Костов: Без извинение - сега как изглежда?

Двата ми месеца липса на нет на фона на безпрецедентната външнополитическа криза (това, че пасмината твърди, че няма такава, не я премахва) ме радикализираха. Не в смисъл, че съм готова да ги требя тия с камъни (всъщност готова съм, ама не в това е въпросът), а в това, че се питам за алтернативите. Очевидно е, че опозиционните партии не са готови да предложат нищо (бах мааму, и на опозиция не случихме). Струва ми се, че в очертаващия се период на загниваща власт е важно да се формулират адекватни политики на едно бъдещо дясно управленвие. След като никоя от партиите - членки на Европейската народна партия, не е в състояние да предложи цялостен привлекателен десен програмен пакет, то нека до неизбежните избори (а все повече мисля, че ще са предсрочни) експертите предлагат набор решения. В този смисъл хора като Георги Ангелов и особено Мартин Димитров стават все по-важни. Според мен по-важни от Пламен Юруков, Иван Костов и т.н.