четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Защо Русия не отстъпва, а препотвърждава подкрепата си за Асад


Все повече се скланям към мисълта, че препъни-камъкът за международното съгласие как да се приключи конфликтът в Сирия, е Асад. Един отделен, конкретен човек. 
 
САЩ и арабските им съюзници настояват, че Асад няма място и трябва да си ходи, а след него да се урежда новото държавно устройство на Сирия. Иран и Русия смятат, че Асад трябва да е страна в уреждането на това устройство и едва след като то бъде договорено, да се оттегли по предварително договорен начин. 

В случая смятам, че блокът Иран-Русия има сериозни основания да не отстъпва. Саддам и Кадафи се оттеглиха от властта без предварителни споразумения и бяха не само убити, а и позорно поругани. Ако Асад се оттегли без да има международно споразумение, съдбата му ще е същата. 

Отделен, но много важен, е личният опит на Путин с предаването на властта. Една основна причина да стане той президент, бе гаранцията, която даде на президента Елцин, че той и семейството му няма да бъдат преследвани. Въпреки че голямата част от руския народ искаше това. Путин изпълни своята част от договора. В замяна на което получи пълната лоялност на елцинския елит във властта. 

Затова е съвършено разбираемо, че Путин сега предпочита подобен политически изход от сирийската криза - договорено оттегляне на Асад, но в замяна на пълни лични гаранции. Западът в момента не изглежда склонен към това. А според мен в случая позицията на Запада е неразумна.. Защото води до вариант като "Ирак след Саддам" и "Либия след Кадафи". САЩ би следвало да се откажат от принципната си идея Асад да бъде низвергнат. В интерес на мира и на сирийския народ да се откажат. Което ще им даде допълнителна сила да договорят максимално благоприятни условия в следасадовския период.

Няма коментари: