Увод към една друга тема. Който се отплесна къмто основанията (Тезиси за алтерглобализма)

Ще опитам да изложа тезата си максимално просто и кратко, защото целта ми не е читателят ми да чете журналистическо разследване с всичките му кусури - като почнем от невинаги проверената информация и стигнем до предначертаната/предпоставенета изходна позиция. Целта ми е да изложа теза.

Отварям скоба:
В класическата логика, както и в ранната и класическа западноевропейска/католическа християнска философия излагането на теза е било нещо много важно и нелеко. Нещо, което изисква учене, подготовка. Затова, междудругото, възникват днешните университети. Къмто 12 век сие създават като школи за учене на мислене. В източноправославната философска традиция се набляга на съвършено друг аспект на познанието - характерен за Изтока. На мистичното знание (Григорий Палама и исихастите са особено интересни в това отношение), на ирационалното, трансцендентно познание. Тоест, на преживяването, а не на мисълта. На тази мисловна традиция в частност се базира историческото изоставане на Югоизточна Европа и Русия. Но не мисля, че този подход е историческа и духовна задънена улица, напротив. Днешното време се нуждае от нови визионери на духовното. Засега ги няма..

Класическите алтерглобалистки хора, появили се хиляди и десетки хиляди в алтерглобалистките контрасъбития от началото на новото хилядолетие; движенията Occupy Wallstreet в САЩ и подобните "Окупирай...",; децентрализирани дифузни групи с тенденция да ползват механизмите на движенията - Anonymous или Indymedia; сапатистите на Субкоманданте Маркос;  движенията за правата на животните, вкл. Animal Liberation Front, които ФБР и ЦРУ квалифицират като заплаха за националната сигурност (!); всякаквите grassroots групи - от нашите "Спаси, дари на...", посветено на събирането на пари за деца, нуждаещи се от лечение в чужбина, през тези, които организират т.нар. хранителни банки за бедните и социалноизключените (дето ограниченият до догмите сегашен финансов министър Дянков  не иска да им даде данъчни облекчения), до латиноамериканските своеобразни кооперативи за съвместно производство и обмен, базирани не само на пазарна стойност, но и на ценности... изобщо всички самоорганизиращи се "отдолу" ("grassroots") - не от някакви лидери, а от обикновени хора, свързани от солидарността си, базирана на основни ценности, човешки общности - всичко това ново, което се ражда, няма свои пророци. Не толкова няма Мохамед, Иисус, Буда. По-скоро няма посветените на ценностите европейски и американски протестантски лидери от 18-19 век . Няма съмишлениците на Ганди. Няма визионери.

Има активни действия, насочени към промяна на настоящето, но няма цялостни, завладяващи и оттам убеждаващи масовия човек картини, представи, образи на новото, което искаме. Ако щете, няма Маркс на новото - да ни начертае и аргументира необходимостта и неизбежността от едно ново общество, основано на нови ценности.

Мисля, че когато кризата (не конкретната - много сериозна, но все пак ограничена в икономически параметри криза) наближи апогея си, визионерите ще се появат. Когато започне да се свършва петролът. И цялата късномодерна цивилизация (т.е.откъм 30-те години насам) започне да се разпада. Когато светът ни започне да се превръща в този, който сме гледали в "Лудия Макс". В "12 маймуни". В множеството сериали за постапокалипсиса, последният от които у нас е "Живите мъртви". Когато се реализират антиутопиите на писателите-фантасти.

А сега? Не зная... Всеки сам прави избор. Дали да отиде на протест - срещу ACTA, срешу шистовия газ, срещу тричането на кучета, срещу забраната на тревата.; дали да участва в акция за нещо конкретно - да събира пари за тежкоболни деца за лечение в чужбина, или да участва в DDoS атака на Anonymous срещу сайт/сървър на мракобесната власт.... Властта на гигантските безлични транскорпорации, на глобалния капитал и свързаната с него глобална бюрокрация.

Аз за себе си знам. Отивам на протести, чиите каузи споделям. Съответно участвам в акции, чиито каузи споделям и на които мога да отделя време,, труд, усилия. На тези, чиито каузи не съответстват на моите убеждения, не ходя и не участвам. Но уважавам хората, които ги правят. Те са същите като мен. Правят новото "отдолу", без да имат картина какво трябва да бъде то. И понякога се опитвам да разказвам тези ми мисли за необходимостта и неизбежността на Глобалната промяна на други. Както сега.



А бях започнала да пиша обещания пост за Алексей и Бойко, в който да обясня защо те не са алтернативи, а точно обратното - две лица на една и съща монета. Но в хода на писането скобата, която отворих, за да поясня подхода си, се разшири). И очевидно за мен стана, че е неморално и дълбоко нередно тия две примитивни същества да ги слагам в текст, който ми излиза от сърцето.  Даже не е въпросът в моето сърце. А за това, че обсъждам ценности, основополагащи за човека ценности.