Веднъж след като е вътре в клетката, човешкият ген в плазмида може да бъде разчетен от системата за производство на протеин на клетката.
По това време подходът, който Бойер и неговите колеги използват, за да синтезират ген, е неизвестен. Днес обаче този подход се среща често. Използват се и други методи за директно или индиректно изолиране на човешка ДНК. Рекомбинантният човешки инсулин е разработен от младата компания на Бойер, Genentech през октомври 1982 година и е първият продукт на съвременните биотехнологии.

След първоначалния успех приложението на биотехнологиите в хуманна медицина продължава да нараства c много бързи темпове. И не съм чула екологичните организации да вдигат врява и да мобилизарт обществото срещу биотехнологиите в медицината. Срещу шистовия нефт и газ е лесно - имат финансовата, логистичната и политическа подкрепа на компаниите за традиционен добив на нефт и газ; а у нас, в БГ, се добавя и мощната подкрепа на държавата Русия, тъй като нефтените и газовите износители са държавни. Срещу вятърните.ВЕИ е същото. Срещу слънчевите трудно става, защото почти няма приличащи на рационални аргументи, освен отнемането на плодородни земи. Което все пак се използва в държавите, където се опикват да строят слънчеви паркове.

Няма коментари: