понеделник, 31 януари 2011 г.

К'во да ги пра'им циганите и турците?


При 48% от българските първокласници майчиният език не е български, каза министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.

"На пръв поглед някои биха казали, че това е застрашително, но всъщност не е точно така. Независимо, че на тези ученици майчиният език не е български, всички сме български граждани и тук е ролята на културно-историческото наследство като инструмент за изграждане на национално самосъзнание на български граждани и едновременно - на европейски", коментира министърът.
Имах добро мнение за Сергей Игнатов откак бе ректор на Нов Български университет, но явно съм бъркала. Какво "културно-историческо наследство" ще предложим на турчетата? Че сме били под турско робство (и "османско владичество" да го наричаме, все тая), че турците са поробители, които са потурчвали насилствено българите, клали са ги и по всякакъв начин са ги подтискали, защото са били рая - сиреч второ качество хора?! И така ще ги интегрираме? На таратанци!

А на ромчетата какво ще предложим? Пълна дупка, щото в "културно-историческото наследство" няма отговори на въпроса, който всяко интелигентно турскоговорящо или влашкоговорящо ромче ще си зададе - а защо говорим различен език? Българскоговорящите, но изповядващи исляма ромчета ще попаднат в същата ситуация като турчетата. А и едните, и другите ще се запитат "защо живеем в гета и ни броят за втора категория хора?"

Максимумът, който ще постигнем с "културно-историческото наследство" е подобен на френските постижения - чернокожи африканчета или арабчета, изповядващи исляма, да рецитират в часовете по история "Нашите прадеди - галите..." Е, включително и заради тия "прадеди" французите сериозно са обезпокоени, че децата и младежите, изповядващи исляма, които са френски жители и граждани не се интегрират, а си остават затворени в общностите си. Подобно на тях германците се чудят защо турците трето поколение, живеещи в Германия не се интегрират, а остават затворени общности.

Т.нар. културно-историческо наследство е способно само да разделя, да изолира. А преосмислянето му е единственият път за изграждане на национално самосъзнание, самосъзнание на български граждани и едновременно - на европейски. Толкова ли се бои всеки, който е на власт, сиреч може да взима и реализира решения, да каже, че трябва да преразгледаме досегашната си българоцентрична интерпретация на историята. Че е крайно време да напишем общата си история с Турция? Ако продължаваме да градим нация на етническа , а не на политическа основа - към това води "културно-историческото наследство", след няма и 30 години етническите българи ще са малцинство в България. Какво тогава ще е поведението на мнозинството с небългарско самосъзнание, ме е страх да мисля.

Инак да го кажа - българско самосъзнание може да се създава, само признавайки етническите и религиозните различия, разбирани не елементарно като 5-минутни новини на турски по телевизията; а като резултат на дълга и сложна обща история. ОБЩА - това е ключът - общата ни история с турците и ромите, с уважение към различността и миналите противопоставяния.

Още по темата:
"Време разделно" - кулминация на мита за насилствената масова ислямизация

Възраждането - мит или какво?

Изборите, които правим.

Българското Възраждане. Балканските икономики 1800-1914: еволюция без развитие (рецензия)

Митът за Възраждането. Етническото "основание" за "освободителната Балканска война

Митът за Възраждането: Масовото образование - няма такова

Българското Възраждане е явление от типа на "курви сбогом" - основна теза

Първите впечатления на Александър Батенберг за българите

"Смърт и изгнание. Етническо прочистване на османските мюсюлмани, 1821-1922"

1 коментар:

  1. Анонимен22:00

    Драга Вени поставяте много важни въпроси и дано някой се замисли. Аз Ви благодаря за почтено изказаното мнение,което не робува на предубежденията у нас.

    ОтговорИзтриване

Радвам се на всеки коментар и се старая да отговарям :-)