Румяна Бъчварова, Бойко Борисов или може би за приятелството. Знам ли и аз...

В този блог нееднократно съм плюла Румяна Бъчварова. Бивш социолог. Казвам бивш. Защото според мен когато станеш шеф кабинет на министър-председателя, вече не си социолог. Може да е временно, но докато изпълняваш длъжността, не можеш да си социолог. Ако я изпълняваш съвестно, разбира се. Едното не се връзва с другото. Защото си пристрàстен. Ако искаш да си социолог, няма да си шеф на кабинета, а ще се конкурираш по обявени обществени поръчки за конкретни емпирични изследвания. Знам го, защото бях журналист, който стана зам.шеф на пресслужбата в кабинета на Виденов,  (плюли са ме много за това, но хората, които ме познават, знаят коя icъм и каква съм). Познавам и Румяна Бъчварова и знам, че и тя го знае - не че знае това което съм била (тя го знае), а знае това, което става, когато прекрачиш от една независима професия във властта. Дори не като властник, а като прекрачиш на административно-обслужваща и същевременно изключително влияеща върху властта длъжност.

Затова се изненадах от нещо, което тя пусна в сураттефтера оня ден. Защото тя по принцип не пише там, винаги съм възприемала нейното френдване, дори на отявлени плювачи като наша милост, като своего рода прихващане на пулса в Мрежата ради честта и името на нейния патрон . И за сефте виждам нейна активна изява, а не пасивно наблюдение. Която изява - честно казано, на тийнеджърски език, ме изкефи. Тя разказа една притча за приятелството, която ме накара да се замисля и която си струва да цитирам:

По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата-музика, цветя, ромолене на ручеи.

-Какво е това? - попитал пътешественикът пазача на портата.
-Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
-Има ли вода?
-Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.
-А ще ми дадат ли храна?
-Колкото поискаш.
-А кучето?
-Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
-Може ли да пием вода тук? - попитал човекът с кучето пазача.
-Да, на двора има кладенец.
-А кучето ми?
-До кладенеца има поилка.
-А дали ще ви се намери малко храна?
-Да, ще те нахраним.
-А за кучето?
-Ще се намери кокалче.
-Какво е това място?
-Това е рая.
-Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
-Лъже! Там е ада.
-Но как търпите това?
-Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

Замислих се. Не само по принцип. А за конкретната Руми Бъчварова и за конкретния Бойко Борисов. И ми се струва, че вместо да търся подходящи думи (а не знам дали бих могла да намеря такива), с които да опиша чувството, което усетих, четейки този, може би първи и последен неин постинг във фейсбук, че това чувство е най-добре да изразя с тази фотоистория:

Предишни мои публикации, свързани - къде повече, къде по-малко, с Румяна Бъчварова. Все плювачески. За което не че се извинивям, ама се размислих дали... защото... поради що... и защо... Такива ми разни. Въпросите са сериозни. А многоточията обозначават собствения ми мързел да ги развия подробно. Който разбира, е разбрал. Който не разбира, за какво му е?


Юлияна Плевнелиева може да бъде скрит коз на президента

Бойко e като "Фобос-Грунт". Жал ми е за Румяна Бъчварова.

Цената на Бойковата суета е здравето на 30 деца. Това, че замяза на Тато, не го обсъждам

Десетте тона и малоумника Цецко (тъпака с апартаментите)

Алексей Вишня - Кто мог бы быть президентом? (видео + анализ на актуалното положение)

Путин мутит. Видео плюс некои размисли за Бойко и Румяна Бъчварова