неделя, 6 ноември 2005 г.

Като озарение


Сънувах особен сън, с някаква странна светлина и като се събудих, нея все още като че я имаше. И настроението ми - физическо и психическо, беше като озарено от нея. Мислех, че е случайно и ще ми мине, но не. Просто разбрах, че дупката, в която бях изпаднала, приключи. Целият ден се чувствам прекрасно и нещата ми вървят. Не съм ортодоксална вярваща, но знам, че има и сили над нас, които понякога се намесват - кога за добро, кога не... Знам, че някой се намеси тази ранна сутрин и все едно ме докосна с всемогъща ръка. Друго обяснение смислено няма. Пък и не ми трябва.

Няма коментари: