Как САЩ укриваха надуващия се финансов балон: Манипулирането на инфлацията

Разглеждайки американската криза на второкласните ипотечни облигации, описах как Федералният резерв (Фед) укриваше информацията за нарастващите широки пари (М3). Сега се спирам на втория важен механизъм, чрез който властите криеха от публиката надуващия се ценови балон: манипулацията с инфлацията.

Откъм средата на 90-те години на миналия век Бюрото по труда промени методиката за изчисляване на инфлацията, и отгоре на всичко я промени така, че тя стана гъвкава, сиреч всяка година може да е различна, което прави невъзможно сравняването на данните за различни години. Причината за промяната през 1996 г. бяха нарасналите федерални плащания по социалните програми. Техният размер зависи пряко от инфлацията, следователно тя трябва да бъде намалена. Сенатската комисия Боскин препоръча да се въведат промени в методиката за измерване на индекса на потребителските цени (ИПЦ), т.е. на инфлацията, и препоръките й бяха приети.

1. Субституция (заместване)

Същността е, че стоки от потребителската кошница, чиято цена се е повишила значително, се изхвърлят от кошницата и вместо тях се смятат по-евтини стоки. Идеята на субституцията цинично директно е обяснена от тогавашния шеф на Фед Алън Грийнспан: Ако цената на пържолите се повиши, то хората, които ядат пържоли, ще ги заместят с хамбургери, следователно трябва да смятаме цената на хамбургерите. В резултат на тази хватка от кошницата "изчезват" стоките с най-силно променящи се цени - храните и горивата.

2. Геометрично вместо аритметично претегляне

Допреди 1996 г. теглото на дадена стока в кошницата е в аритметична пропорция според количеството му в кошницата, а след това се изчислява геометрично, сиреч колкото повече поскъпва стоката, толкова по-малък дял има тя в кошницата. Графика, илюстрираща разликата в двете методики:

Очевидно е, че ИПЦ на първата графика (с използването на геометрично претегляне) бележи по-ниски нива.

3. И тук идваме до най-големия фокус-бокус - hedonic adjustment. Не знам как да го преведа, може би оценяване на удоволствието? Идеята е, че повишаването на цените на ред стоки не е обикновено повишаване, а е резултат на повишаването на качеството им. Звучи малко магьоснически, затова да видим конкретния пример: телевизорите. Обикновен цветен телевизор струва 369$ в магазина. Обаче този телевизор е с екран 2 инча по-голям от предишния модел на същата фирма и с някаква джаджа повече в дистанционното. В драстично циничните случаи се оценява и промяната в дизайна. Оттук следва заключението, че повишаването на цената отразява повишаването на качеството, тоест не бива да се смята цялото повишение. И оттук пък тръгва едно феноменално фокусничество за изчисляване цената на подобрението. Като краен резултат в примера с нашия телевизор излиза, че в потребителската кошница той се смята като 280$ и очевидно инфлацията намалява. Вярно е, че в магазина пак трябва да платите 369$ и продавачът ще ви се изхили, ако му споменете нещо като hedonic adjustment.

Има и още няколко по-дребни хватки, но тези основни са показателни. Само си представете, че в БГ инфлацията се изчисляваше с геометрично претегляне и с hedonic adjustment - ами то направо нямаше да има такава. Затова имам предложение към управляващата коалиция - да въведат американската методика за изчисляване на инфлацията, нали САЩ са новият ни голям брат, и по този начин да прекратят всякакви нездрави представи у повереното им народонаселение, че инфлацията се била била увеличавала.

За мазохистите - подробно обяснение за hedonic adjustment на университетските учебници Hedonic Quality Adjustment Methods for College Textbooks in the U.S. CPI и базисно инфо за методиката - Quality Adjustment of Goods Price Index Using Hedonic Regression Model