Прочетох някъде (
забравих къде), че прословутият Big Brother (
който и за пари няма да гледам) ще отваря виртуално студио в Second Life. И няма да е първата реална фирма, навлизаща във виртуалността. Може би е по-правилно да кажа - виртуалната реалност. Ройтерс отдавна са отворили бюро там. Например.
За какво говоря все пак - бих сe запитала и аз допреди малко. Сега знам -
Second Life е MMORPG (Massive Multiplayer Online Role-Playing Game - кратко за лаици: масова онлайн игра в реално време. Знам как ще ми подскочат феновете на
Counter Strike, но това е реалността, дори тяхната - MMORPG. Справка - "Generation P" на
Виктор Пелевин, и не по-малко значимата
"Хакери на човешките души" на Иван Попов.
Да ги обобщя с две думи, тъй като е вероятно случайният читател (
или читателят, попаднал случайно тук, м?) да не ги е чел, а щом не си чел нещо фундаментално до 20-25 години, шансът да го прочетеш, намалява драстично с напредването на възрастта (
некфа линейна функция е, ама ме мързи да мисля). Та поради това, съобщавам извода от цитираните книги - това, което наричаме "реалност", е организирана халюцинация. Това, че огромната част от хората я споделят, не я променя. Обективната реалност е масова организирана халюцинация. А за мен същественото е (т
ъй като съзнавам халюцинаторната реалност - за разлика от мнозинството хора) кой и как я организира. Не мисля в категориите на теорията на конспирацията, а по-скоро като компютърна система. В тодзи смисъл обществото е сложна система от свързани (
с баси шашавите за лаик мрежови протоколи и прочие мрежоващина) компютри, които работейки съвместно са огромен мозък. Това, за което говоря, е програмата "Обществени норми", пусната на този компютър, която по дифолт се зарежда на всеки нововключен в мрежата PC. Системните админи са тези, които наричаме "управляващи" - те не разбират какво всъщност управляват, но владеят бутоните и мишката. Това обаче не намалява властта им, защото управляваните също не разбират.
И тук идват системните хакери - хората, които бърникат из интерфейса на операционната система. Те са различни от антисистемниците - според които грехът и врагът е самата Мрежа, и следователно Тя трябва да бъде унищожена. Системните хакери съзнават, ерго приемат, неизбежността на Мрежата, но не приемат нагласения от властимащите консенсус за забрана на достъпа до интерфейса. Фактът, че четете този блог, означава, че като системен хакер все пак имам някакви успехи ;-) И вероятно вече съзнавате, че цялата технология е собственост на друг. Идеологията ми (
господи, колко хора са ме питали в нета каква съм, баси тъпия въпрос, но сега що-годе отговарям) на системен хакер е прилично представена в двете посочени по-горе книги. Като казвам фен - имам резерви към
рецензиите, но с две думи - изключително увлекателен разказ за хуманитарните технологии на близкото бъдеще. Може би и настояще.
Да се върна откъдето започнах: влязох в
Second Life. Сега съм новак, невероятно шашнат от света, в който е влязъл, и сътветно от всичко, което може да прави. Шашнатият с гръб (
нали е RPG от вида Firsty Shooter) съм аз.
Edit:Мацката с двете странни висящи джаджи от гравата към аз
Общоизвестна истина е, че роденият да лети никога няма да пълзи, а роденият да пълзи никога няма да полети. Упссс!, какво казах - истина? Няма истини, има общоприети предразсъдъци, в които сме повярвали. Изтъкани сме от такива "истини", те диктуват живота ни, мислите ни, чувствата ни - като дори не съзнаваме, че някой друг разказва живота ни. Друг, не ние. Не ние го пишем, други го пишат. Сънуваме съня на планетата, а не творим собствения си сън. "Сънят на планетата" иде да рече съвкупността от норми, догми, представи, предписания, оценки, санкции, чувства, сюжети etc. Всичко това, което се нарича "обществено мнение" или "здрав разум". Че е здрав - здрав е, защото с белезници ни е оковал, но дали е разум? Разумът е присъщ само на мен (на Аза) и неговото отдаване под наем на обществото е фактически отказ от него. Вярно е, че ни плащат с ценна монета - увереността в самооценката и произтичащата от това удовлетвореност - но тя не замества липсата на собствен разум. Утеха за отказалите се от разума си е наркотичната забрава какво са имали и безразсъдно са загубили - разума си, собствения разум. 
Пътят към завръшането минава през това осъзнаване. Но е тежък и малцина имат куража да го следват.
