понеделник, 30 април 2012 г.
Ajax (3 ebooks for download)
Ajax For Dummies
Ajax on Rails
Pro Apache Struts with Ajax, Apress, 2006, Apress 2006
Ajakx and Wordpress An in-depth guide on using Ajax with WordPress
Меглена Кунева и присъединяването към ЕС. Тя ощети ли националния интерес
Общо място в каквито и да е политически дискусии щом стане дума за Меглена Кунева е, че тя е жертвала/пренебрегнала националните ни интереси при присъединяването към ЕС. Това е лъжа, която не издържа на никоя проверка Какви са фактите.Меглена Кунева бе главен преговарящ с ЕС за присъединяването. Нека видим сферите, в които я обвиняват.
Проблемът с АЕЦ "Козодуй", по-точно със затвярането на малкrте му блокове, бе договорен през 1993 г. и потвърден през 1999 г. Тогава е подписано рамково споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за 24 милиона екю за затварянето на първите 4 блока. Всички последващи правителства бяха принудени да се съобразяват с това. Главният преговарящ няма съвършено никакво отношение към ангажименти, поети на правителствено ниво.
Селскостопанските квоти. Износните ни квоти за ЕС ние и до днес не изпъляваме, пример с млечната квота Проблемът със селскостопанското ни производство не са квотите за изнес в ЕС, а високите цени, ниската конкурентоспособност и нестандартното производстно, както и недостатъци в сектора на износителите, които не позволяват по-голям износ.
И най-голямото обвинение към Кунева - че не е направила нищо, за да защити интереса на българските потребители срещу монополите и изобщо срещу всичко. Ами по-голяма глупост от това не бях срещала. Тя била комисар за потребителите и трябвало да защитава нашите потрпебители. Нищо подобно. Еврокомисарят поема ангажимент да няма национални пристрастия, не е възможпно тя да има каквито и да е отговорности спрямо българските потребители. Тъпият въпрос какво направи тя за нашия туризъм, за нашето селско стопанство и за каквото и да е подобно, е съвършено безпредметен за човек, който има минимум представа какво е Европейският съюз и органите му.
И какво се оказва - като премахнем проблема с АЕЦ "Козродуй", квотите и защитата нда потребителите, не остава нищо конкретно, за което Меглена Кунева да бъде упреквана. Фразата за "Мистър Йес", в дамския вариант "Мадам Йес" е безпредметна.
Не съм политически фен на Кунeва. Аз съм от т.нар.твърд електорат на ДСБ. Ще гласувам за тях, защото смятам, че България има нужда от дясно-консервативна партия, дори да не е управяваща.. Меглена Кунева пък представлява дясно-либералния проект. Тя не е моят избор, но мисля, че има нужда от партия, за каквато тя дава заявка, още повече след краха на НДСВ. Дясното има нужда от представителство и от истински алтернативи. Затова не мися, че има базисно противоречие между евентуалния електорат на Кунева и електората на ДСБ.
И всичко дотук няма отношение към евентуалната партия на Кунева. Има отношение към фактите. А те са, че тя по никакъв начин не е ощетила националния интерес.
Проблемът с АЕЦ "Козодуй", по-точно със затвярането на малкrте му блокове, бе договорен през 1993 г. и потвърден през 1999 г. Тогава е подписано рамково споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за 24 милиона екю за затварянето на първите 4 блока. Всички последващи правителства бяха принудени да се съобразяват с това. Главният преговарящ няма съвършено никакво отношение към ангажименти, поети на правителствено ниво.
Селскостопанските квоти. Износните ни квоти за ЕС ние и до днес не изпъляваме, пример с млечната квота Проблемът със селскостопанското ни производство не са квотите за изнес в ЕС, а високите цени, ниската конкурентоспособност и нестандартното производстно, както и недостатъци в сектора на износителите, които не позволяват по-голям износ.
И най-голямото обвинение към Кунева - че не е направила нищо, за да защити интереса на българските потребители срещу монополите и изобщо срещу всичко. Ами по-голяма глупост от това не бях срещала. Тя била комисар за потребителите и трябвало да защитава нашите потрпебители. Нищо подобно. Еврокомисарят поема ангажимент да няма национални пристрастия, не е възможпно тя да има каквито и да е отговорности спрямо българските потребители. Тъпият въпрос какво направи тя за нашия туризъм, за нашето селско стопанство и за каквото и да е подобно, е съвършено безпредметен за човек, който има минимум представа какво е Европейският съюз и органите му.
И какво се оказва - като премахнем проблема с АЕЦ "Козродуй", квотите и защитата нда потребителите, не остава нищо конкретно, за което Меглена Кунева да бъде упреквана. Фразата за "Мистър Йес", в дамския вариант "Мадам Йес" е безпредметна.
Не съм политически фен на Кунeва. Аз съм от т.нар.твърд електорат на ДСБ. Ще гласувам за тях, защото смятам, че България има нужда от дясно-консервативна партия, дори да не е управяваща.. Меглена Кунева пък представлява дясно-либералния проект. Тя не е моят избор, но мисля, че има нужда от партия, за каквато тя дава заявка, още повече след краха на НДСВ. Дясното има нужда от представителство и от истински алтернативи. Затова не мися, че има базисно противоречие между евентуалния електорат на Кунева и електората на ДСБ.
И всичко дотук няма отношение към евентуалната партия на Кунева. Има отношение към фактите. А те са, че тя по никакъв начин не е ощетила националния интерес.
Кредитите? Лоша работа
По някаква причина ровех назад в блога си и попаднах на удивително актуален текст. Писан е в началото на икономическия бум, т.е. на бума, породен от инвестициите в недвижимия сектор. Едно от страничните последствия на този бум бе неистовото взимане на кредити, както банкови, така и от нефинансови институции. Сега българинът изглежда отрезвял. Банковите кредити са устойчиво ниски. Значима част от ипотечните кредити се финансират със собствени средства, т.е. намалял е делът на кредитирането в общата сума кредити. Бумът на кредитите от нефинансови институции (който основно бе за потребителски стоки - телевизори, хладилници, компютри, мобилни телефони) също премина. Растат спестяванията. Нормална реакция по време на криза. Иска ми се това е да е по-трайна тенденция, сиреч българинът да разбере, че животът на кредит не струва.
Защото кредитът те обрамчва, опримчва, оплита в зависимост. Ти си мислиш, че си независим, но можеш ли да си независим от плащанията си? Можеш ли да напуснеш работата си, защото не ти харесва? Можеш ли да си позволиш 2-.3 месеца почивка за душата? Последното е особено важно - когато всичко ти е писнало и не знаеш кой път да поемеш, се нуждаеш от време...Можеш ли да се хванеш на по-нископлатена работа, просто защото ти харесва?
Нищо не можеш. Не можеш да избягаш от кредита. Като роб си му. Друг е въпросът за какво толкова ти е бил необходим? Като изключим жилището, смяташ ли, че не би могъл да живееш без хладилник А клас с фризер, вградена печка, телефон с андроид и 8 мегапиксела камера, компютър двупроцесорен при условие, че не ползваш графични приложения? Настина ли мислиш, че си струва заробването? Не че не можеш да си плащаш. Въпросът е, че си като маймуната от стария виц: Сложили сладко в една куха кутия с отвор, достатъчен да си провреш ръката, но не повече. Маймуната бръкнала вътре, хванала сладкото, но не могла да си извади ръката, защото била стисната в юмрук да държи сладкото. Маймуната на може да проумее, че да получиш нещо, да имаш нещо не винаги е най-добрата стратегия.
Старият постинг за кредитите, който ме накара да се размисля днес, при сегашната криза на задлъжнялостта:
Защото кредитът те обрамчва, опримчва, оплита в зависимост. Ти си мислиш, че си независим, но можеш ли да си независим от плащанията си? Можеш ли да напуснеш работата си, защото не ти харесва? Можеш ли да си позволиш 2-.3 месеца почивка за душата? Последното е особено важно - когато всичко ти е писнало и не знаеш кой път да поемеш, се нуждаеш от време...Можеш ли да се хванеш на по-нископлатена работа, просто защото ти харесва?
Нищо не можеш. Не можеш да избягаш от кредита. Като роб си му. Друг е въпросът за какво толкова ти е бил необходим? Като изключим жилището, смяташ ли, че не би могъл да живееш без хладилник А клас с фризер, вградена печка, телефон с андроид и 8 мегапиксела камера, компютър двупроцесорен при условие, че не ползваш графични приложения? Настина ли мислиш, че си струва заробването? Не че не можеш да си плащаш. Въпросът е, че си като маймуната от стария виц: Сложили сладко в една куха кутия с отвор, достатъчен да си провреш ръката, но не повече. Маймуната бръкнала вътре, хванала сладкото, но не могла да си извади ръката, защото била стисната в юмрук да държи сладкото. Маймуната на може да проумее, че да получиш нещо, да имаш нещо не винаги е най-добрата стратегия.
Старият постинг за кредитите, който ме накара да се размисля днес, при сегашната криза на задлъжнялостта:
Психология на кредита
Независима оценка на проекта АЕЦ „Белене”
Независима оценка на проекта АЕЦ „Белене”
Съдържание
1. Необходимост
2. Вътрешно енергопотребление
3 Външно търсене
4. Рискове
5. Сеизмичен риск
6. Структурна неефективност на системата
7. Ядрена безопасност
8. Технологична сигурност
9. Енергийна независимост
10. Ползи и разходи от изграждането на АЕЦ „Белене”
11. Първоначални разходи
12. Цена на KW
13. Фискални ефекти
Съдържание
1. Необходимост
2. Вътрешно енергопотребление
3 Външно търсене
4. Рискове
5. Сеизмичен риск
6. Структурна неефективност на системата
7. Ядрена безопасност
8. Технологична сигурност
9. Енергийна независимост
10. Ползи и разходи от изграждането на АЕЦ „Белене”
11. Първоначални разходи
12. Цена на KW
13. Фискални ефекти
Ruby on Rails (3 books free download)
Ruby on Rails For Dummies, Wiley Publishing (2007)
Ajax on Rails, O'Reilly (2006)
Ruby on Rails Up and Running, O'Reilly (2006)
Ajax on Rails, O'Reilly (2006)
Ruby on Rails Up and Running, O'Reilly (2006)
неделя, 29 април 2012 г.
събота, 28 април 2012 г.
Етичния кодекс на МВР
Пита сайтът Афера.бг. За съжаление само той. И аз питам. И се чудя, защо медиите не питат. Те би трябвало да са кучетата, дето ръфат властта, но нашите кучета предпочитат да лапат късовете, които тя им дава. Защитата на обществения интерес е оставена на интернет. Сайтове, блогове, фейсбук, форуми.... В този ред съм длъжна да отдам дължимото на Афера.бг. Критиките към Веселина Томова (собственикът на сайта) се свеждат до два типа: Не е е добър сайтът и Ти си лоша, че говориш тия неща;. Да, сайтът има какво да оправя откъм дизайн и откъм това да е по юзър френдли.Но истинският проблем на критиците на Веселина не е качеството на сайта. А това, което пише. Може да не е написано по най-висшите канони на писането, но е истина. И това кара висши фигури, прицелени от Веселина, да санкционират действия против сайта- На въпроса дали имам доказателства за твърденията си бих попитала "Тия дето атакуват сървъра на сайта защо го правят, защото пише неверни нища?" Ако са неверни, защо го атакуват?
И да се върна на темата за етичния кодекс на МВР. Каква етика, какви 5 лева?
У нас бият всеки задържан, за да даде показания, удобни за дознателя. У нас се държат грубо и отвратително към всеки гражданин, който се жалва за каквото и да е. Идеята е да не се жалваш . Колкото по-малко жалби, толкова по-добри показатели за престъпността. А ако случайно се случи гаден гражданин, който държи на правата си - о-о-о, няма проблем! Почваме го гражданина по реда на заподозрените и задържаните : кой сте, какво искате, ама защо го искате, какво общо имате с това, срещу което се жалвате, ама нямате ли нещо нередно с тях,... С две думи "линията" (така на ченгенарски жаргон се нарича начина, по който се държат с вас) е: докажи че нямаш нищо престъпно с тоя човек, от когото се жалиш, и с всички хора и изобщо.
Когато обикновен човек отиде в районното да се жалва от нещо и се срещне с тоя мишмаш от безхаберност и рекетьорство, единственото, което му остава е да си отиде. Тържество на етиката и на показателите за престъпността! И все пак гражданинът трябва да е доволен, нали не са го задържали. Макар че от държанието към него би следвало да помислим, че и това е възможно. А за етиката спрямо задържаните няма и да говоря. Масата дела, по които държавата ни е осъдена в Страсбург по въпроса за отношението към задържаните говори сама за себе си.
Панкреатит и диета при панкреатит
Споменах, че боледувах от хроничен панкреатит. Това е изключително специфично и изключително неприятно заболяване. Първото, което трябва да знае и направи всеки диагностициран с това заболяване е да направи пълно изследване на жлъчката си. Защото много често панкреатитът е причинен от хронично жлъчно заболяване. А понеже тези заболявания в голяма част протичат безсимптомно, болният и не подозира за тях.
В случай, че се установи хронично жлъчно заболяване (хроничен холецистит, евентуално усложнен с холелитиаза - т.е. хронично възпаление на жлъчката, евентуално усложнено с жлъчни камъни), радикалното справяне с панкреатита изисква отстраняване на жлъчката. Не се бойте от това, дори досега да не сте имали жлъчен проблем. Панкреасът е много по-важен орган от жлъчката. Без жлъчка можем съвсем нормално да живеем, но и не без панкреас. За да излекувате панкреаса си, си струва да махнете жлъчката. При мен случаят се оказа точно такъв: Установиха ми хроничен панкреатит. Когато махнах жлъчката панкреатитът изчезна.
Какви изследвания трябва да направим за жлъчно заболяване? Кръвно изследване на биохимията, така наречените трансаминази. Ехограф на коремна кухина. Но решаващото средство е дуоденоскопията - вкарва се сонда през устата, която 3-4 чеса събира жлъчния сок, който след това се изследва за наличието на бактерии. Жлъчката е особен орган и бактериалната инфекция може да съществува в нея години наред, без да се забележи. Причината е, че жлъчката е много слабо кръвоснабдена.
Но това, че не се забелязва, не значи, че е безвредна. Освен хроничния панкреатит, който може да предизвика, тя може да се окаже стартов спусък на сериозни заболявания, когато отслабне имунитетът на организма. Пак пример с мен: Разболях се от грип и като усложнение се появи остър пиелонефрит (възпаление на бъбреците). Понеже не се повлия от антибиотиците, лекарите решиха, че има огнище на бактериална инфекция в организма, от което идват бактериите към бъбреците. Обикновено в такъв случай първият "заподозрян" са зъбите. Там инфекциите също текат с години без прояви, защото има минимално кръвоснабдяване. Е, тогава отидох на стоматолог и за месец излекувах/отстраних всички зъби с грануломи. Но пиелонефритът продължаваше. И тогава лекарите ми направиха т.нар. дуоденоскопия и при анализа на жлъчния сок се оказа, че в него има точно тези бактерии, които причиняват пиелонефрита. Направиха един курс антибиотици, насочени към тоя специфичен вид бактерия и пиелонефритът се излекува.
Но се оказа, че това не е изчистило проблема с жлъчката като цяло, което се видя след години с панкреатита. Така че при всяко хронично заболяване на жлъчката е добре да се обсъди с лекаря възможността за премахването й с оглед на това, че може да причинява проблеми, при които отгоре на всичко да не може лесно да установи причината.
Сега да се върна към панкреатита. При него възможностите за медикаментозно лечение са доста ограничени и основно е значението на диетата. През първия до третия ден храненето се изключва. Диетата започва от 4-тия ден на болестта и лекарят задължително съобщава диетата на болния. Но хубаво е болният да знае принципите.:
Остър панкреатит
В първите 1-3 дена не се приема храна След това болният се захранва при строго съблюдаване на диетата.
Разрешени храни:
Месо от постни риби и немазни птици (пиле), прясна немазна извара, прясно сирене. Мазнините се ограничават до 60 мг на ден като за целта се изключва свинското месо, както и животинската мазвина за готвене (мас). Ограничават се въглеводородите, особено сладките. Тоест без хляб, тестени, сладки, особено конфитари, мед, десерти, газирани напитки. Храна се поема само топла. Яде се на малки порции, 6-8 пъти на ден.
С тази диета постепенно се възстанявава функцията на панкреаса. Но за да няма рецидиви и за да предпазим панкреаса от по-нататъшни увреждания е хубаво да спазваме следната диета, и то години наред:
Дългосрочна диета:
Готви се основно на фурна и на пара. От зърнените е разрешен подсушеният (на фурна или в микровълнова) бял хляб и сухарите. От постните супи – зеленчуковите (но без зеле). Месото е само нетлъсто телешко и пилешко. Рибата също е от нетлъсти видове. Месото се приготвя предимно на скара или на пара, избягва се пърженето. Млечните продукти трябва да не са преминали силна ферментация, т.е. без кашкавали, деликатесни сирена и подобни, без овче сирене – само прясно краве сирене. Олио и сметана (нискомаслена) могат да се използват за подправки. Яйцата се ограничават. Зеленчуците – моркови, зеле, картофи, цветно зеле, цвекло и т.н., трябва да се смилат и сваряват. От плодовете могат да се ядат настъргани, както и печени без обвивката, ягоди, банани, компоти, желета, некисели сокове. По възможност е хубаво храните да се смилат или настъргват.
Категорично трябва да се изключат обикновеният хляб, тлъстите меса и риби, сушените и консервирани меса, всички салами и колбаси, твърдите сирена, овчият кашкавал. Също така месните, пилешките, рибните и гъбените бульони и супи, високомаслената сметана, животинските мазнини, масленото кисело мляко (3,6 и повече процента мазнини), бялото зеле, репичките, ряпата, киселеца и спанака. Изключват се още алкохол, кафе, цигари, какао,газирани напитки, силни месни и рибни бульони и супи, субпродукти (дреболии - мозък, бъбреци, дробчета, език), хайвер, бонбони, шоколад, сладолед, торти, пасти и сладкиши. Захар не се ползва.
Добре е да се яде на малки порции, 6-8 пъти на ден.
Други жлъчно-чернодробни постинги:
В случай, че се установи хронично жлъчно заболяване (хроничен холецистит, евентуално усложнен с холелитиаза - т.е. хронично възпаление на жлъчката, евентуално усложнено с жлъчни камъни), радикалното справяне с панкреатита изисква отстраняване на жлъчката. Не се бойте от това, дори досега да не сте имали жлъчен проблем. Панкреасът е много по-важен орган от жлъчката. Без жлъчка можем съвсем нормално да живеем, но и не без панкреас. За да излекувате панкреаса си, си струва да махнете жлъчката. При мен случаят се оказа точно такъв: Установиха ми хроничен панкреатит. Когато махнах жлъчката панкреатитът изчезна.
Какви изследвания трябва да направим за жлъчно заболяване? Кръвно изследване на биохимията, така наречените трансаминази. Ехограф на коремна кухина. Но решаващото средство е дуоденоскопията - вкарва се сонда през устата, която 3-4 чеса събира жлъчния сок, който след това се изследва за наличието на бактерии. Жлъчката е особен орган и бактериалната инфекция може да съществува в нея години наред, без да се забележи. Причината е, че жлъчката е много слабо кръвоснабдена.
Но това, че не се забелязва, не значи, че е безвредна. Освен хроничния панкреатит, който може да предизвика, тя може да се окаже стартов спусък на сериозни заболявания, когато отслабне имунитетът на организма. Пак пример с мен: Разболях се от грип и като усложнение се появи остър пиелонефрит (възпаление на бъбреците). Понеже не се повлия от антибиотиците, лекарите решиха, че има огнище на бактериална инфекция в организма, от което идват бактериите към бъбреците. Обикновено в такъв случай първият "заподозрян" са зъбите. Там инфекциите също текат с години без прояви, защото има минимално кръвоснабдяване. Е, тогава отидох на стоматолог и за месец излекувах/отстраних всички зъби с грануломи. Но пиелонефритът продължаваше. И тогава лекарите ми направиха т.нар. дуоденоскопия и при анализа на жлъчния сок се оказа, че в него има точно тези бактерии, които причиняват пиелонефрита. Направиха един курс антибиотици, насочени към тоя специфичен вид бактерия и пиелонефритът се излекува.
Но се оказа, че това не е изчистило проблема с жлъчката като цяло, което се видя след години с панкреатита. Така че при всяко хронично заболяване на жлъчката е добре да се обсъди с лекаря възможността за премахването й с оглед на това, че може да причинява проблеми, при които отгоре на всичко да не може лесно да установи причината.
Сега да се върна към панкреатита. При него възможностите за медикаментозно лечение са доста ограничени и основно е значението на диетата. През първия до третия ден храненето се изключва. Диетата започва от 4-тия ден на болестта и лекарят задължително съобщава диетата на болния. Но хубаво е болният да знае принципите.:
Остър панкреатит
В първите 1-3 дена не се приема храна След това болният се захранва при строго съблюдаване на диетата.
Разрешени храни:
Месо от постни риби и немазни птици (пиле), прясна немазна извара, прясно сирене. Мазнините се ограничават до 60 мг на ден като за целта се изключва свинското месо, както и животинската мазвина за готвене (мас). Ограничават се въглеводородите, особено сладките. Тоест без хляб, тестени, сладки, особено конфитари, мед, десерти, газирани напитки. Храна се поема само топла. Яде се на малки порции, 6-8 пъти на ден.
С тази диета постепенно се възстанявава функцията на панкреаса. Но за да няма рецидиви и за да предпазим панкреаса от по-нататъшни увреждания е хубаво да спазваме следната диета, и то години наред:
Дългосрочна диета:
Готви се основно на фурна и на пара. От зърнените е разрешен подсушеният (на фурна или в микровълнова) бял хляб и сухарите. От постните супи – зеленчуковите (но без зеле). Месото е само нетлъсто телешко и пилешко. Рибата също е от нетлъсти видове. Месото се приготвя предимно на скара или на пара, избягва се пърженето. Млечните продукти трябва да не са преминали силна ферментация, т.е. без кашкавали, деликатесни сирена и подобни, без овче сирене – само прясно краве сирене. Олио и сметана (нискомаслена) могат да се използват за подправки. Яйцата се ограничават. Зеленчуците – моркови, зеле, картофи, цветно зеле, цвекло и т.н., трябва да се смилат и сваряват. От плодовете могат да се ядат настъргани, както и печени без обвивката, ягоди, банани, компоти, желета, некисели сокове. По възможност е хубаво храните да се смилат или настъргват.
Категорично трябва да се изключат обикновеният хляб, тлъстите меса и риби, сушените и консервирани меса, всички салами и колбаси, твърдите сирена, овчият кашкавал. Също така месните, пилешките, рибните и гъбените бульони и супи, високомаслената сметана, животинските мазнини, масленото кисело мляко (3,6 и повече процента мазнини), бялото зеле, репичките, ряпата, киселеца и спанака. Изключват се още алкохол, кафе, цигари, какао,газирани напитки, силни месни и рибни бульони и супи, субпродукти (дреболии - мозък, бъбреци, дробчета, език), хайвер, бонбони, шоколад, сладолед, торти, пасти и сладкиши. Захар не се ползва.
Добре е да се яде на малки порции, 6-8 пъти на ден.
Други жлъчно-чернодробни постинги:
Болната жлъчка - какво да я правим?
Хранителен режим след отстраняване на жлъчка
Жлъчни камъни
Камъни в жлъчката
Жлъчка
Бързият интернет и доматите
Едно от нещата, с които българите могат да се похвалят пред останалия свят, са доброто качество и ниската цена на интернет достъпа. Макар и за някои да звучи странно, в България скоростта на достъпа до глобалната мрежа е по-добра от това в повечето развити държави.
Причините са комплексни, но всички се свеждат до два факта:
1. Липса на монопол, олигополи (няколко големи производителя/доставчика, които съвместно се държат като монопол, пример - мобилните оператори) и картели - което води до висока конкуренция.
2. Минимален праг за влизане в бизнеса и практически никакви регулации - което прави възможно лесното навлизане на нови играчи, което на свой ред повишавава конкуренцията
Малко история:
Интернет доставчиците се появиха в края на 90-те години и предлагаха dial-up достъп, т.е. чрез телефона, използвайки съществуващата мрежа за стационарна телефония на БТК. Мрежата бе аналогова и ценово достъпът бе много изгоден - можеше да висиш часове в нета на цената на един градски разговор (при аналогова мрежа няма отчитане по време). Разбира се, на предимството съответстваха и сериозни проблеми.
1. Проблеми със съседите
Повечето телефони бяха така наречените дуплекси, т.е. два телефонни номера (по правило в един блок) закачени на една линия. Поради това когато единият ползва линията, другият няма достъп. Сещате се как реагира съседът ви, когато вие висите три часа в Интернет, а той не може да се обади изобщо по телефона
2. Ниска скорост
Не ниска, ами убийствена - по сегашните ни представи. Скорости от порядъка на 20-100 kb/s / бяха нормални. Една mp3-ка я теглиш 30-40-50 минути. Помня как теглих Netscape - популярен тогава конкурентен на Internet Explorer браузър. Беше 18 MB, което бе огромно и го теглих 5-6 часа.
3. Често прекъсване на връзката
Старите юзъри, от онова време, помнят глагола "дропва". "Дропна ме" бе може би най-често срещаната дума в чатовете, защото непрекъснато обясняваш защо си изчезнал от разговора. Означава "прекъсване на връзката по причина на оператора". Който оператор е БТК с аналоговата си мрежа. И затова в чатовете и форумите БТК отнасяше толкова ругатни и псувни, колкото не е възможно никой днес да отнесе.
4. Липса на съпорт
Приемахме го за естествено, след като доставчикът нямаше нищо общо с БТК, а всички проблеми произлизаха от БТК
Тогава операторите се надяваха, че в съответствие с декларираните ангажименти на страната в областта на телекомуникациите не е далеч времето когато БТК ще ги допусне до потребителите, т.нар достъп до "последнята миля". Уви, никакви такива. БТК цифровизираше, но не показваше никакво желание да пусне операторите до последната миля. Защото БТК смяташе, че по този начин ще накара Интернет потребителите да се ориентират към новата им услуга ADSL, която стартираше. А на регулатора не му пукаше, че не пускат операторите до последната миля.
И тук малките играчи, подобно на малките хищни риби пирани, направиха ход, който дългосрочно изяде дела на БТК в Интернет бизнеса. В първите години след 2000-та стартираха първите ланки - ЛАН връзка по кабел. Първоначално наричахме това "кабелен интернет" и дори не знаехме наименованието LAN. На фона на шибания dial-up това беше невероятно - скорости от 1-2 MB, никакви проблеми със съседите, никакво прекъсване, гарантиран съпорт. И нещо важно - пускането на LAN нямаше нищо общо с това дали си цифровизиран или не. Изтеглят един кабел до прозореца или балкона ти - и ей ти го превъзходният Интернет.
Тъй като имаше голямо търсене (говоря за София, но предполагам в големите градове е било пропорционално толкова), се появиха купища доставчици, предлагаши LAN. Защото навлизането в бизнеса бе безкрайно лесно. Нямаше никакви регулации. Кабелите се опъваха с опора на дърветата, по сградите и въздушно между тях. София и големите градове бяха опасани с висящи кабели. Инвестицията в хардуер, кабели и 2-3-ма души екип бяха по джоба на всеки, който разбираше малко от мрежи.
Когато пазарът се насити с оператори, започна ценовата конкуренция между тях. Всеки започна да цака с качество. И скоростите започнаха трайно да се увеличават. Освен всичко друго като доминираща услуга, заложена от първоначалното развитие, се наложи неограниченият достъп. Когато скоростите достигнаха 10 MB, започна и естественото окрупняване на доставчиците. Някъде по това време примерно, моят доставчик Data.bg (един от най-големите в София) бе купен от Спектърнет (тогава нямаха нищо общо с Мобилтел).
Не бива да пропусна и една голяма заслуга на първите доставчици, още от епохата на dial-up-а. Всички те поддържаха и и така наречените free сървъри, до които имаше достъп всеки, а не само техните абонати. Free сървърът е нещо подобно на сегашните сайтове за хостинг/шерване на файлове, но с много съществената разлика, че имаха търсачка. Т.е., пишеш "Madona" и ти показва всички файлове, съдържащи това име. Е, господи, това бяха блажени години - теглиш си каквото искаш, всичко го имаше по free сървърите. Мисля, че за развитието на българския Интернет, free сървърите изиграха огромна роля: Показвайки на практика на потребители какво означава споделянето на съдържание; и същевременно чрез свободния достъп до всякакъв софтуер спомагаха за ограмотяването на потребителите.
В ония времена, когато нямаше блогове и сурат тефтер (фейсбук), Интернет юзърите бяха по правило доста грамотни и се оправяха сами със софтуерни проблеми. Лаиците, неграмотниците и интелектуално мързеливите ги нямаше в мрежата. Да, мрежата бе забавление, но забавление, което изсикваше да положиш интелектуални усилия, за да я ползваш. Разбира се, този период логично завърши и аз съм последният човек, който би го идеализирал. Всичко се развива, в това число и Интернет, така че този път, който изминаха САЩ преди нас, бе неизбежно да го повторим.
Ако забелязахте, казах САЩ, а не "развитите страни". Защото поради бързия и качествен Интернет ние на практика изпреварихме европейските страни като качество на потребителите. Разбира се, по количество те ни надминаваха, но техните потребители бяха като малки деца в голямата Интернет гора. Тук трябва да отдам заслуженото и на нашето пиратство. В развитите страни хората, влизащи в Интернет, имат легален софтуер, който гарантира и поддръжка. Нашите хора джапат в мрежата с пиратски софтуер и когато възникне проблем, не могат да разчитат на никаква поддръжка, а трябва да се оправят сами или с помощ от приятел (а това си е пак "направи си сам").
Но да се върна на доматите от заглавието. Какво общо имат с Интернет?
Ами толкова, доколкото става дума за високонкурентен пазар. Ако потребителите имаха възможност да купуват доматите на родните производители и на турските вносители директно, щяха да предпочетат родните. Както предпочиташ 10 MB пред 1 MB. Проблемът е, че пазарът на домати не е конкурентен. Той се владее от картелите на прекупвачи и вносители. А държавата си пипа ушите да наложи някакъв контрол.
Прословутата ГДБОП (службата за борба с организираната престъпност) вместо да се чуди кого да набие и просне по очи, тъй че бъде сниман героизма им, може да започне да разработва прекупваческата мафия. Да установи кои, как и по какъв начин рекетират производителите да изкупуват продукцията им на ниски цени. И съответно да подготви данни за прокуратурата, така че да бъдат осъдени. Да, аме не! Героичните мутри с качулките да се занимават с плод-зеленчук? Какво говорите? Ама прекупвачите били организирани. Ми да се организират, това ни е под героичното ниво.
Държавата вместо да строи крупни спортни зали може да изгради тържища за производители и то на такива места в градовете, че да са лесно достъпни както за производителите, така и за обикновените граждани. Има го на Запад - т.нар. пазари на производители. И да бди там да няма прекупвачи и всеки производител да има достъп.
Ако държавата изпълни тези свои ангажименти - а именно да осигури равноправна конкурентна среда за всеки, гарантирам, че и с доматите ще стане като с Интернет.
петък, 27 април 2012 г.
Цецо пак лъже. Или ни смята за малоумни
Цветан Цветанов: ...това, което винаги сме искали и отстоявали, е да има реален парламентарен контрол върху службите. Смятам, че в правилника на 41-о Народно събрание много ясно беше изразена тази политическа воля за парламентарен контрол, който се осъществява в момента от Комисията за контрол на дейността на ДАНС.
Нищо не сте отстоявали и отстояли. Парламентарен контрол означава преди всичко контрол върху бюджета. Но не като обща сума, там няма какво да се контролира. А като бюджет по разбивки: толкова за специални разузнавателни средства (подслушване, проследяване и т.н.), толкова за оперативен състав, толкова за администрация... И т.н. Перо по перо и дейност по дейност. Приказките за тайни се отнасят до конкретната оперативна работа. Останалото - бюджет с разбивка по пера и дейности, е обект на парламентарен контрол. Поне в нормалните държави.
Това не съществува не само за ДАНС, а и за МВР. Където отдавна има парламентарен контрол. Има на книга. Но де факто няма. Иначе щеше да стане ясно, че МВР харчи залудо пари на данъкоплатците за подслушвания, от които няма никакъв разултат. Достатъчно е да се сравнят парите за подслушвания с броя дела, при които те са били използвани. Както и че разходите за хората на бюра и разнасящи чанти са сравними с тези за оперативния състав. Нима някой вярва, че това, което и досега Цецко и предзходниците му пазеха като светая светих - а именно как пилеят парите на данъкоплатците - изведнъж са решили да го извадят на бял свят?
четвъртък, 26 април 2012 г.
Популизмът "референдум"
По повод не несекващата активност на БСП за референдум за АЕЦ "Белене" мислех да пиша аналатична статия за съмнителната ценност на референдумите. Защото те са механизъм на плебисцитарната демокрация (плебисцит - референдум), която концепция е доста различна от съвременната идея за демокрация. Защото множеството може да гласува всякакви нарушения на права, интереси и каквото и да е. Именно това е проблемът на плебисцитарната демокрация и затова я няма реализирана никъде.
Само ще добавя, че Хитлер идва на власт през 1933 г. според тогавашните несъвършени, но все пак демократични мехавизми. След което узурпира цялата власт в резултат на референдум. Райхсканцлерът Хитлер, който по конституция е втора фигура в държавата, несравнимо по-слаба като власт в сравнение с райхспрезидента, назначава референдум дали трябва да се съвместят двете функции. Назначава го веднага след смъртта на президента Хинденбург в началото на 1934 г.. И 80% от германците гласуват "за". Хитлер става освен канцлер (т.е.министър-председател) и президент (т.е. държавен глава) И оттам тръгва истинският възход на нацистите. В резултат на шибания референдум.
И ще припомня някои ключови нашенски ситуации, когато левите искаха референдум, а той не бе проведен. Според мен за добро, но вие съдете:
1990 г. - Отменянето на смъртната присъда
Общественото мнение бе в преобладаващата си част против. Но без тази забрана никога нямаше да ни приемат в Съвета на Европа, което е първата крачка към ЕС.
1992 г. - Признаването на Македония
Направи го правителството на Филип Димитров въпреки общественото мнение и въпреки нагласите на парламента. Международното признание (в което бяхме първи) бе крачката, опазила републиката от междуетническа война. Това, че следващите кабинети не можаха да оползотварят признанието, е тяхна вина.
1999 г. - "Даването на небе" на НАТО да бомбардировките срещу Сърбия
- Отказът да "дадем небе" на Русия, за да стовари десант в Прищина
- Даването на територия на САЩ за логистична подкрепа на албанските бежанци в Македония, едновременно с твърдия отказ да ги приемаме в България
Общественото мнение тогава бе категорично - 70% процента бяха срещу ударите на НАТО.
Но именно това решение на кабинета Костов, подкрепено от президента Стоянов, ни отвори вратата за членството в НАТО. Което пък ни отвори вратата за ЕС. Без съдействието ни за операцията в Косово, нямаше да влезем в НАТО. А без да влезем в НАТО, нямаше да влезем в Евросъюза.
Във всички тези случаи, ако бе удовлетворен натискът на левите за референдум, сега щяхме да сме някъде между Македония и Хърватска. Изводите за референдума като такъв (особено искан от левите), мисля, че е очевиден...
Само ще добавя, че Хитлер идва на власт през 1933 г. според тогавашните несъвършени, но все пак демократични мехавизми. След което узурпира цялата власт в резултат на референдум. Райхсканцлерът Хитлер, който по конституция е втора фигура в държавата, несравнимо по-слаба като власт в сравнение с райхспрезидента, назначава референдум дали трябва да се съвместят двете функции. Назначава го веднага след смъртта на президента Хинденбург в началото на 1934 г.. И 80% от германците гласуват "за". Хитлер става освен канцлер (т.е.министър-председател) и президент (т.е. държавен глава) И оттам тръгва истинският възход на нацистите. В резултат на шибания референдум.
И ще припомня някои ключови нашенски ситуации, когато левите искаха референдум, а той не бе проведен. Според мен за добро, но вие съдете:
1990 г. - Отменянето на смъртната присъда
Общественото мнение бе в преобладаващата си част против. Но без тази забрана никога нямаше да ни приемат в Съвета на Европа, което е първата крачка към ЕС.
1992 г. - Признаването на Македония
Направи го правителството на Филип Димитров въпреки общественото мнение и въпреки нагласите на парламента. Международното признание (в което бяхме първи) бе крачката, опазила републиката от междуетническа война. Това, че следващите кабинети не можаха да оползотварят признанието, е тяхна вина.
1999 г. - "Даването на небе" на НАТО да бомбардировките срещу Сърбия
- Отказът да "дадем небе" на Русия, за да стовари десант в Прищина
- Даването на територия на САЩ за логистична подкрепа на албанските бежанци в Македония, едновременно с твърдия отказ да ги приемаме в България
Общественото мнение тогава бе категорично - 70% процента бяха срещу ударите на НАТО.
Но именно това решение на кабинета Костов, подкрепено от президента Стоянов, ни отвори вратата за членството в НАТО. Което пък ни отвори вратата за ЕС. Без съдействието ни за операцията в Косово, нямаше да влезем в НАТО. А без да влезем в НАТО, нямаше да влезем в Евросъюза.
Във всички тези случаи, ако бе удовлетворен натискът на левите за референдум, сега щяхме да сме някъде между Македония и Хърватска. Изводите за референдума като такъв (особено искан от левите), мисля, че е очевиден...
сряда, 25 април 2012 г.
вторник, 24 април 2012 г.
Стават ли нашите вестници за тоалетна хартия?
Екпертното ни мнение, че в случай на необходимост стават, вкл. преди прочитането им. Единствените, които не издържаха теста за тоалетна хартия, а показаха качества на вестник, са "Сега " и Дневник". Всъщност за "Дневник" не сме сигурни, защото експертизата бе на онлайн база, а сме преди утре, за да видим дали Дневник е включил в хартиеното си издание достойната публикация, заради която го изключихме от тоалетната класация.
Всъщност последното ни наведе на мисълта да подходим към идеята за тоалетна хартия метафорично, виртуално - тъй да се рече, и да погледнем по същия критерий сайтовете. Ами от доминиращите новинарски сайтове всички са за там...., за виртуалното кошче на виртуалната тоалетна. Сайтовете, които стават за четене, не са от първата десетка посещавани, а се смятат за маргинални. По-важното е, че не са дело на уеб корпорации, фирми и прочие, а се поддържат от хора, вдъхновени и посветени на идея. Като Веселина Томова и Люба Манолова.
Какъв бе критерият на изследването ни? Прост. След последните два дена стана ясно и на слепите, че вътрешният министър Цветан Цветанов заграбва извънконституционно и с недемократична цел власт. За това днес написаха само в сайта на естник "Сега", в сайта Дневник.бг и в сайтовете на двете дами, които упоменах. А то е очевидно за всеки! Господи, очевидно за всеки :-(
Милиционери мачкат демокрацията, а т.нар. свободни медии не го забелязват. Майната им на медиите, отдавна казах, че трябва да ги отпишем и да се борим като граждани въпреки тях . Единствената опора на демокрацията остават все още независимите съдии. Защото Цвинокио разположи свои хора да ръководят съдебната система, пътьом подчинявайки мекотелото Борис Велчев, известен още като главен прокурор. Но не е пречупил нормалните, честни и съвестни съдии. А последният и решаващ защитен пост на демокрацията и на правата на гражданите е Европейският съд по правата на човека. Рано или късно Цвинокио-Франкенщайн ще започне да получава оттам звучни шамари.
В контекста на тоалетната хартия - хартиена или виртуална, ще ми е интересна позицията (или липсата й) на сайтове, известни като неближещи задвика на Бойко. Извинявам се за думата "Бойко". Няма да споменавам конкретно имена, но всеки, който чете новинарските сайтове, може да си направи извод.
Защото Цвинокио наистина е започнал поход към властта - отделен е въпросът дали ще постигне крайната си цел. Хората, довели Хитлер на власт, хората; довели Пиночет на власт. са мислели, че марионетките ще им вършат работа. У нас фактите за проблемите на едрия бизнес с Хитлер и подобните на Пиночет не са известни, но те съществуват.
Разбира се, наш Цецко не може да стане ни Хитлер, ни Пиночет (въпреки че не би имал нищо против - така мисля аз) - епохата, обществото и условията не са такива. Но не е невъзможно, използвайки затрудненията на ЕС (още повече, вероятността те да се увеличат е голяма), да прилапа и прилага повече власт, спазвайки формално европравилата. При българския народ, дефиниран още от Петко Славейков като "мърша", потвърдило се от самия факт на наличието на настоящия премиер - това е напълно възможно.
И понеже сме вътре в ЕС, изискванията към нас не може да са свръхстроги, ако не нарушаваме финансовите рамки. С Орбан Евросъюзът действа силово, защото унгарецът се нуждаеше от финансиране от МВФ. Ама ако у нас има Цвинокио, действащ в сферата на правата на човека като Орбан, но при условие, че не сме втънали в дългова криза, убедена съм, че ЕС ще си затвори очите пред всякаквите Цецкови нарушения на демокрацията.
В този смисъл се радвам на официалното съобщение на властта, че у нас идва мисия на Международния валутен фонд. Дрънканиците за рутинно съобщение са за невежите маси. Очевидно е, че идващият пробелм с дълговото падежиране през януари 2013 е трудно да се реши с външна емисия дълг и изяждане на Сребърния фонд чрез ДЦК.Засега встрани от наблюдателите остава въпросът, че и в началото на 2015 г. има такива плащания. "Встрани" означава само едно - че на сегашните хич е им пука какво ще стане след тях. - през 2015-та - я камилата, я камилря Така може да се обобщи стратегията на гербания финансов министър Дянков.
Предшествениците му, при всичките критики към тях (основателни и не), мислеха стратегически. А гербавият Дянков мисли само как да закърпи бюджета, който е издънил. Издънил, защото не може да смята бюджети. Знам че в неформален крът Дянков е обяснявал, че не може да приложи изцяло идеите си защото..- Абе всички знаем защо - заради интересите на олигархията. Ами като е толко пич, да си подаде оставката. Пламен Орешарски .- финансов министър в правителството на Тройната коалиция, не позволи социалистите да му диктуват финансовата политика.
Та да се върнем на въпроса за тоалетната хартия - хартиени вестници и интернет сайтове .Тези, които си спестяват анализа на информацията, която имат, респективно различните й оценки, са обречени стратегически.
Бършете си задника с тях.
Всъщност последното ни наведе на мисълта да подходим към идеята за тоалетна хартия метафорично, виртуално - тъй да се рече, и да погледнем по същия критерий сайтовете. Ами от доминиращите новинарски сайтове всички са за там...., за виртуалното кошче на виртуалната тоалетна. Сайтовете, които стават за четене, не са от първата десетка посещавани, а се смятат за маргинални. По-важното е, че не са дело на уеб корпорации, фирми и прочие, а се поддържат от хора, вдъхновени и посветени на идея. Като Веселина Томова и Люба Манолова.
Какъв бе критерият на изследването ни? Прост. След последните два дена стана ясно и на слепите, че вътрешният министър Цветан Цветанов заграбва извънконституционно и с недемократична цел власт. За това днес написаха само в сайта на естник "Сега", в сайта Дневник.бг и в сайтовете на двете дами, които упоменах. А то е очевидно за всеки! Господи, очевидно за всеки :-(
Милиционери мачкат демокрацията, а т.нар. свободни медии не го забелязват. Майната им на медиите, отдавна казах, че трябва да ги отпишем и да се борим като граждани въпреки тях . Единствената опора на демокрацията остават все още независимите съдии. Защото Цвинокио разположи свои хора да ръководят съдебната система, пътьом подчинявайки мекотелото Борис Велчев, известен още като главен прокурор. Но не е пречупил нормалните, честни и съвестни съдии. А последният и решаващ защитен пост на демокрацията и на правата на гражданите е Европейският съд по правата на човека. Рано или късно Цвинокио-Франкенщайн ще започне да получава оттам звучни шамари.
В контекста на тоалетната хартия - хартиена или виртуална, ще ми е интересна позицията (или липсата й) на сайтове, известни като неближещи задвика на Бойко. Извинявам се за думата "Бойко". Няма да споменавам конкретно имена, но всеки, който чете новинарските сайтове, може да си направи извод.
Защото Цвинокио наистина е започнал поход към властта - отделен е въпросът дали ще постигне крайната си цел. Хората, довели Хитлер на власт, хората; довели Пиночет на власт. са мислели, че марионетките ще им вършат работа. У нас фактите за проблемите на едрия бизнес с Хитлер и подобните на Пиночет не са известни, но те съществуват.
Разбира се, наш Цецко не може да стане ни Хитлер, ни Пиночет (въпреки че не би имал нищо против - така мисля аз) - епохата, обществото и условията не са такива. Но не е невъзможно, използвайки затрудненията на ЕС (още повече, вероятността те да се увеличат е голяма), да прилапа и прилага повече власт, спазвайки формално европравилата. При българския народ, дефиниран още от Петко Славейков като "мърша", потвърдило се от самия факт на наличието на настоящия премиер - това е напълно възможно.
И понеже сме вътре в ЕС, изискванията към нас не може да са свръхстроги, ако не нарушаваме финансовите рамки. С Орбан Евросъюзът действа силово, защото унгарецът се нуждаеше от финансиране от МВФ. Ама ако у нас има Цвинокио, действащ в сферата на правата на човека като Орбан, но при условие, че не сме втънали в дългова криза, убедена съм, че ЕС ще си затвори очите пред всякаквите Цецкови нарушения на демокрацията.
В този смисъл се радвам на официалното съобщение на властта, че у нас идва мисия на Международния валутен фонд. Дрънканиците за рутинно съобщение са за невежите маси. Очевидно е, че идващият пробелм с дълговото падежиране през януари 2013 е трудно да се реши с външна емисия дълг и изяждане на Сребърния фонд чрез ДЦК.Засега встрани от наблюдателите остава въпросът, че и в началото на 2015 г. има такива плащания. "Встрани" означава само едно - че на сегашните хич е им пука какво ще стане след тях. - през 2015-та - я камилата, я камилря Така може да се обобщи стратегията на гербания финансов министър Дянков.
Предшествениците му, при всичките критики към тях (основателни и не), мислеха стратегически. А гербавият Дянков мисли само как да закърпи бюджета, който е издънил. Издънил, защото не може да смята бюджети. Знам че в неформален крът Дянков е обяснявал, че не може да приложи изцяло идеите си защото..- Абе всички знаем защо - заради интересите на олигархията. Ами като е толко пич, да си подаде оставката. Пламен Орешарски .- финансов министър в правителството на Тройната коалиция, не позволи социалистите да му диктуват финансовата политика.
Та да се върнем на въпроса за тоалетната хартия - хартиени вестници и интернет сайтове .Тези, които си спестяват анализа на информацията, която имат, респективно различните й оценки, са обречени стратегически.
Бършете си задника с тях.
Може ли Пинокио да се превърне във Франкенщайн
Може ли една дървена кукла, правеща пакости и лъжеща непрекъснато (при всяка лъжа носът й се удължава), да израсне в зловещо изкуствено изчадие, унищожило сума ти народ, включително и създателя си? Не съм виждала реализиран този вариант в художествената литература, но в нашия живот мисля, че е възможно. Особено когато става дума за Цвинокио.
Събитията в сектора на сигурността в последните два-три месеца, сгъстили се докрай в последните дни, правят тази хипотеза все по-основателна:Персонални промени:
- Две ключови фигури от ДАНС - заместник-директорът Иван Драшков и началникът на дирекция Веселин Марков, които гарантираха приемственост и стабилност на службата, подадоха оставки, които малко по-късно бяха приети
- Махнат бе шефът на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров, като след това бе назначен за съветник на премиера Борисов по сигурността
- Бившият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев стана началник на кабинета на президента Плевнелиев, напускайки поста съветник на премиера Борисов по национална сигурност
- Друг висш служителн ДАНС - Васил Маринов, стана секретар по сигурността на президента
- Премиерът Борисов освободи съветника си по сигурността Кирчо Киров, бивш шеф на разузнаването
- Освободен бе Румен Миланов, съветник по сигурността на премиера Борисов, секретар на Съвета по национална сигурност към правителството и на аналитичното звено за корупцията БОРКОР.
- Секретар на Съвета стана съветникът на Цветан Цветанов - Георги Кръстев, като същевременно остана съветник на вътрешния министър
Други знакови събития от последните месеци и някои стари събития за очертаване на контекста:
- Една от първите изявления на новия президент Росен Плевнелиев бе, че работна група подготвя закон за националната сигурност, който ще регламентира дейността на консултативния орган, както и тази на специалните служби, и в края на март ще бъде свикан Консултативния съвет по национална сигурност, за да обсъди проекта. В края на март Плевнелиев явно бе забравил за намерението си и забравата му продължи близо месец (през който станаха последните персонални и други промени)
- В законодателната програма на правителството за първото полугодие бе включен закон за военното разузнаване, който се работеше в Министерството на отбраната
- След изтичане на информация за готвените промени Румен Миланов и Цветан Цветанов - чрез заместника си Веселин Вучков, влязоха в остра конфронтация чрез медиите. Причина бе идеята на законопроекта да има отделен (разбирай различен от Цветанов) вицепремиер, който да наблюдава службите.
- Назначаването и освобождаването на Кирчо Киров като съветник са абсурдни - ако ги разгледаме заедно: За назначаването бе обяснено, че така се правело с хора, които знаят много тайни - за да ги забравят. След 3 месеца уволнението не бе официално обяснено от премиера, но куките на Цветанов разнесоха клюката, че бил отговорен за далавери в НРС. А това, че само малоумен може за три месеца да забрави това, което знае, показва, че малоумните сме ние - след като ни поднасят и се задоволяваме с такива обяснения.
- Румен Миланов бе уволнен по комично-нелеп начин: първо като съветник - премиерът обясни, че трябва да се концентрира върху корупцията; а след два часа - и от звеното за корупцията. Официално обяснение за второто уволнение нямаше, но хора от службите, които редовно подават на медиите информация, удобна за МВР, пуснаха приказката, че причината е, че покривал далаверите на Кирчо Киров.
- Под медийния прожектор отново се появи бившият служител на Националната служба за охрана Николай Марков със старите си обвинения срещу ръководството на службата за неправомерното й използване като специална служба.
- Военният министър Аню Ангелов изтегли внесения от него в правителството проектозакон за военното разузнаване с обяснението, че утре предстои Консултативен съвет при президента, който да обсъди комплексно проблема; но обяви, че е е решено, че военното и политическото разузнаване няма да се обединяват.
- Цветлин Йовчев подаде оставка като шеф на ДАНС преди две години, когато от службата му изтекоха записи, показващи, че Цветановото МВР е подслушало премиера Борисов в хода на разработка на шефа на митниците Ваньо Танов. Иван Драшков и Веселин Марков, за които се твърдеше, че изнасят за премиера информация от СРС-тата на МВР (т.е. отговорни са и за изтичането на въпросните записи) обаче останаха в агенцията. Допреди месец, когато подадоха оставки в деня, в който бе уволнен министър Трайчо Трайков.
- След горните събития ДАНС бе обезкръвена финансово и кадрово - орязаха й финансирането, промениха правилата за кариерно развитие, така че последваха логични оставки на служители. Което всички изтълкуваха като отмъщение на Цветанов.
- Оставката на Трайчо Трайков бе поискана от Цветанов. Твърди се, че същият той е оказал натиск върху премиера за оставката на Румен Миланов.
Всички тези, привидно несвързани и случайни, факти водят към един основен извод: Цветан Цветанов продължава похода си за овладяване на специалните служби и други организации, които имат сходни до тях функции. Преди две години Симеон Дянков не допусна Цецко да прихване митниците, но сега не е ясно какво ще стане с Националната служба за охрана. Изваждането на Николай Марков отново под прожектора сочи, че Цвинокио не се е отказал от битката за нея.
2. Аню Ангелов е отстоял успешно (засега) независимостта си от Цветанов.
3. Бойко Борисов продължава тодорживковската си игра на балансьор между боричкащите се кланове, смятайки, че по този начин контролира всички. Но според мен това вече е илюзия. Цвинокио отдавна е извън контрола му. Ако премиерът не го е разбрал, толкова по-зле за него. И е напълно възможно след някое време да гледа объркано и неразбиращо както бившия си работодател Живков в президиума на пленума, когато разбра, че са му скроили капата.
4. Вероятно е да започне напрежение, водещо към сблъсък между двете крила в ГЕРБ - олигарсите и едрия бизнес от една страна; и милиционерите - от друга. Първите бяха ракетата-носител на Борисов към властта. Направиха го главен секретар на МВР, за да контролира организираната престъпност до необходимите, но безопасни за статуквото граници. Неслучайно поръчковите убийства бяха най-много по негово време.
И службите общо взето, зяпаха безучастно - като изключим действията им по наркотрафика, които бяха по поръчка и в интерес на американските другари. Нашите олигарси нямат интереси в тоя бизнес, докато американската ДЕА (Drug Enforcement Agency) се занимава не само и не предимно с премахването му, колкото с контрола му в интерес на американската национална сигурност. Именно в последния контекст трябва да се тълкуват изтеклите в Wikileaks грами на американския посланик, че Бойко е причастен към амфетамините. Фактът, че въпреки това американското отношение към него не се е променило, сочи единствено общоизвестния (но не и на българските журналисти) факт, че в САЩ има недоверие между различните специални служби, особено между Държавния департамент (тяхното външно министерство, което междувпрочем си има миниспециална служба) и службите. И че всеки се бори против другите в стремеж да се наложи неговата политика, която смята за най-правилна - правилна за неговия сектор. Кой, как и защо надделява е съвсем друг въпрос, защото сега говоря за бг проблемите в тези служби и сходните им ведомства. .
Та да се върнем на бг проблемите - сиреч на въпроса може ли Цвинокио да е започнал да мутира във Франкенщайн. Според мен е започнал - и олигархията трябва да се притеснява от това. Защото утре в похода си за повече власт той ще ги почне и тях. Дребният и средният бизнес е практически овладян, защо да не подхванем и големите? Какво ни пука, че те са истинските спонсори - буквално-финансови и логистично-политически, на Слънцето? Днес е Слънце, утре ако не ни харесва как грее, може и да загасне. Още повече, че ние работим сега с американските другари, ние пласирахме наши, милиционерски хора на ръководни места в съдебната система, ние владеем организационно партията, ние държим компроматите, които държат партията. А дали държим и за Него компромати - смятаме, че няма да иска да проверява.
Някой може да възрази, че не е възможно такъв безличен и посредствен човек да вземе цялата власт. Отговор: Може. Илюстрация: Владимир Путин. Безличният и посредствен бивш разузнавач, преквалифицирал се в дребен провинциален корумпиран чиновник, бе доведен за ръчичка до руския трон от олигарсите и превърналия се в тяхна марионетка президент Елцин. Именно защото те и Елцин го смятаха за твърде посредствен, безличен, следователно и послушен, за да ги опази при смяната на властта от голямата народна "любов". Путин спази ангажиментите си към прекия си патрон - Елцин (защо ли се сещам за гробовното мълчание на Бойко за Симеон?). Но пласира близките си съратници от службите на ключови постове и малко по-малко сложи оглавник на олигарсите, така че да му служат лично на него (как инак стана милиардер) и ортаците му. А тези, които не склониха, гният в лагер (Ходорковски) или са в емиграция, изоставили бизнеса си в Русия (Березовски и Гусински). Ей затуй трябва да се замислят и нашенските олигарси и едри бизнесмени.
Нашият Цвинокио даже не е доведен директно от олигарсите, а от техния доведеник Бойко. Следователно място за сантименти съвсем няма.
Така че принципно може. Може посредствено безличие да вземе цялата власт. Смятам обаче, че у нас е невъзможно по една единствена причина: колкото и да заприличваме на путиновата фасадна демокрация, която е фактическо управление на бившите кагебисти, все пак сме член на ЕС. Така че стратегически ми изглежда невъзможно Цвинокио да стане нашенско путинче. Но същевременно, особено на фона на големите проблеми на Брюксел с дълговата криза, съвсем не е излючено човечето-бивш физкултурник и носител на папките на Бойко, в някой момент да стане премиер. Ако спазва някакви формалности - защо пък не? Примерът с Орбан го показва. А и не бива да забравяме чий син е нашето човече - на шофьора и най-доверено лице на началника на ДС Григор Шопов.
Това, че Бойко очевидно продължава да не вдява, само показва колко неадекватен е министър-председателят ни. Неадекватен дотам, че игнорира собствената си сигурност и собствените си интереси.
P. S. Докато съм писала този текст, Дневник.бг са публикували подобен, сиреч със същия извод, но написан, следвайки друга логика (анализ на проектозакона, до който аз нямам достъп) и по по-подходящ за нравите на днешните ни медии начин (сиреч щадящ Цвинокио) --> Цветанов разширява влиянието си в сектора "Сигурност"
Щом и аз, и Дневник, по различни пътища стигаме до един и същи извод - значи нещата май са така. И хич не са добре
неделя, 22 април 2012 г.
Как се излъгах като първи аджамия. За "коварството" на Интернет
За мой срам, уж съм стар и опитен потребител (от 1995 г. ползвам Интернет) се хванах на великолепна "фолшива патица". Когато пускам дадена информация, по правило я проверявам и досега никога не ми се е случвало да се хващам на така наречените на английски hoax - класически пример в последно време бе скандалното "интервю" на Умберто Еко с доста неприятни твърдения за българите. Но в случая по-долу очевидно не съм проверила достатъчно сериозно и съм клъвнала.
Един читател ми писа, че това е политическа инсценировка на социалисти, насочена срещу ГЕРБ. Първият ми импулс бе да изтрия срамотния постинг, но после реших, че ще е поучително да покажа на практика колко "коварно" нещо е Мрежата и как дори човек с опит може да се подведе и че разпространеният аргумент "пише го в Интернет" сам по себе си нищо не значи..
От друга страна, съм длъжна да кажа "браво" на младите социалисти, които са измислили такава оригинална и провокативна форма на политическа реклама и пиар.
А от трета страна, тома, че се хванах на партенката не променя оценката ми за младия социалистически активист Борис Цветков и за това колко е важно за обществото БСП да стане нормална лява партия.
Един читател ми писа, че това е политическа инсценировка на социалисти, насочена срещу ГЕРБ. Първият ми импулс бе да изтрия срамотния постинг, но после реших, че ще е поучително да покажа на практика колко "коварно" нещо е Мрежата и как дори човек с опит може да се подведе и че разпространеният аргумент "пише го в Интернет" сам по себе си нищо не значи..
От друга страна, съм длъжна да кажа "браво" на младите социалисти, които са измислили такава оригинална и провокативна форма на политическа реклама и пиар.
А от трета страна, тома, че се хванах на партенката не променя оценката ми за младия социалистически активист Борис Цветков и за това колко е важно за обществото БСП да стане нормална лява партия.
ГЕРБ имал развъдници на герберчета"ОДЗ" значи Обединено детско заведение. Накратко - детска градина. Първо помислих, че е колаж, фотошоп или откровена инсценировка. Уви, оказа се жива истина. Ето страницата, на която има повече снимки за откриването - http://www.facebook.com/socialistizasofia . Дори по комунистическо нямаше детска градина "Комунистче". Къде отиваме, ако изобщо сме се мръднали в последните 20 години?...Страницата е дело на Борис Цветков - общински съветник, един от младите активисти на БСП. Не я харесвам тази партия и идеите й, но г-н Цветков уважавам, защото е съвременно мислещ и доколкото знам честен млад човек, а не олигархичен наглец като връстника му Кирил Добрев. За социалистическата партия и за обществото ще е добре ако такива хора застанат начело на партията, а не гоцевци и техните изчадия. Парадоксален аргумент: за да има нормално дясно, трябва да има и нормално ляво. Докато левицата е олигархичен вълк, облечен като лява овца, дотогава и автентичните десни ще са екстравагантни радикали, тегнещи съм сектантство и радикализъм. "
събота, 21 април 2012 г.
петък, 20 април 2012 г.
Автентичното ляво у нас има лумпенско-фантомни характеристики и живее в Свежо.нет
Редовно следя единствената масово популярна българска социална мрежа - Svejo.net. Не че я намирам полезна за мен (за разлика от фейсбук, където съм си филтрира хора, които ми допринасят нещо), а за да съм в час с доминиращите тенденции. И ако за чалгата, за кинозвездите и за футбола Свежо дава адекватна представа, сравнима с резултатите от представителни социологически изследвания; то за политиката ситуацията е не шизофренна, а ирационално-върколашка. Ако съдя за българските политически нагласи, изразени в Свежо, се оказва, че българите са не леви, а радикално леви. Прескачат се постинги за сапатистите на субкоманданте Маркос с безумно одобрение, с постинги за нЕкви комунистически профсъюзи в Европа, които разбиват капитализма, плюс жалостиви и бунтовни работнически гласове и плачове, плюс задължителните Наоми Клайн и Ноъм Чомски.
Eдинственото ми несъгласие с горния извод е, че от 15 години изборните резултати не показват левичарство, камо ли радикално. Сиреч пишат си в Свежо, ама ги няма реално... Тия, които се гласуват ляво на изборите, са всичко друго освен автентични леви. Или са неадекватни на съвремеността възрастни хора, които изповядват чрез гласуване верността си към отдавна изветрял идеал, или са млади конформисти и техните бащи - стари конформисти, за които лявото е гаранция и възможност за злоупотреба със социалната функция на държавата в името на частни интереси. За номенклатурата говоря. И за дечицата й, днешни капиталисти. За дечицата на ченгетата също. А левичарите от Свежо поради кашата в главата си гласуват не за лявата БСП, а за поредния месия, забъркал мишмаш от леви и десни лозунги, обещаващи спасение ако не днес, то утре или след 800 дни. Радикалните - на думи и лозунги - левичари са популистката почва, която ражда екзотични растения като цар-премиер или мутра-премиер. За последния (Бойко) дори нямам определение. Уникален. Само се боя утре кого може да възлюби паплачта от Свежо.
Аз не съм против левите, само не споделям идеологията им. Но смятам, че левите имат място в нашето общество и задължително трябва да имат - както една птица трябва да има две крила. За да може да лети. Обаче образът на лявото според Свежо е не толкова ужасяващ с радикалността си, колкото безумно смешен с пълната си неадекватност към днешното време. Да, гърците. Да, субкоманданте Маркос (ареала му на активност е зоната в Мексико, носелена с индианци мая) . Ама радикалните ни Интернет леви не забелязват, че Гърция фалира, включително поради доминиращото като обществена нагласа левичарство; както и не знаят, че икономическите успехи на Мексико са свързани с практическото изграждане на свободна икономическа зона със САЩ и успешната борба с наркопроизводството и наркотрафика, което подрива устоите на сапатистите. Цивилизоването на индианските райони, налвизането на модерната цивилизация реже клона на субкоманданте Маркос.
Ама ей тези неща няма начин да ги разбереш от българското Свежо. Чудех се защо има такова дивно и дивашко левичарство в единствената българска социална мрежа. Струва ми се, че открих отговора. Интелигентните, образованите, професионално издигнатите, материално обезпечените хора не ползват тази мрежа. Този извод съответства и на други характеристики на Свежо, отличаващи го от Фейсбук например. Извинявам се за елитаристкото звучене на следващото си твърдение, но така го мисля: Свежо е социална медиа на лумпените. Образованите, професионалистите, квалифицираните, самостоятелните, материално достатъчните хора са във Фейсбук. Да не говоря за българоезичния Туитър - там пък съвсем не можеш да срещнеш примитивни левичари.
С това, разбира се, нито правя реклама на ФБ и Туитър, нито призовавам за игнориране на Свежо. Аз, както казах, го посещавам редовно и ще продължавам, защото така съм в час за настроенията на масата.
А ако Сергей Станишев - независимо от многото ми упреци и резерви към него - успее да върне левия облик на БСП в противовес на Гоце, желаещ да разтвори тази партия в олигархичното желе, чийто представител е, аз ще го приветствам. Не съм им привърженик, но предпочитам да има истинска лява партия, а не аморфно желе, обслужващо интересите на върхушката си, маскирало се под етикета "партия".
И частен въпрос: Интересно ми е от гледна точка на интердисциплинарната област между Интернет маркетинга и социологията как така се получи това профилиране на Свежо. Ако някому не е станало ясно какво имам предвид --> Кучетата и комунизмът. Новите граждани. Свежо се специализира като социална мрежа на новите граждани, по описанието им и дефиницията им в линка. Няма лошо, те са доминиращата социална група. Само са ми интересни механизмите, по които стана това.
Eдинственото ми несъгласие с горния извод е, че от 15 години изборните резултати не показват левичарство, камо ли радикално. Сиреч пишат си в Свежо, ама ги няма реално... Тия, които се гласуват ляво на изборите, са всичко друго освен автентични леви. Или са неадекватни на съвремеността възрастни хора, които изповядват чрез гласуване верността си към отдавна изветрял идеал, или са млади конформисти и техните бащи - стари конформисти, за които лявото е гаранция и възможност за злоупотреба със социалната функция на държавата в името на частни интереси. За номенклатурата говоря. И за дечицата й, днешни капиталисти. За дечицата на ченгетата също. А левичарите от Свежо поради кашата в главата си гласуват не за лявата БСП, а за поредния месия, забъркал мишмаш от леви и десни лозунги, обещаващи спасение ако не днес, то утре или след 800 дни. Радикалните - на думи и лозунги - левичари са популистката почва, която ражда екзотични растения като цар-премиер или мутра-премиер. За последния (Бойко) дори нямам определение. Уникален. Само се боя утре кого може да възлюби паплачта от Свежо.
Аз не съм против левите, само не споделям идеологията им. Но смятам, че левите имат място в нашето общество и задължително трябва да имат - както една птица трябва да има две крила. За да може да лети. Обаче образът на лявото според Свежо е не толкова ужасяващ с радикалността си, колкото безумно смешен с пълната си неадекватност към днешното време. Да, гърците. Да, субкоманданте Маркос (ареала му на активност е зоната в Мексико, носелена с индианци мая) . Ама радикалните ни Интернет леви не забелязват, че Гърция фалира, включително поради доминиращото като обществена нагласа левичарство; както и не знаят, че икономическите успехи на Мексико са свързани с практическото изграждане на свободна икономическа зона със САЩ и успешната борба с наркопроизводството и наркотрафика, което подрива устоите на сапатистите. Цивилизоването на индианските райони, налвизането на модерната цивилизация реже клона на субкоманданте Маркос.
Ама ей тези неща няма начин да ги разбереш от българското Свежо. Чудех се защо има такова дивно и дивашко левичарство в единствената българска социална мрежа. Струва ми се, че открих отговора. Интелигентните, образованите, професионално издигнатите, материално обезпечените хора не ползват тази мрежа. Този извод съответства и на други характеристики на Свежо, отличаващи го от Фейсбук например. Извинявам се за елитаристкото звучене на следващото си твърдение, но така го мисля: Свежо е социална медиа на лумпените. Образованите, професионалистите, квалифицираните, самостоятелните, материално достатъчните хора са във Фейсбук. Да не говоря за българоезичния Туитър - там пък съвсем не можеш да срещнеш примитивни левичари.
С това, разбира се, нито правя реклама на ФБ и Туитър, нито призовавам за игнориране на Свежо. Аз, както казах, го посещавам редовно и ще продължавам, защото така съм в час за настроенията на масата.
А ако Сергей Станишев - независимо от многото ми упреци и резерви към него - успее да върне левия облик на БСП в противовес на Гоце, желаещ да разтвори тази партия в олигархичното желе, чийто представител е, аз ще го приветствам. Не съм им привърженик, но предпочитам да има истинска лява партия, а не аморфно желе, обслужващо интересите на върхушката си, маскирало се под етикета "партия".
И частен въпрос: Интересно ми е от гледна точка на интердисциплинарната област между Интернет маркетинга и социологията как така се получи това профилиране на Свежо. Ако някому не е станало ясно какво имам предвид --> Кучетата и комунизмът. Новите граждани. Свежо се специализира като социална мрежа на новите граждани, по описанието им и дефиницията им в линка. Няма лошо, те са доминиращата социална група. Само са ми интересни механизмите, по които стана това.
Кучетата и комунизмът. Новите граждани
При комунизма практически нямаше кучешки проблем. Не че ги избиваха, а нямаше толкова домашни кучета. Да имаш куче беше нещо странно, някакво отклонение от всеобщата норма. Белег на вид ексцентричност, вид артистизъм, на който не се гледаше с много добро око. Нещо като брадите и дългите коси. Приличният човек нямаше брада и дълга коса. Някъде това беше и почти официално правило - в Юридическия факултет на Софийския университет студент с брада или с по-длъжка коса често не го пускаха на изпит.
С гледането на кучета бе нещо подобно. Даже имаше и официално основание - единственият нормативен акт оатносно тях бе една остаряла наредба от 1951 г. (NB!), според която в градовете бе забранено да се гледат кучета. Имаше и някакви полуофициални нареждания, че ако съседите се оплачат, че гледаш куче, трябва да го махнеш.
Кучкарите по кварталите се познавахме всеки с всеки. Всъщност не по квартали, а по градинки. Примерно знаехме се тези, които разхождахме кучетата си в Докторската градинка; или пък в парка Заимов. Ние, кучкарите, както ни наричаха, имахме особени отношения на солидарност помежду си, полуконспиративни-полумасонски. Като братство някакво. Поздравявахме се винаги, събиеахме се на групички и докато кучетата си играеха, споделяхме новости около питомците си. Сега дори не мога да изброя колко кучкари и кучета се разхождат в Докторската, а тогава знаех всички по лице и по име на кучето. Когато говорехме един за друг, често се наричахме не по имена, а "стопанинът на еди-кого си", примерно "стопанинът на Цезар", "стопанката на Лиза".
Социално-икономическата среда не предвиждаше кучета. Нямаше магазини за кучешки храни и изобщо гранулирани храни,обикновено се купуваше от пазара карантия или евтино месо, вареше се и след това се намачкваше с хляб за по-икономичено.Да, тогава по пазара имаше карантия - бъбреци, черен дроб, сърца, черва и т.н., имаше също свински уши, свински крачета. С идването на демокрацията изчезнаха. Защото започнаха да ги влагат в колбасите.
Нямаше ветеринарни кабинети. Имаше една единствена държавна клиника в Горубляне и пътешествието дотам бе епично. Но пък шофьорите на такси бяха много по-отзивчиви от днешните. Сега е почти невъзможно да намериш шофьор, съгласен да те вози с кучето, а тогава срещу малко по-голямо заплащане всеки се съгласяваше.
Хората тогава си обичаха с искрена любов кучетата, нямаше го днешното масово разпространено взимчане на куче поради снобизъм, мода и самоизтъкване.И съответно го нямаше днешното безотговорно и жестоко изхвърляне на любимеца, когато му се наситиш или му мине модата. Ако си загубиш кучето, беше много по-вероятно от сега да го намериш или добри хора да го приберат и да те търсят. Кучето беше любов и посветеност. Нямаше зоомагазини, от които да си купиш, взимаше се от други кучкари. И породите бяха много по-малко. Най-разпространени бяха немските овчарки, боксерите, ирландските и английските сетери, кокершпаньолите. Разбира се, вечните болонки, чат-пат някой пудел, дакел и пекинез.Срещаха се догове и ерделтериери. Породи като булдог, чихуахуа . бяха рядкост, да има-няма по един в дадена градинка.
Интересно беше отношението на хората към нас, кучкарите. Някаква леко настръхнала доброжелателност. Защото както казах, кучето бе белег на отклонение от средностатистическата норма на комунистическия ред. Ако артист, писател, художник, поет има куче - гледаше се с разбиране като на присъща артистична ексцентричност. Но ако не си от привилегированата при комунизма каста на художествената интелигенция, се възприемаше неодобрително. За общественото отношение е показателна непредставителната статистика на кооперацията, в която живея. От 20-тина семейства само аз имах куче при комунизма. Като дойде демокрацията още 4 семейства се сдобиха с любимец.
Една характерна особеност в отношението на немного образованата и културна прослойка на населението бе високоизреченият коментар като те срещнат в гладинката "едно дете защо не гледаш, куче повела?!" или откровено селското отношение "И за какво ти е, не е крава да дава мляко, не е овца или кокошка". Казвам "селско" без грам недоброжелателност. Сеулското отношение към животните е природно и прагматично. Всяко животно в къщата си има предназначение - кокошката снася яйце, кравата дава мляко, а овцата - мляко и вълна, прасето се коли по Коледа, агнето - по Гергьовден, котката лови мишки, кучето пази двора. Кучето и котката не са домашни любимци, обичат ги, но те преди всичко са полезни с това, което правят и не им е мястото вътре в къщата.
Хората, родени на село, не можеха да разбират по каква причина можеш да държиш животно вкъщи. А София през 70-те и 80-те години се препълни с такива хора. В края на 60-те започна да се ръзгръща индустриализация, нарасна многократно масовата миграция от селото към града. В София се построиха много заводи, за които трябваше работна ръка, а тя можеше да дойде от селата. И в средата на 70-те започна строителството на комплексите. През 1974 г. направиха реконструкцията на Цариградско шосе (тогава булевард "Ленин"), за да поеме потока към започващата да се изгражда "Младост". Дотогава градът свършваше приблизително към сегашната Окръжна болница. "Люлин" започнаха да го изграждат към края на 70-те.
Селският корен на новите софиянци се виждаше буквално от вратата. В комплексите най-нормалното нещо беше пред вратите на апартаментите да са струпани обувки. Защото по селски обичай вкъщи се ходи бос, по терлици или по чехли. И фразата на приличие като влизаш на гости бе "Да се събувам ли?", на което бе съвсем нормално да ги отговорят "Да". В старата градска част на София това бе изключено.
Със заселването на тези огромни селски маси започна безумното замърсяване на столицата. Те нямаха и идея, че градът е общност и отговорността ти не свършва до входната врата. Апартаментите на новите граждани блестяха от чистота, но боклуците се изхвърляха от балконите. Първата вълна селяни, придошли в градовете в края на 50-те - началото на 60-те години бе белязана от масовото поставяне на табели "Не плюй!" и плювалници - метални цилиндри, в които новите граждани да плюят и храчат, вместо по тротоара. През 70-те срамните табелки и гнусните цириндри изчезнаха. Но не и люпенето на семки и плюенето на шлюпките с кеф където ти попадне.
Децата и внуците на тия нови граждани днес са отговорни за повечето бездомни кучета в София. Те ги взимат кучета заради модата или за фукня и когато им писне, ги изхвърлят, или ги заплождат беозговорно и изхвърлят бебетата. Ей такива са виновните за хилядите бездомни животинки. Загубили здравото селско отношение към добитъка, стоката, мачката и песа - но и не придобили градската кулутра на домашния любимец. Андрей Райчев имаше едно блестящо есе за мигранта - човекът без корени, изтръгнат от средата, която го е създала, и не намерил нова среда.За човека с неясни, нетрайни, разколебани ценности. Защото живеенето в град не те прави автоматично гражданин. "Гражданин" е преди всичко състояние на духа, за което са необходими поне две поколения.
Като имаме предвид, че през 1944 г. 76% от населението е било селско; че от останалите, живеещи в градовете, поне половината са придошли селяни; че следдеветосептемврийския терор обезглавява точно градското население - интелигенция, администрация, военни, полиция - е разбираемо, чу и днес градовете са изпълнени с полуселяни-полуграждани, съчетали най-лошото от двете култури.
С гледането на кучета бе нещо подобно. Даже имаше и официално основание - единственият нормативен акт оатносно тях бе една остаряла наредба от 1951 г. (NB!), според която в градовете бе забранено да се гледат кучета. Имаше и някакви полуофициални нареждания, че ако съседите се оплачат, че гледаш куче, трябва да го махнеш.
Кучкарите по кварталите се познавахме всеки с всеки. Всъщност не по квартали, а по градинки. Примерно знаехме се тези, които разхождахме кучетата си в Докторската градинка; или пък в парка Заимов. Ние, кучкарите, както ни наричаха, имахме особени отношения на солидарност помежду си, полуконспиративни-полумасонски. Като братство някакво. Поздравявахме се винаги, събиеахме се на групички и докато кучетата си играеха, споделяхме новости около питомците си. Сега дори не мога да изброя колко кучкари и кучета се разхождат в Докторската, а тогава знаех всички по лице и по име на кучето. Когато говорехме един за друг, често се наричахме не по имена, а "стопанинът на еди-кого си", примерно "стопанинът на Цезар", "стопанката на Лиза".
Социално-икономическата среда не предвиждаше кучета. Нямаше магазини за кучешки храни и изобщо гранулирани храни,обикновено се купуваше от пазара карантия или евтино месо, вареше се и след това се намачкваше с хляб за по-икономичено.Да, тогава по пазара имаше карантия - бъбреци, черен дроб, сърца, черва и т.н., имаше също свински уши, свински крачета. С идването на демокрацията изчезнаха. Защото започнаха да ги влагат в колбасите.
Нямаше ветеринарни кабинети. Имаше една единствена държавна клиника в Горубляне и пътешествието дотам бе епично. Но пък шофьорите на такси бяха много по-отзивчиви от днешните. Сега е почти невъзможно да намериш шофьор, съгласен да те вози с кучето, а тогава срещу малко по-голямо заплащане всеки се съгласяваше.
Хората тогава си обичаха с искрена любов кучетата, нямаше го днешното масово разпространено взимчане на куче поради снобизъм, мода и самоизтъкване.И съответно го нямаше днешното безотговорно и жестоко изхвърляне на любимеца, когато му се наситиш или му мине модата. Ако си загубиш кучето, беше много по-вероятно от сега да го намериш или добри хора да го приберат и да те търсят. Кучето беше любов и посветеност. Нямаше зоомагазини, от които да си купиш, взимаше се от други кучкари. И породите бяха много по-малко. Най-разпространени бяха немските овчарки, боксерите, ирландските и английските сетери, кокершпаньолите. Разбира се, вечните болонки, чат-пат някой пудел, дакел и пекинез.Срещаха се догове и ерделтериери. Породи като булдог, чихуахуа . бяха рядкост, да има-няма по един в дадена градинка.
Интересно беше отношението на хората към нас, кучкарите. Някаква леко настръхнала доброжелателност. Защото както казах, кучето бе белег на отклонение от средностатистическата норма на комунистическия ред. Ако артист, писател, художник, поет има куче - гледаше се с разбиране като на присъща артистична ексцентричност. Но ако не си от привилегированата при комунизма каста на художествената интелигенция, се възприемаше неодобрително. За общественото отношение е показателна непредставителната статистика на кооперацията, в която живея. От 20-тина семейства само аз имах куче при комунизма. Като дойде демокрацията още 4 семейства се сдобиха с любимец.
Една характерна особеност в отношението на немного образованата и културна прослойка на населението бе високоизреченият коментар като те срещнат в гладинката "едно дете защо не гледаш, куче повела?!" или откровено селското отношение "И за какво ти е, не е крава да дава мляко, не е овца или кокошка". Казвам "селско" без грам недоброжелателност. Сеулското отношение към животните е природно и прагматично. Всяко животно в къщата си има предназначение - кокошката снася яйце, кравата дава мляко, а овцата - мляко и вълна, прасето се коли по Коледа, агнето - по Гергьовден, котката лови мишки, кучето пази двора. Кучето и котката не са домашни любимци, обичат ги, но те преди всичко са полезни с това, което правят и не им е мястото вътре в къщата.
Хората, родени на село, не можеха да разбират по каква причина можеш да държиш животно вкъщи. А София през 70-те и 80-те години се препълни с такива хора. В края на 60-те започна да се ръзгръща индустриализация, нарасна многократно масовата миграция от селото към града. В София се построиха много заводи, за които трябваше работна ръка, а тя можеше да дойде от селата. И в средата на 70-те започна строителството на комплексите. През 1974 г. направиха реконструкцията на Цариградско шосе (тогава булевард "Ленин"), за да поеме потока към започващата да се изгражда "Младост". Дотогава градът свършваше приблизително към сегашната Окръжна болница. "Люлин" започнаха да го изграждат към края на 70-те.
Селският корен на новите софиянци се виждаше буквално от вратата. В комплексите най-нормалното нещо беше пред вратите на апартаментите да са струпани обувки. Защото по селски обичай вкъщи се ходи бос, по терлици или по чехли. И фразата на приличие като влизаш на гости бе "Да се събувам ли?", на което бе съвсем нормално да ги отговорят "Да". В старата градска част на София това бе изключено.
Със заселването на тези огромни селски маси започна безумното замърсяване на столицата. Те нямаха и идея, че градът е общност и отговорността ти не свършва до входната врата. Апартаментите на новите граждани блестяха от чистота, но боклуците се изхвърляха от балконите. Първата вълна селяни, придошли в градовете в края на 50-те - началото на 60-те години бе белязана от масовото поставяне на табели "Не плюй!" и плювалници - метални цилиндри, в които новите граждани да плюят и храчат, вместо по тротоара. През 70-те срамните табелки и гнусните цириндри изчезнаха. Но не и люпенето на семки и плюенето на шлюпките с кеф където ти попадне.
Децата и внуците на тия нови граждани днес са отговорни за повечето бездомни кучета в София. Те ги взимат кучета заради модата или за фукня и когато им писне, ги изхвърлят, или ги заплождат беозговорно и изхвърлят бебетата. Ей такива са виновните за хилядите бездомни животинки. Загубили здравото селско отношение към добитъка, стоката, мачката и песа - но и не придобили градската кулутра на домашния любимец. Андрей Райчев имаше едно блестящо есе за мигранта - човекът без корени, изтръгнат от средата, която го е създала, и не намерил нова среда.За човека с неясни, нетрайни, разколебани ценности. Защото живеенето в град не те прави автоматично гражданин. "Гражданин" е преди всичко състояние на духа, за което са необходими поне две поколения.
Като имаме предвид, че през 1944 г. 76% от населението е било селско; че от останалите, живеещи в градовете, поне половината са придошли селяни; че следдеветосептемврийския терор обезглавява точно градското население - интелигенция, администрация, военни, полиция - е разбираемо, чу и днес градовете са изпълнени с полуселяни-полуграждани, съчетали най-лошото от двете култури.
четвъртък, 19 април 2012 г.
Само за заклети книгоманиаци!
Само за заклети любители на книгите! За други е противопоказно!
Не е нужно знанието на английски, макар че има фраза-две на този език - "I don't want to die." "It's okay. It's not so bad." ("Не искам да умирам. "Няма проблем. Това не е толкова лошо.")
Анимацията е по идея на режисьора Spike Jonze ("Да бъдеш Джон Малкович"). Оригиналното заглавие е Mourir Auprès de Toi (To Die By Your Side). Действието се развива в известната парижка книжарница Shakespeare and Company
Този, на когото е харесало филмчето, задължително трябва да прочете книгата "Фирмин". Великолепен разказ за любовта към книгите; за Фирмин, който живее в нея и чрез нея; за странната, нараняваща връзка между света на книгите и света на реалността...
Това е корицата на "Фирмин" от руското издание, пускам я защото картината е същата като на българското, но от нашето не намерих такъв качествен jpg:
Да, Фирмин е плъх. Но нали ние, заклетите любители на книгите, сме книжни плъхове? Книгата не е детска. Когато книгоманиакът чете мислите и чувствата на Фирмин (романът е написан в първо лице), той сякаш чува себе си. А понякога като че слуша друг, по-възрастен, по-мъдър и по-страстен, заклет книголюбител.
Не е нужно знанието на английски, макар че има фраза-две на този език - "I don't want to die." "It's okay. It's not so bad." ("Не искам да умирам. "Няма проблем. Това не е толкова лошо.")
Анимацията е по идея на режисьора Spike Jonze ("Да бъдеш Джон Малкович"). Оригиналното заглавие е Mourir Auprès de Toi (To Die By Your Side). Действието се развива в известната парижка книжарница Shakespeare and Company
[видео]
[край на видеото]
Този, на когото е харесало филмчето, задължително трябва да прочете книгата "Фирмин". Великолепен разказ за любовта към книгите; за Фирмин, който живее в нея и чрез нея; за странната, нараняваща връзка между света на книгите и света на реалността...
Това е корицата на "Фирмин" от руското издание, пускам я защото картината е същата като на българското, но от нашето не намерих такъв качествен jpg:
Да, Фирмин е плъх. Но нали ние, заклетите любители на книгите, сме книжни плъхове? Книгата не е детска. Когато книгоманиакът чете мислите и чувствата на Фирмин (романът е написан в първо лице), той сякаш чува себе си. А понякога като че слуша друг, по-възрастен, по-мъдър и по-страстен, заклет книголюбител.
Европа, казвате? А тук нощем джуджета пикаят в млякото
Фразата е на един чешки драматург - за съжаление, не помня името, но не беше Хавел. Толкова ме впечатли, че забравих името му..А тя е твърде, твърде неприятна - мисълта.
Иде реч за славянско поверие как става киселото мляко и сиренето. Нощем при ведрата с мляко идват джуджета и пикаят в него. Млякото се подквасва и според силата на пикнята става кисело мляко или сирене. Суперско като фентъзи! За разлика от Западна Европа, където отколе се смята, че млякото се подквасва като се покрие и се затопли, ей тъй на - по природни причини.
Разбира се, по-дълбоките основания на това различие се коренят в още по-дълбоки различия. Например в това, че ако бях студентка в британски или френски университет нямаше да си карам бригадите на фолклорни експедиции. Правех го, защото като отличник имах право да участвам в научни работи, а не да бачкам на полето (това беше през 80-те години, по времето на комунизма). Но в западен университет дори отличник не може да отиде на фолклорна бригада. Защото там няма фолклор. Ние на бригадата ходехме по селските къщи и записвахме народни песни, обичаи, легенди и митове. В Западна Европа тези неща (т.е., фолклорът) са изчезнали през 18-19 век с идването на модерността. Няма народни песни, няма обичаи, няма легенди и митове. У нас, съдейки по фолклора, модерността я нямаше - поне докъм края на 20 век.
Ето как се върнах към пикаещите джуджета. Там, в ЕвропаТА, към която смятаме, че се стремим, млякото се подквасва поради природните бактерии. А у нас... знаете защо. Казват, че защото у тях ценят рационалността, а у нас - всякакви чудесии, които нямат нищо общо с реалния свят. И не е достатъчно да викаме лозунги по площадите, че има бактерии, а не джуджета. Или да викаме "демокрация" вместо "Бе-Ка-Пе". Защото бе-ка-пе-то е в джуджетата. Или в митичните великани като бате Бойко. Те са от един порядък - фолклорен. Те не се подчиняват на научната логика. Във Франция работниците, които бях основната избирателна ракета на Саркози при предишните избори, сега се обърнаха към Оланд. Защото Сарко ги излъга с обещаната икономическа политика. У нас работниците, също излъгани, трета поредна година целуват ръка на бате Бойко, гаче ли е прероден Крали Марко. Не, не си го измислям, при посещението му в ОЦК Кърджали е имало подобни фолклорни екзотики.
Казвам, че не бива да виним джуджетата затова, че Европа не ни припознава като европейци. Нека си пикаят в млякото - защото това все пак е нощна тайна, но ако не целуваме явно, посред бял ден ръцете на поредните кралимарковци, може и да се окажем в Европа. Някой ден.
Иде реч за славянско поверие как става киселото мляко и сиренето. Нощем при ведрата с мляко идват джуджета и пикаят в него. Млякото се подквасва и според силата на пикнята става кисело мляко или сирене. Суперско като фентъзи! За разлика от Западна Европа, където отколе се смята, че млякото се подквасва като се покрие и се затопли, ей тъй на - по природни причини.
Разбира се, по-дълбоките основания на това различие се коренят в още по-дълбоки различия. Например в това, че ако бях студентка в британски или френски университет нямаше да си карам бригадите на фолклорни експедиции. Правех го, защото като отличник имах право да участвам в научни работи, а не да бачкам на полето (това беше през 80-те години, по времето на комунизма). Но в западен университет дори отличник не може да отиде на фолклорна бригада. Защото там няма фолклор. Ние на бригадата ходехме по селските къщи и записвахме народни песни, обичаи, легенди и митове. В Западна Европа тези неща (т.е., фолклорът) са изчезнали през 18-19 век с идването на модерността. Няма народни песни, няма обичаи, няма легенди и митове. У нас, съдейки по фолклора, модерността я нямаше - поне докъм края на 20 век.
Ето как се върнах към пикаещите джуджета. Там, в ЕвропаТА, към която смятаме, че се стремим, млякото се подквасва поради природните бактерии. А у нас... знаете защо. Казват, че защото у тях ценят рационалността, а у нас - всякакви чудесии, които нямат нищо общо с реалния свят. И не е достатъчно да викаме лозунги по площадите, че има бактерии, а не джуджета. Или да викаме "демокрация" вместо "Бе-Ка-Пе". Защото бе-ка-пе-то е в джуджетата. Или в митичните великани като бате Бойко. Те са от един порядък - фолклорен. Те не се подчиняват на научната логика. Във Франция работниците, които бях основната избирателна ракета на Саркози при предишните избори, сега се обърнаха към Оланд. Защото Сарко ги излъга с обещаната икономическа политика. У нас работниците, също излъгани, трета поредна година целуват ръка на бате Бойко, гаче ли е прероден Крали Марко. Не, не си го измислям, при посещението му в ОЦК Кърджали е имало подобни фолклорни екзотики.
Казвам, че не бива да виним джуджетата затова, че Европа не ни припознава като европейци. Нека си пикаят в млякото - защото това все пак е нощна тайна, но ако не целуваме явно, посред бял ден ръцете на поредните кралимарковци, може и да се окажем в Европа. Някой ден.
Камък в градината на социолЪзите
Ще започна с неyо много просто, което социолЪзите са учили в университета и знаят - че модерното общество се базира на анонимната власт, сиреч на властта на законите и на безличната бюрокрация. В законите не се съмняваш, защото те са за всички, в бюрокрацията също - защото тя служи на всички. Учили са тия ...лЪзи Макс Вебер. Но не го ебават това нашите социолЪзи Ако го правеха, щяха не само да препитват непрекъснато за рейтинг и изборни нагласи гаче ли мерят температура на туберкулозен, а щяха да задават и въпроси от типа:
- Смятате ли, че Бойко Борисов, респ. БСП, респ. който и да е може да реши проблема с безработицата, респ. с доходите, респ. който и да е проблем.
С което искам да кажа, че такива въпроси по определен начин разграничават патриархалното усещане за "месия", за "добрия цар" от рационалната представа на гласоподавателя в модерния свят за избраниците му като изпълняващи определена негова поръчка.
Да оставим настрана, че ако се интересуваха от това разграничаване, можеха да задават и отворени въпроси след затворения - как смятате, че той /те ще решат този проблем.
Ама социолЪзите за реалните настроения и дълбоките им основания хич не ги е еня. Затова отвреме навреме биват изненадани от изборните резултати, които не съвпадат с прогнозите им. Както селският бик изненадал черната крава ;-)
А прекрасните думи "социолЪзи" и "социолЪгия" са от "Хакери на човешките души" на Иван Попов. За съжаление, монополната картелна структура на българското книгоразпространение прави практически невъзможно разпространението на подобни велеколепни книги на нови автори. Надявам се само финансовите трудности пред веригитеда да доведат до краха им, за да се демонополизира пазарът на книгоразпространението, което ще е в интерес на читателите и авторите. "Пингвините" са не по-малко вредни от "Лукойл". Но в единия случай иде реч за бензина и всеки скача, защото го удря в джоба. А в другия - за книги, при условие, че 70% от българите не купуват книга през годината.
- Смятате ли, че Бойко Борисов, респ. БСП, респ. който и да е може да реши проблема с безработицата, респ. с доходите, респ. който и да е проблем.
С което искам да кажа, че такива въпроси по определен начин разграничават патриархалното усещане за "месия", за "добрия цар" от рационалната представа на гласоподавателя в модерния свят за избраниците му като изпълняващи определена негова поръчка.
Да оставим настрана, че ако се интересуваха от това разграничаване, можеха да задават и отворени въпроси след затворения - как смятате, че той /те ще решат този проблем.
Ама социолЪзите за реалните настроения и дълбоките им основания хич не ги е еня. Затова отвреме навреме биват изненадани от изборните резултати, които не съвпадат с прогнозите им. Както селският бик изненадал черната крава ;-)
А прекрасните думи "социолЪзи" и "социолЪгия" са от "Хакери на човешките души" на Иван Попов. За съжаление, монополната картелна структура на българското книгоразпространение прави практически невъзможно разпространението на подобни велеколепни книги на нови автори. Надявам се само финансовите трудности пред веригитеда да доведат до краха им, за да се демонополизира пазарът на книгоразпространението, което ще е в интерес на читателите и авторите. "Пингвините" са не по-малко вредни от "Лукойл". Но в единия случай иде реч за бензина и всеки скача, защото го удря в джоба. А в другия - за книги, при условие, че 70% от българите не купуват книга през годината.
сряда, 18 април 2012 г.
Митът, че Световната банка диктува чрез Дянков
Не ще и дума, удобен е този мит - "не пожарникарят е отговорен, а лошите хора/евреите /американците/плутократите от Световната банка."
За този мит допринасят неизкоренената партиархалност в мисленето на българите; политическата им късопаметност; склонността им да се "влюбват" или директно да си изобретяват "месии"; и лявата идеологема, просмукала се здраво в мозъка им, дори на десни по принцип хора, че международните финансови институции имат за цел да "опустошават" и "изсмукват" горките държави, които са им партньори.
Бойко е поредният "месия" и по патриархалната схема на добрия цар и лошите му чиновници той трябва да е невинен. Той прави добри неща за народа, но тая кръвопийска Световна банка, която му "натресе" Симеон Дянков, е причина за лошите неща.
Да, ама не. Без да съм адвокат на Дянков, е полезно да погледнем какви са били възгледите му преди да стане финансов министър (следват в жълто цитати от негово интервю пред "Фокус" от 17 юни 2009 г.) . След което да ги сравним с действията му като финансов министър. Пътьом да ги сравним и с действията на Бойко. И накрая да погледнем какво е дереджето сега.
Каква е ситуацията сега: В България за февруари безработицата е достигнала 12,4 на сто след равнището от 12,2 на сто през януари и 11,1 на сто през февруари 2011 година.
Всичко това сумирано означава, че технократът Дянков е клекнал пред спонтанно-кейнсианските възгледи на Бойко. Наричам ги "спонтанни", защото се съмнявам, че премиерът има представа от Кейнс, освен че вероятно е чувал за Рузвелт и за Хитлер, които строили магистрали и крупни обекти да борят кризата. А технократът Дянков страхливичко е замълчал, вместо да се му обяснява, че Рузвелт и Хитлер са целяли преди всичко да въздействат върху безработицата, защото в първата половина на миналия век крупното строителство е ангажирало хиляди работници - но с днешната техника не е така.
Крайният извод не е добър. Излиза че Слънцето от Банкя еднолично формира икономическата политика. Показа го и отношението му към Трайчо Трайков: първо принизи длъжността до обикновен министър (за разлика от вицепремиерите Дянков и Цветанов) и второ, уволни го грубиянски и пренебрежително до степен, немислима за цивилизован държавник.
А Световната банка освен, че е невинна конкретно в случая със слабохарактерността на Дянков, и по принцип не бива да е упреквана, че залага на стабилността (както МВФ), защото тя е насочена към развитието. вместо на развитието. Световната банка ни даваше заеми за развитието на водния сектор, за здравеопазването, за кадастъра ако щете и прочие инфраструктура. Съвсем друг е въпросът, че ние не оползотворихме като хората тези пари. За несъвсем разбиращите: да, за Световната банка инфраструктурата е по-важна и точно затова отпуска заеми за нея - за да не се харчи проблемният бюджет.
При тая Слънчева доминация в икономическата стратегия ми изглежда, че е по-добре гербавите да се откажат от експериментите със Сребърния фонд, да емитират еврооблигации и в зависимост от постигната доходност да се обърнат или не към МВФ за споразумение. На МВФ имам повече вяра отколкото на Бойко.
За този мит допринасят неизкоренената партиархалност в мисленето на българите; политическата им късопаметност; склонността им да се "влюбват" или директно да си изобретяват "месии"; и лявата идеологема, просмукала се здраво в мозъка им, дори на десни по принцип хора, че международните финансови институции имат за цел да "опустошават" и "изсмукват" горките държави, които са им партньори.
Бойко е поредният "месия" и по патриархалната схема на добрия цар и лошите му чиновници той трябва да е невинен. Той прави добри неща за народа, но тая кръвопийска Световна банка, която му "натресе" Симеон Дянков, е причина за лошите неща.
Да, ама не. Без да съм адвокат на Дянков, е полезно да погледнем какви са били възгледите му преди да стане финансов министър (следват в жълто цитати от негово интервю пред "Фокус" от 17 юни 2009 г.) . След което да ги сравним с действията му като финансов министър. Пътьом да ги сравним и с действията на Бойко. И накрая да погледнем какво е дереджето сега.
Какво правят вече трета година Дянков и Бойко - не им пука за безработицата. Освен че прилагат дребни хитрости, за да "пудрят" реалния й размер - чрез умишлената пасивност на НАП да използва правомощията си по закон да иска обявяване в несъстоятелнст (респ. с последващо производство по оздравяване) на предприятията, които системно не плащат осигуровки и/или данъци. Като ГОРУБСО Мадан например. Месеци не получавали заплати, но статистиката не ги води безработни."...да не се позволява безработицата да расте. Тя ще расте, но да не се позволява да мине 10%. Това, ако стане, част от тази безработица става хронична и след пет години ние ще имаме пак сравнително голяма безработица, както и в България сме го видели след 1997 година, и сме го видели по света. Според мен, ако икономическата и финансова политика на едно ново правителство трябва да се обобщи, то само две неща трябва да се правят – влизане в еврозоната на всяка цена и всички мерки, които са бързи за запазване на работни места. Всичко останало е интересно, но е втора ръка. Веднъж като се загуби едно работно място, са необходими 3-4 години за неговото възстановяване. Ако веднъж започне да расте безработицата, дори и следващата година да започне да расте икономиката и да тръгне нагоре с експортни мерки, ние ще загубим четири години... Но поне започваме от някакъв процент на безработица от 6%-6.5%, което позволява на едно ново правителство, ако бързо влезе и вземе антикризисни мерки, да предотврати двуцифрени стойности на безработицата. Според мен това реално все още може да се направи."
Каква е ситуацията сега: В България за февруари безработицата е достигнала 12,4 на сто след равнището от 12,2 на сто през януари и 11,1 на сто през февруари 2011 година.
Тук коментарите са излишни. Бойко и обслужващите го медии започват и свършват деня с магистралите. Дянков мълчи като..., да не казвам като какво по въпроса."...не бива да се правят големи инфраструктурни проекти, какъвто е най-общо казано плана „Станишев”. Той казва, че ще се влеят 6 милиарда евро в магистрали. Това и в България и по света не е добра мярка. Защо? Защото това отнема време – година, две три докато се напишат проектите, докато се приемат, докато се организират. До тогава ние или ще сме в дълбока криза или кризата ще е минала. Вместо това трябва да се правят по-краткосрочни проекти, които за три-четири месеца могат да влязат хора, особено от строителството. Това означава примерно подобряване, построяване на детски площадки, здравни заведения. Това помага особено на строителния сектор...При антикризисните програми трябва да действа бързо и да се мисли не само, че ние предлагаме бързо неща, а че нещата, които ние предлагаме могат да станат бързо. От тази гледна точка, дългосрочни инфраструктурни проекти са просто несмислена антикризисна мярка. Според мен вместо тази насока да се говори за магистрали, макар, че те са необходими за държавата и трябва така или иначе да се построят, вместо това трябва бързите мерки да са наистина бързи."
Коментарите също са излишни. Бойко спря здравната реформа, като междувременно дестабилизира системата като средно на 8 месеца сменя здравния министър. За образованието в бюджет 2012 формално има номинално увеличение, но процентът от БВП остава същият и е най-ниският в Европа. Прехваленото увеличение на средствата всъщност нито е толкова голямо, нито тези средства бележат ръст от началото на управлението на ГЕРБ - четвърта година не можем да достигнем нивата от 2009 г."...трябва да влязат повече инвестиции – особено в образователната система. Вместо те да стоят безработни, те могат да се преквалифицират... Има още доста мерки, но те могат да се обобщят в три насоки. Едната е бързото запазване на работни места, създаване на бюджета общо взето и запазване на съществуващия, третата насока е дългосрочни политики в сферата на образованието и здравеопазването."
Всичко това сумирано означава, че технократът Дянков е клекнал пред спонтанно-кейнсианските възгледи на Бойко. Наричам ги "спонтанни", защото се съмнявам, че премиерът има представа от Кейнс, освен че вероятно е чувал за Рузвелт и за Хитлер, които строили магистрали и крупни обекти да борят кризата. А технократът Дянков страхливичко е замълчал, вместо да се му обяснява, че Рузвелт и Хитлер са целяли преди всичко да въздействат върху безработицата, защото в първата половина на миналия век крупното строителство е ангажирало хиляди работници - но с днешната техника не е така.
Крайният извод не е добър. Излиза че Слънцето от Банкя еднолично формира икономическата политика. Показа го и отношението му към Трайчо Трайков: първо принизи длъжността до обикновен министър (за разлика от вицепремиерите Дянков и Цветанов) и второ, уволни го грубиянски и пренебрежително до степен, немислима за цивилизован държавник.
А Световната банка освен, че е невинна конкретно в случая със слабохарактерността на Дянков, и по принцип не бива да е упреквана, че залага на стабилността (както МВФ), защото тя е насочена към развитието. вместо на развитието. Световната банка ни даваше заеми за развитието на водния сектор, за здравеопазването, за кадастъра ако щете и прочие инфраструктура. Съвсем друг е въпросът, че ние не оползотворихме като хората тези пари. За несъвсем разбиращите: да, за Световната банка инфраструктурата е по-важна и точно затова отпуска заеми за нея - за да не се харчи проблемният бюджет.
При тая Слънчева доминация в икономическата стратегия ми изглежда, че е по-добре гербавите да се откажат от експериментите със Сребърния фонд, да емитират еврооблигации и в зависимост от постигната доходност да се обърнат или не към МВФ за споразумение. На МВФ имам повече вяра отколкото на Бойко.
вторник, 17 април 2012 г.
Тайната вечеря. Но всичко тайно ще стане явно
Някога на този ден преди има-нема две-три хиляди години се била състояла Тайната вечеря. Днес се нарича "Явната вечеря" , "Безплатният обяд", или още "Голямото плюскане"
Автор Владимир Дойчинов
понеделник, 16 април 2012 г.
Букварче на християндемокрацията
Повече от 20 години у нас доминира погрешната представа за дясното като за либерализъм, включително и в неговата крайна либертарианска догма. И тази заблуда е обща както за десните хора, така и за левите им опоненти. Модерната християндемокрация е почти неразбираема като разбиране и като ценности. В неразбирането включвам и смешния опит на Надежда Михайлова (сега Надежда Неински) по времето, когато оглавяваше СДС, да му присади християндемокрация. Калкото тя я разбираше, толкова беше и успехът на това новомичуринско начинание.
Днес християндемократичните ценности се изповядват, макар неартикулирани, от ДСБ. И това е дълбокото основание на устойчивостта на партията. Както, за съжаление, и на малочислеността й.
В опит поне мъничко да разсея общественото невежество излагам тезисно основните принципи и ценности на християндемокрацията. Няколко души да ги осмислят - и ще има полза.
Популаризъм
За да могат да бъдат съгласувани интересите на различните сегменти на обществото, е необходимо да има цялостен поглед върху него. Провежданата политика трябва да обхваща интересите на колкото се може по-голям кръг хора, което като правило предполага политически центризъм.
Персонализъм
Човек има дадено му свише предназначение, следствие на което са неговите достоинства и права. - политически, граждански и социални. Човек има също така и потребности. Животът включва както това, което е дадено на човек от природата, така и взаимоотношенията му с другите хора. Затова за пълноценната си реализация човек се нуждае от свобода и въвлеченост в съобществото. Обществото и държавата служат на човека и съществуват, за да създават условията, необходими му за самореализация. Обществото и човекът трябва да са в състояние на органичен баланс и взаимно допълване. Залог за здравото общество е културата на взаимно уважение и взаимна отговорност.
Комунитаризъм
Земната мисия на човека е не в личната конкуренция с другите хора или в изпълнение на някаква механична функция под наблюдението на всевластната държава.; а в това да реализира себе си като член на естествените ядра на обществото: семейството, професионалната общности, регионите. Към тях се отнасят и органите, обединяващи представителите на работниците и на собствениците на частните предприятия (корпоративизъм). Тези ядра помагат за развитието на хоризонтални връзки между хората и за разшиляването на тяхната осведоменост за живота на обществото. Трябва да се защитава свободата, автономията и цялостта на тези образувания (социален плурализъм). Те не трябва по никакъв начин да стават инструменти за държавен контрол.
Общо благо
Общото благо е цел на политическата система, държавната власт и практическото използване на правата на всеки човек. То предполага справедливо преразпределение в името на всеобщото развитие. Човек е отговорен пред обществото за това как се разпорежда с правото си да е творец на своята съдба.
Солидаризъм
За постигането на интеграция и координация на действията в обществото е необходимо да има готовност на всички хора, групи и класи да проявяват отстъпчивост. Този стремеж към съгласие се мотивира от уважението един към друг и от взаимната зависимост. Насилствени мерки за подтискане трябва да се използват само за предотвратяване на отделните случаи на насилие, а не системно. Солидарността е необходима както на национално, така и на международно равнище: богатите страни трябва да помагат за развитието на бедните.
Единство на човечеството
Християндемокрацията е за честна международна търговия а справедлив мир и за опазване на околната среда. Земята (в смисъл планетата Земя) е обществено достояние. Пътят към световно съгласие е чрез диалог на културите и международно сътрудничество в рамките на транснационалните организации (като Европейския съюз).
Субсидиарност
Властта трябва да е колкото се може по-близо до гражданите: в компетенциите на структурите на по-високо ниво трябва да се включват само тези въпроси, които е невъзможно да се решат на по-ниското ниво. Обществото и държавата трябва да решават само тези въпроси, с които отделният човек не може да се справи. Този принцип се отнася към всички властни структури: правителство, партии, корпорации, профсъюзи, лидери на политически блокове, едри собственици и финансисти. Съответно транснационалните органи трябва да уважават суверенитета на отделните държави.
Ограничена държавна власт
Държавата няма право да налага ограничения върху справедливите изисквания на личността, обаче тя е длъжна да защитава едни членове на обществото от възможна вреда, свързана с частните интереси на други. Тя може да използва властта си само в тази степен, която е необходима за общото благо. Тя не трябва да решава задачи, отговорността за които лежи върху семейството, църковната община и другите обществени структури.
Демокрация
Има връзка между християнските ценности и демокрацията (политическа и социална). Гражданите трябва да имат правото да сменят властта по правов път и да оказват влияние върху процеса на взимане на политически решения. За това са необходими избори за представителните органи на власт, пълноценен надзор на едни видове власт върху други, политически партии, обществени дискусии и действаща в рамките на закона опозиция.
Социална справедливост
Всички хора по природа са равни и затова имат равни права на уважение и участие в живота на обществото. Особено внимание трябва да се отделя на тези, които страдат и са безсилни: бедните, бежанците, инвалидите. Недопустима е извънредната експлоатация. Християндемокрацията е за социална държава. Но тя е против продължителните помощи за безработни, защото хората са задължени да дават, в рамките на възможностите си, своя дял за икономическото развитие.
Социална пазарна икономикаЧастната собственост е необходима и законът трябва да я защитава. Невъзможно е пълноценното развитие на личността без да има свобода на избора на работно място и свобода на предприемаческата дейност. Но нито държавата, нито частният бизнес имат право на пълен контрол над икономиката. Икономическата дейност трябва да служи на хората, а не да ги подчинява. Демократичното изискване за контрол и отчетност се разпростира и върху частните лица, които са концентрирали в ръцете си власт и богатство. В задълженията на държавата е да развива чувството на взаимна отговорност на всички участници на пазара (в това число и отговорност пред бъдещите поколения) и да коригира несправедливите тенденции в търговията, конкуренцията и разпределението.
Християнска етика
Стремежът към съгласие, смирението, покаянието, търпимостта и прошката са не само лични, но и политически ценности. Политиката трябва да има морален фундамент. Обществените преобразования предполагат нравственото усъвършенстване на хората. В частност християнското разбиране на любовта и милосърдието предполага не само съчувствие към чуждите беди, но и великодушна щедрост.
Днес християндемократичните ценности се изповядват, макар неартикулирани, от ДСБ. И това е дълбокото основание на устойчивостта на партията. Както, за съжаление, и на малочислеността й.
В опит поне мъничко да разсея общественото невежество излагам тезисно основните принципи и ценности на християндемокрацията. Няколко души да ги осмислят - и ще има полза.
Популаризъм
За да могат да бъдат съгласувани интересите на различните сегменти на обществото, е необходимо да има цялостен поглед върху него. Провежданата политика трябва да обхваща интересите на колкото се може по-голям кръг хора, което като правило предполага политически центризъм.
Персонализъм
Човек има дадено му свише предназначение, следствие на което са неговите достоинства и права. - политически, граждански и социални. Човек има също така и потребности. Животът включва както това, което е дадено на човек от природата, така и взаимоотношенията му с другите хора. Затова за пълноценната си реализация човек се нуждае от свобода и въвлеченост в съобществото. Обществото и държавата служат на човека и съществуват, за да създават условията, необходими му за самореализация. Обществото и човекът трябва да са в състояние на органичен баланс и взаимно допълване. Залог за здравото общество е културата на взаимно уважение и взаимна отговорност.
Комунитаризъм
Земната мисия на човека е не в личната конкуренция с другите хора или в изпълнение на някаква механична функция под наблюдението на всевластната държава.; а в това да реализира себе си като член на естествените ядра на обществото: семейството, професионалната общности, регионите. Към тях се отнасят и органите, обединяващи представителите на работниците и на собствениците на частните предприятия (корпоративизъм). Тези ядра помагат за развитието на хоризонтални връзки между хората и за разшиляването на тяхната осведоменост за живота на обществото. Трябва да се защитава свободата, автономията и цялостта на тези образувания (социален плурализъм). Те не трябва по никакъв начин да стават инструменти за държавен контрол.
Общо благо
Общото благо е цел на политическата система, държавната власт и практическото използване на правата на всеки човек. То предполага справедливо преразпределение в името на всеобщото развитие. Човек е отговорен пред обществото за това как се разпорежда с правото си да е творец на своята съдба.
Солидаризъм
За постигането на интеграция и координация на действията в обществото е необходимо да има готовност на всички хора, групи и класи да проявяват отстъпчивост. Този стремеж към съгласие се мотивира от уважението един към друг и от взаимната зависимост. Насилствени мерки за подтискане трябва да се използват само за предотвратяване на отделните случаи на насилие, а не системно. Солидарността е необходима както на национално, така и на международно равнище: богатите страни трябва да помагат за развитието на бедните.
Единство на човечеството
Християндемокрацията е за честна международна търговия а справедлив мир и за опазване на околната среда. Земята (в смисъл планетата Земя) е обществено достояние. Пътят към световно съгласие е чрез диалог на културите и международно сътрудничество в рамките на транснационалните организации (като Европейския съюз).
Субсидиарност
Властта трябва да е колкото се може по-близо до гражданите: в компетенциите на структурите на по-високо ниво трябва да се включват само тези въпроси, които е невъзможно да се решат на по-ниското ниво. Обществото и държавата трябва да решават само тези въпроси, с които отделният човек не може да се справи. Този принцип се отнася към всички властни структури: правителство, партии, корпорации, профсъюзи, лидери на политически блокове, едри собственици и финансисти. Съответно транснационалните органи трябва да уважават суверенитета на отделните държави.
Ограничена държавна власт
Държавата няма право да налага ограничения върху справедливите изисквания на личността, обаче тя е длъжна да защитава едни членове на обществото от възможна вреда, свързана с частните интереси на други. Тя може да използва властта си само в тази степен, която е необходима за общото благо. Тя не трябва да решава задачи, отговорността за които лежи върху семейството, църковната община и другите обществени структури.
Демокрация
Има връзка между християнските ценности и демокрацията (политическа и социална). Гражданите трябва да имат правото да сменят властта по правов път и да оказват влияние върху процеса на взимане на политически решения. За това са необходими избори за представителните органи на власт, пълноценен надзор на едни видове власт върху други, политически партии, обществени дискусии и действаща в рамките на закона опозиция.
Социална справедливост
Всички хора по природа са равни и затова имат равни права на уважение и участие в живота на обществото. Особено внимание трябва да се отделя на тези, които страдат и са безсилни: бедните, бежанците, инвалидите. Недопустима е извънредната експлоатация. Християндемокрацията е за социална държава. Но тя е против продължителните помощи за безработни, защото хората са задължени да дават, в рамките на възможностите си, своя дял за икономическото развитие.
Социална пазарна икономикаЧастната собственост е необходима и законът трябва да я защитава. Невъзможно е пълноценното развитие на личността без да има свобода на избора на работно място и свобода на предприемаческата дейност. Но нито държавата, нито частният бизнес имат право на пълен контрол над икономиката. Икономическата дейност трябва да служи на хората, а не да ги подчинява. Демократичното изискване за контрол и отчетност се разпростира и върху частните лица, които са концентрирали в ръцете си власт и богатство. В задълженията на държавата е да развива чувството на взаимна отговорност на всички участници на пазара (в това число и отговорност пред бъдещите поколения) и да коригира несправедливите тенденции в търговията, конкуренцията и разпределението.
Християнска етика
Стремежът към съгласие, смирението, покаянието, търпимостта и прошката са не само лични, но и политически ценности. Политиката трябва да има морален фундамент. Обществените преобразования предполагат нравственото усъвършенстване на хората. В частност християнското разбиране на любовта и милосърдието предполага не само съчувствие към чуждите беди, но и великодушна щедрост.
неделя, 15 април 2012 г.
Обречената война в Афганистан
В американската и в натовската политика се появи представата (засега само се появи, но предстои да стане доминираща), че трябва да се намери подходяща форма на изтегляне от Афганистан. Защото войната там може да бъде продължавана до безккрай (военните и политическите ресурси на САЩ го позволяват), но не може да бъде спечелена. Не защото може да бъде загубена. А защото е война с противник, който не е възможно да бъде победен. Да воюваш с него - да. Да го победиш - не.
Поучително е, че две световни империи, суперсили претърпяха крах в Афганистан при опита си да воюват там. Неслучайно не казвам "да воюват С Афганистан", а "да воюват В Афганистан". Защото една от причините за превъзходството на Афганистан е, че той не съществува. В смисъл, че няма афганска нация, няма общност от хора с единно чувство за общност. Афганистан е географско наименование на сбор от територии, които са били единни под управлението на династия или ограничен управляващ елит. Но освен управлението няма друг фактор, друга същност, която да е основа на единна държава. Освен тоталната неуправляемост на различните общности. Които по най-примитивен начин са разделени не само по етнос, език, религия, но и на отделни племена.
Хората в Афганистан са основно пущуни (от индоевропейското езиково семейство) и таджики (от тюркското езиково семейство). Има и по-малки групи хазари, узбеки, туркмени и балочи. Близо половината афганци говорят диалект на фарси, повечето от другите - пущу, имо и малко количество говорещи узбекски и тюркменски. Като религия 90% са сунити, останалите - шиити. И тая шарения от етноси, езици и религии отгоре на всичко е разделена на племена. Като нерядко отношенията между две племена са по-непримирими и кървави отколкото между националните държави в другия свят.
Великобритания води три войни в Афганистан - първата трае 4 години, втората - 2 години, третата - по-малко от година. И трите завършват без резултат, което всъщност означава британско поражение. Съваетският съюз води 10-годишна война (1979-1989), която завършва безславно с изтиеглянето на съветските войски. Сегашната суперсила - САЩ вече срещна поредния неумиращ дух на непокорния и непокоряем Афганистан.
В основата на този феномен са два фактора - и двата извън възможността на Щатите да ги модифицират и управляват. Фундаменталният е релефът на Афганистан - планинска страна - над 1500 м средна височина; състояща се от високи планини и високи плата със суров континентален климат. И в тази трудна за човека среда живеят отделни, без трайни взаимоотношения помежду си племена.
Ами просто не става. Не става да се бориш едновременно с природата и със странните човешки общности, изградили се в трудното взаимодействие с тази природа. Само планинска местност да е - ще екипираш специални сили, специални части и ще я покориш. Само една общност да е, ще намериш колаборационисти и изобщо с мръсните методи на специалните служби ще разложиш вътрешно елита й и ще я покориш. Но в Афганистан имаш срещу себе освен природата, още племена, чието съществуване е базирано на постоянното враждебно равновесие помежду им; сиреч - няма единен елит, сред който да въртиш разузнавателни операции. А вътре в племето е практически невъзможно - в него елитът се рекрутира изключиткелно на родов принцип и няма как да внедриш човек.
Та тъй. Войната на САЩ и НАТО е обречена. И колкото по-скоро го осъзнаят, толкова по-почетно (макар и външно, показно) ще бъде изтеглянето им.
Поучително е, че две световни империи, суперсили претърпяха крах в Афганистан при опита си да воюват там. Неслучайно не казвам "да воюват С Афганистан", а "да воюват В Афганистан". Защото една от причините за превъзходството на Афганистан е, че той не съществува. В смисъл, че няма афганска нация, няма общност от хора с единно чувство за общност. Афганистан е географско наименование на сбор от територии, които са били единни под управлението на династия или ограничен управляващ елит. Но освен управлението няма друг фактор, друга същност, която да е основа на единна държава. Освен тоталната неуправляемост на различните общности. Които по най-примитивен начин са разделени не само по етнос, език, религия, но и на отделни племена.
Хората в Афганистан са основно пущуни (от индоевропейското езиково семейство) и таджики (от тюркското езиково семейство). Има и по-малки групи хазари, узбеки, туркмени и балочи. Близо половината афганци говорят диалект на фарси, повечето от другите - пущу, имо и малко количество говорещи узбекски и тюркменски. Като религия 90% са сунити, останалите - шиити. И тая шарения от етноси, езици и религии отгоре на всичко е разделена на племена. Като нерядко отношенията между две племена са по-непримирими и кървави отколкото между националните държави в другия свят.
Великобритания води три войни в Афганистан - първата трае 4 години, втората - 2 години, третата - по-малко от година. И трите завършват без резултат, което всъщност означава британско поражение. Съваетският съюз води 10-годишна война (1979-1989), която завършва безславно с изтиеглянето на съветските войски. Сегашната суперсила - САЩ вече срещна поредния неумиращ дух на непокорния и непокоряем Афганистан.
В основата на този феномен са два фактора - и двата извън възможността на Щатите да ги модифицират и управляват. Фундаменталният е релефът на Афганистан - планинска страна - над 1500 м средна височина; състояща се от високи планини и високи плата със суров континентален климат. И в тази трудна за човека среда живеят отделни, без трайни взаимоотношения помежду си племена.
Ами просто не става. Не става да се бориш едновременно с природата и със странните човешки общности, изградили се в трудното взаимодействие с тази природа. Само планинска местност да е - ще екипираш специални сили, специални части и ще я покориш. Само една общност да е, ще намериш колаборационисти и изобщо с мръсните методи на специалните служби ще разложиш вътрешно елита й и ще я покориш. Но в Афганистан имаш срещу себе освен природата, още племена, чието съществуване е базирано на постоянното враждебно равновесие помежду им; сиреч - няма единен елит, сред който да въртиш разузнавателни операции. А вътре в племето е практически невъзможно - в него елитът се рекрутира изключиткелно на родов принцип и няма как да внедриш човек.
Та тъй. Войната на САЩ и НАТО е обречена. И колкото по-скоро го осъзнаят, толкова по-почетно (макар и външно, показно) ще бъде изтеглянето им.
Защо продължавам да подкрепям ДСБ
Напусналите "млади" (какви млади? хора към 40-те) не са проблем за ДСБ. Партията е показала, че не може да бъде разтърсена от личностови драми. Разбирам ги "младите" - омръзна им да се надяват, че чрез позициите си в ДСБ ще могат да постигнат някакви позиции в държавата, в управлението. Разбирам ги, защото по цял свят един от основните мотиви за включването на младите хора в партийно-политическия ортанизиран живот е стремежът към кариера в управлението. Но смятам, че водени от този стремеж, "младите" заложиха на губеща карта. Не само за своите, но и за повечето непристрастни наблюдатели те се показаха като елементарни кариеристи, които търсят успешна "ракета". В нереализираната още (но вече структурирана неявно) партия на Кунева също са наясно със същността на "революционното" им поведение. Присламчването не може да се скрие. Максимумът, който могат да постигнат е някакъв второстепенен пост, но само за ЕДИН от тях. И когато го разберат, ще почнат да се ядат и да интригатстват помежду си. А може и такъв пост да няма.
"Младите" се оказаха кадрова грешка на Костов. Неведнъж съм писала, че една от неговите сериозни слабости е кадровото неумение. Той няма усет за кадрите, инвестира в личности, потенциално дефектни от политическа гледна точка. И отгоре на всичко последен разбира за дефектите им, обикновено когато вече са нанесли политичесската вреда.
Мисля обаче, че има един млад, за когото Костов не бърка - Радан Кънев. Човекът е умен; прагматичен - но не до кариеристичното ламтене на "младите"; принципен, но не до фанатизъм; недогматик, отворен за новото (позицията му за правата на хомосексуалните, когато остана в малцинство в партията); самостоятелен и отговорен. Четете блога му "Записки на реформиста" и ще се уверите сами.
Радан е само едно име на причината да продължавам да съм привърженик на ДСБ. Голямата причина е, че ДСБ остана единствената партия в класическия смисъл на думата - изразява и представлява интересите на ясно дефинирана прослойка от електората: млади, високообразовани, дребни и средни бизнесмени, висококвалифицирани мениджъри, свободни професии; жители на София и на големите градове. Партия с ясен идеологически и политически профил, която не прави конюнктурни компромиси. Всички останали партии или са порочно заченати като изкуствени, конюктурни проекти; или деградираха до всеяден сбириток, с единствена смисъл и цел използването на властта за далавера на елита си.
Без да съм член на партията ДСБ, аз съм от нейния твърд електорат. Защото изповядвам ценностите й и приемам политиката й. Защато смятам, че в голямата политика трябва да има не само прагматика, но и принципи. Знам, че хората като мен са 12-15% и вероятността за самостоятелно управление е твърде малка. Реалистичното ми очакване е при бъдеща управленска конфигурация ДСБ да е малък, но ключов за принципни решения партньор. Обаче и да не стане това при следващото изборно разиграване, аз няма да се изметна от тях. Защото ТРЯБВА да има и принципи.
"Младите" се оказаха кадрова грешка на Костов. Неведнъж съм писала, че една от неговите сериозни слабости е кадровото неумение. Той няма усет за кадрите, инвестира в личности, потенциално дефектни от политическа гледна точка. И отгоре на всичко последен разбира за дефектите им, обикновено когато вече са нанесли политичесската вреда.
Мисля обаче, че има един млад, за когото Костов не бърка - Радан Кънев. Човекът е умен; прагматичен - но не до кариеристичното ламтене на "младите"; принципен, но не до фанатизъм; недогматик, отворен за новото (позицията му за правата на хомосексуалните, когато остана в малцинство в партията); самостоятелен и отговорен. Четете блога му "Записки на реформиста" и ще се уверите сами.
Радан е само едно име на причината да продължавам да съм привърженик на ДСБ. Голямата причина е, че ДСБ остана единствената партия в класическия смисъл на думата - изразява и представлява интересите на ясно дефинирана прослойка от електората: млади, високообразовани, дребни и средни бизнесмени, висококвалифицирани мениджъри, свободни професии; жители на София и на големите градове. Партия с ясен идеологически и политически профил, която не прави конюнктурни компромиси. Всички останали партии или са порочно заченати като изкуствени, конюктурни проекти; или деградираха до всеяден сбириток, с единствена смисъл и цел използването на властта за далавера на елита си.
Без да съм член на партията ДСБ, аз съм от нейния твърд електорат. Защото изповядвам ценностите й и приемам политиката й. Защато смятам, че в голямата политика трябва да има не само прагматика, но и принципи. Знам, че хората като мен са 12-15% и вероятността за самостоятелно управление е твърде малка. Реалистичното ми очакване е при бъдеща управленска конфигурация ДСБ да е малък, но ключов за принципни решения партньор. Обаче и да не стане това при следващото изборно разиграване, аз няма да се изметна от тях. Защото ТРЯБВА да има и принципи.