Котешка радост

Изкормих един стар монитор, застлах го със стар вълнен пуловер и сега котките ми се избиват коя да се набута преди другите в него. Понеже още нямам фотоапарат, ето чужда снимка на подобна котешка радост.

Елфски пояснения

Мисля, че 80 % от нещата в тоя свят са случайност, но останалите? Моите очевидно свирепи елфи бяха провокирани от виртуалната ми любов с един руснак. По кюто ние не правехме виртуален секс, а си говорехме за елфи и подобни. А Таря с тогавашните й приятели са си представяли елфите съвсем другояче. Точка. Не е точка. Eлфите са създания на нордическата митология и за руснаците, да не говорим за нас, са съвсем чужди, т.е. непознати. Може би с всеки непознат е така, боиш се, че е враждебен. А може би това последното твърдение е опит за политическа коректност. Не знам.

Eлфски размисли

Писах преди време за неслучайните елфски съвпадения, защото една от нечовешките песни на Nightwish е Elvenpath (Елфският път), а любимото ми (авторско) стихче от някогашното ми нескопосно сайтче бе също за елфи. Мислех да правя сравнителни анализи, но реших, че е тъпо и най-добре всеки да си направи каквото иска като види текстовете. За превода на Elvenpath специални благодарности на fireball от dir.bg :)

Пътят на елфите

(В подслоняващата сянка на гората
извикваща успокоителна тишина
придружен само от пълната луна
воя на нощния вълк
и пътеката под босите ми крака...Пътеката на елфите)
Чувам музика от дълбините на гората
песни като съблазън на русалки
елфите ме викат
Тапио, Мечокът-крал,
Владетел на горатаМиелики,
Блуклоук (Синьото наметало),
Лечител на болните и тъжните
отвори портата за да следвам непрокарания път
Пътят към земите
където съм герой
пътят където Красавицата срещна Звяра
Пътят на елфите
Честността на тези светове
управлявани от магия и мощни мечове
ме кара да копнея за миналото
Пътят на елфите

Лунната вещица ме разходи на метлата си
запозна ме с приятеля си домашния гном
Каза ми, да поддържам сауната топла за него
В дъбравата срещнах останалите -
населяващи фантазиите ми
Билбо, Спархоук, гоблини и пиксита
Снежният човек, Уилоу, тролове и седемте джуджета
пътят продължава до безкрай
Пътят към земитекъдето съм герой
пътят където Красавицата срещна Звяра
Пътят на елфите
Честността на тези светове
управлявани от магия и мощни мечове
ме кара да копнея за миналото
Пътят на елфите
Щом се върна в стаята си
и сънят ме поведе за ръка
мадригали от горите
ме отнасят в земята на Нийделандия (Neverland)
в тази омагьосана нощ
светът изглежда елфски
в тази омагьосана нощ
светът изглежда елфски

------------------------

Това очевидно е Elvenpath на Nightwish

.....................................................

А това е моето младежко нескопосче:

зли елфи в зимни гори
разгарят студения огън
призовават мъглата
и кръв
искат кръв
студена мъглива и огнена
викат
и мамят
очите им сиви
очите им - зимна любов като смърт
само не бързай
не слушай еленския рог
който зове
към мъглата, кръвта и хладния огън
спри
или ведната тръгни
към сивите елфски очи

Nightwish Trance

Сума емоции - както цветът на конкретна марка кафе се събират от отделни сортове в различни пропорции - ми се събраха (раздялата на Таря с групата, мои осъзнавания, мои сдобрявания с майка, мои отношения с Тони, с татко) и резултатът бе странен, неевропейски. Но аз не мисля, че Европа е връх на човешките постижения. Има цяла култура на психонавигацията (при което изрично не трябва да се разбират наркотици!), която Европа съзнателно не само пренебрегва, но и подтиска.

Моя приятелка ми даде превод на Elvenpath (Пътят на елфите) на Nightwish (за което съм й специално благодарна), а аз преди години бях писала за моя сайт стихотворение за елфите. И медитирах върху двете. Медитирах е точна дума, защото Nightwish беше волуме на мах, в един момент разумът като аналитика изчезна, стопи се, издигна се в нещо по-високо, в нещо цялостно - танцувах сама, ритъмът на музиката, думите, смисълът, особено на това, че бях направила да имам всичко - и текстовете. Резултатът бе нечовешки. Стигнах до прозрения, които и сега с усилия донякъде мога да вербализирам, но смисълът им е нечовешки в смисъл, че не може да опрости до думи. А ми донесе страшно много. Неща, които не очаквах, осъзнах и разбрах. Но те не могат да се кажат с думи.

После ще напиша малко за научната основа на този вид медитация. Щото в това има огромна истина, но за за съжаление ние в юдео-християнската цивилизация не я признаваме.

Поглед към изминалата седмица

iraq bush katrina china america politics capitalism knitting war london propaganda music rove blair imperialism

Това са най-често употребяваните ключови думи, описващи ентритата на най-активните блогъри на Blog-city.com - известен блог фри хостинг.

Някой професор би могъл цял анализ да сътвори - либерален или консервативен, според спонсора. А аз си мисля, че си струва да се замислим....

Журналистите пак ме натъжиха

Имам предвид блестящото им отсъствие от бурно зараждащата се и у нас блогосфера. Допреди година тя бе нещо тайно, познато само на малцина ИТ специалисти. Изключвам няколко светли личности като Еленко Еленков например, които поради това, че се занимават с ИТ, не ги броя за журналисти. В САЩ блогърите изиграха огромна роля в президентските избори и в крайна сметка се стигна до решение на Върховния съд дали блогърството е журналистика. Въпреки че бушменският съд отхвърли това, съм убедена, че рано или късно фактът ще бъде признат - блогърството е новия вид журналистика, най-често я наричат гражданска, за да я отличават от традиционната. За маса видни журналисти от мейнстрийм медиите е въпрос на престиж да блогват. А нашите? От възмущение направо думите не ми стигат. Единственото, което се чудя, е дали е поради техническа неграмотност, или поради добре познатия ни страх, който възпитано наричаме автоцензура.

Таря се раздели с Nightwish

Раздялата очевидно не е приятелска. Туомас й написа писмо, което меко казано, не е издържано в добър тон. Какво ни чака сега - дали легендата Nightwish ще може да продължи без феноменалния вокал на Таря Турунен, или нея я очаква блестяща соло кариера? А може би за метала е най-добре да се случат и двете...

Глобализация

Всяко нещо е за сметка на нещо друго

...както казал оня, чийто ляв крак бил по-къс от десния :)

В случая с Wordpress-а и блога се оказа така. Направих го наново, без изхвърляници, за които нямам умения, но се получи един голям плюс. Не сложих старите постинги, които бях подбирала тематично (с отношение към депресията) от Семките и бонбонките, а започнах начисто. Написах един длъжък текст за мен и моята депресия. Мисля, че от съдържателна, пък и морална страна така стана по-чисто. От което в крайна сметка останах доволна.
Мисля, че когато човек си върши на чисто работата, в крайна сметка печели. Макар че не винаги се разбира веднага.

Оплесках се с Wordpress-a

Известна е поговорката за лъжичката катран в кацата с мед. И с мен така. Таман се зарадвах, че по изненадващ, почти призрачен начин изведнъж всичко ми присветна и потръгна и... катранената лъжичка не закъсня. Цял ден сглобявах другия си блог и на финала го оплесках тотално. Исках да направя нещо по-функционално и така оплесках темплейта, че сега е мазало. А с Wordpress не бях работила и си мислех, че лесно ще го оправя. Да, ама не. Е, чете се съдържанието и картинките се виждат, обаче това, което трябваше да е sideboard, се сплескало като парчета от счупена консерва някъде на дъното. Срамота :( Сега ме чака яко четене за Wordpress, щото ме захапа проклетата амбиция.

Като озарение

Сънувах особен сън, с някаква странна светлина и като се събудих, нея все още като че я имаше. И настроението ми - физическо и психическо, беше като озарено от нея. Мислех, че е случайно и ще ми мине, но не. Просто разбрах, че дупката, в която бях изпаднала, приключи. Целият ден се чувствам прекрасно и нещата ми вървят. Не съм ортодоксална вярваща, но знам, че има и сили над нас, които понякога се намесват - кога за добро, кога не... Знам, че някой се намеси тази ранна сутрин и все едно ме докосна с всемогъща ръка. Друго обяснение смислено няма. Пък и не ми трябва.

Мразя глобализма, но антиглобализмът не решава

Пътят е друг. Това, че не го знаем още, не значи, че не съществува. Вярата е важна. Ако нямаме вяра, нямаме нищо. А имаме само вяра.

Лудият има ли право на уважение

Душевноболният беше приличен душевноболен. Какво от това? Причината за гнева на фелдшера бе, че душевноболният поиска той, фелдшера да му говори на "вие". "Кой си ти, че ще ти говоря на "вие", бе, ти си един обикновен луд, бе!"

Изпитах чувство на звяр, ако можех, щях да го убия фелдшера. Понякога мисля, че има хора, които трябва да бъдат убивани.

За евреите - политически (не)коректно

Преобладаващата част от световните шампиони по шахмат са евреи. Включително единствената жена, която играе наравно на мъжки турнири и е в първата десетка шахматисти в света по коефициента ELO - Джудит Полгар, е еврейка.
Преобладаващата част от нобеловите лауреати в точните науки са евреи. Специално за изтъкнатите математици и физици това е очевидност.

Мисля, че това не би могло да бъде обяснено със световна еврейска конспирация. Логично е да има естествено обяснение, което няма нищо общо нито с антисемитизма, нито с ционизма. Попаднах на интересни податки в областта на еволюционната психология и етносоциалната биология и смятам да пиша за тях.

П.П. А ако някой не е разбрал - всеки човек, евреин или друг - е равен на всеки друг. Просто ме дразнят вече крайностите в двете посоки (антисемитизъм и ционизъм) и ще се опитам да поработя нещо.

Еволюцията на елфите

Моите елфи бяха зли, търсещи кръв. Елфите на Tarja бяха светли и с оптимизъм. Според мен през тези 4-5 години между двата ми сайта аз съм станала подвластна на светлината. Тогава съм била в мрака, а сега съм обзета от светлината, подчинена на нея.

И елфите не са случайни

Преди около месец бях запленена от от Еlvenpath на Nihgtwish

И сега ме запленява. Но открих нещо в мое старо примитивно сайтче, което му кореспондира по удивителен начин. Примитивното сайтче е в небитието, но стихчето ми го има.


зли елфи в зимни гори
разгарят студения огън
призовават мъглата
и кръв
искат кръв
студена мъглива и огнена

викат
и мамят
очите им сиви
очите им -
зимна любов като смърт

само не бързай
не слушай еленския рог
който зове
към мъглата, кръвта и хладния огън

спри

или ведната тръгни
към сивите елфски очи

И те води стремеж, не знаеш къде...

Към зло към добро
Към път или бездна
Знаеш, че води те
Страх и възторг
Сплитат
Незнанието
Което те води

Hiroshige

Любимата ми класическа японска гравюра, носеща толкова много и толкова неизказано и толкова безкрайно и никой не е могъл да я изчерпи.

Гот реалити

GOTHIQ REALITY



Не мислех, че е възможно в супертехонологичния ни свят и чрез баналнитe задължителни некои телефони. Мобилният ми се скапа, стационарният също. И аз съм извън света. Готически абсурд - мелез между Мери Шели и Едгар По. Абсурд, ако не звучи налудно- реално.

kak?

ne znam.... trudno i neiasno