Имах някога много добър приятел - Пламен, наричаха го Пампи. Може би преди да го описвам, трябва да кажа, че бях на 17 години. Той бе нежен и умен. Четяхме Платоновите диалози и играехме наша игра - все едно в днешната действителност сме героите на диалозите и как бихме ги развили.... Мдааа... Резултатите бяха тъжни. Меко казано. Четяхме любимите ни Станислав Лем, Бредбъри, Артър Кларк.
Проблемът ни бе, че е наркоман. Аз също. Тогава.
И сега като си спомням времето с него, изпитвам тръпка. Тръпка към Пламен, или към стафа..., не знам. Ние бяхме много различни от другите и затова страняхме от тях. Бродехме, ловувахме само двамата. "Ловувахме"? - кражби на опиати и използване на фалшиви рецепти. Различни бяхме, защото не искахме да имаме нищо общо с наркоманската пасмина. Презирахме начина им на живот, свинството, в което живеят. Искахме да сме..., господи, колко часове сме говорили какво искаме.... , не искахме да сме както обществото иска, но и не искахме да сме както наркоманите. Пламен намери книгата на Олдъс Хъксли "Brave New World", аз намерих някои текстове на Тимоти Лиъри и така... Мисля, че бяха духовни търсения.
После станаха разни неща, за които не съм склонна да говоря. Пламен избяга в Холандия. Завърши теология и стана преподавател в университета. Видяме се през 1995 г. Не можахме да общуваме автентично, тоест аз не можах да преодолея всичко, натрупано от някога си. Структурен елемент на "някога си" е комунизмът. Мисля, че по
някакъв начин наркоманската ни история бе и бунт срещу системата. Ние не употребявахме такива думи - "система", "бунт". Просто смятахме, че това, което ни заобикаля, може духовно да бъде зачеркнато. И стафът е гумичката, с която можеш да триеш фундаменталните грешки. Сега, четейки Станислав Гроф, разбирам, че сме били на прав път. Но сме били много неопитни, и много сами.
А миналата година Пламен си отиде. Тия дни се видях с майка му. Мисля, че ще пиша отделно за това, тъй като ми бе разтърсващо. Обичах го и знам, че той ме обичаше. Но по някакъв такъв щадящ начин, че не допускахме да си навредим, обичайки. Понякога от обич отстъпваш и се оттегляш. Първия път аз се оттеглих - да не го завлека в бездната на наркоманията, където бях втънала. След време се случи той да ми върна жеста. И така се разминахме... Чудя се ако се бяхме срещнали извън социализма, какво щеше...
Обсъждахме и фашизма - на базата на откъслечни данни като "Дневника на граф Галеацо Чано" и подобни, в резултат на което стигнахме до извода, че комунизмът и фашизмът са едно и също. Да, смешно звучи "стигнахме до извода", но бяхме почти деца във време, когато нямаше не само подобно обществено настроение, а изобщо нямаше информация. Дрогата за нас бе вид неприемане, съпротива. "Нас" - имам предвид Пампи и аз. Ние ни харесвахме "другите" (както "доброто общество", така и наркоманите). Последните го знаеха и затова не ни харесваха, а ние ги избягвахме. Тъй че всякакви евентуални опити за генерализация от типа "наркоманията - вид дисидентство" са несъстоятелни. Двамата с Пампи не бяхме представителни за наркоманската субкултура.
И се запитах? А защо не бяхме? Защо паплачта не ебаваше нищо по-важно от мимолетния екстаз?
Повечето от тогавашните ми приятели и познати умряха. Пампи също си отиде. Но много по-късно и не като тях. В любимата ми книга "Хълмът Уотършип" пише - всеки от нас някога ще спре да тича. Струва ми се, че фундаменталният човешки проблем е как да се научим да възприемаме това - че някога ще спрем да тичаме. Как да приемем смъртта, сиреч. Да се помирим с нея. По-точно с очакването на неизбежността й. Ей за такива ми ти неща също си говорехме с Пламен. Когато подобно говорене изглеждаше дори на говорещите вид побърканост.
четвъртък, 31 юли 2008 г.
Костов: Без извинение - сега как изглежда?
Двата ми месеца липса на нет на фона на безпрецедентната външнополитическа криза (това, че пасмината твърди, че няма такава, не я премахва) ме радикализираха. Не в смисъл, че съм готова да ги требя тия с камъни (всъщност готова съм, ама не в това е въпросът), а в това, че се питам за алтернативите. Очевидно е, че опозиционните партии не са готови да предложат нищо (бах мааму, и на опозиция не случихме). Струва ми се, че в очертаващия се период на загниваща власт е важно да се формулират адекватни политики на едно бъдещо дясно управленвие. След като никоя от партиите - членки на Европейската народна партия, не е в състояние да предложи цялостен привлекателен десен програмен пакет, то нека до неизбежните избори (а все повече мисля, че ще са предсрочни) експертите предлагат набор решения. В този смисъл хора като Георги Ангелов и особено Мартин Димитров стават все по-важни. Според мен по-важни от Пламен Юруков, Иван Костов и т.н.
Най-сетне Linux. С помощта на "Спектърнет"
Има проблеми с лесната настройка на Интернет в Ubuntu, но все пак издържах теста, който си бях самопоставила - да инсталирам Linux, само четейки от нета и със съпорт на провайдъра. Екипът на "Спектърнет" бяха не само професионалисти, но и проявиха завидно умение да осигуряват комфорт на клиента си. Благодарение на тях имам вече пълноценна Linux ОС.
Изводи от теста:
Бих могла да кажа, че последната версия на Ubuntu е изключително user friendly, ако не беше проблемът с Интернет настройките. Графичната среда Gnome предлага мрежово конфигуриране, но за лаик (като мен) то не е ефективно. Проблемът с конфигурирането на връзката очевидно е базисен, тъй като срещах тази тема в сума форуми, както бг, така и англ. Срещнах обяснения, че това било защото модулът за PPPoE връзката в тази дистрибуция е част от ядрото. Това засега нищо не ми говори, но го споменавам за пълнота на инфото. В повечето форуми се срещат решения, свързани с писане в конзола, за съжаление при мен не проработи нито едно от тях. Не успях с настройката от графичната среда Gnome, не успях и след като изписах сума редове в конзола, накрая всичко стана само за 15 минути - обаче 15 минути онлайн консултация със съпорта на "Спектър". Обобщение:
1. Все още и тая, най-приятелска към новаците дистрибуция - Ubuntu 8.04., не "тръгва" от само себе си.
2. Ако бях от екипа на "Спектър", бих допълнила инструкцията на Пейо, по отношение на Ubuntu 8.04. Вашият спец, който ми помогна да инсталирам, може да го направи. Мисля, че ще е полезно за други кандидат линукс потребители.
Изводи от теста:
Бих могла да кажа, че последната версия на Ubuntu е изключително user friendly, ако не беше проблемът с Интернет настройките. Графичната среда Gnome предлага мрежово конфигуриране, но за лаик (като мен) то не е ефективно. Проблемът с конфигурирането на връзката очевидно е базисен, тъй като срещах тази тема в сума форуми, както бг, така и англ. Срещнах обяснения, че това било защото модулът за PPPoE връзката в тази дистрибуция е част от ядрото. Това засега нищо не ми говори, но го споменавам за пълнота на инфото. В повечето форуми се срещат решения, свързани с писане в конзола, за съжаление при мен не проработи нито едно от тях. Не успях с настройката от графичната среда Gnome, не успях и след като изписах сума редове в конзола, накрая всичко стана само за 15 минути - обаче 15 минути онлайн консултация със съпорта на "Спектър". Обобщение:
1. Все още и тая, най-приятелска към новаците дистрибуция - Ubuntu 8.04., не "тръгва" от само себе си.
2. Ако бях от екипа на "Спектър", бих допълнила инструкцията на Пейо, по отношение на Ubuntu 8.04. Вашият спец, който ми помогна да инсталирам, може да го направи. Мисля, че ще е полезно за други кандидат линукс потребители.
Защо съм фен на Иран
Получих остра реплика от Георги Д.:
Иранците НЕ СА араби. Езикът, който говорят - нарича се фарси, НЕ Е арабски. Иранската култура НЕ Е арабска.
Това е преди всичко за сведение на настоящите ни родни иранофоби, 95% от които дори не подозират за неарабската същност на Иран. Също така хабер си нямат и за политическия живот в страната, а си струва. За да мразиш еафективно някого, е добре да го познаваш. Обществото им не би могло и при най-силен идеологически напън да се нарече тоталитарно (факт е, че дори Държавният департамент не прави подобни опити). Днешен Иран е с сравнително бързо модернизираща се авторитарна държава, в която редуващите се на приливи и отливи либерализационни импулси са силно зависими от международната среда, най-вече от развитието на ситуацията в Залива. Обнадеждаващото е, че независимо от рецидивите, сумарният либерализационен вектор продължава да е налице. След безсмислената, глупаво започната и още по-глупаво водена война в Ирак бе логично, че през 2004 г. консерваторите спечелиха със значително мнозинство парламентарните избори, а през 2005 г. младият ястреб Махмуд Ахмадинеджад спечели президентските избори, измествайки популярния на Запад реформатор Мохамед Хатами.
Но би било изключително късогледо и погрешно да се правят оценки и прогнози за политическото поведение на Иран на база идеология. Защото независимо от външно декларираната приемственост с линията на ислямската революция, екипът на Ахмадинеджад (ако изобщо може да се говори за екип) не показва ни най-малки намерения да променя посоката на икономическо развитие на Иран, а именно - на държавно подкрепян капитализъм. Ръстът на БВП в последните три години е над 4%, като повече от половината се генерара от частния сектор. И понеже най-големите външнотърговски партньори на Иран са Германия и Китай, идеологизираният твърд подход на САЩ няма особен ефект.
А ислямът, за който ме призовават да се поинтересувам? Ами няма нищо общо, или поне няма съществено общо. Аз се интересувам сериозно от исляма в съвременния свят, но в случая "И,ан" не религията е ключът към разбирането.
"Трябва да си тотален дебил за да си ирански фен. Да беше се поинтересувала какво представлява исляма и оттам какво представлява ислямска република Иран. Но никога няма да го направиш, нали? А защо собствено се имаш за по-умна от Буш? Напротив, Буш е много по-умен от тебе."Не съм дебил, очевидно ;-) Фен съм на Иран неслучайно и не поради емоции. Иранската държава и народ са с хилядолетни традиции, и то автентични - за разлика от нашенските "корени". Поради което например иранците не страдат от нашия комплекс "Раковски" (свеждащ се до маниакалната необходимост да доказваме на всички и най-вече на себе си, че сме ги изпреварвали (всички) винаги и във всичко и е крайно време да ни се извинят и да ни кажат, че сме "върха.") Като въведение:
Иранците НЕ СА араби. Езикът, който говорят - нарича се фарси, НЕ Е арабски. Иранската култура НЕ Е арабска.
Това е преди всичко за сведение на настоящите ни родни иранофоби, 95% от които дори не подозират за неарабската същност на Иран. Също така хабер си нямат и за политическия живот в страната, а си струва. За да мразиш еафективно някого, е добре да го познаваш. Обществото им не би могло и при най-силен идеологически напън да се нарече тоталитарно (факт е, че дори Държавният департамент не прави подобни опити). Днешен Иран е с сравнително бързо модернизираща се авторитарна държава, в която редуващите се на приливи и отливи либерализационни импулси са силно зависими от международната среда, най-вече от развитието на ситуацията в Залива. Обнадеждаващото е, че независимо от рецидивите, сумарният либерализационен вектор продължава да е налице. След безсмислената, глупаво започната и още по-глупаво водена война в Ирак бе логично, че през 2004 г. консерваторите спечелиха със значително мнозинство парламентарните избори, а през 2005 г. младият ястреб Махмуд Ахмадинеджад спечели президентските избори, измествайки популярния на Запад реформатор Мохамед Хатами.
Но би било изключително късогледо и погрешно да се правят оценки и прогнози за политическото поведение на Иран на база идеология. Защото независимо от външно декларираната приемственост с линията на ислямската революция, екипът на Ахмадинеджад (ако изобщо може да се говори за екип) не показва ни най-малки намерения да променя посоката на икономическо развитие на Иран, а именно - на държавно подкрепян капитализъм. Ръстът на БВП в последните три години е над 4%, като повече от половината се генерара от частния сектор. И понеже най-големите външнотърговски партньори на Иран са Германия и Китай, идеологизираният твърд подход на САЩ няма особен ефект.
А ислямът, за който ме призовават да се поинтересувам? Ами няма нищо общо, или поне няма съществено общо. Аз се интересувам сериозно от исляма в съвременния свят, но в случая "И,ан" не религията е ключът към разбирането.
Warning! High dangerous!: R.E.D.
Съвършено не ми се споменават думи като БСП, Станишев и подобни, и няма да обяснявам защо, който има що-годе мозък, разбира. Обаче от някое време се случва нещо ново в Интернет и не само, а именно явлението R.E.D.
Най-виден е сайтът му - Generation RED. Иде реч за опит за изграждане на чисто ("на зелено") на младежко БСП-движение. Умишлено не казвам "социалистическо", щото нашето БСП има толкоз общо с френските социалисти например, колкото аз с Наоми Кембъл. Идеолог, и както схващам от някои детайли, щедър спонсор на зарибявката е Кирил Добрев - депутат, шеф на БСП организацията в Софийска област, известен досега най-вече като син на покойния Николай Добрев. Не може да му се отрече, че действа не толкова със замах на едро, колкото промислено и точно прицелено. Негово дело е и пробутването на DJ Take Me Away на Йоана и Deep Zone Project на Евровизия. Провалът на парчето бе тотален и закономерен. Което, за съжаление, не мога да кажа за цялото R.E.D. начинание на Добрев. Ловят се тийнейджъри, ловят се, по дяволите, на модерно звучащите му послания.
Интересно ми е коя рекламна агенция стои зад червената инициатива? Нещата ми изглеждат професионално пипнати, а Кирил Добрев, при цялото ми уважение към него, няма тези компетентности. Не е Нидал Алгафари, едно защото е той е силно човек на Първанов (а ред знаци сочат, че R.E.D. се изгражда анти перестроечното статукво, вкл. и вътре в БСП йерархията) , но най-вече заради открито декларираната си комерсиалност - тоя пич и на баба си няма да организира погребението, ако дядо му не му плати.
Както и да е, цялата работа ме ядосва, защото е основана на една грандиозна лъжа. Нормално е да има леви, вкл. и социалистически младежки движения и организации. Но не намирам за нормално в държава-член на ЕС да се гради идентичност на база комунистически сантимент. А въпросният сантимент е неявната основа на R.E.D. Младите, които се зарибявят, не знаят нищо за преди 1989 г., а образователната и културна среда само подхранват невежеството им за периода на социализма. В този контекст историците ни също са огромни длъжници на обществото. Те обаче и не го съзнават. Може би защото почти изцяло - както леви, така и десни - са заразени от националистическия бацил. Като резултат за най-младите БСП е нормална партия като всички останали. Което, смятам, няма нужда да обяснявам колко е невярно.
Лошото, много лошото е, че който не помни миналото си, е обречен да го повтори. А за Deep Zone Project ми е жал, защото ги харесвах още от времето на "Ела, изгрей" която направиха с Камен Во.
П.С. Пазете си децата! Най-добрият начин е просто да им разказвате - подробно и дълго, за това, което беше преди 1989 г.
Най-виден е сайтът му - Generation RED. Иде реч за опит за изграждане на чисто ("на зелено") на младежко БСП-движение. Умишлено не казвам "социалистическо", щото нашето БСП има толкоз общо с френските социалисти например, колкото аз с Наоми Кембъл. Идеолог, и както схващам от някои детайли, щедър спонсор на зарибявката е Кирил Добрев - депутат, шеф на БСП организацията в Софийска област, известен досега най-вече като син на покойния Николай Добрев. Не може да му се отрече, че действа не толкова със замах на едро, колкото промислено и точно прицелено. Негово дело е и пробутването на DJ Take Me Away на Йоана и Deep Zone Project на Евровизия. Провалът на парчето бе тотален и закономерен. Което, за съжаление, не мога да кажа за цялото R.E.D. начинание на Добрев. Ловят се тийнейджъри, ловят се, по дяволите, на модерно звучащите му послания.
Интересно ми е коя рекламна агенция стои зад червената инициатива? Нещата ми изглеждат професионално пипнати, а Кирил Добрев, при цялото ми уважение към него, няма тези компетентности. Не е Нидал Алгафари, едно защото е той е силно човек на Първанов (а ред знаци сочат, че R.E.D. се изгражда анти перестроечното статукво, вкл. и вътре в БСП йерархията) , но най-вече заради открито декларираната си комерсиалност - тоя пич и на баба си няма да организира погребението, ако дядо му не му плати.
Както и да е, цялата работа ме ядосва, защото е основана на една грандиозна лъжа. Нормално е да има леви, вкл. и социалистически младежки движения и организации. Но не намирам за нормално в държава-член на ЕС да се гради идентичност на база комунистически сантимент. А въпросният сантимент е неявната основа на R.E.D. Младите, които се зарибявят, не знаят нищо за преди 1989 г., а образователната и културна среда само подхранват невежеството им за периода на социализма. В този контекст историците ни също са огромни длъжници на обществото. Те обаче и не го съзнават. Може би защото почти изцяло - както леви, така и десни - са заразени от националистическия бацил. Като резултат за най-младите БСП е нормална партия като всички останали. Което, смятам, няма нужда да обяснявам колко е невярно.
Лошото, много лошото е, че който не помни миналото си, е обречен да го повтори. А за Deep Zone Project ми е жал, защото ги харесвах още от времето на "Ела, изгрей" която направиха с Камен Во.
П.С. Пазете си децата! Най-добрият начин е просто да им разказвате - подробно и дълго, за това, което беше преди 1989 г.
Fereydoon: "Gol Hayahoo"
[Видео]
[край на видеото]
Изключително нежно парче на Ферейдун. Бих искала да знам поне малко фарси, за да разбера за какво се пее. От това, което знам за него, предполагам, че текстът също е смислен, а не e просто думички, сглобени за ритъма.
[край на видеото]
Изключително нежно парче на Ферейдун. Бих искала да знам поне малко фарси, за да разбера за какво се пее. От това, което знам за него, предполагам, че текстът също е смислен, а не e просто думички, сглобени за ритъма.
Ura! Nai-nakraia s Ubuntu!
Ama ne znam oshte kak da kiriliziram klaviaturata. Za smetka na koeto otkrih, che sym zapazila pochti nezasegnato umenieto si ot predwindowskite i rannite windowski vremena da pisha byrzo na latinica. Yavno to e ot neshtata kato karaneto na kolelo - vednyzh usvoeni, mozhesh godini da ne gi praktikuvash, no kogato ti potriabvat, sam se iznenadvash, che gi imash.
NOD32: Реабилитация
Оказа се, че оплакванията ми от NOD32 са, меко казано, не точно адресирани. Много си е читав антивирусният софт, а проблемът е андрешковски, сиреч мой, защото ползвах кракната версия. Като масата бг потребители НЕ плащам за софтуер, но понякога се налага да се плаща именно за неплащането. Оказа се, че ESET (компанията, произвеждаща NOD32)са направили изключително мощна антипиратска защита, която отгоре на всичко е твърде коварна - подвежда те, че успешно си кракнал NOD-a, а всъщност опцията за ъпдейт абсолютно не работи. В резултат имаш инсталиран антивирус, който обаче не си ъпдейтва антивирусните дефиниции. Практически все едно, че нямаш нищо. А за капак - хабер си нямаш за това. Както и да е, сега съм с Касперски.
сряда, 30 юли 2008 г.
Пак Benyamin - Adam Ahani
Това май ми е любимото парче на Бенямин:
Слушайки Бенямин, се питам като съвършен дебил - абе защо трябва да се требим и изобщо за чий е шибаната външна политика? Да, дебилен въпрос, но... Защо?....
Слушайки Бенямин, се питам като съвършен дебил - абе защо трябва да се требим и изобщо за чий е шибаната външна политика? Да, дебилен въпрос, но... Защо?....
Benyamin Bahadori
Големият ни брат, воден все още от дебила Буш, продължава курса към война с Иран - защо? - неизвестно. В калабалъка аз, бидейки ирански фен (да-да, да! и не ме е срам!), предлагам два хита на любимия ми Бенямин (Буш дгд, хехех):
MIRAM е записан заедно с друг хитов ирански артист - DJ Milad
MIRAM- Esam feat Benyamin feat Milad
Benyamin - Ashegh Shodam
MIRAM е записан заедно с друг хитов ирански артист - DJ Milad
MIRAM- Esam feat Benyamin feat Milad
Benyamin - Ashegh Shodam
вторник, 29 юли 2008 г.
ЕС ? А тук джуджета пикаят в киселото мляко.
Даже не ми е смешен последният цирк (у нас традиция е сериозните проблеми да се разиграват в такъв формат). В. "Сега" пише, че спират парите по оперативната програма "Транспорт", всички мълчат, властта казва, че не е вярно. Второ действие: "Сега" плеска цитати от писмото, от което нашите разбират, че верно медиите знаят, че ще ги гепят по бели гащи и следва заповед по гарнизона никой да не пише за това. Никой не пише цял ден и само "Сега" продължава. Поради обремененото ми минало (15 години журналист) подозирам, че не иде реч за супержурналистическо разследване или журналистическа суперсъвест, а просто за интерес. Някакъв интерес на собственика на "Сега" - газовия бос Сашо Дончев. В случая обаче не това е същественото. Важното е, че ухапаните по задника управляващи откровено изпищяха: "Не е вярно, че са ни ни спрели парите. Само няма да ни ги дават".
В държава от Евросъюза подобна случка би означавала поне няколко министерски оставки. Тук не е така. Спомням си смътно култова фраза от един чешки драматург: "Европа, казвате. А тук нощем джуджета пикаят в киселото мляко." Изглежда и вездесъщият Мартин Карбовски е чел въпросния чех, но разлика от мен лъже, че сам го е измислил (вж. "Годно.. до виж опаковката") . Ей на такива като Марто се крепи нацията и съвършено не е е прав като се плюе с Виктор Пасков и компания кой е по по най. Гадното ми лично мнение е, че Пасков деградира морално като човек, но никой не може да му отнеме мястото в бг литературата, заработено с "Балада за Георг Хених". А Марто кво - не се еащам за нищо негово написано освен за крадения образ на пикаещияте в млякото джуджета...
И кво? Един талант, самопопилял се във флирта си с властта, и един супер-архи-мега-хипер-не-такъв-а-различен, обаче непроизвел каквото и да е стойностно. Отгоре на всичко тия двамата са своего рода групови образи. Или поне играят такива. И кво-о-о-у?
Гадно ми е. Предпочитам "Кръглата риба" на Момчил Николов. И той е от компанията на Мартин, не само поколенски, но и творчески - един от хората на групата "бързалитература" е. Обаче Е писател, а не вестникарско-телевизионен скандалджия.
Мартин като метафора или като групов образ (която идентификация определено е една от целите му) предизвиква не само съжалението ми, но и ме кара да се размисля доколко нефелността на политико-икономическите ни елити кореспондира с нефелността на духовните такива. Проблемът ми е както със светлинрусевскатата лакейщина, така и със стерилната квазибунтарщината ала Карбовски. Противни са ми всички самоназоваващи се като български интелектуалци, които пишат изречения с "ние еди-какво-си." А точно по това двете групи (условно казано - на Мартин и на Виктор Пасков) хич не се различават - всеки от групата говори от името на НИЕ. Там, където никой не пикае в киселото мляко, са непонятни подобни опити за груповобазирана мобилизация на интелектуалци. То всъщност интелектуалците са интелектуалци именно защото не подлежат на мобилизация.
Поради мързел тук се отказвам от аргументация и се оставям на личния Тамошен (извън пикаешщите джуджета) опит или здрав разум на четящия да преценява.
В държава от Евросъюза подобна случка би означавала поне няколко министерски оставки. Тук не е така. Спомням си смътно култова фраза от един чешки драматург: "Европа, казвате. А тук нощем джуджета пикаят в киселото мляко." Изглежда и вездесъщият Мартин Карбовски е чел въпросния чех, но разлика от мен лъже, че сам го е измислил (вж. "Годно.. до виж опаковката") . Ей на такива като Марто се крепи нацията и съвършено не е е прав като се плюе с Виктор Пасков и компания кой е по по най. Гадното ми лично мнение е, че Пасков деградира морално като човек, но никой не може да му отнеме мястото в бг литературата, заработено с "Балада за Георг Хених". А Марто кво - не се еащам за нищо негово написано освен за крадения образ на пикаещияте в млякото джуджета...
И кво? Един талант, самопопилял се във флирта си с властта, и един супер-архи-мега-хипер-не-такъв-а-различен, обаче непроизвел каквото и да е стойностно. Отгоре на всичко тия двамата са своего рода групови образи. Или поне играят такива. И кво-о-о-у?
Гадно ми е. Предпочитам "Кръглата риба" на Момчил Николов. И той е от компанията на Мартин, не само поколенски, но и творчески - един от хората на групата "бързалитература" е. Обаче Е писател, а не вестникарско-телевизионен скандалджия.
Мартин като метафора или като групов образ (която идентификация определено е една от целите му) предизвиква не само съжалението ми, но и ме кара да се размисля доколко нефелността на политико-икономическите ни елити кореспондира с нефелността на духовните такива. Проблемът ми е както със светлинрусевскатата лакейщина, така и със стерилната квазибунтарщината ала Карбовски. Противни са ми всички самоназоваващи се като български интелектуалци, които пишат изречения с "ние еди-какво-си." А точно по това двете групи (условно казано - на Мартин и на Виктор Пасков) хич не се различават - всеки от групата говори от името на НИЕ. Там, където никой не пикае в киселото мляко, са непонятни подобни опити за груповобазирана мобилизация на интелектуалци. То всъщност интелектуалците са интелектуалци именно защото не подлежат на мобилизация.
Поради мързел тук се отказвам от аргументация и се оставям на личния Тамошен (извън пикаешщите джуджета) опит или здрав разум на четящия да преценява.
NOD32 - не, благодаря!
Причина за този пост е странният ефект в Блогосфера и Мегафон на предишeн мой постинг, в който писах критично за антивирусния софтуер NOD32 - и резултатът е, че в агрегаторите (Блогосфера и Мегафон) е затрито името NOD32. Оставям настрана, че хората, които четат блога ми през тези агрегатори, остават с впечатление за липса на главен мозък у мен, но ми се иска да знам отговора на онлайн дивизията на "Икономедиа".
А иначе - толкова тежко си изпатих от NOD32, че не е за разправяне... Недейте никога!
А иначе - толкова тежко си изпатих от NOD32, че не е за разправяне... Недейте никога!
Facebook? Да!
Аз съм малко нет консерватор - в смисъл, че в мрежата съм от времето на конзолите и например помня възторга си от Mosaic (първия графичен браузър) и очевидно не веднага разбирам и се вписвам в новите тенденции, в случая в Web 2.0. Осъзнавам, че опитът ми вече не помага, а повече пречи. Facеbook е доказателство. Няколко души ме адваха, аз приемах - и дотук. Нещо ме спъваше да продължа. А продължението е просто - да влезеш във Facebook - е, да бе, щом ме адват, явно бях влезла, ама още по-явно не си ебавах акаунта за нищо.
Е, те тук е заровен ключът от бараката. Погледнах си акаунта - хора, съобщения, друго инфо и прочие - и разбрах, че щом съм го създала, е тъпо да не го ползвам. Инак казано - направих си акаунт във Facebook, защото е модерно, но разбрах, че не е въпрос на мода, а на начин на живот. Затова почвам да го ползвам (акаунта).
Сегашният ми възторг от Facebook, респ. признание на неспособността на старото разбиране за мрежата, е породен от откритието, че две - хм, чудех се как да го кажа, идеше ми наум "деца", но какви деца, за бога? - две мои някогашни любими деца се оказаха friends във Facebook. Яна и Ана....
Е, те тук е заровен ключът от бараката. Погледнах си акаунта - хора, съобщения, друго инфо и прочие - и разбрах, че щом съм го създала, е тъпо да не го ползвам. Инак казано - направих си акаунт във Facebook, защото е модерно, но разбрах, че не е въпрос на мода, а на начин на живот. Затова почвам да го ползвам (акаунта).
Сегашният ми възторг от Facebook, респ. признание на неспособността на старото разбиране за мрежата, е породен от откритието, че две - хм, чудех се как да го кажа, идеше ми наум "деца", но какви деца, за бога? - две мои някогашни любими деца се оказаха friends във Facebook. Яна и Ана....
Кога майката зайка "изяжда" бебето си
Сред многото нови неща, които научих от "Хълмът Уотършип", бе и своеобразния механизъм за регулация на заешката популацията - "изяждане" на заешкия зародиш от майката. В книгата Ричард Адамс го обяснява със сключения договор между Създателя (Фрит ) и Ел Ахрейра (нещо като заешкия Мойсей), че няма да се раждат зайчета ако няма условия да живеят добре. В заешшките селища действително е така - ако има свръхнаселение, тоест няма достатъчно храна за бъдещите малки, част от бременните зайки не раждат, а абсорбират зародиша - той бива поглъщан от организма на майката. Ричард Адамс е съвършено коректен, описвайки този феномен, тъй като се базира на "Частния живот на заека" на Робърт Локли - брилянтно съчинение, което има не само естественонаучна стойност.
Човешкият език има фразеологични изрази от типа на "плодят се като зайци", но истината е, че зайците се плодят твърде разумно за разлика точно от въпросния човек, който се възпроизвежда, усвоявайки единствената си налична планета по безумно разхищаващ начин. Иска ми се да направя sci-fi филм за някаква супернапаст, за която в началото на филма е известно само, че "се плоди като хора".
Ама дали ще е sci-fi?
Човешкият език има фразеологични изрази от типа на "плодят се като зайци", но истината е, че зайците се плодят твърде разумно за разлика точно от въпросния човек, който се възпроизвежда, усвоявайки единствената си налична планета по безумно разхищаващ начин. Иска ми се да направя sci-fi филм за някаква супернапаст, за която в началото на филма е известно само, че "се плоди като хора".
Ама дали ще е sci-fi?
Минах на Linux, ама не дотам*
Смятах, че ако премина към Linux, ще приключа окончателно с уиндоуските гнусотии. Сред "екстрите" на редмънтската компания, изпитани от мен в последните 2 месеца, е симулацията на тежък хардуерен проблем, породена от инфекция с троянци.
Тук е моментът да отбележа разочарованието си от Nod32. Разчитах на продукта на ESET за защита, тъй като ми го бяха препоръчвали (помня ви кои, да се благодаритге, че не ви пиша, хехе), обаче се оказа, че въпреки NOD32 в машинката ми са заселили купища троянци, развиващи бурна дейност, която освен всичко друго симулираше проблеми в дъното и процесора. Добре, че преди да ги сменя (т.е., преди да си правя нова машина, щото е горе-долу същото като цифра), реших да поискам и второ мнение като в медицината. И слава богу, щото се оказа, че дори не е необходима преинсталация на уиндоуса, изчистването на троянците с Касперски реши всички проблеми (имаше и нещо в хардуера, но не беше сериозно - скапана кутия, създаваща проблеми при контактите, която смених).
В хода на битката с виндовса взех кардиналното решение да мина на линукс. Мислейки си, че понеже имам добра обща ИТ култура и способност да чета и да се уча, няма да е трудно. Да, ама не! (почитания към автора на блестящата фраза Петко Бочаров). Спрях се на една от най-популярните дистрибуции - Ubuntu, още повече, че последната версия се предлага и с Windows онлайн графичен инсталатор - Wubi, което е безумно улеснение за масов потребител като мен, тъй като не трябва да се болтавя с партишъни и писане в конзола. Настина нямах проблеми с инсталацията, също и с работата в графичната среда Gnome (която е в пакета).
Обаче с настройките на интернета...., о-о-о... Четвърти ден се боря с тях, засега без резултат. От гугъл разбрах, че много линукс ентусиасти като мен имат проблеми с Крещящия пингвин (Rоaring Penguin) - така се нарича въпросната линукс програма за PPPoE Интернет връзка, която се ползва в Ubuntu. Ама това, че и други са зле, съвсем не ме прави по-добре. Както и да е, сега съм стигнала някъде до средата и си мисля, че с помощта на съпорта на Спектърнет (доставчика ми) ще се преборя. Просто съм се заинатила да го направя аз, а не да търся спец. Води ме инатливото ми самолюбие, но също така разглеждам ситуацията като своеобразен тест: дали високомотивиран и високомпетентен (в смисъл - с ИТ компетентност значимо над средната) потребител може сам да смени уиндоуса с линукс.
To be continued
--------------------------
* "Европейци сме ний, ама все не дотам."
"Бай Ганьо"
Алеко Константинов
Тук е моментът да отбележа разочарованието си от Nod32. Разчитах на продукта на ESET за защита, тъй като ми го бяха препоръчвали (помня ви кои, да се благодаритге, че не ви пиша, хехе), обаче се оказа, че въпреки NOD32 в машинката ми са заселили купища троянци, развиващи бурна дейност, която освен всичко друго симулираше проблеми в дъното и процесора. Добре, че преди да ги сменя (т.е., преди да си правя нова машина, щото е горе-долу същото като цифра), реших да поискам и второ мнение като в медицината. И слава богу, щото се оказа, че дори не е необходима преинсталация на уиндоуса, изчистването на троянците с Касперски реши всички проблеми (имаше и нещо в хардуера, но не беше сериозно - скапана кутия, създаваща проблеми при контактите, която смених).
В хода на битката с виндовса взех кардиналното решение да мина на линукс. Мислейки си, че понеже имам добра обща ИТ култура и способност да чета и да се уча, няма да е трудно. Да, ама не! (почитания към автора на блестящата фраза Петко Бочаров). Спрях се на една от най-популярните дистрибуции - Ubuntu, още повече, че последната версия се предлага и с Windows онлайн графичен инсталатор - Wubi, което е безумно улеснение за масов потребител като мен, тъй като не трябва да се болтавя с партишъни и писане в конзола. Настина нямах проблеми с инсталацията, също и с работата в графичната среда Gnome (която е в пакета).
Обаче с настройките на интернета...., о-о-о... Четвърти ден се боря с тях, засега без резултат. От гугъл разбрах, че много линукс ентусиасти като мен имат проблеми с Крещящия пингвин (Rоaring Penguin) - така се нарича въпросната линукс програма за PPPoE Интернет връзка, която се ползва в Ubuntu. Ама това, че и други са зле, съвсем не ме прави по-добре. Както и да е, сега съм стигнала някъде до средата и си мисля, че с помощта на съпорта на Спектърнет (доставчика ми) ще се преборя. Просто съм се заинатила да го направя аз, а не да търся спец. Води ме инатливото ми самолюбие, но също така разглеждам ситуацията като своеобразен тест: дали високомотивиран и високомпетентен (в смисъл - с ИТ компетентност значимо над средната) потребител може сам да смени уиндоуса с линукс.
To be continued
--------------------------
* "Европейци сме ний, ама все не дотам."
"Бай Ганьо"
Алеко Константинов
неделя, 20 юли 2008 г.
Шиитите в България
Четя тия деньове, че "сунитите се завръщали в иракското правителство", и се запитах за нещо съвършено "некоректно" от гледна точка на българския етнически модел. Некоректгно, защото визира свободата на изповеданията и по-конкретно вероизповедните права на българските шиити. Темата e табу, защото инкорпориранатата във властта псевдомалцинствена партия ДПС е свързана с представители на сунитския ислям, поради което шиитите са не само лишени от демократично представителство, но и системно дискриминирани. Ще представя само драстичния пример с мюфтиюйството: Откъде накъде има само едно мюфтийство, като по такъв начин се лишават шиитите от всякакъв вид представителство? Но за подобните вътрешни авторитарни механизми на ДПС медиите мълчат. Що ли не се чудя... А родните шиити са отдавна познати в българската култура - така наречените алиани или казълбаши.
Чавдарчето е весело дете или Реабилитация на Лонганлон
Бях обявила тотална е-война на Лонганлон (заради стрелбата по гълъби и подобни), но днес не само спирам военните действия, а отварям процедура за мирен договор. Причината: постинга "Спомените ми от комунизма" . В него Лонганлон безкрайно ме изненада с широтата на мисленето си и с толерантността си. Което ме връща пак към ключовата роля на детските спомени. Прощавай, Лонганлон. За някои неща беше прав.
malwkgad
Шашаво ми е заглавието - спор няма, ама е и шашав поводът. С този ник бе подписан един коментар към поста за "Хълмът Уотършип", които бе дублиран в друг пост. Отговорих на първоначалния и изтрих другия, обаче оплесках нещата така, че затрих изобщо коментара на malwkgad. Не съм убедена, че адекватно ще го възпроизведа, но идеята според мен беше, че правя доста правописни грешки и това затруднява възприемането на текстовете ми. Съвършено вярно и именно поради това ми е чоглаво пред malwkgad, че му затрих коментара, поради която чоглавост ето пък е този пост.
Какво иска да каже авторът или Поука: "чукча не читатель"
Иде реч за стар виц от времето на СССР, където чукчите (обособени в съответната автономна област или автономен край или автономен помня ли го къв) се ползваха с квотни привилегии в администрацията (а при комунизма всичко бе администрация). Позабравила съм увода на вица, но идеята беше сблъсъкът на тъпия чукча с вонящите си на меча мас и урина кожени одежди, с метрдотела на шикарния столичен хотел "Метропол". Първобитното нещо влиза и метрдотелът пита "Здесь встреча писателей. Вы кто?", а нещото казва "Писатель". Нахалният метърдотел продължава "Какой вы писатель? Пушкина разве читал? Толстоя читал?", а съветският ескимос отговаря: "Читал, не читал... - чукча не читатель, чукча писатель."
Какво иска да каже авторът или Поука: "чукча не читатель"
Иде реч за стар виц от времето на СССР, където чукчите (обособени в съответната автономна област или автономен край или автономен помня ли го къв) се ползваха с квотни привилегии в администрацията (а при комунизма всичко бе администрация). Позабравила съм увода на вица, но идеята беше сблъсъкът на тъпия чукча с вонящите си на меча мас и урина кожени одежди, с метрдотела на шикарния столичен хотел "Метропол". Първобитното нещо влиза и метрдотелът пита "Здесь встреча писателей. Вы кто?", а нещото казва "Писатель". Нахалният метърдотел продължава "Какой вы писатель? Пушкина разве читал? Толстоя читал?", а съветският ескимос отговаря: "Читал, не читал... - чукча не читатель, чукча писатель."
Диетата Дюкан - лъжа и заплаха
"Как да отслабнем завинаги" и още друг бълвоч от автора Пиер Дюкан са сред най-продаваните книги. Толкова е тъпо това, което пише в тях, че нямам ищах дори да го преразказвам. С една дума - ядрото на безумната му система е белтъчната диета. Който все още не е побъркан дюканист, нека погледне съмненията на Лидия - както винаги тя елегантно и прагматично е съумяла да съчетае общото инфо за дюканизма с нормалния човешки разум, в резултат на което остават да висят само въпроси.
Нямам търпението на Лидия (а може би имам в повечко интелектуална надменност) да бистря дивотата "Дюкан" точка по точка. Отбелязвам само най-важното: Да се ядат само белтъци е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО нездравословно. Така юркаш черния си дроб да работи на max, а въпросното дробче изначално е подложено на доста натоварвания. "Изначално" в смисъл, че читателят, както и аз живеем в Европа, в София, не се движим много, плюскаме пици и хотдогове, пием коли, ядем тлъсто и т.н. известни неща, което знаем, че не са здравословни, но продължаваме да правим. Не знаем обаче как това ебава черния ни дроб. Който, между другото, е единствен (за разлика от бъбреците например). И тъй като дамите са логичният балък, към когото е насочена дюканската въдица, ще отбележа, че по ред биологични причини женският черен дроб е по-уязвим на зловредни въздействия и като го ебаваме "дюкянски" ние, жените си вкарваме гадни топки. Сиреч, эъсипваме си здръавето. И за финал:
Знам, че си казваш "мен това не ме засяга, защото не чувствам нищо лошо откъм черния дроб". Ами то това му е коварното на тоя дроб - докато не се скапе тотално, изобщо не разбираш, че имаш проблеми с него. По научному казано, симптоматиката на чернодробната дисфункция е изключително дискретна, поради което въпросната дисфункция често остава недиагностицирана докато не се стигне до крайна степен на чернодробна недостатъчност.
Да го кажа с думи прости: например босът на "Труд" Тошо Тошев знаеше, че има проблеми с дроба (при това пиене оставаше и да няма), но си изглеждаше съвсем наред и се чувстваше съвсем наред, докато за малко не хвърли топа една нощ. Коварство, майка: дробчето се прави, че нищо му няма до последно и изведнъж те зарязва, ама пък затова те зарязва изцяло. А без дробче - хехех... Не са много тези като Тошо, които могат да намерят къде половин милион евро за трансплантация.
Та така, драги дами, с Дюкан...
Нямам търпението на Лидия (а може би имам в повечко интелектуална надменност) да бистря дивотата "Дюкан" точка по точка. Отбелязвам само най-важното: Да се ядат само белтъци е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО нездравословно. Така юркаш черния си дроб да работи на max, а въпросното дробче изначално е подложено на доста натоварвания. "Изначално" в смисъл, че читателят, както и аз живеем в Европа, в София, не се движим много, плюскаме пици и хотдогове, пием коли, ядем тлъсто и т.н. известни неща, което знаем, че не са здравословни, но продължаваме да правим. Не знаем обаче как това ебава черния ни дроб. Който, между другото, е единствен (за разлика от бъбреците например). И тъй като дамите са логичният балък, към когото е насочена дюканската въдица, ще отбележа, че по ред биологични причини женският черен дроб е по-уязвим на зловредни въздействия и като го ебаваме "дюкянски" ние, жените си вкарваме гадни топки. Сиреч, эъсипваме си здръавето. И за финал:
Знам, че си казваш "мен това не ме засяга, защото не чувствам нищо лошо откъм черния дроб". Ами то това му е коварното на тоя дроб - докато не се скапе тотално, изобщо не разбираш, че имаш проблеми с него. По научному казано, симптоматиката на чернодробната дисфункция е изключително дискретна, поради което въпросната дисфункция често остава недиагностицирана докато не се стигне до крайна степен на чернодробна недостатъчност.
Да го кажа с думи прости: например босът на "Труд" Тошо Тошев знаеше, че има проблеми с дроба (при това пиене оставаше и да няма), но си изглеждаше съвсем наред и се чувстваше съвсем наред, докато за малко не хвърли топа една нощ. Коварство, майка: дробчето се прави, че нищо му няма до последно и изведнъж те зарязва, ама пък затова те зарязва изцяло. А без дробче - хехех... Не са много тези като Тошо, които могат да намерят къде половин милион евро за трансплантация.
Та така, драги дами, с Дюкан...
събота, 19 юли 2008 г.
Таря идва в България. Уау!
Бившият вокал на Nightwish Таря Турунен ще пее на 28 октомври в зала "Универсиада".Заклет фен съм й още от времето й в бандата. Всъщност точно тя е първопричината да се запаля по симфоничния метъл (какъвто е стилът на Nightwish). Често го наричат готик метъл, но това не е съвсем точно. В края на 90-те години на миналия век Tristania и Within Temptation оформят симфоничния метъл като подстил на готик метъла, а сред най-успешните от комерсиална гледна точка групи освен Nightwish са Lacuna Coil и Evanescence.
Когато Таря напусна групата ми беше чоглаво и за съжаление не се оправда надеждата ми, че без нея момчетата ще съумеят да запазят нивото. Nightwish без Таря се оказаха пълно безличие. От друга страна, нейната солова кариера е блестяща, но лично на мен този й соло звук някак не ми импонира. Разбира се, тя си остава уникален глас, но без здравата основа, която й даваха метъла и мъжките беквокали, енергийният й потенциал осезаемо намалявоа. Както и да е... Сега най-вече ме изпълва предвкусването на музикалния екстаз, който ще си поднеса на 28 октомври. А дотогава:
Poison (My Winter Storm) [видео]
Tarja turunen - Poison (My Winter Storm) - more free videos
И класиката от епохата Nightwish - Elvenpath [видео]:
Плюс малко мои елфски размисли и Nightwish транс. Enjoy yourself :-)
"История на централните банки" от Вера Смит
"Историята на [централните] банки е пълна с истории на легализираните им банкрути" - пише преди повече от половин век Вера Смит в задълбоченото си изследване, което май и досега няма подобно.
Книгата е твърде интересна не само и не толкова заради фактологията, колкото методологически - интересно е от позициите на австрийската школа да се погледне днешната "огромна" държава, интересен е точно опитът да бъде "разсъблечена отвътре", и то концептуално. Именно в този контекст неокейнсианците и всякаквите други "външни" критици на неолиберализма не могат да стъпят на малкия пръст на автентичните либерални мислители. Защо и как Хайек и неговата ученичка Вера Смит и други такива ми ти интересности - сигурно ще напиша (защото е интересно), но сега пиша за централната банка, не защото мисля, че може да се обсъжда премахването й, а защото мисля, че е крайно време от 8 години насам да се обсъжда финансовата политика на държавата.
Книгата е твърде интересна не само и не толкова заради фактологията, колкото методологически - интересно е от позициите на австрийската школа да се погледне днешната "огромна" държава, интересен е точно опитът да бъде "разсъблечена отвътре", и то концептуално. Именно в този контекст неокейнсианците и всякаквите други "външни" критици на неолиберализма не могат да стъпят на малкия пръст на автентичните либерални мислители. Защо и как Хайек и неговата ученичка Вера Смит и други такива ми ти интересности - сигурно ще напиша (защото е интересно), но сега пиша за централната банка, не защото мисля, че може да се обсъжда премахването й, а защото мисля, че е крайно време от 8 години насам да се обсъжда финансовата политика на държавата.
"Хълмът Уотършип"
Едно от много полезните следствия от липсата на нет е, че изчетох сума книги, между които имам някои наистина стойностни открития - "Хълмът Уотършип" на Ричард Адамс, "Кои сме ние" на Семюъл Хънтингтън, "Тринадесетото племе" на Артур Кьостлер, "Българинът Джордж и съветско - американските отношения през първата половина на XX век", "Богатството на народите" на Адам Смит, "Произхода на централните банки" на Вера Смит, "Мравките" и "Денят на мравките" на Бернар Вербер, "Отвъд утопиите" на Еми Барух, "Аденауер. Бащата на нова Германия", "Мрежите на прехода: Какво всъщност се случи в България след 1989 г.", "Реасемблиране на социалното. Увод в социологията на дееца-мрежа" на Бруно Латур. И май още имаше, но ще се сетя като пиша за всяка книга-откритие поотделно, а ще пиша именно защото за мен са открития. И си мисля, че ако разкажа защо, може някоя да стане откритие и за друг.
"Хълмът Уотършип"
Невероятен хит във Великобритания, където през 1972 малкото издателство Rex Collings приема да публикува книгата на непрофесионалиста дебютант Ричард Адамс след отказа на 13 (sic!) други по-реномирани преди това. Някои български Толкин фенове могат да ми се разсърдят, че ще сравня "Хълмът Уотършип" с "Властелина...", но аналогията е съвършено уместна не само от гледната точка на литературен критик и анализатор (какъвто магистър съм ;-) ), но преди всичко от позицията на читател.
"Хълмът Уотършип" е невероятно героично фентъзи, само че вместо хобити, елфи, троли и прочие познати за всеки фентъзи фен видове, герои са зайците. Обикновените, скучни зайци - които след като прочетох "Хълмът Уотършип" вече никога няма да нарека така. Пътуването на главния герой Леско (Hazel) към основаването на ново заешко селище е подобно на пътуването на Одисей към Итака или на Еней към бъдещия Рим (сравнението не е мое!, вж. Уикипедията). Подобно на всичките си митологични и литературни предшественици, между изпитанията дружината на Леско отдъхва с пиршества (те силфлеят, но хехе ;-) няма да кажа какво е това) и с героични разкази за миналото (по научному - митове). Основен герой в митологията на Заещината (една от прекрасните думи, изковани от преводача Илиян Желязков) е Ел-Ахрейра (произнася се с ударение на първите две "е"и последното "а" - като в английската фраза "never say die"). Точното му име е Елил-Храир-Ра (Принцът с хилядата врагове). Докато препрочитах книгата (имам този табиет - книга, която яко ме грабва, да я препрочета веднага след като я прочета и така откривам нови пластове), си помислих, че ако някога реша да си направя татуировка (а ме изкушава идеята), тя ще е разбойническа заешка глава с перчем и оголени зъби - на заешкия културен герой* Ел-Ахрейра.
"Хълмът Уотършип" е написана леко и увлекателно, чете се на един дъх - за разлика от "Властелина..." например. Друга разлика между двете в полза на четивността е езикът. "Властелинът.." е изпълнен с архаизми и новоизковани - като да изглеждат архаични думи - защото това е начинът да се изобрази предчовешкия и извънчовешкия свят. "Хълмът..." също ни открива извънчовешкия свят, но с най-обикновени думи. Лексикално затруднение все пак има - свързано е с описанията на природата и по-конкретно с десетките имена на растения. Обаче!:
Аз съм на 48 години. Чета от 45-46 години насам, сиреч още докато имах проблем с пишкането в гащите, вече четях. Казвам го не като фукня за гениалност, а за да илюстрирам факта, че съм човек със стабилни читателски навици. Сред които е и този, че не чета описания на природата (мразя и ми е скучно) , като дори при любимите си автори ги прескачам. Обаче Ричард Адамс с "Хълмът Уотършип" ме накара да се откажа от тоя си стар навик. Прочее, помислете колко трябва да е силно дадено емоционално въздействие, за да разчупи навик, вкоренен от времето на пишканите гащи ;-)
На второто четене на "Хълмът..." (за което споменах) едни от най-приятните ми моменти бяха именно пейзажите и описанията на цветята и растенията. Господи, не съм подозирала, че в Англия има толкова много различни цветя и растения, отгоре на всичко с красиви български имена. В този контекст работата на преводача Илиян Василев е великолепна. Като илюстрация не мога да се сдържа да не спомена Очеболеца - побъркания заешки поет-пророк, когото нашите герои срещат в измамното заешко селище с медните жици - капани. Оказа се (не знаех), че очеболец се нарича едно растение (междувпрочем такива са повечето заешки имена).
Ето го растението (което, мисля, всеки е виждал), а това е печалното стихотворение на Очеболеца (Silverweed), от което визионерът и пророк Петко (Fiver) почти полудя:
* “културен герой” e митологичен за дадена култура герой, който променя света чрез изобретения или открития така, че да стане подходящ за обитаване от групата, поради което той бива осъзнаван от групата като системообразуващ фактор. Херакъл например е типичен културен герой.
** В заешката митология Фрит е върховният бог-слънце, създал света и поддържащ го жив
*** На картинката е един от най-именитите спътници на Леско - Тлайли или Голям Перчем (Thlyli - Bigwig "Furhead")
**** Огромна заслуга (както Адамс сочи) за заешкото фентъзи има естествоизпитателят (май тая дума е по-подходяща от "учен") Роналд Локли, написал книгата "Частния живот на заека." Донякъде обосновавайки се именно с този труд на Локли, феминистки ориентираните литературни критици (критиЧКИ, ве - ама пиша тъй да не ме емнат и мен) обвиняват Адамс в мачизъм, мизогиния, женомразство - всички тия упреци на бг език звучат не само странно и трудноразбираемо, но и откровено кухо. Обаче "Хълмът...-" дава достатъчно основания за феминистката интерпретация. Женските зайки се появяват инцидентно, и то не като индивидуализирани образи, а само като обобщения образ на женските зайки-потенциални майки, които групата успели завоеватели трябва да си намери, за да се възпроизведе. Текстът е точно такъв, обаче не мисля, че трябва да бъде отричан или пренебрегван заради това. Далеч по-конструктивно, вкл. и за крайните феминистки би било да се анализира критично текста, най-малкото за да се провери следния елементарен размисъл:
1. Според книгата жените имат стойност само като зайки за разплод
2. Книгата е бестселър, както във Великобритания, така и в Европа
3. Следователно по-голямата част от хората във Великобритания и в Европа са антифеминистки настроени.
Логично изглежда, но не е вярно. Защо и как - мислех да пиша, ама много се разпрострях, а исках само да разкажа за една заешка книга. Добре че не подхванах темата за Ефрафа (ударението е на първата сричка) - опита да се изгради идеално заешко общество под водачеството на бруталния и тираничен маниак генерал Ранилист (General Woundwort), който опит въпреки явния си успех на първи план, се проваля. Напомням, че "Хълмът..." е писана през 70-те години на миналия век, когато никой не подозираше колко бързо и колко изцяло ще се срути социалистическият лагер.
Разбира се, спекулация ще е да се интерпретира книгата само антифеминистки, антитоталитаристки или всякакси като проста алегория. Самият Адамс твърдо възразява на подобни опити. Но работата е там, че има книги като "Алиса..." и "Мечо Пух...", които като литературни и културни послания мнократно експандират не само извън авторовите намерения, но и се откъсват далеч от всякаква конкретна авторово-личностова, времева, социална и историческа обвързаност, давайки по този начин възможност да бъдат ПРЕпрочитани и ПРЕоткривани в нови контексти. Сред тези книги е и "Хълмът Уотършип".
И простичко казано: Потърси книгата, отгърни я и се обзалагам, че след 4-5 страници няма да можеш да я оставиш :-)
"Хълмът Уотършип"
Невероятен хит във Великобритания, където през 1972 малкото издателство Rex Collings приема да публикува книгата на непрофесионалиста дебютант Ричард Адамс след отказа на 13 (sic!) други по-реномирани преди това. Някои български Толкин фенове могат да ми се разсърдят, че ще сравня "Хълмът Уотършип" с "Властелина...", но аналогията е съвършено уместна не само от гледната точка на литературен критик и анализатор (какъвто магистър съм ;-) ), но преди всичко от позицията на читател.
"Хълмът Уотършип" е невероятно героично фентъзи, само че вместо хобити, елфи, троли и прочие познати за всеки фентъзи фен видове, герои са зайците. Обикновените, скучни зайци - които след като прочетох "Хълмът Уотършип" вече никога няма да нарека така. Пътуването на главния герой Леско (Hazel) към основаването на ново заешко селище е подобно на пътуването на Одисей към Итака или на Еней към бъдещия Рим (сравнението не е мое!, вж. Уикипедията). Подобно на всичките си митологични и литературни предшественици, между изпитанията дружината на Леско отдъхва с пиршества (те силфлеят, но хехе ;-) няма да кажа какво е това) и с героични разкази за миналото (по научному - митове). Основен герой в митологията на Заещината (една от прекрасните думи, изковани от преводача Илиян Желязков) е Ел-Ахрейра (произнася се с ударение на първите две "е"и последното "а" - като в английската фраза "never say die"). Точното му име е Елил-Храир-Ра (Принцът с хилядата врагове). Докато препрочитах книгата (имам този табиет - книга, която яко ме грабва, да я препрочета веднага след като я прочета и така откривам нови пластове), си помислих, че ако някога реша да си направя татуировка (а ме изкушава идеята), тя ще е разбойническа заешка глава с перчем и оголени зъби - на заешкия културен герой* Ел-Ахрейра.
"Хълмът Уотършип" е написана леко и увлекателно, чете се на един дъх - за разлика от "Властелина..." например. Друга разлика между двете в полза на четивността е езикът. "Властелинът.." е изпълнен с архаизми и новоизковани - като да изглеждат архаични думи - защото това е начинът да се изобрази предчовешкия и извънчовешкия свят. "Хълмът..." също ни открива извънчовешкия свят, но с най-обикновени думи. Лексикално затруднение все пак има - свързано е с описанията на природата и по-конкретно с десетките имена на растения. Обаче!:
Аз съм на 48 години. Чета от 45-46 години насам, сиреч още докато имах проблем с пишкането в гащите, вече четях. Казвам го не като фукня за гениалност, а за да илюстрирам факта, че съм човек със стабилни читателски навици. Сред които е и този, че не чета описания на природата (мразя и ми е скучно) , като дори при любимите си автори ги прескачам. Обаче Ричард Адамс с "Хълмът Уотършип" ме накара да се откажа от тоя си стар навик. Прочее, помислете колко трябва да е силно дадено емоционално въздействие, за да разчупи навик, вкоренен от времето на пишканите гащи ;-)
На второто четене на "Хълмът..." (за което споменах) едни от най-приятните ми моменти бяха именно пейзажите и описанията на цветята и растенията. Господи, не съм подозирала, че в Англия има толкова много различни цветя и растения, отгоре на всичко с красиви български имена. В този контекст работата на преводача Илиян Василев е великолепна. Като илюстрация не мога да се сдържа да не спомена Очеболеца - побъркания заешки поет-пророк, когото нашите герои срещат в измамното заешко селище с медните жици - капани. Оказа се (не знаех), че очеболец се нарича едно растение (междувпрочем такива са повечето заешки имена).
Ето го растението (което, мисля, всеки е виждал), а това е печалното стихотворение на Очеболеца (Silverweed), от което визионерът и пророк Петко (Fiver) почти полудя:Вятърът духа, духа над тревата.-----------
Разлюлява върбовите реси; листата сребърни блестят.
- Къде отиваш, ветре?
- Много, много далеч,
над хълмовете, над края на света.
- Вземи ме с теб, ветре, високо над небето,
ще дойда с теб, ще бъда заек-на-вятъра
в небето, пухестото небе и заека.
Поточето тече, тече над камъните,
вслед липи, лютичета, синьото и жълтото на пролетта.
- Къде отиваш, поточе?
- Много, много далеч,
отвъд пирена, плъзгайки се цяла нощ.
- Вземи ме с теб, поточе, далеч всред звездна светлина,
ще дойда с теб, ще бъда заек-на-потока
долу във водата, зелената вода и заекът.
През есента листата падат, жълти и кафяви,
във рововете шумолят, по плетищата се закачат.
- Къде отивате, листа?
- Много, много далеч,
в земята отиваме, с дъжда и горските плодове.
- Вземете ме, листа! О, вземете ме във вашия път тъмен,
щеу дойда с вас, ще бъда заек-на-листата,
в глъбините на земята, земята и заекът.
Фрит лежи във вечерното небе. Облаци край него аленеят.
Аз тук съм, Господарю Фрит**, в' високите треви аз тичам.
О, вземи ме с теб, като залязваш зад горите,
Надалеч, в сърцето на светлика, в тишината,
Че аз готов съм да даря живота си, дъха си,
За бляскавия кръг на слънцето, слънцето и заекът.
* “културен герой” e митологичен за дадена култура герой, който променя света чрез изобретения или открития така, че да стане подходящ за обитаване от групата, поради което той бива осъзнаван от групата като системообразуващ фактор. Херакъл например е типичен културен герой.
** В заешката митология Фрит е върховният бог-слънце, създал света и поддържащ го жив
*** На картинката е един от най-именитите спътници на Леско - Тлайли или Голям Перчем (Thlyli - Bigwig "Furhead")
**** Огромна заслуга (както Адамс сочи) за заешкото фентъзи има естествоизпитателят (май тая дума е по-подходяща от "учен") Роналд Локли, написал книгата "Частния живот на заека." Донякъде обосновавайки се именно с този труд на Локли, феминистки ориентираните литературни критици (критиЧКИ, ве - ама пиша тъй да не ме емнат и мен) обвиняват Адамс в мачизъм, мизогиния, женомразство - всички тия упреци на бг език звучат не само странно и трудноразбираемо, но и откровено кухо. Обаче "Хълмът...-" дава достатъчно основания за феминистката интерпретация. Женските зайки се появяват инцидентно, и то не като индивидуализирани образи, а само като обобщения образ на женските зайки-потенциални майки, които групата успели завоеватели трябва да си намери, за да се възпроизведе. Текстът е точно такъв, обаче не мисля, че трябва да бъде отричан или пренебрегван заради това. Далеч по-конструктивно, вкл. и за крайните феминистки би било да се анализира критично текста, най-малкото за да се провери следния елементарен размисъл:
1. Според книгата жените имат стойност само като зайки за разплод
2. Книгата е бестселър, както във Великобритания, така и в Европа
3. Следователно по-голямата част от хората във Великобритания и в Европа са антифеминистки настроени.
Логично изглежда, но не е вярно. Защо и как - мислех да пиша, ама много се разпрострях, а исках само да разкажа за една заешка книга. Добре че не подхванах темата за Ефрафа (ударението е на първата сричка) - опита да се изгради идеално заешко общество под водачеството на бруталния и тираничен маниак генерал Ранилист (General Woundwort), който опит въпреки явния си успех на първи план, се проваля. Напомням, че "Хълмът..." е писана през 70-те години на миналия век, когато никой не подозираше колко бързо и колко изцяло ще се срути социалистическият лагер.
Разбира се, спекулация ще е да се интерпретира книгата само антифеминистки, антитоталитаристки или всякакси като проста алегория. Самият Адамс твърдо възразява на подобни опити. Но работата е там, че има книги като "Алиса..." и "Мечо Пух...", които като литературни и културни послания мнократно експандират не само извън авторовите намерения, но и се откъсват далеч от всякаква конкретна авторово-личностова, времева, социална и историческа обвързаност, давайки по този начин възможност да бъдат ПРЕпрочитани и ПРЕоткривани в нови контексти. Сред тези книги е и "Хълмът Уотършип".
И простичко казано: Потърси книгата, отгърни я и се обзалагам, че след 4-5 страници няма да можеш да я оставиш :-)
петък, 18 юли 2008 г.
Безопасен секс в Интернет
Без Интернет два месеца и кусур - не мислех, че може да се живее така. Оказа се, че може. Не е комфортно, все едно е, че си се лишил от едно сетиво, но не се и умира ;-)
Скапа ми се компютърът и започна една епопея - от железарията към железарията, оттам към софта, и обратно към желязото... По едно време изглеждаше ясно, че дъното е изпушило, може би и процесорът. В края на краищата се оказа, че желязото е почти наред с изключение на кутията. Да, странно, но кутията предизвикваше проблеми поради фабричен дефект - леко усукване, което създава проблеми при контакта на платките. Аз интуитивно го бях усетила това, защото при разните (редки) проблеми бях стигнала до откритието, че трябва да размърдам я дъното, а видеокартата, за да оправя нещата и затова си държах машината отворена, със свалени капаци. И така (с отворена машина и бъзикане на платките) сигурно щях да си продължавам до следващия ъпгрейд, ако не бях лепнала един гаден троянец.
Действията на шибания троянец са се сумирали с (д)ефектите на шибаната кутия и сумарният резултат беше доста труден за диагностика. Още повече, че по обичаен (обичан?) български табиет се обърнах към приятелче да реши проблема. За разлика от непознатия експерт приятелчето ще ти вземе по-малко и на него можеш да разчиташ - това у нас е "очевидно". Тази "очевидност" всъщност е дълбоко ориенталско възприемане на света, което рано или късно резултира в много по-големи разходи на ресурс (пари, време, нерви...). Е, разбрах го за пореден път. И друго разбрах, за пореден път:
Никога не прави опасен секс в Интернет. Т.е. не сваляй файлове от източници, в които не си сигурен, а ако смяташ все пак да опиташ, сканирай с антивирусната преди да отваряш каквото и да е. Особено от битторент тракери. Срамота е, че го знаех и ВЪПРЕКИ това бях почнала да си спестявам процедурата при файлове, които според мен бяха "сигурни" - книги, симфонична музика и подобни. Баси преценката :-( Като да не слагаш презерватив, защото ти се струва, че партньорът, с който си за сефте, сигурно не е бил с много други. Гадна аналогия, но съвършено точна. В епохата на СПИН и на троянците.
Исках да пиша по-конкретно за шибания троянец - какви проблеми ми създаде, как се опитвах да ги отстраня, как ги реших и как никога повече да нямам такива проблеми. Но за два месеца съм отвикнала да пиша дълго. След малко пак, а вие помислете за безопасния секс.
Скапа ми се компютърът и започна една епопея - от железарията към железарията, оттам към софта, и обратно към желязото... По едно време изглеждаше ясно, че дъното е изпушило, може би и процесорът. В края на краищата се оказа, че желязото е почти наред с изключение на кутията. Да, странно, но кутията предизвикваше проблеми поради фабричен дефект - леко усукване, което създава проблеми при контакта на платките. Аз интуитивно го бях усетила това, защото при разните (редки) проблеми бях стигнала до откритието, че трябва да размърдам я дъното, а видеокартата, за да оправя нещата и затова си държах машината отворена, със свалени капаци. И така (с отворена машина и бъзикане на платките) сигурно щях да си продължавам до следващия ъпгрейд, ако не бях лепнала един гаден троянец.
Действията на шибания троянец са се сумирали с (д)ефектите на шибаната кутия и сумарният резултат беше доста труден за диагностика. Още повече, че по обичаен (обичан?) български табиет се обърнах към приятелче да реши проблема. За разлика от непознатия експерт приятелчето ще ти вземе по-малко и на него можеш да разчиташ - това у нас е "очевидно". Тази "очевидност" всъщност е дълбоко ориенталско възприемане на света, което рано или късно резултира в много по-големи разходи на ресурс (пари, време, нерви...). Е, разбрах го за пореден път. И друго разбрах, за пореден път:
Никога не прави опасен секс в Интернет. Т.е. не сваляй файлове от източници, в които не си сигурен, а ако смяташ все пак да опиташ, сканирай с антивирусната преди да отваряш каквото и да е. Особено от битторент тракери. Срамота е, че го знаех и ВЪПРЕКИ това бях почнала да си спестявам процедурата при файлове, които според мен бяха "сигурни" - книги, симфонична музика и подобни. Баси преценката :-( Като да не слагаш презерватив, защото ти се струва, че партньорът, с който си за сефте, сигурно не е бил с много други. Гадна аналогия, но съвършено точна. В епохата на СПИН и на троянците.
Исках да пиша по-конкретно за шибания троянец - какви проблеми ми създаде, как се опитвах да ги отстраня, как ги реших и как никога повече да нямам такива проблеми. Но за два месеца съм отвикнала да пиша дълго. След малко пак, а вие помислете за безопасния секс.
вторник, 15 юли 2008 г.
R.I.P. полк.Валентин Александров
Днес се сбогувахме с прекрасния човек Вальо Александров - европеец по дух, демократ по убеждения, и то мно-о-ого преди днешни човечета да се бият в гърди, че са европейци и демократи. Днес всеки може да се бие (в гърдите). Вальо бе такъв, по време, когато само за мирис на осмислено съзнание за Европа и за демокрация биеха. И не само през пръстите. "Осмислено" казвам защо? Защото е важно - важно да се оцени стойността на Вальо (което, мисля, по политико-партийни причини няма да бъде сторено). Той бе най-добрият български военен министър от 1989 г. насам, сиреч най-добрият в историята на днешна (в края на 20-ти век) демократична България.