петък, 24 септември 2010 г.

Епитафия на Желевото СДС, луканковите перестройчици и цялата останала Първанова и прочие паплач [Виктор Цой - Мы ждем перемен]


В края на 80-те ние, обикновените хора, бяхме заразени с идеята, че са нужни промени. За някои от нас, и за елита - елит не е мръсна дума, а също така не е равен на силиконки, ритнитопковци, мафиоти и прочие герои на светските хроники - та на този елит ни бе ясно, че трябват промени.

Всъщност бе ясно на всички, сиреч и на простия народ. Разликата (между елита и народа) бе, че тогавашният елит имаше илюзията, че знае рецептата за промените. Сегашният я няма. Той има друго - знанието как да излъже народа, че я има.

За всички тогавашни водачолъжци на хората припомням - дано имат малко угризения. А за излъганите - да си спомнят надеждите си:

[видео]

[край на видеото]

Клипът е на култовата песен на Виктор Цой "Мы ждем перемен" от онова шеметно перестроечно-лъжовно време. През което лъгаха всички ни, включително и гениалния Цой.

А..., забравих текста, който тогава ни вдъхновяваше, а сега... Всъщност и сега - защото истинската поезия е над лъжите на времето:

Виктор Цой

Перемен!

Вместо тепла - зелень стекла,
Вместо огня - дым,
Из сетки календаря выхвачен день.
Красное солнце сгорает дотла,
День догорает с ним,
На пылающий город падает тень.
Перемен! - требуют наши сердца.
Перемен! - требуют наши глаза.
В нашем смехе и в наших слезах,
И в пульсации вен:
"Перемен!
Мы ждем перемен!"
Электрический свет продолжает наш день,
И коробка от спичек пуста,
Но на кухне синим цветком горит газ.
Сигареты в руках, чай на столе - эта схема проста,
И больше нет ничего, все находится в нас.
Перемен! - требуют наши сердца.
Перемен! - требуют наши глаза.
В нашем смехе и в наших слезах,
И в пульсации вен:
"Перемен!
Мы ждем перемен!"
Мы не можем похвастаться мудростью глаз
И умелыми жестами рук,
Нам не нужно все это, чтобы друг друга понять.
Сигареты в руках, чай на столе - так замыкается круг,
И вдруг нам становится страшно что-то менять.
Перемен! - требуют наши сердца.
Перемен! - требуют наши глаза.
В нашем смехе и в наших слезах,
И в пульсации вен:
"Перемен!

Няма коментари: