четвъртък, 1 юли 2010 г.

Първанов - посредствен и комплексиран дребен завистник


Споменах, че мисля да започна тук да разказвам нещата, които знам и помня. Заради отвращаващото ме "Безпомнене. И за онези 45, и за последните 20. И за всичките откак има нова българска държава".

Е, за Първанов ми е първият спомен. (Не е ласкателно за него, по-скоро обратното, тъй като извиквам спомените си поради отвращение.) Беше някъде през 1992 г. БСП бе в глуха опозиция. Така съм устроена, че съжалявам слабите, гонените, необичаните и затова тогава им симпатизирах (е, не на партията като такава, а на хората, които ми изглеждаха читави). По тая причина се озовах на една червена сбирка в т.нар. Клуб "Червена бабичка" - кафе на последния етаж на Полиграфическия комбинат. Беше нещо обявено за социалдемокрацията. Тогава за БСП (NB! - когато казвам "БСП", имам предвид ръководната върхушка, а не редовите й членове и симпатизанти) "социалдемокрация" беше почти мръсна дума, официалната идеология, лансирана от тогавашното гуру на червените Лилов, бе "модерна лява партия", за което още тогава подозирах, че и той самият не знае какво е. Според мен бе своего рода вариант на култовото Живков "снишаване и принизяване":
"Приземяване, приземяване, приземяване! Може некои да кажат: "Абе, другарю Живков, партията така ли ще остане, бе? Нема ли партията нещо да направи?" Другари, ние решихме да изчакаме, да видиме... (Неподправен смях в залата - бел.ред.) и най-накрая, ако требва, ше се преустройваме. (Смях.) Нека така да погледаме, да видиме... Така ще се поснишиме да мине тая буря, па след това ша видиме какво да правиме. (Смях.) Но ние чакаме, така че ние ако накрая нещо... ако не мине бурята, тогава ше се преустройваме...

Тодор Живков в историческо слово пред актива на профсъюзите по време на перестройката

Та и след 1989 г. БСП така продължи да се снишава, оглеждайки се какво ще стане, за да реши какво да прави. Червеният гуру Лилов не схващаше, че Русия е аут от Европа и европейската интеграция увлича целия континент, следователно проруските левичари (независимо дали се наричат комунисти или социалисти - щото в началото на 1990 г. родните комунистите се прекръстиха на социалисти, но си останаха същите проруски левичари) са исторически обречени. Другата силна фигура в БСП - Андрей Луканов, бидейки безскрупулен прагматист, разбираше това и си направи социалдемократическа фракция в БСП, наречена Обединение за социална демокрация (ОСД). Част от лидерите й не съзнаваха, че са Луканови марионетки (за Луканов и кукловодството в БСП ще си спомня отделно), а се изживяваха като автентични социалдемократи, които искат да променят партията. Повечето бяха добре ориентиращи се кариеристи, които усещаха световните тенденции, но нямаха достатъчно смелост да действат самостоятелно и Луканов като покровител им бе добре дошъл - типични представители на този род оседейци бяха Елена Поптодорова и Александър Томов.

Та на тази сбирка в "Червената бабичка" бяха поканени и ОСД, но дойдоха малцина - щото те се преживяваха като своего рода аристократи на фона на плебейската червена маса (мнозина от тях бяха и такива - по силата на родословието като Луканов и Георги Пирински, ли по силата на привилегированото си номенклатурно положение като Елена Поптодорова, Александър Томов, Филип Боков и т.н.) некфи бекбенчъри като Велислава Дърева. Там бе и Гошо Първанов, седяхме на една маса. "Гошо" - така му викаха. С него танцувахме един танц и през цялото време той ми се оплакваше, мрънкайки, чеи не било честно да не го смятат (ОСД да не го смята) за социалдемократ, щото бил писал дсисертация за социалдемокрацията. Той не вдяваше, че те не бяха никакви социалдемократи, а клика на борещия се за власт и влияние Луканов и като такива естествено, че не можеха да допуснат при себе си отявлени хора на Жан Виденов - а Гошо бе точно такъв.

Какъвто си бе Гошо тогава такъв си и остана - дребен завистник, драпащ за признание, който не може да се ориентира в голямата ситуация поради ограничеността си. И плаче на журналистка за всичко това.

Е, сега като президент поне може да не плаче, а да чука журналистки. Това не променя същността му - журналистките като критерий за успешност - ебаси!

Няма коментари: