Миролюба Бенатова и в."Капитал" - що за журналистика е това?

Еленко се оплака, че "24 часа" са публикували негова снимка без разрешение и без да го посочат като източник. По този повод Симион Патеев задава изключително сериозна тема за размисъл - какво да правим, когато традиционните медии ни крадат - като междувременно припомня собствения си печален опит в това отношение, както и наблюденията си върху "свободното" отношение на бг пресата към авторското право. Първо мислех да коментирам при него, но реших, че е по-добре да опиша моя опит - щото безобразно ниското ниво на традиционните медии и хората, които ги правят, е нещо, за което трябва да се говори, да се говори много и да се говори с факти.

КАК МИРОЛЮБА БЕНАТОВА МЕ ПРЕПИСА:

На 20 юли в."Капитал" публикува статия, озаглавена "Часовникът в Либия спря", в която с удивление виждам огромни пасажи от моя блог. Ядосвам се и пиша коментар във форума на "Капитал" към статията:

"От: Вени Г. [Анонимен | неутрално]
22 юли, 20:17

Хубава статия, ама защо като преписвахте буквално от мен, не го споменахте? Ето ми двата постинга от преди половин година:

http://semkiibonbonki.blogspot.com/2007/01/blog-post_9260.html
http://semkiibonbonki.blogspot.com/2007/02/blog-post_2992.html

Блогът ми е лицензиран под Creative Commons - BY - SA, т.е. преписването е разрешено, но със споменаване на първоизточника.

Не от очаквах точно от вас, капиталци :( Защото заедно с "Дневник" сте единствените нормални вестници.

И ся кво? Ще ми се извините ли в следващия си брой?"

Като натискам Enter, за пореден път осъзнавам, че гневът е лош съветник и веднага добавям:

"От: Вени Г. [Анонимен | неутрално]
22 юли, 20:20

Извинявам се - направих грешка. Преписвачите не сте вие, а външен автор - великата разследвачка на БиТиВи Миролюба Бенатова. Но публикацията е във вашия вестник, тъй че мисля, че все пак ми дължите извинение."

Тогава, преди два месеца, смятам, че "Капитал" е модерен европейски вестник, сиреч ползва си онлайн изданието за обратна връзка и ще има реакция на коментара. Детски илюзии. В следващия брой - от 27 юли, няма дори три думички в забутано микрокаренце - както бг медиите се извиняват за грешките си.


Във форума на "Капитал" обаче се появява и друг ядосан от непрофесионализма на Миролюба - любимото ми влечуго от форума на "Сега" Зе Мария:

"Зе Мария [Анонимен | гневно]
29 юли, 20:56

Бенатова не само е преписала от семките и бонбонките, но и изобщо не си е направила труда да прочете какво има в българския нет по нейните "съмнения".

Спорили сме напоително относно доказателствата по процеса в Локърби - дори и в бонбонките, по темата за Калфин. Също и тук - http://zemaria.blog.bg/viewpost.php?id=41918. Цитирали сме в постинга доста левичарски съмнения по темата в останалата преса - да ви спестя време, а не да се въздигаме. Но нас ни оставете.

Питам се, как е възможно да пишеш за нещо и да не провериш в уикепедията какво има по темата. А там е напоително обяснено - http://en.wikipedia.org/wiki/Abdelbaset_Ali_Mohmed_Al_Megrahi, а цялото разследване е описано тук - http://en.wikipedia.org/wiki/Investigation_into_the_bombing_of_Pan_Am_Flight_103

С най-скъпо платени адвокати от първата до последната минута. В отлични условия, без да е бит и разпъван на средновековни уреди, както сестрите в Либия, либиецът е осъден на всички инстанции - не само еднократно.

Питам се, каква е тая журналистика?"

ЕПИСТОЛАРНИЯ МИ РОМАН С "КАПИТАЛ"


И аз си задавам същия въпрос и сядам да пиша на главната редакторка Галя Прокопиева:

"Подател: Veny G.
До: editors[at]capital.bg
Относно: Narushenie na avtorskite mi prava ot v. Kapital
Дата: Четвъртък, 2007, Август 2 10:29:01 EEST


Уважаема госпожо Прокопиева,

В брой 29 т.г. от 20 юли в."Капитал" публикува статия, озаглавена "Часовникът в Либия спря", с подзаглавие "От съдбата на Абдел Басет ал Меграхи може би зависи свободата на българките" с автор Миролюба Бенатова, като с тази публикация нарушава авторските ми права.

Бенатова развива основната си теза - връзката между случая със сестрите в Либия и случая с осъдения за атантата в Локърби - възпроизвеждайки много пасажи от две публикации в блога ми половин година по-рано:

"Медицинските сестри и случаят Локърби" - 16 януари 2007
http://semkiibonbonki.blogspot.com/2007/01/blog-post_9260.html

"Калфин или е невежа, или е лъжец" - 6 февруари 2007
http://semkiibonbonki.blogspot.com/2007/02/blog-post_2992.html

Бенатова дори не е направила елементарни проверки, поради което е възпроизвела в статията си даже три мои грешки:

1. Непоследователното изписване на името на осъдения - и "ал Меграхи", и "Ал Меграхи".

2. Транскрипцията на името на ключовия свидетел - аз и Бенатова го транскрибираме като "Тони Гоци", а приетото у нас, което се използва във всички медии, е "Тони Гаучи".

2. Транскрипцията на наблюдателя на ООН проф. Ханс Кьолер - аз и Бенатова го изписваме "Кьохлер".

Самото възпроизвеждане на значителни/съществени части от блога ми само по себе си не е нарушение, тъй като той е лицензиран под под условията на Creative Commons Признание - Споделяне на споделеното 2.5. , което е изрично указано в блога ми. Този лиценз позволява свободно възпроизвеждане с единствено изискване да се запазват в цялост всички обозначения за авторски права върху ПРОИЗВЕДЕНИЕТО по начин, съответен на носителя или средството за разпространение или представяне, като се упомене името (или съответно псевдонима) на АВТОРА, ако е предоставено; и/или името на оригиналния автор, носител на авторските права или други страни (примерно: спонсорираща организация, издателство или издание); наименованието на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, ако е предоставено; при възможност - единния ресурсен идентификатор (ЕРИ), ако е бил указан. Пълният текст на лиценза на български тук - http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.5/bg/legalcode

Във Вашата публикация липсват името ми Невена Гюрова, псевдонима ми Вени Г. и не са упоменати като източник двете публикации в блога ми "Семки и бонбонки".

Очаквам макар със закъснение да изпълните изискванията на лиценза като публикувате в "Капитал" това, което сте пропуснали - име и източник на въпросната статия на Миролюба Бенатова.

Не искам извинение, тъй като смятам, че е налице подвеждане от страна на Бенатова, което не сте имали как да знаете. Ако тя има някакъв вид професионална съвест, би могла да ми се извини, но това, разбира се, не е Ваш проблем, тъй като тя не е Ваш служител.

С уважение,
Невена Гюрова"

Същия ден получавам отговор от първия заместник главен редактор Станка Тошева:

"Подател: Stanka Tosheva
До: 'Veny G.'
Относно: RE: Narushenie na avtorskite mi prava ot v. Kapital
Дата: Четвъртък, 2007, Август 2 16:20:22 EEST


Уважаема госпожо Гюрова,

Казусът с "нарушаването на авторските права" от нашия външен автор Миролюба Бенатова е нов за "Капитал". Затова ни е необходимо малко повече време да изясним проблема с авторката преди да решим какво точно да предприемем.

Във всички случаи обаче благодарим за полезната информация с уверението, че
случилото се в никакъв случай не е съзнателно отношение от страна на нашите
редактори.

С уважение

Станка Тошева"

След 24 дена решавам, че времето е достатъчно, за да са стигнали пеша до квартирата на Бенатова да я попитат аджеба що преписва, след което да са успяли да се върнат. Затова пиша пак:

"Подател: Veny G.
До: editors[at]@capital.bg
Относно: Capital produlzhava da narushava avtorskite mi prava
Дата: Неделя, 2007, Август 26 15:01:59 EEST

Продължавате да нарушавате авторските ми права, за което Ви уведомих на този мейл адрес на 2 август.

Г-жа Станка Тошева ми отговори много любезно, че е необходимо време, за да се изясни случая с нарушаването на авторските ми права от външния за "Капитал" автор Миролюба Бенатова.

Днес е 24-тия ден от писмото на г-жа Тошева. Резултат не съм видяла.

Уважавам вестника Ви и настоявам да поправите нарушението си спрямо мен.

Вени Г."

Чакам 2-3 дена, но отговор този път няма. Обаждам се по телефона, представям се, казвам какъв е проблемът и че поради прекратените ни е-писмовни сношения съм принудена да прибягна до телефон. Прехвърлят ме към неизвестната ми г-жа Влахова, която обещава, че в следващия брой (7 септември) ще решат въпроса. В следващия брой няма никой. Пак тегав разговор с г-жа Влахова и обещание за следващия брой. Следва връщане на отношенията ни на писмовно ниво, по тяхна инициатива:

"Подател: Borislav Kandov
До: veny_g[at]abv.bg
Копие до: Stanka Tosheva
Относно: Re: Narushenie na avtorskite mi prava ot v. Kapital !!!!
Дата: Вторник, 2007, Септември 11 17:59:11 EEST


Уважаема г-жо Гюрова,

Изпратили сме запитване до автора на текста, но все още не сме
получили отговор, продължаваме да очакваме такъв.

Искам да ви помоля да конкретизирате - можете ли да ни изпратите
пасажи от вашите текстове и тези от текста, публикуван в "Капитал",
за които смятате, че авторът е копирал дословно?

С уважение,
Борислав Кандов

Borislav Kandov
Editor Media&Advertising
Capital Weekly"

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ


Да пратя пореден мейл, този път с атачнат .doc файл със сравнени пасаж по пасаж, оцветени с различни цветове като за дебили? Или да се върна към традицията - да отида в редакцията да връча на г-н Кандов ксерокопие на статията плюс разпечатки от постовете ми с оцветени с маркер дословно прeписаните пасажи?

Или да им тегля една майна, щото ме правят на маймуна? Вероятно точно на това разчитат - че като се държат с нормален човек като с малоумник, на него ще му писне и ще се откаже. По принцип са прави - както се вижда от печалния опит на Симион Патеев с "Труд", "Политика" и "Сити маркет". Но грешката им е, че са попаднали на мен - подобно безобразно поведение може само да ме амбицира като куче гонче по кървава следа.

Когато започнах тая история, исках наистина няколко думи, нещо от типа на "в статията еди-коя-си са използвани текстове на Вени Г." Извинение не исках, пари не исках. Исках да отстоя идеологията на Creative Commons и да покажа на журналистите от "Икономедиа", че трябва да се придържат на практика към това, което прокламират на страниците си (в "Капитал" и "Дневник" са публикувани 1-2 хубави статии за тази фамилия лицензи).

Сега обаче три думи няма, ама хич няма да са достатъчни, за да спра да се ядосвам на Миролюба Бенатова, "Капитал", "Икономедиа" и съвкупната бг журналистика. В каква насока да канализирам ядосването си се питам.

П.П. Отговор на въпроса от заглавието веднъж дадох --> Вестникар ли?