Бях почти терорист

Случайно предишният ми пост беше спомен за социалистическия ми живот през 60-те години на миналия век. А после видях, че една вълна на спомени е обхванала и други блогъри - При Lyd има личен спомен и линкове към други блогърски спомени.

А аз сe сетих за нещо хем комично, хем безумно, което съчетание мисля, че много пълно описва социализма. Бях на 6 години. Нашият балкон гледяше към едно мноага специеална къща. На Тодор Живков. Между другото оттам иде лафът "Тодорище" за улица "Оборище". Сега там е Музикалното училище. Живков живееше с Владко и Людмила.

Аз бях не много палаво хлапе. Една от малкото ми пакости бе да хвърляям щипки от балкона в съседния (на Живков) двор. Щипки за пране, дървени бяха тогава. Много хубаво тракаха ката паднеха на асфалта в живковия двор. И един ден идат двама костюмирани, гладко обръснати, с един метален поглед. Като си тръгнаха майка се разкрещя как смея да хвърлям щипки, да не съм помисляла повече да го правя и ми отвъртя шамар. По-късно разбрах, че са били от Държавна сигурност. Безумният страх на властта. 6-годишно хлапе, което хвърля щипки...

Дали не трябваше да се пишя дисидент? LOL