понеделник, 25 февруари 2008 г.

Загубени в превода


Необходимо пояснение: "загубени" да се разбира като "загубеняци".

Напоследък гледах много телевизия. Не ми се четеше и пишеше. Но все пак не ми бе толкова зле, че да лежа и да зяпам тавана, респ.стената до леглото ми, и затова гледах тв - нещо, което по принцип мразя и не правя. Гледах това, което гледа майка ми, сиреч сериали. Но не латиноамериканските сапунени опери или сапунени семейни саги ала "Дързост и красота", а две нива по-горе - криминалните и юридическите сериали по AXN, AXN Crime, Foxlife, Fox Crime, Hallmark. Потресох се. От превода. Аз не владея добре английски, особено говоримия, но това, което знам, ми е достатъчно, за да се възмутя. Само няколко примера (а за близо месец гледане те бяха безобразно много):

В някаква кримка намират следа от обувка и инспекторът казва "тук ще помогне зъбен камък". Не знам точното значение на израза, но очевидно става дума за някакъв материал, подобен на този, с който се правят отливки за стоматологични цели, и с който трябва да се направи отливка от стъпката. После в сериала се потвърди предположението ми, защото въпросната отливка им помогна да хванат когото трябва.

Друга кримка. Някакви забъркани истории за писатели, издатели и прочие. Един автор е убит и инспекторът пита "кой сега ще има роялти". В случая "royalty" означава "приходи от авторски права".

Кримка, в която са забъркани ИТ компании и ИТ специалисти. Един казва "има буболечка в системата". Буболечка му е нагазила мозъка!!! Основното значение на "bug" наистина е "буболечка", но сега всеки среднограмотен компютърен ползвател знае какво значи "бъг" в ИТ сферата. Интересно е как е възникнало това значение. Първият компютър, по правилно е да се каже "електронно-изчислителна машина", дядото на компютъра ("Ениак" и подобните) е бил с размер цяла стая, пълна с лампи, релета и прочие елементи. Понякога се е случвало хлебарка или паяк да влезе между пластините на релето, естествено се изпържва и остава там. Което нарушава работата на машината и войници (защото това е по време на Втората световна война), са отивали да превключат релето и да разкарат буболечката. Явно е имало сума хлебарки и прочие гадинки, затова тръгва употребата на "бъг" в смисъл нередност, скапаност в машината, която после еволюира само за софтуера.

Кримка, в която арестуван един печен престъпник, полицаят започва да му говори "Арестуван сте. Имате право да мълчите..." и оня го прекъсва "знам Миранда". Бамааму, във филма дотогава няма никаква Миранда, а и после не се появява. За какво иде реч? За едно важно решение на Върховния съд (в САЩ има прецедентно право и решенията на Върховния съд грубо казано са нещо като решенията на нашия Конституционен съд - стават норма в подобни случаи) по делото "Миранда срещу щата Аризона". Става дума някакъв латинос Ернесто Миранда, арестуван в началото 60-те години на миналия век за изнасилване, който си признава (след малко пердах и заплахи) пред полицията. При обжалването адвокатът му се позовава на Петата поправка на американската конституция, според която заподозреният има право да се откаже да дава показания, които го уличават (правото на мълчание). Делото стига до Върховния съд и там решават, че освен на Петата поправка, обвиняемият се ползва и с правата, гарантирани от Шестата поправка - правото на адвокат, освен ако обвиняемият е знаел за това си право, но се е отказал от него. Миранда е оправдан. Но делото е прецедент и оттогава при задържане полицията трябва да съобщи тези права на обвиняемия, нещо, което добре знаем от криминалните филми" - прочитане на правата: "Вие имате право да мълчите. всичко, което кажете, може да се използва срещу вас в съда. Вие имате право на адвокат, ако не може да го осигурите, той ще ви бъде осигурен /в смисъл служебно назначен/". Арест, извършен без това прочитане на правата, е грубо нарушение и всички получени при него твърдения нямат никаква стойност пред съда. В случая преводач трябваше да преведе "Знам Миранда" със "Знам си правата".

Ох, не съм запомнила всички глупости, натворени основно от преводачите на "Доли Медиа Студио" и известна част - от "Александра филмс". Обаче те не са приоритет на филмите. Преди време се занимавах с книги и известно време четях като наркоман всеки новоизлязъл трилър. След като погълнах порядъчно количество, им хванах цаката, сиреч интуитивно разбрах, че те (както и масата филми и сериали) са занаят, а не изкуство. Носталгиците по соцкултурата биха употребили думата "халтура", но аз мисля, че тя в случая е нерелевантна. В пазарните общества има висока и масова култура. Високата се смята за изкуство, а масовата е занаят. Високо професионален, недостъпен на всеки - но занаят.

Социализмът хранеше и подхранваше илюзията за всеобща висока култура (Людмила Живкова въведе концепцията за "всестранно развитата личност"). Поради тази причина например у нас се преведоха няколко романа на Агата Кристи, макар че тя е написала десетки. След 1989 г. започнаха да превеждат всички наред и се оказа - о, ужас! - че те са глупости на търкалета, масова култура, халтура - абе, не се четат от интелигентния човек. Така бе и с други автори. Социализмът се стремеше да превежда качественото, стойностното (разбира се, без "идеологически вредното"), за да възпитава всестранно развита личност. В резултат на това пред книжарниците редовно имаше опашки за новата чуждестранна книга, която са "пуснали". Отделен е въпросът, че масата хора ги купуваха, и даже ги четяха, защото те бяха белег на статус и престиж. И - хаха! - си ги подреждаха в библиотеките в хола. За да ги виждат гостите и да се изпълнят с високопочитание пред домакина.

След 1989 г. се оказа, че същите тези хора пет пари не дават за високата култура, а са петимни за продукцията на масовата култура. Съответно издателствата започнаха да я бълват. В това няма нищо трагично. Високата култура не е за всеки. Тя изисква някакви познания, умения за четене, вкус... А огромната част от хората искат от книгата забавление, развлечение след бачкането.

Да се върна към моите загубеняци. Не мога да забравя срещнати в трилърите безумия като "червеноврати" - в смисъл на определени хора, УосБош и СанСан в смисъл на градове. Няма такива хора и няма такива градове, дявол да го вземе!!! WasBosh е мегаполисът, формиран от редицата градове от Бостън до Вашингтон, SаnSan съответно - мегаполисът от Сан Франциско до Сан Диего; червеновратите са "rednecks" - "селяндури".

Защо тогава се възмущавам от калпавите преводи и преводачи? Ами защото смятам първо, че човек трябва да си гледа качествено работата (при капитализма това важи с по-голяма сила, отколкото при социализма). Второ, защото един качествен превод на сериал или трилър при една малка част от хората може да възпита вкус към четене и да ги накара да потърсят и някое "висока" книга или филм. Защо това си струва - ще кажа след малко. И защото знам калпавите нашенски преводи на какво са резултат. На скръндзавостта на издателите. Не искат да дават пари на добри преводачи след като някой току-що дипломирал се може да свърши същата работа за по-малко пари и за по-малко време. Да, разбирам, че като плащаш на добри преводачи, цената на книгата ще е по-висока, но мисля, че си струва да се инвестира в това, защото то означава и възпитаване, създаване на по-взискателна публика, която в замяна на взискателността дава на издателите постоянство, вярност. А въпросната публика в замяна високата цена получава качествени преводи. Ама повечето наши издатели са подобни на повечето ни бизнесмени - искат сигурна и бърза печалба.

А да си преводач е изкуство. Не въпрос на завършена английска филология. За добрия превод трябва да се познава културата (в широкия смисъл на думата) на дадената страна, всекидневния живот, историята, и още сума колко за нея... Какви преводачи бяха Димитри Иванов и Кръстан Дянков... От техните преводи съм научила толкова неща за САЩ (отделен е въпросът за естетическото удоволствие). Преди време в някакъв трилър срещнах фразата "Той е от поколението на Хай Ешбъри". Нищо неговореща на родния читател. А Димитри примерно би сложил бележка под линия, че това е квартал в Сан Франциско, който се смята за първоначален развъдник и нещо като седалище на хипи движението 1967-1968 г. Къде има в днешните трилъри бележка под линия?

Е, решението на проблема е да не гледам телевизия и да не чета масова литература. Което и правя :-) Бях се залежала първо заради сериозната депресия, после заради ишиаса, който ме нападна. Ама има и хора, които тръгват от тази масова култура и отиват отвъд нея. За тях ми е тъпо - че са лишени от съществена част от въпросния импулс да прекрачат отвъд масовата култура. Или ми е тъжно. А също така ми е тъжно и за добрите преводачи, които остават непоискани, непотърсени от издателите поради по-високата цена на труда им. А тази цена, съотнесена към развитите държави е безумно ниска. Обаче у нас издателите експлоатират безумно преводачите . Достатъчно е да се съпостави съотношението на заплащането на преводачите към цената на книгата у нас и в развитите държави и ще се види степента на тази експлоатация. Но това май е друга, по-обширна тема. Отвъд загубеняците в превода.

59 коментара:

Анонимен каза...

В общия случай преводите, за които споменаваш са норма, за съжаление. Освен това напълно безплатните преводи на филми и сериали в тракерите са поне на тяхното ниво (вземете превода на д-р Хаус например, който е отличен и безплатен).
А нещата вървят на все по-зле. Сега се превеждат и документалните филми на Дискавъри и NG, а там става страшно. Да не говорим, че по NG вече някой филми са с превод, вместо със субтитри и даже и да искаш, не можеш да чуеш истинския смисъл. А по българска телевизия, правилито е - само със субтитри. Иначе не гледам.

Анонимен каза...

Аз не гледам много телевизия, а когато гледам то е "в оригинал".

Чудя се, не е ли по-евтино да се използват субтитри на филмите (по националните телевизии) от колкото да се озвучават. Аз не харесвам озвучени филми, дори и да са на език, който не разбирам. Така че предпочитам да гледам на компютър/кино от колкото по телевизия. Спомням си колко нелеп беше превода на Ледена епоха 1 и 2, всички смешки се бяха загубили в превода и беше станал като цяла филма от това доста блудкав. Гадно...

Анонимен каза...

@Вени, търсиш натрупване и опит, които много от младите преводачи нямат. Даваш пример с Димитри - несравним е наистина, без него нямаше да докосна Стайнбек. Без Валери Петров пък нямаше да отворя Шекспир, за заслугите на Хари Аничкин и Сидер Флорин да не отварям дума... Има едно голямо "но" обаче [ти загатваш за него] - заплащането в Доли Медия, в Андарта и другаде е повече от смешно. За толкоз пари - толкова.

Анонимен каза...

Здрасти, Вени. Отдавна не сме се виждали или чували. :) Една дребна корекция - Хейт Ашбъри, но за останалото съм съгласен с теб. Какво да ти препоръчам - ще се изненадаш колко качествени преводи на някои сериали има в Интернет. Не искам да правя реклама на определени сайтове, ти много добре ще се ориентираш къде да намериш хубавите преводи, когато започнеш да се занимаваш с проблема. По този начин ще можеш да гледаш и сериалите, които наистина са най-добрите, а не онези, които ти предлагат в момента по дадена телевизия. Успех, ако решиш да се заемеш с това начинание. :)

Lazy

Анонимен каза...

triabva da se prevedt hunter thmpson( doctora)i bukowski( charles)
iksm pak d ti blagodaria z preporachnat kniga predi vreme n amatiora roger dojh( vprkei ch ei toi sigurno ste goobrne n znat sled vreme)" na lov za kuchki"
sasto tak da ti napmnia nalgia koaito ispolsvhs- trkletta n agti kristi- n emisli che prevodite na chusdite filmi " n zpd" e po tlntlivo ili znitchiiski ispipano

az iskm dasam prevodach zstto imam nuh. ako iamsh idea kk dd preveda hunter thompson i koi bi isdal knigi, psihi mi
aveto. ne rchitam kirilica, ne zabrvai.

Анонимен каза...

viz: balgarsk rabota w usa:
ubiistvotoo na doctora pod rubrika .... Zabavni! ( Entertainment)na CNN, iztlkavano kato samoubiistvo razbira se, a ne planirano ubiistvo na Gonzo.balgarska rabota v chusbina! aveto.

http://www.cnn.com/2005/SHOWBIZ/books/02/21/thompson.obit/index.html

Анонимен каза...

ne dopechath tseliat dres , tov e:

http://www.cnn.com/2005/SHOWBIZ/books/02/21/thompson.obit/index.html

novinata za smrtta na Doktora w Zabavni!

aveto

Анонимен каза...

ne mi dva da go otpechata - ne znam zasto

Анонимен каза...

http://www.cnn.com/2005/SHOWBIZ/books/02/21/thompson.obit/index.html


http://www.cnn.com/2005/SHOWBIZ/books/02/21/thompson.obit/index.html

http://www.cnn.com/2005/SHOWBIZ/books/02/21/thompson.obit/index.html

Анонимен каза...

ne stava viz tuk seg ste go pusna v moai myspce psevdo profil- slozih go na who i d liek to meet grafata

http://profile.myspace.com/index.cfm?fuseaction=user.viewprofile&friendid=241450601

Стойчо каза...

Съгласен съм с теб, но и ти самата от гледане на такива филми си почнала да приказваш по този начин: „нерелевантен“ може да се замени с „неподходящ“, „неуместен“ и т.н.;-)

Анонимен каза...

Вени, чудесен пост. :)

Въпрос: Кой друг от (живите) преводачи би ми препоръчала като еталон? Във фантастиката общо-взето ги знам (Любомир Николов, Владо Зарков, Комата, Юлиан Стойнов) - интересуват ме тези извън жанра, които са направили чудеса от храброст.

И коментар по И защото знам калпавите нашенски преводи на какво са резултат. На скръндзавостта на издателите.

В "Човешката библиотека" водим преводачите си съавтори на текста и съответно им плащаме 10% от коричната цена на изданията. Малка сметка за еднорозите: при корична цена от ~8 лева и тираж 1000 (от който са продадени към 850 за година и нещо) на преводачите се падат 800 лева. Текстът е 200 страници -> 4 лв./страница. Ако пуснем още 1000 бройки - вече става 8 лв./страница, една що-годе смислена сума, която би привлякла и професионалисти с опит, не само ентусиасти като мене и Владо Полеганов. Обаче как да пуснем, като не виждам тоя всенароден наплив да се чете???

Подозирам, че "вината" е в пазара, не толкова в издателите. (А че въпросните издатели скръндзи имат пръст в съсипването му, не отричам.)

Анонимен каза...

Калине, не съм съгласен, че калпавостта на преводите се дължи на скъндзавостта на издателите. Калпавостта на преводите се дължи винаги на калпавостта на преводачите. И да, цените се формират предимно от пазара, и мисля, че има издатели, които плащат достойно, стига човек да си върши работата както трябва.

Ето някои преводачи, от които много съм се впечатлил през годините, извън жанра: Иглика Василева, разбира се. Огняна Иванова (тя има много прекрасни преводи в жанра - "Звездния звяр", "Стоманените пещери", но мисля, че най-големите й постижения са извън жанра, например някои от книгите на Джералд Даръл).

Lazy

Yana каза...

Много народ си пробва перото в превода напоследък и резултатите са трагични. Не само филми, но и книги (Big Bang = Голямото чукане?!? например) и уж професионални преводи на туй-онуй. Какви неща съм виждала, брррр.

Обаче си спомням густото, с което четох последния превод на Иглика Василева (целувам Ви ръка, г-жо Василева) - "Корабът на глупците" на Грегъри Норминтън. Ей, къф кеф.

Анонимен каза...

Lazy, смея да твърдя, че читавостта на един превод е правопропорционална на отделенето за него време. Значи, ако ти дават 2-2.50 лв./стр., колко време ще си позволиш да полираш една страница? Значи, все пак заплащането има значение? Не знам дали си говорил с Владо Зарков, той да ти обясни защо е почнал да кълца Пратчет с времето.

Плюс, не съм казвал, че издателите са скръндзи. Виж ми пак поста.

(И давайте да насърчаваме пак читателския наплив, инак ще си останем с една Иглика Василева. Как ли? Като популяризираме добрите преводи, не само добрите оригинали.)

Анонимен каза...

Калине, по никакъв начин не мога да приема тази философия. Лично аз, и когато са ми плащали по 2-2.50 лв./стр., и сега, съм се придържал към определени стандарти, под които не мога да си представя, че ще сляза, независимо от това колко ми плащат. И може би ако не го правех, още щях да съм на 2-2.50 лв./стр. и точно толкова щях да си заслужавам. Когато се наемеш да вършиш някаква работа, я правиш както трябва, или поне даваш най-доброто, на което си способен - и това е. Винаги правя един текст да изглежда така, като според мен трябва да изглежда, заплащането е съвсем отделен въпрос. И да ми плакщат повече, и да ми плащат по-малко - това е. Честно казано, до момента изобщо не си представях, че е възможен и друг начин на работа. :)

Lazy

Анонимен каза...

Значи, Lazy, опираме до разликата между "добър" и "истински пипнат" превод. Вторият е възможен само ако имаш време, време, време. И не умреш от глад в него. Пак за справка - по всяка страница на "Еднорога" е работено минимум 4 човекочаса.

(Впрочем ти от преводи ли се изхранваш? Ако не, перспективите стават съвсем други и няма смисъл да ги обсъждаме. Питам заради "до момента изобщо не си представях, че е възможен и друг начин на работа".)

Анонимен каза...

Да, само от преводи се изхранвам.

Е, аз мислех, че говорим за разликата между "мърляв" и "нормален" превод. Това за разликата между "добър" и "истински пипнат" превод не го разбрах особено много... За мен не съществува такава разлика. Всяка книга си изисква определено време, за да стане както трябва, и й посвещаваш точно толкова. Ако за да направиш една книга както трябва, ще получиш заплащане по лев за човекочас (нали така се получава при "Еднорога" според твоята забележка за заплащането, бъркам ли?) и ти си поел ангажимента да я направиш, стискаш зъби и я правиш за толкова. Разбира се, не можеш да живееш от това, но смея да твърдя, че много рядко ще ти попадат книги, които изискват такива усилия за толкова малко заплащане.

А ако някой преводач е рязал от съдържанието на някоя книга, защото заплащането му е малко, това е вече нещо съвсем друго, и е "мърлява работа". (Нарочно не искам да визирам примера с преводача, който даваш, за да не обиждам човек, когото уважавам, без да знам подробности по случая.) Даже това си е безотговорност и направо престъпление. Той поел ли е ангажимента да преведе кингата срещу определено заплащане? Щом го е поел, си върши работата както трябва, иначе по-добре да се откаже предварително.

Lazy

Анонимен каза...

Ако се изхранваш само от художествени преводи - и успяваш да изхраниш и някой друг покрай себе си, - ще се съглася на 100% с тезата ти, че "калпавите преводи са дело на калпави преводачи".

Разликата между "добър" и "истински пипнат" превод е онова, което е осигурило на Любомир Николов наградата от Съюза на българските преводачи за "Властелина". Ако още не си сигурен какво имам предвид - може някой път да ти пратя вариант "добър превод на "Еднорога", пък ти да сравниш с публикувания текст (минал през още две основни редакции).

Любопитното е, че всички текстове, които съм избрал да превеждам, изискват много усилия/време - нерядко поне толкова, с колкото са били написани. Любопитно е, защото ме кара да се замислям как си подбират книгите издателите, които ти ги дават за превеждане. А ако пак се върнем към върпоса за връзката "пазар - заплащане на превода" (примера ми с процентовия хонорар на преводачите за "Еднорога") - май излиза, че трябва да подбираме само по-простички книги, щом пазарът не оценява усилията и времето... Тъпа история, м?

Можеш да бъдеш спокоен, че преводачът, когото визирам, си е свършил работата "както трябва". Единствените хора, които са недоволни от преводите му, са чели Пратчет в оригинал. Те обаче: 1) не могат да преведат Пратчет по-добре в рамките на предлаганите финансови условия - или поне досега не са показали, че могат; 2) са пределно малка група от българските читатели, които си купуват Пратчет в превод (а и защо да си го купуват, нали имат оригинала?). Ако сам си опитвал да превеждаш Пратчет, би трябвало да знаеп доколко меродавно може да е недоволството им при тези две условия.

Друг е въпросът - въпросът, който ме интересува мен тук - как щеше да звучи Пратчет на български, ако "Вузев" предлагаха 10% от (коричната цена x тиража) на преводачите си. Тиражът, доколкото знам, продължава да е в диапазона 3 до 5 хиляди.

За да не вземем да се разсеем прекалено, напомням съществения си призив от по-горе: "... давайте да насърчаваме пак читателския наплив, (...) Като популяризираме добрите преводи, не само добрите оригинали."

Анонимен каза...

Калине, май говорим на различни езици. Превел съм двайсетина книги от 3 езика, всичките са препоръчани от мен на съответните издателства и са от мои любими автори. При желание можеш да откриеш лесно кои са авторите и книгите и да провериш качеството на преводите - приемам критики всякакви. Без да навлизам в подробности - изхранвам се спокойно, предполагам, че бих могъл да изхранвам и още някого, макар и не чак толкова спокойно.

Това за Пратчет не мога да го приема по никакъв начин и дори няма какво повече да го обсъждаме - явно става въпрос за фрапираща разлика във възгледите по въпроса.

И изобщо - май доста се отклонихме от темата, може би трябва да продължим спора си на друго място.

В заключение - да отговоря на призива ти да попоуляризираме хубавите преводи. Когато си изброявал най-добрите в жанра, си пропуснал да споменеш Григор Гачев - мисля, че преводите му на Гибсън са гениални. :) Друг преводач с големи постижения в жанра (той работи и извън жанра) е Иван Златарски.

Lazy

Анонимен каза...

Не съм чел преводи на Григор на български (Гибсън ми е леко встрани от читателската лавица), но си го отбелязвам. :)

На Иван Златарски съм чел доста от фантастичните неща, но нито едно не е впечатлило наистина. Ако имаш фаворити - сподели ги, да имат някакъв ориентир и другите читатели на блога.

Анонимен каза...

Иван Златарски е човек с много богата обща култура и е много навътре в доста области на науката, както човек може да се досети от биографията му. В неговите преводи на трилъри определено ги има бележките под линия, за които говори Вени. Мисля, че не случайно се е преориентирал към технотрилъра, защото там е голямата му сила. На мен лично, а и не само на мен, навремето ми направи голямо впечатление преводът на „Лице в лице“ на Филип Финч - спомням си как тази книга беше станала култова в компютърните специалности в ТУ и половината поток си я беше купил. И досега си остава еталон за това как трябва да се превежда компютърна терминология и много хора са се учили от нея, включително и аз.
От преводите на фантастика са ми направили впечатление преводът на "Последния сребърник" на Блейлок (много любим автор), където имаше хубави каламбури, и особено преводът на "За подмяна", където се беше справил по блестящ начин с жаргона (наистина, беше оставил и някои много натуралистични псувни, което е спорно дали трябва да се прави, но книгата звучи страхотно).
Сега, когато видях списъка, се сетих и за други негови преводи, които са ми харесали навремето, макар и да не съм знаел, че са негово дело. Например "Мозайката на Парсифал", любимият ми роман на Лъдлъм - чел съм го 2-3 пъти и също ми е звучал страхотно (да не забравяме, че Лъдлъм е един нелош стилист).

Lazy

Анонимен каза...

do Lazy"
kakwo e tova chudo "nelosh" "stilist"? ;-) aveto.

Анонимен каза...

do Lazy: kakwo znachi "zvuchal mi e strahotno"( za roman)? v.

Анонимен каза...

pak do Lazy: kakwo znachi "mngo lubim" avtor? kakwa ste e otbeliasvastata razlika mesdu "mnogo lubim" i "lubim"? ami togva ima li i "malko lubim"(avtor)? aveto.

Анонимен каза...

do Lazy
zasto ne mi izpratish vsichki swoi virtuozni prevodi da gi redaktiram. imat nusda. pak da pitam nesto: kakwo znachi "frapirasta"- ot " frape" li idva? aveto, tvoi redaktor.

Анонимен каза...

Винаги ми е било много забавно като тръгнат да ме редактират пишещи на маймуница. :) Е, всеки има нужда от редактор, разбира се, включително и аз. Но не се притеснявай, има кой да ме редактира, не са опрели до теб. :)

Lazy

Анонимен каза...

moze bi maimunica znachi latinitsa?
"opreli" do men- kakwo e tova? a ti zasto si Lazy wmesto "Myrzeliv (na kirilitsa)"? av,.

Анонимен каза...

do Marzeliv pak:koy drug te e redaktiral? "Pishestite na Maimunitsa " - tova niakakva organisatsia li e? tai kato ne prinadlesa lichno kam nikoia,pitam, no viarno, nimam kirilitsa, a tova mi se otrasiava na nervite( negativno).chao!(italianski) av.

Анонимен каза...

Ех, ако не се появи някой заядливец, не може... Просто исках да се обадя на Вени, заощото не сме се чували от години, а то какво се получи...
Както и да е... ciao (така е на италиански, онова другото е на маймунски).

Lazy

Анонимен каза...

ciao!
"chao" e na balgarski napisano w latinitsa!
av.

Анонимен каза...

Другарю av., моля не разводнявайте съдържателната дискусия. :) На Вени също може да не й е приятно; а ако още не се е закрепила, тя няма да си каже, само ще се затвори повече. Казвам го от личен опит: и аз имам диагноза за нещо подобно.

Salve,
Калин

Анонимен каза...

zasto da rasvodnaivam, kolega? govorim za prevodi i as se pricelih v edin prevodach, ne s losho chu(v)stvo, mesdu vprochem. pozelavam ti dobri sstania nezvsimo ot diagnsite. edno vreme se radvahme na zadusheni kartofki s kopar. na polovin bananche. na dushn iagodki- pridarpani ot nechii zapsutial dvor.ei a kolko hubavo e chovek da si ima SELO! Veni si niama. i az si niamam.no kogato gi ima- kartofkite,igodkite, chistit vasduh, trevata, polht n viatar, i chift obuvki, i da imash i kade da se zavarnehs kalta da imsiesh, i ima s koi da spodelish edin dva miga, ne e li hubavo? ne eli hubavo chovek da si govori s viatara? kkvo drugo ni tribava? zivotata e edin polah, edin dah.. vednaz kato me udari herniata posred raboten den, a navan- krasivo, slanchevo, pesni peita ptitsite, tk isvednaz rabsrah kolobesmisleni sa depresiite! zstotot ste dodie mig, i ste ni gorchi, che ne sme vdishvali dosattachno ot polha na viatara! pone men mi gorchi! ottegliam se, starshina.

Анонимен каза...

oste edno doplneneie:depresiata se lekuva s miseria i nepreksnata Nusda(nevolia).No ot takav libr che da ne mosesh dah da si pomesh- niamsh i televisia, nito vreme da pcoihniehs, skapvash se ot rbot i pak niama kakvo da iadesh.poniakoag si besdomen. V tkova polosenie, chovek e prinduen nepreksnato da vsema reshenia kak da otselee(fisicheski) i v edin prekrasen moment mentalnoto otselivane ostava na zaden plan. da ne govorim sa Princesta Depresia: tia, kato klinicno prisastvie ischezv! Samo ostv molitwatat da imash pokoi ot Nevolaita. I zapochva da ti se struva.. eho kolko dobre mi beshe edno vreme s Depresiata... (ot lichen opit). av.

Анонимен каза...

sasto da spodelia :depresiata e zarazna bolest! koito e chel edgar aan po- zaraziava se! ako se stoi d o dperesiran chovek- zarazivash se! no ne vseki se zarzaiva. ima hora s po siln aimunna sistema i antivirusni tela. Ako ste depresiran, i ako vi e hvanalo v zatvoreno pomestenie(kato staia): vikaite za pomsot otbran chovek, pomg da imate svirka ili zvnche ili telefon koito da vi e pod raka (no ponikoga e nevsaono da se nameriat siliz a telefon, zatova e malko slozno).znchi ideata e dase nameri nachin da se izvika niakoi, koito da ste isntrukjtirli kakvi merki da predprieme v sastoaneito vi, koeto vi e napdnalao:
1) otvariat se shiroko vsichki prosorci.
2) naduva se radioto do dupka ili po vasmosnts se biata tpani, barabani i drugi podoni biesti isntrumenti , no silno!
3) praviat se ogromni kolichetsva chai i se nalivat v desetki chashi i se servirata na depresirania s duzini
4) opushva se staiata ili se hidriria chers isparenia
5) donaista se tsvetia!
^) bolniata se zaliva sas studena voda na porcii
6) bolniat se bie s mokar peshkir
i t.n. - do pobesdvana na virusa.
(tova sa po spomen moite lichni beleski ot predi 20 godini)
av. edisntevnoto slosno nesto e da iam otbrn chovek da gi svasrhi tesi rboti. mose is am chovbek ako si chete beleskite, i se prinsudava da isvrshi lechenieto sam.

Анонимен каза...

pp. Veni , ogLEdalta v antreto - ednoto triaba da se mahne spored feng shui, mai.tova koeto e srestu onova koeto e sresy vhodnata vrata ako oste e tam. triAbva da izhvrslish i vischki knigi koito ne se polsvat! sasto staiata v koiAto edno vreme bAba shieshe nostno vreme ( a az uskm spiah)- tam imashe edno sasdanie. ne znam dali oste e tam. no spored men tribava da zalsotish endata vrata i da slosich masick s tsvetai pred neia- tasi koaito vodi kam dalgia koridor. karlson.

Анонимен каза...

ne ne sm sigirna koai vrata dase zalosti. netso triabvda se slosi mesdu dvete vrati , v agala. molitvenik naprimer.

Анонимен каза...

av, Слънце :D - ще ми драснеш ли един ред на kalin.nenov [at] gmail.com? Да те питам нещо. Няма да боли. :)

Вени, извинявай, че се отплесваме тука (дано не натоварваме положението... никаква не се обаждаш :?). Вече няма *обещав!*

IvanZ каза...

От време на време проверявам чрез Гугъл дали няма някакви свързани с името ми коментари и така попаднах на тази дискусия.
Да, вярно е, че спрях да превеждам фантастика и причината е, че спрях и да я чета, което пък се дължи на това, че спря да ми харесва. Просто съвременната фантастика - тази след примерно 80-та година насам - не ми е интересна. Е, има малки изключения, за които не си струва да се говори.
Сега няколко думи за качеството на превода. Моето мнение е, че добър превод става от добър оригинал (говоря за худ. л-ра, разбира се). При това аз съм малко краен: както е престъпно да окепазиш с превода си добър оригинал, така е недопустимо да направиш превода по-добър от оригинала. Да не забравяме също така, че преводачът е само междинно звено - след него идва и редакторът, който може съществено да промени (за читателя) нещата. Веднага давам пример: Матю Райли -> моя милост -> Иван Тотоманов. Ако Матю Райли някога е написал страница, с която си струва да се гордее, то аз не съм я прочел. Романите му, особено последните, са трагикомично слаби, те не са дори подобие на литература. Но.... се четат като топъл хляб. Не знам какво намира англоезичната публика в тях, но в България успехът им се дължи изключително на работата като редактор на Иван Тотоманов. Преди мен го е превеждал Крум Бъчваров и знам, че откровено се е забавлявал с тях. Аз изглежда съм направил нещо много лошо в предишното си прераждане, защото съдбата ми наложи да преведа последните два романа на Райли. Направих го с огромно неудоволствие и не се постарах ни най-малко да подобря оригинала - нямах никакво желание, а и не виждах защо да го правя, защото в крайна сметка задачата ми е да предам духа на произведението колкото може по-близко до оригинала. Естествено, че не съм ги чел след излизаното им, но ми попадна коректурата след намесата на Тотоманов върху последната книга на Райли. Смаях се... Страниците бяха буквално осеяни с поправките му. От превода ми, не... от Райли!, не бе останала и следа. Всичко се четеше много по-гладко и романът бе станал почти приличен. Но нямаше нищо общо с оригинала.
В тази връзка искам да кажа, че съм забелязал - гледайки с професионално критично око, че много преводи на някои хора се четат подозрително еднакво звучащи, все едно дали са писани от... е, този път няма да споменавам имена. Но имам предвид от когото и да е било. Което според мен не е редно, дори ако се четат като добри преводи.
Може още много неща да се кажат, но не бих желал да злоупотребявам вниманието ви.

Кал каза...

ivz, благодаря за включването!

Това пък е другата страна на проблема - "разхубавяването". което се налага да се прави на цялата бестселърова паплач, която американските (и по-рядко британскит) редактори са оставили с "автентичната й хубост"... :/

(Англоезичните редактори почти не се занимават с текста на ниво стил, само на ниво сюжет, структура и образи. Чел съм такива стилови сакатлъци в бестселър, че за пръв път си дадох сметка, че и книгите могат да увреждат мисленето, не само телевизията... И понеже българският читател - поне по-опитният такъв - не е свикнал да мижи, като ги види, ела, брате преводач, да оправяш... Имахме цели три часа работа по оправяне на оригинал в един от курсовете ми. :( )

Да се върнем на хубавото обаче: ти самият имаш ли любими преводачи, които сме пропуснали тук?

IvanZ каза...

"Разхубавяването" (за примера, който дадох, кавичките са науместни, защото Тотоманов - страхотен редактор - е направил точно онова, което е нужно, за да продължават книгите на Райли да се четат) е едната страна, мен повече ме дразни "уеднаквяването" на звученето.
На въпроса за любимите преводачи ще кажа, че имам по-скоро лоши примери (които от някаква професионална коректност ще се въздържа ца упоменавам лично).
За свой срам ще допълня, че всъщност почти не ми остава време да чета преводна (а и оригинална българска) литература, понеже през времето, когато не съм зает в работата и с превеждане (а това оставя много малко време) чета книги в оригинал на английски за анотации с препоръчки с оглед евентуално превеждане. Единствено по време на отпуск мога да си позволя да чета онова, което на мен ми харесва и съм заделил през годината... уви, пак на английски.

Unknown каза...

@ kenanoff
По същата причина - да слушам английския - и аз мразя дублираните филми.

@ malwkgad
По-евтино е със субтитри, обаче така изчезват мангизите за актьорите дубльори, режисьора на дублажа и прочие технически лица по дублажа, което означава и намаляване на печалбата на обработващата филма компания, защото тя не дава цялата сума на актьори, режисьор и прочие, а си удържа за себе си част от нея


@ Здравей, Васко :-)
Радвам да се срещнем след толкова години :-)
Прав си, грешка за Хайт Ешбъри :-(
Благодаря ти за подсказката за Интернет като място за филми, но отдавна съм се убедила в качеството на филмите по торент тракерите.
Май не се сещам за преводач, който да ми е останал в съзнанието, обаче не защото няма добри преводи, а защото аз не обръщам внимание :-( Добри са преводи на Дон Мигел Руис, на "Холографската вселена", "Тибетска книга на мъртвите", донякъде(!) добри са преводите на Пелевин; от друга страна доста добри са преводите на класици на социологията, философията, етнологията, психологията и прочие хуманитарни науки. Тук специално бих откроила преводите на Цочо Бояджиев и Димитър Денков. Първият превежда текстове на много емблематични за средновековната философия мислители (Пиер Абелар, Плотин, Тома Аквински, Бонавентура, Майстер Екхарт...), както и базисни текстове на Платон, водещи към тях; вторият - "Онтология на трагичното" на Мартин Хайдегер. Ако се опитам да обобщя, преводите на книги, тегнещи към New age, както и на книги в областта на хуманитаристиката са общо взето добри в сравнение с преводите на художествена литература.
И един мой грях - имам да ти връщам "Невромантик", която ти ми даде. Кажи как да се свържем. Мейлът ми е veny_g[at]abv.bg
"Лице в лице" и за мен бе култова книга. Тогава компютрите, да не говорим за Интернет не съществуваха в българското съзнание (с изключение на много малка прослойка млади ИТ "посветени") и едва ли не съм се учила от тази книга - хехех, без да съм ИТ профи, тя усили магическото привличане, което ИТ сферата имаше за мен и ме накара да се домогвам всякакси до навлизане в нея и удържане на познанието ми за нея с оглед на експоненциалното й развитие. Може би тази книга и някои подобни творби (филмите "Мрежата" със Сандра Бълок, "Имаш поща" с Том Ханкс и Мег Райън и др.) са причина за рязкото ми различаване от доминиращото в моето поколение неразбиране на същността на информационното общество, в частност на компютрите, телекомуникациите и Интернет. Разликата е не въпрос на компетентност, а на неразбиране и нечувствителност към философията и ценностите на информационното общество. Ако към средата на 90-те години, когато магията на новия свят ме обзе същностно, бях не на 34-35 години, а десетина години по-млада, щях да насоча мислите, емоциите, целите и надеждите си в ИТ сферата. Мисля, че имам потенциал за това (когато следвах във ВМЕИ си взех и петте математики), но ТММ (Технология на металите и металообработващите машини) и прочие подобни гадости ме накараха да напусна и да кандидатствам в университета (тогава студент не можеше да кандидатста в друг ВУЗ ако не се отпише от този, в който следва). Ако бях на 25, shift-ът щеше да е лек и безболезнен. Но 35 години е възраст, в която е трудно, да не кажа доста невъзможно е кардинално да смениш посоката на живота си.

@ Аве
Ще се опитам да проверя може ли да се направи нещо за Hunter Thompson, обаче трябва да напишеш кратко резюме-рецензия за него
- какви са темите, за които пише
- каква е популярността му - това не значи, че трябва да автор на бестселъри, може да е популярен сред студентските кръгове например, или сред гражданите на Източното крайбрежие и подобни ниши - идеята е да покажеш, че е значим автор. Това е свързано с предишната точка - т.е. той пише на еди-какви си теми по еди-какъв си начин и затова го харесват еди-какви си хора
- съответно след общото rewieu трябва да предложиш конкретна негова книга, като по подробно я представиш - защо си избрала нея, сиреч защо тя е най-представителна творчеството му, накратко сюжета й, и защо тя би била интересна за българския читател. Опитай, аз ще се пробвам да търся издател.
Не е вярно, че мизерията, животът на ръба на оцеляването лекува депресията. Ако депресията е сериозна, то може да те вкара в засмукваща спирала, подобна на описаното от Едгар По спускане в Маелстрьома. Познавам хора, които подобен "лек" ги направи абсолютно асоциални, в смисъл изпадане извън всички конвенционални, общоустановени приети форми и норми на социален живот. Инерцията на оцеляването ден за ден, без перспектива за "утре", без трансцедентални, "отвъдни" ценности те изкарва извън талвега на течението. И завръщането да плуваш с другите е изключително трудно, особено без външна помощ. Донякъде го знам и от личен опит. Макар че и въпреки че на този етап от живота си съм склонна да виждам повече плюсовете на асоциалността :-)

@ Стойчо
Не си прав, "нерелевантен" и подобни думи и изрази са ми резултат от университетското образование и втъване в хуманитаристиката. В известен смисъл комунизмът е виновен (хехех) - преди 1989 г. (тогава следвах) езикът, на който говореха и общуваха хуманитаристите (включително и студентите) до голяма степен съзнателно бе наситен с чуждици (думи, изрази, езикови конструкции), които играеха ролята на своеобразен свещен език, език само за посветени, език - различен и неприемащ официалния научен език.

@ Калин
Григор е наистина брилянтен преводач на Гибсън. Ако не си чел "Невромантик", трябва да го направиш.

Анонимен каза...

Ще прочета "Невромантик", само да изпадне бройка отнякъде.

Тия дни четох Burning Chrome, сборника, дал основите на първата трилогия. Гибсън е потискащо добър стилист; абсолютно непреводим на български, поне тези разкази. Толкова много културни препратки, толкова специфика от средата и периода, толкова бушуващо грабене с двете ръце от всички възможности на английския - граматически, смислови, фонетични - да предаде максимум съдържание в минимум обем. Буквално ще ни се наложи да преизмислим езика си, за да го докараме на Гибсъновия.

Уви, под цялата тая езикова красота, като ми попремина малко смайването, напипах такава емоционална нищета и толкова малко оригинални идеи (говоря за някакъв разгръщащ се, способен да разгърне и нашия, светоглед, не за яко звучащи търговски марки и техноджаджи). че самият аз не виждам и смисъл разказите да се превеждат. Дано в трилогията е отделил повече място да вкара и някаква еволюция на идеите, не само форма.

Unknown каза...

@ Калин
Говориш за емоционална и интелектуална пустота, но мисля, че пропускаш факта, че той бе пионер, един от предтечите на киберпънка и може би ти го сравняваш с последващите автори.

Unknown каза...

@ калин
Забравих - виж статията в Уикипедията за него и приноса му, струва си.

Кал каза...

Не, не сравнявам Гибсън с по-късните автори от направлението, просто споделям впечатления от един негов сборник, като читател и човек.

В никакъв случай не отричам заслугите му като литератор (които, както се убедих тия дни, са го вкарали в антологии на американския постмодернизъм) или като баща на киберпънка. Заболя ме, че в тези ранни разкази (после може и да се е променил) такъв литературен и мисловен талант се излива в такава безнадеждност и стагнация - същата безнадеждност и стагнация, която тежи като хомот върху ужасна част от съвременната "голяма" литература. Ето и Уикипедия: Gibson's early works are bleak, noir near-future stories about the effect of computer networks and modern mass media on humans – "lowlife meets high tech" и "The focus of his writing nevertheless remains "at the intersection of paranoia and technology". Нищо от порива към еволюция и интелектуалния размах на един Симънс, Брин или Зиндел например.

Отново подчертавам: съвсем лично разочарование, от човек с необичайни изисквания и очаквания.

Анонимен каза...

хм спора се е изместил към литературата ... а тя няма нищо общо с телевизията.

Само да спомена че в Доли Студио поне има редактор на дублажа, тоест човек с добър английски, които би трябвало да коригира бозата в превода - правен за "от днес за утре"

В александра и андарта тая функция е спестена, спестени са и актьорите, хм и обработката на гласовете също.

Погледайте малко ТВ2 - моля ви и пак критикувайте :)

Анонимен каза...

Моля да се отбележи, че Доли Медия не обработва продукцията на AXN, AXN Crime и Hallmark, нито пък по-голямата част от сериалите на Fox Life. Забележките са на място, но не и адресата на критиката.

Unknown каза...

@анонимен последен

Епизодът е обработен от "Доли медия" - това го чувам от екрана. Разбирам, че не сте вие, ама разберете се с канала Hallmark да соъбщава коректно.

Анонимен каза...

моля кажете ми кой дублира превода на Доналд Тръмп в сериала Стажантът. На кой е гласът??? Спешно ми е, моля Ви.

Анонимен каза...

Преводите на филми и сериали, правени в "Доли Медия Студио", са на светлинни години напред от бълвочите, които се "произвеждат" в "Александра Аудио" например, които напоследък се пробват и в субтитрирането и по-добре да се отказват, докато не са станали тотално за смях. Аматьори!

Анонимен каза...

[i]И все пак няма ли някой да каже кой озвучава Донълд Тръмп???[/i]

Ясен Б. каза...

Вени, блогът ти е много интерсен за четене. Тази теме ме гложди от много време и се радвам, че ти я захващаш. Важно е!

Снощи гледах Хаус по AXN - полу-дублиран на български. Полу- защото дублажът е направен по онзи идиотски начин, който те кара да се раздвояваш межу гласа на български и оригинала. На едно място Хаус казва на български : "Чувставам се като геврек!" И аз така се почувствах. Оригиналният Хаус казва на английски: I feel like a donut!
Което на български значи, че му се ПОХАПВА поничка.
ТЕМАТА е много важна и би трябвало да се обсъжда, ако трябва до безкрай, но фирмите които
"обработват" филми и книги да бъдат ЗАСТАВЕНИ да не лъжат че, а да превеждат наистина.
За или против дублаж/субтитри е отделна тема. Аз лично бих се радвал ако ми дадат опцията да включвам/изключвам
дублажа/субтитрите.
Има такава техническа възможност доколкото разбирам. Тези които гледат чрез сателит ( Булстаком или ITV) би трябвало да могат да си сменят Аудио настройката....
Ще взема да прехвърля тази тема на моя си блог ( който се нуждае отчаяно от мен самия).
Но първо ще ида до кухнята,че нещо се почувствах като кафе и сандвич.

Анонимен каза...

Абсолютно съм съгласна и подкрепям мнението ви, именно защото съм професионален филмов преводач, който много държи на името и качеството си. Възмущавам се от все по-ниското качество, което някои (силно казано) "колеги" предлагат в замяна на готовността си да работят за все по-мизерни хонорари. Много ви моля, апелирайте за по-високо качество на филмовия превод, защото ако зрителят няма високи критерии, компаниите все повече ще смъкват нивото като предпочитат ниско платени преводачи-занаятчии. Освен изброените от вас примери, мога да изтъкна още хиляди, които показват не само ниска култура, но и явно незнание на английски, че и на български език. Но не е това целта на коментара ми, а по-скоро да ви благодаря, че искате качество и да ви подкрепя. Моля, настоявайте за качествен превод. Зрителят има право на това.

Анонимен каза...

Не ми се четат всички коментари нагоре, но като човек, който борави с английския прилично, мога да кажа, че нивото на преводи е направо катастрофално! Субтитрите на "Хаус" например са добри, но пък липсват цели репллики.
Но и мога да разбера хората, които са си дали зор, без заплащане, да превеждат за аудиторията толкова тегава материя. Съгласете се обаче, че единственото място, където все още българският език е добре ползван и редактиран са печтните изданя на книгите...
А И НЯКОЙ ОСВЕН МЕН НЕ СЕ ЛИ ДЕАЗНИ НАПОСЛЕДЪК, ЧЕ ПОЧТИ ВСИЧКИ СА ДУБЛИРАНИ!!!

Анонимен каза...

Навремето понаучих първия си англсийски от музика, радио и телевизия. И най-странното е, че не BBC или CNN ми дадоха основната школа, а Cartoon Network - повече от 15 години назад. Имаше едно уникално филмче на Warner - Animanics - истинско интелектуално предизвикателство дори за възрастен човек! Тогава и епизоди на Tom & Jerry и още сума тяхни анимации бяха изцяло с клацическа музика - Лист, Моцрт, Шопен, Чайковски...
Та, з израстнах с "От улыбки хмурый день светлей" ,а те с "О, колко си прост..." Nice, a? Или Найс, ааааааааа?

Анонимен каза...

Вени, не знам дали да се съглася с това, което си написала. Вече в трета или четвърта, сродна на твоята публикация, чета за "новоизлюпилите се" преводачи, на които се плащало малко и затова видиш ли, бил некачествен преводът. Вени, не мислиш ли, че трябва да се трупа опит и от някъде да се започне, било то и с малко пари? Или един добър по твоя смисъл преводач трябва да работи като такъв доживот? Има ли шанс за други или се връщаме пак в стария строй? Затова ли в Тошевските вестници и някои други медии не се публикуват никога обяви за работа? Нима самата ти и всички, котио критикувате никога не сте допускали и не допускате към този момент грешки? Чакам приветливи отговори:)Замислете се и спрете да плюете, вместо това помислете как можете да помогнете.

Unknown каза...

Професионалният, добрият преводач не работи бързо. Той прави справки в енциклопедии, речници, търси най-адекватните изрази - това е творчески, а не механичен труд. А издателствата искат бързина. Не мога да си представя Кръстан Дянков да преведе "На изток от рая" за 30 дни.

Да, опит се трупа. Но за съжаление нашите книгоиздатели не го ценят.

Unknown каза...

Това мислите че е превод
http://knizhen-pazar.net/products/books/527594
По добре наистина да четете
И по малко телевизия
Може и никак - не боли