"Историята на [централните] банки е пълна с истории на легализираните им банкрути" - пише преди повече от половин век Вера Смит в задълбоченото си изследване, което май и досега няма подобно.
Книгата е твърде интересна не само и не толкова заради фактологията, колкото методологически - интересно е от позициите на австрийската школа да се погледне днешната "огромна" държава, интересен е точно опитът да бъде "разсъблечена отвътре", и то концептуално. Именно в този контекст неокейнсианците и всякаквите други "външни" критици на неолиберализма не могат да стъпят на малкия пръст на автентичните либерални мислители. Защо и как Хайек и неговата ученичка Вера Смит и други такива ми ти интересности - сигурно ще напиша (защото е интересно), но сега пиша за централната банка, не защото мисля, че може да се обсъжда премахването й, а защото мисля, че е крайно време от 8 години насам да се обсъжда финансовата политика на държавата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Радвам се на всеки коментар и се старая да отговарям :-)