За гнусливостта: Страстната седмица на опозицията
Аз винаги съм защитавала тезата, че човек трябва да бъде активно, непримиримо гнуслив. Че не всекиго трябва да допусне за приятел, макар да си другарува с клошарите. Че не всекиму е християнско да прощаваш, макар че да си християнин е важно.
До високомерие трябва да сме селективни в контактите и четивото си, в дрешките и ядивата си, в политическите си любови, в гражданските си страстности, в гаджетата си и снизхождането към децата си.
И призовавам днес, на Велики Вторник призовавам, нека най-сетне ни натикат нас, оцелелите, барабар с децата ни, единствени и първородни, в резерват. Площта му нека обхваща части от Лозенец, Витошка и Патриарха (не като места буквално, но като имена и знаци за хората, които „не за единия хляб живеят” и които биха изгладували луксозността на високомерието си и дарбата все още да могат да изпитват погнуса, бидейки далеч не идеални.)
Нека се приключи най-сетне, да спре тази морална агония. Нека ни победят, но окончателно, без надежда, а значи и без отчаяние.
Да обобщя: до непоносимост ме е гнус от това нагло подобие на държава. Държава… та то и племе не е! До непоносимост ме е гнус да излизам от резервата си за шепа тютюн в лулата и щипка сол за пемикана си.
Да навлизам в територията, в която децата се гаврят не толкова с учителката си, колкото със своята „българска майка юнашка”. Не исках да пиша за това, жал ми беше (а и хубави думи се изписаха), понеже разбираемо е табуто да ги покажеш тях, 15-16-годишни, но вече завинаги и безнадеждно погубени, „бита карта”, „игра, която не си заслужава свещите”. Не било така, както казвам ли, жестоко било? Погледнете мазохистичното удоволствие, с което пеят „едно ми чедо говедо” и прогледнете: те са жертвите, а скръбта е за майка им, не на учителката… пък сетне ми говорете за жестокост, понеже жестокостта не е моята….http://www.youtube.com/watch?v=vVvstlQIQNc Прочее, не стига, дето дете стреля с газов пистолет в 18-то неодавна, но днес и отец влязъл в училище… да си постреля. Тормозели били детето му - Баща на петокласничка нахлува с пистолет в училище в пловдивско село - http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=40276
Пак днес, на Велики вторник, простреляли 42-годишен мъж в центъра на София, посред тази тежка буря, чиито знаци трудно четем, понеже не ни е дадено. Ей така, както изглежда, за забавление го простреляли. Купон да става, да се веселят децата - http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1190277
А какво да кажем за комунистите (тъй-тъй, няма БСП, it’s only БКП) с окървавените ръчички и сенките на кукловодите, които прозират зад юродивите им гърбове. За синовете и внучетата от „духовното коляно” на Павлик Морозов – кого да цитирам първи - Станишев ли, Пръмова/Кунева ли, или един смешник, когото българите наричат „цар” и който плю, на костите на баща си плю, с убийците на баща си лигави бърни и прегърна заради шепа имоти със съмнителен статут.
Както е ясно и както отказах да гледам, жалката им оргия беше разиграна баш в Страстната седмица, така щото – мислеха си богопротивните - малцината оцелели, улисани в същественото, в свещта, в храма и размисъла, да не разберат, че пак се сговарят и търгуват зад гърба им, че срамно и греховно търгуват на Велики понеделник, а храмът е празен и няма кой да разгони търговците. По комунистически хитро, нали?
Както е ясно, и както отказвам да мисля, на Велики вторник пак ни зашлевиха и се подгавриха с нас, гнусливите. И наместо „левия вектор” (повръща ми се), радикалните структурни и персонални промени, обещани с кокошкарска и нетрезва храброст от „хлапето” Станишев, ни поднесоха други галеници на мафията: „горската крадла”, мазният Михов, продажният неслучил се лечител – http://dnevnik.bg/show/?storyid=488414
ДПС, НДСВ и БКП „ЖЕРТВАЛИ”, те в Страстната седмица „жертвали” само по един министър, богопротивните мишоци ньедни! И недоразпнатият разбойник, според слуховете, тържествува - http://dnevnik.bg/show/?storyid=488572
Аз съм много далеч от това да мисля, че в Страстната седмица трябва да правим друго освен да мислим за Жертвата, и не жаждата за някаква примитивна мъст на зяпачите води нехарактерно патетичните ми и лишени от смях думи днес: айде моля, вие, оксиморони, „медийни интелектуалци”, не ме занимавайте баш сега със себе си, защото твърде много слово прахосахте поради сребърниците, които своите ви казват, че Румен Петков платил бил на социолози и политолози и други очевидно немного умни или експертни хора - http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1189475
Но смятам, че небесата, които Великден разтваря дори за незаслужилите, че говорът, който оглася дори празния храм, би трябвало да вразуми и засрами поне малцината, макар и по човешки неправедни.
Следващото знае много добре, че едно е Храмът, а друго Парламентът, че едно е тукашното, а непостижимо друго отвъдното. Но все пак, и накрая (а краят наближава), ако отвъдните хоризонти не пръскат светлина над тукашната земя, ако гОвори от другаде не достигат до глухите уши и ако няма отвъд, а навсякъде се хили жадната паст на галевци, то нищо няма смисъл.
А безсмислието е грях.
Времето на тристранната коалиция, както вече писах, необратимо изтече.
Но днешната българска опозиция, както и да се именува тя, и колкото и по човешки дефектна да е, има броени дни. И камбаната бие. За тях.
Няма политика, няма ход, няма тактика и мисъл „готови ли сме, или не”, няма уфлянкване, сметки и опит да подминеш горчивата чаша, угрижен в тукашното. Или-или е станало „в блатото при Черно море” - http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,3281996,00.html
На Велики Четвъртък, казват, трябвало да се гласува „новото правителство”. С жестока безкомпромисност това, което днес се именува днешна българска опозиция, трябва да излезе от Парламента. И да откаже в жест на безкрайна, почти телесна погнусеност да участва в тази неприлична оргия посред поста и бдението.
Независимо дали печели или губи, независимо дали ще влезе или не в следващия български Парламент, днешната българска опозиция трябва активно да откаже и да напусне Парламента.
На Велики четвъртък на едни е жертвата, а на други - Юдовството.
И ако дори най-любимите ми български опозиционери, при цялата си човешка неперфектност, не намерят сили да излязат от Парламента след броени дни, то на следващите избори Юдата ще съм аз.
А вече платеният членски внос, ще е последната лепта пред олтара на остатъчната социална смисленост.
И това го казва фанатик в политическите си пристрастия.
сряда, 23 април 2008 г.
За гнусливостта: Страстната седмица на опозицията
След думите на моята състудентка и приятелка Верина мога само да замълча:
петък, 18 април 2008 г.
Tecktonik (tck)
[видео]
Знак за предстоящото у нас развитие на tecktonik е онзиденшната статия на "Дневник", макар и доста повърхностна - "Тектоник мания завладява клубния живот в Европа". Започнал като стил на танцуване в парижките предградия, развил се и като музикален стил, tecktonik, наричан още tck, е нова градска субкултура - постмодерен микс от стил на танцуване, мода и движение. Творческият сблъсък на различни субкултури е като сблъсъка на тектонични плочи, създаващи нови земни форми, откъдето иде и името tecktonik.
Като стил на музика и на танц tck е микс от брейк, хип-хоп, рейв, електронни стилове - хаус, транс, хардстайл, без ясни правила, т.е. с огромни възможности за самоизразяване; а като мода - от стиловете на 50-те години, пънка и рейва. Неоновите цветове се съчетават с черно-бели. Косите са къси, сресани назад и нагоре, често се използва брилянтин или гел. Джинсите са тесни (но не впити), няма ги огромните безформени гащи и размъкнати суичъри на хип-хопа. Впечатляващи, но не задължителни аксесоари са средношироките кожени колани с големи, но не огромни и екстравагантни катарами и неоновите дълги ръкавици, светеши в тъмнината, който може да са хванати с лента за ръка. Символите са блестящо ярки звезди и черепи върху лицето, дрехите и аксесоарите.
Като ценности и стил на живот tecktonik толерира свободата на самоизразяване, социалното расовото и джендър равенството (за разлика например от елитаристкото техно и черния мъжки хип-хоп на гетото) и подобно на диското е съвършено аполитичен. Празничната tck сцена на самоизразяване, свобода и групово преживяване не е свързана със синтетичните психостимуланти (екстази, MDMA) на рейв и транс културата, алкохола и бирата на пънка; любими са енергийните напитки. Подобно на брейка, tck e силно атлетичен, което изисква сериозна физическа тренировка. Tecktonic момчетата и момичетата са предимно във възрастта 16-20 от средната и работническата класа с всякакъв цвят на кожата, танцуващи както в клубовете, така и на улицата, които са родени и израснали с медийната и Интернет културата. Любителските видеозаписи, разпространявани в нета, са интегрална част от tecktonic движението,без Youtube и Google Video то не би се разпространило толкова бързо и вероятно щеше да остане маргинален парижки феномен.
Видеосамоучители по tck на английски и френски: Learn How To Tecktonik
Знак за предстоящото у нас развитие на tecktonik е онзиденшната статия на "Дневник", макар и доста повърхностна - "Тектоник мания завладява клубния живот в Европа". Започнал като стил на танцуване в парижките предградия, развил се и като музикален стил, tecktonik, наричан още tck, е нова градска субкултура - постмодерен микс от стил на танцуване, мода и движение. Творческият сблъсък на различни субкултури е като сблъсъка на тектонични плочи, създаващи нови земни форми, откъдето иде и името tecktonik.
Като стил на музика и на танц tck е микс от брейк, хип-хоп, рейв, електронни стилове - хаус, транс, хардстайл, без ясни правила, т.е. с огромни възможности за самоизразяване; а като мода - от стиловете на 50-те години, пънка и рейва. Неоновите цветове се съчетават с черно-бели. Косите са къси, сресани назад и нагоре, често се използва брилянтин или гел. Джинсите са тесни (но не впити), няма ги огромните безформени гащи и размъкнати суичъри на хип-хопа. Впечатляващи, но не задължителни аксесоари са средношироките кожени колани с големи, но не огромни и екстравагантни катарами и неоновите дълги ръкавици, светеши в тъмнината, който може да са хванати с лента за ръка. Символите са блестящо ярки звезди и черепи върху лицето, дрехите и аксесоарите.
Като ценности и стил на живот tecktonik толерира свободата на самоизразяване, социалното расовото и джендър равенството (за разлика например от елитаристкото техно и черния мъжки хип-хоп на гетото) и подобно на диското е съвършено аполитичен. Празничната tck сцена на самоизразяване, свобода и групово преживяване не е свързана със синтетичните психостимуланти (екстази, MDMA) на рейв и транс културата, алкохола и бирата на пънка; любими са енергийните напитки. Подобно на брейка, tck e силно атлетичен, което изисква сериозна физическа тренировка. Tecktonic момчетата и момичетата са предимно във възрастта 16-20 от средната и работническата класа с всякакъв цвят на кожата, танцуващи както в клубовете, така и на улицата, които са родени и израснали с медийната и Интернет културата. Любителските видеозаписи, разпространявани в нета, са интегрална част от tecktonic движението,без Youtube и Google Video то не би се разпространило толкова бързо и вероятно щеше да остане маргинален парижки феномен.
Видеосамоучители по tck на английски и френски: Learn How To Tecktonik
четвъртък, 17 април 2008 г.
събота, 12 април 2008 г.
Не сме народ, не сме народ, а мърша*
Чета новините днес и се чудя абе съвсем ли оглупяхме или ни правят на глупави? Цитирам:
Младен Михалев, по известен като Маджо не е идвал в България след 18 март тази година, научи БГНЕС по повод на неофициални информации, че той е в страната.
Разследващите случая на убийството на писателя Георги Стоев са поискали проверка от полицията дали Маджо е влизал в страната след 18 март.
Установено е по компютърните регистри, че няма влизане на Михалев в България след тази дата. Раследващите са искали да установят дали Михалев е в страната, за да бъде той разпитан по случая с Георги Стоев. След убийството на Стоев на 7-ми април тази година градският прокурор Николай Кокинов заяви, че няма проблем да бъдат разпитани Младен Михалев и Любен Гоцев. Стоев е имал две срещи през есента на 2006 година с прокурора Чавдар Ангелов, на които са присъствали и служители на МВР.
Тогава Стоев бил поставил условието арест за Маджо, след което той ще даде показания за престъпността. Според прокуратурата Стоев не е пожелал да проговори и е отказал защита. Стоев бе убит недалеч от хотел Плиска. Той почина в края на деня въпреки хирургическата намеса в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов". Стоев имаше две огнестрелни рани в главата.
Георги Стоев е автор на няколко романа за организираната престъпност в България по време на прехода. Сред тях са: "BG Кръстника: Истинската история на Маджо, книга 1", "BG Кръстника: Маргина, Бойко и другите, книга 2", "BG Кръстника: Любен Гоцев, истинският кръстник книга 3", поредица от романи за ВИС и СИК." И въпросите са ми два:
Що меверето трябваше да чака да застрелят Стоев и по-важното защо ако запасният генерал Любен Гоцев е невинен пенсионер, меверето ще смята, че заплахата за него е реална? Алоооу, безобидният пенсионер, кво`ш`каиш, що те плашат като си невинен?
-------------------------
* по Петко Р. Славейков
Младен Михалев, по известен като Маджо не е идвал в България след 18 март тази година, научи БГНЕС по повод на неофициални информации, че той е в страната.
Разследващите случая на убийството на писателя Георги Стоев са поискали проверка от полицията дали Маджо е влизал в страната след 18 март.
Установено е по компютърните регистри, че няма влизане на Михалев в България след тази дата. Раследващите са искали да установят дали Михалев е в страната, за да бъде той разпитан по случая с Георги Стоев. След убийството на Стоев на 7-ми април тази година градският прокурор Николай Кокинов заяви, че няма проблем да бъдат разпитани Младен Михалев и Любен Гоцев. Стоев е имал две срещи през есента на 2006 година с прокурора Чавдар Ангелов, на които са присъствали и служители на МВР.
Тогава Стоев бил поставил условието арест за Маджо, след което той ще даде показания за престъпността. Според прокуратурата Стоев не е пожелал да проговори и е отказал защита. Стоев бе убит недалеч от хотел Плиска. Той почина в края на деня въпреки хирургическата намеса в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов". Стоев имаше две огнестрелни рани в главата.
Георги Стоев е автор на няколко романа за организираната престъпност в България по време на прехода. Сред тях са: "BG Кръстника: Истинската история на Маджо, книга 1", "BG Кръстника: Маргина, Бойко и другите, книга 2", "BG Кръстника: Любен Гоцев, истинският кръстник книга 3", поредица от романи за ВИС и СИК." И въпросите са ми два:
Що меверето трябваше да чака да застрелят Стоев и по-важното защо ако запасният генерал Любен Гоцев е невинен пенсионер, меверето ще смята, че заплахата за него е реална? Алоооу, безобидният пенсионер, кво`ш`каиш, що те плашат като си невинен?
-------------------------
* по Петко Р. Славейков
Още колко загубени поколения?
На вчерашния протест срещу мафиотската държава се събраха я има, я няма двестатина човека. На подобни протести в Испания срещу баскската терористична организация ЕТА излизат няколко десетки хиляди души.Като разделим близо 500 хиляди, аре - може и 200 хиляди на 200, ще получим колко години ни трябват за да съзреем до гражданското съзнание на испанците. Много? Едно поколение беше жертвано за прехода (хората на 30-35 години към 1989 г.), сега се оказва, че и следващите две поколения са губещи. Ъм?
Сергей: РП го държи с хомокомпромат?
Не мислех, че ще кажа някога това, но държавното безобразие ме кара да мисля, че е добре поне хората, които четат блогове, да го знаят. Иде реч за хомосексуални отношения. Между другото пояснявам, че не приемам понятието "хомосексуализъм", защото... абе по тая логика защо не говорим за "хетеросексуализъм"?
Сериозно казано, това с кого си ляга някой няма никаква връзка с личността му. Та като казах "личността" да си дойда на думата. Сергей Станишев определено ми импонира. Не само ми харесва като личност, но и мисля, че е кадърен упревленец. Обаче напоследък се замислям не трябва ли да казвам "беше"? Самоубийствената му защита на Румен Петков е причина за размисъла ми. Публична тайна са пълзящите из форумите слухове за неговите гей връзки с Кристиян Вигенин. Не знам за Вигенин, но знам със сигурност друго:
Бившата ми приятелка (тези, които четат отдавна блога ми, знаят, че съм бисексуална) ми каза в началото на връзката ни, че е имала една съвместна нощ с Елена Йончева. На учудения ми въпрос за Сергей (тогава той още беше никой) тя ми даде за пример собствените си два брака - твърда лесбийка, тя се бе омъжвала два пъти. Обаче и двамата й съпрузи бяха твърди гейове. Не бисексуални, а гейове. Тя ми обясни, че това често се практикува сред гейовете с приличен социален статус с цел да се неутрализират, поне официално, съмненията за гей връзки.
Не ми се искаше досега да пиша за това, но безумията на БСП с престъпността ме карат да мисля, че евентуалните гей връзки на министър-председателя не са, и не бива да са само обект на клюки.
Сериозно казано, това с кого си ляга някой няма никаква връзка с личността му. Та като казах "личността" да си дойда на думата. Сергей Станишев определено ми импонира. Не само ми харесва като личност, но и мисля, че е кадърен упревленец. Обаче напоследък се замислям не трябва ли да казвам "беше"? Самоубийствената му защита на Румен Петков е причина за размисъла ми. Публична тайна са пълзящите из форумите слухове за неговите гей връзки с Кристиян Вигенин. Не знам за Вигенин, но знам със сигурност друго:
Бившата ми приятелка (тези, които четат отдавна блога ми, знаят, че съм бисексуална) ми каза в началото на връзката ни, че е имала една съвместна нощ с Елена Йончева. На учудения ми въпрос за Сергей (тогава той още беше никой) тя ми даде за пример собствените си два брака - твърда лесбийка, тя се бе омъжвала два пъти. Обаче и двамата й съпрузи бяха твърди гейове. Не бисексуални, а гейове. Тя ми обясни, че това често се практикува сред гейовете с приличен социален статус с цел да се неутрализират, поне официално, съмненията за гей връзки.
Не ми се искаше досега да пиша за това, но безумията на БСП с престъпността ме карат да мисля, че евентуалните гей връзки на министър-председателя не са, и не бива да са само обект на клюки.
Как САЩ укриваха надуващия се финансов балон: Манипулирането на инфлацията
Разглеждайки американската криза на второкласните ипотечни облигации, описах как Федералният резерв (Фед) укриваше информацията за нарастващите широки пари (М3). Сега се спирам на втория важен механизъм, чрез който властите криеха от публиката надуващия се ценови балон: манипулацията с инфлацията.
Откъм средата на 90-те години на миналия век Бюрото по труда промени методиката за изчисляване на инфлацията, и отгоре на всичко я промени така, че тя стана гъвкава, сиреч всяка година може да е различна, което прави невъзможно сравняването на данните за различни години. Причината за промяната през 1996 г. бяха нарасналите федерални плащания по социалните програми. Техният размер зависи пряко от инфлацията, следователно тя трябва да бъде намалена. Сенатската комисия Боскин препоръча да се въведат промени в методиката за измерване на индекса на потребителските цени (ИПЦ), т.е. на инфлацията, и препоръките й бяха приети.
1. Субституция (заместване)
Същността е, че стоки от потребителската кошница, чиято цена се е повишила значително, се изхвърлят от кошницата и вместо тях се смятат по-евтини стоки. Идеята на субституцията цинично директно е обяснена от тогавашния шеф на Фед Алън Грийнспан: Ако цената на пържолите се повиши, то хората, които ядат пържоли, ще ги заместят с хамбургери, следователно трябва да смятаме цената на хамбургерите. В резултат на тази хватка от кошницата "изчезват" стоките с най-силно променящи се цени - храните и горивата.
2. Геометрично вместо аритметично претегляне
Допреди 1996 г. теглото на дадена стока в кошницата е в аритметична пропорция според количеството му в кошницата, а след това се изчислява геометрично, сиреч колкото повече поскъпва стоката, толкова по-малък дял има тя в кошницата. Графика, илюстрираща разликата в двете методики:
Очевидно е, че ИПЦ на първата графика (с използването на геометрично претегляне) бележи по-ниски нива.
3. И тук идваме до най-големия фокус-бокус - hedonic adjustment. Не знам как да го преведа, може би оценяване на удоволствието? Идеята е, че повишаването на цените на ред стоки не е обикновено повишаване, а е резултат на повишаването на качеството им. Звучи малко магьоснически, затова да видим конкретния пример: телевизорите. Обикновен цветен телевизор струва 369$ в магазина. Обаче този телевизор е с екран 2 инча по-голям от предишния модел на същата фирма и с някаква джаджа повече в дистанционното. В драстично циничните случаи се оценява и промяната в дизайна. Оттук следва заключението, че повишаването на цената отразява повишаването на качеството, тоест не бива да се смята цялото повишение. И оттук пък тръгва едно феноменално фокусничество за изчисляване цената на подобрението. Като краен резултат в примера с нашия телевизор излиза, че в потребителската кошница той се смята като 280$ и очевидно инфлацията намалява. Вярно е, че в магазина пак трябва да платите 369$ и продавачът ще ви се изхили, ако му споменете нещо като hedonic adjustment.
Има и още няколко по-дребни хватки, но тези основни са показателни. Само си представете, че в БГ инфлацията се изчисляваше с геометрично претегляне и с hedonic adjustment - ами то направо нямаше да има такава. Затова имам предложение към управляващата коалиция - да въведат американската методика за изчисляване на инфлацията, нали САЩ са новият ни голям брат, и по този начин да прекратят всякакви нездрави представи у повереното им народонаселение, че инфлацията се била била увеличавала.
За мазохистите - подробно обяснение за hedonic adjustment на университетските учебници Hedonic Quality Adjustment Methods for College Textbooks in the U.S. CPI и базисно инфо за методиката - Quality Adjustment of Goods Price Index Using Hedonic Regression Model
Откъм средата на 90-те години на миналия век Бюрото по труда промени методиката за изчисляване на инфлацията, и отгоре на всичко я промени така, че тя стана гъвкава, сиреч всяка година може да е различна, което прави невъзможно сравняването на данните за различни години. Причината за промяната през 1996 г. бяха нарасналите федерални плащания по социалните програми. Техният размер зависи пряко от инфлацията, следователно тя трябва да бъде намалена. Сенатската комисия Боскин препоръча да се въведат промени в методиката за измерване на индекса на потребителските цени (ИПЦ), т.е. на инфлацията, и препоръките й бяха приети.
1. Субституция (заместване)
Същността е, че стоки от потребителската кошница, чиято цена се е повишила значително, се изхвърлят от кошницата и вместо тях се смятат по-евтини стоки. Идеята на субституцията цинично директно е обяснена от тогавашния шеф на Фед Алън Грийнспан: Ако цената на пържолите се повиши, то хората, които ядат пържоли, ще ги заместят с хамбургери, следователно трябва да смятаме цената на хамбургерите. В резултат на тази хватка от кошницата "изчезват" стоките с най-силно променящи се цени - храните и горивата.
2. Геометрично вместо аритметично претегляне
Допреди 1996 г. теглото на дадена стока в кошницата е в аритметична пропорция според количеството му в кошницата, а след това се изчислява геометрично, сиреч колкото повече поскъпва стоката, толкова по-малък дял има тя в кошницата. Графика, илюстрираща разликата в двете методики:
Очевидно е, че ИПЦ на първата графика (с използването на геометрично претегляне) бележи по-ниски нива.3. И тук идваме до най-големия фокус-бокус - hedonic adjustment. Не знам как да го преведа, може би оценяване на удоволствието? Идеята е, че повишаването на цените на ред стоки не е обикновено повишаване, а е резултат на повишаването на качеството им. Звучи малко магьоснически, затова да видим конкретния пример: телевизорите. Обикновен цветен телевизор струва 369$ в магазина. Обаче този телевизор е с екран 2 инча по-голям от предишния модел на същата фирма и с някаква джаджа повече в дистанционното. В драстично циничните случаи се оценява и промяната в дизайна. Оттук следва заключението, че повишаването на цената отразява повишаването на качеството, тоест не бива да се смята цялото повишение. И оттук пък тръгва едно феноменално фокусничество за изчисляване цената на подобрението. Като краен резултат в примера с нашия телевизор излиза, че в потребителската кошница той се смята като 280$ и очевидно инфлацията намалява. Вярно е, че в магазина пак трябва да платите 369$ и продавачът ще ви се изхили, ако му споменете нещо като hedonic adjustment.
Има и още няколко по-дребни хватки, но тези основни са показателни. Само си представете, че в БГ инфлацията се изчисляваше с геометрично претегляне и с hedonic adjustment - ами то направо нямаше да има такава. Затова имам предложение към управляващата коалиция - да въведат американската методика за изчисляване на инфлацията, нали САЩ са новият ни голям брат, и по този начин да прекратят всякакви нездрави представи у повереното им народонаселение, че инфлацията се била била увеличавала.
За мазохистите - подробно обяснение за hedonic adjustment на университетските учебници Hedonic Quality Adjustment Methods for College Textbooks in the U.S. CPI и базисно инфо за методиката - Quality Adjustment of Goods Price Index Using Hedonic Regression Model
четвъртък, 10 април 2008 г.
Георги Стоев - нЕкои спомени и размисли
Убийството на Георги Стоев ме накара да се върна към нещо, което бих искала да забравя. Младите не знаят, а сторите не помнят, че в края на 1995 г. нападнах публично светлата личност Андрей Луканов. В интервю за "Свободна Европа" казах, че лицето ме шантажира с досие и ме заплашва с физическа разправа. Казах още, че той е бащата на групировките, на бухалките."Великият". Бъдещият борец за истината Коритаров цензурира интервюто ми (то беше на запис) и обясни това с факта, че нямал аргументи за твърденията ми. Георги Стоев освети връзката БСП-престъпност. И го застреляха. Познайте кой? Не е трудно. След разкритията на Георги Стоев за сивия кардинал о.з.ген. Любен Гоцев последният процеди - "Да си носи разкритията в гроба". Е, заповедта на генерала бе изпълнена. А с мен, генерали, какво ще правите?
сряда, 9 април 2008 г.
Народът срещу мафията - 11 април, петък
От Йовко:
Гражданска инициатива „Справедливост” призовава всички честни българи в петък, 11 април 2008 година от 17:30 часа на площад “Независимост” (пред Президентството) на граждански протест - “НАРОДЪТ СРЕЩУ МАФИЯТА”.
Гражданска инициатива „Справедливост” призовава всички честни българи в петък, 11 април 2008 година от 17:30 часа на площад “Независимост” (пред Президентството) на граждански протест - “НАРОДЪТ СРЕЩУ МАФИЯТА”.
Враждебното завземане на Yahoo от Microsoft - 2
На коментара на nmmm.nu в предишния предишния ми пост за враждебното завземане (hostile takeover) - точно го дефинирах, справка - http://money.howstuffworks.com/hostile-takeover2.htm
Механизмът на враждебното завземане чрез proxy fight е, че компанията агресор се обръща (най-често писмено) към милионите акционери, убеждавайки ги да сменят борда на директорите на жертвата (очевидно с такива, които ще приемат офертата). Акулата е облекчена от това, че значима част от тях са институционални инвеститори, но от друга страна убеждаването им няма да е лесно, тъй като повечето са базирани в Силиконовата долина технологични компании, които не са са склонни да се водят преди всичко от борсовите показатели. Какво става с
Мениджърите на компанията-жертва?
Ако завземането е успешно, тях ги изхвърлят от борда на директорите. Иронично е обаче, че ако успеят да отбият враждебното завземане, се оказват по-застрашени, тъй като е възможно отделни акционери, оценяващи позитивно сливането на компаниите, да съдят членовете на стария борд за умишлено управление във вреда на акционерите. Но със сериозни проблеми ще се сблъска и Micrоsoft.
Софтуерната интеграция
на двете компании е твърде сложна, тъй като те имат различна логистика и различна корпоративна култура. Yahoo работи основно със софтуер с отворен код (Apache, Linux и PHP), а Microsoft - със собственическите Windows Server, SQL Server, .NET и IIS. Разработчиците за Yahoo (голяма част външни), не обичат Microsoft и повечето ще прекъснат отношенията си. За съжаление мисля, че монополистът пет пари не дава за това, защото ще мигрира завзетия Yahoo към своята собственическа платформа. Което обаче няма да е леко и бързо. Всички PHP приложения трябва да се пренапишат на .NET, Linux - заместен с Windows, а Apache - с IIS. Със собственическия софтуер е свързан донякъде и следващият проблем:
Различната корпоративна култура
Гъвкавият и стимулиращ творчеството модел на Yahoo трябва бъде заменен с фабрично-конвейерната структура на Microsoft, което освен в организационни трудности, ще резултира и в качеството на софта. Най-големият въпрос обаче са
Търговските марки
Очевидно хищникът няма да посегне на марката Yahoo, но какво ще прави с другите марки (някои от които по-квалитетни) - невероятно популярния имидж хостинг Flickr, социалната мрежа Delicious (del.icio.us) и набиращия мощ Yahoo Desktop Search? Да не говоря за "дреболии" като Yahoo Mail и Yahoo Music, като първият сървис ни връща към проблема с пренаписването на код. Но как ще реагират крайните потребители на промяната на марките е невъзможно да се прогнозира. Също както реакцията на друг клас потребители - рекламодателите. Защото те може би най-много мотивират Microsoft за нападението . Дали редмънтската компания ще успее да удържи
Рекламата - обем и модел ?
Това е най-големият актив, настървил хищника. И докато софтуерните, корпоративните и маркетинговите промени са вътрешни (сиреч подлежащи на управление и контрол), то реакцията на рекламодателите е нещо неизвестно и невъзможно за прогнозиране.
Така че с две думи - според мен Microsoft успешно ще завземе Yahoo, обаче това ще го сблъска оттам нататък с огромни въпроси и проблеми и мисля, че няма успешно да се справи с тях, защото потребителите все пак не са съвсем маймуни.
Механизмът на враждебното завземане чрез proxy fight е, че компанията агресор се обръща (най-често писмено) към милионите акционери, убеждавайки ги да сменят борда на директорите на жертвата (очевидно с такива, които ще приемат офертата). Акулата е облекчена от това, че значима част от тях са институционални инвеститори, но от друга страна убеждаването им няма да е лесно, тъй като повечето са базирани в Силиконовата долина технологични компании, които не са са склонни да се водят преди всичко от борсовите показатели. Какво става с
Мениджърите на компанията-жертва?
Ако завземането е успешно, тях ги изхвърлят от борда на директорите. Иронично е обаче, че ако успеят да отбият враждебното завземане, се оказват по-застрашени, тъй като е възможно отделни акционери, оценяващи позитивно сливането на компаниите, да съдят членовете на стария борд за умишлено управление във вреда на акционерите. Но със сериозни проблеми ще се сблъска и Micrоsoft.
Софтуерната интеграция
на двете компании е твърде сложна, тъй като те имат различна логистика и различна корпоративна култура. Yahoo работи основно със софтуер с отворен код (Apache, Linux и PHP), а Microsoft - със собственическите Windows Server, SQL Server, .NET и IIS. Разработчиците за Yahoo (голяма част външни), не обичат Microsoft и повечето ще прекъснат отношенията си. За съжаление мисля, че монополистът пет пари не дава за това, защото ще мигрира завзетия Yahoo към своята собственическа платформа. Което обаче няма да е леко и бързо. Всички PHP приложения трябва да се пренапишат на .NET, Linux - заместен с Windows, а Apache - с IIS. Със собственическия софтуер е свързан донякъде и следващият проблем:
Различната корпоративна култура
Гъвкавият и стимулиращ творчеството модел на Yahoo трябва бъде заменен с фабрично-конвейерната структура на Microsoft, което освен в организационни трудности, ще резултира и в качеството на софта. Най-големият въпрос обаче са
Търговските марки
Очевидно хищникът няма да посегне на марката Yahoo, но какво ще прави с другите марки (някои от които по-квалитетни) - невероятно популярния имидж хостинг Flickr, социалната мрежа Delicious (del.icio.us) и набиращия мощ Yahoo Desktop Search? Да не говоря за "дреболии" като Yahoo Mail и Yahoo Music, като първият сървис ни връща към проблема с пренаписването на код. Но как ще реагират крайните потребители на промяната на марките е невъзможно да се прогнозира. Също както реакцията на друг клас потребители - рекламодателите. Защото те може би най-много мотивират Microsoft за нападението . Дали редмънтската компания ще успее да удържи
Рекламата - обем и модел ?
Това е най-големият актив, настървил хищника. И докато софтуерните, корпоративните и маркетинговите промени са вътрешни (сиреч подлежащи на управление и контрол), то реакцията на рекламодателите е нещо неизвестно и невъзможно за прогнозиране.
Така че с две думи - според мен Microsoft успешно ще завземе Yahoo, обаче това ще го сблъска оттам нататък с огромни въпроси и проблеми и мисля, че няма успешно да се справи с тях, защото потребителите все пак не са съвсем маймуни.
вторник, 8 април 2008 г.
Microsoft започва враждебно завземане (hostile takeover) на Yahoo
След като Yahoo не прие офертата на Microsoft на стойност 44 млрд. долара, компанията на Бил Гейтс даде триседмичен ултиматум, заплашвайки, че ако не бъде приета офертата, ще се обърне директно към акционерите на Yahoo, т.е. ще започне враждебно завземане (hostile takeover) чрез битка за представителство (proxy fight). Какво означава това?
Враждебно завземане (hostile takeover)
е придобиване на компанията А от компанията В въпреки отказа на мениджърите да приемат офертата на В за доброволно поглъщане или сливане. Има два варианта на враждебно завземане:
Tender offer - търгово предложение
Компанията-агресор оферира публично, че купува акции на жертвата на цена, по-висока от борсовата (офертата е публична и цената на акция е фиксирана).
Proxy fight - битка за представителство
Компанията-агресор започва да убеждава акционерите да сменят мениджърите на жертвата (които не приемат офертата за доброволно изяждане) с такива, които ще я приемат. Разбира се, термините "агресор", "жертва", "изяждане" не се използват в изискания речник на корпоративните взаимоотношения.
Явлението "враждебно завземане" е характерна черта на
Англосаксонския капитализъм
развило се през последните две десетилетия на миналия век. В континентална Европа това е изключение, всъщност май го няма. Иде реч за фундаментална разлика между двата модела на съвременен капитализъм. При англосаксонския е разкъсана взаимообвързаността между собствеността и управлението на капитала от една страна, и реалните икономически резултати (производство на стоки и услуги), защото акционерите се интересуват единствено от борсовата цена на акциите (и свързаните с тях дивиденти), а тя зависи преди всичко от краткосрочните цени - тримесечният период е важна граница за оценка на борсовата цена на една компания, респективно серия от два-три-четири еднопосочни резултата създават ясен тренд (тенденция). Ако акциите на компанията спадат няколко тримесечия, инвеститорите започват да се отдръпват, сиреч продават акции, от което цената на акциите пада, съответно падат ред други важни за компанията показатели - например кредибилност , пазарни позиции и пр. Поради това мениджмънтът е ориентиран преди всичко към тримесечните показатели, дългосрочният му хоризонт е 4-5-6 тримесечни периода, сиреч година и повече. Разбираемо - ако за няколко месеца те не осигуряват доход на акционерите , значи да го духат. Гоненето на краткосрочни печалби в крайния си вид може да доведе до
Фалшифициране на финансовите резултати
(видни от отчетите и балансите), осъществявано в комбина с одиторските фирми. Банкрутът на "Enron" породи неприятни въпроси за световноизвестната Arthur Andersen, която години наред даваше перфектни оценки на "Enron" - аджеба, знаела ли е за подправените резултати. Ако не е знаела, значи за нищо не става, ако е знаела, значи иде реч за далавера. Разбира се, пешкира опраха "бушони", които макар и топмениджъри на "Enron", не биха могли да осъществят сами грандиозната далавера, за държавните протекции на "Enron" пък да става и дума.
Крахът на "Еnron"
e очеизваждащ пример за тенденцията към непродуктивност на англосаксонския капитализъм - пазарът се абсолютизира за сметка на елементарната икономическата логика. Една стратегическа инвестиция изисква ресурс, който не дава бърза възвращаемост. Но акционерите искат конкретни пари - значи дай да гоним високи краткосрочни резултати. Майната й на стратегията. Я съм мениджър тогава, я не - да му мислят управляващите, а акционерите също искат висока цена на акциите, респ. на дивидентите сега. Това е благодатната почва за враждебното завземане чрез proxy fight - агресорът убеждава акционерите да сменят мениджърите с други , които ще направят доброволното сливане или поглъщане.
Смята се, че враждебното завземане чрез битка за представителство е трудна и скъпа операция - 60-65% от подобни битки завършват с успех.Тоест акционерите се събират и решават да сменят борда на директорите. Ако мениджърите загубят битката, съдбата им е ясна - изхвърлени са от управлението. Парадоксален обаче е фактът, че ако мениджърите спечелят proxy fight, се излагат на по-голяма опасност - много вероятни са съдебни искове от атционери за умишлено пропуснати ползи, т.е. огромни обезщетения плюс евентуални криминални обвинения.
Враждебно завземане (hostile takeover)
е придобиване на компанията А от компанията В въпреки отказа на мениджърите да приемат офертата на В за доброволно поглъщане или сливане. Има два варианта на враждебно завземане:
Tender offer - търгово предложение
Компанията-агресор оферира публично, че купува акции на жертвата на цена, по-висока от борсовата (офертата е публична и цената на акция е фиксирана).
Proxy fight - битка за представителство
Компанията-агресор започва да убеждава акционерите да сменят мениджърите на жертвата (които не приемат офертата за доброволно изяждане) с такива, които ще я приемат. Разбира се, термините "агресор", "жертва", "изяждане" не се използват в изискания речник на корпоративните взаимоотношения.
Явлението "враждебно завземане" е характерна черта на
Англосаксонския капитализъм
развило се през последните две десетилетия на миналия век. В континентална Европа това е изключение, всъщност май го няма. Иде реч за фундаментална разлика между двата модела на съвременен капитализъм. При англосаксонския е разкъсана взаимообвързаността между собствеността и управлението на капитала от една страна, и реалните икономически резултати (производство на стоки и услуги), защото акционерите се интересуват единствено от борсовата цена на акциите (и свързаните с тях дивиденти), а тя зависи преди всичко от краткосрочните цени - тримесечният период е важна граница за оценка на борсовата цена на една компания, респективно серия от два-три-четири еднопосочни резултата създават ясен тренд (тенденция). Ако акциите на компанията спадат няколко тримесечия, инвеститорите започват да се отдръпват, сиреч продават акции, от което цената на акциите пада, съответно падат ред други важни за компанията показатели - например кредибилност , пазарни позиции и пр. Поради това мениджмънтът е ориентиран преди всичко към тримесечните показатели, дългосрочният му хоризонт е 4-5-6 тримесечни периода, сиреч година и повече. Разбираемо - ако за няколко месеца те не осигуряват доход на акционерите , значи да го духат. Гоненето на краткосрочни печалби в крайния си вид може да доведе до
Фалшифициране на финансовите резултати
(видни от отчетите и балансите), осъществявано в комбина с одиторските фирми. Банкрутът на "Enron" породи неприятни въпроси за световноизвестната Arthur Andersen, която години наред даваше перфектни оценки на "Enron" - аджеба, знаела ли е за подправените резултати. Ако не е знаела, значи за нищо не става, ако е знаела, значи иде реч за далавера. Разбира се, пешкира опраха "бушони", които макар и топмениджъри на "Enron", не биха могли да осъществят сами грандиозната далавера, за държавните протекции на "Enron" пък да става и дума.
Крахът на "Еnron"
e очеизваждащ пример за тенденцията към непродуктивност на англосаксонския капитализъм - пазарът се абсолютизира за сметка на елементарната икономическата логика. Една стратегическа инвестиция изисква ресурс, който не дава бърза възвращаемост. Но акционерите искат конкретни пари - значи дай да гоним високи краткосрочни резултати. Майната й на стратегията. Я съм мениджър тогава, я не - да му мислят управляващите, а акционерите също искат висока цена на акциите, респ. на дивидентите сега. Това е благодатната почва за враждебното завземане чрез proxy fight - агресорът убеждава акционерите да сменят мениджърите с други , които ще направят доброволното сливане или поглъщане.
Смята се, че враждебното завземане чрез битка за представителство е трудна и скъпа операция - 60-65% от подобни битки завършват с успех.Тоест акционерите се събират и решават да сменят борда на директорите. Ако мениджърите загубят битката, съдбата им е ясна - изхвърлени са от управлението. Парадоксален обаче е фактът, че ако мениджърите спечелят proxy fight, се излагат на по-голяма опасност - много вероятни са съдебни искове от атционери за умишлено пропуснати ползи, т.е. огромни обезщетения плюс евентуални криминални обвинения.
неделя, 6 април 2008 г.
Как САЩ укриваха надуващия се финансов балон: "Скриването" на широките пари
Спукването на ипотечния балон в САЩ (довело до глобалната финансова криза, унищожила от ноември миналата година около 150 млрд. активи от световната банкова система), e всичко друго, но не и изненада за непредубедените наблюдатели. За съжаление техните гласове досега бяха пренебрегвани както от администрацията и Федералния резерв (Фед), така и от мейнстрийм медиите. Нещо повече, властите и Фед укриваха данните за надуващия се финансово-кредитен балон от широката публика. Това ставаше по два начина - чрез манипулиране на индекса на потребителските цени (Consumer Price Index - CPI) и чрез скриване на информацията за широките пари (М3)**. Започвам с втория механизъм:
На 23 март 2006 г. Фед престана да публикува паричния агрегат М3. Обяснението беше, че той не носи съществена информация и от години насам не играе роля при определянето на паричната политика и оттук - разходите за събирането на данните и публикуването надвишават ползите от това. Също така бе спряно и публикуването на други индикатори (евродоларите, дългосрочните депозити* и репосделките), които можеха да бъдат използвани, за да се изчисли М3 на базата на другите парични агрегати. Важно е да се отбележи обаче, че Фед продължи да изчислява М3 и другите индикатори, но не ги публикуваше, което неизбежно поражда въпроса ако е толкова без значение и толкова скъпо, защо продължи да го прави?
Очевидно е, че МЗ измерва нещо важно, което обаче американските граждани и останалият свят не бива да знаят. Коя е тази толкова важна тайна? Ами общото количество долари, циркулиращи в света. По този начин не може да се разбере например количеството пари, които САЩ създават, за да финансират нарастващия си дълг. Според някои наблюдатели това решение на Фед може да се сравни само с едностранното решение на Никсън през 1971 г. да премахне конвертируемостта на долара към златото. Оттогава американската валута започна да се обезпечава единствено от доверието на останалия свят в нея. Скриването на М3 породи въпроса дали САЩ не крие от света ускоряващата се доларова печатница, помпаща инфлация в световната икономика. Като сравним компонентите на паричното предлагане в САЩ и в Еврозоната, ясно се вижда ускоряването на печатницата:
Агрегати на паричното предлагане в САЩ (1959 г. - февруари 2006 г.)
В САЩ откъм 2000-2001 г. МЗ започва ускорително да нараства спрямо М2 и минавайки психологическата граница от 1 трилион "изчезва" от официалните публикации. В Еврозоната подобна разтваряща се ножица няма.
Отварящата се ножица в САЩ поражда и един друг въпрос - за разликата между номиналния и реалния ръст на щатския БВП, т.е. за дефлатора, което ни води към директния му измерител - индекса на потребителските цени, за ще е следващия постинг. Запомнете обаче въпроса.
* Широки пари (М3) - Най-грубо казано те измерват паричното предлагане, т.е. банкнотите, емитирани от централната банка плюс всички близки заместители на парите, т.е. бързоликвидни активи (активи, които много лесно и бързо биха могли да бъдат превърнати в пари и да се използват при размяната).
** Депозитни сертификати - депозити с минимален размер 100 000 долара и минимален срок 30 дена, издавани от банките, кредитните съюзи и специфичните за САЩ спестовно-кредитни асоциации. На последните ще се спра подробно в следващ постинг.
Следва: Манипулацията с инфлацията
На 23 март 2006 г. Фед престана да публикува паричния агрегат М3. Обяснението беше, че той не носи съществена информация и от години насам не играе роля при определянето на паричната политика и оттук - разходите за събирането на данните и публикуването надвишават ползите от това. Също така бе спряно и публикуването на други индикатори (евродоларите, дългосрочните депозити* и репосделките), които можеха да бъдат използвани, за да се изчисли М3 на базата на другите парични агрегати. Важно е да се отбележи обаче, че Фед продължи да изчислява М3 и другите индикатори, но не ги публикуваше, което неизбежно поражда въпроса ако е толкова без значение и толкова скъпо, защо продължи да го прави?
Очевидно е, че МЗ измерва нещо важно, което обаче американските граждани и останалият свят не бива да знаят. Коя е тази толкова важна тайна? Ами общото количество долари, циркулиращи в света. По този начин не може да се разбере например количеството пари, които САЩ създават, за да финансират нарастващия си дълг. Според някои наблюдатели това решение на Фед може да се сравни само с едностранното решение на Никсън през 1971 г. да премахне конвертируемостта на долара към златото. Оттогава американската валута започна да се обезпечава единствено от доверието на останалия свят в нея. Скриването на М3 породи въпроса дали САЩ не крие от света ускоряващата се доларова печатница, помпаща инфлация в световната икономика. Като сравним компонентите на паричното предлагане в САЩ и в Еврозоната, ясно се вижда ускоряването на печатницата:
Агрегати на паричното предлагане в САЩ (1959 г. - февруари 2006 г.)
В САЩ откъм 2000-2001 г. МЗ започва ускорително да нараства спрямо М2 и минавайки психологическата граница от 1 трилион "изчезва" от официалните публикации. В Еврозоната подобна разтваряща се ножица няма.
Отварящата се ножица в САЩ поражда и един друг въпрос - за разликата между номиналния и реалния ръст на щатския БВП, т.е. за дефлатора, което ни води към директния му измерител - индекса на потребителските цени, за ще е следващия постинг. Запомнете обаче въпроса.
* Широки пари (М3) - Най-грубо казано те измерват паричното предлагане, т.е. банкнотите, емитирани от централната банка плюс всички близки заместители на парите, т.е. бързоликвидни активи (активи, които много лесно и бързо биха могли да бъдат превърнати в пари и да се използват при размяната).
** Депозитни сертификати - депозити с минимален размер 100 000 долара и минимален срок 30 дена, издавани от банките, кредитните съюзи и специфичните за САЩ спестовно-кредитни асоциации. На последните ще се спра подробно в следващ постинг.
Следва: Манипулацията с инфлацията
сряда, 2 април 2008 г.
Оставката на Румен Петков - и от теб зависи!
Кюкнаха за това, което е сериозно, но имам бърза работа, затова само маркирам:
Петицията е на адрес http://www.bgpetition.com/retirement-rumen_petkov/index.html
П Е Т И Ц И Я
От: ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА
ПРИЗОВАВАМЕ:
- Всички, които считат, че действията на Министъра на вътрешните работи Румен Петков са опасни и вредни за България;
- Всички, които не приемат сливането на мафията с държавата;
- Всички, които не желаят да се примирят с факта, че бандитите владеят цели градове, региони и дори цялата държава;
- Всички, за които достойнството е по-важно от страха;
- Всички, които не желаят да бъдат незаконно подслушвани и следени;
- Всички, които считат, че арогантността и наглостта на вътрешния министър демотивират редовите служители на полицията и уронват престижа на институцията;
- Всички, които не приемат човек с висящи дела за умишлени престъпления да ръководи борбата с престъпността;
- Всички, които не са съгласни компрометираният вътрешен министър да носи негативи на редовите членове на БСП;
- Всички, които смятат, че моралът, достойнството и честта трябва да са водещи в действията на всеки политик,
ДА ПОДПИШАТ ПЕТИЦИЯТА, С КОЯТО ИСКАМЕ ОСТАВКАТА НА РУМЕН ПЕТКОВ!
Вземете участие. Разнесете мълвата. Изразете мнението си.
Петицията е на адрес http://www.bgpetition.com/retirement-rumen_petkov/index.html
Три министерски оставки
Не, не става дума за вътрешният министър Румен Петков, за министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, за социалната министърка Емилия Масларова, за здравния Радослав Гайдарски, за селския Нихат Кабил, за екологичния Джевдет Чакъров, за бедствената Емел Етем, за просветния Даниел Вълчев, недай боже за самия премиер Сергей Станишев.
Говоря за некФи чуждестранни тъпанари, дето хал хабер си нямат кФо е това Изпълнително бюро, което трябва да реши, прокуратура, която трябва да провери, ДАНС, който трябва забравих какво и прочие изключително важни институции.
1. Губернаторът на Ню Йорк подаде оставка заради секс скандал. В рамките на 18 месеца, откакто е станал губернатор на Ню Йорк, Елиът Спицър е изхарчил между 40 и 80 хиляди долара за секс услуги. След като разкритията станаха ясни, Спицър се извини публично, че “не е изпълнил изискванията на семейството и обществото за морал. Не бях достоен да осъществя това, което винаги съм искал от другите”, заяви бившият губернатор.
2. Управляващата във Финландия партия Национална коалиция отстрани от длъжност външния министър Илка Канерва. Причина за уволнението е скандал със SMS съобщения, изпратени от него до стриптизьорка. Ръководителят на партията Юрки Китайнен обясни, че Канерва не се ползва с доверието и уважението, необходими, за да продължи работа на този пост.
3. Унгарският премиер социалист Ференц Дюрчани е готов да подаде оставка, ако това ще спаси управляващата коалиция.
Мисля, че е крайно време да обявим закриването на държавата България и да поискаме Евросъюзът директно да ни управлява. Протекторат България, тъй да се рече :-(
Говоря за некФи чуждестранни тъпанари, дето хал хабер си нямат кФо е това Изпълнително бюро, което трябва да реши, прокуратура, която трябва да провери, ДАНС, който трябва забравих какво и прочие изключително важни институции.
1. Губернаторът на Ню Йорк подаде оставка заради секс скандал. В рамките на 18 месеца, откакто е станал губернатор на Ню Йорк, Елиът Спицър е изхарчил между 40 и 80 хиляди долара за секс услуги. След като разкритията станаха ясни, Спицър се извини публично, че “не е изпълнил изискванията на семейството и обществото за морал. Не бях достоен да осъществя това, което винаги съм искал от другите”, заяви бившият губернатор.
2. Управляващата във Финландия партия Национална коалиция отстрани от длъжност външния министър Илка Канерва. Причина за уволнението е скандал със SMS съобщения, изпратени от него до стриптизьорка. Ръководителят на партията Юрки Китайнен обясни, че Канерва не се ползва с доверието и уважението, необходими, за да продължи работа на този пост.
3. Унгарският премиер социалист Ференц Дюрчани е готов да подаде оставка, ако това ще спаси управляващата коалиция.
Мисля, че е крайно време да обявим закриването на държавата България и да поискаме Евросъюзът директно да ни управлява. Протекторат България, тъй да се рече :-(
вторник, 1 април 2008 г.
Литературен конкурс "Оставката на министъра"
Пейо обяви конкурс за кратък разказ на тема "Какво събитие или поредица събития биха могли да доведат до оставката на министър". Наградният фонд е 1250 лв. Краен срок 10:00 часа на 08 Април 2008 г. Включвам се и аз:
Подробностите - при Пейо
Мъже
С мъжествена стъпка (и то по права линия), със строго и отговорно лице (и то неподпухнало), с присвити стоманеносиви очи (и то нечервени) вътрешният министър влезе в премиерския кабинет. Безмълвно остави един лист на бюрото и се изпъна с достойнство. Премиерът погледна листа, стана и стисна мъжки ръката на министъра. Нямаше нужда от думи (мъжете знаят защо).
На другия ден премиерът завъртя петолъчката на министъра, за да уточнят как да обявят оставката пред обществото.
- Предлагам да ти изкажа благодарности, а после...
- За кво, бе, Сергейчо?
- За мъжката постъпка.
- Аз? Мъжка постъпка?, искрено се учуди министърът.
- Оставката, която вчера подаде, е израз на...
- Ти си израз, бе, келеме, - изхили се Запалката - я си виж календара.
Със свито сърце премиерът обърна глава към стенния календар и дълго го гледа с тъп поглед. Беше втория ден на месец април.
Подробностите - при Пейо