петък, 10 април 2015 г.

ГЕРБ - не партията - а сериозна болест на храносмилателната система


Много хора имат често уригване или връщане на смляната храна в хранопровода. Това не е нормално състояние, а сериозна болест - ГЕРБ (да не се бърка с партията). Повечето от страдащите от нея не я осъзнават и я смятат за нормално стомашно неразположение. За техен уплах ще кажа, че изразената ГЕРБ повишава риска от рак на хранопровода. Тъй че не пренебрегванейте връщането на смляна храна, а идете на чичо доктор. За честото уригване идете също.

ГЕРБ (Гастроезофагеална рефлуксна болест, киселини)


Резюме


Гастро-езофагеалната рефлуксна болест (gaster - стомах, esophagus – хранопровод) е клиничен синдром, който се дължи на връщане на стомашно съдържимо в хранопровода вследствие на недостатъчност на сфинктера, който се намира между стомаха и хранопровода.


От какво се причинява?



В повечето случаи гастро-езофагеалният рефлукс се дължи на първично нарушен механизъм на затваряне на долния езофагеален сфинктер - неволева мускулна структура, която при съкращаване предпазва преминаване на стомашно съдържимо в обратна посока (рефлукс) от стомаха към хранопровода. В някои случаи рефлуксът се дължи на определени състояния - бременност, поради повишаване на интраабдоминалното налягане, след хирургични интервенции в областта на хранопровода, при някои системни заболявания като склеродермия и др.


Какви са болестните промени?



Долният езофагеален сфинктер играе ролята на антирефлуксна бариера между различните налягания в стомаха и хранопровода. Нормално налягането в хранопровода е с 10-25 ммHg по-високо от това в стомаха. Физиологично разхлабване на езофагеалният сфинктер настъпва при акта на гълтане. Физиологичен рефлукс може да се наблюдава и при здрави хора след прием на вино, мазна храна, шоколад, цитрусови плодове. Различават се следните състояния, свързани с гастро-езофагеалния рефлукс:
  • гастро-езофагеален рефлукс - изразява се само с обратно връщане на стомашно съдържимо в хранопровода;
  • физиологичен рефлукс - при прием на някои храни;
  • рефлуксна болест - повтарящ се рефлукс със субективни оплаквания;
  • рефлукс-езофагит - рефлуксна болест с микроскопски белези за възпалителна инфилтрация в стената на хранопровода.
Недостатъчността на антирефлуксната бариера може да се дължи на различни причини - неадекватно разхлабване на долния езофагеален сфинктер извън акта на гълтане, прекалено ниско налягане в долната част на хранопровода, т.е. не се поддържа бариера между зони с различни налягания, абнормни контракции на сфинктера. Увреждането на езофагеалната лигавица – езофагит, се причинява от агресивното действие на стомашното съдържимо. За рефлукса на стомашно съдържимо способстват и заболявания на стомаха, които затрудняват неговото изпразване.


Какви са симптомите?



Основният клиничен симптом на болестта е парене или пареща ретростернална болка ("heart burn"), особено в легнало положение. Други оплаквания са: тежест в коремната област, оригване, неприятни усещания при акта на гълтане, парене в областта на епигастриума, неприятен вкус в устата след оригване, гадене, повръщане. При натиск, лягане по гръб, напрежение и стрес, прием на някои храни и медикаменти оплакванията се усилват. Поради рефлукса на стомашно съдържимо (особено нощем в легнало положение) може да настъпи аспирация - навлизане на стомашно съдържимо в дихателните пътища, което може да бъде причина за кашлица или отключване на бронхиална астма. Под действие на стомашното съдържимо могат да се развият различни нарушения в структурата на хранопровода: улцерации, стенози, кръвоизливи. Най-голямо клинично значение има т.нар. цилиндричноклетъчна метаплазия на епитела на хранопровода. Нормално епителът на хранопровода е плосък. Превръщането на плоския епител в цилиндричен се нарича синдром на Барет и се свърза с висок риск от злокачествено израждане. На границата между плоския и цилиндричния епител могат да се образуват т.нар. язви на Барет. Високият онкогенен риск налага редовни профилактични ендоскопски изследвания с вземане на биопсия. Според вида на измененията на езофагеалната лигавица при ендоскопско изследване рефлуксната болест се класифицира в няколко стадия (по Savary и Miller):
  • стадий 0 - рефлукс без изменения по лигавицата;
  • стадий 1 - изолирани ерозии на лигавицата (увреждания, които засягат горния слой на лигавицата);
  • стадий 2 - надлъжни, по-обширни ерозии по протежение на лигавичните гънки;
  • стадий 3 - напречни сливащи се ерозии;
  • стадий 4 - възпалителни изменения и образуване на ръбци.


Как се поставя диагноза?



Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина и ендоскопско изследване на хранопровода и стомаха. Ендоскопското изследване е визуално изследване на кухина в тялото с помощта на специален уред - ендоскоп. Чрез него се описват морфологичните изменения на езофагеалната лигавица и се класифицират според вида им. Задължително се взима тъкан за хистологично изследване. За потвърждаване на диагнозата може да се направи и т.нар рН-метрия. За над 24 часа се регистрират периодите на рефлукс в долната част на хранопровода чрез поставяне на специално предназначени регистриращи устройства. Измерените стойности се смятат за патологични, ако рефлуксът обхване над 8% от наблюдавания период през деня и над 3% през нощта.


С какво може да се обърка?


На първо място трябва да се изключат причини и състояния, които могат да предизвикат рефлукс - повишаване на интраабдоминалното налягане при бременност, асцит, затлъстяване, след хирургични интервенции в областта на хранопровода, при някои системни заболявания като склеродермия и др. Нарушената моторика на хранопровода също може да бъде причина за рефлукс и да се дължи на нервно-функционални нарушения с неясна причина. Обикновено те протичат като дифузен спазъм на хранопровода или съкращения на хранопровода с голяма амплитуда. Някои заболявания на хранопровода също могат да предизвикат рефлукс - карцином, язва, дивертикул. Не трябва да се забравя, че подобна симптоматика - пареща ретростернална болка, може да има и при исхемична болест на сърцето. Уточняването на диагнозата е задължително.


Как се лекува?


Лечението зависи от прогресията на болестта и тежестта на оплакванията. Леките рефлуксни оплаквания могат да се повлияят от някои диетични мерки - намаляване на телесната маса, избягване на мазни храни, на късното вечерно хранене, злоупотреба със сладки храни, никотин, вино, алкохол, след хранене да не се ляга веднага и т.н. Консервативно лечение може да се проведе и с медикаменти по лекарско предписание - калциеви антагонисти, Н2 - блокери, прокинетични средства, антиацидни медикаменти. При тежки изменения на хранопроводната лигавица и развитие на Баретов езофаг, може да се проведе фотодинамична терапия - терапевтичен метод, който използва фотосенсибилизиращо вещество и светлина за активирането на кислород-съдържащи молекули, което може да модулира биологичния отговор към раковите клетки. При недостатъчен ефект на консервативното лечение и тежки изменения на хранопровода се провежда хирургично лечение. Операцията се нарича фундопликация по Nissen. При нея се променя ъгълът на свързване на хранопровода със стомаха, което намалява рефлукса. Едно от усложненията на операцията е т.нар синдром на Roemheld - чувство на тежест, поради събиране на въздух в стомаха, което довежда до сърдечни оплаквания.


Как да се предпазим?


Развитието на гастро-езофагеалната рефлуксна болест в повечето случаи се дължи на функционални нарушения на хранопровода и долния езофагеален сфинктер, които са с неизяснена причина. Препоръчително е спазване на някои диетични мерки, които предпазват от рефлуксни оплаквания - намаляване на телесната маса, избягване на мазни храни,на късното вечерно хранене, да се избягва злоупотреба със сладки храни, никотин, вино, алкохол, след хранене да не се ляга веднага, да се спи с леко повдигната глава, да не се носят стегнати дрехи, колани и др.


Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?


Леките оплаквания могат да бъдат излекувани чрез спазване на описаните общи мероприятия. При по-тежките форми на заболяването прогнозата е сериозна. Трябва да се извършват редовни профилактични прегледи и взимане на тъкан за биопсично изследване. При необходимост - консервативно или оперативно лечение по преценка на медицински специалист.

Източник: Medic.bg

Няма коментари: