понеделник, 18 февруари 2008 г.

Депресия


Зарязах си блога. Нямаше ме близо месец и половина. А може би повече. "Зарязах" май не е точно. Нямаше какво да пиша. Защото затворих света в себе си. Така се случи, че започнах твърде много да мисля. Без каквото и да е желание мислите ми да стават достояние комуто и да е. Без желание да им придавам каквато и да е материална, обективна форма. Сиреч и нищо съществено, смислено не правех. Правенето е вид обективиране, материализиране на мисълта.

Но всяко обективиране е ограничение. Всекидневният живот изтласква, подтиска изначално това интуитивно разбиране - че обективацията, респ. материализирането (огрубено казано можем да ги разглеждаме като синоними, макар че същностно не са) е ограничение.

Обаче обаче последователният отказ от това ограничение е равен на десоциализация. За разлика от доминиращото в психологията, социологията, криминологията, психиатрията понятие за десоциализацията, което предпоставя десоциализирания индивид като непълноценен, смятам, че той има познавателни (рационални и ирационални) възможности да постигне разбиране и оттам единение със същността на заобикалящия го свят по-мощни, по-заредени с потенции в сравнение с "нормалния", инак казано стандартно социализирания
индивид.

Аз размишлявах. Но това бе след това. Първо бе депресията ми (за която писах май преди месец). Когато съм вън от нея, парадоксално ми се струва, че тя ми е отворила врата за нещо извън общия, в смисъл общоприетия свят. Нещо, което огромното количество нормални хора, нестрадащи от депресия (в медицинския смисъл на думата, а не в снобския - "ох, депресивна съм"), не са в състояние да разберат. Защото разбирането не е въпрос на рацио, а на преживяване. Депресията отваря врата към нищото, към бездната, към липсата не само на всичко, а на себе си. Това е познание, част от което остава и след като излезеш от нея. Повтарям - говоря за истинска депресия. Която не е породена от разни събития като реакция, нито е колебание в настроението. Тя иде понякога без всякакъв външен повод, прегазва те и поглъща, чувствам я като нещо подобно на "Спускане в Маелстрьома" на Едгар По. Не е съвпадение, че той е познавал истинската депресия и е бягал от нея с помощта на кокаина и опиума.

Както и да е.Днес има антидепресанти. Те не създават зависимост. Защото не са наркотици. На здрав човек не действат. Те регулират обмяната, сиреч взаимодействието на различните невротрансмитери в мозъка. Смятам отделно да пиша за това. Засега мога да кажа, че това, че приемам медикаменти от типа SSRI (селективни инхибитори на обратния захват на серотонина) и SNRI (селективни инхибитори на обратния захват на норадреналина) има твърде добър ефект. Депресията изчезна. Засега имам проблем с мотивацията, но мисля, че ще изчезне и той. Ако този запис го чете човек с депресия, хубаво е да знае, че първоначалният ефект се получава след около 2 седмици прием на антидепресанти, а за траен ефект са необходими поне няколко месеца.

Донякъде затова пиша този блог. Сиреч защото ми харесва, ми е необходимо, ми помага да изразявам себе си. Да обективирам себе си. Това е индивидуалистичната мотивация. Но... Няколко човека ми се обадиха да ме питат защо не пиша, какво ми е, болна ли съм, проблеми ли имам. Хора, с които нямам отношения - реални.

13 коментара:

Michel каза...

"Спускане в Маелстрьом" е чудесен разказ на По! :-)

А ти беж от депресията обратно в света на пишещите! ;-) (хм, на мен напоследък ми се пише, имам идеи, но не ми се удава...)

egasimus каза...

депресията, също като любовта, е начин по правилата на Играта да я напуснеш - но за кратко... демоверсия на това да надскочиш човешкото?

lydblog каза...

О, Вени, най-после. Предполагах, че си в депресия, понеже помня от миналата година. Чудех се дали да ти пиша или не, но докато се чудех какво точно (не е ли смешно да те питам "Привет, Вени, в депресия ли си?"), ти се появи, което е супер :)
Хубаво е човек да остане сам и да помълчи. Знам, че съм човек, който не е изпитал медицинска депресия като твоята, но винаги си мисля, че има начин човек да излезе от нея завинаги. Ама засега ще запазя тези лаишки прозрения за себе си :)

Целувки :)

Светла Енчева каза...

Това за де-обективацията и десоциализацията ми прозвуча толкова познато... изобщо този пост е, все едно че става дума за мен, само дето аз не бих го казала в блог.

Преди месец и нещо започнах да живвам... според някои - твърде много :-).

Саморефлексията е едно от нещата, които правят депресията ако не поносима, то поне смислена. Но все пак, пожелавам ви излизане от нея... не за сметка на рефлексията.

smiling каза...

Вени, прочетох този ти пост втори и сега разбрах.
В изживяването на депресията и в саморефлекцията именно в този период има нещо много мазохистично, да искаш да останеш в болката, да видищ до кога и до къде можеш, поне при мен е така. Хубаво е после да покажеш главица в блога си / реалността, като кокичетата през пролетта. Виж - всички ти се радват :) Welcome back.

Tanya каза...

Вени здрасти и добре дошла отново :-)
Липсваха ми писанията ти, затова се радвам че се върна.

Нали знаеш животните като се намокрят, как отръскват козината си? Ами отръскай се и ти така от чернилката, горе главата и това е:-)

vlad каза...

Цитирам наум Уил. Шекспир : за свършека и понятието. Пък Едгар е бил обсебен освен от позволените и подгонени субстанции, също от смъртта. Тънката линия по бордюра дето ви отличава : следното е само едно, позволявам си, твърдение, от такъв тип хора с които се свързваш понастоящем писмената си обективизация ~ че ти си преди всичко жизнен човек. Чието завръщане е винаги чакано.

Вени Г. каза...

Michel каза...

@lydblog каза...
Защо не ги споделиш (начините зяа излизане от депреситя)? Установила съм, че блогът ми най-често се намира от Google за медицински теми. Пораде което мисля, че би била полезна на някого.

Светла Енчева каза...


@ smiling каза.

Доколкото я познавам доста добре (депресията), знам, че не аз не искам да остана в нея, а тя не ме оставя.Пак ще кажа, и този път напълно изцяло (макар че според масовите представи това е компрометиращо), че аз страдем от психично заболяване - казва се affective disorder (разстройство на емоциите))във варианта на рекурентна (периодична, повмтаряща се) депресия.Тя не се оправя със самовнушения от типа на това, което предлагаш. За съжаление.
.
Tanya каза...

Blogger vlad каза...

Вени Г. каза...

@ Michel
Замислял си се, че има повеаче от един свят? А може би множество светове?

@ Tanya

Благодаря за приветствието :-) Бих искала да съм куче. От хиляда години - не помня колко гледам кучета. Обичам ги. И отърсването го знам. Ако можех да се отърся.. Котараците се миятг (щото имам и котки). Това е еквивалент на справянето със стреса. Май повече ми харесва това.

@ vlad

Да, вмис9ля, че истинаята за живота е тоэва, което ми сдава удар, импулс, емоцишояь, стряст. Товъа е съ6шщността, иоктиняата, кэоято ме водии.

Но за Шеспир не не съм съвсем съгласна. Смъртта му е до болка позната. Отделен е въпросът, че рядко, много рядко говори за нея. Един от съвършените му сонети:

Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и `неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал.


@Светла Енчева
Защо не бихте писали в блог?

Колчо Ковачев каза...

От моя жизнен опит, депресията е сигнал на душата (вътрешния аз), подтикване към някаво движение, към промяна.

Малка подробност - промяната трябва да бъде съществена, да засяга нещо съществено. Иначе май не действа.

Симион Патеев каза...

Вени, привет, радвамс е да те "видя" отново :-)

Мен ме нямаше почти колкото теб, че и повече. И аз зарязах онлайн живота за повече от месец и половина. Впуснах се в офлайн размисли и даже реших да не се връщам към блогването и интернета.

В крайна сметка се оклаза, че ще търся баланс между двете, по възможност да има превес за офлайн живота.

Поздрави и адно се видим някой ден и на живо!

Вени Г. каза...

Благодаря на всички :-)

Депресия каза...

Пуснахме отделен блог за депресията, който ще обновяваме редовно. Благодарим за хубавата статия и за възможността да публикуваме линк под нея!