вторник, 19 февруари 2008 г.
Спомени от детството...
Делян със заглавието си ги събуди. За излезлия от тежка депресия човек споменът е вид мост, преход към реалността. Спомени... Странни са за младите. За хората неживяли тогава.
* Нямахме парно и топла вода. Никой от близките и познатите нямаше. Просто тогава нямаше. Съответно нямахме и баня. Мама ни водеше мен и сестра ми на подуенската баня (сега там е театър Сфумато). Това бе детско веселие-преживяване. Те (мама, баба, вуйчо, изобщо възрастните) ходеха на банята на халите (сега там ще строят нещо, не знам какво). Щото там беше по-бързо. В тогавашните бани имаше теляк. Човек, който те изтрива. Яко, с изтривалка. Да смъкне кирта. Младите не знаят тази дума - "кир". Мръсотия, натрупана, която като я търкаш с изтривалка излиза на черникави парченца. Когато се къпеш веднъж на седмица или две, кирта е неизбежна.
* Вкъщи се готвеше на една голяма печка с дърва или въглища. За нас децата беше много яко (сега така се казва) да се въртим около печката, а баба ни гонеше, че й пречим.
* В стаята, където живеехме ние (щото в другата стая живееха баба и вуйчо), имахме камина. Тя се палеше с въглища. Много беше хубаво да седиш до камината.
* В тази стая имаше голямо легло, на което спяха мама и татко. До тях имаше две малки легла за мен и сестра ми (Много по-късно, когато вече живеехме нормално, се питах "абе, тия хора как са се чукали?" Явно са ни чакали да заспим и въпреки това са гледали да е тихо. Баси гадното... )
* Разбира се, нямахме телевизор. Само едно семейство (той беше от МВР) имаха. "Опера". Това беше тогавашната единствена марка. Гедерманска (сиреч от ГДР - Германска демократична република). И като имаше сериали се събирахме от целия вход у тях да гледаме.
Що пиша това...Щото въпросният социализъм (не приемам думата "комунизъм", дори затова, че и в моето детство тя бе компрометирана, ни само никой не я употрбяваше в реалния си живот, а и в разните речи не се употребяваше) беше и това. Не сме се лишавали, не сме били социални аутсайдери - майка и татко бяха инженери с прилични заплати. Просто животът бе такъв.
И за няма едно поколение това звучи като екзотика. Мда-а-а...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
11 коментара:
Ние имахме телевизор. Малък, черно-бял, но имахме... но е истина, че това е било по-късно - осемдесетте, по-рано от онези времена не си спомням ;-)
И парно имахме -- вярно, в блок; вярно, не се регулираше; вярно, от прозорците духаше адски, щото дограмата беше (е) скапана, но все пак парно, покрив... и не беше скъпо. Поне тогава...
А онези времена "социализъм" се казват. Комунизма не го доживяхме... LOL! ;-D
Явно съм по-голяма (или по-стара?) от теб. Тогава, което разказвам е от средата на 60-те години. През 80-те имахме и парно, и баня, и нормална електрическа печка за готвен. И не живеехме всички като в дядовата ръкавичка.
Вени, michel, моите спомени, извикани от вашите са от ранни 70-те
имахме черно-бял телевизор, но програмата беше сутрин май 10-12 и после от 5 до вечерта, не цял ден
и ние ходехме на баня, имахме бойлер, но малък и за хубаво къпане - в Горна баня и на Централната баня сме ходили
печката беше с въглища, после с нафта
баба ми имаше едно голямо радио и все въртеше и слушаше някакви пращящи радиостанции - би би си, дойче веле ...
имам страшна носталгия по това време и по детството си ... благодаря Вени!
Първия ни телевизор го купиха когато бях последна група в детската градина и все още си спомням този ден. Беше в голям кашон и братовчедите ми дойдоха на гости. Набутахме се в кашона и цяла вечер си играхме.
Преди да имаме телевизор ходех на гости при братовчедите и там гледахме най-любимия ми филм "Четиримата танкисти и кучето".
А преди да ни направят централно отопление на кооперацията ходехме с баща ми веднъж седмично в Централна баня или в баня Мадара. И аз като Вени бях много впечатлен от теляците.
Спомням си едни много стари дървение трамваи. Мисля, че се движеха по линия 2 Орландовци-Хладилника. Бил съм навярно съвсем малък, но много ми харесваха. Следващите (метални) въобще не са ме интересували вече.
Вени, радвам се, че си добре. Ще се видим в събота, липсваше ми. :)
Живеех в Сливен с баба си (родителите ми бяха много заети железничари в ГО), тя ме водеше в банята, която беше един ден за мъже, друг за жени (ние ходехме в женската баня. Мен ме пускаха в женската баня докъм 8 годишна възраст, казвахме, че съм на 7, май това беше границата). Имаше помещение с пара, за да набъбне "кирта", а после хората се триеха взаимно, за да не плащат на теляка, (или телячката може би).
За телевизорите е по-дълго, но помня, че гледах на живо кацането на амареканците на луната, тогава бях ученик, пушех Мелник, и беше късно през нощта и баба ми спеше...
Поздрави: Колчо Ковачев
Ех, края на 70-те ... аз - дечко, дето още не ходи на училище. Лампов черно-бял телевизор дето си прави каквото си иска, нафтова печка ... :)
Ааа, и аз щях да звъня на Вени, ама чух по едно радио името й в подготвилите предаването, та се успокоих, че е добре. Иначе, и аз мога много да разказвам за автобусите "Кароса" с кондуктор, който има едни клещи и продава и дупчи билети, от 6, от 4 и 8 ст. А и на грамофон с манивела и ламаринени плочи съм свирил, като се поизтъпи игличката, наточва се с точилото за кухненския нож. И на седмица веднъж се къпехме, ама пърхот нямахме и мазни коси нямаше, или поне така мисля.
SY, Victor
Телевизора "Опера" май беше български.
Първият български телевизор е Опера
Много ви благодаря за интересната статия.радвам се че ни пишете за тези свои спомени.По този начин връщате и всички нас, в онези хубави и безгрижни дни.Определено ние можем да се похвалим с истинско детство, докато днешната младеж какви спомени ще има....кога са си сменили телефоните и кои игри за цъкали на тях,...което е тъжно.Вече ги няма онези деца играещи на криеница или на гоненица, а за сляпа баба да не говорим.Спомням си и аз една стара наша печка, до която беше така топло и приятно, чуваше се пукането на дървата вътре, а най обичах когато слагахме картофи да е запекат.
Публикуване на коментар