Оня ден имаше никакви хора да митингуват пред парламента. А вътре управляващите говориха очевидни глупости. Тъжно... Или безнадеждно? Ако е утеха, винаги е било така. Накара ме да се размисля Тихомир Димитров.
И да се върна към Възраждането - така митологизирано не само от историческата наука, от читанките и учебниците, но и от неизбежно породената от науката и училищното обучение народна памет.
Иван Хаджийски е един от малцината, които донякъде го развенчават:
"качествата на всички български герои от Освобождението, като Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Караджата, които, казано с думите на Иван Хаджийски, са - "бабаитлък и смесица от кокошкарство и идеализъм"."И великолепната му дефиниция:
“...българска работа (конгрес, културно тържество, състояние, обществени предприятия и пр.) това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои...”Иван Хаджийски
"Бит и душевност на българския народ" 1 т.
2 коментара:
Кога ли ще осъзнаем, че няма такова чудо като народопсихология...
Цитатът е от "Оптимистична теория за нашия народ", а не от "Бит и душевност на нашия народ"
Публикуване на коментар