Братушките рисуват

На един ултракомунистически руски сайт ги видях и освен "хм...", друг възпитан израз не ми иде на ум. Комунистите по принцип са побъркани, но руските са особено побъркани и неприятни, защото освен комунисти, са и завършени империалисти - като царските си предшественици.

Бате Бойко. Тъмната страна на силата

С изненада разбрах, че един приятел, който чете хартиени вестници, хал-хабер си няма за пълната дискредитация на нашето слънце в изтеклите грами към Wikileaks. С други думи - цензурата в българската преса се оказва по-яка от всякаквите хамерикански секретни правила. Защо големите ни братя вместо да се тръшкат за изтеклите тайни, не наемат някой български вестник да им ги опазва? Сигурна гаранция, че никаква информация няма да излезе.

А предвид на съществуващата фактическа цензура, препубликувам изцяло публикацията на българския партньор на Wikileaks - Биволъ. Да, стара е, но в БББ (БатеБойкова България) дори старата информация е държавна тайна. Която трябва да бъде разкривана. Упорито и непрекъснато.

амфетамини и зависимост от Лукойл

Премиерът се смятал за “най-голямата придобивка на България”

от Биволъ Сряда, 25 Май 2011 16:24 67960 посещения

"Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа" - това е заключението на дипломатически доклад посветен на Бойко Борисов, изпратен от посланик Байърли на 9 май 2006 г. [06SOFIA647] [Превод на български] Докладът е със степен на конфиденциалност СЕКРЕТНО//НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ. Над тази степен са само грамите ТОП СЕКРЕТНО, с които Wikileaks не разполага.

Причините за класифицирането са с код 1.5 (b,d), което означава, че в доклада са използвани конфиденциални източници.

Грамата има и друга особеност. Тя е една от малкото в масива от 978 доклада от София, прегледани и одобрени едновременно от политическия съветник, военния съветник и съветника по сигурността на американското посолство, както и от посланик Байърли. Всички тези атрибути я превръщат в неоспорим и фундаментален документ, който разкрива образа на българския премиер в очите на водещата държава в света.

"Мръсотията"

Така е озаглавил Байърли раздела, резюмиращ криминалното минало на Бойко Борисов. По една случайност параграфът носи и "щастливия" номер 13, а в скобите след него е нивото на класификация, което никак не е случайно и отговаря на най-високото ниво на секретност за грамата SECRET//NOFORN:

"13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата")."

Tрафикът на метаамфетамини стана публична тема през пролетта на 2008 г, след прочутата среща на Румен Петков с Братя Галеви под шефството на Алексей Петров. Скандалът доведе до оставката на Петков. Месец по-късно, в началото на май 2008, бившият шеф на НСС ген. Атанас Атанасов хвърли бомба с твърдението, че фармацевтична компания в Дупница произвежда нелегално синтетична дрога, която се изнася за арабските страни, а приходите пълнят червените партийни каси. В Дупница е заводът "Актавис", собственост на исландския милиардер със спорна репутация Тор Бьорголфсон, който е и съдружник на Цветелина Бориславова в СИБАНК. Ген. Атанасов тогава заяви, че в МВР има данни за метамфетаминовия трафик, по които не се работи и обеща по-подробни разкрития "Когато му дойде времето".

Когато искат да омаловажат написаното от американските дипломати, засегнатите по рефлекс изтъкват, че става въпрос едва ли не за слухове, които просто са регистрирани от усърдни чиновници в посолството. Разбира се, това не е вярно, защото по тази абсурдна логика излиза, че информационната система на САЩ работи по слухове и клюки. Нескопосните опити да се омаловажи неудобната някому информация се превръщат в бумеранг с обратна сила. Пример за подобни трагикомични напъни бяха изявленията на бившия министър на МВР Румен Петков да квалифицира американските посланици с обидното определение "треторазрядни доносници", след като лъснаха на бял свят подробности за неговия морален облик.

В горната грама обаче имаме нещо много по-сериозно. Тя е колективен труд на почти целия дипломатически екип на посолството. Освен това за достоверността на информацията е посочен и конкретен източник, на който Байърли се е позовал. Това е загадъчното SIMO, което потвърждава "оперативните" данни за участието на Борисов в сериозни криминални структури и деяния.

Проверка, извършена в публикуваните до момента около 13000 грами в сайта на Wikileaks показа, че абревеатурата "SIMO" се споменава едва 4 пъти. От контекста на цитатите и съдържанието може да се направи предположение, че "SIMO" е американска държавна агенция, свързана със сигурността и информацията. В секретна грама от Буенос Айрес се споменава, че SIMO и DEA са представени в "правоохранителния комитет" към посолството, заедно с политическата, финансовата и правната служба на легацията [06BUENOSAIRES2590]

Вторият параграф от "Мръсотията" е специално посветен на връзките на Борисов с Валентин Златев, директор на "Лукойл България":

"14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България" Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл" в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда "танто-за-танто", публичните договорки на Борисов с „Лукойл" са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали."

Разследване на Биволъ хвърли светлина и върху друг епизод от съвместния бизнес на Борисов и Бориславова с фигури от престъпния свят като "Пашата", споменати в грамата. През март 1995 г. в Крайморие НСБОП разбива фабрика за нелегално производство на цигари, собственост на фирмата "Тео Интернационал", в която съдружници са Борисов, Бориславова, Румен Николов - "Пашата" и Ангел Бончев от Литекс. Разследването така и не довежда до обвинения. Борисов продава дяловете си в "Тео Интернационал" на Иво Каменов, един от съдружниците в групировката ТИМ, цитирана в американските грами като "изгряващата звезда на българската организирана престъпност". Източници на Биволъ информират, че тютюневите машини от Крайморие фиктивно са изнесени за Ливан преди години, с помощта на сирийски бизнесмен. В действителност те са били тайно преместени около голям град в Североизточна България и до момента продължават да произвеждат необезпокоявано нелегална продукция.

Валентин Златев е споменат и в известната грама за организираната престъпност в България на посланик Джеймс Пардю. "Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са подозирани в силни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност" - преценява Пардю през 2005 г.

От грамата се разбира също така, че Борисов твърде често се среща с представители на руското посолство, но избягва да афишира това, докато в същото време "често парадира с близките си връзки със службите за сигурност на Запад, включително и тези в САЩ." Ренгеновата психологическа снимка на особеностите, слабостите и качествата на бъдещия премиер е непогрешима:

"16 (S/NF) Егото на Борисов може да е най-силния ни лост за влияние върху него - той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ.", сочи анализа в доклада. Неформалният лидер на ГЕРБ съвсем директно се е пазарил с американците за политическа подкрепа на парламентарните избори, като благодарност за проамериканските си позиции. "Ще сваля правителството, след като се договорим за базите", бил предложеният директно бартер, който впечатлил американците.

Като пример за противоречивостта е посочено как от една страна Борисов обещава на САЩ пълна подкрепа за военните бази и участието ни в международните военни мисии, а от друга си позволявал да критикува демагогски публично проамериканската политика на БСП със следните думи: "Ирак (правителството) казаха, че ще изтеглят войските ни незабавно. Не ги изтеглиха, изпратиха още една бригада там. Те дадоха и бази на американците, без да поискат нищо в замяна."

Интересен е пасажът, в който Байърли докладва, че след писмено предупреждение от американска страна Борисов спрял веднага с подобна антиамериканска риторика. За да се направи на лоялен, той категорично обещал да унищожи партия АТАКА. Въпреки това новата политическа звезда на България си остава човек с "улично образование", твърде повърхностен и "с малък диапазон на внимание", което го кара да не се задържа дълго на една тема и да "крачи напред-назад из кабинета си, като тигър в клетка". Не е пропусната неговата особена чувствителност и непоносимост към всякакъв вид частна, или публична критика.

Една от основните егоцентрични слабости на премиера ни е да си прави реклама. Анализът в грамата дори издава негативна оценка. "Борисов безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да осигури благоприятно отразяване, върху което се базира имиджът му." Споменава се, че лично той е изградил стройна машина за ПР, която да гради публичния си образ. Български журналисти обаче не са спестили в частни разговори пред служители в посолството истината, че спрямо тях се прилага методът на "моркова и тоягата". Борисов или плащал в брой за да бъде хвален в медиите, или директно заплашвал непослушните.

Като цяло Бойко Борисов е оценен като вероятен политически лидер, който единствено може да разруши статуквото на Тройната коалиция. Според грамата обаче той остава "непредсказуема личност с необуздани политически амбиции."

Със сигурност американците не са забравили с кого си имат работа, защото изнесените данни са шокиращи за един премиер на европейска държава. Самият Борисов вероятно би искал някои подробности от биографията му, които са изследвани и са станали известни на тези кръгове да бъдат завинаги погребани в дипломатическите папки.

Макълдауни - Обяздването на руския жокер
Две години и половина след Байърли, посланик Макълдауни описва бъдещия премиер на България като "сурова политическа сила" [08SOFIA672] (Превод на български). Той е "нетърпелив" и "променящ мненията си всеки ден" според информатори от ГЕРБ. При първата си среща с посланика той заявил, че българите не могат да взимат решения сами и разчитат на Брюксел и Вашингтон "да кажат на премиера какво трябва да се направи".
Въпреки заявената западна ориентация, Борисов е като жокер когато става въпрос за Русия - отбелязва Макълдауни. Той има близки връзки с Валентин Златев, за когото слуховете твърдят, че поддържа ГЕРБ с пари в брой. Златев бил и голям финансов поддръжник на БСП, отбелязва в скоби Макълдауни. Борисов флиртува и с електората на Атака. Пред свои хора от ГЕРБ той казал, че "от време на време" ще прави про-руски изказвания, но ще страни от дебата Русия срещу НАТО, за да е щастлив електората му.
Победата на Борисов ще е илюстрация за продължаващата българската политическа незрялост, смята американският посланик. Обгрижвайки гордостта на Борисов и необходимостта му да получи легитимност, американците разчитат да насочат ГЕРБ към "модерна политическа формация".
За разлика от предшественика си Байърли, Макълдауни вече говори не само за "побутване" на Борисов, а с метафора от родеото: ако Борисов победи на изборите, на американците им предстои "трудна езда".

Батман на конец

Бойко Борисов не може да се похвали с монопол върху прозвището "Батман". В световните новини то вече беше присъдено на Путин от друга изтекла грама, оприличаваща руския премиер на "Батман", а президента Медведев на "Робин".

Колко е дълъг конецът с който е вързан българският "Батман"? И има пространство за маневриране извън треакторията между явните жестове към американците и тайните срещи с руската резидентура?

От една страна, САЩ очевидно разполагат с много сериозни компрометиращи данни за престъпна дейност на Борисов в миналото и умело експлоатират егото му, разчитайки на обещаната лоялност.

От друга страна личи, че премиерът силно зависи от "регента" Златев, който е избраник на руските "кукловоди". От дипломатическите доклади узнахме, че Борисов си е признал пред американците за заплахата на Путин да врътне кранчето на газа [09SOFIA561]. Но не се изключва възможността да има и персонални заплахи. Ако е вярно, че Златев е свързан с руската разведка излиза, че руските служби също са в течение на компрометиращите факти, които американците знаят за Борисов.

Показателен е драматичният обрат в отношението на Бойко Борисов към руските енергийни проекти у нас и най-вече към АЕЦ "Белене". В преговорите изневиделица се включи като консултант на руската страна Валентин Златев, а позициите на проамериканските министри като Трайков и Младенов се разклатиха.

Идват драматични месеци, в които на България предстоят избори и съдбоносни решения, свързани с енергийната ни независимост от Русия. Има реален риск европейският цивилизационен избор на страната и защитата на националния ни интерес да бъдат сервирани на тепсия от един български Батман на по-старшия му руски брат.

Banksy - Wall and Peace

Банкси е култово име и за графити райтърите, и за изследователите на съвременната култура. За тях - неговия албум:

Banksy - Wall and Piece

# Publisher: Random House UK (April 1, 2007)
# Language: English
# ISBN-10: 1844137872
# ISBN-13: 978-1844137879

Banksy is a pseudonymous England based graffiti artist, political activist, film director and painter.

His satirical street art and subversive epigrams combine irreverent dark humour with graffiti done in a distinctive stencilling technique. Such artistic works of political and social commentary have been featured on streets, walls, and bridges of cities throughout the world.

Banksy's work was born out of the Bristol underground scene which involved collaborations between artists and musicians. According to author and graphic designer Tristan Manco and the book Home Sweet Home, Banksy "was born in 1974 and raised in Bristol, England. The son of a photocopier technician, he trained as a butcher but became involved in graffiti during the great Bristol aerosol boom of the late 1980s." Observers have noted that his style is similar to Blek le Rat, who began to work with stencils in 1981 in Paris and members of the anarcho-punk band Crass, which maintained a graffiti stencil campaign on the London Tube System in the late 1970s and early 1980s and is active today.

Known for his contempt for the government in labelling graffiti as vandalism, Banksy displays his art on public surfaces such as walls and even going as far as to build physical prop pieces. Banksy does not sell photos of street graffiti directly himself; however, art auctioneers have been known to attempt to sell his street art on location and leave the problem of its removal in the hands of the winning bidder. Banksy's first film, Exit Through the Gift Shop, billed as "the world's first street art disaster movie," made its debut at the 2010 Sundance Film Festival.

Подробности и даунлоуд:
http://semkiibonbonkidownloads.blogspot.com/2011/08/banksy-wall-and-piece.html

Natalie Bettelheim - Howl

Научих от Йовко за Vimeo - сайт за видеосподеляне, и тутакси попаднах на завладяващо филмче - анимационното Howl на Natalie Bettelheim (бих го превела "Вой", или "Дивото зове. По Джек Лондон").

[видео]

Howl from Natalie Bettelheim on Vimeo.

[край на видеото]

Готическа анимация - не предполагах, че е възможна. Очевидно е. И то качествена.

Безредиците в Лондон ;-)

Лондон се готви за Олимпиада 2012:









Също и за Световното по шахмат 2012:



Междувременно лондончани не забравят домашните си любимци...:




...музиката:


... Джъстин Бибър ;-)



Още за живота на лондончани:
--> http://photoshoplooter.tumblr.com
--> http://photoshoprioter.tumblr.com

Как да трием файлове, които не щат да се трият

Няма начин да не сте виждали това досадно съобщение от тъпия уиндоус:


Досадата се явява в различни варианти:

• Cannot delete file: Access is denied
• There has been a sharing violation.
• The source or destination file may be in use.
• The file is in use by another program or user.
• Make sure the disk is not full or write-protected and that the file is not currently in use.

Решението е Unlocker - малка безплатна програмка, която трие всичко без проблеми. Unlocker в действие:

1. Кликвате с десен бутон папка или файл и избирате Unlocker

2. If the folder or file is locked, a window listing of lockers will appear

3. Кликвате Unlock All и проблемът е решен!

Download Unlocker

Апокалипсис

Повече - от източника

Encyclopedia Judaica 22 Volume Set

Encyclopedia Judaica 22 Volume Set

* Publisher: Macmillan Reference USA; 2 edition (December 12, 2006)
* Language: English
* ISBN-10: 0028659287
* ISBN-13: 978-0028659282

This long-awaited revision of the premier reference source on Jewish life, culture, and history updates the 1972 edition by either adding to the original information or creating a completely new entry. New to this publication are a charted summary of transliteration rules; a list of abbreviations; and entries discussing aspects of Holocaust study, the development and impact of the State of Israel on Jewish life, and the evolution of Reform, Conservative, Orthodox, Hasidic, and Reconstructionist branches of the faith. Entries on Judaism in all 50 U.S. states and major U.S. cities have been updated. Others are unchanged although updating may have been warranted: for example, information on the biblical character Noah is unaltered, despite a great deal of related research, both textual and archaeological, since 1972. However, many entries related to religious law (halakhah) have been totally rewritten to reflect its impact on the Israeli legal system. This edition consists of 22 volumes compared to the original 16. It boasts all new illustrations: more than 600 maps, charts, archaeological plans, and chronologies (for example, family trees and an 8-page chart of Hasidic dynasties) and a few color photographs of paintings, drawings, and artifacts in each volume. The glossary is unchanged. The last volume contains a detailed 270-page thematic outline and a superb 632-page index that make the information in each volume accessible. Libraries that own the first edition will want to replace it with this one.

—Jack Forman, Mesa College Library, San Diego

Copyright © Reed Business Information, a division of Reed Elsevier Inc. All rights reserved.

The new edition of Encyclopaedia Judaica brings a monumental reference work into the twenty-first century. In 1928 Nahum Goldman, head of Eshkol Publishing, in Berlin, began work on a comprehensive reference work about the history and culture of the Jewish people. That work was never completed, and the 10 finished volumes remain as both a witness to European Jewish scholarship and a reminder of Hitler's destruction of that tradition. Goldman survived the Holocaust, and in 1966, he used his reparation money to revive work on the encyclopedia at Keter Publishing House, in Jerusalem. In 1972, more than 45 years after the work began, the first edition was completed. Keter Publishing House and Macmillan Reference USA, its American partner, released Hebrew and English-language versions of the work. Like the original work, it was a thorough, organized overview of Jewish life and knowledge. Updating a large resource is difficult. The publishers issued yearbooks and two supplements cumulating the 1973–1982 and 1983–1992 volumes as well as an updated CD-ROM version in 1997, but the Jewish world has changed a great deal since then. The second edition is also a collaboration of Keter Publishing House and Macmillan Reference, which is now a Thomson Gale imprint. Editors Berenbaum and Skolnik gathered an international team of more than 50 divisional editors and 1,200 scholars to produce the work. They have created 22 volumes with approximately 22,000 entries. Some 2,600 entries are new, and 12,000 have been substantially revised. As they did in Encyclopedia of Religion (2004), the publishers left the original articles intact and added updated material in an appended article that follows. This edition has 150 pages of color inserts appearing as centerfolds in each volume as well as 600 maps, tables, and illustrations. There are also 30,000 new biographical entries. Why is this edition different? Building on the scholarship of the first edition, the editors have added material that documents today's Jewish communities. Since the publication of the first edition, Israel has been through two wars and two intifadas, the role of women in Jewish life has greatly expanded, and the Soviet Union has disappeared. The most rapidly growing Jewish communities in the U.S. are in Las Vegas and Phoenix, but the actual number of Jews in the country is declining due to low birth rates. A whole new generation of scholarship has emerged, with new information about everything from the Bible and the Talmud to women's studies and the Holocaust. The contributors to this edition used the material of the great scholars such as Salo Baron, Cecil Roth, and Gershom Scholem as a foundation for their new insights, giving users greater depth and a modern perspective. Volume 1 has a list of the editors and contributors. They include Yehuda Bauer (Hebrew University), David Ellenson (Hebrew Union College), Deborah E. Lipstadt (University of California, Los Angeles), and Xun Zhou (University of London). The encyclopedia features entries such as an article on Jewish law (Mishpat Ivri) written by Justice Menachem Elon, deputy president of the Supreme Court of Israel. He examines ancient religious law as reflected in the courts of a modern, sovereign Jewish state. Entries about the Bible include both the great medieval commentators such as Rashi and Maimonides and modern critical literary studies of the Bible as an integrated work. Contributors examine the sources of the Bible, its composition, and its authors. The Talmud receives similar treatment, with more than 100 biographies of the greater and lesser rabbinic figures and more accessible material, reflecting the increased participation of the public in Talmudic study. The women's perspective appears throughout the encyclopedia, with articles about biblical stereotypes, their views about the mikveh (ritual bath), and biographies of women both ancient and modern (Beruryah, a second-century Talmud scholar; Bella Abzug). Agunah (Orthodox women who cannot remarry because their husbands refuse to grant them religious divorces) and coverage of the bat mitzvah and the Women of the Wall case are other examples of the increased emphasis on women's issues in this edition. Extensive articles document the contributions of Jews to the arts, sciences, sports, politics, and entertainment. Albert Einstein, Rita Levi-Montalcini, Amos Oz, and Philip Roth appear along with Victor Borge, Jascha Heifetz, and Sandy Koufax. Each of the 50 states and the countries of the world, as well as major cities, have entries, as do museums, cultural institutions, and organizations. The Holocaust and Israel occupy the major part of volumes 9 and 10, respectively, reflecting their important roles in Jewish history and culture. Several thematic outlines (for articles on history, religion, language and literature, Jews in world culture, and women) and a detailed index help users pinpoint specific information. The e-book version uses the standard Gale interface and is available as part of the Gale Virtual Reference Center. One nice feature for users who print or download is the option of getting the text in PDF format if desired. The second edition of Encyclopaedia Judaica is a welcome addition to reference collections. By documenting the modern Jewish experience while retaining links with its rich past, it provides users with information about all aspects of Jewish religion and culture. This work received the 2006 Dartmouth Medal, a well-deserved award. Bibel, Barbara

Copyright © American Library Association. All rights reserved

Подробности и сваляне

Счупване. Какво да правим.

Имах нещастието да си счупя пръст и ще споделя опита си, защото разбрах, че в България нямаш гаранции, че ще получиш адекватно лечение, и единственото противодействие на тази свинщина е максималната информираност на пострадалия.

Счупих си средния и беззименния пръсти на 23 юни т.г. към 03 ч. сутринта. Как - събудих се да отида до тоалетната и без да паля лампата, ударих протегнатата уж за да напипвам пътя ръка директно в стената. Извод 1: Не ходете на тъмно дори в собствения си дом, особено ако не сте разбудени съвсем.

Болката бе много силна, а пръстите бяха видимо изкривени. Отидох веднага в спешното отделение на ИСУЛ (защото ми е по-близо). Там след много чукане по вратата на кабинета за спешна помощ ми отвори сестра, чиито коси бяха разрошени, а престилката незакопчана. Имам предвид не нещо сексуално, а че явно досега бе спала на кушетката. По-лошото бе и че явно лекарят също спеше, защото тя ми каза да дойда сутринта след 8.00. На плахите ми опити да възразя, че те са също спешен център и трябва да ми окажат спешна помощ, каза: "Щом така ще ме заплашвате, няма никой да ви намести и гипсира преди 8.00 часа. Лекарят го няма". Извод 2: Не си губете времето да ходите до други спешни центрове освен "Пирогов". Не вярвайте на здравното министерство, че имало и други звена за спешна помощ - лъжат.

В "Пирогов" бях някъде към 4 часа сутринта. Бързо ме обслужиха - сиреч наместиха очевидно изкривените пръсти и ги гипсираха. Дадоха ми талон да отида на контролен преглед след 10 дена. Тогава получих голямата изненада: единият пръст бе силно разместен. Самият лекар в кабинета за контролни прегледи бе неприятно учуден, че са ме гипсирали така (вж. снимката). Според него е трябвало още тогава (след гипсирнето) да ми кажат, че единият пръст не е могъл да се намести правилно и да ме информират какво може да се направи. Едната възможност: операция до 1-2 дена за изправяне. Другата: Изчакване да зарасне, провеждане на физиотерапия и ако тя не възстанови функциите на пръста - операция. Е, аз вече бях предопределена да вървя по втория вариант. И именно тук е лекарската свинщина: Оня, който ме намести лошо, дори не ме информира за това, и по-лошото - не ми каза какво следва от лошото наместване. Ако знаех, щях да избера операция веднага - която има повече шанс за успешно възстановяване. Но безхаберният лекар нищо не ми каза.

Сега очаквам операция. Има два варианта, и двата започват със счупване на зарасналото накриво и правилното му наместване. При първия вариант се слагат пирончета, за да го държат; при втория - плака (нещо като мъничка тенекийка, обхващаща костта около счупеното място). Разликите: 1. пирончетата ги плаща здравната каса, плаките - не, струват 1 800 лв; 2. лечението е по-успешно при плаките, отколкото при пирончета. В това време вече бе ясно, чи кривият пръст упорито на желае да се раздвижи, независимо от провежданата физиотерапия. Какво значи това? Както всеки средностатически човек, не подозирах колко е важна ролята на безименния пръст. Без него нито можеш да свиеш ръката в юмрук, нито да пишеш на компютър (абе, и да пишеш с химикалка си е трудно).С две думи: Не мога да измета и измия пода - защото дръжката на метлата и на парцала не мога да хвана здраво, не мога да изстискам парцал или гъбичка за домакински цели, не мога да държа нормално гъбичка за баня, не мога да използвам нож и ножичка. Извод 3 и общ извод: Не вярвайте на лекаря, който (ви намества и) гипсира. Изрично го попитайте дали има разместване и ако има, какви са възможните последици и евентуално възможните лечения. В приличните европейски държави лекарите правят това, но у нас пет пари не дават за пациента, номерът е да го претупат. Знам, че има свестни лекари и не очаквах, че в държавнофинансираната здравна помощ ще попадна на несвестен, но така случих. Извод 4: Винаги питайте лекаря, който ви намества и гипсира, какъв е резултатът, има ли разместване и ако има, какво трябва да правите. И не пропускайте да си вземете снимката. Те се обработват компютърно и в "Пирогов" ви дават диск със записа. На него има и програма за гледане - снимката в този постинг е от диска на "Пирогов". В ИСУЛ не дават снимките, но ако я поискате и им дадете празен диск, на който да я копират, нямат основание да откажат.[/u]

С две думи: Надявам се да не ви случва. Ако ви се случи, действайте по тоя начин. И теглете една майна на т.нар здравна система и политиците, които 10 години си играят с болните хора.

Невероятните мистични светове на Франк Мелех

Нищо не знам за немския дигитален художник Франк Мелех освен творбите. Омагьосват ме.



А тази я заобичах (заради Алиса и заради моя Пърси):



Галерията на сайта на Франк Мелих е свободна, тъй че enjoy it :-)

Свободен достъп до Cambridge Journals Online

Cambridge University Press дава временен свободен достъп до своите списания за 2009 и 2010 г. до 30 август т.г.

Издателството на Кембриджския университет е едно от най-старите в света (основано 1534 г.) и едно от най-големите. То издава научна, учебна и справочна литература - ежегодно над 2 000 книги и над 270 списания (от които над 160 с хуманитарна и обществено-научна тематика). Cambridge University Press не е търговско дружество, основната му цел му не е печалбата, а качеството на продукцията и услугите.

На сайта Cambridge Journals Online (CJO) са практически всички списания на издателството
--> списък на изданията
--> линк за свободен достъп

Текстовете на статиите са предимно в PDF формат, има библиографски описания и аннотации, заглавия и възможност за обикновено и разширено търсене.

Манифеста на Брейвик или критика на мултикултурализма

За едно съм съгласна с норвежкия масов убиец. Затова, че политическата коректност е калпава и не работи така както поддръжниците й я рекламират. Защото цензурата може да има успех само в тоталитарни общества и не е ефективна в Евросъюза, дори срамежливо поприкрита с ляволиберални лозунги:

"Политическата коректност е политически, културно-социологически термин, отразяващ установяването на система от рамки и правила, включително "политически коректен език", който има ограничаваща функция във връзка с етически, морални съображения, и тази задържаща и ограничаваща функция е по отношение на всяка обществена и социална изява, която би могла да касае теми от тънък характер, както и възможния и допустим обществен дебат по редица остри обществени проблеми и използваната в такива дискусии терминология."

Wikipedia

Теоретичните дискусии по темата не са продуктивни. Средностатиският еврогражданин, включително нашият, знае това. Знае например, че имаме проблем с ромите. - установилата се гетоизация със съпътстващите липса на адекватно образование (голямата част от децата, които не учат, са роми), семейно планиране (знание за методите да не се забременява и разбиране, че това е необходимо) и произлизащите от това безработица, престъпност и т.н. Средностатистическият българин знае това, но също така знае, че не може да говори за него. Може да говори само за полицейското насилие срещу роми и за това, че ги преследват - например във Франция, даже ни ги връщат.

Проблемът е, че средностатистическият човек не умее да формулира тези проблеми на "високо" ниво - гетоизация, социално изключване и прочие дъра-бъра ляволиберални бърбореници. А също така - и ПО-ВАЖНО! - не ги разбира. Отгоре на всичко е прав. Защото така наречената политическа коректност изключва обсъждането на проблема по същество и така го оставя само на десните популисти: "Ама моля ви се, не е признак на добър вкус да говорим за ромската престъпност,... аууу!..., к'ъв национализъм, не ви е срам!"

Това е лицемерие! Освен, че е безумно тъпо! Забраната да се говори за нещо не забранява съществуването му!

Лицемерие е, че старите страни - членки на Евросъюза не желаят да осъдят официално комунизма като мракобесна идеология и практика, равна на нацизма, прикривайки се с ляволибералното смокиново листо.

Лицемерие е, че не се говори за ромския проблем у нас. Средностатистическият българин може да говори само за полицейското насилие срещу роми и за това, че ги преследват - например във Франция, даже ни ги връщат.

Резултатът от тази щраусова политика е, че един изключително важен дебат е оставен на антисистемните популистки националистически партии (Народния фронт на Льо Пен, "Атака" у нас и сума други северноевропейски и всякъдешни). И кво следва? Забраняваме бурките, минаретата... алоу, що не забраним и съответните имена, ъммм? Кретенските решения на французите и швейцарците за бурките и минаретата уж са адекватен отговор на страховете на масите, но са тежко безсмислени - не само от същностна гледна точка, но и от съвсем прагматичния дългосрочен абсурд: "Те" вършат "черната работа" в ЕС (затова не можем да ги прогоним), но с тези темпове "те" ще станат повече от "нас". Да сте чули някой да обсъжда публично този страх? Страхът на белите християни - жители на Европа, че са заплашени от мюсюлманите?. Не, не е допустимо в "сериозната" политика и "сериозните" медии да се обсъжда това.

А масовият убиец Брейвик говори именно за тези "забранени" неща. И, мисля, че този дебат трябва да бъде приет - за мултикултурализма, за емитрацията в ЕС, за проблемите в интеграцията на мюсюлманите....

Замитането под килима на нещо, което съществува, е тъпънарско политическо решение - както най-малките деца вярват, че ако си затворят очите, лошото ще изчезне. Хитлер и нацизма не само трябва да бъдят заклеймявани, но и изучавани е обсъждани - което не може да е пълноценно без изследването на нацистката библия "Моята борба". Издават я маргинални издателства, близки до популистите-националисти. ЗАШО? Ако бях издател, ще я идсам съпроводена с професионален коментар - БЕЗ да накърнявам текста.

Ако погледнем така Брейвик, лъсва като въшка на чело, че преписва чужди мисли, отгопе на всичко неконститентно (сиреч едно не се връзва с друго). За плагиатството -- в Wikipedia

Прословутият му манифест "2083 - A European Declaration Of Independence" e боза, забъркана от уж ф4илософски и научни твърдения.; а в действителност - тъпа, скучна компилация + примитиветн роман на личността, сиреч "ай!, да ви кажа как стигнах дотук". В тозе план и Жан-Жак Русо е по-интересен. Дори Унабомбър. Нашият човек - осврен това, че пише глупости - е досаден до няма накъде.

Защо този бъркоч от тъпо разбрани класически текстове и изблик на лични комплекси е сякаш под възбрана? Вестникарските и новинарски сайтове (както и хартиените) го цитират избирателно. Политическа коректност. А фантасмагориите на Брейвик ги споделят милиони жители на ЕС. Това, че не си го признаваме, не го променя.

С идеите, въплътени в текстове, трябва да общуваме на полето на свободните дебати. Да спорим с нацистите, позовавйки се И на "Моята борба". Да осмисляме Брейвик, обсъждайки И манифеста му. Невъзможно е да се спре разпространението на такива текстове. Въпросът е какво да правим с тях. А това не се решава със забрани.

Заради всичко това давам манифеста му, защото той трябва да се обсъжда, за да може да дискутира с него, да бъде демистифициран като идеологическа библия. Защото освен нескопосна компилация, граничеща с плагиатството, е и безумно скучен.

Директно сваляне - http://www.megaupload.com/?d=IDIORAYY
Торент в Piratebay: - http://thepiratebay.org/torrent/6560898/2083_A_European_Declaration_of_Independence

С враждебните на демокрацията идеологии трябва да се воюва демократично. Няма по-голяма заплаха за демокрацията от забраната на мисълта и словото.

Имам покани за Google+

Ако някой иска, да напише мейла си