Бях обявила тотална е-война на Лонганлон (заради стрелбата по гълъби и подобни), но днес не само спирам военните действия, а отварям процедура за мирен договор. Причината: постинга
"Спомените ми от комунизма" . В него Лонганлон безкрайно ме изненада с широтата на мисленето си и с толерантността си. Което ме връща пак към ключовата роля на
детските спомени. Прощавай, Лонганлон. За някои неща беше прав.
ех, кефеше ме да си имам поне един хетър :)
ОтговорИзтриванеВени, Лонгалон е дете, ала ти на твоите години да се умиляваш пред комунизма е доста странно: дали пък с възрастта не се вдетиняваме?! :-)
ОтговорИзтриванеИменно покрай "войната" ви с Лонги писах преди време и за него, и за теб (поотделно):) Айде плеснете с ръце, па се прегърнете :)
ОтговорИзтриванеА, имаш си, петьо, дей са притесняа ;)
ОтговорИзтриванеабе имам си, ама нещо се умълчаха напоследък - почнаха да ми липсват, честно :)
ОтговорИзтриванеСпоко, аз точно заради гълъба, ако те видя някъде на живо...
ОтговорИзтриване... ше наакаш гащите, затва първо виж някоя снимка - да няма изненади ;)
ОтговорИзтриванеА стига вече с този комунизъм! 20 години все за него мислите! Че го и обсъждате!
ОтговорИзтриванеМислете оттук насетне за отпуски, петзвездни хотели, френско шампанско, чер хайвер, стриди и омари, леки коли, къркане, чревоугодничество,наркотици, секс, мангизи.
Аз съм капиталист и ми много е приятно хората да мислят и да пишат за гореизброените неща.