Парното и други гадости

За парното стана ясно, че ни правят на идиоти - от години непрекъснато повишават цените като ни убеждават, че било необходимо, за се покриели разходите, а то било заради огромните далавери. Ако някой мисли, че са задигнати само онези 10-тина млн. евро от шефа на столичната топлофикация Валентин Димитров, много се лъже - това е комисионата му за основните откраднати пари, които отиват за финансиране на партиите. Никъде по света обслужващият персонал не взима повече от този, когото обслужва. Тези, които покровителстваха гозини наред Димитров, са господарите му. Те са от всички политически цветове - червеният Овчаров, синият Софиянски, жълтият Милко Ковачев и всички червени+сини+жълти съветници в общината. Което иде да покаже, че политическата паплач няма цвят и всичко, което се нарича многопартийна система е лъжа и измама за тъпия избирател.

Същото става с водата, с с чистотата, със здравеопазването - но там далаверите не са лъснали. А ги има. Преди 4-5 години за чистота се даваха 40 млн. лв. Сега се дават 160 млн. Някой да е забелязал София да е по-чиста? С водата е същото като се сравнят разходите преди концесията и сега при концесията - а загубите са същите и качеството е същото. Да не говорим за здравеопазването. През 1994 г. лежах 3 месеца в болница с много тежък остър пиелонефрит. Лекуваха ме с най-модерните антибиотици, наложи се да ми преливат имуноглобулини, правиха ми няколко скъпи изследвания, не трябваше да си нося и да доплащам нищо, даже рушвет не ми искаха. И всички болни бяха така (а за три месеца много можеш да видиш). Това обаче беше при гадната "социалистическа" нереформирана система на здравеопазване. Сега тя е реформирана. Като резултат поглъща много повече пари, болните трябва да дават огромни рушвети, ако искат да бъдат качествено лекувани, а алчните доктори, фармацевтичните мафиоти и безделниците от здравната каса и министерството продължават да искат още пари - от нашите здравни вноски и нашите данъци (това последното е за парите, които дава здравното министерство).

По тези и други подобни причини не вярвам на държавата, не вярвам на политиката и политиците, не вярвам на медиите, не вярвам на това, което се нарича демокрация и пазарна икономика (това съвсем не значи, че вярвам в онова, което наричаха социализъм).

Вярвам в силата на мисълта, а не в това, което обществото ни внушава. Вярвам в отделните човеци, а не в масовия консуматор и гласоподавател. Вярвам..., много е дълго това, в което вярвам, и трябва отделен постинг, за да се опише, ще го резюмирам в две думи - вярвам в алтернативната глобализация.