Помните ли топчетата сирийчета? Чудни цветни в прозрачно стъкло топчета, които ценяхме като съкровище.
А днешните деца май изобщо не играят на топчета. Изглежда заедно с комунизма си е отишла тая вечна момчешка игра. Тя имаше сложни правила, които вече съм забравила, но някъде в кутийка все още си пазя сирийчетата от онова време. Те бяха скъпи топчета и трудно се намираха. Обикновените топчета бяха от мътнистозелено стъкло и нямаха никаква красота. Особено ценни бяха гудите сирийки - още по-рядка придобивка. Гуди се наричаха големите топчета, които имаха специална функция в играта.
Понеже съм забравила правилата, ще цитирам Уикипедия:
"Играта има много версии по света. Един начин за игра е да се начертае кръг с пръчка в пясъка, и отделните играчи да се редуват и с тяхното топче да се опитат да избутат топчетата на другите от кръга. Друг начин е да се издълбае дупка в пясъка или земята и да се правят опити да се вкара топчето в дупката като междувременно се елиминират топчетата на другите играчи. В трети вариант целта на играта е да се уцелят и „пленят“ противниковите топчета, като така те преминават от едни в други ръце и сменят собственика си. Четвърти вариант е да се целят заложени топчета, като може да се цели и топчето на противника.
За спечелването на играта се използват различни тактики, като например хвърляне на топчето в защитена или отдалечена територия. Както при всички детски игри, правилата търпят промени и се адаптират към обстановката. Не по-маловажно значение от ловкостта за играта има и естетическото удоволствие от различните цветове и по-рядко разпространените топчета."
3 коментара:
Пеперудки им вилахме на тези
Здравейте! Пъвото название на тези шарени топчета, които се появиха почти веднага след войната, някъде около края на 1944 година, беше "американчета". Поне в София беше така. Продаваха се в някои книжарници и кинкалерии и мисля не служеха за нищо друго, освен за игра. Имаше и обикновени - по-прости едноцветни топчета, повечето от които бяха извадени от старите бутилки за лимонада, къдато служеха като тапи, притискани към отвора от газировката. В играта се използваха и по-редко срещаните "гуди" - двойно, тройно по-големи каменни топчета с неизвестен за мен произход, но много ценеии, защото даваха предимство на играещия с тях. Роден съм през 1940 година и до 10 - 11 годишна възраст бях активен играч "на топчета".
През 70-те в Русе се наричаха "билюри" като събирателно понятие, имаше "зебри" (сини и бели петна), "сълзи", "перки" (също и пластмасови) и "топузи" - последните са метални топчета. Играта беше една - удряш топчето в някаква стена и целиш топчетата на другия. След определенен брой попадения печелиш другото топче. Доколкото знам, думата във Варна за стъклените топчета е "лимки".
Публикуване на коментар