вторник, 13 октомври 2015 г.

Как изгоря истината за фалита на България



Този текст бе писан през 1999 г. и публикуван със съкращения само в „Труд“, който все още бе частично свободен вестник. Поводът - изгоряло вследствие на пожар складово помещение на Булбанк близо до София, което бе обявено, че е съдържало "незначителни" архивни документи.

Изгоря истината за фалита на България

Изпепеляването на част от архива на най-голямата ни банка бе предизвестено. Тя трябваше да пречисти миналото си, за да влезе в светлото си бъдеще. То е предстоящата й продажба. А миналото й крие истината за банкрута на България.

 В нелепото на пръв поглед престъпление има желязна логика - въпросът е "какво изгоря" и "какво беше Булбанк?" очертават опорните й пунктове. Изгоряха папки, съдържащи оригинали на акредитиви, преводи и инкасо (т.нар. документи за първичните операции) от 1986-90 г. През този период, особено през втората му част (1988-89) е натрупана основната част от външния ни дълг. Българска външнотърговска банка (БВтБ), както тогава се нарича Булбанк, е титуляр на 9/10 от него. Държавата поема този дълг като свой със споразумението с Лондонския клуб през юни 1994 г. Според пресата тогава е изтекъл срокът на 5-годишните депозити в чужди банки, по чиито сметки по времето на мораториума отлежават 5 млрд долара. Така приключва втора част от операция "замитане на следите". Първата е самият мораториум. "При Булбанк бяха освободени от задължения крайните получатели на парите, борчовете отпаднаха от балансите й", казва Румен Георгиев, бивш зам.-председател на БНБ, "държавата не искаше да ги легализира. Това е основната причина за мораториума по външния дълг.

През април 1997 г. служебният премиер Софиянски заявява, че седма година не можем да се оправим с парите, внесени у нас като заеми през 80-те години, които не знаем къде са. Вицепремиерът Хараламби Анчев казва, че тайните се крият в архива на БНБ. Ексуправителят на БНБ Тодор Вълчев парира, че който иска да намери нещо, трябва да търси в Булбанк, защото до 1990 г. всички валутни операции са извършвани през БВтБ. Тя е създадена през 1964 г. на базата на валутното управление на БНБ, именно за да обслужва външнотърговските операции на националната икономика. БВтБ всъщност е валутната част на централната банка. Това има пряк политически смисъл - предпазване и хвърляне на прах в очите на западния враг. Чак през 1991 в БНБ се сформира управление "Валутни операции". Тясното срастване на функции на БВтБ като втора централна банка в страната не позволява докъм 1991 г. да бъдат разграничени тези функции.

Спорно е доколко признатите от държавата дългове на БВтБ са държавни. Банкери смятат, че в около 30-40% от външния дълг на Булбанк държавата няма пръст. Публично навремето бе лансирана тезата, че става дума за 100%-во държавни поръчки. Така бе избягната възможността да се търси персонална вина за действия на Булбанк и всичко се приписа на комунистическото управление. През 1993 г. Мариана Тодорова, ключов участник в екипа, преговарящ за сделка по облекчаване на външния ни дълг,  съобщава, че БВтБ е взимала заемите при много по-изгодни условия, отколкото е бил кредитният рейтинг на България. Това, според нея, може да се дължи на две неща - или там са работили много добри специалисти, или е имало "нещо друго". За аргумент тя сочи и структурата на дълга: 90% от него е към частни банки, за разлика от Русия и Полша, които са длъжници главно на официални кредитори (правителства и техните агенции). Намекът с "другото" е прозрачен. Общият интерес на кредитори и кредитополучатели.

Обаче изпаряването на 1,8 млрд. долара от стратегическия резерв през 1990 г. сочи, че има стратегия, но в посока, противоположна на държавния интерес. "Когато нашето правителство дойде на власт, заварихме само 50 млн долара", оплаква се публично експремиерът Димитър Попов. "Допуснато е нарушение, плащанията не съответстват на целите на валутния фонд", пише през 1992 г. в докладна записка шефът на БНБ Тодор Вълчев, "трябва да се извърши ревизия на всички плащания от януари до март 1990 г., когато се стопи валутният резерв." Неслучайно през 1997 г. проф. Вълчев пита дали архивът на БВтБ от 1986 до 1990 г. включително е налице заедно с документите за първичните операции. Няма отговор. Онзи ден горяха точно те. "2 млрд долара, вложени в чуждестранни банки, изчезнаха след моето отстраняване, нека кажат защо ги откраднаха", казва през 1997 г. и Тодор Живков.

Последната мистерия в Булбанк е дългът към партньорите от бившия СИВ, възлизащ на над 1 млрд долара. През 1994 г. бившият премиер Андрей Луканов казва в парламентарната икономическа комисия, че реално той е около 300 млн преводни рубли, другото е формирано от фиктивни сделки през 1990-91 г. Според Луканов това е колосална злоупотреба с т.нар Карлмарксщадски споразумения, книжни спекулации, извършени зад гърба на неговото правителство и това на Димитър Попов.

3 пъти се правят безуспешни опити да се вдигне завесата, забулваща милиардите. Във Великото народно събрание се създава специална комисия, но беззъбият й доклад дори не влиза в пленарна зала. През 1992 г. кабинетът на Филип Димитров се свързва с американската фирма "Крол", специализирана в диренето на нелегално изнесени пари. По-късно бившият вицепремиер Йордан Соколов казва, че се отказали да търсят милиардите заради високите тарифи на "Крол". Същата година финансовият министър Иван Костов и шефът на БНБ Тодор Вълчев разпореждат проверка на БВтБ. Причина е докладна записка на група експерти до премиера Филип Димитров, в която сигнализират, че през 1991 г. от прокуратурата, следствието и финансовото министерство са проверявали секретна информация на БНБ и БВтБ и установили, че от БВтБ са изнесени над 1 млрд долара депозити в чужди банки, които не се знае къде са отишли. Проверката приключва скоро след падането на Филип Димитров със заключение, няма данни.

Отговорите буквално издимяха в онзиденшния пожар. Завърши трета и последна част от операция "замитане на следите". Новият собственик на Булбанк ще влезе в една чиста и почтена институция.

Невена ГЮРОВА

Няма коментари: